Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 10.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 126/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от „Хеликс Трейд“ ЕООД-гр. Харманли, представлявано от управителя А.Д., против Решение № 1/07.02.2019 г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д. №458/2018 г., с което е отхвърлен предявения от въззивника против „Държавно горско стопанство Елхово“ - гр. Елхово ТП на „Югоизточно държавно предприятие“ -гр. Сливен иск по чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД –да бъде осъден ответникът да заплати на  ищеца сумата от 5655.72 лева, с която ДГС неоснователно се е обогатило за негова сметка, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2018г. до окончателното й заплащане. Искането на въззивника е за отмяна на цялото решение като неправилно и уважаване на иска му. В жалбата се сочи, че в противоречие със задължителната практика на ВКС е прието от първоинстанционния съд за неприложимо към случая уреденото в чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД правило. Според въззивника, няма пречка и при договорни отношения между страните да е налице неоснователно обогатяване при заплащане на дървесина, която не е реално добита, тъй като цената й е платена без основание с оглед договорната клауза за плащане само на добитото количество. Също така се излагат доводи за необоснованост на решението. Съдът е приел, че към момента на плащането страните са били обвързани с договор, а същевременно е посочил, че не са представени доказателства за датата на плащането. ЕРС е извършил съществено процесуално нарушение, като не са дадени указания на страните по реда на чл. 145 ал.2 от ГПК. Въззивникът счита още, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, установяващи неговите твърдения- и писмените (справка от трето лице-„Велде България“ АД), и гласните, като удостоверените от тях факти се различават от приетите от съда. Не са обсъдени писмени доказателства по делото-протокол за освидетелстване на сечище, в който е записано, че при измерване на количеството дървесина има грешки при клупиране и сортиментиране. Неправилно съдът не е кредитирал представените от ищеца уведомления до директора на ТП, а е следвало да ги обсъди. За нередности при издаване на превозните билети въззивникът е уведомил прокуратурата. Излагат се доводи и за наличие на противоречие в мотивите на решението.

Въззиваемият, чрез представителя си адв. Д.Д., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че ищецът не е доказал твърденията си, поради което искът е отхвърлен. Доказателствата по делото установяват приетите от съда факти, като некредитираните от него са неотносими към спора. Също такова е приложеното към въззивната жалба постановление.

В с.з. въззивникът поддържа жалбата чрез процесуалния си представител адв.К..

Въззиваемата страна чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЕРС, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „Хеликс Трейд“ ЕООД-гр. Харманли против „Държавно горско стопанство Елхово“ - гр. Елхово ТП на „Югоизточно държавно предприятие“ -гр. Сливен иск, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5655.72 лева, с която ДГС неоснователно се е обогатило за негова сметка, заедно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба на 11.06.2018г. до окончателното й плащане. Ищецът е посочил, че между страните е бил сключен Договор № 30 от 29.06.2017 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина на корен от обект № 1715 в горска територия-държавна собственост в териториалния обхват на дейност на ДСГ. Ответникът-продавач се е задължил да прехвърли на ищеца-купувач собствеността върху дървесината от цитираният обект, като прогнозното количество дървесина е било определено на 1464 куб. м.. Купувачът се е задължил да плати договорената цена. Добил е дървесината от обекта и всички сечища са били освидетелствани на основание чл. 109 от ЗГ на 29.12.2017 г., като са съставени три протокола, според които добитата реално дървесина е 1704 куб.м. Тя е фактурирана от продавача, платена и извозена от купувача. Част от купената дървесина ищецът директно е извозвал и продавал на „Велде България“ АД - град Троян, като за периода от 22.07. 2017 г. до 08.12.2017 г. съгласно превозните билети, издадени от ответника, общото количество дървесина е 1021.52 куб.м.. Акционерното дружество е притежавало и използвало прецизни уреди за измерване на дървесината и е установявало при всяка доставка разлика с количествата по превозните билети. За посочения период от време е установило, че са продадени 946.58 куб.м. различни видове дървесина, което е със 74.941 куб.м. по-малко от удостовереното в превозните билети, като съответно е заплатило измереното от него количество, а не 1021.52 куб.м., заплатени от ищеца на ответника. В тези количества по протоколите за освидетелстване, за които са издадени данъчни фактури и превозни билети, се включват и 74.941 куб.м., които не са били добити и извозени от ищеца, т.е. заплатил е стойността им по цени на обезличен кубик –5655.72 лева с ДДС, без правно основание. В тази връзка в протокол за освидетелстване на сечище № 0379771/29.12.2017 г. е записано, че при измерването на количеството дървесина има „грешки при клупиране и сортиментиране“.

