Р Е Ш
Е Н И
Е
№
19.06.2019г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 11.06.2019година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
ТАГАРЕВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 147 по описа за 2019 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
"Авекс"ЕООД гр.Ямбол, подадена от пълномощника адв.К.Д., срещу
Решение №152/28.02.2019г. на Ямболски районен съд постановено по гр.д.№1564/2018г.,
с което са уважени предявените против въззивното дружество искове с правно
основание чл.422 ГПК и е признато за установено, че същото дължи на "ЕВН
България Електроснабдяване"АД-гр.Пловдив сумата 3 651,23лв.,
представляваща стойността на ел.енергия, доставена в обект на потребление в
гр.Я., ул."М. к."№**, ап.*, както и обезщетение за забава в
размер на 276,79лв. за периода 26.05.2017г.-08.03.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 12.03.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1051/2018г. по описа на ЯРС.
Оплакванията на въззивното
дружество са за недопустимост на обжалваното решение, както и за неговата
неправилност. Дружеството счита, че решението на ЯРС е недопустимо, тъй като
исковете по чл.422 ГПК са основани на различни факти от сочените в заявлението
по чл.410 ГПК и за ищеца не е налице правен интерес от установяване на
вземания, за които не е издадена заповед за изпълнение. Твърди, че в
заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК, като основание за вземането
си ищецът е посочил, че претендира стойност на ел.енергия и мрежови услуги,
т.е. цена на реално доставена ел. енергия и мрежови услуги, а основание на
вземането по исковата молба са извършени три корекции по правилата на раздел IX от ПИКЕE (отм.) и допълнително начислени
суми по реда на раздел IX от ПИКЕЕ (отм), за които са
издадени три корекционни фактури. Според въззивника, посочването от ищеца на
друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението,
за което е издадена заповед за изпълнение, обуславя недопустимост на
установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, като в тази насока се
позовава на практика на ВКС, която представя. Поради това искането е за
обезсилване на решението на първата инстанция и за прекратяване на
производството по делото.
В случай, че оплакването за
недопустимост на решението не бъде споделено, дружеството счита, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи, че в
случая ищецът не може да претендира сумите по извършените корекции, тъй като на
първо място не е спазил изискването по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ ( в сила от
17.07.2012 г.) да измени общите си условия, като включи в същите ред за
уведомяване на клиентите за извършване на корекции на сметка, съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. На следващо място навежда, че по делото били
представени три адресирани до ответника писма за констатирани от БИМ грешки в
работата на електромерите, както и три броя обратни разписки, но в същите не
било отразено съдържанието на пощенските пратки, като по делото не било
доказано нито изпращането, нито получаването на пощенските пратки.
Констативните протоколи на ищеца не съдържали данни за неточно отчитане -
процент на грешки при работата на електромерите, при което подписването им от
управителя на ответното дружество доказвало единствено присъствието на
управителя при демонтажа на електромерите, а не представлявало признание на
неизгодния за него факт на неточно измерване. Поради тези съображения,
дружеството счита, че не е изпълнен и фактическия състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената енергия, при което решението на ЯРС е неправилно и моли за
неговата отмяна. Претендира и разноските пред двете съдебни инстанции по
същество.
Въззиваемата страна "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД гр.Пловдив, чрез юр.к.С.П., е депозирала отговор, с който е оспорила жалбата като
неоснователна. Изложените съображения са, че решението на ЯРС е допустимо, тъй
като е била изпълнена хипотезата на чл.143 ГПК, като претендираната сума
произтича от едно и също правоотношение - договорно, с предмет доставка на
електроенергия, и на едно и също основание - общите условия на крайния
снабдител. Сочи, че за първи път с жалбата ответникът е направил възражение за
липса на уведомяване за извършените корекции на сметките и оспорване на
обратните разписки, които негови права са преклудирани. Навежда, че е налице и
ред в общите условия за уведомяване на клиентите при извършена корекция на
сметките, който ред е предвиден по чл.28 от ОУ. Моли за присъждане на
разноските във въззивното производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Редовно призовани за о.с.з.,
страните не изпращат представители, като пълномощниците им депозират писмени
моли с искания за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и изразени становища
по съществото на спора.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №1051/20018г. по описа на Ямболски районен съд е установено, че заповедният съд е бил сезиран
със заявление от
"ЕВН България Елекроснабдяване"ЕАД гр.Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК срещу "Авекс"ЕООД
гр.Ямбол за сумата 3 651,23лв.
