На 07.06.2019година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч.гр. дело №168 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България" ЕООД гр.София, подадена от юриск. Р. И., против Определение №467/19.02.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1325/2018г., с което на основание чл.129, ал.4 ГПК е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4859/2017г. по описа на ЯРС.

Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното определение на ЯРС, като твърденията са, че размерът на цялото предявено и конкретизирано вземане по исковата молба съвпада с това по заповедта за изпълнение, както и че всички претендирани задължения по договор за потребителски кредит произтичат от неизпълнението на длъжника и няма пречка съдът да ги разгледа и да се произнесе по дължимостта на всяко едно от тях. Моли за отмяна на определението и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба М.М., чрез особения представител адв.Алдинова, е депозирал писмен отговор, с който е настоял за потвърждаване на обжалваното определение на първата инстанция. Изложени са съображения, че ищецът не е отстранил констатираните недостатъци на исковата молба - не е посочил как е формирана цената на иска за главница; не е посочил дали поддържа иска за неустойка в размер на 256.60 лева; не е коригирал различните посочени дати на сключване на договора за потребителски кредит - 22.10.2015г. или 23.10.2015г.; не е уточнил датата на претендиране на законната лихва; ищецът посочил различни номера на договора за потребителски кредит, а с уточняващата молба въвел и претенция по евентуален иск, което е недопустимо.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт - преграждащо хода на производството определение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за този извод са следните:

Видно е от данните по делото, че в полза на "Профи Кредит България"ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.12.2017г. по ч.гр.д. №4859/2017г. по описа на ЯРС срещу длъжника М.И.М. *** - за сумата общо 1378.78лева, от която сума - 1122.18 лева главница и 256.60 лева неустойка, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 28.12.2017г. до изплащане на вземането. Присъдените вземания са обосновани с настъпилата предсрочна изискуемост на договор за потребителски кредит №3002976834, сключен между страните, за която предсрочна изискуемост длъжникът е уведомен.

Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в рамките на законовия срок, заявителят "Профи Кредит България"ЕООД е предявил иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането му в размер на 1378.78лв, включващо номинал от 1022.18 лева и неустойка в размер на 256.60 лева, представляващи неизплатени парични задължения по обявения за предсрочно изискуем договор за потребителски кредит № 3002976834, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

По направените от особенния представител на ответника възражения с отговора на исковата молба, ЯРС е постановил разпореждане от 04.10.2018г., с което е оставил подадената от "Профи Кредит България"ЕООД искова молба без движение и е дал указания на ищеца да приведе исковата претенция в съответствие с издадената заповед за изпълнение, като отстрани несъответствията в сумите в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, да уточни разминаванията в твърденията и сумите на стр.3 от исковата молба, и да посочи точно начина на формиране на цената на всеки един иск, като посочи точния му размер.

В изпълнение на дадените му указания, ищецът е депозирал молба - уточнение от 23.10.2018г., в която е посочил, че вземането му срещу ответника за всички негови задължения е в размер на сумата 1122.18лева и включва: главница от 544.88 лева, представляваща отпусната и непогасена сума по договора за кредит; договорно възнаграждение в размер на 118.53 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 458.77 лева. В случай, че съдът прецени, че договорното възнаграждение и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги не са предмет на заповедта за изпълнение, ищецът е посочил, че за същите в условията на евентуалност предявява осъдителни претенции за тези суми - 118.53 лева договорно възнаграждение и 458.77 лева - възнаграждение за пакет допълнителни услуги.

Като е поставил за разглеждане молбата - уточнение на ищеца, ЯРС е приел, че е сезиран с допълнително предявени искове и е задължил ищеца да внесе д.т. за същите в размер на 100 лева, която д.т. е внесена.

Същевременно, ЯРС е произнесъл Разпореждане от 10.01.2019г., с което е приел, че с направеното уточнение на иска за общото задължение на ответника от 1122.18 лева, формирано от главница в размер на 544.88 лева, договорно възнаграждение от 118.53 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 458.77 лева, ищецът не е изправил исковата молба, а на практика е заявил нови искания, което не съответства на заповедта за изпълнение и ищецът е посочил различни номера на договора за потребителски кредит. Поради това съдът отново е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да приведе исковата молба в съответствие с издадената заповед за изпълнение.

В изпълнение на дадените му указания, ищецът е депозирал молба от 28.01.2019г., с която е уточнил, че на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК претендира установяване на вземането му в размер на 544.88 лева, представляващо неизплатена главница по договор за потребителски кредит №3002976834, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, а за вземанията му за сумата 118.53 лева - договорно възнаграждение по договора за потребителски кредит и за сумата 458.77 лева - възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, предявява осъдителни претенции.

За да постанови обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото и е обезсилил заповедта за изпълнение, ЯРС е приел, че ищецът е претендирал други, различни вземания по основание и размер от тези по заповедното производство.

