ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Ямбол, 06.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАЕАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

В. СПАСОВА разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.ч.гр. дело № 150/ 2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от И.Б. ***, чрез адвокат С., срещу Определение № 1027/19.4.2019 г. по гр.д. № 1260 от 2019 г. на ЯРС, с което основание чл.126,ал.1 ГПК е прекратено производството по делото, образувано по предявени обективно съединени искове от И.Б.Б. против М.А.Д. ***, с прано основание чл.127, ал.2 СК и чл.143 СК-за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетното дете Б. И., Б. на бащата, за определяне на местоживеенето му при него, както и за месечна издръжка на детето от майката в размер на 160 лв. В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен в противоречие с процесуалния закон. Сочи се, че не е налице хипотезата на чл. 126 ал.1 от ГПК, тъй като не се касае за две висящи дела с един и същ ищец, образувани на едно и също основание, а за дела с участие на едни и същи лица на страната на ищеца и ответника, които имат връзка помежду си. Според жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 213 от ГПК, като двете производства следва да бъдат съединени и съдът да постанови общо решение по тях. В производството, което ще продължи под номера на по-рано образуваното, страните ще имат двойно качество- и на ищец, и на ответник. Сочи се, че по тези съображения в срока за отговор е направено искане от ответницата за съединяване на делата. Искането в жалбата е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на ЯРС за съединяването му с гр.д.№ 1101/2019 г. на ЯРС.

В срока за отговор въззиваемата страна не е подала такъв.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Гр.дело № 1260/2019 г. на ЯРС е образувано по подадена на 01.04.2019 г. от частния жалбоподател искова молба срещу М.А.Д. ***, с правно основание чл.127, ал.2 СК и ¹ чл.143 СК-за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетното дете Божидар Илиянов Б. на бащата, за определяне на местоживеенето му при него, както и за месечна издръжка на детето от майката в размер на 160 лв. В срока за отговор ответницата е заявила, че от своя страна е подала искова молба по чл. 127 ал.2 от СК, образувана в гр.д. № 1101/2019 г. на ЯРС, със същите искания. С оглед на това обстоятелство е поискала съединяване на делата.

Първоинстанционният съд е разпоредил прилагане на гр.д. № 1101/2019 г. на ЯРС за произнасяне по искането за съединяване на делата. С постановеното определение е прекратил производството по гр.дело № 1260/2019 г. като образувано по-късно, с оглед приетата на осн. чл. 126 ал.1 от ГПК недопустимост на същото. Цитирал е съдебната практика, съгласно която посочената законова разпоредба установява забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет, в рамките на които се търси идентична съдебна защита, като целта на забраната е да се предоврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. Посочил е конкретен съдебен акт- Решение № 119/17.04.2015 г. на ВКС по гр.дело № 3368/2014 г., IV г.о. и се е позовал на изложеното в него, че за да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържанието сила на присъдено нещо, съдът пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.

Частната жалба, подадена на осн. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2, вр. с чл.259, ал.2 и ал.З ГПК/' и от легитимирано лице, е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

По делото е безспорно, че между страните са висящи две дела с еднакъв предмет - спор между родитителите за родителските права, местоживеенето и издръжката на малолетното им дете. В идентична ситуация ВКС е приел по реда на чл. 290 от ГПК с цитираното от ЯРС решение, че производството по образуваното по-късно дело с правно основание чл. 127 ал.2 от СК е недопустимо и съдът е длъжен служебно да го прекрати. Мотивирал се е с пълното тъждество между предмета, страните и вида на търсената защита с двете дела, независимо че страните участват в различно процесуално положение, доколкото с исковете се цели идентичен резултат -предоставяне на родителските права, определяне местоживеенето и издръжката на малолетното дете. Посочено е, че разпоредбата на чл. 126 от ГПК се прилага и в производство по спорна съдебна администрация.

В настоящия случай съдът е бил сезиран с искане за съединяване на двете дела. Съгласно разпоредбата на чл. 213 от ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Т.е. разпоредбата на закона предоставя на съда преценката дали да съедини делата, употребявайки израза „може". Съдът не е длъжен да съедини делата. След като законът не му вменява такова задължение, не може да бъде задължен и с акт на въззивната инстанция, каквото искане е направено в частната жалба. Неуважаването на искането на ответницата за съединяване на делата не е процесуално нарушение, което да обуслови неправилност на атакуваното от ищеца-жалбоподател определение. Същевременно, при липса на постановено съединяване, е недопустимо разглеждането на двете висящи дела с тъждествен предмет самостоятелно. Т.е. налице е хипотезата на чл. 126 ал.1 от ГПК и правилно ЯРС е прекратил по-късно образуваното дело (който последен факт не е спорен между страните, а и е виден от номера на настоящото дело, който като по-голям сочи на по-късно образуване).

Тъй като не е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението - потвръдено.

Поради гореизложеното настоящият състав