Р
Е Ш Е Н И Е
№ 63
04.06.2019
г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав на 22 май 2019 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Г.Г.
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 118 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 32/06.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 822/2018 г. по описа на Районен съд Я., подсъдимият П.П.В.
***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 13.00 ч.
на ул. „А. З.“ гр. Я., в двора на частен
дом № **, се заканил с убийство на А.Г. ***, с думите „А., боклук, за какъв се
мислиш, ще те убия“, „Майка ти ще еба, ще те заколя“, „Излез вънка да те видя
какъв мъж си, ще те накарам да се насереш, боклук, ще те убия, ще те взривя“, и
това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три години.
С присъдата, подс.В. е признат за виновен и в това, че на **.**.**** г.
около 18.30 ч. в гр. Я., на ул. „А. З.“ пред № ** и в двора на частен дом № **
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като отправил обиди и ругатни към младши
инспектори Д.Д.Д. и Т. Д. М., двамата на длъжност „полицай“ в група OOP към
РУ-Я. при ОД МВР- Я., мл. експерт Т.Г.К. на длъжност „командир на отделение“ в
група OOP към РУ-Я. при ОД МВР - Я. и към А.Г.К., като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив - престъпление по чл.325, ал.5 вр.ал.1 вр. чл.29,
ал.1 ,б. „а“ от НК, поради което
и при условията на чл.54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание
чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено и наложено едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.„б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С присъдата,
подсъдимият П.В. е осъден да заплати на гражданския ищец А.К. сумата от 3000
/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по
чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – **.**.**** г, до окончателното й изплащане,
като искът за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от ** 000
лв. е отхвърлен като неоснователен.
С присъдата,
подсъдимият П.В. е осъден да заплати на гражданския ищец Т.К. сумата от 2500
/две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – **.**.**** г., до окончателното й изплащане, като искът за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 5 000 лв., е
отхвърлен като неоснователен.
С присъдата,
подсъдимият П.В. е осъден да заплати на гражданския ищец Д.Д. сумата от 2000
/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – **.**.**** г, до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 5 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият е осъден да заплати на
гражданските ищци Т.К., Д.Д. и А.К., сума в размер на по 500 /петстотин/ лева
на всеки, представляваща разноски за упълномощаване на повереник, както и да
заплати направените по делото разноски в
размер на общо в размер на 254.60 лв., от които 234.60 лв., вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОДМВР – Я., 20 лв., вносими в приход на
бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС, както и държавна такса върху
уважените граждански искове общо в размер на 300 лв.
Срещу осъдителните части /наказателна
и гражданска/ на така постановената присъда са депозирани въззивни жалби от
подс.П.В. - лично и чрез защитника - адв.Б. ***. В подадените въззивни жалби не
се правят нови доказателствени искания. Навеждат се доводи за необоснованост на
постановената присъда и постановяването й само на база на предположения, както
и за неправилност на същата като постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се претендира отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, с която подс.В. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно се иска изменение на
присъдата чрез намаляване на наказанията, наложени за всяко едно от двете
престъпления, към минималният им размер, като се вземе предвид, че подсъдимия
се грижи сам за своята майка, която е трудно подвижна и изцяло разчитала на
неговата подкрепа и помощ. Претендира се намаляване на присъдените суми по
уважените граждански искове, т.к. били прекомерни по размер, предвид това, че А.К.
многократно е обиждал и провокирал подсъдимия, като на инкриминираната дата
също го е дразнел и предизвиквал. Освен това се сочи, че работата на
служителите на полицията предполага, че е свързана със среда на по-висока
екстремност, в която следвало да проявяват по-голяма търпимост и психическа
устойчивост, за което същите преминавали изпити.
