Р Е Ш Е Н И Е

 

                                26.06.2019 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               І-ви Въззивен  граждански  състав

На      11    юни    2019   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар  Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №134  по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Г. Х. ***, назначен за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Г.Н.Ч.,*** против Решение №155/01.03.2019г., постановено по гр.д.№2676/2018г. по описа на ЯРС, с което съдът е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, че Г.Н.Ч. дължи на "Фронтекс Интернешънъл"ЕАД гр. София, с ЕИК-200644029, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1542/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 2610,71 лв. – дължима главница по договор за потребителски паричен кредит №  PLUS – 10675754/10.04.2014 г., сумата от 540,12 лв. – договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2015 г. до 20.10.2015 г., сумата от 549,07 лв.- лихва за забава за периода от 21.01.2015 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и е осъдил Г.Н.Ч. да заплати на "Фронтекс Интернешънъл"ЕАД гр. София, с ЕИК-200644029 сумата от 123,98 лв. – разноски по заповедното производство и сумата от 899,38 лв. – разноски по исковото производство.

В жалбата се сочи, че съдебния акт е неправилен, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищецът не е доказал по безспорен начин качеството си на кредитор по отношение на ответницата, тъй като въпреки валидно сключения договор за прехвърляне на вземания между първоначалния кредитор на ответницата и ищеца, последния не се явява легитимен кредитор по процесното вземане предвид нормата на чл.99. ал.З и ал.4 ЗЗД. Сочи се, че по делото не са представени доказателства до ответницата, да са изпратени уведомления от кредитодателя, в качеството му на цедент за извършената смяна на кредитора по сключения с това лице договор за кредит. На следващо място се твърди, че задължението на ответницата не е установено в действителния законов размер. Твърди се, че са налице редица клаузи в представения договор за бърз кредит, които противоречат на императивни изисквания на ЗПК и са нищожни. Твърди се също, че в процесният договор за бърз креди е посочен годишен % на разходите в размер на 57.72 %. в нарушение на законовите изисквания на чл.19, ал.4 и ал.5 и сл. от ЗПК, тъй като ГПР не може да бъде повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева, определена с постановление на МС. Също така чл.5, изр.3, чл.6 и чл.7 от договора касаещи други разноски по вземането, били обвързано с курса лева с еврото, въпреки че кредита бил в лева, което правело тези клаузи неравноправни по смисъла на чл.143 т.5, т.9 и т. 18 от ЗЗП, тъй като кредиторът ги определя самостоятелно и по неустановени критерии за кредитополучателя, които критерии липсват в договора и не били в състояние да обвържат въззивницата. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

По жалбата не е постъпил отговор от "Фронтекс Интернешънъл"ЕАД гр. София.

В о.с.з. въззивникът, чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПK поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По подадено от "Фронтекс Интернешънъл"ЕАД гр. София заявление, ЯРС е образувал ч.гр.д.№1542/2018г., по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, разпореждайки на длъжника Г.Н.Ч. да заплати на кредитора, както следва: сумата от 2610,71 лв. – дължима главница по договор за потребителски паричен кредит №  PLUS – 10675754/10.04.2014 г., сумата от 540,12 лв. – договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2015 г. до 20.10.2015 г., сумата от 549,07 лв.- лихва за забава за периода от 21.01.2015 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 123,98 лв. – разноски по заповедното производство.

Тъй като,  длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, в едномесечния срок от уведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си

Пред ЯРС е бил представен  Договор за потребителски кредит PLUS – 10675754, сключен на 10.04.2014г. между БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД , в качеството му на кредитор и Г.Н.Ч., в качеството й на кредитополучател, по силата на който кредиторът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 4000 лв., при фиксирана годишна лихва 43,06 % и годишен процент на разходите 57,72 %. В договора е била включена застраховка „Защита на плащанията“ с премия в размер на 288 лв. и такса за усвояване в размер на 140 лв. Видно от договора, общата сума на плащанията възлиза на 5 786,80 лв., като същата следвало да бъде издължена на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 321,49 лв. съгласно погасителен план -неразделна част от договора. Съгласно чл.2 от договора размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ щяла да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. Такса за усвояване се заплащала при усвояване на сумата, като кредитора удържал сумата от общия размер на кредита. Съгласно чл.5 от Договора при забава на една или повече месечни вноски се дължало обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забавата върху всяка забавена вноска, ведно с направените разноски за събиране на вземането. Страните са договорили краен срок на договора -20.10.2015 г.

Не е спорно, че на 10.01.2017г. между БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Фронтекс Интернешънъл ЕАД, е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания с който вземанията на Г.Н.Ч., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 10675754/10.04.2014 г. е било цедирано на дружеството ищец /в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия, под № 1756  фигурира името на ответницата/.

