В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 09 април 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №77 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Т.Н.Х. ***, чрез пълномощник адв. Д.Д. *** против Решение №804/14.12.2018 г., постановено по гр. дело № 631/2018 г. по описа ЯРС, с което е прието за установено по отношение на Т.Н.Х., че съществува вземането на „Виллан”ЕООД гр.Стара Загора, с ЕИК-123747902, за сумата от 11814,44 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане №3039/11.12.2017г. по ч.гр.д. №4679/2017г. по описа на ЯРС, и е осъдена въззивницата да заплати на насрещната страна сумата от 986,29 лв. – съдебно-деловодни разноски в исковото производство пред ЯРС, както и сумата от 986,29 лв. - съдебно- деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 4679/2017 г. по описа на ЯРС. В жалбата се твърди, че решението е необосновано, немотивирано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, и най-вече на събраните по делото доказателства. Твърди се, че ЯРС въобще не се е съобразил с приетите по делото гласни и писмени доказателства, и с приетото и неоспорено заключение на СТЕ. Сочи се, че „извършената работа", за която се твърди от ищеца, че е изпълнена и се претендира процесната сума от въззивницата, е предприета неоснователно извън предмета на договора сключен между двете страни и от заключението на приетата по делото СТЕ пък категорично се установявало, че изобщо не били извършвани такива СМР, описани в двата процесии протокола. Сочи се, че независимо, че се доказало по делото, че изобщо такива СМР в действителност не са били извършени, ЯРС е приел че въззивницата следва да ги заплати. Твърди се, че ищецът е следвало да докаже по един безспорен начин, че му е била възложена такава работата, както и че същата тази работа е била свършена, а не на базата само на двата подписани между страните протоколи за едни неизвършени СМР, да претендира плащане за нещо, което въззивницата не е възложила и което най-вече не е било извършено. Сочи се също, че съдът не е обсъдил в решението си и наведеното възражение с отговора на исковата молба за това, че пътищата са публична общинска собственост, и кой има право да възлага каквото и да било за т.нар. „облагородяване" на пътищата и пр., както и кой следва да дължи, и то при положение, че СМР са извършени. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

В отговора на въззиваемата страна се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението за правилно и постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства, като съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е извел правилни и законосъобразни изводи. Твърди се, че съдът правилно е приел, че след като по делото протоколи №2 от дата 20.04.2015г. и Протокол №3 от дата 20.04.2015г. за установяване, завършването на видовете и количествата строителни работи не били оспорени от въззивницата относно тяхната автентичност и след като са подписани от нея и удостоверяват неблагоприятни за нея факти- вида и обема на извършените от въззиваемия СМР, то те притежават материално доказателствена сила, относно факта на действително извършените СМР. Сочи се, че напълно неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че техническата експертиза е установила неизпълнение на СМР. Според въззиваемия СТЕ безспорно доказвала извършване на СМР, като тя кореспондирала и със свидетелските показания на сина на въззиваемата, който заявил, че по пътя, който общината е направила не можело да се стигне до имота на майка му, като можело да се стигне до извора на топла вода. Сочи се, че самата ответница заявила в съдебно заседание, че протоколите за извършените СМР, са подписани от нея, като навеждала твърдения, че имало част на неизпълнение от събарянето на дигата, но не е оспорвала извършените СМР. Същото заявила, че е подписала и втория протокол за СМР заедно с фактурата за 11 800лв., но едва в с.з. посочила, че тази фактура влизала в други платени суми, и сама също заявила че не е платила фактурите. Според въззиваемия, тези нейни твърдение доказвали приемането на работата от нейна страна. Предвид изложеното и по подробни съображения изложени в отговора се претендира жалбата да се остави без уважение, а решението на ЯРС да бъде потвърдено, като бъдат присъдени и разноски в полза на въззиваемата страна.

В писменото становище на третото лице- помагач се сочи, липсват доказателства Община Стралджа да е имала договорни отношение с въззивницата Т.Х. по възлагане на СМР за общински пътища.

