Мотиви на присъда № 29 от 26.02.2019г.по нохд № 22/ 2019г.по описа на ОС- Ямбол:

Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение против подс.К. И.Д. *** за престъпление по чл.343 ал.4, вр.с ал.3, буква "б", вр.с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това че на 28.09.2016 г., около 15,30 часа по път III- 7904 в посока с.Странджа- с.Воден, обл.Ямбол, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. ******КС е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.15, ал.1, ал.3, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП предизвикал ПТП в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Р.Х.К. и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно на И.Г.А. изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен крайник, на Д.С.И. изразяваща се в трайно затруднение движението на десния долен крайник и трайно затруднение движението на десния горен крайник и на И.Д.И. изразяващо се в трайно затруднение движението на врата.

Наследниците на пострадалата Р.К.- малолетните й деца И.К.И. и Д.К.И. са конституирани в наказателния процес като частни обвинители.

Пострадалият И.Г.А. също е конституиран в наказателния процес като частен обвинител.

С определение постановено в открито съдебно заседание е прекратено частично наказателното производство против подс.Д., в частта относно причиняването на средни телесни повреди на майка му Д.И. и баща му И.И., тъй като съгласно разпоредбата на чл.348б от НК когато телесните повреди по чл.343 НК са причинени на възходящ роднина, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В случая пострадалите- родители на подсъдимия не са депозирали тъжба в досъдебното производство.

По искане на адв.М.- защитник на подс.Д. съдът взема решение за предварително изслушване на страните.

След разясняване на правата на подсъдимия Д. по чл.371 от НПК, същия изрично заявява, че прави самопризнания и изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и иска да не се събират доказателства за тези факти.

На осн.чл. 372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК с определение съдът обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.Д. без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Прави искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 и чл.58а ал.1 от НК при превес на смегчаващите вината обстоятелства. Иска се подсъдимия на подсъдимия да бъде определено наказание в минималния размер от 3 години и след редукцията да бъде осъден на 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от около 3- 4 години. На осн.чл.343г НК се предлага подсъдимият да бъде лишен и от право да управлява МПС за срок от три години.

Частните обвинители И.К.И. и Д.К.И. се представляват в съдебно заседание от особен представител- адв.Д., тъй като същите са малолетни и интересите им с подсъдимия /техен баща/ са противоречиви. Назначения особен представител поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за доказано от обективна и субективна страна от събраните на досъдебното производство доказателства. По отношение вида и размера на наказанието изразява съгласие с прокурора, като счита, че същото следва да бъде определено при превес на смегчаващите вината обстоятелства.

Частния обвинител И.Г.А. участва в съдебното заседание лично и с повереник адвокат М., чрез който поддържа обвинението, като също счита същото за доказано от обективна и субективна страна от събраните на досъдебното производство доказателства. По отношение вида и размера на наказанието изразява съгласие с прокурора, тъй като с посоченото от прокурора наказание биха се постигнали целите на наказанието. Прави се и искане за присъждане на разноски съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Подсъдимият К.Д. участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат В.М. ***, чрез който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се съгласие с правната квалификация на деянието. Прави се искане да му бъде определено наказание в минималния размер предвиден в текста на чл.343 ал.4, вр.с ал.3, буква "б" НК, като се отчетат наличните смегчаващи вината обстоятелства. Пледира се на основание чл.66 НК наказанието да се отложи за изтърпяване за срок от три години. По отношение на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС се иска същото да се определи в минимален размер, тъй като Д. ежедневно ходи до работата си с автомобил.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият е роден на ***г***, с основно образование е, работи като дървосекач в "Тунджа Лес" и не е осъждан. Притежава свидетелство за управление на МПС, категория "В" от 2013г.

Санкциониран е с две наказателни постановления за нарушения на ЗДП, както следва с НП № 1407/14.10.2008г. на осн.чл.315, ал.1, т.1 от ЗДП с глоба в размер на 500лв. и с НП № 1406/21.10.2008г. на основание чл.177, ал.1,т.2 от ЗДП с глоба в размер на 2; на основание чл.183, ал.1 т.1 ЗДП- с глоба от 10лв. и на основание чл.181, ал.1,т.2ЗДп с глоба от 50лв. Има наложени и 4 наказания за нарушение на ЗДП с фиш.

