Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
27.06.2019г.
гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,
гражданско отделение,втори състав,
в
открито съдебно заседание на 25.06.2019 година,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК,вр. с чл.28, ал.6 ЗЗакрД.
Образувано е по въззивна жалба на
Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, чрез пълномощника юриск.В.А.,
срещу Решение №362/17.05.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.
№1074/2019г., с което е отхвърлено като неоснователно искането на ДСП - Ямбол
за настаняване на детето О.П.З., род. на ***г. в семейството на В.Б.С. и К.В.С.
- баба и дядо на детето по майчина линия, за срок от една година.
Оплакването във въззивната жалба
е за неправилност на оспореното решение на ЯРС, както и за неговата необоснованост.
Оспорен е извода на районния съд, че по делото липсват доказателства детето О.
да е жертва на насилие от страна на баща си или да е станало свидетел на
осъществено пред него домашно насилие. За установяване на тези факти по делото
бил представен сигнал от ЯРП до ДСП - Ямбол, че детето О. е било свидетел на
насилие в семейството, че в присъствието на детето бащата П.З. е осъществявал
домашно насилие по отношение на майката Н.С., изразяващо се в психически и
физически тормоз около година. Именно предвид информацията в сигнала, ДСП-Ямбол
свикала среща за прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие при
работа на случаи на деца жертва или в риск от насилие и взаимодействие при
кризисна интервенция, и с прямо детето О. била предприета мярка за закрила -
настаняване първоначално при бабата и дядото по бащина линия, а по-късно при
бабата и дядото по майчина линия. Сочи се още в жалбата, че от представеното по
делото Постановление на ЯРП е установено, че бащата на детето е нанесъл телесни
увреждания на майката, което престъпление се преследва по частен ред, но
районният съд не е оценил този факт. Съдът не
анализирал и данните, че при извършената оценка на детето е установено,
че същото е "дете в риск".
Съдът не оценил и споделеното от бащата, че майката изпада в кризи,
отключващи се от незначителни проблемни ситуации в ежедневието. Неправилно
съдът приел, че социалните доклади не са достатъчно основание за настаняване на
детето в семейството на бабата и дядото В. и К. С., предвид опасността за живота и здравето на детето в семейната среда, в
която то живее. За бабата и дядото В. и К. С. се сочи, че са в състояние да полагат грижите по отглеждането и
възпитанието на детето О. и да осигурят основните му потребности за нормално
физическо и психическо развитие.
По тези съображения се моли за
отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново решение от
окръжния съд, с което детето О.П.З. да бъде настанен в семейството на В.Б.С. и К.В.С.,***,
за срок от една година или до настъпване на обстоятелства, водещи до
прекратяване на предприетата мярка за закрила.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа
от пълномощника на ДСП-Ямбол юр.к.А., който пледира за уважаването й.
Въззиваемите страни Н.С., В.С. и К.С.,
чрез процесуалния си представител адв.Б., изразяват становище за
неоснователност на въззивната жалба, тъй като след постановяване на оспореното
решение на ЯРС са настъпили нови обстоятелства - прекратен е брака на
родителите на детето, родителските права по отношение на дето са предоставени
на майката и същата полага грижите по отглеждането и възпитанието му.
Въззиваемият П.З. се представлява
от адв.А.Д., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспореното
решение на ЯРС като правилно и законосъобразно, както и поради настъпилите нови
обстоятелства. Моли и за присъждане на разноските във въззивното
производство.
ЯОС намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по
чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
С оглед обхвата на въззивно обжалване, като прецени
приетите относими доказателства по делото и становищата на социалната служба, обсъди и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
Ямболският районен съд е сезиран с молба от Д"СП"-Ямбол, с която на основание чл.26, ал.1 ЗЗакрД, във вр. с чл.25, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗакрД е
направено искане за
настаняване по съдебен ред на малолетното дете О.П.З. в семейството на неговите баба и дядо В.Б.С. и К.В.С. за срок
от една година. Като основания за искането е посочено, че родителите на детето
се намират в трайна невъзможност да го отглеждат в семейна среда и детето е
било свидетел на насилие в семейството, поради което за него съществува
опасност от увреждане на физическото му, психическо, нравствено, интелектуално
и социално развитие.
От
доказателствата по делото е установено, че детето О.П.З. е родено на ***г. от брака на
майката Н.К.С. – З.
