В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански състав

На 14 май 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №120 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв.П.К.Г.,***, със служебен адрес: гр.Я., ул."******" № *, ет.*, офис *, назначена за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Р.Ц.Д. с ЕГН ********** *** против Решение №207/20.03.2019г. постановено по гр.дело № 2868/2018г. по описа на ЯРС в частта, в която е прието за установено, че Р.Ц.Д. ***, сумата от 287,53лв. по фактура №5374674 от 29.04.2015г., както и направените по делото разноски и разноски в заповедното производство. В жалбата се сочи, че в постановения от ЯРС акт, в обжалваната си част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съдът не бил направил цялостна оценка на обстоятелствата. и изводите му кореспондирали със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението на ЯРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че в доказателствена тежест на ищеца е било да докаже наличието на твърдяните вземания към ответника за заплащане на стойността на отчетеното количество потребена вода. Ищцовото дружество основавало вземанията си на представените но делото фактури за консумирана вода и канал по партида на ответника. А вземанията по фактурата се установявали от представения по делото извлечение от карнет за отчитането на водомера на ответника на съответния адрес. Представената страница от карнет представлявала обаче частен документ, който не бил подписан от ответника. За отчитането липсвал подпис на потребителя, който да удостовери реалното отчитане, както и подпис и на инкасатора. По отношение на присъждане на разноски, се сочи че това следва да стане съразмерно с уважената част от иска, както за разноските в заповедното производство, така и разноски в исковото производство.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти. Изложено е становище, че по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало вземане на дружеството към въззивника, неговото неизпълнение и изпадане на въззивника в забава. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС в обжалваната част.

В о.с.з. въззивникът, чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПK поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По подадено от „В и К”ЕООД гр.Ямбол заявление, ЯРС е образувал ч.гр.д.№1426/2018г., по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, разпореждайки на длъжника Р.Ц.Д. да заплати на кредитора суми, в т.ч. сумата 305,21 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода по 6 бр. фактури. включваща сумата от 287,53лв. по фактура №5374674 от 29.04.2015г.

Тъй като, длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, в едномесечния срок от уведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си в т.ч. и по процесната фактура. В исковата молба ищецът е поддържал, че е доставял периодично питейна вода на ответника, но ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на доставената му вода, с което дал основание за ангажиране на отговорността му по съдебен ред.

Пред ЯРС е била представена справка – извлечение № 1779 до 12.04.2018 год. за абоната Р.Ц.Д., както и описаните в същата шест броя фактури за периода 29.04.2015-26.01.2017 год. на обща стойност 305, 21 лв., в т.ч. и фактура №5374674 от 29.04.2015г. Приложени са и Общи условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на оператора. Съгласно чл.33,ал.1 от Общите условия, операторът „В и К”- Ямбол издава ежемесечни фактури, които потребителите са длъжни да заплащат в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Според разпоредбите на чл.31 и 32 от ОУ цените на предоставените В и К услуги са утвърдени от ДКЕВР и се заплащат въз основа на измереното количество вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.

Пред ЯРС от страна на ищеца е бил представен и карнет за абонатен номер 127/52, касаещ отчитане на количества вода в имота на ответника за процесния имот. От същия се установява, че за периода 02.2015 – 30.11.2017 г., отчитането се е извършвало през различен интервал от време, като в част от графите има положен подпис на потребител, който не е оспорен. Установява се също, че срещу отчетеното количество потребена вода на 02.04.2015г. /предмет на процесната фактура/, липсва подпис на потребител, на такъв е бил положен при отчитането на количествата вода през следващите два месеца- 05.2015г. и 02.06.2015г.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

В случая няма спор и е установено, че между „В и К”ЕООД гр.Ямбол и въззивника, през процесния период, е съществувало правоотношение по доставката на питейна вода.

Правилно първоинстанционния съд е посочил, че видно от приложения карнет през процесния период е извършвано реално отчитане на показанията от длъжностното лице на ищцовото дружество. Ответникът е предоставил достъп на инкасатор за отчитане на показанията на водомера, изпълнявайки задължението си по чл. 5 т.1 б.”а” и чл. 24 ал.1 от ОУ за осигуряване на достъп. Липсват твърдения и доказателства водомерът да е бил неизправен. Следователно показанията му са отразявали реално потребеното количество вода. В случая без значение е дали карнетът съдържа подпис на всяко отчитане на водомера, като следва да се посочи, че при една част от отчитанията са положени подписи за потребител и то след спорното отчитане, които не са оспорени. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като не е налице отказ за осигуряване на достъп, не е налице основание за прилагане на процедурата по чл. 24 ал.4 от ОУ с изготвяне на протокол, подписване от свидетел и т.н. Т.е. ответникът дължи заплащане на количествата потребена вода, отчетени реално. Подписите на потребителя удостоверява единствено съгласие с отчетените данни. Но в чл.24 ал.3 от ОУ е посочен нарочен ред, приложим когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, като е посочено, че това оспорване следва да стане в срок не по- дълъг от една година от отчитането. По делото липсват данни, издадените от ВиК фактури за периода, в т.ч. и фактура №5374674 от 29.04.2015г., с които е отчетена потребена вода на стойност 287,53лв. да са били оспорени от ответника по установения за това ред в ОУ.

Въпреки дадената от съда възможност, по делото не се представиха доказателства, че процесната сума не се дължи, респ. че е била заплатена от абоната или такива, които да установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Ето защо, ЯОС счита, че предявения установителен иск за главница касаеща сумата от 287,53лв. по фактура №5374674 от 29.04.2015г., правилно е бил уважен от първоинстанционния съд и решението в тази му част, следва да бъде потвърдено.

На ответника Р.Ц.Д. /въззивник в настоящото производство/, с определение №3225/29.11.2018г. на ЯРС, е била назначена за особен представител по чл.47 ГПК адв. П.Г. ***. За процесуалното представителство пред първата инстанция, съдът е определил възнаграждение от 300лв. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е била изготвена от особения представител на ответника, и последния е бил представляван от него в проведеното о.с.з. пред настоящата инстанция, на особения представител следва да бъде определено възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 300лв. /съгл. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ/. Съгласно чл.47 ал.6 ГПК разноските за особен представител на ответника се поемат от ищеца. Ищеца е бил уведомен за задължението си, като в указания от съда срок, разноските не са били платени. Ето защо съдът счита, че "Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол, ЕИК 128000893, следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ЯОС сумата 300лв., от която да бъде изплатено определеното възнаграждение на особения представител на ответника.

От въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски по делото.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №207/20.03.2019г. постановено по гр.дело №2868/2018г. по описа на ЯРС в частта, в която е прието за установено, че Р.Ц.Д. ***, сумата от 287,53лв. по фактура №5374674 от 29.04.2015г., както и разноски в заповедното производство.

В останалата необжалвана част решението на ЯРС, е влязло в сила.

ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол, ЕИК 128000893, на осн. чл.47 ал.6 ГПК да заплати по сметката на ЯОС сумата 300лв.- възнаграждение определено на особения представител на ответника, пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.