Р Е Ш Е
Н И Е
№……
17.06.2019г.
гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,
гражданско отделение,втори състав,
в
открито съдебно заседание на 11.06.2019 година,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
И.П.И. ***, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Н.Д.Т. ***,
същата в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М.П.И.,
против Решение №151/26.02.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д. №3701/2018г. в частта, с която са
отхвърлени предявените против П.И. *** искове по чл.150 СК за увеличаване на
месечната издръжка за детето И. за разликата над 150 лева до размера на 250
лева и за детето М. за разликата над 170 лева до размера на 220лева, в частта,
с която са отхвърлени предявените искове по чл.143, ал.4 СК за заплащане от П.И.
на еднократна добавка в размер на 1000 лева годишно за детето И. и в размер на
1500лева годишно за детето М., както и в частта на разноските.
Оплакването на въззивниците е, че
решението на първата инстанция в обжалваните му части е неправилно и
необосновано, поради което молят за неговата отмяна и за постановяване на ново
решение на окръжния съд, с което предявените искове бъдат уважени изцяло, с
присъждане на всички разноски, направени пред двете съдебни инстанции по
същество. Въззивниците считат, че районният съд е възприел неправилно
фактическата обстановка по делото, поради което е направил и неправилни правни
изводи. Макар съдът да приел, че по отношение на двете деца са налице
съществени изменения в нуждите по смисъла на т.19 от Постановление №5/1970г. на
Пленума на ВС, не определил правилно и адекватно размера на необходимата им
издръжка. Необосновано ЯРС приел, че ако двамата родители живеят заедно, биха
отделяли за 8-годишното дете М. 270 лева за месечната му издръжка, а за
14-годишното дете И. - 250 лева. Съдът не обсъдил нуждите на всяко от децата,
предоставяните от майката грижи в натура, фактът, че майката е безработна, а
бащата има траен и висок доход, няма други деца и разполага с голяма сума
спестени пари от продажбата на жилището си. Съдът не взел предвид и
специфичното здравословно състояние на двете деца при определяне на месечните
им издръжки, нито при постановяване на решението по исковете по чл.143, ал.4
СК. Съдът бланкетно посочил, че липсват доказателства за необходимостта от
допълнителни разходи за децата, като в противоречие със събраните доказателства
приел, че И. не страда от заболяването рецидивиращ бронхит, а по отношение на М.
споменал, че е взел предвид диагнозата му, но това не станало ясно при
произнасянето му по иска по чл.150 СК, нито било основание за отхвърляне на
иска по чл.143, ал.4 СК. В обобщение въззивниците считат, че първоинстанционният
съдебен акт е вътрешно противоречив, необоснован и неправилен.
Въззиваемият П.И., чрез адв.К., е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е настоял за
потвърждаване на решението на ЯРС в обжалваните му части, като правилно и законосъобразно.
Изложените съображения са, че съдът е присъдил издръжките за децата след анализ
на всички доказателства, при съобразяване на трайната съдебна практика и е
мотивирал решението си. Съдът правилно отхвърлил исковете по чл.143, ал.4 СК
при липса на двете кумулативни предпоставки на закона, завишил средствата за
месечната издръжка на детето М. с оглед заболяването му, а за детето И.
липсвали доказателства, обосноваващи добавка към издръжката му. Претендирал е също и разноските във въззивното
производство.
В о.с.з. жалбата се поддържа от
пълномощника на въззивниците - адв.Е..
Въззиваемият П.И., чрез
процесуалния си представител адв.К., пледира за потвърждаване на решението на
ЯРС в обжалваните му части.
ЯОС намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни и в срока по
чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на
страните, като приема за установено следното:
С подадената на 11.09.2018г. до ЯРС искова молба малолетните И.П.И. и М.П.И.,
действащи чрез своята майка и законен представител Н.Т. ***, са предявили
против баща си П.И. *** субективно съединени искове по чл.150 СК и по чл.143,
ал.4 СК. За да претендират увеличение на даваната от баща им месечна издръжка -
от 140лв. на 250лв. месечно за И., и от 120лв. на 220лв. месечно за М., ищците са
навели обстоятелства, с които са обосновали изменение на нуждите си спрямо
тези, при които през 2017г. са определени издръжките им. Твърденията са за
нарастване на потребностите им, с оглед възрастта и изминалия период от време,
променените икономически условия на живот в страната и повишените доходи на
ответника. Претенциите по чл.143, ал.4 СК са за присъждане на еднократна
добавка за детето И. в размер на 1000лв. годишно и на еднократна добавка за
детето М. в размер на 1500лв. годишно. Тези претенции са обосновани с
твърденията за изключителни нужди на двете деца - бронхиална астма у М. и
рецидивиращ бронхит у И., които нужди изискват средства за лечение и терапии.