В съдебно заседание представителят на
ОП-Я. оспорва основателността на въззивните жалби и моли съда да потвърди
осъдителната присъда на Районен съд-гр.Я. като правилна, обоснована и
справедлива. Счита, че първоинстанционният съд е направил подробен и
аргументиран анализ и оценка на всички събрани доказателства по делото и е
изложил съображения относно това кои доказателствени материали приема и кои
отхвърля и в кои части. Посочва, че при правилно установена от съда фактическа
обстановка материалния закон е приложен правилно, законосъобразно и обосновано
е прието, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият е
осъществил състава на предявените с обвинителния акт две обвинения. Прокурорът
намира определените наказания лишаване от свобода като ответни на степента на
обществена опасност на всяко от деянията и на личността на подсъдимия, като
счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 НК. Счита за правилно
приложението на разпоредбата на чл.23 от НК, като според него са налице
законови пречки за условно осъждане предвид предишните осъждания на подсъдимия,
за които не е реабилитиран. Предявените граждански искове намира за доказани, като
определените размери за обезщетение намира за справедливи и за съответни на
закона.
Въззиваемите – граждански ищци А.К., Т.К.
и Д.Д. чрез своя повереник - адвокат от АК-* ангажират становище по подадените
въззивни жалби, като считат същите за неоснователни. Повереникът на
гражданските ищци изрични заявява, че поддържа становището на прокурора относно
правилността, обосноваността и справедливостта на присъдата и моли същата да
бъде потвърдена изцяло.
В съдебно заседание въззивникът - подс.П.В.,
редовно призован се явява лично и със служебно назначения му защитник - адвокат
от АК-*. Двамата поддържат въззивните жалби и молят съда да ги уважи.
Защитникът посочва, че първоинстанционния съд неправилно е приложил закона приемайки,
че подсъдимият е осъществил състава на чл.325, ал.5 от НК и чл.144, ал.3 от НК.
Според него РС е обсъдил събраните по делото доказателства формално и в полза
на обвинението, като не е взел предвид това, че в случая се касае за
междусъседски конфликт, датиращ от дълго време и подобни ситуации е имало много
пъти. Становището си за обективна несъставомерност на деянията по смисъла на
чл.144, ал.3 и чл.325, ал.1 от НК защитникът обосновава с липсата на
доказателства за настъпила промяна в начина на живот на пострадалия К. след
инцидента и с наличието на личен мотив в отношенията между подсъдимия и
пострадалият Т.К.. В този смисъл се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която въззивникът да бъде
признат за невиновен в осъществяване на вменените му във вина престъпни деяния.
Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез намаляване на наказанията,
наложени за всяко едно от двете престъпления, към минималният им размер, като
се вземе предвид, че подсъдимия се грижи сам за своята майка, която е трудно
подвижна и изцяло разчитала на неговата подкрепа и помощ.
В личната си защита и при дадената му
от съда последна дума подс.В. сочи, че не е извършвал действията, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не се признава за виновен по
предявените му обвинения. По образуването и движението на наказателното
производство счита, че има допуснати „множество умишлени процесуални нарушения,
като водещото е по т 2.3 от Етичния кодекс, на база предубеденост”, но без да
посочва конкретно от кого и по какъв начин е демонстрирана такава. Сочи за
допуснато нарушение, изразяващо се в отказ на Председателя на съдебния състав
от районния съд, да бъдат изпълнени всички искания направени както от него,
така и от неговия защитник. Счита, че е налице и допуснато нарушение по чл. **7
ал.5 от НПК, т.к. доказателственият материал, събран в съдебното следствие не е
бил щателно проверен от районния съд, изхождайки от сериозните според него разминавания
в показанията на свидетелите - пострадалия К., Д. и К.. Като нарушение подс.В.
визира такова по чл.6 и по чл.31, ал.4 от Конституцията на РБ.. Счита същото за
допуснато "...на база обществено положение...”, т.к. всички граждани на
тази Република са равни пред закона, а спрямо него били наложени ограничения на
процесуалните права. Отделно, намира, че поведението му, описано във връзка с
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.325 от НК, покрива признаците на дребно
хулиганство и счита, че следва да бъде санкциониран по реда на УБДХ.