Определението е неправилно и следва да бъде отменено.

Със заявлението на "Профи Кредит България"ЕООД и издадената въз основа на него заповед за изпълнение, е очертан предмета на спора по установителния иск по чл.422 ГПК - за главница от 1122.18 лева и неустойка в размер на 256.60 лева, дължими на основание обявения от кредитора за предсрочно изискуем договор за потребителски кредит №3002976834. В срок заявителят "Профи Кредит България"ЕООД е предявил иска по чл.422 ГПК за установяване на вземанията си, като след отстраняване на нередовностите на исковата молба е видно, че ищецът е предявил установителния иск по чл.422 ГПК като частичен - за установяване на сума за главница в размер на 544.88 лева, като част от главницата от общо 1122.18 лева по договора за потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем. След направените от ищеца две уточнения на исковата молба е установено, че изложените в исковото производство правопораждащи твърдения за частта от главницата по договора за кредит в размер на 544.88 лева, не се различават от тези, които са заявени в заповедното производство, поради което установителният иск по чл.422 ГПК, предявен като частичен за посочената сума, е допустим. За разликата над сумата 544.88 лева до размера на сумата 1122.18 лева - главница по заповедта за изпълнение, следва да се приеме, че не е предявен иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.4 ГПК, при което на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедният съд е този, който е компетентен да обезсили частично издадената заповед за изпълнение.

Действително, в исковата молба ищецът е допуснал разминаване при изписване на сумата по главното вземане и датата на сключване на процесния договор, но очевидно това е в резултат на техническа грешка, тъй като в молбите, с които се изправя исковата молба ясно е посочено, че общият размер на главницата по кредита е в размер на 1122.18лева по договора за потребителски кредит №3002976834 и от този общ размер предмет на установителния иск е сумата 544.88 лева.

Относно останалите две претенции на ищеца "Профи Кредит България"ЕООД - за договорно възнаграждение в размер на 118.53лева и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 458.77лева, след направените от ищеца уточнения, че са част от главницата, но не са предмет на издадената заповед за изпълнение и същите претенции се предявяват като осъдителни, намират приложение разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.11б от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. Според същите, искът по чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото (глава 15 ГПК), не е изрично изключено от законодателя. В производството по иска по чл.422 ГПК е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск - чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл.212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422 ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви и осъдителен иск в това производство. В този смисъл е и приетото в Решение №118/13.04.2016г. по гр.д. №5021/2015г. на ВКС,IV Г.О., че кредиторът, който претендира съществуването на вземането от един или повече длъжници, може да го предяви чрез иск пред съд, независимо от това дали и как то е предявено в заповедното производство и дали и каква част от вземането и срещу кои длъжници и при какви условия е била издадена заповед за изпълнение. Никой и по никакъв начин не може да бъде ограничен да предяви правото си чрез иск пред съд. Съгласно изричната разпоредба на чл.416 ГПК искът за частта от вземането и срещу длъжниците, за които е издадена заповед за изпълнение е установителен, а за останалата част от вземането и срещу останалите претендирани длъжници, той остава да е осъдителен. Тези искове се считат съединени с установителния иск съгласно правилата на първоначално съединяване на искове.

В случая, за вземанията си за договорно възнаграждение от 118.53 лева и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 458.77 лева, за които ищецът не е поискал издаване на заповед за изпълнение и е предявил осъдителни искове, производството по делото не е недопустимо. За тези осъдителни искове, ищецът е заплатил и следващата се д.т. и същите се считат съединени с установителния иск по чл.422 ГПК, по правилата за първоначално съединяване на искове.

В обобщение, след отстраняване на нередовността на исковата молба, ищецът "Профи Кредитг България"ЕООД е предявил частичен установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 544.78 лева - част от главницата по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, който иск е процесуално допустим, както и обективно съединени осъдителни искове за договорно възнаграждение в размер на 118.53 лева и възнаграждение за закупен от ответника пакет от допълнителни услуги в размер на 458.77 лева, които също са допустими и подлежат на разглеждане от сезирания с тези претенции съд. Като е приел, че ищецът не е изправил исковата молба и е налице основанието по чл.129, ал.4 ГПК за прекратяване на производството по делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение, ЯРС е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Относно установителния иск по чл.422 ГПК за дължимостта на присъдената със заповедта за изпълнение неустойка в размер на 256.60 лева, тъй като ищецът не е заявил изрично дали поддържа тази претенция или я оттегля, на същия следва да бъдат дадени указания и срок от районния съд за изправяне на исковата молба в тази й част при условията на чл.129, ал.2 ГПК.

Водим от изложеното, Я О С

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №467/19.02.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1325/2018г.

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия и за изпълнение на указанията, дадени в мотивировъчната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.