Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Райкова
като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 291/
Подадена
е искова молба от П.Й.П. *** срещу Прокуратурата на Р.България. В нея се твърди,
че през 1989 г. ищецът е регистрирал еднолична фирма -ЕТ „Йостър“
и в търговската си дейност е взел кредити със значителна стойност. Сключил е с
тях множество договори на висока стойност. Извършвал е дейност с хранителен
комплекс от магазини, ресторанти и фурна, изнасял е и внасял стоки. Търговската
му дейност е била успешна и е спечелил
име на уважаван търговец, предпочитан партньор за съвместна дейност. Пречки за
дейността му е създала Община Ямбол, чийто служител, отговарящ за стопанските
обекти на ищеца, е извършил незаконосъобразни действия и престъпления, в
резултат от което тези обекти са били закрити. Ищецът е подал до ЯРП жалба
с вх.№ 266/1994 г., преписката по която е била загубена и през 2007 г. е постановен отказ да се
образува досъдебно производство
поради изтекла давност. През дългият период на разследване хранителният комплекс на ищеца е бил
запечатан от общината. По негова жалба вх.№ 386/1995 г. по
описа на ОСС Ямбол през 1996 г. е било образувано досъдебно
производство, което също е прекратено на 19.07.2002 г. по давност, въпреки
че е установено извършено престъпление от банков служител по чл.315, вр. чл.308 от НК. Последното е довело до прекратяване на търговските отношения на ищеца с
македонска фирма. Забавените действията и бездействията на прокуратурата са довели в
периода от 1991 г. до 2008 г. до големи загуби за търговеца, който не е успял да реализира няколко търговски сделки
и са спрени търговски отношения с чуждестранни и местни търговци. Ищецът е
претърпял от това неимуществени вреди –влошено е било здравословното му
състояние-вижда частично с едното око, преживял е продължителен стрес,
негативни емоции, сериозен трус в семейството –в отношенията със съпругата му и
децата му. Изгубил е доброто си име сред
търговските партньори. Поради това от съда се иска да постанови решение, с
което осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение от 30000 лв., ведно със
законната лихва от образуване на делото до окончателното изплащане.
В с.з. искът се поддържа, като е
предприето намаление на размера му до сумата от 15 000 лв..
В срока за отговор
ответникът оспорва иска като
неоснователен поради
изтекла погасителна давност
за предявяването му, както и възразява срещу размера му. В
хода на делото го оспорва и поради недоказаност на
фактическия състав на деликтната отговорност,
Съдът въз
основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, че ищецът е осъществявал търговска дейност като едноличен търговец в
посочения в исковата молба период. Тези факти са признати от ответника в
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.08.2008
г. по преписка в.№ 3154/2002 г. на ЯРП. В
него са описани и изтеглените от ищеца кредити, като е прието, че не е извършил
престъпление по чл. 227б ал.1 от НК. По делото са представени във връзка с
търговската му дейност и Договор
от 6.11.1990 г. с ОБКОО Спорт-София,
Договор от 1.10.1990 г с фирма „Ника“-гр.Скопие,
Искане за разрешаване на сделка по износа от 08.10.1990 г., Искане за
разрешаване на сделка по износа от 15.11.1990 г., документ на чужд език,
придружен от неофициален превод на писмо от Търговска банка -гр.Скопие.
В Постановление за прекратяване на наказателно производство от
19.07.2002 г. на ЯРП по сл.д.№ 119/2002
г. на ОСС-Ямбол, образувано през 1996 г. срещу виновно лице, преправило
съдържанието на официален документ-договор за банков кредит между ЯТБ и ищеца,
ЯРП е приела, че са налице доказателства за престъпление по чл.315, вр. чл.308 от НК, извършено през октомври 1990 г., но
поради изтеклата давност, погасила наказателната отговорност, производството е
прекратено.
Представено е
копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 14.03.2007
г. по преписка в.№ 1266/1994 г. на ЯРП,
в което се сочи, че последната е образувана по жалба на ищеца за извършено през
1993 г. престъпление по чл. 311 от НК от строителен техник към служба „ТСУ“
при Община Ямбол, свързано със
запечатване на хранителния му комплекс. Твърдял е в жалбата, че служителят е
подписал вместо него известието за запечатване на обекта, за да прикрие
незаконните си действия. Прокурорът е отразил в постановлението, че причината
преписката да не е приключена е, че материалите по нея са били загубени, след
като е била изпратена на МВР-Ямбол. Сочи още, че с писмо от 15.12.2006 г. от
ЯРП са били дадени указания на РПУ-Ямбол да предприеме действия по
възстановяване на материалите. Прокурорът е отказал с представеното
постановление да образува досъдебно производство за престъплението от общинския
служител, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът е
представил копие от протокол от 12.05.1994 г. за графологична
експертиза, по сл.д.№ 1914/1993 г. на ТСС на МВР-Ямбол, с която е установено,
че подписът за получател в известие (обратна разписка) за връчване на Заповед №I-А-650 не е положен от ищеца.
Съгласно
писмо от 20.02.1996 г. от Главна
прокуратура, адресирано до ЯОП с копие до ищеца, последният е подал оплакване,
че по всички негови жалби до ямболската прокуратура не се взима отношение.
