М О Т И В И
по Присъда № 48 от 16.04.2019 г., постановена по НОХД № 90/2019 г. по описа на ОС - Ямбол:
Ямболска окръжна прокуратура е
предявила обвинение против подсъдимия И.Т.Г. *** за извършено от него
престъпление по чл.199, ал.1, т.4
вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б „А” ”и „Б” от НК, за това, че на **.**.****
г., около 02.00 часа, на ул. „Х." в близост до блок № **, в гр. С., обл.
Я., е отнел чужди движими вещи на обща стойност 210.00 лева /двеста и десет лева/,
от владението на собственика им С.Г.З. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и извършеното деяние представлява опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК, както и за извършено от него
престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК за това, че за времето от 22.30 часа на **.**.**** г. до около
04.20 часа на **.**.**** г., в гр. С., обл. Я., действайки в условията на
продължавано престъпление, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на лица и имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност
3175.00 лева /три хиляди сто седемдесет и пет лева/ от владението на различни
собственици без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
извършеното деяние представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от
НК.
По реда на чл.84 и сл. от НПК пострадалият С.Г.З.
се конституира в качеството на граждански ищец в наказателното производство и
встъпи в същото, упражнявайки своите процесуални права, предявявайки против
подсъдимия гр.иск за изплащане на обезщетение за претърпените от него в
резултат на извършеното от подс.Г. деяние по чл.199 от НК имуществени вреди в
общ размер от 210 /двеста и десет/лева. Гражданският ищец З. поддържа предявения
гр.иск и прави искане същият да бъде уважен в пълен размер.
По реда на чл.84 и сл. от НПК ощетеното юридическо
лице ЕТ„С.С.-Й. С.” гр.С., обл.Я. представлявано от управителя свид.Й. И. С., се конституира в
качеството на граждански ищец в наказателното производство и встъпи в същото,
упражнявайки своите процесуални права, предявявайки против подсъдимия гр.иск за
изплащане на обезщетение за претърпените от него в резултат на извършеното от
подс.Г. деяние по чл.196 от НК имуществени вреди в размер от 2 525 /две хиляди
петстотин двадесет и пет /лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – **.**.**** г. до окончателното й изплащане. Гражданският
ищец чрез своя повереник-адвокат от АК-* поддържа предявения гр.иск и прави
искане същият да бъде уважен така, както е предявен.
По искане на защитника и на
подсъдимия И.Г., съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК
взе решение за предварително изслушване на страните.
На осн.чл.372, ал.4, във вр.чл.371, т.2
НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подс.Г., без да събира
доказателства за фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание участващият по
делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че
направеното от подсъдимият самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от
които от своя страна безспорно се установява фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, поради което следва да бъде признат за виновен по така предявеното
му обвинение. Относно наказанието, представителят на ОП-Я. изразява становище,
че на подс.Г. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства и към
минималния предвиден в закона размер за всяко едно от престъпните деяния при
условията на чл.58а от НК. Прокурорът моли при индивидуализиране на наказанията
да бъде взето предвид като отегчаващо вината обстоятелство - предишните
осъждания на подсъдимия /извън тези, определящи престъпната му деятелност като
такава в условията на опасен рецидив/, а като смекчаващи вината обстоятелства -
подробните обяснения на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство,
с които същият съществено е улеснил разкриването на обективната истина и
разкриването на престъплението, проявената критичност, съжалението за
извършеното, възстановяването на част от отнетото имущество и младата му
възраст. Предлага, след определяне на размера на наказанията лишаване от
свобода за всяко едно от двете престъпления, да бъде приложена разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, като всяко от тях да бъде намалено с 1/3. Намира, че са
налице основанията и за приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, а
именно - за определяне на едно общо наказание лишаване от свобода на подсъдимия
Г., тъй като същият е извършил две отделни престъпления преди да е имало влязла
в сила присъда за което и да е от тях, като за общо наказание лишаване от
свобода предлага да бъде определено най-тежкото измежду определените му две
такива. Прокурорът счита, че са налице законови пречки за приложение на чл.66,
ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан и не е налице реабилитация по
смисъла на чл.86 и сл. от НК. Предлага така определеното общо наказание
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, тъй като не
са изминали пет години от изтърпяване на предишните му две наложени наказания
лишаване от свобода. Намира, че не са налице условията за приложение на
разпоредбата на чл.24 от НК, имайки предвид цялостната престъпна дейност на
подсъдимия, а именно, че са извършени две престъпления за сравнително кратък
период от време, както и процесуалното поведение на подсъдимия в хода на
досъдебното производство, с което си поведение същият е съдействал на органите
на досъдебното производство за разкриване на двете престъпления. Държавният обвинител предлага приложение на
разпоредбата на чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК. Прокурорът
пледира за уважаване в пълен размер на предявените граждански искове за
имуществени вреди.