Ответникът П.И., чрез адв.К., е признал
иска за изменение на издръжката за детето М. до размера на сумата 130лв., над
който размер го е оспорил, оспорил е иска по чл.150 СК за издръжката на детето И.,
както и исковете за заплащане на еднократни добавки към издръжката на двете
деца. Възраженията на ответника са, че не е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката за двете деца, че самият той
има заболяване на дисковете на гръбначния стълб и е претърпял операция, след
която е бил в отпуск по болест до м.03.2018г., а относно претенциите по чл.143,
ал.4 СК е посочил, че не са налице двете кумулативни предпоставки на закона за
присъждане на еднократните добавки.
От фактическа страна по делото е
установено, че малолетният М.П.И. и непълнолетният И.П.И. са родени от брака на
Н.Д. Иванова (сега с фамилия Т.) и П.И.И., който брак е прекратен през 2014г. с
решение на ЯРС по гр.д.№2651/2013г., като с бракоразводното решение
родителските права по отношение на двете деца са предоставени на майката.
Със сключена на 19.05.2017г.
съдебна спогодба по гр.д.№967/2017г. по описа на ЯРС, бащата П.И. се е задължил
да заплаща чрез майката Н. И.,увеличена
месечна издръжка за двете си деца - от 80лв. на 140лв. за И. и от 80 на
120лв. за М.. Към момента на определяне на този размер на издръжките за децата,
И. е бил на 12 години, а М. на 6 години.
Понастоящем детето И.И. е на 14
навършени години, непълнолетен, ученик в 8в клас на СУ„Св.Климент Охридски”
гр.Ямбол, а детето М. е на 8 години, ученик в 1в клас на същото училище. От
представените от училището служебни бележки е установено, че двете деца не
получават стипендии. Разпитаната по делото свидетелка В.Т., баба на ищците, е
дала показания, че двете деца живеят в с.Тенево и всеки ден пътуват до
гр.Ямбол, за да посещават училище, като за И. майката закупила всички учебници,
които не били безплатни, както и всичко необходимо за първокласника М..
По делото са приети като писмени
доказателства медицински документи, от които е установено, че детето М. страда
от бронхиална астма, а И. от респираторни заболявания - бронхити. С решение от
13.02.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ"Св.Пантелеймон"АД гр.Ямбол, за
заболяването "бронхиална астма, средно тежка, преобладаващ алергичен
компонент", на детето М. е призната 50% трайно намалена работоспособност
за срок от една година. Вещото лице д-р Г.В., извършило назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, е дало заключение, според което заболяването
астма, от което страда детето М., е хронично заболяване, заради което детето е диспансеризирано. Вещото лице
е изяснило, че лечението на М. е изцяло безплатно, тъй като се поема от
здравната каса, като детето е освободено от заплащане на потребителски такси.
За лечението на детето е необходимо санаториално лечение поне веднъж в
годината, което е по клинична пътека и включва и храната. За детето И.
експертът е установил, че няма хронични заболявания, страда от респираторни заболявания
- бронхити, като майката закупува предписаните медикаменти за лечение.
За ответника, бащата П.И. е
установено, че работи в "Е.М."ЕАД гр.С. и за периода м.03.2018г.-м.08.2019г.
е получил БТВ в размер на 7 419,81 лв., или
1 236,64лв. месечно. През м.12.2017г. ответникът е претърпял операция на
ингвинална коремна херния, като липсват данни да не е възстановен след
оперативното лечение. При профилактичен преглед на 08.10.2018г. личният лекар
на ответника е констатирал увреждане на нервни коренчета и плексуси, като
липсват данни и доказателства за заболяване на дисковете на гръбначния му
стълб. На 11.10.2018г. ответникът е продал един свой жилищен имот в гр.Ямбол за
сумата 40 000лв., като 07.11.2018г. е закупил друг жилищен имот в с.М., общ.Т.,
обл.Я. за сумата 3 654лв., а на 26.11.2018г. ответникът е внесъл вноска по
кредит в размер на сумата 4 650лв. На 29.10.2018г. ответникът е сключил
граждански брак, но не се твърди и не се установява от този брак да има родени
ненавършили пълнолетие деца, за които ответникът П.И. да дължи издръжка.