Съдът, след като се запозна с
изложеното във въззивните жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК,
констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално
допустими като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по
чл.319, ал.1 от НПК, а разгледани по същество се преценят като неоснователни,
поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и
законосъобразно РС-Я. приема за безспорно установено следното:
Подсъдимият П.П.В. живеел заедно с
майка си - свидетелката Г. П. в къща на ул. „А. З.“ № ** в гр. Я.. От дълги години
подс.В. не поддържал добри отношения със съседите си, като след употреба на
алкохол ставал негативно настроен и агресивен към тях - псувал ги, обиждал ги и
им отправял закани, а при сигнализиране органите на реда проявявал вербална и
физическа агресия и към отзовалите се на сигнала полицейски служители. Във
връзка с това си поведение подс.В. е осъждан пет пъти с влезли в сила присъди
за престъпления по чл.325, ал.1 от НК, по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, по
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, по чл.325, ал.4 вр. ал.1 от НК – по
НОХД №****/**** г. на ЯРС, по НОХД № ****/**** г. на ЯРС, по НОХД № ****/**** г.
на ЯРС, по НОХД № ****/**** г. на ЯРС и по НОХД № ***/**** г. на ЯРС, като са
му налагани и ефективни наказания лишаване от свобода.
С присъдата по НОХД № ***/**** г. на
РС-Я., влязла в сила на **.**.**** г., подс.В. бил осъден за две престъпления
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК – закани с убийство на В. М. В., живущ в
съседство с подсъдимия - на ул. „А. З.“ № *в гр. Я., както и за престъпление по
чл.325, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, като му били наложени ефективни наказания от една
година и шест месеца и от две години и три месеца лишаване от свобода. След
приложение на чл.23, ал.1 от НК и на чл.24 от НК, подс.В. е осъден на две
години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Видно от
отбелязването в Справка за съдимост рег.№***/**.**.**** г. на БС при РС-Я., на **.**.****
г. подс. В. е изтърпял така наложеното му и увеличено по размер общо наказание лишаване
от свобода.
През времето, когато подсъдимият бил
в затвора и търпял наказание лишаване от свобода, свидетелите - съпрузи М. и А.
К. закупили имота в съседство с неговия, находящ се на ул.„А. З.“ № **,
направили основен ремонт на къщата и заживяли там с малолетното си дете Р.,
като поддържали много добри отношения с майката на подсъдимия - св.П..
След излизането си от затвора, подс. В.
отишъл в дома на св. А.К., за да се запознаят, като подсъдимият му казал, че
другия съседен имот е продаден заради него и го предупредил, че лежал в затвора
и не се страхува от нищо. Подсъдимият започнал често да употребява алкохол,
като в това си състояние започвал да вика, да крещи и да псува в двора си. Семейство
К. се съобразявали с това поведение на подсъдимия и при такива ситуации
избягвали да контактуват с него.
През месец януари **** г., във връзка
с отправена забележка за отремонтиране на улук в имота на К., отношенията между
семейството и подсъдимия се изострили и В. се настроил отрицателно към тях.
След като пиел алкохол подсъдимия започвал да крещи, ругаел и обиждал членовете
на семейство К. и подканял А.К. към саморазправа, като това продължавало с
часове. От този момент насетне К. живеели в постоянно напрежение, не смеели да излизат
в двора си, детето им се затворило, започнало да се страхува да остане само
вкъщи и когато се налагало да влиза в къщата - тичало.
На **.**.**** г. К. чакали гости за
обед. Още около 06,30 – 07,00 часа сутринта, подсъдимият започнал да блъска по
ламарина в непосредствена близост до спалнята на К., застанал до оградата и
започнал да ги псува и да ги обижда на висок тон, като това продължило до 12,30
– 13,00 часа, когато започнали да пристигат гостите на К. – Р. П., Р. и Т. С. с
малолетното си дете и М. В. с малолетната си внучка, съответно тъща, сестра,
зет и леля по майчина линия на А.К..
Към 13,00 часа подсъдимият застанал
до разделителната мрежа на двата имота и започнал да крещи силно: „А., боклук, за какъв се
мислиш, ще те убия“, „Майка ти ще еба, ще те заколя“, „Излез вънка да те видя
какъв мъж си, ще те накарам да се насереш, боклук, ще те убия, ще те взривя“. Крещейки,
подсъдимият започнал да коли зайци близо до оградата с имота на К., крещял
обиди и закани към А.К., държейки окървавените ножове и ги удрял един в друг.
Гостите на К., включително децата, се изплашили от виковете и от вида на
подсъдимия. Тъй като виковете, крясъците и заканите на подсъдимия продължили
дълго, А.К. се притеснил и около 18,00 часа подал сигнал на тел.112.
На място към 18,30
часа, пристигнали свидетелите Т.К. - командир на отделение, Д.Д. и Т. М. -
полицаи в група OOP към РУ - Я. при ОД МВР - Я.. Свидетелите видяли подсъдимия в
нетрезво състояние в двора му, като се намирал близо до оградата с имота на К..
Пред тях подс.В. продължавал да обижда А.К., като го наричал „боклук“,
„простак“, „шматка“, „копелдак“, заканвал му се, че ще го унищожи, казал му
също, че няма да живее повече там и ще го запали. Свидетелят Т.К. отишъл в
двора на К. и разговарял с А.К., а свидетелите М. и Д. отишли до вратата към
двора на подсъдимия, разпоредили му да излезе навън и да представи документ за
самоличност, което разпореждане подсъдимият отказал да изпълни и започнал да
обижда и псува и тях. Нарекъл ги мръсни ченгета, боклуци, тъпанари и копелдаци.
Крещял също: „Какво искат тези шматки, майка ви да еба“, „Махайте се от тука,
боклуци мръсни, ченгета гадни“, „Ще Ви убия, ще Ви оправя“, и се заканил, че ще
изколи всички. Виждайки и чувайки това, св.К. напуснал двора на К. и отишъл при
колегите си. Като видял св.К. подс.В. се ядосал още повече и на няколко пъти му
казал: „Лично на теб ще ти отрежа главата!“. След това продължавайки с обидите
и заканите към полицаите се насочил към тях и ги заплашил с уволнение. Полицаите
му поставили белезници и със служебния автомобил го отвели в РУ – Я.,
където бил задържан за 24 часа.
И в полицейският автомобил подс.В.
продължил да обижда полицаите, като по отношение на св.Д. отправял и неприлични
забележки като казвал колко е красива и намеквал какво би й направил, ако бил
по-млад.
След
инцидента свидетелят А.К. се чувствал силно стресиран от поведението на
подсъдимия. Изпитвал страх както за живота и здравето си, така и за живота и
здравето на съпругата и детето си. Свидетелката К. и детето се страхували да
остават сами и да излизат на двора, поради което се наложило св.К. сутрин да ги
изпраща и закъснявал за работа. В резултат, в края на **** г. семейство К. напуснали
имота си на ул. „А. З.“ № ** в гр. Я. и се изнесли да живеят на квартира, а
впоследствие го продали.
Видно от заключението по назначената
по делото съдебно-психиатрична експертиза, към момента на извършване на горните
деяния, а и към момента, подс. В. не се води на диспансерно наблюдение към
Психиатричен кабинет; същият не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на понятието и е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При подс.В. е налице личностово разстройство
от емоционално волево неустойчив тип, алкохолна злоупотреба, като към момента
на извършване на деянията е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е
можел правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях.
Установеното от въззивния съд от
фактическа страна кореспондира изцяло с
фактическата обстановка, приета от районния съд. Последният е направил пълен и
подробен анализ на доказателствената съвкупност и подробно и коректно в
мотивите си е изложил аргументи кои доказателства кредитира, както и защо.
Правилно, като обективни, последователни, логични, достоверни и непротиворечиви
са кредитирани отчасти обясненията на подсъдимия, част от показанията на св.П.,
показанията на свидетелите А.К., М. К., Р. П., Р. С., Т. С., М. В., В. В., Т.К.,
Д.Д. и Т. М., заключението на вещото лице, изготвило назначената
съдебнопсихиатрична експертиза и показанията му пред съда, както и писмените
доказателства по делото. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на
решаващия такъв в посока кредитиране на приложените по делото писмени
доказателства, като неизолирани от останалия доказателствен материал. Съдът е
подходил с нужното внимание както към показанията свидетелите А.К., Т.К.