Подсъдимият живеел във фактическо съжителство с пострадалата Р.Х.К., като двамата имат две малолетни деца- Д. Р.К. род.на ***г. и И.К.И., род.на ***г*** живеят и родителите на подсъдимия Д.С.И. и И.Д.И..

През м.август 2016г.подсъдимият закупил от св.К.К. лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК ******КС за сумата от 700лв. Автомобила е регистриран в КАТ на името на предишния собственик В.Н.Ж., тъй като при прехвърляне собствеността не е извършена регистрация. По същия начин закупил автомобила си частния обвинител И.Г.А. - марка "Опел Вектра" с рег.№ ******М, като след придобиване собствеността не е извършил регистрация в КАТ. Свидетеля работел в същата фирма като дървосекач.

Подсъдимият и баща му работели в района на с.Странджа, обл.Ямбол, като дървосекачи в Тунджа Лес"- гр.Елхово, като съпругата му и майка му им помагали. Ежедневно четиримата пътували с посочения автомобил "Фолксваген Голф" от дома си до сечището и обратно. Подсъдимият е управлявал автомобила.

На 28.09.2016г.след като приключили работата си около 15 часа тръгнали да се прибират от с.Странджа към дома си в с.Стефан К.о. Подсъдимият управлявал автомобила, на предната дясна седалка пътувала постр.Р.К., майка му Д.И. седяла на задната седалка зад водача, а зад К. - баща му св. И.И..

Около 15,30часа подсъдимият се движел с автомобила си по път III- 7904 в посока с.Странджа към с.Воден, с около 58км/ч, при оптимални пътни и атмосферни условия- дневна светлина, суха и запазена пътна настилка. Двустранно платното за движение в този участък е ограничено от затревени банкетни ивици, с широчина 1,30-1,40м. като по своето протежение пътния участък е в пресечена местност, с периодични ограничавания на видимостта , в посока на движение - налични изкачвания и спускания, които ограничават видимостта в двете посоки. Преди настъпване на произшествието подсъдимият е управлявал автомобила почти изцяло в платното за насрещно движение, като левите му състави са разположени на около 0,80м.от левия край на платното за движение.

По същото време и място, но в противоположната посока св.И.А. е управлявал лек автомобил "Опел Вектра", като преди произшествието се е движел с около 60км/ч. В един момент изкачвайки възвишение св.А. вижда, че насрещно движещия се автомобил "Фолксваген Голф" е разположен в по- голямата си част в неговата дясна лента по посоката му на движение. Същия предприема спасителна маневра като насочва автомобила си косо на ляво в посока на левия банкет, като е успял да пресече цялото пътно платно и да позиционира управлявания от него автомобил изцяло върху левия банкет в неговата посока за движение. В същото време обаче и подсъдимият виждайки насрещно движещия се автомобил "Опел Вектра" предприема мерки да освободи заетата част от насрещното платно за движение, като също завива косо надясно. Като последица от действията на подсъдимия и св.А. настъпва сблъсък между двата автомобила, обособен около десния банкет и пътно платно /спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия/. За двата автомобила ударът е челно кос, довел до тотални увреждания на автомобилите. Всички участници в ПТП получили телесни увреждания, като преминаващия през мястото на произшествието св.М. Б. откарал със собствения си автомобил Р.К. и подсъдимия до Спешния център гр.Болярово, тъй като от тел.112 отказали да изпратят линейка. В Спешния център констатирали смъртта на К.. По- късно служителите на РУ-Елхово св.П. К., Ж.К и П.Д. посетили местопроизшествието и помогнали останалите пострадали И.И., Д.И. и А. да бъдат транспортирани за оказване на медицинска помощ. Подсъдимият бил откаран за лечение в МБАЛ-Ямбол, където св.Д. К., младши автоконтрольор в ПП при ОД на МВРП Ямбол му извършил проверка за алкохол с Алкотест "Дрегер" №7510, инв.№ ARDN. Уредът не отчел наличие на алкохол в кръвта му.