В о.с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от по ч.гр.д. № 4679/2017 г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК със заявител „Виллан”ЕООД гр.Стара Загора, с ЕИК-123747902 против длъжник Т.Н.Х. *** за сумата 11814,44лв.- неизпълнено задължение по фактура №0000000476/20.04.2015г. за извършени СМР. Въз основа на заявлението ЯРС е издал заповед №3039/11.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредил Т.Н.Х. да заплати на заявителя горепосочените суми, както и разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

Във връзка с установяване на твърденията си за наличие на сключен между страните договор по силата, на които ищецът, като изпълнител по поръчка на ответника е следвало да извърши СМР на обект „благоустрояване на полски пътища с обхват ПИ 260.69, ПИ267.482 и ПИ267.507 до имот ПИ 267.103 в землището на гр.Стралджа, обл. Ямболска, пред ЯРС ищецът е представил: фактура №1060/09.04.2015г. за заплатен от ответницата аванс, и Протоколи №№ 2 и 3 от 20.04.2015 г. за извършените СМР, подписани и от двете страни.

Видно от протокол №2/20.04.2015г. за установяване завършването на видовете и количества строителни работи на обекта, били извършени СМР- изкоп и оформяне на канавки- 275 куб.м. на обща стойност 1815 лв., доставка на едротрошен камък- 690 тона на обща стойност 2525,40 лв. и товарене, разстилане и частично уплътняване- 423 куб. м. на обща стойност 3164,04 лв., или всичко на обща стойност 7504.44 лв. Съгласно протокол №3/20.04.2015г. за установяване завършването на видовете и количествата строителни работи на обекта „оранжерии“ в местност „Агрен“ общ. Стралджа били извършени следните СМР: тънък изкоп с дълбочина до 0,50 м.- 420куб.м. на обща стойност 3 141,60 лв., изкоп и разриване на дигата-450 куб.м. на обща стойност 3366 лв., или всичко на стойност 6507,60 лв. Представена е била и процесната фактура №476/20.04.2015г., издадена след приключването на СМР, по която след приспадане на заплатения аванс 4166,67 лв. без ДДС, остатъка за плащане е в размер на 11814,44 лв. с ДДС. Фактурата също е била подписана и от двете страни.

С оглед установяване изпълнение на възложената му работа ищецът е представил подписани между него и подизпълнител "ГАЛИС"ЕООД с.Зимница: Фактура №674/25.03.2015г. на стойност 12482,40лв. за извършени СМР отразени в протокол №2/25.03.2015г. и фактура №1669/08.06.2015г. за извършени СМР отразени в протокол №4 от м.6. 2015г.

Не е спорно по делото, че на 04.07.2013 г. между страните е бил подписан Договор, по силата на който ответникът, в качеството си на възложител, е възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител, извършването на доставка и монтаж на оранжерийна конструкция и оборудване в обекта на купувача земеделска земя в землището на гр.Стралджа,имот с идентификатор № 69660.267.103, съгласно приложена оферта /същата не е представена по делото/, при крайно договорена цена в размер на 990 000 лв., с ДДС. Ищецът твърди, че именно с оглед възможността за изпълнение на този договор се е наложило благоустрояване на пътищата предмет на възлагането, чието заплащане се претендира по настоящото дело.

От заключението на изслушаната пред ЯРС ССЕ се установява, че от страна на Т.Х. към „Вилан“ ЕООД са били извършени плащания по банков път, във връзка с договор от 04.07.2013 г. в общ размер на 65 042,00 лв., както следвало: по фактура №1060/09.04.2015 г. с превод от 08.04.2015 г. в размер на 5000 лв., с основание авансово плащане по договор от 04.07.2013 г., по фактура № 366/13.10.2014 г. с превод от 10.10.2014г. в размер на 24 000 лв., с основание съгласно договор от 04.07.2013 г., по фактура №397/15.12.2014г. с превод от 15.12.2014г. в размер на 42 лв., с основание фактура 412/14.01.2015 г. Според заключението, не са погасени задължения по договор от 04.07.2013 г., в размер на общо 31112,78 лв. по фактура № 476/20.04.2015 г. на обща стойност 11 814,44 лв. и по фактура №612/02.09.2015г. на обща стойност 19 298,34 лв., като по данни от счетоводството на ЗП Т.Х., посочените 2 фактури не били получени при тях, не били осчетоводени и не са платени.

Според заключението на изслушаната пред ЯРС СТЕ, не може да се каже със сигурност, че видове и количества СМР описани в протокола №2 са изпълнени, поради всички описани в заключението факти и обстоятелства и основно, че за обекта нямало издадено разрешение за строеж за изпълнение и стабилизация на общински полски пътища от община-Стралджа, нямало договор с оферта към него, за изпълнението на обекта между страните, в момента, част от трасето на тези пътища било с нова трошенокаменна настилка изпълнена през 2016 г. по друг проект на общ.Стралджа, като в протокол № 2 не били посочени позициите от офертата и договор да актуваните, изпълнени СМР. За протокол №3/20.04.2015 г. също не можело да се каже със сигурност, че описаните видове, количества СМР в протокола са изпълнение, основно поради това, че писмения договор между страните бил за доставка и монтаж на оранжерийна конструкция и оборудване на обекта на купувача-земеделска земя в землището на гр.Стралджа, имот с идентификатор № 69660.267.103,съгласно приложената оферта, неразделна част от договора, като същата не била приложена. Видно от заключението, по проект през 2016 г. Община Стралджа е извършила СМР довеждащ път до Помпената станция и топлопровод с дължина 1,1 км., преминаващ през имоти с идентификатори №№ 69660.260.691,69660.267.482 и 69660.267.570-общински път, чакълиран със средства по проекта, за обслужване на помпена станция изградена в ПИ 69660.267.538,СМР на общински път, чрез изпълнител „Аквагруп Проект“ ЕООД, които са изпълнени и приети с Акт обр.19-протокол № 1/19.09.2016 г. и са разплатени по приложените разходни документи. От огледа на място се виждало, че върху част от трасето на общински пътища през 2016 г. бил довеждащ път до Помпена станция и топлопровод с дължина 1,1 км., като на място се виждало, че е изпълнена нова тр.каменна настилка върху част от трасето на същите пътища до помпената станция. Т.е. трасето на полските пътища до имота на ответника било с дължина 1245,25 м., според проекта одобрен на 17.11.2014 г. През 2016 г. върху част от същото трасе с дължина 326 м. било изпълнено ново благоустрояване от обекта на общ.Стралджа, изпълнена с нова тр.каменна настилка. В останалата част от трасето на полските пътища до имота на ответника с дължина 920,25 м. имало следи от стабилизация, но към момента те били доста обрасли с трева и не можело да се каже кога точно е изпълнена стабилизацията. Същото се отнасяло и за самата площадка на обекта на ответницата,като част от дигата в имота не била съборена и подравнена към момента /т.4.8 от СТЕ/. От приложения по делото договор за изграждане на полски път между ищеца и „Галис“ ЕООД от 17.12.2014 г. обекта бил със същото наименование според проекта-предписание за благоустрояване с размери на настилката 1250 м х 4м х 0,25 м., но нямало описано разрешение на строеж.

Св. К. - управител на „Галис“ ЕООД е дал показания, че по възлагане на ищеца правили временен път, който водил за бъдещите оранжерии които следвало да се изградят в имота на ответницата. Пътя го правил той, тъй като имал техника, а фирмата възложител имала технически ръководител, който ръководел дейността. Пътя го настлали с чакъл, като пътя пропадал на места, защото на места имало вода. Като извършили работата, се подписали протоколи за приемането й. Всичко било заплащано по банков път, като останала дължима сума от около 2000 лв., която не му била платена. Пътя бил дълъг около километър и половина по спомен на свидетеля, като след това продължили, като направили и двора, като го изпълнили. По този път правили и канавки, от главния път от дясната страна където бил канала. От другата страна пътят към моста бил герен и мястото меко, като те го изпълнили и правили канавки за да го отводнят. Пътя го правили няколко пъти, като налагали на няколко пъти основа- чакъл, подравнявали го и го валирали. Частичното уплътняване го правили с валяк. Свидетеля заявил, че не си спомня дали са правили и разкривали диги.

