ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                           гр. Ямбол, 20.06.2019 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.ч.гр. дело №  183/ 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Подадена е частна жалба от З.Щ.Н. ***, като майка и законен представител на малолетното дете Ж.Д.В., чрез адвокат С.Я. ***, срещу протоколно Определение № 31, постановено в о.с.з. на 13.05.2019 г.  по гр.д. № 59 от 2019 г. на ТРС, с което е прекратено производството по делото и са присъдени разноски в полза на ответника ДКЦ „Ел Масри” – гр.Бургас. В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен в противоречие с процесуалния закон. Сочи се, че ТРС с определение в с.з. не е приел искането на ищцата за изменение на иска по реда на чл. 228 ал.2 ГПК вр. чл.228 ал.3 ГПК, първоначално предявен против Хотелски комплекс „Галина палас", находящ се в с. Срем, Общ. Тополовград, намиращ се в активите на „Диагностично-консултативен център „Ел Масри" ООД- гр. Бургас, с управителни и съдружници: Зияд Туфек Ел-Масри и Г. И. Ел-Масри. Искането е било за замяна на ответника, като от първоначалния такъв ищецът се е отказал и вместо него е поискал да бъде конституирано „Ел Масри груп“ ООД- гр. Бургас, ЕИК 203314887, с включена в активите му апортна вноска на сграда с площ по док. 162,000 кв.м. в с. Срем "Хижа Бисер“, построена в парцел № 1 с обща площ от 10740 кв.м., от масив 10. Данните за собственика на хотелския комплекс са били взети от досъдебно производство на РУ-Тополовград, а впоследствие е било установено апортирането на имота в капитала на искания нов ответник. Процесуалното правоотношение с него възниква от датата, когато е поискано конституирането му съгласно практиката на ВКС.

Искането в жалбата е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото, за да продължи производството пред ТРС.

В срока за отговор насрещната страна оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Сочи като основание за недопустимост липсата на правен интерес от обжалването, с оглед волеизявлението на ищцовата страна в с.з. пред ТРС. По отношение на неоснователността на жалбата се изтъква, че не е било направено искане пред ТРС за замяна на ответната страна по реда на чл.228 ГПК. Направеното искане е било за прекратяване на производството, за да се предяви претенцията по отношение на действителния собственик на хотелския комплекс. Промяната в собствеността е извършена три години преди завеждане на исковата молба и ищецът е  имал възможност да установи това при определяне на пасивната легитимация по иска. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Гр.дело № 59/2019 г. на ТРС е образувано по предявен иск от частната жалбоподателка против ДКЦ „Ел Масри” – гр.Бургас с правно основание чл.50 ЗЗД -за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на малолетното дете в следствие от нахапване от куче, собственост на ответното дружество. В исковата молба е посочено, че кучето принадлежи на хотелския комплекс в с.Срем, собственост на ответника. В срока за отговор последният е заявил, че собствеността на комплекса е прехвърлена на трето лице, което е легитимирано да отговаря по иска.

След направени от ищцовата страна справки в Търговския регистър и имотния регистър към Агенция по вписванията е било установено, че действително собственик на имота, в който е пребивавало кучето, е „Ел Масри" ООД - гр. Бургас и в проведеното с.з. пред ТРС тези обстоятелства са били изложени от страната. Те са я мотивирали да заяви искане за прекратяване на производството по делото, за да може да предяви претенцията си по отношение на действителния собственик на хотелския комплекс.

Ответникът чрез процесуалния си представител е потвърдил промяната в собствеността и е пледирал от своя страна за прекратяване на производството поради това, че не е надлежна страна по спора. Поискал е на основание чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК да му се присъдят направените разноски по делото, тъй като неправилно е бил привлечен като страна в производството.

