О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                           03.05.2019 год.                 гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,         IІІ-ти граждански състав

На        03     май     2019  година

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА

търговско дело    № 93     по описа за    2018 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, вх.№6839/10.12.2018 г. от „Нибо Инженеринг” ЕООД гр.София, с ЕИК 175302914 против Община гр.Болярово. Иска се ответника да бъде осъден да заплати на ищеца, на осн. чл.99, вр. чл.258 и чл.86 ЗЗД сумата 274 010 лв., в т.ч. главница - 210 000 лв. и мораторна лихва - 64 010 лв. за периода 07.12.2015 г. - 07.12.2018 г. Алтернативно е поискано осъждане на ответника на осн. чл.59, вр. чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД за сумата 210 000 лв.

По делото е изпълнена процедурата по чл.367 и сл. ГПК и е приключила двойната размяна на книжа.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК от ответника по делото Община гр.Болярово, действаща чрез пълномощника адв.Г.Д., е депозиран писмен отговор,  в който (макар и при непрецизна формулировка) е направено възражение, че спорът е неподведомствен на съда, тъй като в договора, на който ищецът основава претенцията си, е уговорена арбитражна клауза, която по волята на страните, изключва компетентността на съдилищата за разрешаване на спорове във връзка с този договор.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Разпоредбата на чл.14 ГПК постановява подведомственост на всички граждански дела на съдилищата, с изключение на тези, които по силата на специални закони са предоставени на други органи. С чл.19 ГПК е предвидена възможност страните по имуществен спор да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд.

Чл.8, ал.1 ЗМТА предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него, като нормата определя срок за позоваване на арбитражно споразумение – срокът за отговор на исковата молба, като в противен случай се счита, че страните са дерогирали арбитражната клауза и се съгласяват спора да бъде разгледан от съда, който според ГПК се ползва с обща правораздавателна компетентност.

Съобразно правното си естество, арбитражният договор представлява смесен институт, определен като процесуален договор. По своя фактически състав е договор и трябва да отговоря на изискванията за валидност на всяка сделка, вкл. специалните такива по ГПК и ЗМТА, които се поставят с оглед спецификата му относно форма, предмет и пр. Същевременно, правните му последици не се изчерпват с облигационните отношения между сключилите го страни, а се проявяват и в областта на процесуалното право. Преди всичко арбитражният договор е процесуална пречка страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по материалноправния договор или на извъндоговорно основание, тъй като по тяхна воля този спор се отнася за разглеждане пред арбитражен съд. За така посочената процесуална пречка за правото на иск съдът не следи служебно. При имуществен спор, тя се съобразява от съда само при позоваване от ответника на сключен арбитражен договор.

В настоящия случай ответникът Община гр.Болярово е направила възражение за неподведомственост в срока за отговор на исковата молба, поради което съдът приема, че същото е своевременно.

Видно от чл.16, ал.2 от процесния договор №48/30.06.2010 г., страните по него са договорили всички спорове между тях, породени или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства ще бъдат решаване от Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата.  

Доколкото спорът, въведен с исковата молба, има за предмет неизпълнение на договорни задължения, то се касае за имуществен спор, който не попада в изключенията на разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК. От постигнатата между страните договореност в чл.16, ал.2 от сключения договор не се установява нищожност на арбитражното споразумение, съответно, че същото е изгубило силата си или не може да бъде изпълнено.

Действително описания договор №48/30.06.2010 г. е сключен между Община - Болярово, като възложител и "Циклоп 21" ООД гр.София, като изпълнител. В последствие по силата на договор за цесия от 27.06.2015 г. "Циклоп 21" ООД гр.София е прехвърлило възмездно вземанията си от Община - Болярово на „Нибо Инженеринг” ЕООД гр.София - ищец в настоящото производство. Наличието на договора за цесия обаче не променя извода на съда за приложимост на арбитражната клауза по договор №48/30.06.2010 г., доколкото претенциите на ищеца се основават именно на него.

С оглед на изложеното до тук, съставът на окръжния съд намира, че не е компетентен да разгледа производството по образуваното дело, тъй като същото не му е подведомствено, и поради липса на процесуална предпоставка се явява недопустимо.

Водим от горното и на осн. чл.15 ГПК, вр. чл.8, ал.1 ЗМТА, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№93/2018 г. по описа на ЯОС, поради неподведомственост.

Определението подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: