№

РЕШЕНИЕ

13.06.2019г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд,

гражданско отделение, втори състав,

в открито съдебно заседание на 11.06.2019 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар Л.РАЙКОВА

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 165 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й.Г.М. ***, представлявана от адв.Г., срещу Решение №283/24.04.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №589/2019г., с което съдът е увеличил дължимата от въззивницата издръжка за С.С.М. ***, действаща лично и със съгласието на баща си С.М., от 150 лева на 200 лева месечно, считано от 11.02.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на правопрекратяващи или правопогасяващи обстоятелства; осъдил е въззивницата да заплати разноски на ищцата в размер на 300 лева, както и в полза на ЯРС - д.т. в размер на 72лева, плюс 5 лева д.т. за издаване на изпълнителен лист.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като моли за неговата отмяна изцяло и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което искът по чл.150 СК да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските по делото. Въззивницата счита, че районният съд е коментирал избирателно доказателствата по делото. Съдът приел за безспорно установено нарастването на нуждите на ищцата, която е непълнолетна и ученичка в гимназиален клас, но не сравнил доходите на родителите при предходното определяне на издръжката, които доходи били същите и обосновавали извод, че няма изменение на обстоятелствата, при които майката е осъдена да заплаща издръжката. Неправилна била и преценката на съда, че родителите са в състояние да отделят за детето си общо 350 лева месечно, от които бащата да отделя 150 лева, а майката 200 лева, при положение, че бащата е с двойно по-висок доход от майката и логиката е той да участва с по-висок размер в издръжката на дъщеря си. При присъден размер на издръжката за детето от 150 лева месечно, за майката оставали 150 лева за лични нужди, а при новия размер от 200 лева за ищцата, за майката оставали 106 лева месечно, което било нереално и несъответно на смисъла на закона. При наличните в страната условия на живот и безработица, нелогичен и неправилен бил и извода на съда, че майката е млада и здрава жена и може да си намери друга работа. Според въззвивницата, решението било постановено и при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не обсъдил възраженията й, направени с отговора на

ИСКОВата МОлба И В СЛ., като не е обсъдил и представените доказателства, при което

неизяснени останали обстоятелствата по делото в какво се изразява изменението на обстоятелствата относно възможностите на родителите и най - вече на майката да отделя издръжка за детето.

Въззиваемата С.М., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на баща си С.М., чрез пълномощника адв.С., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба. Изложените съображения са, че районният съд правилно е извършил анализа на доказателствата и е уважил иска по чл.150 СК, като оплакванията на въззивницата не се подкрепят от доказателствения материал и поставените в жалбата риторични въпроси са получили отговор с мотивите на районния съд. Въззиваемата моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивницата - адв.Г..

Процесуалният представител на въззиваемата страна адв.С. пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за тази инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимарана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

С подадената до ЯРС искова молба от 12.02.2019г. непълнолетната С.С.М. ***, действаща лично и със съгласието на баща си С.М., е предявила против ответницата, нейна майка, Й.Г.М. *** иск по чл.150 СК.

За да претендира увеличение на даваната от майка й месечна издръжка от 150 лв. на 200лв. месечно, ищцата е навела обстоятелства, с които е обосновала изменение на нуждите си спрямо тези, при които през 2018г. е определена издръжката й, както и изменение на възможностите на задължения за издръжката родител.

С отговора на исковата молба ответницата И.М. е оспорила иска изцяло, по съображения, че от последното увеличение на издръжката са нарастнали нуждите на ищцата, но нейните доходи са ниски, под минималната работна заплата за страната, има и задължение към кредитна институция, като за оцеляването си разчита на помощта на родителите си.

От фактическа страна по делото е установено, че непълнолетната С.С.М. е родена от брака на С.Р.М. и Й.Г.М., който брак е прекратен през 2017г. с решение на ЯРС по гр.д.№1378/2017г., като с бракоразводното решение родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата.

С влязлото в сила Решение №49/26.01.2018г. на ЯРС по гр.д.№ 4540/2017г., съдът е изменил дължимата от майката Й.М. издръжка за детето С., като е увеличил този размер от 130лв. на 150лв. месечно. При постановяване на решението ищцата С.М. е била на 13 години, а съдът е приел, че майката реализира нетен доход в размер на 780,44лв. месечно, а бащата - 439,70лв. месечно. Към момента на определяне на този размер на издръжката за малолетната С., и двамата родители са имали задължения към кредитни институции.