ТРС е приел, че исковата молба е недопустима поради това, че липсва пасивна легитимация по предявения иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане срещу собственика на кучето. Съдът е изходил от твърденията на страните и представените в с.з. извлечения от търговския и имотния регистър, според които на 05.05.2016 г. посоченият в исковата молба ответник ДКЦ „Ел Масри” – гр.Бургас е прехвърлил чрез апорт собствеността на процесния хотелски комплекс на друго дружество „Ел Масри груп”, с друго ЕИК, и в търговския регистър, във внесения капитал на това дружество, фигурира процесната хижа. Т.е. ДКЦ „ЕЛ МАСРИ” ООД- гр.Бургас не е пасивно легитимирано по иска, който поради това се явява недопустим. Съдът е изложил още, че доколкото ищцовата страна не се е позовавала и не е предявявала претенции на основание чл.228 от ГПК, нито е направила изрично искане за конституиране на нов ответник, няма основание за служебно прилагане на този законов текст в случая. Прекратил е производството, като е присъдил разноски в полза на ответника.

Частната жалба, подадена на осн. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2, вр. с чл.259, ал.2 и ал.3 ГПК/ и от легитимирано лице, е допустима. Правният интерес се определя от обстоятелството, че с определението е преградено по-нататъшното развитие на делото, независимо дали това е било заявеното искане на ищеца. В тази връзка възраженията на ответната страна за недопустимост на жалбата са неоснователни.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца относно релевантните за спора факти. В случая той е заявил в съдебно заседание, че собственик на хотелския комплекс, към който е принадлежало кучето, причинило телесни увреждания на малолетната ищца, е трето лице, а не ответникът по делото. Във връзка с това е поискано прекратяване на производството, за да се предяви нова претенция към собственика на животното. С оглед на така заявените от ищеца факти, правилно съдът е преценил, че искът е предявен срещу ненадлежна страна и производството по него е недопустимо. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. След като искът е бил предявен срещу процесуално нелегитимирана страна, е възникнало процесуално задължение за правораздавателния орган да прекрати производството по делото.

В материалите по делото, вкл. в съдебния протокол липсва направено искане от ищцата за замяна на ответника и за конституиране на нов такъв по реда на чл. 228 от ГПК. Това обстоятелство е констатирано и от съда в мотивите на обжалваното определение. Ищцата не е заявила неистинност на протокола, нито е поискала поправка на същия поради това, че не е записано в него действително направено волеизявление в с.з. Липсват каквито и да било данни, че страната е предприела подобно изменение на иска и твърденията й във въззивната жалба в обратния смисъл са необосновани. Изявление относно отказа й от първоначалния ответник е направено едва в жалбата. Правилно ТРС е приел, че не може да прилага разпоредбата на чл. 228 от ГПК служебно. Поради изложеното следва да се приеме, че съдът не е извършил процесуално нарушение, прекратявайки производството.

            Съдът е намерил, че при този изход на делото ответникът, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 във вр. с ал.2 от ГПК, има право на разноски и искането на процесуалния му представител е основателно, поради което го е уважил. Посочил е, че по никакъв начин ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, а ищецът е този, който е определил против кого да заведе иска си. Това, че едва в с.з. е издирил и представил доказателства, касаещи пасивната легитимация по иска, а не преди завеждането на исковата молба, не следва да влече неблагоприятни последици за настоящия ответник. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първоинстанционния. С оглед прекратяването на производството по делото е налице хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК и правилно в полза на ответника са били присъдени разноските.

Що се отнася до разноските на ищцата за вещо лице и свидетели, за тях би могла да направи искане до ТРС да й бъдат върнати, тъй като не са послужили за заплащане на възнаграждения.

Тъй като не е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението - потвръдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски –заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв.

Поради гореизложеното настоящият състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 31, постановено в о.с.з. на 13.05.2019 г.  по гр.д. № 59 от 2019 г. на ТРС.

ОСЪЖДА З.Щ.Н. ***, като майка и законен представител на малолетното дете Ж.Д.В., да заплати на „ДКЦ Ел Масри” ООД- гр.Бургас, с ЕИК-128506517, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 230 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   

                                                                                                  

 

                                                                                         2.