Подсъдимият И.Г. участва в съдебно
заседание лично и с назначеният му служебен защитник - адвокат от АК-*. По реда
на чл.371, т.2 от НПК подсъдимият заяви пред настоящият състав на съда, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт
и не желае да се събират доказателства за тези факти. Подсъдимият изразява
съжаление за извършеното и критично отношение към последното. Защитникът
пледира в посока признаване вината на подзащитния му, като моли съда да приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, като определи наказание в минималния предвиден в
закона размер за всяко едно от престъпните деяния, което да намали с 1/3, след
което да приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и определи едно общо
наказание лишаване от свобода в размер на по-тежкото от двете такива, което
подсъдимия да изтърпи при първоначален общ режим. Посочва, че предявените
граждански искове са основателни, като в случай, че съдът ги намери за доказани
по размер, следва да ги уважи така както са предявени.
При дадената от съда на подс.Г. право
на лична защита и последна дума, същия заявява, че съжалява за постъпката си,
че е извършил деянията от „нямане” и че за първи път извършва грабеж. Моли съда
да му наложи по-леко по размер наказание.
Съдът, след
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, за да
постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият И.Г. *** с прякора си „Р.“.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост рег.№ ****/**.**.**** г. на БС при РС-Я., подс.Г. е осъждан
общо осем пъти с влезли в сила присъди за извършени умишлени престъпления от
общ характер. Три от присъдите са както следва: 1/ - с Присъда № **/**.**.**** г., постановена по НОХД № ****/****
г. по описа на Районен съд – Я., влязла в законна сила на **.**.**** г., подс.Г.
е осъден на 2 години лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи ефективно за извършено за времето от **.**.****
г. до **.**.**** г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б“б“, вр.чл.58, ал.1, вр.чл.54 от НК. Наказанието
лишаване от свобода И.Г. е изтърпял на **.**.**** г.; 2/ - с Присъда № ***/**.**.**** г., постановена по НОХД № ***/****
г. по описа на Районен съд – Я., влязла в законна сила на **.**.**** г., подс.Г.
е осъден на 6 месеца лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи ефективно за извършено на **.**.**** г.
престъпление по чл.216, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. И.Г. е изтърпял наказанието на **.**.**** г.;
3/ - с Присъда № ***/**.**.**** г.,
постановена по НОХД № ****/**** г. по описа на Районен съд – Я., влязла в
законна сила на **.**.**** г., подс.Г. е осъден на 10 месеца лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи ефективно за извършено на **.**.**** г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“б“,
вр.чл.55, ал.1, ,т.1 от НК. И.Г. е изтърпял наказанието на **.**.**** г.
Свидетелката Г.С. ***. На **.**.****
г. от 22,30 ч. до 06,50 ч. на **.**.**** г. свидетелката спяла в спалнята на
дома си, намиращ се на посочения адрес. На шкафче, намиращо се на около метър
от леглото, свидетелката С. поставила да се зарежда собствения си мобилен
телефон марка „С.“, модел „ГТ-С6310 (GT-S6310) със СИМ карта на А1. Въпросният
мобилен телефон бил употребяван, закупен преди три години, като стойността му
възлизала на сумата от 50 лв.
