В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ -ри въззивен граждански състав

на 09 април 2019 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз.гр.дело № 5 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И.С.Р. против Решение №393/15.06.2018г., постановено по гр. дело №105/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която той е осъден да заплати на Д.М.Б. на осн. т.7 от Договор за наем от 03.07.2008г. неизплатени задължения за „ВиК” услуги в размер на 2649,72лв., както и да заплати на осн. чл.232, ал.2 и чл.79, ал.1от ЗЗД сумата от 181 лв., представляваща неизплатен наем по договор за наем от 03.07.2008г. за периода от 01.01.2015г.до 31.08.2016г. Жалбоподателят твърди, че експертизата на вещото лице не му е била връчена преди откритото съдебно заседание в което вещото лице е представило своето заключение и по този начин бил лишен от възможността да се запознае с експертизата и да има възможност да отправи въпроси и да направи обосновани възражения в съдебното заседание. Счита, че погасеното по давност задължение за ВиК консумативи е много по-голямо от посоченото в решението на съда. Относно задължението за ВиК консумативи, което не е погасено по давност, счита претенцията на ищеца на неоснователна, тъй като ищецът не му оказал необходимото съдействие да го снабди с декларация от негово име, като титуляр на партидата, че е съгласен да заплати дължимите суми разсрочено. Ищецът също така не бил оказал съдействие да го снабди с документ, с който да може да погасява задължението на касите на ВиК, така както е предвидено в т.7 от договора на наем. Наемодателят му предоставил декларация една пред 2014г., с която да се легитимирам като наемател на имота , въпреки че договорът за наем бил сключен още през 2008г. Твърди се също, че ищецът не е представил доказателства, че е извършил плащане към ВиК, като титуляр на партидата, нито че е предприел действия за намаляване на задължението като възрази, че значителна част от претендираните суми са погасени по давност както и да съдейства за постигане на споразумение с ВиК за определяне точно на задължението и разсрочено погасяване на дължимите суми. Оспорва се уважената претенция за дължими суми за наем от 181лв., като неоснователна. Към делото имало стокова разписка, в която жалбоподателят бил посочен като купувач на бойлер, който е монтиран в наетото от него жилище и който останал в притежание на наемодателя по тяхна договорка, като сумата за закупуването на бойлера следва да бъде приспадната от дължимият наем. Закъснението за изплащане на наемните вноски се дължало на факта, че страдал от хронично неврологично заболяване, което изисквало закупуването на животоспасяващи лекарства посочени в приложеното копие на рецептурна книжка, както и че бил безработен.

В срока за обжалване на горепосоченото решение е постъпила въззивна жалба и от Д.М.Б., чрез адв. Ж.Ж.. Решението е обжалвано в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените от Б., против И.С.Р., както следва: искът за разликата от 2649,72лв. до 3086,93лв. (в размер на 437.21 лв.), искът по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 372,00лв.- лихва за забава върху сумата от 3086,93лв., искът за заплащане на сумата от 5400лв.-за неоснователно ползване на наетия имот от майката на ответника за периода от 01.01.2010г. до 16.01.2017г., и искът за заплащане на сумата от 285,22лв.- представляваща неизплатена такса смет за наетото жилище, ведно с отхвърлените части за заплатени разноски по делото. В жалбата на Б. се твърди, че решението на ЯРС в обжалваната му отхвърлителна част е незаконосъобразно и неправилно. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части, а така също да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ответника, и да бъде осъден ответникът по първоинстанционното дело да заплати разноските по воденето на делото.

В с.з. въззивните жалби се поддържат.

Жалбите са процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледат по същество.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Установено е, а и страните не спорят, че между тях са възникнали облигационни отношения породени от сключен договор за наем от 03.07.2008г. Ответникът не е оспорвал, че като наемател е ползвал наетите части от жилището на ищеца през процесния период.