По делото е представено изрично пълномощно от 10.01.2017г., по силата на което цедентът е упълномощил цесионера с правата по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, като го е овластил от негово име да уведоми длъжниците за извършената цесия. На 05.06.2017г. ищецът е изпратил на ответницата уведомително писмо, в което е посочил, че е кредитор на задълженията му по процесния договор за паричен заем в резултат на извършена цесия, като я е поканил да заплати дължимите суми доброволно. Уведомлението е било изпратено на посочения от ответницата адрес за кореспонденция в договора за потребителски кредит. Видно от известието за доставяне, същото се е било върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

С оглед установяване на размера на задължението на ответницата, пред ЯРС е била изслушана ССЕ. Видно от заключението, по Договор за потребителски паричен кредит  PLUS – 10675754/10.04.2014 г. на Г.Н.Ч. е бил предоставен кредит в размер на 4000 лв. Общия размер на внесените от ответницата суми бил в размер на 2630,47 лв., с които били погасени следните задължения: главница-1485,24 лв., договорна лихва- 958,68лв., застрахователна премия- 128лв. и разноски за събиране по чл.5 от договора-58,55 лв. Датата на последната вноска в размер на 666,00 лв. била на 09.02.2015 г. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 25.04.2018 г., размерът на задължението към „Фронтес Итернешънъл“ ЕАД, по процесния договор, е общо - 4006,48 лв., от които както следва: главница в размер на 2610,76 лв., договорна лихва за периода 20.01.2015г. - 20.10.2015г. в размер на 540,12 лв. и лихва за забава за периода 21.01.2015г.- 13.04.2018г. в размер на 855,60 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява,  като неоснователна по следните съображения:

В случая няма спор и е установено, че между БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството му на кредитор и Г.Н.Ч., в качеството й на кредитополучател е бил сключен Договор за потребителски кредит PLUS – 10675754 от  10.04.2014г. за сумата 4000 лв., при фиксирана годишна лихва 43,06 % и годишен процент на разходите 57,72 %. Съгласно условията на договора, общата сума на плащанията възлиза на 5786,80 лв., като същата е следвало да бъде издължена на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 321,49 лв. до 20.10.2015 г. не е спорно също, а и от ССЕ изслешана пред първата инстанция се установява, че Ч. е извършвала плащания по договора в общ размер на 2630,47 лв., като последното извършено от нея плащане е било на 09.02.2015 г., след която дата плащанията са били преустановени. От ССЕ се установява също, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, че задължението по процесния договор, било общо - 4006,48 лв., от които както следва: главница в размер на 2610,76 лв. /при посочена главница в заявлението 2610,21лв., договорна лихва за периода 20.01.2015г. - 20.10.2015г. в размер на 540,12 лв. /съвпадаща с претенцията по заявлението/ и лихва за забава за периода 21.01.2015г.- 13.04.2018г. в размер на 855,60 лв. / при посочена лихва за забава в заявлението- 549,07лв./.

Въпреки дадената от съда възможност, по делото не се представиха доказателства, че процесните суми не се дължат, респ. че са били заплатени от въззивницата, или такива които да установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да й бъдат вменени във вина. Ето защо, ЯОС счита, че предявения установителен иск, правилно е бил уважен от първоинстанционния съд и решението, следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е възражението направено в жалбата,че ищецът няма качеството на кредитор, тъй като е налице липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия. Вземанията по процесния договор са цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 10.01.2017 г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. Под №1756 от приложението е посочен договор за кредит PLUS – 10675754, както и след договора е посочено името и ЕГН на кредитополучателката и размера на дължимите от нея суми/. В договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /виж решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Представено е и известие за доставяне, което обаче няама данни да е достигнало до длъжника.  При това положение изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с връчването на особения й представител – адв. Х., на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, ответницата Ч.. е надлежно уведомена в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия на вземанията по договор за потребителски кредит.

Настоящия съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не е налице и неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП. Клаузите в процесния договор са съставени по ясен и недвусмислен начин. Относно приложението на чл.143 ЗЗП, първоинстанционния съд правилно е счел, че са спазени изискванията за добросъвестност и не се откриват значителни наравновесия между правата и задълженията на търговеца - ищеца и потребителя - ответника в клаузите на  процесния договор, като възражението на особения представител на ответника в  тази насока се явяват неоснователни.

Относно твърдението в жалбата, че в процесният договор за бърз креди е посочен годишен % на разходите в размер на 57.72 %. в нарушение на законовите изисквания на чл.19, ал.4 и ал.5 и сл. от ЗПК, тъй като ГПР не може да бъде повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева, определена с постановление на МС. В случая е неприложим чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, тъй като не е действащ към дата на сключване на договора-  10.04.2014г. Разпоредбата на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК е приета със ЗИД на ЗЗП, обнародван в ДВ бр.35 от 22.04.2014г. е влиза в сила на 23.07.2014г. / съгл. пар. 15 от същия закон/. В пар. 13 т ПЗР на закона изрично е посочено, че разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му във сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по пар. 9 т.3 /какъвто не е настоящия случай/.

От въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски по делото.

Предвид изложеното, ЯОС

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №155/01.03.2019г., постановено по гр.д.№2676/2018г. по описа на ЯРС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.