Ответникът е основал възраженията си срещу иска на обстоятелството, че между страните е била налице договорна връзка и няма основание да се иска връщане на платени суми за изпълнението на договорни задължения на отпаднало или неосъществено основание, т.е. институтът на неоснователното обогатяване е неприложим. Заявил е недопустимост на иска. За плащането на сумите от ищеца е посочил валидно основание – сключения договор, по който ДГС -Елхово е изправна страна. Съгласно т.2.6 от него е прехвърлило собствеността върху реално добитата на временен склад дървесина след подписването на предавателно -приемателен протокол и след нейното заплащане, по издадените превозните билети, и след напускането й от сечището няма отношение към случващото се с нея. Негов представител не е присъствал при транспортирането на дървесината и замерването й от трето лице - „Велде България“ АД. Твърди се, че ищецът не е оспорил в продължение на почти една година измерванията на дървесината, които са извършвани на сечищата. Подписал е протоколи за измерване, установяване на плътността и предаването й, с чиито данни се е съгласил. Приел е фактурите по отношение на количествата и цените, които е платил. Ответникът е възразил и че е нормално при продажбата на прогнозни количества дървесина да има разлика при първоначалното определяне на запаса на насаждението, което се извършва по метода на пълно клупиране в стоящо състояние и на реално добитото след сечта, тъй като през този период насажденията активно нарастват. Посочено е, че съгласно представените протоколи за освидетелстване на сечище, действителното добито количество е общо 1704 куб.м., като тези протоколи са подписани без забележки и възражения и от С. Г.-П. - лицензиран лесовъд на ищеца.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори между страните, че са сключили Договор № 30 от 29.06.2017 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина на корен от обект № 1715 в горска територия-държавна собственост в териториалния обхват на дейност на ТП „ДСГ Елхово“ и че прогнозното количество дървесина е било определено на 1464 пл.куб. м. Безспорно е, че продавачът се е задължил да прехвърли на ищеца собствеността върху реално добитата на временен склад дървесина след подписването на предавателно-приемателен протокол и след нейното заплащане, както и да издава на купувача превозни билети за нея до размера на внесените авансови вноски. С т.4.1 от Раздел „Права и задължения на купувача“ „Хеликс Трейд“ ЕООД се е задължило да осигури присъствие на служителя си, регистриран за упражняване на частна лесовъдска практика за извършване на изброените действия, между които: подписване от негова страна на предавателно-приемателните протоколи за предаване на насажденията, за получаване на позволителните за сеч технологичните планове за добив на дървесина в определен срок, при освидетелстване на сечищата и съставяне на протоколи за това.

Не се спори, че ищецът е добил дървесината от обекта. Според протоколите за освидетелстване от 29.12.2017 г. (с №№ 0379688, 0379795 и 0379771), подписани от инж. П. К. и С. Г.П. – лесовъд на ищеца, общото й добито количество е 1704 куб.м. Посочено е в документите, че фактически добитото е повече, което е в рамките на нормалното, като в третия протокол е отразена причината за разликата с количествата по позволителното за сеч – че освен допустимите грешки при клупиране и сортиментиране през 2016 г. има и период на активно нарастване до започване на сечта през 2017 г. Не се спори, че дървесината е заплатена от купувача и е извозена.

Не е спорно, че представените протоколи за измерване, установяване на плътността и предаване на дървесина, продадена по реда на чл. 46, т.1 от Наредбата за дейностите в горите (17 бр.), съставени в периода от 10.07.2017 г. до 29.11.2017 г. и подписани от представители на двете страни са част от издадените такива и се отнасят за общо количество добита дървесина - 1465.89 пл. куб.м. на стойност 84187.53 лева без ДДС. В тях добитата от всеки отдел (69-з1, 69-и1 и 69-р1) дървесина е описана по категория, сортимент, дървесен вид, пл. куб.м., цена и стойност. Описани са четири категории дървесина-едра, средна и дребна строителна дървесина и дърва за огрев с посочено за всяка от тях количество и цена.

Не е спорно, а и от гласните доказателства се установява, че законният представител на ищеца сам е товарел дървесината с кран върху собствено превозно средство в сечището, с което я е изнасял оттам и натоварвал на друг камион - на свидетеля И. И., с когото се е уговорил да превози дървесината до гр.Троян. Свидетелят сочи, че е осъществил около 20 курса. Не е измервал и не е присъствал при измерването на извозеното от него количество дървесина, както на сечището, така и след разтоварването му от крайния получател. Първоначалното измерване е правено предварително от служител на ДГС, по кубици, записвани в превозен билет, предаван на св. И., а в гр.Троян е правено след заминаването му оттам, като не му е издаван документ за доставеното количество, нито свидетелят знае да е имало разминаване в количествата. Сочи, че два-три пъти е участвал в описа на дървесината на сечището, когато служителят на ДГС е имал в същия участък и друга работа. Свидетелят е записвал на лист данните, отбелязани на самия труп в см, и след това е предавал листа на служителя, без някой да му е правил забележка, че записаното не съответства на действителните мерки. След това служителят е издавал превозния билет.