От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на Р.К., след нейната аутопсия е видно, че са й причинени следните увреждания: автомобилна травма - травма вътре в лек автомобил като пътник при неговото блъскане със значителна сила с друг лек автомобил по време на движение със значителна скорост, при което пострадалата е получила тежка съчетана травма с обхващане на главата и гръдния кош, като травмата на главата се изразява в наличието на счупване на основата на черепа в областта на среднитемозъчни ямки с наличие на добре изразени кръвоизливи под меките мозъчни обвивки /субарахноидни кръвоизливи/ и контузионни кръвоизливи в областта на базалните участъци на двете големи мозъчни хемисфери с обхващане на коровия слой и тънък слой от подкоровите слоеве. На това се дължи на изтичането на кръв от ушите, носа и устата. Установи се и изразен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор.

Гръдната травма се изразява в контузията на белите дробове с кръвоизливи в областта на контузените участъци на белите дробове предимно на левия бял дроб и контузия на сърцето с наличие на контузионни кръвоизливи под вътрешния лист на външната обвивка на сърцето в областта на предната повърхност на сърцето. Установи се тежък оток на белите дробове с образуване на голяма бяла с кървави участъци топка пяна под носа и пред устата, която показва, че се касае за тежък оток на белите дробове и асфиксия.

При външния оглед и аутопсията на трупа се установиха и повърхностни травми на меките тъкани в областта на горните и долните крайници. Кожата, лигавиците и вътрешните органи се намериха бледи.

Причината за настъпването на смъртта е съчетаната травма с обхващане на главата и гръдния кош, с контузионните кръвоизливи в областта на белите базални участъци на белите дробове и субарахноидалните кръвоизливи с оток на мозъка и меките мозъчни обвивки и гръдната травма с контузия на белите дробове и сърцето с контузионните кръвоизливи на белите дробове и субепикардиалните кръвоизливи, които се дължат на контузията на сърцето. За настъпването на смъртта имало значение и контузията на средостението. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалата в състояние на тежък травматичен шок и асфиксията с причиняване на остра дихателна недостатъчност. Настъпването на смъртта на пострадалата е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош при възникналото ПТП. Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на главата и гърдите по такива предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените значителни травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП.

От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р С. е видно, че на пострадалия И.А. са причинени следните увреждания: контузия на главата - лицето с фрактура на носни кости с кървене и деформация на външния нос, контузия на долния ляв крайник - подбедрицата с фрактура на двете кости - тибия и фибула /голям и малък пищял/ - закрито, за които е лекуван безкръвно - закрито наместване на фрактурата и поставяне на гипсова лонгета под форма на гипсов ботуш за срок от 2 месеца. Диагностициран е в лист за преглед на пациент от д-р В. с основна диагноза - фрактура крурис синистра, а в ХО на МБАЛ „Св.Пантелеймон" АД -Ямбол - множествени счупвания на подбедрицата, закрито. Лекуван е безкръвно - външно наместване на фрактурираните кости с последваща гиспова имобилизация - гипсов ботуш. Рентгенологично е диагностицирано и счупване на носни кости, за които няма данни - медицински документи да е лекуван. Описаните телесни повреди имат травматичен характер - механична генеза и същите добре отговарят, т.е. възможно е да са били причинени по начин и време, а именно преживяното на 28.09.2016 г. ПТП. Същите са причинени по механизма на удари с или върху, в случая от удари върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и повърхности, оборудване и повърхности вътре в автомобилното купе - волан, арматурно табло и др.,т.е. осъществени са в условията на автомобилна травма от вида увреждания причинени вътре в купето от удари на главата, тялото и крайниците след рязкото спиране на движението на л.а. и продължаване инерционното движение на тялото напред. По медикобиологичен характер уврежданията осъществяват признаците -контузии /натъртвания/ - глава и лява подбедрица, фрактура на кости - носни кости и кости на лява подбедрица, болки и нарушени функции - движения на левия долен крайник. Контузията на главата и счупването на носните кости са причинили на пострадалия А. временно разстройство на здравето, неопасно за живота т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Контузията на лявата подбедрица с фрактура на двете кости - тибия и фибула му е причинила трайно затруднение движението на левия долен крайник. Срок на имобилизация - около 3 месеца, нарушена работоспособност - около 6-7 месеца при обичаен оздравителен процес, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

На св.Д.И. в резултат на ПТП са причинени две средни телесни повреди изразяващи се в трайно затруднение движението на десния горен крайник и трайно затруднение движението на десния долен крайник, както и лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. На И.И. е причинена една средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение движението на врата. В откритото разпоредително съдебно заседание съдът прекратява обвинението против подсъдимия по отношение причинените телесни увреждания на Д.И. и И.И., тъй като същите са негови родители и съгласно разпоредбата на чл.348б от НК когато телесните повреди по чл.343 НК са причинени на възходящ роднина, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадали. В случая пострадалите- родители на подсъдимия не са депозирали тъжба в досъдебното производство. По тези съображения причинените телесни увреждания на И.И. и Д.И. не са съставомерни за обвинението.

От заключението на изготвените на досъдебното производство тройна автотехническа, допълнителна и втора допълнителна тройна автотехническа експертизи от вещите лица доц.д-р инж.С. С., инж.М.М.и инж.Д.Б. е видно, че взаимното отстояние между двата процесни автомобила, когато водачите им- подсъдимия и пострадалия А. са реагирали посредством спиране и отклоняване от първоначалната посока на движение е било 74.9 м., като пострадалия е реагирал на ситуацията на 40 м. преди мястото на удара, а подсъдимия на 34.9 м. При определените скорости на движение, опасната зона за спиране на лек автомобил „Опел Вектра" е 43.6 м., а на лекия автомобил „Фолксваген" - 41.4 м. Сумарната опасна зона за спиране на двата автомобила е 85 м., докато отстоянието между двата автомобила към момента на взаимното възприемане от водачите им е било 75 м. От това следва, че ако и двамата водачи са реагирали за аварийно спиране, без да променят посоките си на движение и имайки предвид, че и двата автомобила са се движили в лентата за движение на св.А., то удар би настъпил поради факта, че сумарната опасна зона за спиране е по-голяма от взаимното им отстояние. Ако подс.Д. е запазил скоростта и първоначалната си траектория /успоредна на оста на пътя, частично разположен в насрещната за него пътна лента/, то удар между двата автомобила също би настъпил, тъй като попада в опасната зона за спиране на лек автомобил „Опел Вектра" и за времето, необходимо му да спре. Ако св.А. обаче е запазил първоначалната си праволинейнта траектория на движение в собствената си пътна лента и при фактическото движение на автомобила на подсъдимия прибиране в собствената му лента за движение/, то удар между двата автомобила не би настъпил.

От горното следва, че единствено подсъдимият е следвало да вземе мерки за избягване на произшествието като управлява автомобила в собствената си лента за движение. Не е налице никаква обективна причина налагаща същия да управлява в насрещната лента за движение при ограничение на видимостта.

По досъдебното производство е назначена и изготвена тройна автотехническа оценителна експертиза изготвена от вещите лица доц.д-р инж. С. С., инж.Д.Б. и инж.М.М, от заключението на която е видно, че в резултат на ПТП на двата леки автомобила в резултат на ПТ П са причинени имуществени вреди общо в размер на 2 350 лв. и като такива не се явяват значителни при изискуем размер от 5 880 лв. /14 пъти минималната работна заплата към 28.09.2016 г. в размер на 420 лв./.

Подсъдимият при управлението на автомобила е нарушил следните правила за движение по пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:

чл.8, ал.1 от ЗДП, която разпоредба вменява на водачите на пътни превозни средства да използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго, тъй като, като водач на МПС не е използвал дясната половина на пътя по посока на движението си;

чл.15, ал.1 от ЗДП, според която на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента;

чл.15, ал.З от ЗДП- броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях, като не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение, определяйки броя на пътните ленти съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуполесните ППС и необходимото странично разстояние между тях;

чл.16, ал.1,т.1 ЗДП, според която на пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, като на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, без да е извършвал маневри - изпреварване или заобикаляне.

От изложеното по- горе съдът счита, че нарушението на посочените разпоредби безспорно са в пряка причинна връзка с последващите неправомерни последици, който факт е от значение за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 373 ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия и на събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят.

Самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание напълно кореспондира със събраните доказателства на досъдебното производство, а именно показанията на свидетелите П. К., Д. К., М.Б., К.К., Д.И., И.И. и И.А., от заключенията на съдебно- медицинските експертизи изготвени от д-р Ч. и д-р С.С., на тройната и двете допълнителни тройни автотехнически експертизи изготвени от вещите лица инж.С., инж.Б. и инж.М.М, от заключението на тройната оценителна автотехническа експертиза изготвена от същите вещи лица, от протокола за оглед и протокола за допълнителен оглед на местопроизшествие и фотоалбумите, от протокола за следствен експеримент, придружен с фотоалбум, от приложените по делото писмени доказателства- свидетелство за съдимост на подсъдимия и удостоверение за наследници на Р.К., справка от КАТ за наложени наказания на подсъдимия и справки за регистрация на процесните автомобили.

Авторството на деянието е безспорно доказано от обясненията на подсъдимия, който сочи, че на инкриминираната дата и място е управлявал лек автомобил "Фолксваген Голф", в посока от с.Странджа към с.Воден. Това обстоятелство се подкрепя напълно от показанията на свидетелите И.И. и Д.И., които сочат, че сина им е управлявал автомобила, с който са катастрофирали. По отношение на обстоятелството, че към момента на ПТП подсъдимият се е движел не в собствената си лента за движение, а в насрещната съдът дава вяра на показанията на св.А., тъй като същите напълно кореспондират със заключенията на тройната и допълнителните тройни автотехнически експертизи, според които двата автомобила се движат срещуположно в лентата на св.А. и след като се възприемат взаимно и двамата предприемат спасителна аварийна маневра св.А. завивайки наляво, а подсъдимия- надясно за да се върне в собствената си лента за движение. Това е довело до челния сблъсък между двата автомобила. В подкрепа на посочените доказателства са данните от протокола за първоначален и допълнителен оглед на местопроизшествие. За да се приеме за доказано по безспорен и несъмнен начин, че непосредствено преди сблъсъка подсъдимият е управлявал лекия автомобил "Фолксваген Голф" почти изцяло в платното за насрещно движение, като левите му състави са разположени на около 0,80м.от левия край на платното за движение съдът кредитира заключенията на автотехническите експертизи, тъй като същите обосновават своето заключение с обективните данни, оставените спирачни следи от автомобила на подсъдимия. По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.И. и И.И., които сочат, че сина им се движел в собствената си лента за движение, тъй като това тяхно твърдение се оборва от заключенията на експертизите. Очевидно свидетелите като родители на подсъдимия се стремят да оневинят сина си. Изводът за авторството на деянието е безспорен и с оглед направеното признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдимият, с което на практика признава и се съгласява с изводите в трите автотехнически експертизи.

При определяне механизма на настъпване на ПТП, както и за да приеме, че подсъдимият има единствена вина за вредоносния резултат съдът кредитира напълно заключението на трите тройни автотехнически експертизи, тъй като същите са обективни и компетентни. При изготвянето на експертизата вещите лица инж.С., инж.Б. и инж.М.М.са използвали наличните обективни данни отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, както и събраните гласни доказателства- показанията на св.А., И. и И. .

Мястото на сблъсъка е установен по безспорен начин от протокола за оглед, фотоалбума и заключенията на автотехническите експертизи.

По досъдебното производство са назначени и съответно изготвени първоначална, допълнителна и втора допълнителна автотехнически експертизи, като това се е наложило с оглед проведените допълнителен оглед на местопроизшествие и провеждане на следствен експеримент. Направените изводи обаче относно правнорелевантните факти- скорост на двата автомобила, място на сблъсъка, движение на автомобилите непосредствено преди ПТП, опасна зона за спиране и поведение на двамата участници в ПТП от момента в който взаимно се виждат са идентични в трите експертни заключения.