Жалба на наемателя И.С.Р. против решението в частта му, с която е присъден неплатен наем е неоснователна. Претенцията на наемодателя е била за заплащане на наем в размер на 181 лв. за периода 01.01.2015г. -31.08.2016г. /период, през който ответникът е ползвал наетия апартамент/. Видно от т.5 от Договора, наемна цена е договорена в размер на 150лв., като съгл. т.14, месечния наем се заплаща наведнъж, в началото на третото десетдневие на месеца, но не по-късно от 27-мо число на месеца, за следващия месец. Според т.15 издължаването става на ръка, чрез пощенки или телеграфичен запис. От заключението на в.л. по назначената и изслушана пред ЯРС ССЕ, се установява, че за периода 01.01.2015г. – 31.10.2016г. от общо дължим наем в размер на 3300лв. са заплатени от наемателя 2819лв., като има неплатен наем в размер на 481лв. Според приложената към заключението таблица № 1 неплатеният наем за периода 01.01.2015г. – 31.08.2016г. е в размер на 181 лв. / Заключението на ССЕ е основано на събраните по делото доказателства, вкл. представеното банково извлечение на Д.М.Б. от „Банка ДСК” ЕАД , установяващи извършени преводи по договора за наем/. Ето защо първоинстанционното решение, в частта му касаеща присъден наем в размер на 181лв., като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Недоказано е възражението на наемателя Р., че за този наем е закупил бойлер.

Жалба на наемателя И.С.Р. против решението в частта му, в която е осъден да заплати на Д.М.Б. на осн.т.7 от договор за наем от 03.07.2008г. неизплатени задължения за „ВиК” услуги в размер на 2649,72лв., се преценя от съда като частично основателна. Претенция на ищеца е била за сумата от 3086,93лв., представляваща неизплатени задължения за „ВиК” услуги за периода 30.08.2012г. – 01.11.2016г. Видно от договора за наем, съгл. т.7 от същия, наемателят се е задължил да заплаща всички консумативи и разноски по жилището, с изключение на данък сгради. Според заключението на ССЕ, неплатените суми за консумирана питейна вода и отведените отпадъчни води за партида №195/23 за периода 22.10.2008г. – 28.10.2016г. са: 2 834.21 лв. – консумирана вода и 370.74 лв. – лихва за забава. Според приложената таблица №2 от заключението за претендирания период 30.08.2012г. – 01.11.2016г. неизплатеното задължение за консумирана питейна вода е 2743.95лв. Първоинстанционният съд, правилно е счел за основателно направеното възражение от ответника-наемател за погасителна давност, но е направил неправилен извод относно периода за който следва да се приложи давността, което е довело до постановяване на неправилно решение, в частта за присъдените разходи за ВиК. Датата на предявяване на иска в съда е 16.01.2017г., т.е. с оглед направеното възражение за давност от ответника, искът е погасен за периода 30.08.2012г. -15.01.2014г. на осн.чл.111,б.”в” от ЗЗД. С оглед на това остава задължението на наемателя за периода 16.01.2014г. - 01.11.2016г. За този период размера на задължението изчислен на база таблица 2 към заключението на ССЕ е 2659,55лв. От тази сума следва да се приспаднат плащания в размер на 18,35лв. /извършени на 09.03.2017г./. Поради това искът се явява основателен до размера 2641,20лв. В тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, а в разликата над 2641,20лв. до размера 2649,72 лв., решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен. ЯОС споделя изводите на първоинстанционния съд, за неоснователност на възраженията на наемателя за недължимост на задължението, поради неизправности във водопроводната мрежа, за които ответникът не бил уведомен от ищеца. От представеният от ответника протокол за монтаж се установи факта, че на 27.08.2015г. е извършен демонтаж на водомера, на който е било установено, че има скъсана оловна пломба на фланеца. Какви са били обаче причините за това, по делото не е установено. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че тъй като това е било по време на действието на договора, и предвид задължението на наемателя да опазва цялото предоставено му от наемодателя имущество и да го поддържа с грижата на добър стопанин – т.17 от договора, то той носи отговорност за имота и дължи заплащане на всички консумативи и разноски по жилището. С оглед изложеното решението, в частта му с която искът за разликата от 2649,72лв. до 3086,93лв. е бил отхвърлен, следва да бъде потвърдено, като жалбата на Д.М.Б. против решението в тази му част, следва да се остави без уважение.

Жалба на Д.М.Б. против решението в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 372лв., лихва за забава върху сумата от 3086,93лв. представляваща неизплатени задължения за „ВиК” услуги, се преценя като неоснователна. Поетото от наемателя задължение по договора за наем е за заплащане на потребената вода, но това задължение е към доставчика на услугата. Липсват доказателства наемодателят Б. да е заплатил дължимите суми вместо наемателя, в т.ч. лихви за забава, с оглед на което в полза на същия да е възникнало право да претендира от наемателя платените суми за лихви. Ето защо решението на ЯРС в тази му част, следва да бъде потвърдено.