и Д.Д., които като пострадали, са зантересовани от изхода на делото, така и към
показанията на останалите свидетели по делото - М. К., Р. П., Р. С., Т. С., М.
В. и В. В., които са близки роднини на сем. К., а св. М. е колега и партньор на
К. и Д.. Като е съобразил тези обстоятелства, съдът внимателно е анализирал
показанията на всеки един от свидетелите по делото, тяхната логичност, обективност
и съотносимост към останалия събран по делото доказателствен материал и
правилно е стигнал до извод за тяхната добросъвестност и обективност, поради
което ги е и кредитирал с доверие.
Обосновано и правилно районният съд
не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелката П.
само в частта им, депозирана по време на съдебното следствие, касаещи
обстоятелствата, че на инкриминираната дата подсъдимият не е отправял обиди и
закани към никого, а самият той е бил нападнат безпричинно от К., т.к. в
цитираната част обясненията на подс.В. и показанията на неговата майка - св.П.,
се опровергават по категоричен начин от показанията на всички останали
свидетели.
След точна и пълна преценка на
данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от
предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от първата
инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на
инкриминираните деяния, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока,
инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитата/, защото при
условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен анализ на събраните
доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал еднозначно и
непротиворечиво води до извод, затова че подс.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК,
както и на престъплението по чл.325, ал.5 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б”а” от НК, т.к. на **.**.**** г. около 13.00 ч.
на ул. „А. З.“ гр. Я., в двора на частен
дом № **, се заканил с убийство на А.Г. ***, с думите „А., боклук, за какъв се
мислиш, ще те убия“, „Майка ти ще еба, ще те заколя“, „Излез вънка да те видя
какъв мъж си, ще те накарам да се насереш, боклук, ще те убия, ще те взривя“, и
това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като
на **.**.**** г. около 18.30 ч. в гр. Я., на ул. „А. З.“ пред № ** и в двора на
частен дом № ** е извършил и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил обиди и ругатни
към младши инспектори Д.Д.Д. и Т. Д. М., двамата на длъжност „полицай“ в група
OOP към РУ-Я. при ОД МВР- Я., мл. експерт Т.Г.К. на длъжност „командир на
отделение“ в група OOP към РУ-Я. при ОД МВР - Я. и към А.Г.К., като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
От обективна страна с действията си
подс.В. е осъществил всички признаци на престъпния състав на чл.325, ал.1 от
НК. Доказват се извършени от него непристойни действия, свързани с нарушаване
на установеният ред в страната за междуличностно общуване чрез това, че без да
е бил провокиран с нищо е отправил обиди и ругатни към младши инспектори Д.Д.Д.
и Т. Д. М., двамата на длъжност „полицай“ в група OOP към РУ-Я. при ОД МВР- Я.,
мл. експерт Т.Г.К. на длъжност „командир на отделение“ в група OOP към РУ-Я.
при ОД МВР - Я. и към А.Г.К., с думите: „боклуци“, „тъпанари“, „копелдаци“, „Какво
искат тези шматки, майка ви да еба“, „Махайте се от тука, боклуци мръсни,
ченгета гадни“, „Ще Ви убия, ще Ви оправя“, „Всички ще Ви изколя“ и заявил на
три пъти на мл. експерт Т.К.: „На теб ще ти отрежа главата“, и към А.Г.К.: „боклук,,
, „простак“, „шматка“ „копелдак, „,Ще те унищожа, няма да живееш повече тука,
не разбра ли, ще те запаля“. С тези си действия подсъдимият грубо
е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото и към
изградените морални норми за нормалното му съществуване. Горните действия
извършени от страна на подсъдимия през деня и то по отношение на служители на
реда и в присъствието на множество хора, а именно – М. К., Р. П., Р. С., Т. С.,
М. В., В. В. и Т. М., е довело до възмущение у изброените присъстващи.