За периода от време посочен по-горе, през
отворен прозорец на банята на въпросния дом, намиращ се на горепосочения
адрес, скъсвайки с ръце комарната мрежа
на прозореца, подсъдимият Г. проникнал в банята, а оттам и в останалите стаи от
дома на св.С.. След като обиколил дома на последната, от шкафче, намиращо се в
спалнята, подсъдимият взел мобилния телефон на св.С. - марка „С.“ със СИМ карта
на А1, след което през прозореца на банята напуснал дома. Подсъдимият продал мобилния
телефон на непознато лице в ромската махала на гр.С.. След разкриване на
извършеното от него деяние, с протокол за доброволно предаване на вещи от **.**.****
г., И.Г. предал на служител от РУ на МВР – С. сумата от 50 лв. за взетия от
него мобилен телефон. С разписка от **.**.**** г. паричната сума от 50 лева
била предадена на св.С..
Свидетелката Й. С. от гр.С. била
регистрирана като ЕТ „С. С. – Й. С.“ със седалище и адрес на управление гр.С.,
общ.С., обл.Я., ул.“**“ № *. Тя живеела заедно със семейството на сина си –
св.Ц. С., на втория етаж в къща, намираща се в гр.С. на ул.“*“ № *.На първи
етаж на къщата, в качеството си на едноличен търговец, св.С. притежавала
магазин за цигари и пакетирани стоки, в който магазин работела. На **.**.****
г., около 19,30 ч. свидетелката приключила работата в магазина. За времето от
19,30 ч. на **.**.**** г. до 07.10 ч. на **.**.**** г. подс.Г. проникнал в
магазина за цигари и пакетирани стоки, собственост на св.С., намиращ се на
горепосочения адрес, през незаключена врата на магазина. Под щанда на магазина
намерил и взел цигари различни марки, а именно:
·
Виктори „Д.“, 1 стек – 10 бр. кутии х 5,20 лв. кутията, на
стойност 52 лв.;
·
ММ „С.“, 2 стека – 20 бр. кутии х 5,20 лв. кутията, на
стойност 104 лв.;
·
ЕВА жълта, 6 стека – 60 бр. кутии х 5,10 лв. кутията, на
стойност 306 лв.;
·
ЕВА лилава, 2 стека – 20 бр. кутии х 5,10 лв. кутията, на
стойност 102 лв.;
·
ЕВА зелена, 2 стека – 20 бр. кутии х 5,10 лв. кутията, на
стойност 102 лв.;
·
Дънхил син, 3 стека – 30 бр. кутии х 6,00 лв. кутията, на
стойност 180 лв.;
·
Дънхил „Е.“, 4 стека – 40 бр. кутии х 5,50 лв. кутията, на
стойност 220 лв.;
·
КИНГ червен, 100 мм, 2 стека – 20 бр. кутии х 5,00 лв.
кутията, на стойност 100 лв.;
·
Ротманс „И."син и сив – общо 7 стека – 70 бр. кутии х
5,00 лв. кутията, на стойност 350 лв.;
·
Ротманс 80 мм, светлосин – 3 стека – 30 бр. кутии х 5,00
лв. кутията, на стойност 150 лв.;
·
Ротманс 100 мм, син – 3 стека – 30 бр. кутии х 5,00 лв.
кутията, на стойност 150 лв.;
·
Ротманс „С.“ – 3 стека – 30 бр. кутии х 5,00 лв. кутията,
на стойност 150 лв.;
·
Ротманс 80 мм, син – 2 стека – 20 бр. кутии х 5,00 лв.
кутията, на стойност 100 лв.;
·
Ротманс 80 мм, бял – 2 стека – 20 бр. кутии х 5,00 лв.
кутията, на стойност 100 лв.;
·
Виктори 100 мм, бяло – 2 стека – 20 бр. кутии х 5,30 лв.
кутията, на стойност 106 лв.;
·
Камел 80 мм – 1 стек – 10 бр. кутии х 5,30 лв. кутията, на
стойност 53 лв.
Цигарите сложил в найлонови торбички намиращи се в
магазина. Взел също така и парична сума в размер на 200 лева в монети от по 1 и
2 лева и банкноти от по 5 лева, намиращи се в кутия под щанда на магазина.
Всички горепосочени вещи възлизали на обща стойност 2 525 лева. След като
взел цигарите и парите в размер на 200 лева, подс.Г. напуснал магазина. На
следващия ден в ромската махала в гр.Я. той продал взетите от него цигари
различни марки на свидетелят М. И. и на други неустановени по делото лица, за
сумата от около 200 лв. Парите от продажбата на цигарите и взетата от него
парична сума в размер на 200 лева похарчил за покупка на дрехи и почерпка на
различни лица.
На **.**.**** г., около 02,00 ч., св.С.З.
*** се прибирал по ул.“*.“ в гр.С., обл.Я., към дома си, намиращ се в блок № **
на същата улица. По пътя, в близост до блок № ** на ул.“*“, бил пресрещнат от подс.Г..
Свидетелят С.З. познавал подсъдимия по име и с прякора „Р.“, тъй като няколко
пъти преди това са се засичали в игрална зала в гр.С.. Подсъдимият прегърнал
св.З. и поискал от последния да го почерпи, като свидетелят му отговорил, че е
изморен и ще се прибира. По време на водения разговор св.З. усетил, че И.Г.
бърка във вътрешния джоб на якето му. Отдръпнал се встрани от подсъдимия и го
попитал „Какво правиш?“. Тогава подс.Г. го блъснал в гърба и го съборил на
земята, като му нанесъл удари с крак по тялото и главата. Веднага след това
взел от джобовете на св.З. парична сума в размер на 150 лв. в банкноти по 50
лева и мобилен телефон марка „К.“, употребяван, закупен преди 2 години, ведно
със СИМ карта на Теленор, черен на цвят, със сензорен екран, без копчета, на
стойност 60 лева. Общата стойност на всички вещи възлизала на сумата от 210
лева. След като взел от св.З. посочените по-горе вещи, подсъдимият си тръгнал,
а св.З. се прибрал в дома си. В резултат на събарянето на земята и нанесените
му от подсъдимия удари, св.С.З. получил
следните увреждания: левостранен периорбитален хематом с болезнен
травматичен оток на тъканите, болки в лявата скулна област, контузия на устните
с болезнен травматичен оток и кръвонасядания, контузия на предните зъби с болки
в областта на същите. Горепосочените увреждания са причинили на свидетеля
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Мобилният телефон на св.З. подс.Г.
ползвал известно време, след което го счупил в ромската махала на гр. Я. тъй
като му свършила батерията.
„И. 2009“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Б., общ.Б., обл.Б., ж.к.„*“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с управител
и представляващ Д. О., притежавало и стопанисвало игрална зала, намираща се в гр.С.
на ул.“*“ № **. За времето от 20,00 ч. на **.**.**** г. до 08,00 ч. на **.**.****
г. на смяна като крупие в горепосочената игрална зала работила сама свидетелката
Д. П. от гр.С..
На **.**.**** г., около 03,30 ч. подс.Г.
посетил въпросната игрална зала, намираща се на посочения адрес. Поиграл
известно време на машинките, намиращи се в същата. Около 04,20 ч., без да бъде
забелязан от св.П., И.Г. отишъл зад бара на игралната зала. От шкаф, намиращ се
зад бара, взел парична сума в размер на 600 лева, в банкноти от по 5 и 10 лева,
след което напуснал игралната зала. Пред игралната зала наел неустановено по
делото такси и водач на същото, като отишъл в ромската махала на гр.Я.. Там
похарчил въпросната сума в размер на 600 лв. за покупка на дрехи и по
заведения.
