В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на двадесет и седми май 2019 година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд № 144 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т.6 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на "И.-Сервиз" ЕООД с ЕИК 128625232 със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Михаил Лъкатник" №7, представлявано от управителя Л.И.К. срещу Постановление от 07.05.2019 г., с което ЧСИ Д. Д., с рег. №** на КЧСИ е отказал да прекрати изп.дело №20189320400789 срещу длъжника „И. - СЕРВИЗ" ЕООД, на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят "РОМСТАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е поискал извършване на изпълнителни действия по отношение на жалбоподателя - длъжник в изпълнителното производство, в продължение на повече от 2 години, считано от 20.03.2017 г., когато са възбранени собствени на длъжника имоти. Твърди се, че депозиранта от взискателя молба на 25.09.2018 г. с посочване размера на задължението и искане за принудително изпълнение върху възбранените имоти от 20.03.2017 г. не прекъсва давността, освен това за тези действия не била внесена и такса. Претендира се отмяна на атакувания акт, зачитане на последиците от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на жалбоподателя и вдигане на наложените възбрани и други обезпечителни мерки срещу този длъжник.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, другата страна - взискателят по изпълнението "РОМСТАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е представил възражения по жалбата на 29.03.2019 г., като е посочило, че 25.09.2018 г. е поискано от ЧСИ да насочи принудително изпълнение върху възбранените имоти в неговия район, поради което счита, че не са на лице предпоставките за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

ЧСИ-Дженков е депозирал мотиви по обжалваното действие като е посочил, че намира жалбата за неоснователна.

Ямболският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ЧСИ и извърши проверка по изпълнителното дело, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице - длъжник по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл. 435, ал.2, т.6 ГПК действие на съдебния изпълнител - отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по отношение на жалбоподателя длъжник. Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна.

Изпълнително дело №20158380404976 е образувано по молба от 02.06.2015 г. до ЧСИ М. Б., подадена от „РОМСТАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД по изпълнителен лист от 07.05.2015 г., издаден от СГС на основание чл. 404, т. 1 от ГПК и чл. 51, ал. 1 от ЗМТА, по решение от 20.10.2014 г. по вътрешно арбитражно дело №106/2014 г. по описа на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие" и разпореждане по т.д. №1479/2015 г. по описа на СГС, с който длъжника „И. - СЕРВИЗ" ООД и И.Д.И. са осъдени солидарно да заплатят на „РОМСТАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД посочените в ИЛ суми. ЧСИ М. Б. е образувал изпълнително дело под номер 20158380404976, като на длъжника „И. - СЕРВИЗ" ООД и на длъжника И.Д.И. са връчени покани за доброволно изпълнение. На 23.06.2015 г. от длъжника И.Д.И., като представител на „И. -СЕРВИЗ" ООД е постъпила молба за доброволно заплащане на задължението. По делото са наложени запори и възбрани, както следва: по отношение на длъжника „И. -СЕРВИЗ" ООД: на 27.02.2017 г. запор на вземане от УниКредит Булбанк АД; на 01.03.2017 г. запор на вземане от Общинска банка АД; на 01.03.2017 г. запор на вземане от Сосиете Женерал Експресбанк АД; на 13.03.2017 г. в СВ Ямбол в дв.вх.peг.№1289, том 1, като акт 95 е вписана възбрана върху ПИ с ИДН 87374.72.29 по КККР на град Ямбол с площ 478 кв.м., в местността „Покрития кладенец" и с НТП - земеделска земя - нива; на 20.03.2017 г. е наложен запор на МПС, за което длъжникът е уведомен на 22.03.2017 г. и по отношение на длъжника И.Д.И.: на 27.02.2017 г. запор на вземане от УниКредит Булбанк АД; на 01.03.2017 г. запор на вземане от Ти Би Ай Банк ЕАД; на 01.03.2017 г. запор на вземане от Райфайзенбанк (България) ЕАД; на 13.03.2017 г. в СВ Варна в дв.вх.per. №5397, том 3, като акт 147 е вписана възбрана върху ** ид.ч. от апартамент ** в град В., ул. Е. Г., бл.*, вх.**; на 07.03.2017 г. е наложен запор на МПС и на 04.09.2018 г. запор на вземане от "Сосиете Женерал Експресбанк" АД. С молба от 23.08.2018 г., взискателят е поискал изп.дело №20158380404976 да бъде изпратено на ЧСИ Д. Д. с peг. №** в КЧСИ, за продължаване на производството.

На 07.09.2018 г. изпълнително дело №20158380404976 по описа на ЧСИ М. Б. е пристигнало в кантората на ЧСИ Д., като с разпореждане същото е образувано под №20189320400789 по описа на ЧСИ Д. Д. На 12.09.2018 г. взискателят е уведомен за номера, под който е заведено изпълнителното дело в кантората на ЧСИ Д. Д. и му е указано, че във връзка с направено писмено искане за продължаване на изпълнителните действия, същият на основание чл.426, ал.2 и чл.427 от ГПК следва да посочи начина на изпълнение и да конкретизира размера на дълга.

С молба вх.№7989/25.09.2018 г., взискателят по изпълнителното дело „РОМСТАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е посочило размера на задължението на солидарните длъжници и е посикало принудителното изпълнение да се насочи срещу установените и възбранени недвижими имоти на длъжниците, находящи се в района на дейност на ЧСИ Д., както и върху установените и запорирани превозни средства на длъжниците.

С молба вх.№3636/22.03.2019 г., от длъжника по изп.дело №20189320400789 - „И. -СЕРВИЗ" ЕООД с ЕИК 128625232, чрез управителя Л.К., е поискано изпълнителното дело да се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като с процесното Постановление от 07.05.2019 г. ЧСИ е отказал.

Обжалваното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно мотивите към т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Действително прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години на действия от взискателя по отношение длъжник, в рамките на посочения в чл. 433, ал.1, т.8 ГПК процесуален преклузивен срок, съответно прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не съставлява обаче отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие.

В случая ново изпълнително действие е било поискано от взискателя с молба вх.№ от 25.09.2018 г., с която взискателят е пожелал да се пристъпи към принудително изпълнение върху възбранените имоти в района на гр. Ямбол. Независимо, че цитираното ТР борави с термина "извършване на изпълнителното действие", самата инициатива, изразяваща се в поискване да бъдат извършени изпълнителни действия е визирана в т. 8 на чл. 433, ал. 1 от ГПК ("взискателят не поиска извършване на изп. действия в продължение на две години") прекъсва прекратителния срок. В случая внасянето на държавна такса за исканото действие би било преждевременно, а и в невъзможност да се изчисли, тъй като първо следва да бъде насрочен опис, да се изготви оценка, съдебният изпълнител да провери дали имотите принадлежат на длъжника, след което да определи пропорционална такса по т. 20 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Следователно последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 25.09.2018 г., след което до подаване на молбата за прекратяване (а и до настоящия момент) не са изтекли две години, поради което производството по отношение на този длъжник не е било прекратено ex lege. С оглед изложеното съдът счита, че атакуваното постановление на ЧСИ от 07.05.2019 г., като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено, като се върне на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия по него.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на на "И.-Сервиз" ЕООД с ЕИК 128625232 със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Михаил Лъкатник" №7, представлявано от управителя Л.И.К. срещу Постановление от 07.05.2019 г., с което ЧСИ Д. Д., с рег. №*** на КЧСИ е отказал да прекрати изп.дело №20189320400789.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.