Р Е Ш Е Н И Е

№ 42 28.05.2019 г. гр.Я.В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 03 април 2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.И.

Секретар:Ив.Златева

Прокурор: Ж.Илиев

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №82 по описа на ЯОС за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №24/13.02.2019 г. постановена по НОХД №1296/2018 г. ЯРС е признал подсъдимия Ж.Х.И. за виновен в това, че на *****г. в гр.Я.на паркинг зад жилищен блок на ул."Т." №**в собствения си лек автомобил ***с рег.№ *****, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - 10,970 гр. суха растителна маса съдържаща синтетичен канабиноид - 5F- ADB/5F-MDMB-PINACA, като случая не е маловажен - престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, поради което и при условията на чл.58а ал.1 НК му е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. На основание чл.66 ал.1 от НК съда е отложил от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда на осн. чл.354а ал.6 от НК съда е отнел в полза на държавата иззетите по делото веществени доказателства – 10,970 гр. 5F- ADB .

Със същата присъда съда е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 456,91 лв. вносими в приход на Републикански бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Ж.Х.И. и я е обжалвал в установения за това срок като незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива, постановена при нарушение на материалния и процесуален закон. В жалбата не се излагат конкретни доводи. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която да се приеме, че са налице основанията на чл.9 ал.2 от НК и на това основание, признаване на жалбоподателя за невиновен и оправдаването му, алтернативно за изменение на квалификацията на деянието по чл.354а ал.5 от НК и налагане на наказание по този текст.

В съдебно заседание жалбоподателя И. участва чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направеното искане.

Участващия по делото прокурор изразява становище за обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излага съображения за изяснена по делото фактическа обстановка, авторство на деянието и квалификация, както и явна справедливост на наложеното наказание. Иска оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт намира следното:

Жалбата като подадена в срок и от страна имаща право, а и интерес от обжалване е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения и доводи:

За да постанови присъдата си съдът е анализирал всички възможни и достатъчни за установяване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства, като на базата на анализ на същите правилно е приел за установени изложените фактически обстоятелства, които изцяло се споделят и от въззивния съд.

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че на *****г. св.Л.и К.- служители на сектор "*******" в РУ МВР Я.след получаване на информация, че въззивника И. държи в автомобила си наркотичен чай предприели извършване на проверка, установили въззивника И. до паркирания му собствен автомобил *****с рег № ***** зад жилищен блок на ул."Т." №**в гр.Я.и го поканили да предаде доброволно вещите и предметите, чието притежание е забранено от закона, при което И. заявил, че не държи такива. В условията на неотложност било извършено претърсване на автомобила на въззивника при което в жабката на подлакътника между предните седалки била намерена и иззета 9,778 грама зеленикава изсъхнала тревиста маса и в черна кожена преграда, захваната към слепка към подлакътника на облегалката на задната седалка била намерена метална кутия, в която била намерена и иззета полиетиленова торбичка, съдържаща топче изсъхнала тревиста маса с общо тегло 1,192 грама. За установените в автомобила вещества въззивника обяснил, че представляват мента за чай, с която лекува проблемното си гърло. Действията по претърсване на автомобила и изземване на установените вещества са одобрени с Определение №*******г. по ЧНД №*****г. на ЯРС.

Назначената по делото физикохимическа и допълнителна физикохимическа експертизи /Протокол №***и Протокол №***/ дават заключения, че в състава на растителната маса, съдържаща се в полиетиленова торбичка, завързана в горния край - обект №1 и в състава на растителната маса, съдържаща се в сгънато полиетиленово парче, усукано в горния край - обект №2 се установява наличието на веществото 5F- ADB/5F-MDMB-PINACA, с нетно тегло - обект №1-9,778 гр. и обект №2-1,192 гр. Веществото 5F- ADB/5F-MDMB-PINACA спада към групата на синтетичните канабиноиди и е поставено под контрол съгласно Списък 1 - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарната медицина" към чл.3 ал.2 на ЗКНВП и е наркотично вещество.

Към момента на осъществяване на деянието въззивника И. не е осъждан, на работа като п.в 04 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ С.към РДГП-Елхово.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съда в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК е взел предвид направените от въззивника подсъдим самопризнания в съответствие с разпоредбата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства - гласни и писмени, както и заключението на назначените експертизи - физикохимическа и допълнителна физикохимическа, при изразено съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и при обявено определение по реда на ал.4 на чл.372 от НПК.

Настоящия състав на въззивния съд намира, както и решаващия такъв, че така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства гласни и писмени – показанията на разпитаните свид.Л., К.и Д.по отношение на известните им съставомерни факти - вътрешно непротиворечиви, а и съответни на останалите доказателства по делото, от заключението на назначените в хода на досъдебното производство експертизи - физикохимическа и допълнителна физикохимическа, от протоколите за претърсване и изземване и оглед на ВД, а иззетите със същите веществени доказателства и съответстват на признаването изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от въззивника.

