О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20.06.2019г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав

На 20 юни 2019 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

като разгледа докладваното от съдия Н.ИВАНОВ възз.ч.гр.д. №180 по описа на ЯОС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. вр. с чл.66 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. ***, срещу Определение №572/06.03.19г. по гр.д. №332/16г.по описа на ЯРС, с което съдът е отказал да възстанови срока по чл.247 ал.4 във вр. с чл.259 ал.1 за обжалване на Решение №418/22.06.2018г. по гр.д. №332/2016г.по описа на ЯРС. Сочи се, че в развилото се производство по чл.64 и следващите от ГПК с цел възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу решение №418/22.06.2018г.по гр.д.№332/16г. по описа на ЯРС съда е постъпил незаконосъобразно: при осъществяване процедурата по връчване на решението; при допускане на доказателства по самата процедура; при протичане на самото производството по чл.64 ал.2 от ГПК.

Твърди се, че връчването е на посоченото решение е осъществено незаконосъобразно при нарушение на процесуалните правила, и съда е следвало да повтори процедурата по връчване на книжа като разпореди ново връчване Като не е сторил това ЯРС постъпил незаконосъобразно, поради което въззивникът счита, че срока по чл.247 ал.4 във вр. с чл.259 ал.1 от ГПК за обжалване на Решение №418/22.06.2018г. по гр.д.№332/2016г.по описа на ЯРС не само не е изтекъл но изобщо не бил започвал да тече. Съобщението действително не било стигнало до адресата, с което е налице нередовност/порочност/ при връчването. Сочи се, че тъй като връчването е нередовно предвидения от закона срок не започва да тече, респ. няма какво да се възстановява и молбата за възстановяване се явява недопустима и определението постановено по съществото на спора следва да се обезсили. Претендира се атакуваното Определение като процесуално недопустимо да бъде обезсилено от въззивната инстанция и делото да се върне обратно на ЯРС със задължителни указания при условията на чл.278 ал.3 от ГПК относно връчване то на подлежащия на обжалване акт.

Наред с изложеното се твърди, че първоинстанционния съд е нарушил и процедурата по допускане на доказателства в производството по чл.64 ал.2 от ГПК, като необосновано е отказал събирането на поисканите от Г. доказателства. Твърди се че не е бил правен доклад в това производство, и че съдът "не е изложил мотиви и определяне на спорното от безспорното" и поставил жалбоподателя в невъзможност да осъществи правата си.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от гр.д. №332/2016г. по описа на ЯРС, производството по чл.64 и сл. от ГПК е било открито по молба на Г.Л.Г., с която е поискано бъде възстановен срока за обжалване на Решение №418/22.06.2018г. за поправка на ОФГ, постановено по делото. В молбата е посочено, че пропускът се дължи на действия на съдебната администрация, която в периода 12,13,17,18,19.09.2018г. не предоставила на молителя / сега частен жалбоподател/ достъп до делото, т.к. то било при съдията-докладчик, с цел запознаване с делото и установяване кога изтича срока по чл.247, ал.4 ГПК във вр. с чл.259, ал.1 ГПК. На следващо място е посочено, че съда при връчване на решението не е спазил срока по чл.47, ал.1 и чл.61, ал.2 от ГПК изм. с ДВ , бр.86/2017г., свързани със спиране на сроковете за времето от 15.07.2018г. до 01.09.2018г., както и че съда неправилно е приел, че ответниците са редовно уведомени съгл. чл.41, ал.2, изр.1 от ГПК, т.к. не е изпълнил задължението си по чл.41, ал.2, изр. последно ГПК да уведоми страните за задължението им по чл.41, ал.1 от ГПК при връчване на първото съобщение по делото. Молителят е твърдял, че не може да се приложи санкционната разпоредба на чл.41,ал.2 изр1 от ГПК и следва да се осъществи връчването на съдебни книжа на ответниците по реда на чл.47, ал.2 от ГПК, чрез залепване на уведомление, като съда е следвало съгл. чл.61, ал.2 от ГПК във вр. с чл.47,ал.2 ГПК на 11.09.2018г., след изтичане на 30-дневния срок за търсене на страната да разпореди залепване на уведомление, с което да укаже на страните, че съдебните книжа са в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Посочил е, че противоправните действия на съда се явяват "друго непредвидено обстоятелство", довело до невъзможност страна да се запознае с делото и да депозира жалба срещу постановеното решение за поправка на ОФГ.

С молбата за възстановяване на срока, не е представена въззивна жалба от молителя срещу решение № 418/22.06.2018г.

С доп. молба от 11.12.2018г. Г.Л.Г. е направил нови доказателствени искания във връзка с откритото производство по чл.64 ГПК, които ЯРС е отхвърлил с мотивирано определение от 13.12.2018г., позовавайки се на разпоредбата на чл.65 ал.1 ГПК и настъпила преклузия относно навеждане на факти и представяне на нови доказателства.

След проведено по делото о.с.з., с атакуваното определение ЯРС е оставил без уважение молбата на Г.Л.Г. за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 418/22.06.2018г. постановено по гр.д. № 322/2016г. по описа на ЯРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се преценя, като неоснователна, по следните съжображения:

Настоящия съдебен състав счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя за нередовно връчване на Решение № 418/22.06.2018г., имащо за последица липса на изтекъл срок за обжалване, недопустимост на молбата за възстановяване на срок, респ. недопустимост на атакуваното определение.

От приложеното съобщение до Г.Л.Г. за връчване на горепосоченото решение, се установява, че той е бил търсен на адрес гр.Я., ул.”Ч.” №** /адреса, на който ответникът Г.Л.Г. е бил призоваван в продължение на цялото производство по делото/ в продължение на 1-месец – на 26.06.2018г., 01.07.2018г.-неделя, 10.07.2018г., 20.07.2018г. и 30.07.18г. – 17.40 ч., като на адреса не е бил открит никой. На съобщението е вписано разпореждане на съда „ к.д.” от 03.08.2018г., като ЯРС правилно е приел лицето за редовно уведомено на осн.чл.41 ал.2 ГПК. Неоснователни са възраженията за липса на уведомяване за задължението по чл.41 ГПК, предвид наличието на вписано такова във всички призовки и съобщения до страните по делото. Не е налице и хипотезата на чл.47, ал.1 от ГПК, защото въззивникът вече е получил книжа, след залепване на уведомление на този адрес, въпреки това не е посочил друг адрес за призоваване и в хода на цялото производство е бил уведомяван по реда на чл.41 ал.2 ГПК. Т.е. с оглед отсъствието си от адреса, Г. многократно е имал възможността да съобщи на съда адрес, на който да получава книжата си по делото, респ. да посочи при продължителни отсъствия, съдебен адресат в седалището на съда. Неизпълнението на тези му задължения, не могат да имат за последица опорочаване на връчването на горепосоченото решение.

Следва да се посочи, че спирането на сроковете по време на съдебната ваканция през 2018г., съгласно действалата по това време редакция на ГПК- чл.61 ал.2, касае само спиране на сроковете, които текат за страните. От една страна задължението за страната по чл.41 ГПК не е обвързано със срок, а от друга действията по връчване на съдебното решение, касаят действия и срокове относими за съда. Ето защо становището на първоинстанционния съд, относно редовността на връчването по чл.41 ал.2 ГПК, касаещо молителя, се споделя от настоящия съдебен състав. Правилно е приетото от ЯРС, че след връчването по горепосочения начин, по силата на действалия тогава чл.61, ал.2 от ГПК срокът е спрял да тече за Г., като от 01.09.2018г. е започнало изтичането на двуседмичния срок за обжалване, и този срок е изтекъл на 21.09.2018г.

Позовавайки се на отбелязванията в контролния лист на делото, от деловодителя на съда, че делото е търсено и не е осигурен достъп до него от деловодството на ЯРС на дати 12.09.2018г., 13.09.2018г., 17.09.2018г. и 18.09.2018г. съдът е приел за безспорен факта, че делото не се е намирало в деловодството на съда на посочените дати, което е направило безпредметно събирането на поисканите от Г. доказателства в първоначалната му молба по чл.64 ГПК. От контролния лист се установява, че делото е било предоставяно единствено на И. М.Т.Г. и на И. М.Т., като няма отбелязвания то да е било търсено през периода на обжалване или друг период от страна на молителя Г.Л.Г. и да не му е предоставяно. Т.е. страната е разполагала с възможността през останалото време да се запознае с делото или да иска продължаване на срока за обжалване, което не е сторила. Молителят не е представил и въззивна жалба срещу решение №418/22.06.2018г. в нарушение на задължението си по чл. 65, ал.2 от ГПК. Такава до настоящия момент липсва депозирана по делото.

Разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК урежда възможността за възстановяване на пропуснатия от страната установен от закона или определен от съда срок- при доказване, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, случили се в течение на целия пропуснат срок, които страната не е могла да преодолее и поради които обстоятелства страната да не е могла обективно да извърши съответното процесуално действие. В разглеждания случай, съдът счита, че тази хипотеза на закона не е установена и молбата като неоснователна правилно е била отхвърлена.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №572/06.03.2019г. постановено по гр.д. №332/2016г. по описа на ЯРС.

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.