и бащата П.С.З..*** е получен сигнал
изх.№106/11.01.2019г. от ЯРП, с който социалната служба е уведомена, че в
прокуратурата се извършва проверка по повод упражнявано от около година домашно
насилие спрямо Н.С.-З. от съпруга й П.З., което насилие е упражнявано в
присъствието на 6-месечното дете на съпрузите. Посочено е в сигнала, че в
следствие на осъществявания тормоз, Н.С. - З. е приета в психиатрична клиника
за лечение.
След
извършено социално проучване, със заповед на директора на Д"СП"-Ямбол от 19.02.2019г.
детето О. е настанено временно в семейството на бабата и
дядото по майчина линия - В.С. и К.С. до произнасяне на съда с
решение. Изготвен е и социален доклад от същата дата, от който се установява, че след раждането му детето О. е отглеждано в
семейна среда от двамата родители. След тяхната раздяла, грижите
за детето са били поети от бащата П.З. с помощта на неговите родители Н. и С. З., при които
детето е било настанено със заповед от 31.01.2019г. След като
в социалната служба е постъпило заявление от майката, че тя желае да полага грижите за детето си с
подкрепата на нейните родители, е постановена заповедта от
19.02.2019г. В социалния доклад е прието, че родителите на детето не са в
състояние да осигурят защитена и стабилна среда за сина си О., тъй като
психо-емоционалното им състояние не е стабилно в следствие на употребата на
упойващи наркотични вещества. Посочено е, че при изслушването й майката е била видимо нестабилна,
по нейни данни била тормозена от съпруга си и двамата заедно
употребявали наркотици, а бащата
е отрекъл посочените факти, като е признал, че е употребявал наркотици, но преди години, като е
изразил желание да живее със съпругата и детето си в
семейна среда. Направените изводи и препоръки са за настаняване на
детето О. в семейството на роднини- при бабата и дядото В. и К. С., които
писмено са декларирали съгласието си за
настаняването на детето.
От
представеното по делото Постановление от 12.03.2019г. на ЯРП по
преписка вх.№106/2019г. е установено, че със същото компетентният прокурор е отказал да образува наказателно производство по
жалбата на В.С., че дъщеря й Н.С. - З. е жертва на физически и психически тормоз
от страна на съпруга й П.З.. Прието е с постановлението, че липсват данни за
осъществен състав на престъпление от общ характер, а данните, че П.З. е
"чукнал" съпругата си по главата и така й е причинил синина, сочат на
лека телесна повреда - престъпление, което се преследва по частен ред. Прието е
от прокурора, че се касае за възникнали битови конфликти между съпрузи, за
които е допринесло и психичното състояние на съпругата и за които конфликти
защитата следва да е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Относно
майката Н.С. е установено, че по време на бременността с детето О., е имала
депресивен епизод, при който се е оплакала от безсъние и че не може да се храни
и да приема течности. Видно от епикриза от 11.01.2019г. на МБАЛ-Ямбол, Н.С. е
била приета на 20.12.2018г. в Психиатрично отделение и лекувана, с поставена
диагноза Остро шизофреноподобно психотично разстройство, с подобрение при
изписването. От представените амбулаторни листи от 21.03.2019г. и 15.04.2019г.
е установено, че при извършените контролни прегледи на посочените дати
психиатърът е констатирал, че Н.С. е
спокойна, контактна, ориентирана, мисловно подредена, без психотична продукция.
От писмените доказателства по делото е установено, че майката е с висше
педагогическо образование и до раждането на детето е работила като детска
учителка.
По делото
са представени доказателства, ведно от които на родителите на детето О. е била
предоставена социална услуга и е бил оценен родителския им капацитет,
представени са и протоколи за проведени срещи между бащата и детето и за
посещения на социален работник при детето.
Видно е
от свидетелството за съдимост на
бащата П.З., че същият не е осъждан.
Разпитаната
пред първата инстанция свидетелка Р.Г. е поддържала показания, според
които съпругът П. не е имал грубо отношение към съпругата си Н., а когато се появили
проблемите й, П. напуснал работа, за да се грижи за нея
и детето. Той полагал пълните грижи за детето - приготвяне на храна,
хранене, обличане, смяна на памперси. Преди да напусне работа бащата работел във фирмата
на свидетелката като шофьор и ловец на кучета, бил на разположение
денонощно и никога при проверка от компетентните органи не било установено да е употребявал
алкохол или упойващи вещества.
Другата
разпитана свидетелка К.Ч. – социалният работник по случая с детето О.З., подробно е
разказала за развитието на провераката и социалното проучване, започнали въз основа на
сигнала
от ЯРП. При първото посещение майката видимо не била психически добре, а предвид обвиненията
към бащата,
се взело решение детето да бъде настанено по административен ред в семейството
на баба си и дядо си по бащина линия, където детето се развивало нормално.