На базата на така установените фактически обстоятелства настоящия състав на въззивния съд намира за безспорно установено, че въззивника подсъдим И. е осъществил състава на чл.354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК, тъй като на *****г. в гр.Я.на паркинг зад жилищен блок на ул."Т." №**в собствения си лек автомобил ***с рег.№ *****, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - 10,970 гр. суха растителна маса съдържаща синтетичен канабиноид - 5F- ADB/5F-MDMB-PINACA, като случая е маловажен.

Безспорно е налице държане на наркотичното вещество от въззивника И., предвид обстоятелството на държането му в управлявания от него автомобил, при упражняване на трайна фактическа власт над него, за времето на установяването му, при установено количество в размер на 10,970 гр. суха растителна маса със съдържание на синтетичен канабиноид 5F- ADB/5F-MDMB-PINACA. Безспорно е и обстоятелството на държане на високорисково наркотично вещество, предвид установеното от заключението на физикохимичните експертиза, че се касае за 5F- ADB/5F-MDMB-PINACA. Веществото 5F- ADB/5F-MDMB-PINACA спада към групата на синтетичните канабиноиди и е поставено под контрол съгласно Списък 1 - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарната медицина" към чл.3 ал.2 на ЗКНВП и е високорисково наркотично вещество. Липсва съмнение, че жалбоподателя И. не е разполагал с разрешение за държане на високорискови наркотични вещества. Правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е приел и, че жалбоподателя И. е осъществил деянието и от субективна страна, тъй като същият е съзнавал, че държи високорискови наркотични вещества, без да има съответно разрешително за това, а и е искал настъпването на противоправните последици. В тази насока изводи съда прави от действията на жалбоподателя при предприемане на проверка на автомобила му от служители на МВР, а и с оглед на мястата на държане на същото в автомобила, а именно на скрити такива - в жабката на подлакътника между предните седалки и в черна кожена преграда, захваната към слепка към подлакътника на облегалката на задната седалка.

Правните изводи на първоинстанционния съд касателно осъществено от обективна, а и от субективна страна на изпълнителното деяние на държане на високорискови наркотични вещества направени на базата на доказателствата по делото по същество не се оспорват от въззивника И.. Възраженията на въззивника касаят отказа на първоинстанционния съд да приеме, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, алтернативно, че се касае за маловажен случай по смисъла на ал.5 на чл.354А от НК.

Настоящия състав на въззивния съд не споделя доводите на решаващия такъв, изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт по отношение на приетото, че случая не е маловажен. Съдебната практика е константна по отношение на виждането, че приложението на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК изисква преценка за степента на обществена опасност на конкретното осъществено деяние, изводима от фактическите данни по делото, касателно значимостта и характера на застрашените обществени отношения, начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, данните за личността на дееца, респективно степента на обществената опасност на същата. Осъщественото от въззивника престъпно деяние е формално такова, на просто извършване, като за довършването му не е необходимо настъпването на вредни последици, каквито в случая не са и настъпили, а установеното във въззивника наркотично вещество по количеството си, при неустановена стойност, сочи на минимално такова за лична употреба.

От друга страна събраните по делото доказателства сочат, че степента на обществена опасност на личността на въззивника е ниска такава. Въззивника И. е в млада възраст, не е осъждан, не са налице данни по делото срещу него да са водени други производства или да е имал противоправно поведение, към момента на осъществяване на деянието, а и към настоящия момент е трудово ангажиран, сочещо и на добре изградени трудови навици, осъщественото се явява инцидент в живота му. Направените в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд от въззивника самопризнания и изразеното съжаление в представената по делото пред въззивния съд писмена молба сочат на искрено съжаление за осъщественото.

По изложените съображения настоящия състав на въззивния съд намира, че извършеното от въззивника престъпно деяние е такова с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените престъпления от този вид, поради което са налице условията за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.354А ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК.

С оглед на приетата квалификация на деянието настоящия състав на въззивния съд намира, че по отношение на въззивника И. е приложима разпоредбата на чл.78А от НК - въззивника И. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, от осъщественото престъпления няма настъпили имуществени вреди и предвиденото в текста наказание е такова глоба. За това и настоящия състав на въззивния съд намира, че следва въззивника И. да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., който размер на наложеното административно наказание отговаря на изискванията на чл.78А ал.5 от НК.

Правилно, обосновано и законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл.354а ал.6 от НК съда е отнел в полза на държавата иззетото по делото количество високорисково наркотично вещество и в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НК е осъдил въззивника И. да заплати направените по делото разноски в размер на 456,91 лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОД МВР Ямбол.

Настоящия състав на въззивния съд не споделя доводите на защитата, че следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. От анализа на доказателствата по делото не може да се направи извода за малозначителност поради която деянието да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна.

Предвид на изложеното и на осн. чл.3**т.3, чл.337 ал.1 т.2 и 4 и чл.338 НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 24/13.02.2019 г. постановена по НОХД № 1296/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието извършено от подс.Ж.Х.И., с установена по делото самоличност, от престъпление по чл.354А ал.3 т.1 от НК в престъпление по чл.354А ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК и на основание чл.78А от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.