Производството е по реда на глава
ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства
съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид
направените от подсъдимия самопризнания, дадени от него на основание т.2 на
чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които потвърждават тези самопризнания, при изразено от подсъдимия съгласие да
не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. По-конкретно, събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия са следните: обясненията
на подс.Г., показанията на свидетелите Г.С.,
Й. С., Ц. С., Р. И., Д.П., С.З., М. И., И. И., заключенията по назначените по
делото съдебно-оценителна и видеотехническа експертизи, приложените към делото
справка за съдимост, 2 бр. протоколи за доброволно предаване, разписка,
съдебно-медицинско удостоверение № ***/**.**.**** г. и 2 бр.справки от
Търговския регистър.
Разпитан в
хода на досъдебното производство, подс.И.Г. дава подробни обяснение по
предявеното му обвинение, признава се за виновен и изказва съжаление за
извършеното.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Г.С., Й. С., Ц. С., Р. И., Д. П., С.З., М. И., И. И., дадени от тях
в хода на досъдебното производство, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви
както вътрешно, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Съдът кредитира заключенията по
назначените по делото съдебно-оценителна и видеотехническа експертизи, като
обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за
това.
Съдът кредитира и горепосочените
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, т.к. същите са
изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и
кредитиран от съда доказателствен материал.
Съдът констатира, че депозираните от
подсъдимия самопризнания и направеното
от него изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в обстоятелствената
част на обвинителния акт, с всички свързани с тях законови последици, са
съответни и се подкрепят от всички визирани по-горе доказателства по делото,
събрани по предвидения в НПК процесуален ред.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото
доказателства безспорно се установява, че подс.И.Т.Г. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав по
чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, тъй като за времето от 22.30 часа на **.**.****
г. до около 04.20 часа на **.**.**** г., в гр.С., обл.Я., действайки в
условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на лица и имот, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 3175.00 лева /три хиляди сто седемдесет и пет лева/ от владението
на различни собственици без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като извършеното деяние представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК, както следва:
• За времето
от 22.30 часа на **.**.**** г. до 06.50 часа на **.**.**** г., от частен
дом, находящ се на ул.“*” № ** в гр.С., обл.Я., чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на лица и имот, е отнел чужда движима вещ - 1 брой
мобилен телефон марка С. ГТ – С6310 (GT – S6310) със СИМ карта на А1 на
стойност 50.00 лева /петдесет лева/ от владението на собственика й - Г.Г.С.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като
извършеното деяние представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от
НК;
• За времето
от 19.30 часа на **.**.**** г. до 07.10 часа на **.**.**** г., от магазин
находящ се на ул. „*" № * в гр.С., обл.Я., е отнел чужди движими вещи –
цигари различни марки:
· Виктори „Д.“, 1 стек – 10
бр. кутии х 5,20 лв. кутията, на стойност 52 лв.;
· ММ „С.“, 2 стека – 20 бр.