Последното се установява по несъмнен начин от показанията на горепосочените
свидетели, които по категоричен начин и недвусмислено заявяват това в
показанията си. Самият факт, установен по делото, че на мястото на извършване
на престъпното деяние от подс.В. са присъствали множество лица, говори за
афиширано от негова страна пренебрежително отношение към моралните норми на
обществено поведение.
Въззивният съд се солидаризира напълно
с правния извод на районния съд относно това, че хулиганството е извършено от
подс.В. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б”а” от НК,
т.к. е осъществено след като с присъдата по НОХД №***/**** г. на ЯРС е бил
осъден ефективно на повече от една година лишаване от свобода за тежко умишлено
престъпление по чл.325, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК и преди
изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното
му наказание по цитираната присъда. Както вече беше посочено, наложеното на
подс.В. с присъдата по НОХД №***/**** г. на РС-Я. наказание, същият е изтърпял
на **.**.**** г., а деянието, предмет на настоящото производство е извършено на
**.**.**** г. В резултат, правилно решаващият съд е приел, че от обективна
страна се касае за квалифициран състав хулиганство по смисъла на чл.325, ал.5
вр. ал.1,вр.чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния
съд, че от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Налице е “хулигански” мотив при
извършване на самото деяние, т.к. чрез поведението си подсъдимият е изразил
противопоставянето си на нормалните взаимоотношения между гражданите и своето
цялостно негативно отношение към законите и общественият ред в страната.
Предвид високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от комплексния характер на засегнатите
обществени отношения, свързани както с реда и общественото спокойствие, така и
с честта, достойнството и свободното формиране волята на личността, от
обстоятелството, че същото е извършено след употреба на алкохол, проявената от
подсъдимия груба демонстрация на пренебрежителното му отношение към обществото,
установените в него порядки и правата на гражданите, съдът намери за неоснователно
искането на подс.В. случаят да бъде определен като дребно хулиганство по УБДХ.
Предвид изложеното дотук, правилно
подс.В. е бил признат за виновен по предявеното му и поддържано от РП-гр.Я.
обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.5 вр.ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.
„а“ от НК.
Отделно от горното и при правилно
изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани
правни изводи, като е приел, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна
страна и престъпния състав по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 от НК. От обективна страна
подсъдимият на **.**.**** г. около 13.00 ч. се
заканил с убийство на А.Г. ***, с думите „А., боклук, за какъв се мислиш, ще те
убия“, „Майка ти ще еба, ще те заколя“, „Излез вънка да те видя какъв мъж си,
ще те накарам да се насереш, боклук, ще те убия, ще те взривя“. Заканата за осъществяване спрямо К. на престъпление против
неговата личност е годна да възбуди основателен страх у К., че престъплението,
с което е заплашван може да бъде наистина осъществено от подсъдимия. Последното
следва от установеното по категоричен начин по делото агресивно поведение на
подс.В. спрямо К., а и предвид предприетите от него на действия, изразяващи се
в демонстративно отнемане на живота на животни /колене на зайци/ от подсъдимия
пред погледа ни всички свидетели - очевидци, вкючително пред деца и размахвайки
пред погледа им окървавените ножове.
Обосновано и правилно районният съд е
отговорил на направеното пред него, а и сега пред въззивния съд, възражение на
подсъдимия и защитата в посока това, че липсва осъществено престъпление по
ч.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, т.к. заканите изречени от подс.В. не са възбудили
страх у А.К.. С оглед указаното в ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н.д.№ 47/1989 г.
на ВС на РБ, за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която закана да е възприета от него и би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването й. Т.е., не е необходимо лицето
действително да се е изплашило или да е променило начина си на живот, а само да
съществува основание да се счита, че заканата би могла да се осъществи -
какъвто безспорно е и процесния случай.
Въззивната инстанция изцяло споделя
извода на районния съд, че от субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Подсъдимият е
разбирал противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните
последици на същото, но въпреки това е искал настъпването им.