Понастоящем С. е на 14 навършени години, ученичка в 8в клас на Профилирана гимназия „В.Левски" гр.Ямбол. Разпитаната по делото свидетелка С.К, е дала показания, че всички учебници за обучението на ищцата в училище се закупуват, като С. проявява интерес към биологията и взема допълнително уроци по тази дисциплина, които се заплащат по 15лв. седмично.

За ответницата, майката Й.М. е установено, че работи в "Циркон"ЕООД гр.Ямбол и за периода м.11.2018г.-м.01.2019г. е получила БТВ в размер на 892,42лв. През същия период - м.11.2018г. - м.01.2019г. ответницата е работила и в "Тракия коиец"ЕООД гр.Ямбол и е получила БТВ в размер на 892,42лв. При липса на твърдения и данни да е налице преобразуване и правоприемство между двете дружества - "Циркон"ЕООД и "Тракия Конец"ЕООД, изводът, който се налага е, че ответницата работи по две трудови правоотношения, при двама работодатели и общо полученото от нея брутно трудово възнаграждение е в размер на 1 784,84лв. за периода м.11.2018г. - м.01.2019г., или 594,95лв. месечно. Майката притежава жилище - апартамент от 53,02кв.м. в гр.Ямбол и лек автомобил "Фиат Пунто", като и два земеделски имота в землището на с.Безмер, общ.Тунджа - от 665кв.м. и 670кв.м.

Бащата С.М. работи по трудово правоотношение в "Тошо-Тани 60"ЕООД и в периода м.07.2018г.-м.12.2018г. е получил БТВ в размер на 3 921,46лв. или 653,57лв. месечно. По делото няма твърдения и данни някой от родителите на ищцата да е създал ново семейство и да има задължения към други ненавършили пълнолетие низходящи. Всеки от родителите е представил доказателства за наличие на задължение към кредитна институция.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил предявения иск изцяло, увеличавайки дължимата от ответницата издръжка за дъщеря й от 150лв. на 200лв. месечно. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че е налице промяна в нуждите на нуждаещата се от издръжка ищца, с оглед изминалия период от време и порастването на детето, както и че за задоволяване на тези нужди родителите на С. могат да отделят общо 350лв. месечно, от които средства майката може да престара 200лв. месечно, а разликата се осигури от бащата, който полага и непосредствените грижи за детето. Съдът е приел, че реализираните от бащата доходи възлизат в размер на около 500лв. месечно, а от майката - 306лв., но майката е млада жена, в трудоспособна възраст, не страда от заболявания и може да реализира по-високи доходи. Съдът е отчел, че и двамата родители имат кредитни задължения, но е приел, че изплащаният от бащата кредит е за закупено жилище, което е с оглед задоволяване нуждите на ищцата, по отношение на която упражнява родителските права.

Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно. Съображенията за този извод са следните:

Предявеният иск се квалифицира по чл.150 СК. Съгласно тази норма и разпоредбата на чл.142,ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като нейният размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143,ал.2 СК правило е, че задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, като законът (чл.142,ал.2 СК) установява минимален размер на издръжката - той е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 560лв.), или 140лв. понастоящем.

За да бъде уважен иск по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено изменение на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Предвид тези разяснения на закона и доказаните по делото факти, по спора е установено, че е настъпила промяна в нуждите на ищцата, която промяна е трайна и обуславя необходимост от увеличение на нейната издръжка. От доказателствата е установено, че от последното определяне на издръжката е изминал период от година и половина, през който С. е пораснала, преминала е в друга възрастова група -навършила е 14 години, ученичка е в гимназия. Нуждите й безспорно са нараснали през този период, като и качествено са се изменили - появили са се нужди, свързани с обучението в гимназия, за закупуване на учебници и помагала, за допълнителни уроци, с оглед интереса и към дисциплината биология, за дрехи, храна, появили са се и нужди, свързани със задоволяване на културни интереси. Тези изброени нужди доближават ищцата до нуждите на пълнолетните и ще запазят траен характер. Добри са и материалните възможности на ответницата, която при обща месечна базова издръжка за детето в размер на 350лв., би могла да поеме да заплаща 200лв., а разликата от 150лв., заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето, да се поеме от бащата. Този размер напълно отговоря на порасналите нужди на ищцата и на материалните възможности на ответницата, издръжка, която Й.М. би давала ако родителите живееха заедно.