кутии х 5,20 лв. кутията, на стойност 104 лв.;
· ЕВА жълта, 6 стека – 60
бр. кутии х 5,10 лв. кутията, на стойност 306 лв.;
· ЕВА лилава, 2 стека – 20
бр. кутии х 5,10 лв. кутията, на стойност 102 лв.;
· ЕВА зелена, 2 стека – 20
бр. кутии х 5,10 лв. кутията, на стойност 102 лв.;
· Дънхил син, 3 стека – 30
бр. кутии х 6,00 лв. кутията, на стойност 180 лв.;
· Дънхил „Е.“, 4 стека – 40
бр. кутии х 5,50 лв. кутията, на стойност 220 лв.;
· КИНГ червен, 100 мм, 2
стека – 20 бр. кутии х 5,00 лв. кутията, на стойност 100 лв.;
· Ротманс „И.“ син и сив –
общо 7 стека – 70 бр. кутии х 5,00 лв. кутията, на стойност 350 лв.;
· Ротманс 80 мм, светлосин
– 3 стека – 30 бр. кутии х 5,00 лв. кутията, на стойност 150 лв.;
· Ротманс 100 мм, син – 3
стека – 30 бр. кутии х 5,00 лв. кутията, на стойност 150 лв.;
· Ротманс „С.“ – 3 стека –
30 бр. кутии х 5,00 лв. кутията, на стойност 150 лв.;
· Ротманс 80 мм, син – 2
стека – 20 бр. кутии х 5,00 лв. кутията, на стойност 100 лв.;
· Ротманс 80 мм, бял – 2
стека – 20 бр. кутии х 5,00 лв. кутията, на стойност 100 лв.;
· Виктори 100 мм, бяло – 2
стека – 20 бр. кутии х 5,30 лв. кутията, на стойност 106 лв.;
· Камел 80 мм – 1 стек – 10
бр. кутии х 5,30 лв. кутията, на стойност 53 лв.;
· и парична сума в размер
на 200 лева /двеста лева/, всички вещи на обща стойност 2525.00 лв. /две хиляди
петстотин двадесет и пет лева/ от владението на Й. И. С. от гр. С., обл. Я.,
собственост на ЕТ „С. С. – Й. С.” – С., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като извършеното деяние представлява опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК;
• Около 04.20
часа на **.**.**** г., от шкаф в игрална зала, находяща се в центъра на гр.С.,
обл.Я., на ул.“*“ № **, е отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на
600.00 лева /шестотин лева/ от владението на Д. П. от гр.С., обл.Я.,
собственост на „И. 2009” ООД с управител Д. Е. О., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, като извършеното деяние представлява
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
От всички събрани по делото
доказателства безспорно се установява и това, че подс.И.Т.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна и престъпния състав по чл.199, ал.1, т. 4, вр.чл.
198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.”а“ и б.“б“ от НК, тъй като на **.**.**** г.,
около 02.00 часа, на ул. „*." в близост до блок № **, в гр. С., обл. Я., е
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 150.00 лева /сто и петдесет
лева/ и мобилен телефон марка „К.” със СИМ карта на Теленор, на стойност 60.00
лева /шестдесет лева/ – всички вещи на обща стойност 210.00 лева /двеста и
десет лева/, от владението на собственика им С.Г.З. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои като е употребил за това сила – блъскане в гърба и
събаряне на земята на С.З. и нанасяне на удари с крак по тялото и главата му,
като извършеното деяние представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.„а” и „б”
от НК.
Авторството на престъпните деяния се
установява безспорно от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на т.2 на
чл.371 от НПК, от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното
производство свидетели С.З., М. И., Й. С., Ц. С., Г.С. и от заключението по
назначената по делото видеотехническа експертиза, преценени в тяхната цялост и
взаимовръзка.
От обективна страна предмет на всяко
от престъпленията – предмет на обвинителният акт, са чужди движими вещи,
посочени по-горе, като същите са годен предмет на престъпление. Другият предмет
на престъплението по чл.199 от НК е самият собственик на отнетите вещи, а
именно – св.С.З., върху който подсъдимият е упражнил принудата.
Както вече бе посочено, вещите -
предмет на посегателствата са били чужда собственост, което обстоятелство ясно
е било съзнавано от подс.Г.. При извършване на престъпленията по чл.199 от НК и
по чл.196 от НК е налице и вторият елемент от състава им, а именно - отнемането
на вещите от владението на другиго, като при престъплението по чл.199 от НК
отнемането е осъществено чрез блъскане в гърба и събаряне на земята на
пострадалия З. и нанасяне на удари с крак по тялото и главата му. При всяко от
престъпленията подсъдимият е взел вещите, като ги отнесъл на място, различно от
мястото на извършване на отнемането и по този начин е била прекратена от една
страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала
от собственика им, а от друга страна -
подсъдимият е установил трайно своя фактическа власт върху тях. Налице е
и престъпния акт изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета на
престъплението, настъпила в следствие на осъществените престъпни деяния, с
което и всяко едно от двете престъпления /по чл.196 от НК и по чл.199 от НК/ се
счита за довършено.
