Р Е Ш Е Н И
Е
№ 02.05.2019 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 02.04.2019 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар:П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 68/2019г. по описа на
ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна
жалба от Я.Й.С., чрез адв.Ж.И. ***, срещу решение №3/09.01.2019г. на ЕРС по
гр.д.№808/2018г. по описа на ЕРС. С обжалваното решение ЕРС налага мерки за защита на Д.Й.С.
***, ЕГН **********, за осъществено на 28.10.2018 година спрямо нея домашно
насилие от съпругът ù Я.Й.С. ***, ЕГН **********, като: ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие, Я.Й.С. ***, ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Й.С. ***, с ЕГН **********;
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното
насилие, на Я.Й.С. ***, ЕГН **********,
да приближава Д.Й.С. ***, с ЕГН **********, жилището ù, находящо се в
с.Р., общ.Е., обл.Я., ул.„Г. Д.“ №6*, местата за социални контакти и отдих на С.
на разстояние не по-малко от 50 метра, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; ПРЕДУПРЕЖДАВА Я.Й.С.
***, ЕГН **********, че при
неизпълнение на издадената заповед за защита, ще бъде задържан от полицейските
органи, констатирали нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата; ОСЪЖДА, на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН, Я.Й.С. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата глоба в размер на 200 лева; ОСЪЖДА Я.Й.С.
***, ЕГН **********, да заплати
държавни такси в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово
в размер на 50.00 /петдесет/ лева за образуване на делото, 5.00 /пет/ лева за
издаване на заповедта за защита, както и 5.00 /пет/ лева за издаване на
изпълнителен лист, и издава на пострадалата Заповед за защита.
Въззивникът обжалва решението
като твърди, че е неправилно, постановено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, и необосновано. Твърди, че решението в една
част е недопустимо като постановено по непредявен иск. Въззивникът смята, че
ЕРС неправилно е ценил събраните по делото доказателства, не ги е обсъдил
поотделно и в съвкупност и неправилно е установил фактите по делото. Излага
съображения, че не е отчетена заинтересоваността на свид.Б. По тези и
останалите изложени във въззивната жалба съображения моли ЯОС да отмени като
неправилно обжалваното решение и да отхвърли молбата за защита от домашно
насилие. Няма доказателствени искания.
В срока за възражение по чл.17,
ал.4 от ЗЗДН не е постъпил отговор.
Въззивникът, редовно призован за
с.з., не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна Д.Й.С.,
редовно призована, явява се лично и с адв.М., редовно упълномощен, оспорва
жалбата и иска решението на ЯРС да бъде
оставено в сила. Претендира разноски.
След преценка на оплакванията по
жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение
за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански
брак № **** г. на Б., 3-то кметство, молителката-въззиваема Д.Й.С. и въззивникът
Я.Й.С. са съпрузи, сключили граждански брак на **** г..
От
представеното удостоверение за раждане, се установява, че от брака си страните
имат родено дете - Н. Я. С., родена на *** г..
Безспорно
е, че към настоящия момент съпрузите са във фактическа раздяла, като
молителката живее в дома на своите родители в с.Р., а нейният съпруг живее в
гр.Б.
В
приложената Декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН от молителката Д.Й.С., съдържаща изявление,
че ù е известна наказателната отговорност по чл.313 от НК за деклариране
на неверни данни, са изложени твърдяните в молбата факти и декларира, че
съпругът ù Я.Й.С. упражнява над нея системно насилие, че на 28.10.2018
г. около 10.30 часа съпругът ù Я.С. дошъл в с.Р., направил скандал от
ревност пред къщата на майка ù - Н. Б., в нейно присъствие и заплашвал,
че ще убие молителката, ще я утрепе, че ще ù вземе детето и няма да го
види повече, при което молителката се изплашила изключително много, извикала
полиция и съпругът бил задържан за 24 часа, а след като бил освободен, на
следващата сутрин ù отправил заплахи по телефона.
По делото
като свидетел е разпитана майката на молителката - Н. Б., която е била очевидец
на станалото на 28.10.2018г. в с.Р. Свидетелката сочи, че съпрузите имат
проблеми от две години, че са се разделяли много пъти, че от два месеца дъщеря
ù заедно с тяхното общо дете Н. живеят при нея в с.Раздел. Зет ù Я.
последно като идвал бил задържан от полицията. Дошъл предиобед да види детето
си, бил сам, свидетелката била вкъщи, дъщеря ù Д. - също била вкъщи. Д.
излязла да му даде детето за разходка. Като се върнал, Я. бил много променен,
започнал да вика, заплашил дъщеря ù Д., че ще я убие, ще я попилее, няма
да я остави жива. Свидетелката се обадила в полицията. Я. запалил колата и
тръгнал, а свидетелката с дъщеря си и внучката си после отишли в друг техен
имот в селото. След около половин час съседка се обадила на свидетелката, че
някой иска да разговаря с нея и му предала телефона - оказало се полицая.
Прибрали се в дома си, имало три полицейски коли, там бил и Я.. Пред полицаите Я.
продължил да заплашва дъщеря ù, казал, че ще я унищожи, че никой не може
да го спре. Свидетелката установява, че дъщеря и Д. се страхува много, защото е
била бита многократно от съпруга си. Събраните свидетелски показания от
свидетелката Б. - майка на молителката, се ценят като непосредствени, преки и
подкрепени от свидетелските показания на свидетелите К. и Д., посетили адреса
на молителката на 28.10.2018 г. около обяд в село Раздел във връзка с подаден
сигнал на тел.112.
По делото
пред ЕРС е разпитана и майката на ответника-въззивник - Н. С., която желае да
свидетелства. Свидетелката сочи, че не живеят заедно в Б., че знае от снаха си,
че синът ù е бил на 28 октомври в с.Р., че по повод на това там била
полиция, че баща му отишъл да го вземе от полицията в гр.Елхово. Свидетелката
сочи, че страните често се карали, че се разделяли за месеци, че снаха и си
ходи при майка си. Съдът възприема показанията на тази свидетелка – майка на
ответника, относно отношенията между страните, но свидетелката няма преки
наблюдения на случилото се на 28.10.2018 година в с.Раздел.
Като
свидетели по делото са разпитани П. К. и Х. Д. - и двамата работещи в РУ Елхово,
чиито показания се възприемат от съда като обективни, пълни и непосредствени.
Свидетелите сочат, че в изпълнение на служебните си задължения по сигнал за
скандал са отишли в с.Р., на адрес: ул."Г.Д." 6*, където установили Я.С.
да стои в паркиран лек автомобил, когото разпитали. Разпитали и съседка, която
казала, че е имало скандал. После дошли Д. с детето и майка си, поведението на Я.
било превъзбудено, заплашвал, че ще вземе детето, отправял обидни думи към Д.,
която не го предизвиквала и не го обиждала. Я.С. нарекъл Д.С. „курва“,
обвинявал я, че поддържа отношения с друг мъж, казал й, че ще вземе детето със
себе си. Свид. К. разпоредил на С. да напусне имота на съпругата си.
Полицейските служители провели беседа с двамата съпрузи, свид. Б., снели и
писмени сведения от въззивника. Поведението на С., преценено като неадекватно,
както и проявената от него агресия спрямо Д.С., възбудило у полицейските
служители съмнения, че С. е употребил алкохол, поради което му била извършена
проверка, резултатите от която били отрицателни. След това на С. била извършена
проверка за установяване употребата на наркотични и упойващи вещества, която
дала положителен резултат. Ответникът бил задържан за 24 часа и отведен в РУ –
Елхово. На 28.10.2018 г. на Я.С. бил връчен протокол за предупреждение във
връзка с отправени закани и заплахи за
саморазправа спрямо лицето С. И.
При така
установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима като подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При
извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно
и допустимо.
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена
молба от Д.Й.С. срещу съпругът ù Я.Й.С.. Молбата е подадена от
легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, а ответникът е лице по чл.3, т.1 от
ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, тъй като съгласно
чл.3, т.1, от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало
от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг. Молбата е допустима
като подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, на 31.10.2018г.. По
същество молбата за защита е основателна.
Според
чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В случая е
налице психическо насилие, упражнено от въззивника спрямо неговата съпруга.
Видно от декларация на молителката за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, в същата са описани подробно и последователно извършените актове на
домашно насилие: на 28.10.2018 г. около 10.30 часа съпругът на молителката Я.С.
дошъл в с.Р., направил скандал от ревност пред къщата на майка ù - Н. Б.,
в нейно присъствие, и заплашвал, че ще убие молителката, ще я утрепе, че ще
ù вземе детето и няма да го види повече, при което молителката се
изплашила изключително много, извикала полиция, съпругът бил задържан за 24
часа, а след като бил освободен, на следващата сутрин ù отправил заплахи
по телефона. В случая упражняването на насилие от страна на Я.С. по отношение
на съпругата му Д.С. ***, се установява по делото освен от
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и от събраните по
делото гласни доказателства от свидетелските показания на свидетелите К. и Д. -
служители на РУ Елхово, и от показанията на свид.Б.
Показанията
на свид.Б. макар и роднина на молителката (нейна майка) се възприемат от
въззивния съд като преки, непосредствени, последователни и подкрепени от
писмените доказателства и показанията на свидетелите К. и Д., като се
преценяват съгласно чл.172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд
неоснователно се е позовал на свидетелските показания на свид.Белева, а не на
показанията на свид.С. (майка на въззивника), предвид обстоятелството, че
първата е очевидец на насилието, а втората - не е очевидец на станалото на
28.10.2018г. в с.Р.
По тези
съображения ЯОС намира молбата от молителката за защита по ЗЗДН за основателна.
Въззивният съд смята, че са налице условията за налагане на мерките за защита
срещу домашното насилие, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и тези по т.3 от ЗЗДН, в
срока, определен от ЕРС. ЯОС намира, че срокът на взетите мерки за защита и
размерът на глобата следва да имат поправително, предупредително и възпиращо
въздействие спрямо въззивника, който да се въздържа от друг акт на домашно
насилие.
Предвид
изложеното, ЯОС следва да остави в сила обжалваното решение, на основание
чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
При този
изход на делото, на въззивника не следва да се присъждат разноски. Разноски за
тази инстанция се претендират от въззиваемата, представен е списък на
разноските и договор за правна защита и съдействие от 2.04.2019г., от който се
установява, че за защита пред въззивния съд въззиваемата е платила в брой
300лв. адвокатско възнаграждение, поради което същите следва да ù бъдат
присъдени.
Предвид
изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
Оставя в
сила решение №3/09.01.2019г. на ЕРС по гр.д.№808/2018г. по описа на ЕРС.
Осъжда
въззивника Я.Й.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Д.Й.С. ***, с ЕГН **********,
сумата 300лв. направени разноски пред настоящата инстанция.
Решението
е окончателно, съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.