Неоснователна е жалбата и против решението в частта му, с която е отхвърлен иск за заплащане на сумата от 5400лв., за неоснователно ползване на наетия имот от майката на ответника за периода от 01.01.2010г. - до 16.01.2017г. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че претенция за неоснователно ползване на чужд имот следва да се отправи срещу неоснователно ползващия, а не срещу наемателят /в договора не е предвидена отговорност на последния в посочената хипотеза/. Ето защо решението на ЯРС и в тази му част, следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенцията за неплатена такса смет за жилището. Съгл.т.7 от договора наемателят се е задължил да поеме всички разноски по жилището с изключение на данък сгради, а съгл.т.8 от договора само при такса смет наемателят заплаща на наемодателя три четвърти от нея, като сумата се издължава наведнъж след оповестяването на размера от страна на наемодателя, като се сборува във следващия наем. Задължение на наемателя е обвързано от насрещно задължение на наемодателя да оповести на наемодателя размера на такса смет, след което възниква насрещното задължение на наемателя да го плати. Неправилно е приетото от първоинстанционния съд, че претенцията е недоказана, предвид липсата на доказателства за извършено оповестяване от страна на ищеца. Касае се за парично задължение, изискуемостта на което не е определена с изтичането на определен срок, а след като няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по аргумент от чл.84, ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай кредиторът не е отправял покана за доброволно изпълнение, а направо предявява осъдителната си претенция. В тази хипотеза исковата молба има значението на покана за плащане. С ИМ се претендира сума в размер на 285.22лв., представляваща незплатена такса смет за наетото жилище на осн.чл.7 от договор за наем от 03.07.2008г. за периода 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. до 30.06.2016 г. Видно от заключението на ССЕ, 3/4 от размера на дължимата такса смет за периода 2009г.-2016г. е 361,52лв. Ето защо и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, искът се явява основателен до размера посочен в ИМ- 285,22лв. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която този иск е отхвърлен, следва да бъде отменено, а процесната сума следва да бъде присъдена на ищеца.

При този изход на делото в полза на Д.М.Б. следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за съразмерно с уважената част от жалбата, а именно 18,84лв. На същия следва да се доприсъдят и разноски направени пред първата инстанция в размер на 54,85лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №393/15.06.2018г., постановено по гр. дело №105/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която е осъден И.С.Р. да заплати на Д.М.Б. на осн.т.7 от договор за наем от 03.07.2008г. неизплатени задължения за „ВиК” услуги в разликата над 2641,20лв. до размера 2649,72лв.; както и в частта му, с която е отхвърлен предявения от Д.М.Б. против И.С.Р., иск за заплащане на сумата от 285,22лв., представляваща неизплатена такса смет за наетото жилище на осн.чл.7 от договор за наем от 03.07.2008г. за периода 2009 г.- 2016 г., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Б. против И.С.Р. иск за заплащане на неизплатени задължения за „ВиК” услуги в разликата над 2641,20лв. до размера 2649,72лв.

ОСЪЖДА И.С.Р. да заплати на Д.М.Б. на основание осн.чл.7 от договор за наем от 03.07.2008г. сумата 285,22лв., представляваща неизплатена такса смет за наетото жилище на осн.чл.7 от договор за наем от 03.07.2008г. за периода 2009 г.- 2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №393/15.06.2018г., постановено по гр. дело №105/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е осъдил И.С.Р. да заплати на Д.М.Б., на осн. чл. чл.232, ал.2 и чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 181 лв., представляваща неизплатен наем по договор за наем от 03.07.2008г. за периода от 01.01.2015г.до 31.08.2016г.; в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.М.Б. против И.С.Р. иск за заплащане на неизплатени задължения за „ВиК” услуги в разликата над 2649,72лв. до размера 3086,93лв.; в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.М.Б. против И.С.Р. иск за заплащане на сумата от 372лв., лихва за забава върху сумата от 3086,93лв., и в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.М.Б. против И.С.Р. иск за заплащане на сумата от 5400лв.- обезщетение за неоснователно ползване на наетия имот от майката на ответника за периода от 01.01.2010г. - до 16.01.2017г.

В останалата необжалвана част решението на ЯРС, е влязло в сила.

ОСЪЖДА И.С.Р. да заплати на Д.М.Б., както следва: сумата 54,85 доп. разноски направени пред първата инстанция, и сумата 18,84лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението, в частта му за касаеща иска за обезщетение за неоснователно ползване на наетия имот от майката на ответника за периода от 01.01.2010г. - до 16.01.2017г., подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на страните, в останалата му част, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.