Промяната в обстоятелствата настъпила, когато майката изразила желание тя да
отглежда детето и проучването установило, че родителите й отговарят на условията за
отглеждане на детето, въпреки че не се констатирало нещо обезпокояващо докато
детето живеело при бащата. Условията и в двете семейства били добри. След
преместването на детето бащата подал заявление, че иска да полага грижи за
детето или да го вижда по-често. След настаняването на детето
се провели
редица срещи, при което било констатирано, че то се развива добре. Бабата и
дядото били отговорни за детето, ползвали отпуск, болничен, имали и
по-възрастна баба - на 70 години, на която можели да разчитат. При
извеждането на детето нямало емоционална връзка между него и бабата и дядото по
майчина линия, но вече такава била установена.
При тази
фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил искането на
Д"СП"- Ямбол за настаняване на детето О. в семейството на неговите
баба и дядо по майчина линия В. и К. С. за срок от една година.
Изложените съображения са, че не са налице предпоставките на чл.25, т.3 и т.4
от ЗЗакрД, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи
извод, че и двамата родители се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за детето в семейна среда.
Дори за майката да се приеме, че страда от форма на психично разстройство, за
бащата съдът е посочил, че е упражнявал грижите за сина си до 19.02.2019г. и
детето се е развивало добре, като не е установено след раждането на детето и по
време на отглеждането му бащата да употребява алкохол или наркотични вещества,
които зависимости да са довели до невъзможността да се грижи за сина си. Съдът е приел още, че
по делото не се твърди детето да е жертва на насилие, като недоказани са
останали и твърденията детето да е станало свидетел на осъществено пред него
домашно насилие.
Пред
настоящата инстанция е представено като ново доказателство влязлото в сила на
10.06.2019г. Решение №430/10.06.2019г. на ЯРС по гр.д.№577/2019г., с което е
прекратен брака между Н.К.С.- З. и П.С.З. и е утвърдено сключеното между тях
споразумение, с което упражняването на родителските права по отношение на
детето О. е предоставено на майката Н.С., определено е местоживеенето на детето
при майката на адреса й в с.В., на бащата е определен режим на свиждане и лични
контакти с детето и размер на дължимата от него месечна издръжка за О..
С оглед
горното и новото доказателство за настъпилите нови обстоятелства, обжалваното
решение на ЯРС следва да се потвърди, тъй като е правилно и законосъобразно
като краен резултат. Съображенията са следните:
Основен принцип за закрила на децата е
отглеждането им в семейна среда. С разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗакрД, на което
основание се е позовал въззивникът-молител, е предвидено настаняване от съда на
детето извън семейството му, съответно в семейство на роднини или близки, както
и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга -
резидентен тип или специализирана институция (чл.26,ал.1 ЗЗакрД), когато родителите на детето се намират в трайна невъзможност да
го отглеждат, както и когато детето
е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. Ето защо, предмет на доказване (установяване) по настоящото дело е
следвало да бъде наличието на твърдяната трайна невъзможност родителите да отглеждат детето и
твърдяното насилие, извършвано от бащата по отношение на неговата майка, свидетел на което насилие е било
детето, т. е. че то е "дете в риск" при отглеждането му в това
семейство. Освен това, за да се постанови исканото
настаняване на детето извън семейството, следва да е налице и друга кумулативна
предпоставка - според чл.25, ал.2 ЗЗакрД настаняването на детето извън семейството, като мярка
за закрила, се налага едва след изчерпване на всички възможности за зарила на
детето в семейството му, освен в случаите, когато се
налага спешното му извеждане.
По делото и пред
двете съдебни инстанции не са доказани тези предпоставки. На първо място, не се
доказа, че детето О.З.