– главница, съставляваща стойността на ел.енергия и мрежови услуги, доставени в периода 25.10.2015г.
до 29.11.2016г. на основание ОУ за продажба на ел.енергия на дружеството -
заявител и чл.98а ЗЕ; за
сумата 276,79лв. – лихва за забава върху главницата от 26.05.2017г. до 08.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда. В т.9 и т.12 от заявлението е посочено, че вземането за главница произтича от неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на
електрическа енергия и мрежови услуги по партидата на
длъжника по посочен клиентски номер и за обект на потребление в гр.Я. на ул."М. к."**, ап.*.
Приемайки, че са налице предпоставките за уважаване на
заявлението, ЯРС е издал заповед №691 от 14.03.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в посочените по-горе размери. В заповедта
изрично е отразено, че обстоятелствата, от които произтича вземането е неизпълнение на
задължението за заплащане стойността на ел.енергия, доставена в периода
25.10.2015г.-29.11.2016г. на основание ОУ за продажба на електрическа енергия
на заявителя и чл.98а от Закона за енергетиката.
С оглед депозираното в срока по
чл.414, ал.2 КПК възражение срещу заповедта за изпълнение, заявителят "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД е
предявил положителни
установителни искове по чл.422 ГПК за установяване на
вземанията му за сумите,
посочени в издадената заповед за изпълнение – главница от 3 651,23лв., заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и мораторна лихва в размер на 276,79лв. Според въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, главницата по заповедта за изпълнение се дължи от
дружеството-потребител на електрическа енергия като стойност на допълнително
начислена електрическа енергия за периода 25.10.2015г. 29.11.2016г. в резултат на проведени корекционни процедури, въз
основа на извършени
три проверки от 17.12.2015г., от 27.04.2016г. и от 29.11.2016г., при които са съставен констативени
протоколи от трите
посочени дати. Като основание
за извършените
едностранни корекции на сметката на абоната, ищецът изрично е посочил, че това не са
Общите условия на дружеството, а разпоредбите на раздел IX от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и предвидената с тях възможност, когато при проверка на СТЕ се установи
грешка над допустимата, неправилно и неточно измерване или неизмерване. Посочил
е, че в случая и при трите проверки е бил демонтиран електромера на ответника и
при извършените метрологични експертизи е установена манипулация, при която
електромерът отчита по-малко от консумираната ел.енергия, при което са издадени
три корекционни фактури за допълнително начислени киловати ел.енергия.
С отговора на исковата молба
дружеството-ответник е представило фискални бонове за заплатената от него цена
на доставената му ел.енергия и мрежови услуги през исковия период, като е
направил възражение за недопустимост на исковете, тъй като със заповедта за
изпълнение са присъдени вземания на ищеца за стойност на доставена ел.енергия в
периода 25.10.2015г.-29.11.2016г., а с исковата молба вземането е обосновано
като стойност на допълнително начислена ел.енергия за периода, т.е. наведено е
ново основание, от което произтича вземането, различно от заявеното в
заповедното производство. Алтернативно исковете са оспорени и като
неоснователни.
С постановеното по спора решение
ЯРС е приел, че исковете са допустими, тъй като и в заповедното, и в исковото
производство се претендира цената на доставена неплатена ел.енергия в обекта на
ответника, като се сочи договорно правоотношение въз основа на общи условия за
продажба на ел.енергия. Приел е, че поясняването в исковата молба на начина на
формиране на сумата - допълнителното начисляване на тази цена след едностранни
корекции на сметки, не означава изменение или добавяне на ново основание.
Поради това съдът е разгледал предявените искове и ги е уважил.
Решението на ЯРС е недопустимо и
на основание чл.270, ал.3 ГПК следва да бъде обезсилено.