По делото е безспорно установено, че пострадалият А. е предприел неправилна маневра за избягване на сблъсъка, тъй като виждайки, че автомобила на подсъдимия се движи в собствената му лента за движение е предприел аварийна спасителна маневра завивайки в дясно. Вещите лица са категорични, че ако пострадалият е запазил първоначалната си траектория на движение по десния за него край на платното за движение и частично върху прилежащия банкет, то удар между двата автомобила не би настъпил/ т.7 от допълнителната АТЕ/. Разбира се вещите лица отчитат последващите действия на подсъдимия, тъй като същия виждайки насрещно движещия се автомобил е предприел мерки да се прибере в собствената си лента за движение. На пострадалия А. обаче не следва да му се вменява задължението да отгатва какво ще бъде поведението на подсъдимия, тъй като за него препятствието на пътя се появява в рамките на опасната зона за спиране, а това значи, че чрез спиране няма да се избегне сблъсъка между двата автомобила. От отговор на 2-ра задача на втората допълнителна автотехническа експертиза е видно, че опасната зона за спиране е разстоянието, което изминава автомобила от момента на реакция на водача за аварийно спиране до окончателното преустановяване движението на превозното средство. В този смисъл опасната зона за спиране на лекия автомобил Опел управляван от пострадалия А. е 43,6м., а тази на лекия автомобил Фолксваген управляват от подсъдимия е 41,4м.Сумарната опасна зона за спиране на двата автомобила е 85м., а отстоянието между двата автомобила към момента на взаимното възприемане от водачите им е 75м. От което следва, че ако подсъдимият и пострадалия не са променяли траекторията си на движение, определена в момента, в който са могли да се възприемат един спрямо друг и са реагирали за аварийно спиране в момента, в който са имали техническа възможност да се възприемат взаимно, то удар би настъпил, поради факта, че сумарната опасна зона за спиране е по- голяма от взаимното им отстояние. В тази смисъл е решение № 173/21.02.1975г., по н.д. № 73/ 1975г., на 3-то н.о. на ВС, според което когато се появи препятствие на пътя в опасната зона за спиране, избирането на един или друг вариант на маневриране за избягване на произшествието от страна на водача на МПС не може да му бъде вменено като нарушение на правилата за движение, което да се свърже с противоправните последици и да му се търси отговорност за извършено престъпление. За неправилно избран вариант може да се говори само когато препятствието се появи извън опасната зона за спиране, което в случая не е налице. Това е така тъй като пострадалият не е могъл и не е длъжен да предположи, че подсъдимият ще предприеме маневра за прибиране в собствената си лента за движение и че това ще доведе до сблъсъка. Заключението на експертите в т.7 на допълнителната АТЕ е дадено от тях след ПТП, когато имат всички данни от протокола за оглед и си служат с математически метод за изчисление, което не би могло да се вземи като задължение на пострадалия, тъй като същия следва да вземе решение за секунди и при положение, че не може предварително да предвиди какво ще бъде поведението на подсъдимия. По тези съображения съдът намира за безспорно доказано, че единствено подсъдимият има вина за станалото ПТП и за противопарвния резултат.

Съдът кредитира изцяло изготвените по делото съдебно- медицински експертиза от вещото лице д-р Ч. и от вещото лице д-р С., тъй като същите са напълно обективни и компетентни. За да изготвят процесните експертизи вещите лица са използвали протокола за аутопсия /за Р.К./ и медицинската документация /за постр.А./. На това основание съдът намира за безспорно доказано, че причината за смъртта на постр.К. и за причинената средна телесна повреда на постр.А. е ПТП-то предизвикано от подсъдимия.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите П. К., М. Б., Д. К. и К.К., които са непротиворпечиви и последователни.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият К.Д. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, буква „б", вр.ал.1, буква „в", вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 28.09.2016 г., около 15,30часа по път III - 7904 в посока с. Странджа - с. Воден, обл. Ямбол, при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Голф" с рег. ******КС, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Х.К. и средна телесна повреда на И.Г.А., изразяваща се в причиняваване трайно затрудняване движението на левия долен крайник.