В писмо от
20.05.1997 г. от окръжния прокурор до РДВР-Ямбол и до П.Й.П. са дадени указания за извършване на следствени действия,
вкл. да се изземат документи от ЯТБ във връзка с подадена от ищеца жалба до
ЯОП, чието съдържание не е цитирано.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД -за обезщетение на неимуществени вреди. Правната квалификация, указана от БАС в отменителното
определение, с което делото е върнато за разглеждане на спора по същество, е приета
от настоящия съд и доколкото твърденията в исковата молба не попадат в нито
една от хипотезите на ЗОДОВ, т.е. фактите по спора не могат да бъдат подведени
под нито една от съдържащите се в специалния закон правни норми. По реда на
ЗОДОВ прокуратурата отговаря само в изрично уредените случаи. Императивните
правни норми, които ги уреждат, не могат да бъдат тълкувани разширително.
Общият за всички тези норми правопораждащ факт е
водено срещу претендиращият обезщетение производство, докато в случая се
претендират вреди от прокурорско бездействие по производства, образувани по
жалби на ищеца срещу трети лица. Приложима е разпоредбата на чл. 49, тъй като
ответник е прокуратурата, носеща обективна отговорност за изпълнението на
работата от служителите си, а по посочения от ищеца в молба от 24.04.2019 г.
чл. 45 от ЗЗД отговарят преките извършители на деяния (какъвто иск срещу
магистрат би бил недопустим поради уредения в чл.132 от Конституцията функционален
имунитет).
Съгласно разпоредбата на чл.49 от
ЗЗД, възложителят на някаква работа
на друго лице отговаря за
вредите, причинени от него при
или по повод
изпълнението на тази работа. Съгласно
чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение
се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Разпоредбата на чл. 146 от ГПК задължава съда да разпредели
доказателствената тежест на страните за твърдените от тях факти. Съгласно чл.
235 ал.2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и върху закона. С оглед на цитираните законови
разпоредби ищецът следваше да докаже с пълно доказване фактическия състав,
пораждащ отговорността на прокуратурата за вреди. Вместо това е заявил в
писмена молба от 14.01.2019 г., че твърдените от него неимуществени вреди не
следва да се доказват с медицински документи, а в съдебно заседание на същата
дата- че не следва да осигурява свидетелски показания. В исковата молба се
твърдят различен по характер вреди: влошено здравословно състояние- намалено
зрение, преживян продължителен стрес, негативни емоции, сериозен трус в
семейството, накърнено добро име сред търговските партньори. За да бъде
ангажирана отговорността на ответника, тези вреди следваше да бъдат доказани, а
не предполагани. След като не са ангажирани медицински документи за
заболяванията на ищеца, свидетелски показания или други доказателства за
преживяванията му, за семейните отношения, за отношенията с търговските
партньори, няма как съдът да установи вредите. Освен това следваше да бъде
доказано, че същите са в пряка причинна връзка с поведението на служители на
ответника. Действително по делото са налице данни, че са подадени жалби от
ищеца до прокуратурата във връзка с престъпления на лица, имащи отношение към
неговата търговска дейност. За да прецени, налице ли са противоправни
действия на прокурорите, съдът следваше да се запознае с преписките, които са
били водени от тях, но които не са приобщени към делото, тъй като не е
направено искане от страните за това. Съдът не може служебно да събира
доказателства извън изрично посочените в закона случаи, какъвто процесният не е. От данните по делото може да се
предположи, че прокуратурата не е проявила достатъчна активност, след като
разследването е продължило толкова дълго, че давността за наказателната
отговорност е изтекла. Няма категорични
и безспорни доказателства обаче за връзката между това бездействие и
твърдените от ищеца вреди. Не са налице доказателства, че бездействието е
причинило пряко и непосредствено твърдяното преустановяване на търговската
дейност на ищеца, съответно претърпените от това морални болки и страдания. Не
са ангажирани доказателства, които да изключват икономическите и личностни
фактори, имащи значение за дейността на търговеца.
С оглед на
изложеното съдът счита, че не може да бъде ангажирана деликтната
отговорност на ответника. Тя не може, както се посочи, да почива на
предположения, а на категорични доказателства за релевантните факти: противоправно виновно поведение на лицата, на които
ответникът е възложил работата, осъществено при или по повод на извършването й,
което е в пряка причинна връзка с вредите.
Основателни са
възраженията на ответника и за погасяване на деликтната
отговорност по давност. За начален момент на давността се приема датата на
увреждането, определяща момента на изпадане в забава, съответно и изискуемостта
на вземането при деликт съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД,
при положение, че не се касае за неоткрит деец към този момент-релевантен факт
от хипотезата на чл. 114 ал.3 от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение
№5/05.04.2006 г. по т.д.№ 5/2005 г., ОСГТК, тези правни норми са ясни, поради
което е прието, че и при престъпление давността тече от извършването му (а не
от влизане в сила на присъдата). В случая се твърди, че през годините на
бездействие на прокуратурата ищецът е търпял вреди-притеснения, стрес от
възпрепятстването на търговската му дейност и т.н. Очертал е този период с
краен момент -2008 г. Оттогава до образуване на настоящото производство
5-годишният срок е изтекъл за така описаните вреди, в която насока са изложени
и разсъждения в исковата молба досежно изтекъл давностен срок за имуществените вреди от осуетената
търговска дейност (поради което ищецът не претендира обезщетение за тях).
Тъй като не са
налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на ответника,
искът е неоснователен и следа да бъде отхвърлен.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Й.П. *** срещу Прокуратурата на
Р.България иск- да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
от 15000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС-Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: