Р Е Ш Е Н И Е
№
52 20.05.2019 г.
гр.Ямбол
Ямболският Окръжен съд, II-ри въззивен наказателен
състав
на 24 април 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар: M. Koматарова
Прокурор: Т. Стаматов
като разгледа
докладваното от мл. съдия Мархолева
ВНОХД
№ 102 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на
служебния защитник - адв. С.К. *** на подс. Д.В.М., ЕГН **********, против
Присъда № № 23/13.2.2019 г., постановена по НОХД № 1659/2017 г. по описа на
Районен съд Ямбол.
Първоинстанционното производство е протекло по
реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК. С присъдата, подс. Д.М. е признат за
виновен в осъществяване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, поради което и
при условията на чл.54, ал. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
С присъдата на основание
чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание от седем месеца
„Лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия по НОХД №694/2014 г. по описа на ЯРС, което също е
постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Подсъдимият е осъден да
заплати направените по делото разноски в
размер на 52.90 лв., в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД МВР,
както и 60 лв., в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
С въззивната жалба се
твърди, че присъдата е постановена при наручения на материалния закон, тъй като
твърдяните фактически действия не изпълвали съдържанието на чл. 198, ал. 1 от
НК по отношение на заплашването. Сочи се, че установените фактически действия
били с толкова ниска степен на интензивност, че не били от естество да
обусловят наличие на заплашване от страна на подсъдимия.
В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване на
присъдата на първоинстанционния съд. Счита, че са налични категорични и
безспорни доказателства за осъществено деяние по чл. 198 ал. 1 НК - показанията
на пострадалия М. и на свидетеля Г., протокола за доброволно предаване, с което
подсъдимият е дал часовника на органите на полицията. Намира за безспорен факта
на употребената в случая заплаха. В тази връзка счита наложеното наказание за
справедливо, поради което и моли за
потвърждаване на присъдата изцяло.
В съдебно заседание въззивникът – подс. Д.М. се явява лично и
чрез защитника си адв. К., поддържа депозираната въззивна жалба и моли съда да
я уважи. Излага съображения в допълнение към въззивната жалба, като твърди, че подс. М.
действително е поискал часовника, отправяйки въпросната реплика "сваляй
часовника, за да не стават проблеми", но тази реплика не е повтаряна многократно,
както погрешно бил приел ЯРС. В този смисъл счита, че следва да се направят
нови фактически изводи, въз основа на които следва да се приеме, че отправената
закана така, както е установена, не е от степен да се приеме, че е престъпна по
смисъла на чл. 198 НК поради сравнително ниската нейна интензивност. Сама по
себе си репликата, отправена от подсъдимия към пострадалия, не била с такова
съдържание, което да го принуди да предаде вещта. С оглед на това счита, че
приемането, че отправената реплика е закана по смисъла на чл. 198 от НК е
неоснователен, поради което моли за постановяване на нова присъда, с която
подс. М. да бъде признат за невиновен.
В дадената последна дума подс.
М. изразява съжаление за стореното и моли за намаляване на наказанието.
Съдът,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка
на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от
НПК, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва.
Разгледана по същество жалбата следва да бъде оставена без уважение, по
следните съображения:
Възприетата
от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, на базата на които решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.
Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за
безспорно установено следното:
На 25.01.2017г. пострадалият А.Х. М. пътувал с
влака от гр. Карнобат за гр. София, където бил студент. Първоначално
бил сам във вагона. От гарата в гр. Стралджа в същия вагон при М. се настанили подсъдимият
Д.В.М. и свидетелят К.И. Г.. Подсъдимият
М. седнал срещу пострадалия М., а свидетелят Г. - до него. В хода на разговора
между тях пострадалият М. забелязал, че подс. М. оставил някакъв лист на
масичката в купето. Около 12:20 часа влакът наближил гара Ямбол. Свидетелят Г. напуснал
купето, подс. М. също се запътил да излиза, при което станал, здрависал се с
пострадалия М. и със заплашителен тон му казал „Сваляй си часовника и ми го
дай, за да не стават проблеми“. М. му казва, че няма да го свали, но подсъдимия
М. продължил със заплашителния тон, като му повтарял да сваля часовника, за да
няма проблеми. А. М. се уплашил, осъзнавайки, че е сам във вагона, свалил си
часовника марка „Casio – G Shock“ и го предал на подсъдимия М., който го взел и
напуснал влака на гарата в гр. Ямбол.
След като влакът продължил движението си пострадалия М. видял хвърления
лист от подсъдимия М. на масичката до него и установил, че това е призовка за
принудително изпълнение от Районен съд – Ямбол до длъжника Д.В.М. ***. По този
начин постр. М. идентифицирал подс. М..
На 27.01.2017 г. М. подал жалба в гр. София за извършеното престъпление,
като предава и намерената призовка.
С протокол за доброволно предаване (л. 8-9 вкл по
ДП) пострадалият е предал 1 бр. Призовка от ДСИ при РС – гр. Ямбол по изп. Дело
№123/2015 г. за извършване на опис на
движими вещи до длъжника Д.М. с адрес ***.
След
разкриване на престъплението, с протокол за доброволно предаване от 15.02.2017 г.
(л. 13-14 вкл. По ДП), подсъдимият М. е
предал часовника на органите на РУ на МВР -Ямбол и срещу разписка от
03.03.2017г. е върнат на собственика му.
Видно от назначената по делото оценъчна
експертиза, стойността на вещта, предмет на престъплението - 1 бр. часовник
марка „Casio - G Shock", възлиза на сумата от 195 лева.
От представената справка за съдимост (л. 33-34 по
ДП) се установява, че подс. Д.М. е осъждан с три присъди:
1. по НОХД №694 от 2014 г. на ЯРС за деяние по чл.
170, ал. 2 от НК е бил осъден на 7 месеца ЛОС, отложено по чл. 66 г от НК за
срок от 3 г., като присъдата е от 14.07.2017 г., влязла в сила на 24.09.2014
г.;
2. по НОХД №111 от 2016 г. на ЯРС за деяние по чл.
354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК е осъден на глоба в размер от 1000 лв. с
присъда от 29.02.2016 г., вл. в сила на 16.03.2016 г.;
3. по НОХД № 904 от 2016 г. на ЯРС за деяние по
чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3 т. 1 от НК е бил осъден на глоба от хиляда лева с
присъда, постановена на 10.10.2016 г., влязла в сила на 26.10.2016 г.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото
въззивният съд намира за безспорна.
Разпоредителното заседание е било проведено в
отсъствието на подс. М. при условията на чл.247в, ал.1, т.2, вр. чл.269, ал.3,
т.3 от НПК. В така проведеното разпоредително заседание присъстващите страни са
изразили становище по всички въпроси, които са предвидени в чл. 248, ал.1 от
НПК
Районният съд за да постанови присъдата си е приел
за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е преценил,
че свидетелските показания на К.И. Г. и А.Х. М. напълно кореспондират на
приложените по делото писмени доказателства – съобщение за извършено
престъпление от 27.01.2017 год., протокол за доброволно предаване от 27.01.2017
год., призовка за принудително изпълнение, протокол за доброволно предаване от
15.02.2017 год., разписка за върнати предмети от 03.03.3017 год., гаранционна
карта, заключението на назначената оценъчна експертиза.
Авторството на деяниято, както и времето, мястото
и начина на осъществяването му безспорно се установяват от показанията на
свидетелите Г. и М.. Посочените гласни доказателства са последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи
помежду си, поради което правилно и обосновано
са кредитирани от първата инстанция. Изложеното от свидетелите – че
подс. М. се е надвесил заплашително над пострадалия и че е напуснал вагона с
отнетия часовник се потвърждава и от приложения протокол за доброволно предаване
от 15.02.2017 г. с който М. предава часовника на служителите на РУ – Ямбол,
като признава, че този часовник „го е
взел от едно момче във влака на 25.01.2017 г.”
Въззивният съд кредитира и заключението по
назначената по делото съдебно-oценителна експертиза, тъй като същото е обективно и
компетентно
При така установената фактическа обстановка
районният съд правилно е приел, че с действията си подсъдимият М. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като на
25.01.2017 г. около 12:20 часа в гр. Ямбол, на ЖП гара, във влак пътуващ от гр.
Карнобат за гр. София, е отнел чужда движима вещ - мъжки часовник марка „Casio
- G Shock“ на обща стойност 195 лева, от владението на собственика А.Х. М. от
гр. Карнобат с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това
заплашване, изразяващо се в надвесване над А. М. и отправяне на репликата: „Свали часовника си и ми го дай, за да не
стават проблеми“.
Несъмнено е, че изпълнителното
деяние на грабежа включва два акта: упражняване на принуда - физическа и/или
психическа и отнемане на движими вещи. Необходимо е двата акта - принудата и
отнемането да са функционално свързани, като принудата трябва да е подчинена на
отнемането, да служи като способ, улесняващ реализирането му, т.е. трябва да
сломява налична съпротива на пострадалия срещу лишаването му от съответните
вещи или да елиминира възможно такова противопоставяне от негова страна. Поради
това отнемането трябва да съпътства упражняването на принудата или
непосредствено да я следва. В настоящият случай подс. М. е употребил срещу
пострадалия М. заплашване, надвесвайки се над него и казвайки му: „Свали часовника си и ми го дай, за да не
стават проблеми.“, с което мотивирал пострадалия да предаде часовника си, в
резултат на което бил осъществен и втория акт от сложно съставното престъпление
– отнемането на часовника.
Неоснователни се явяват в тази
връзка възраженията на защитата, че твърдяната от обвинението принуда била с
толкова ниска степен на интензивност, че не можела да се окачестви като «заплашване», тъй като освен това не
било доказано неколкократно отправяне на репликата. В разпоредбата на чл. 198,
ал. 2 от НК заплашването е определено като застрашаване с непосредствено
деяние, което излага на опасност заплашения или друго присъстващо лице.