Св. А. -син на ответницата е заявил, че не знае майка му да е възлагала на някой да прави пътища към имота й. Не знаел тя да е сключвала писмени договори затова. До имота на майка му се стигало по черен път, като същия се намирал извън гр.Стралджа и бил на разстояние около 2 км. от края на града. На пътя който бил черен нямало никакви настилки. Настилки имало там където общината си го правила, като към имота на майка му по черния път нямало изградени канавки. Диги, изкопи или други мероприятия по този път не били направени изобщо. Според свидетеля, по пътя който общината направила не можело да се стигне до имота на майка му, като по него можело да се стигне до извора на топла вода.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Правилно е посоченото от първоинстанционния съд, че вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за изработка.

Страните не спорят, че са били в договорни отношения, във връзка с Договор от 04.07.2013 г., по силата на който ответникът, в качеството си на възложител, е възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител, извършването на доставка и монтаж на оранжерийна конструкция и оборудване в обекта на купувача земеделска земя в землището на гр.Стралджа,имот с идентификатор № 69660.267.103. От представените по делото писмени доказателства и показанията на св. К. се установи, че между страните по делото е бил сключен е договор с предмет- благоустрояване на полския път до имота на ответницата, във връзка с изпълнение на първия сключен между страните договор. По своята правна същност това е договор за изработка, по който ищецът е изпълнител, а ответникът -възложител. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължение за едната страна да изработи нещо, а за другата да го приеме и заплати, и възмезден, защото срещу това което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение. Съгласно чл.266 ал.1 изр.1 поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата от него работа. Приемане на извършената работа има само, когато реалното получаване на изработеното се придружава и от изявленията на поръчващия, че счита работата съобразена с договора. От представените по делото фактура №1060/09.04.2015г. за заплатен от ответницата аванс; Протоколи №№ 2 и 3 от 20.04.2015 г. за извършените СМР, двустранно подписани от страните по делото е видно, че страните са постигнали съгласие, и че ответницата е приела изработеното по договора. Изпълнителят е извършил работата посредством подизпълнител- „Галис" ЕООД, въз основа на договор сключен между тях. За задължението на ответницата -възложител, изпълнителя-ищец е издал и фактура №476/20.04.2015г., издадена след приключването на СМР на стойност 11814,44 лв. /след приспадане на внесения от възложителя аванс/. Ответницата не оспорва подписването на протоколите /изявления пред ЯРС в о.с.з. на 28.06.2018г./, но е заявила, че при подписването на фактурата си е мислила, че авансово заплатените от нея суми във връзка с договорите между страните, покриват и това задължение. Въпреки дадената от съда възможност, по делото не се представиха доказателства, че процесната сума, предмет на фактурата не се дължи, респ. че е била заплатена от ответницата или такива, които да установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да й бъдат вменени във вина. Ето защо съдът счита, че възнаграждението за възложената и приета работа е дължимо. Неоснователно е твърдението в жалбата, че СТЕ е установила неизпълнение на СМР. ВЛ-це заявило само, че не може да се каже със сигурност дали са извършени описаните видове и количества СМР в двата протокола. Според посоченото в заключението обаче: на място се виждало се, че е изпълнена нова трошено каменна настилка върху част от трасето на същите полските пътища до помпената станция. Трасето на полските пътища до имота на Т.Х. е било с дължина 1245,25м, според проекта одобрен на 17.11.2014г. приложен на стр.185-192 от делото. През 2016г. върху част от същото трасе с дължина 326м било изпълнено ново благоустрояване на обекта на Община Стралджа, изпълнена е нова трошено каменна настилка. В останалата част от трасето на полските пътища до имота на ответницата с дължина 920,25м. имало следи от стабилизация, но към момента те били доста обрасли с трева и не било възможно да се каже, как точно била изпълнена стабилизацията. Същото се отнасяло и за самата площадка на обекта на ответницата.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1060,80лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №804/14.12.2018г., постановено по гр. д. №631/2018г. по описа ЯРС.

ОСЪЖДА Т.Н.Х. да заплати на „Виллан”ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК-123747902 сумата 1060,80лв.- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.