Свидетелят П. К. - началник на участък-Елхово към ДГС през 2017 г.- заявява, че измерването на добитата дървесина се е осъществявало в лежащо състояние на трупи, които са били с дължина, определена от самия купувач, чийто диаметър е измерван в средата на трупа и след това по таблица се е установявала неговата кубатура, записвана на челото на всеки труп. При измерването винаги е участвал горски служител и представител на фирмата – купувач /секач или лично собственикът на фирмата/. Имало е случаи, когато дървесината е измервана от секачите, но впоследствие горските служители са извършвали контролно замерване и обикновено не е имало различие. Горският служител описва кубатурата, посочена на челото на трупа и след това данните се пренасят в електронен превозен билет, който се издава посредством електронно устройство. Разликата между прогнозното количество дървесина по договора и реално добитото се дължи на извършените замервания на същата в стоящо състояние - на корен, докато дървото е живо и не е прекъснат жизнения му процес, като в случая са направени една година преди продажбата, в който период е имало нарастване на дърветата- прираст в дебелина и височина. Това е причината в договора да се запише прогнозно количество дървесина.

Свидетелят дава показания, че понякога е имало спорове относно натовареното количество- един случай, в който А.Д. е посочил грешно отбелязана кубатура на челото на труп, но тогава грешката е била коригирана веднага. Възниквал е и някакъв спор на 16.10., когато двама горски служители са разговаряли със св. К. по телефона, тъй като на терена са установили натоварен от А. Д. камион - около 40 куб.м. трупи, за който не е имало издаден превозен билет. Управителят на дружеството е посочил на горските служители мястото, откъдето е добита дървесината и е бил съставен протокол за приемането й, който първият не е подписал заради свои възражения.

Ищецът е представил частен документ, наименован „Доставени количества тополови трупи от „Хеликс Трейд“ ЕООД- Харманли за периода от 22.07.17 г. до 08.12.2017 г. във фирма „Велде България“ АД -гр. Троян“, в който са вписани 25 дати на измерване в посочения период, номер на пр. билет, обявено количество –общо 1021.52 куб.м., съответно измереното във „Велде България“ АД по сортименти: за шперплат, за бичене и за дърва- общо 946.579 куб.м., което води до разлика със 74.941 куб.м..

Представените в последното с.з. пред ЕРС уведомления от „Хеликс Трейд“ ЕООД- гр.Харманли с изх.№ 8/19.10.2017 г. и с изх. № 4/11.01.2018 г., двете до Директора на ЮИДП ДТ ТП ДГС Елхово, са недопустими доказателства, тъй като исканията за приемането им са направени несвоевременно и преклудирани. Самият ищец е заявил, че са били предоставени на пълномощника му своевременно, но той не ги е представил. Поради това не подлежат на обсъждане.

Неотносимо доказателство е Постановление на Апелативна прокуратура-Бургас от 11.01.2019 г. по пр.№13/2018 г., което установява единствено отмяната на постановления на окръжна и районна прокуратури по преписка, върната за изпълнение на указанията.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

ЕРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Ответникът е възразил срещу допустимостта на иска, позовавайки се на Решение № 246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2010 г., IV г. о., според което институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред, а наличието на договорна обвързаност изключва приложението на този институт. Първоинстанционния съд е намерил иска за допустим и е разгледал възражението на ответника като свързано с основателността му. Приел е, че при наличие на обвързващ страните двустранен договор към момента на извършеното плащане, който договор е изпълнен, основанието по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неприложимо, като платената от ищеца сума от 5655.72 лева е заплатена с основание – въз основа на действащия тогава между тях договор.

Правилно ЕРС е приел възражението като касаещо основателността на иска, който се явява допустим (както е приел и ВКС в цитираното решение).

В Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленумът на ВС приема, че освен при типичните хипотези на начална липса на основание, при която още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго (получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта, или когато предаването е станало и без наличието на някакво правоотношение), такава начална липса на основание е налице и когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник; при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т. н. Във втората група примерно изброени хипотези ВС е включил и такива, при които има договорна обвързаност между страните. Посочено е и плащане на по-голяма цена от нормираната. Що се отнася до горецитираното решение на ВКС, то касае различна хипотеза- на претенция за сума, получена на отпаднало основание, като е преценено, че след като договорът, сключен между страните, не е развален, няма основание да се иска връщане на платени суми за изпълнението му на отпаднало основание на плоскостта на неоснователното обогатяване.

В процесния случай се претендира връщане на даденото при липса на основание, поради плащане на по-голямо количество дървесина от реално добитото, т.е. от договореното. Или искът се отнася за плащане на по-голямо количество от „нормираното“ с договора. След като ищецът твърди, че описаната в исковата молба разлика излиза извън договореното между страните, плащането й би могло да се претендира като извършено без основание.