Съдебната практика е едносопочна в разбирането, че за да е осъществена тази
проявна форма на принуда не е необходимо деецът да извършва активни действия по
посегателство спрямо пострадалия. Под „застрашаване“ се има предвид такова
непосредствено деяние, което ще последва веднага или в най-близко време ако
владелецът не се подчини на волята на субекта. В този смисъл Р № 563/71 г.,
2-ро НО, ВС - „За да бъде
правнорелевантно по смисъла на чл. 198, ал. 2 НК заплашването, извършено от
дееца, не е необходимо да бъде установено, че той е имал обективна възможност
да осъществи заплашващото деяние. Достатъчно е да бъде установено, че
поведението му е създало основателен страх у пострадалия, че заплашващото
деяние може да бъде осъществено и че от него може да настъпи тежка опасност за
живота, здравето, честта или имота му или за друго присъствуващо лице.“ Видно
от установените от ЯРС факти, поведението на подсъдимия М. преди
противозаконното отнемане на часовника, коментирано в контекста на това, че
пострадалият е останал сам в купето, като същевременно приятелят на пострадалия
е чакал отвън, във взаимовръзка със заплашителната реплика, отправена от М.,
дали веднъж или два пъти се явява без ключово значение, е от естество да
създаде у пострадалия достатъчно основателен страх от последващи увреждащи
действия спрямо него, поради което правилно това поведение при условията на
цялостната обстановка е възприето като заплашване по смисъла на чл. 198, ал. 2
от НК.
Последното тълкуване, съотнесено
към действията на подсъдимия М., недвусмислено ги определя като вид психична
принуда, упражнена спрямо пострадалия, насочена към обезпечаване
безпрепятственото отнемане на вещта от М.. Тъй като цялостната обстановка и
механизъм на извършване на деянието определят действията на подсъдимия като
застрашаващи пострадалия, защитното възражения за прекалено нисък интензитет на
принудата се явява без основание.
Проверяващата
инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна
престъплението, вменено във вина на подсъдимия е извършено с
пряк умисъл. Подсъдимият ясно е съзнавал противоправния характер на
извършваното, както и общественоопасните му последици, но въпреки това е искал
настъпването им. Съзнавал е, че М. не е съгласен да му даде часовника си, разбирал е, че употребява заплашване за
неговото отнемане спрямо пострадалия и
чрез това заплашване е целял да сломи волята му и нежеланието му да го даде.
По отношение наложеното наказание:
За извършеното от подс. Д.М. е предвидено
наказание лишаване от свобода от три до десет години.
По отношение на индивидуализацията на наказанието
на този подсъдим, ЯРС законосъобразно е
отчел превеса на смекчаващите вината обстоятелства: младата му възраст, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, връщането на предмета на
престъплението, ниската стойност на отнетото, на фона на отегчаващите такива: високата обществена опасност на деянието и
обремененото съдебно минало на подсъдимия, при което справедливо е наложеното
наказание на минимума от три години лишаване от свобода. Правилно е отчетена и невъзможността за приложение
на института на условното осъждане, предвид предходното осъждане на подс. М. на
лишаване от свобода по НОХД№ 694 от 2014 г. на ЯРС. Въпросните обстоятелства
обосновават извод за системност и упоритост на М., за нагласа за нарушаване на
закона и формиран устойчив модел на незаконосъобразно поведение, поради което
единствено с ефективното изтърпяване на наказанието и с изолирането на осъдения
от обществото ще бъде постигнат необходимият корекционен ефект спрямо него. Ефективното
изтърпяване на наказанието е необходимо както за поправянето и превъзпитанието
на осъдения, така и за постигане на превантивен ефект спрямо останалите членове
на обществото.
Правилно първоинстанционният е преценил, че спрямо
подс. М. са налице законовите предпоставки на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане
в изпълнение на присъдата, постановена по НОХД № 694/14 г. по описа на ЯРС, влязла
в сила на 24.09.2014 г., с която е бил определен тригодишен изпитателен срок
изтичащ на 24.09.2017 г. Настоящото
инкриминирано деяние по чл. 198, ал. 1 от НК е било извършено на 25.01.2017 г.,
т.е. в рамките на определения
изпитателен срок, което от своя страна обуславя привеждане в изпълнение
на горната присъда и наложеното с нея наказание от седем месеца лишаване от свобода, тъй като същото е
умишлено, от общ характер и за него също му е наложено наказание лишаване от
свобода.
Правилно
основание чл.57, ал.1,т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е съобразен и първоначалният "строг"
режим на изтърпяване на наказанията – наложеното в настоящото производство за
инкриминираното деяние и приведеното в
изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК.
При горния изход на делото, правилно съдът се е
произнесъл на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по отношение разноските по
делото, вносими от подсъдимия в полза на републиканския бюджет по сметка на
ОДМВР – гр. Ямбол.
Водим от горното, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № № 23/13.2.2019 г., постановена по НОХД № 1659/2017 г. по описа на
Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.