е "дете в риск" по
смисъла на §1,т.11
от ДР на ЗЗакрД, вр. с чл.25, ал.1,т.3 и т.4 ЗЗакрД. Не са събрани каквито и да
е доказателства в продължение на година бащата П.З. да е упражнявал домашно
насилие по отношение на майката Н.С.-З., изразено във физическо и психическо насилие. Това са само твърдения на
бабата В.С., заявени по прокурорската преписка, които не са установени нито по
тази преписка, нито в настоящото производство. Компетентният прокурор е приел,
че се касае за битови конфликти между съпрузи и няма извършено престъпление от
общ характер. Доколкото прокурорът е счел, че с чукването по главата съпругът е
причинил на майката синина, съставляваща лека телесна повреда, дори и да се
приеме, че този акт е осъществен в присъствието на детето, не може да се
направи извод, че детето е свидетел на домашно насилие, тъй като едно 6-месечно
бебе не може да възприеме и осмисли обкръжаващата го среда по този начин. Няма
никакви твърдения и доказателства самото дете да е жертва на насилие в
семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Ето защо основното твърдение на въззивника
- молител по настоящото дело и в двете съдебни инстанции, а именно, че детето О. е жертва на насилие в семейството, не е доказано. Не се установи и другото наведено
основание за исканото настаняване извън семейството - трайната невъзможност на
родителите да отглеждат детето си. Такава трайна невъзможност не е налице по
отношение на майката, тъй като за същата е установено, че е претърпяла само
един епизод на психотично разстройство, при който не е била напълно адекватна
да се грижи за детето и е постъпила на болнично лечение. Наред с това е установено от
доказателствената съвкупност, вкл. показанията на разпитаните свидетели, че преди този болничен престой
на майката за лечение, по време на лечението и след това, бащата е полагал
грижите по отглеждането на детето, които грижи са били изцяло адекватни. Бащата нито
е лишен от родителски права по отношение на детето,
нито за него е установено, че употребява алкохол, наркотици или други упойващи вещества, че не притежава необходимия родителски
капацитет самият той да полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието
на О. в семейна среда - в неговото семейство. Това означава, че О. не е "дете в риск" и не са налице
обстоятелства, които да налагат извеждането на детето от биологичното му
семейство. В настоящото производство
по ЗЗакрД водещ е интереса на детето, а не
интересът на неговите родители. Още по - малко определяща предпоставка за
уважаване на искането по чл.26 и сл.ЗЗакрД следва
да бъдат интересите на близките и роднините на детето и техните желания и
нагласи за неговото отглеждане и възпитание. Съгласието им, респ. тяхното
несъгласие, и проучванията относно годността им, следва да бъдат съобразени от
съда, но едва когато бъде преценено, че са налице предпоставките (основанията)
по чл.25 ЗЗакрД за настаняване на детето извън
семейството.
Въззивният съд изцяло споделя становищата на родителите на детето,
че са налице и новонастъпили пред въззивната инстанция обстоятелства, които
изключват предпоставките на чл.25 ЗЗакрД за исканото настаняване. Още в хода на
проверката майката Н.С. е подала заявление от 14.02.2019г., с което е заявила
желанието си да отглежда детето. При извършените профилактични медицински прегледи е установено, че майката не
проявява психотична продукция и в резултат на ефективната работа на социалната
служба същата е успяла да повиши родителския си капацитет и да изгради
емоционална връзка с детето. След постановяването на обжалваното решение е
прекратен брака между родителите на детето и упражняването на родителските
права по отношение на него е предоставено на майката, която полага преките
грижи за него в дома на родителите си, а бащата осъществява режима на лични
контакти със сина си. Следователно, на настоящия етап не съществуват
предпоставките за определяне на исканата мярка за закрила на детето -
настаняването извън семейството. Детето трябва да израства и се възпитава в
семейната си среда с дейното участие на родител или на двамата родители. Родителите
на О. не са лишени от родителски права и носят изцяло родителската отговорност
за живота и здравето на детето, като понастоящем на детето са осигурени
необходимите материално-битови условия за отглеждане и възпитание, както и
здравни грижи и за детето не съществува риск. Дори и да се приеме, че по
някакъв начин съществува риск за детето при отглеждането му от неговата майка,
с оглед психичното й състояние (което не се установи по делото), то е налице
основанието по чл.59, ал.9 СК по искане на бащата или на Д"СП" съдът
да измени постановените по отношение на детето мерки, или във всички случаи
следва да бъде изследвана предпоставката по чл.25, ал.2 ЗЗакрД, изискваща
настаняването на детето извън семейството да се налага като мярка за закрила,
едва след изчерпване на всички възможности за закрила в биологичното му
семейство.
Предвид всичко изложено и тъй като към
настоящия момент не са налице предпоставките, визирани в чл.25, ал.1 ЗЗакрД,
решението на ЯРС, с което е отхвърлено искането на Д"СП"-Ямбол за
настаняване на детето О. извън семейството, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди.
Независимо че настоящото производство е по
спорна съдебна администрация, за същото не намира приложение правилото на чл.78
ГПК за присъждане на разноските, а правилото на чл.541 ГПК, според което
разноските в охранителното производство са за сметка на страната. С оглед на това, независимо от изхода на делото,
неоснователно е искането на въззиваемия П.З. да му бъдат присъдени разноските
за тази инстанция в размер на 400лв. - платено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №362/17.05.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по
гр.д.№1074/2019г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на чл.28, ал.6
ЗЗакрД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.