Съобразно посоченото основание,
от което произтичат вземанията по издадената заповед за изпълнение и
основанието за вземанията, посочено в исковата молба, ЯОС приема, че
предявените искове са недопустими и
разглеждането им по същество е довело до постановяване от районния съд на недопустимо решение. Предметът на делото
по иска с правно
основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на
вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за
кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от
длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414,
ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за
съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена
заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, които
са от значение за възникването
и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя
положителен установителен иск за съществуване на вземането, е недопустимо кредиторът ищец да променя
материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе
други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителните разяснения,
дадени в т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които в
производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение;
в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по
чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на
евентуалност. Или посочването
от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от
твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение,
съставляваща изпълнително основание по см. на чл.404, т.1, предл.4 от ГПК,
обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване
съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не
е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.
Предвид горното, в случая, макар и да е налице съвпадение в размера на
вземанията – главница и лихви по заявлението по чл.410 ГПК и по исковата молба,
при предявяване на исковете за установяване
съществуването на вземанията е въведен различен
правопораждащ факт, в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора
по реда на чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена за парични вземания,
произтичащи от неплатени задължения за заплащане стойността на електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 25.10.2015г. до 29.11.2016г. на основание Общите условия на
дружеството - кредитор за доставка на електрическа енергия и чл.98а от Закона
за енергетиката, според която разпоредба крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия. След подаване на възражението
по чл.414, ал.2 ГПК, с отговора на исковата молба длъжникът е представил писмени доказателства, че за посочения период е погасил задълженията си за ежемесечно начисляваната му електрическа енергия. В заявлението, с
което е сезиран заповедният съд не е отразено, че се касае за проведена корекционна процедура и за
допълнително издадени фактури, основани на извършена корекция на сметките за
ел.енергия на потребителя за минал период, каквито твърдения са въведени едва с
исковата молба. В
исковата молба изрично е посочено, че едностранната корекция на сметките не е
извършена по реда на Общите условия на дружеството - ищец, а при прилагане на
разпоредбите на раздел IX от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, докато вземанията в заповедното производство са основани
на Общите условия на дружеството - кредитор
за цената на доставената ел.енергия за посочения период. Неправилно
районният съд е приел, че с исковата молба ищецът само е пояснил начина на
формиране на сумата на вземанията си,
което не е въвеждане на ново основание, както и че вземанията произтичат от
едно договорно отношение въз основа на
общи условия. С оглед
възприетото по-горе, окръжният съд приема, че е
подменен предмета на делото и че ищецът е претендирал установяване
съществуването на вземания – главница и лихви на различно основание в сравнение
с отразеното в заявлението за издаване на заповедта, както и в самата заповед
за изпълнение. За
вземанията си, за които е навел друго основание, различно от основанието в
заповедното производство, ищецът не е предявил осъдителен иск в условията на
евентуалност. Предявените установителни искове по чл.422 ГПК са процесуално
недопустими, при липса на правен интерес у ищеца. В същия смисъл е Решение
№169/04.01.2015г. на ВКС по т.д.№700/2011г. на второ търговско отделение, което
е постановено по аналогичен случай.
Предвид недопустимостта на производството
по делото, то следва да се прекрати след обезсилване на първоинстанционното решение, като заповедта за изпълнение се обезсили изцяло, съгласно
т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото, на въззивника– ответник следва да се присъдят разноските пред първата и въззвивната
инстанции в размер на общо 2 003,56лв.
Водим от изложеното и на
основание чл.270, ал.3, изр.1
ГПК, ЯОС
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
изцяло Решение №152/28.02.2019г.
по гр.д. №1564/2018г.
на Ямболски районен съд И ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД гр.Пловдив,
ул."Христо Г.Данов"№37, с ЕИК123526430, да заплати на "Авекс"ЕООД гр.Ямбол,
ул."Преслав"№122, с ЕИК 128615107 сумата 2003.56 лева разноски по делото пред първата и въззивната инстанции.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
№691 от 14.03.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №1051/2018 г. по описа на ЯРС.
Решението не подлежи на
касационно обжалване,съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.