Предвид горното правилно подс.В. е
бил признат за виновен по предявеното му и поддържано от РП-гр.Я. обвинение за
извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК.
С оглед изложеното дотук, искането на
защитника на подс.В. за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен в осъществяване на деянията - предмет
на обвинението или алтернативно за изменение на присъдата чрез намаляване
размера на наказанията лишаване от свобода за всяко от престъпленията, следва
да бъде оставено без уважение. По делото остава недоказано твърдението на
подсъдимия за това, че процесният случай касае междусъседски конфликт, датиращ
от дълго време и подобни ситуации между него и А.К. е имало много пъти; че по
делото липсват доказателства за настъпила промяна в начина на живот на
пострадалия К. след инцидента, както и за това, че е налице личен мотив в
отношенията между подсъдимия и пострадалият Т.К., който мотив според защитника бил
в основата на извършеното от подсъдимия.
Относно вида и размера на наложените
на подсъдимия наказания:
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години, а предвиденото в закона наказание за
престъплението по чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК е от една
до шест години лишаване от свобода. При определяне вида и размера на
наказанията решаващият съд правилно е приложил разпоредбата на чл.54 от НК,
т.к. в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание за
всяко престъпление да се оказва несъразмерно тежко. Правилно и обосновано, за всяко
от престъпленията районният съд е определил на подсъдимия В. наказание лишаване
от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства към средния предвиден в закона размер от 3 години. За да
определи вида и размера на всяко едно от горните наказания, районният съд
правилно е взел предвид както високата степен на обществена опасност на
осъществените престъпни деяния, обуславяща се от комплексния характер
на засегнатите обществени отношения, свързани с реда и общественото спокойствие
и с честта и достойнството на личността, от проявената от подсъдимия груба
демонстрация на пренебрежителното му отношение към обществото, установените в
него порядки и правата на гражданите, както и от начина
на осъществяването им, така и степента на обществена опасност на личността на подс.В.,
която е висока, предвид предишните му множество осъждания за умишлени престъпления от общ характер,
включително и от същия вид /изключая осъждането му по НОХД № ***/**** г. на
РС-Я., квалифициращо процесното хулиганство като такова в условията на опасен
рецидив), както и предвид това, че настоящите деяния са извършени по-малко от
три години след изтърпяване на ефективното наказание от две години и шест
месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № ***/**** г. на РС-Я..
Настоящата
съдебна инстанция счита, че именно такива по вид и размер наказания са
необходими и достатъчни за постигане целите на наказателната репресия, визирани
в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окажат предупредително, превъзпитателно
и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове
на обществото.
На осн.чл.23, ал.1 от НК съдът правилно
е определил на подс.В. едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 3
години. Правилно и обосновано на основание чл.57, ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗС
съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното
общо наказание, предвид обстоятелството, че от изтърпяване на ефективното
наказание лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД №***/**** г. на
РС-Я., не са изтекли повече от пет години.
Въззивният
съд се солидаризира напълно с преценката на решаващия такъв относно липсата на основание за
увеличаване размера на общото наказание по реда на чл.24 от НК. Наложеното на
подсъдимия най-тежко наказание е достатъчно да окаже както
превантивно-предупредително, така и възпитателно-възпиращо въздействие за
постигане целите на генералната и специалната превенция. В резултат,
приложението на разпоредбата на чл.24 от НК правилно е преценено от РС-Я. като
необосновано.
Изводът на първоинстанционният съд за
доказаност по основание на предявените от гражданските ищци А.К., Т.К. и Д.Д.
срещу подс.П.В. граждански искове за причинени от престъплението по чл.144,
ал.3 вр.ал.1 от НК - за А.К. и от престъплението по чл.325, ал.5 вр.ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б”а” от НК - за останалите гр.ищци, неимуществени вреди, е
обоснован и законосъобразен.