Както беше посочено по-горе, за
отнемането на вещите – предмет на грабежа, е употребена физическа принуда
/сила/ по отношение на собственика на последните. Употребата на сила е пряко
физическо въздействие върху личността на собственика на инкриминираните вещи,
което в конкретният процесен случай е от естество да сломи евентуалната
съпротива на жертвата, както и препятства възможността собственика да
попречи на подсъдимия да установи своя фактическа власт върху тези вещи.
Използваната от подсъдимия физическа принуда /сила/, изразяваща се в блъскане в
гърба и събаряне на земята на С.З. и нанасяне на удари с крак по тялото и
главата му, съставлява начин, метод за парализиране съпротивата на собственика
на отнетите вещи – З., като по този начин подсъдимият си е създал условия за
отнемането им. Последното следва веднага след упражняване на силата от страна
на подс.Г., което изяснено по делото по безспорен начин обстоятелство е от
важно значение за констатиране на наличието на функционалната връзка между
двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа.
От събраните по делото доказателства
се установява по категоричен начин, че при извършване на престъплението кражба
подс.Г. е действала в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, т.к. и трите деяния включени в продължаваното престъпление, осъществяват
поотделно едни и същи състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От обективна страна, първото деяние
включено в продължаваното престъпление кражба и извършено на **/**.**.**** г.,
е осъществено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на лица
и имот, което се явява квалифициращо обстоятелство. Видно от доказателствата по
делото подсъдимият е отнел движимите вещи – предмет на това деяние чрез
разкъсване с ръце на мрежа за прозорец, здраво закрепена за рамката му,
собственост на пострадалата Г.С.. С оглед данните по делото, преодоляването на
преградата от подсъдимия е било необходимо условие, за да се осъществи отнемането
на вещите – предмет на това деяние. Преодоляването на посочената преграда е
станало чрез разрушаването й, в резултат на което същата е станала негодна да
изпълнява тази своя функция. Поради всичко това съдът намери, че в случая е
налице и квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 от НК.
От субективна страна при извършване на всяко едно от
престъпленията - предмет на обвинителния акт, подсъдимият е действал с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. По
отношение на престъплението по чл.199 от НК следва да се отбележи и това, че
подсъдимият не само ясно е съзнавал, че инкриминираните вещи се намират във
владението на другиго, че те са чужди и, че владелецът не е съгласен те да му
бъдат отнети, но е съзнавал и, че това несъгласие се преодолява чрез упражнена
принуда, като още при използването на силата е действал с намерението и с целта
да установи своя фактическа власт върху вещите.
От констатираните от съда осъждания на
подс.Г. се установява, че същият при осъществяване на престъпленията - предмет
на обвинителния акт, е действал при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б „а” и ”б”от НК, т.к. ги е извършил след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и
за двете изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Към датата
на извършване на престъпленията – предмет на обвинението, не е изтекъл срока по
чл.30 от НК.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че подс.И.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б „а” и ”б”
от НК и по чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, поради което го призна за виновен по
така предявеното му обвинение.
Относно вида и размера на наложеното
наказание, съдът взе предвид следното:
За осъщественото от подс.Г.
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б „а” и ”б”
от НК , законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, като
съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния, а
за осъщественото от него престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1,
т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. Осъществените
от подсъдимия престъпления са с висока степен на обществена опасност,
обуславяща се както от обстоятелството, че с тях се засягат пряко обществените
отношения свързани с правото на собственост, така и от динамиката на този вид
престъпления в страната към настоящия момент, а така също и от механизма на
извършването им. При определяне на наказанието за всяко от престъпленията съдът
взе предвид и високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия
с оглед трайно установените у него навици за извършване на
престъпления против собствеността - основно кражби.
От друга страна, при
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид и смекчаващите вината на
подс.Г. обстоятелства, а именно - доброто му процесуално поведение, младата му
възраст, подробните обяснения на подсъдимия, дадени от него в хода на
досъдебното производство, с които същият съществено е улеснил разкриването на
обективната истина и разкриването на престъпленията, проявената от него критичност,
съжалението за извършеното и възстановяването на част от отнетото имущество.
Поради изложеното съдът определи на
подсъдимия наказание за всяко от престъпленията при условията на чл.54, ал.1 от
НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния
предвиден в закона размер, а именно такова от пет години лишаване от свобода за
престъплението грабеж и три години лишаване от свобода за престъплението кражба. Предвид всичко изложено дотук и с оглед императивния
характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на
разпоредбата на чл.58а от НК, съдът редуцира съгласно чл.58а, ал.1 от НК така
определените наказания лишаване от свобода с 1/3 и наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца -
за престъплението грабеж и 2/две/ години лишаване от свобода - за
престъплението кражба.
На осн.чл.23, ал.1 от НК съдът
определи на подс.Г. едно общо наказание в размер на най-тежкото от двете, а
именно – лишаване от свобода за срок от 3/три/ години и 4/четири/ месеца.
Наказанието следва да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като не е налице нито едно от условията, визирани в разпоредбата
на чл.66 от НК за отлагане на изпълнението му. Съдът определи първоначален
строг режим за изтърпяване на наложеното наказание, като се ръководи от нормата
на чл.57, ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗС, както и от установеното, че на **.**.****
г. /т.е. преди по-малко от пет години към датата на извършване на процесните
престъпления/ подсъдимият е изтърпял предходно наложено му по НОХД № ****/****
г. по описа на РС-Я. ефективно наказание лишаване от свобода.
Предвиденото наказание „конфискация„, съдът не наложи, т. к. по делото липсват
писмени доказателства, удостоверяващи наличие на движимо или недвижимо имущество, собственост
на подсъдимия.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК т.к. в случая не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, така, че и
най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо
дееца.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.24 от НК вземайки предвид това, че в случая се касае за извършени две
престъпления за сравнително кратък период от време, както и процесуалното
поведение на подсъдимия в хода на досъдебното производство, с което същият активно
е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина.
Съдът счита, че така наложеното
наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказателната
репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от
НК съдът приспадна времето през което подсъдимият Г. е бил задържан по
настоящото дело, считано от **.**.**** г.
Съдът намира предявените от ощетеното
юридическо лице ЕТ „*** и от пострадалия С.З. граждански искове за репариране
на претърпените от тях имуществени вреди за основателни, тъй като подсъдимият
бе признат за виновен, както и за доказани в пълните им предявени размери
съответно от 2 525 лв. за едноличния търговец и от 210лв. за пострадалия З.,
каквато е стойността на отнетите им от подсъдимия вещи. Предвид това, съдът
осъди подс.И.Г. да заплати на пострадалия С.З. обезщетение за причинените му имуществени
вреди в размер на 210 /двеста и десет/ лева, както и да заплати на едноличния
търговец - обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на сумата от 2 525 /две хиляди петстотин двадесет и
пет/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – **.**.**** г. до окончателното й изплащане.
При горния изход на делото и предвид
разпоредбата на чл. 189 ал.3 НПК съдът
осъди подс.Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 187,32
лева, които да плати в полза на Републиканския бюджет по сметка на РУ - С.,
както и Държавна такса в размер на 151 лева върху размера на уважените
граждански искове.
Причина за извършване на
престъпленията е стремежа на подсъдимия за противоправно лично облагодетелстване.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
/Г.Кондова/