Майката Н.Т. е работила по
трудово правоотношение в "Язаки България"ЕООД и в периода м.02.2018г.-м.07.2018г.
е получил БТВ в размер на 4 332,79лв. или 772,57лв. месечно. Считано от
04.10.2018г. трудовото й правоотношение е прекратено и понастоящем същата е
безработна. По делото няма твърдения и данни майката да има задължения към
други ненавършили пълнолетие низходящи.
При тези фактически данни, с
обжалваното решение ЯРС е уважил частично предявените искове за издръжка по
чл.150 СК, увеличавайки дължимата от ответника издръжка за ищеца И. от 140 на
150лв. месечно, а за ищеца М. от 120лв. на 170лв. месечно, като за разликата
над размера от 150лв. до 250лв. за И. и за разликата над 170лв. до 220лв. за М.
е отхвърлил исковете. За да постанови
този резултат, районният съд е приел, че са се увеличили нуждите на децата във
връзка с възрастта им и изминалия период от време от последното определяне на
издръжките им и възможностите на родителите е да отделят общо 250лв. месечно за
издръжката на И. и 270лв. месечно за М., от които суми във възможностите на
бащата, който реализира сравнително добри доходи, ще е да заплаща 150лв. за И.
и 170лв. за М.. Относно месечната издръжка на детето М. съдът е приел, че с
оглед заболяването му, макар лечението да се покрива от НЗОК, се касае за дете
със специфични нужди, различни от тези на здраво дете и за задоволяване на тези
нужди детето се нужда е от по-големи средства за издръжка. Съдът е отхвърлил
като неоснователни исковете по чл.143, ал.4 СК, по съображения, че не са
установени изключителни нужди на двете деца, с оглед твърдяните заболявания, а
повишените нужди на детето М. в резултат на заболяването астма, са съобразени
при определяне на месечната издръжка за това дете.
В частта на уважените размери на
исковете по чл.150 СК - до размера на сумата 150 лв. месечна издръжка за детето
И. и до размера на сумата 170лв. месечна издръжка за детето М., решението на
ЯРС не е обжалвано и е влязло в сила.
В частта, с която исковете по
чл.150 СК са отхвърлени за разликата над 150 лв. до размера на сумата 250лв.
месечна издръжка за детето И., и за разликата над сумата 170лв. до размера на
сумата 220лв. месечна издръжка за детето М., както и в частта на отхвърлените
претенции по чл.143, ал.4 СК, които части са в предмета на въззивното
обжалване, решението на ЯРС е валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията за този извод са следните:
Предявените искове за изменение
на издръжките за двамата ищци И. и М., се квалифицират по чл.150 СК. Съгласно
тази норма и разпоредбата на чл.142,ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена, като нейният размер се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който дължи
издръжката. Установеното от чл.143,ал.2 СК правило е, че задължението на
родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, като законът
(чл.142,ал.2 СК) установява минимален размер на издръжката - той е равен на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Същата към момента е 560лв.,
или минималният законов размер на издръжката за едно ненавършило пълнолетие дете
възлиза в размер на 140лв. месечно.
За да бъде уважен иск по чл.150
СК, необходимо е трайно съществено изменение на нуждите на имащия право на
издръжка или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Според
задължителната съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като
се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка
се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Предвид тези разяснения на закона,
съдебната практика и доказаните по делото факти, в разглеждания случай е безспорно установено,
че е налице трайно изменение в нуждите на двете деца - ищците, които имат право на издръжка от своите родители. От последното определяне на размерите на издръжките
за двете деца е изминал период от две години, през който период трайно и
съществено са се променили потребностите на децата. И двете деца са преминали в други възрастови
групи. М. е станал ученик в първи клас и съответно са
нараснали обичайно присъщите му нужди от храна и облекло, възникнали са и нови нужди, свързани със закупуване на учебни помагала и пособия и
ежедневни нужди за транспорт до гр.Ямбол. И. е навършил 14години, ученик е в
гимназия. Нуждите му безспорно са нараснали през изминалия 2-годишен период,
като и качествено са се изменили- появили са се нужди, свързани с обучението в
гимназия, за закупуване на учебници и помагала, за дрехи, храна, появили са се
и нужди, свързани със задоволяване на културни интереси. Тези изброени нужди
доближават ищеца И. до нуждите на пълнолетните и ще запазят траен характер.
По отношение на майката на двете
деца следва да се приеме, че макар същата да е безработна,
след като е в трудоспособна възраст - родена през 1981г., не е възпрепятствана поради заболяване или друга
обективна причина да полага труд, т.е. че същата може
да реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата,
или 560лв. месечно. Бащата - ответник реализира средно-месечен доход от брутно
трудово възнаграждение в размер на 1 236,64лв., като същият след продажбата на
жилищния си имот в град Ямбол и закупуването на друг имот в с.Могила и плащане
на вноска по кредит, има спестени средства от около 30 000лв. При тези размери
на доходите и имуществото на задължените за издръжка родители, окръжният съд
намира, че ако същите живееха заедно, биха могли да отделят общо за месечната
издръжка на сина си И. сумата 350лв., а за сина си М. 370лв. От тези общи суми
във възможностите на ответника е да заплаща 200лв. за издръжката на
непълнолетния И. и 220лв. за издръжката на малолетния М., а разликата от по 150лв.
за всяко дете, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата, да се
престират от майката. Тези размери напълно отговарят на порасналите нужди на
ищците и на материалните възможности на ответника, чиито доходи са равни на две
минимални заплати за страната, има и спестени средства, при отчитане и на
обстоятелството, че същият няма задължения за издръжка към други ненавършили
пълнолетие деца. За определяне по-високия размер на издръжката на малолетния М.,
съдът отчита установеното по делото хронично заболяване - астма, от което
страда това дете. Независимо, че лечението на заболяването се поема изцяло от
здравната каса, окръжният съд също приема, че нуждите на М. са специфични и се
различават от нуждите на здраво дете, поради което изискват повече средства за
задоволяването им. За детето се разходват повече средства за посещения при
лекар-специалист, средства за профилактика и такива по повод задължителното
санаториално лечение на детето. Детето И. често страда от респираторни
заболявания, за които се разходват средства за лечение, но няма доказателства
да е хронично болен, поради което за издръжката му не е нужно да се определят
повече средства от обичайно дължимите.
Предвид изложеното, решението на ЯРС в
частта, с която е отхвърлен иска за изменение на издръжката
на ищеца М. над
размера на сумата 170лв. месечно до предявения размер от 220 лв. месечно, както и иска за изменение на издръжката за ищеца И. над размера на сумата
150лв. месечно до размера на сумата 200лв. месечно, ще следва да се отмени, тъй като е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон- чл.142, ал.1 СК.
Въззивният съд следва да произнесе друго
решение, с което исковете за посочените суми
се уважат. За
разликата над сумата 200лв. месечна издръжка за И., до пълния предявен размер
от 250лв., искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд, в
която обжалвана част решението следва да се потвърди.
Правилно районният съд е
отхвърлили претенциите по чл.143, ал.4 СК за присъждане на месечни добавки на
двете деца - в размер на 1000лв. за И. и 1500лв. за М.. Съгласно разпоредбата
на чл.143,ал.4 СК, по искане на родител или на лице, което осъществява
заместваща грижа по чл.137 СК, съдът може да определи добавка към присъдената
по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер,
до който родителят може да я дава без особени затруднения. Предпоставките за определяне на добавката към месечната
издръжка са въведени кумулативно в чл.143, ал.4 СК, като посочената добавка има
еднократен характер. При преценката за основателността на претенцията, съдът
следва да установи налице ли са изключителни нужди на детето, изискващи
разходване на допълнителни средства - напр. заболяване, изискващо скъпо
лечение, изключителен талант и др.подобни, които извънредни нужди следва да бъдат
установени с надлежни доказателства. Втората кумулативна предпоставка е
възможността на родителя да даде тази добавка "без особени затруднения" - т.е. без да
променя съществено начина си на живот. В процесния случай такива изключителни
нужди и на двете деца не се установиха. Установено е хроничното заболяване, от
което страда детето М., но лечението на това заболяване не се осигурява от
родителите, при което специфичните нужди на детето, изискващи повече средства
за профилактика, се отчетоха при уважаване на иска по чл.150 СК. У И. не е
установено хронично или тежко заболяване, изискващо скъпо струващо лечение.