Действително, в резултат на осъщественото от подс.В. престъпно деяние по
чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, К. е
преживял силен психически тормоз и притеснение както по време на извършване на
престъплението, така и продължителен период от време след осъществяването му,
като е изпитвал тревога и за здравето и живота на съпругата му и
малолетното му дете, в резултат на което
той заедно със семейството си са напуснали процесния имот и впоследствие са го
продали, като са заживяли на квартира.
За да уважи гражданските претенции на
пострадалите Т.К. и Д.Д. до посочените в присъдата размери, районният съд
правилно и обосновано е отчел преживените от тях морални страдания от грубото
накърняване на името им и положителната обществена оценка за личността им,
обстоятелството, че деянието е извършено на публично място, в присъствието
както на техни колеги, така и на други граждани, с което личното им достойнство
и авторитет са засегнати в по-голяма степен, а освен това е отчел и преживените
от Т. К. негативни емоции вследствие на неколкократно отправената му от
подсъдимия закана с убийство.
Въззивният съд в настоящия си състав
счита, че решаващия съд е присъдил суми за обезщетяване на претърпените от К., К.
и Д. неимуществени вреди в справедлив размер, отговарящ на трайно установената
съдебна практика в тази насока, поради което и атакуваната присъда в тази й
част следва да бъде потвърдена. Правилно, върху всяка присъдена сума е
присъдена и дължимата законна лихва.
По делото остана неподкрепено с
доказателства твърдението на подсъдимия и защитника, на което основават
искането си за намаляване на размера на присъденото на пострадалия К.
обезщетение, че последния многократно преди инцидента е обиждал и провокирал
подсъдимия, като на инкриминираната дата също го е дразнел и предизвиквал.
Като основателно съдът прецени
възражението на защитника, че работата на служителите на полицията предполага
среда на по-висока екстремност, в която следва да проявяват по-голяма търпимост
и психическа устойчивост и това обстоятелство следва да бъде вземано предвид
при определяне размера на присъдените на К. и Д. обезщетения. Единствено посоченото
обстоятелство, свързано с изискуемия по-висок праг на търпимост на полицейските
служители, обаче, според въззивният съд не е достатъчно, за да доведе до
изменение на размера на обезщетенията чрез намаляването им.
При този изход на делото, правилно и
законосъобразно съдът се е произнесъл във връзка с направените по делото
разноски.
Съдът счита, че доводите на
подсъдимия за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила в едната си част са неконкретизирани до степен такава, че
са напълно неясни, а в останалата част са неоснователни. Така например
подсъдимият сочи, че по образуването и движението на наказателното производство
имало допуснати „множество умишлени процесуални нарушения, като водещото е по т
2.3 от Етичния кодекс, на база предубеденост”, но без да посочва конкретно от
кого и по какъв начин е демонстрирана такава. Като нарушения подс.В. визира такива
по чл. 6 и чл.31, ал.4 от Конституцията на РБ., като също не става ясно от кого
са допуснато те и в какво точно се състоят. В данните по делото не намира опора
твърдението на подсъдимия за допуснато нарушение по чл.**7, ал.5 от НПК, т.к.
според него доказателственият материал, събран в съдебното следствие не е бил
щателно проверен от районния съд, изхождайки от сериозните според подсъдимия
разминавания в показанията на свидетелите -
пострадалия К., Д. и К.. Въпросните показания са анализирани от
първоинстанционният съд с необходимото внимание, съпоставени са били както
помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал, като
на тази база и без превратност е била направена преценка на тяхната обективност
и достоверност.
Отделно, твърденият от подсъдимия отказ
на Председателя на съдебния състав от районния съд, разгледал делото, да уважи
всички искания както на подсъдимия, така и на неговия защитник, не съставлява
нарушение на процесуалните правила, т.к. съгласно закона и трайната съдебна
практика , от съда се уважават само
допустимите, относимите и необходимите за правилното решаване на делото
искания, депозирани от страните.
Водим от гореизложеното и след като
на осн.чл.314, ал.1 от НПК провери правилността на присъдата изцяло, въззивният
съд намира, че същата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована,
справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 32/06.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 822/2018 г. по описа на Районен съд Я..
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.