Не е спорно, че страните са се договорили да бъде продадено и заплатено реално добитото количество, като ищецът твърди, че то е по-малко от отразеното в протоколите и платено от него. Плащането не е оспорено от ответника. Спорно е реално добитото количество дървесина.

За установяването му са представени писмени доказателства, които са преценени правилно от ЕРС. Самият договор между страните е сключен за „прогнозни количества“, т.е. изначално е приета допустима разлика между тях и реално добитите. Именно последните изрично са посочени като предмет на задължението за прехвърляне на собствеността.

Освен това са представени подписани и от представител на ищцовото дружество протоколи, т.е. изразено е съгласие с удостоверените количества. В протоколите за освидетелстване от 29.12.2017 г. е отразено, че фактически добитото е повече, което е в рамките на нормалното. В единия от документите са определени за „допустими“ грешките при клупиране и сортиментиране през 2016 г., а като друга причина за разликите в количествата е посочен и периодът на активно нарастване до започване на сечта през 2017 г. Също така ищецът се е съгласил с вписаните количества в протоколите за измерване, установяване на плътността и предаване на дървесина, съставени в периода от 10.07.2017 г. до 29.11.2017 г., за които сочи, че са част от издадените такива протоколи.

От гласните доказателства се е установило, че законният представител на ищеца сам е товарел дървесината. Т.е. имал е възможност да прецени количествата добита дървесина.

Що се отнася до доказателството, на което ищецът основава твърденията си за добиване на по-малко количество от платеното- справката от „Велде България“ АД -гр. Троян, касае се за частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, който има само формална доказателствена сила. Същият е оспорен от насрещната страна и удостоверените в него факти е следвало да бъдат доказани с всички допустими доказателствени средства. Тъй като не притежава материална доказателствена сила и не се подкрепя от други доказателства за същите факти, не обвързва съда. Правилно ЕРС е преценил документа като недостатъчен да установи твърдените факти. На измерванията от третото лице не е присъствал представител на страните, нито св. И. и няма данни от друг източник за точността им. Самият ищец се е отказал от назначената техническа експертиза. Св. И. не е чувал да е имало разминаване в количествата, а той е правил 20 курса до Троян и е логично да получи някаква информация, ако е възникнало противоречие между превозните билети и установеното при измерването от купувача. Освен това правилно ЕРС е отбелязал, че последният има интерес да посочи в документа по-малко количество, тъй като би дължал по-малко заплащане. При тези обстоятелства частният документ не създава категорично убеждение у съда за твърдените факти и след като ищецът не е провел пълно доказване на същите, следва да да бъдат приети за неосъществени.

Твърдените от въззивника нередности при издаване на превозните билети сами по себе си не доказват точното количество закупена от него дървесина. Освен това процесният период, посочен в исковата молба, е с крайна дата 08.12.2017 г. (докогато са измервани претендираните разлики в количествата дървесина по справката от третото лице) и възникналите след нея спорове между страните (за извозване на дървесина през януари 2018 г., във връзка с който е обосновано във въззивната жалба представянето на Постановление на Апелативна прокуратура-Бургас от 11.01.2019 г. по пр.№13/2018 г.) са ирелевантни за делото.

Не са налице и твърдените от въззивника процесуални нарушения, свързани с недаването на указания от РС по реда на чл. 145 ал.2 от ГПК, която разпоредба касае указания от съда за конкретизиране на твърденията на страните и отстраняване на противоречия в тях, каквито доводи в жалбата не са изложени. Изложените касаят указанията във връзка с доказателствената тежест, която правилно е разпределена от съда. След като страните не са имали спор относно плащането на дървесината от купувача, не е имало необходимост съдът да указва тежест за доказване на този факт. Съдът не е извършил твърдяното от въззивника процесуално нарушение, некредитирайки представените от ищеца уведомления до директора на ТП, които и не е следвало да обсъжда, като представени късно-след изтичане на преклузивния срок за това с прочитане на доклада по делото. Самата страна е признала, че документите са се намирали в пълномощника, който не ги е представил своевременно, т.е. не е била налице хипотезата на чл.147 т.1 от ГПК. Приетата от ЕРС връзка на документите със свидетелските показания не може да обоснове приемането им след изтичане на преклузивния срок.

С оглед на изложеното решението на ЕРС следва да бъде потвърдено.

Искането на въззиваемия за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/07.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 458/2018 г. по описа на РС- Елхово.

ОСЪЖДА „Хеликс Трейд“ ЕООД-гр. Харманли, ул.”А.Константинов” №82, ЕИК 203614190, представлявано от А.Д., да заплати на „Държавно горско стопанство Елхово“ - гр. Елхово, ТП на „Югоизточно държавно предприятие“ -гр. Сливен, направените по делото разноски в размер на 620 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.