Пред въззивната инстанция се представиха доказателства за предписвани на двете
деца медикаменти от личния им лекар, но не е изяснено тези медикаменти за какви
оплаквания и заболявания са, а и фискалните бонове към рецептите сочат, че се
касае за разходвани средства между 1лв. и 17,73лв. за медикамент, т.е не се
касае за скъпо струващо лечение. Следователно, по делото не е установена предпоставката
"изключителни нужди" на всяко от децата. Не е обоснована и доказана и
втората предпоставка - възможности на ответника, който да дава исканите добавки
без особени затруднения. По тези съображения, обжалваното решение на ЯРС в
частта, с която са отхвърлени претенциите по чл.143, ал.4 СК, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78,ал.1 ГПК ищците-въззивници
имат право на разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като такива
следва да им се присъдят в размер на сумата 135лв. Въззиваемият П.И. има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за издръжка на И. и за
отхвърлените претенции по чл.143, ал.4 СК и такива следва да му се присъдят за въззивната
инстанция – общо в размер на сумата 275лв.
На ответника по иска за издръжка,
сега въззиваем, следва да се възложи заплащането и на сумата 144лв. – дължими
държавни такси до пълния изискуем размер на ДТ, изчислени върху уважената част
от исковете за издръжка по чл.150 СК.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №151/26.02.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№3701/2018г.
в частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца И.П.И. ***, непълнолетен, роден на ***г., действащ
лично и със съгласието на майка си Н.Д.Т. ***, същия адрес, против П.И. ***, ЕГН **********, иск по чл.150 СК за изменение на месечната издръжка за детето И. над размера на сумата 150лв.
месечно до размера на сумата 200лв. месечно, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца М.П.И. ***, малолетен, роден
на ***г., действащ чрез своята майка и законен представител Н.Д.Т. ***, с
посочени данни, против П.И. ***, с посочени данни, иск по чл.150 СК за изменение на месечната издръжка за
детето М. над
размера на сумата 170лв. месечно до размера на сумата 220
лв. месечно, КАТО УВАЖАВА ИСКА ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ
НА ИЗДРЪЖКАТА за детето И. и ЗА сумата, съставляваща
разликата над 150лв. (сто и петдесет лева) до размера на сумата 200лв. (двеста лева)
месечно, и ИСКА ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА за детето М. и ЗА сумата, съставляваща разликата над
170лв. (сто и седемдесет лева) до размера на сумата 220лв. (двеста лева)
месечно, ведно
със законната лихва върху присъдените суми, считано от 11.09.2018г. за всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване
на задължението за издръжка.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №151/26.02.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№3701/2018г.
в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.150 СК за изменение на
издръжката за детето И. за разликата над
сумата 200лв. до пълния предявен размер от 250лв. месечно, както и в частта, с
която са отхвърлени претенциите по чл.143, ал.4 СК за присъждане на еднократна добавка в размер
на 1000лв. годишно за детето И. и в размер на 1500лв. годишно за детето М..
В останалата му част, с която исковете за издръжка по чл.150 СК са уважени до размера на 150лв.
месечна издръжка за детето И. и до размера на 170лв. месечна издръжка за детето
М., решението на ЯРС като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА П.И.И., с посочени данни за адрес и ЕГН, да
заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на
И.П.И., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Н.Д.Т., и на М.П.И., малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител Н.Д.Т., тримата с посочени по делото данни, направените разноски пред въззивната
инстанция, съразмерно с уважената част от исковете в размер на сумата общо 135лв.
ОСЪЖДА И.П.И., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Н.Д.Т., и М.П.И., малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител Н.Д.Т., тримата с посочени по делото данни,
да заплатят на основание чл.78, ал.3
ГПК на П.И.И., с посочени данни за
адрес и ЕГН, направените разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на сумата общо 275лв.
ОСЪЖДА П.И.И., с посочени данни за адрес и ЕГН да
заплати по сметката на ЯОС, по Бюджета на съдебната власт, сумата 144лв. -
дължими ДТ до пълния изискуем размер на ДТ върху уважената част от исковете за
издръжка.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.