Неоснователно е оплакването на ответницата, сега въззивница, че не е налице увеличение на доходите й от последното определяне на издръжката и това е основание за отхвърляне на иска. За да бъде уважен иска по чл.150 СК, достатъчно е да е налице изменение или в нуждите на нуждаещото се от издръжка ненавършило пълнолетие дете, или изменение във възможностите на задължения за издръжка родител, като в случая е осъществена една от алтернативно посочените предпоставки.

Неоснователно е и оплакването на въззивницата, че при престарана от нея издръжката за ищцата в размер на 200лв. месечно, за собствената й издръжка ще остава само сума в размер на 106лв. месечно. Всъщност, районният съд неправилно е приел, че месечният доход на майката възлиза в размер на 306лв., но този извод на съда не се е отразил на постановения резултат на спора. Както се прие и посочи по-горе, въззивницата работи при двама работодатели и общият й установен по делото месечен доход възлиза в размер на 594,95лв., с който може да осигури месечна издръжка за дъщеря си в размер на 200лв., като ще й остават около 400лв. свободни средства месечно за задоволяване на собствените нужди и издръжка. Майката притежава и два земеделски имота, от които също може да получава граждански плодове. При наличие на доказателства за получавани от бащата Ст.М. доходи по трудово правоотношение от 653,57лв. месечно, т.е. доходи приблизително равни на тези на ответницата, правилно ЯРС е приел, че същият, който упражнява и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето, ще може да допълва със сумата 150лв. средствата до 350лв. обща месечна издръжка за С..

По делото са представени доказателства за задължения и на двамата родители към кредитни институции, но въззивният съд не обсъжда същите, тъй като разходите, които всеки от родителите прави за своята лична издръжка и за подобрение на битовите си условия, като изплащане на заем, наем и др., не следва да се спадат от общия му доход, когато въз основа на него се определя издръжката на ненавършило пълнолетие дете. Задължението за издръжка на дете е от първи ред и в случая при определяне издръжката за С. са без значение фактите, че и бащата, и майката имат облигационни задължения по договори за кредит. Неправилно районният съд е отчел кредитното задължение на бащата за погасяване на жилищния му кредит, но това не се е отразило на крайния решаващ извод при определяне месечната издръжка за ищцата, която майката дължи - в размер на 200лв.

Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност всички релевантни обстоятелства и доказателствата по делото, като неоснователно се твърди в жалбата, че районният съд не е разгледал представените от ответницата доказателства и направените от тази страна възражения. По делото има данни, че бащата на ищцата е закупил през 2017г. жилищен имот в гр.Ямбол, който е ипотекирал, а през 2018г. е продал друг жилищен имот в гр.Ямбол, но ответницата не е възразила, че цената на продадения имот съставлява спестени за бащата средства, с които може да увеличи издръжката на дъщеря си, ответницата не е поискала и събиране на доказателства за установяване цената на продадения имот, поради което правилно районният съд не е анализирал посочените обстоятелства при формиране на изводите си за уважаване на иска по чл.150 СК.

Неоснователно е и оплакването, че съдът не е обсъдил липсата на изменение в материалните възможности на майката, което е основание за отхвърляне на иска. В случая районния съд е извършил преценка на промяната на нуждите на ищцата, която е трайна и е основание за уважаване на иска за увеличение на издръжката. Не е налице законово изискване за кумулативно изменение и във възможностите на задължения за издръжка родител, като в случая установените по делото доходи на майката обосновават увеличения размер на издръжката от 150 на 200лв. месечно.

С оглед всичко изложено, решението на ЯРС е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, вкл. в частта, с която ответницата е осъдена да заплати следващата се ДТ и разноските пред първата инстанция. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

при този изход на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемата С.М., действаща лично и със съгласието на баща си С.М., следва да се присъдят сторените от нея разноски пред тази инстанция в размер на 300 лева.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №283/24.04.2019г. на Ямболски районен съд по гр.д.№5 89/2019г.