Деянието е осъществено от подсъдимият от обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по- горе, че на инкриминираната дата е управлявал МПС- автомобил "Фолксваген Голф", нарушил е посочените по- горе разпоредби уреждащи правилата за движение по пътищата, като в резултат на неизпълнението на задължението да управлява автомобила в своята дясна лента за движение е последвал сблъсък между управлявания от него автомобил и насрещно движещия се лек автомобил "Опел Вектра". Возещата се на предна дясна седалка в автомобила на подсъдимия Р.К. е получила тежки травми несъвместими с живота, като е починала малко след сблъсъка. На управляващия насрещно движещ се автомобил И.А. в резултат на сблъсъка е причинена контузията на лявата подбедрица с фрактура на двете кости - тибия и фибула му е причинила трайно затруднение движението на левия долен крайник, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Останалите телесни увреждания контузията на главата и счупването на носните кости са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Безспорно е установено, че последвалата смърт на К. и средната телесна повреда на А. са в пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключенията на съдебно- медицинските експертизи.

Подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на престъплението по чл. 343 ал.4 НК, тъй като от извършеното от него деяние едновременно е настъпила смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същия като правоспособен водач на МПС е наясно, че следва да се движи в дясната лента и съответно да не навлиза в насрещната, където се е движел управлявания от пострадалия автомобил.

Не е налице основание за приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.343а НК, с оглед особеностите на диференцираната процедсура по чл.371 т.2 от НПК, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани активни действия извършени от подсъдимия за оказване помощ на пострадалите непосредствено след ПТП. Единственото описано действие от страна на подсъдимия е че е направил опит да се обади на тел.112, което не би могло да се квалифицира като оказване на помощ, а по скоро е изпълнение на задължение по ЗДП, като участник в ПТП.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид следното:

Престъплението по транспорта с едновременно причиняване на смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице е деяние с висока степен на обществена опасност в предвид причинените тежки резултати, както и динамиката на този вид престъпления. Динамиката на този вид престъпления налага те да бъдат санкционирани по- строго с оглед генералната превенция на наказанието- да въздействат предупредително върху останалите членове на обществото. От друга страна обаче следва да се отчете, че конкретното деяние не разкрива някаква специфика и обществената му опасност е в рамките на характерната за непредпазливите престъпления по транспорта. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете и ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, същия е с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, като има наложени две административни наказания с НП за нарушения на правилата за движение по пътищата. Следва да се отчете и поведението му след деянието, тъй като същия е помолил минаващия от там св.Б. да откара съпругата му в болница, като е оказал помощ на разследващите органи за разкриване на обективната истина.

По тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК при преврес на смегчаващите вината обстоятелства като определи същото в неговия минимален размер от три години лишаване от свобода. С наказание в този размер биха се постигнали напълно целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК.

Тъй като делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие- чл.373, ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 НК и редуцира определеното наказание с една трета, поради което осъди подсъдимия на 2 години лишаване от свобода. Така определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на личността на извършителя.

Съдът намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С прилагането на института на условното осъждане биха се постигнали в пълна степен целите както на индивидуалната така и на генералната превенция.

От изложеното по- горе съдът счита, че не са налице основания за определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй като изложените смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице изключително такова.

Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 2 години. При определянето на това наказание съдът отчете изложените по- горе смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При горния изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на 5 040,30лв. по сметката на Републиканския бюджет- ОД на МВР Ямбол.

На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. съдът осъди подсъдимия да заплати на повереника на частния обвинител адв.М. адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. Адвокат М. се е възползвал от разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.и е оказал безплатна адвокатска помощ на пострадалия А., преценявайки, че същия е материално затруднен. В този случай когато насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, чийто размер не може да бъде по- нисък от предвидения в наредбата. В чл.13, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита на частния обвинител по дела, при които за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 15 години минималното възнаграждение е 1500лв.

Тъй като по досъдебното производство водещия разследването е иззел като веществени доказателства леките автомобили на подсъдимия и пострадалия А., поради което съдът постанови тяхното връщане след влизане на присъдата в сила.

Причини за извършване на деянието са проявената престъпна небрежност от страна на подсъдимия.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: