Р Е Ш Е Н И Е

 

                            19.04.2019г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                 ­І-ви  граждански състав

На  15 април 2019 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                     

Секретар П.У.

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

търг.дело №85  по описа на 2018 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК"АД, гр. Варна, с ЕИК -813071350 против „ДМ Макс"ООД гр. Стралджа, с ЕИК-201656340 и Д.Н.А., с която се претендира да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на банката ищец, дължимите се от тях суми: 20 000 Евро - главница и 5055.99 Евро - възнаградителна лихва по договор за кредит за периода 30.01.2017 г. -17.10.2018 г., както и да се присъди обезщетение за забавата за изпълнение в размер на законната лихва за периода от завеждане на настоящия иск до пълното погасяване на задължението и разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че на 05.05.2015 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД и ответникът „ДМ Макс" ООД - кредитополучател е бил сключен Договор за кредит Овърдрафт Партньор № 74, с който на ответника е предоставен кредит-овърдрафт в размер на 22500 евро. Ответникът Д.Н.А. е встъпил в дълга на основание чл. 101 от ЗЗД с Анекс № 1 от 28.04.2016 г. Кредитът бил усвоен и използван по разплащателната сметка на клиента в евро с IBAN ***. Срокът на договора бил 120 месеца, като се преразглеждал на всеки 12 месеца от сключването му. Първоначално кредитът се е ползвал под формата на овърдрафт, но с влошаване на финансовото състояние на клиента с Анекс № 2 от 03.06.2016 г. разрешения размер на кредита бил ограничен в размер и срокове, съгласно схемата, описана в чл. 2 от Анекса. Съгласно ограничителната схема, за периода 05.04.2017 г. до 04.05.2017 г. максимално разрешения размер на кредита следвало да бъде 20 000 евро.

Сочи се, че в чл. 10 от договора страните договорили плащане на месечна възнаградителна лихва. Съобразно чл. 10.1 от договора срокът за ежемесечно плащане на лихва върху главницата бил датата на падеж, а именно - последен работен ден на месеца, като приложимият номинален лихвен процент към главницата бил в размер на BIRSGEB (базисен лихвен процент на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД в лева) с надбавка от 4.25 % . Към датата на сключване на договора BIRSGEB в лева е бил в размер на 3.75 %. Лихвата се начислявала на база реален брой дни в месеца и 360 дни в годината. С последно подписания Анекс № 2 от 03.06.2016 г., приложимият лихвен процент по кредита бил променен на ЗМ EURIBOR, увеличен с надбавка от 8 %. Към деня на подписване на анекса ЗМ EURIBOR е бил в размер на -0.261 %.

Сочи се, че длъжникът е бил почти непрекъснато в просрочие, като от края на януари 2017 г. ситуацията се влошила окончателно. През февруари и април били извършени частични плащания, които обаче не били достатъчни да погасят натрупаните лихви. Последно плащане било извършено на 26.04.2017 г. След тази дата плащания не били постъпвали.

Твърди се, че към датата на предявяване на исковата молба напълно падежирали и неплатени били двадесет месечни вноски за лихва. На основание чл. XVIII.1. от Част 2-ра на договора, при забава на плащането на цяла или част от погасителна вноска за главница или лихва, продължила повече от два месеца, както и при забава на две поредни вноски за лихва и/или главница, независимо от срока за забавата, цялото остатъчно задължение по договора се приема за предсрочно изискуемо. В тази връзка ищецът е заявил, че предявяването на исковата молба следва да се счита за изявление за предсрочна изискуемост към ответниците.

Сочи се, че предвид изложеното и неплащането и към настоящия момент на изискуемия и ликвиден дълг, за банката се поражда правен интерес от предявяване на иска.

В законоустановения срок, ответникът  ДМ Макс"ООД гр. Стралджа не е депозирал отговори на ИМ.

В писмен отговор ответника Д.Н.А., чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. М. А. ***, оспорва изцяло предявените искове и счита че същите са неоснователни. Твърди, че от представените по делото доказателства не се установява, че банката е изпълнила задължението си да преведе по посочена в договора от кредитополучателя банкова сметка ***, както и че „ДМ Макс"ЕООД е усвоил на 05.05.2015г. изцяло предоставения му овърдрафт в размер на 22500 евро.

Твърди, че към договора оформени като анекси са направени едностранни изменения, като винаги лихвеният процент е нараствал и съответно е нараснала и месечната вноска. Разликата между направените плащания и изчисленията на дълга се дължали единствено и само на едностранно изменение на лихвения процент от банката. Счита се, че посоченият нов размер на лихвата е едностранно определеният от банката на 03.06.2016г. Лихвен процент въз основа на неравноправна клауза в първоначалния договор. Сключването на допълнителните споразумения е резултат на извънсъдебен спор за размера на дълга и редовното му погасяване, поради което има характер на спогодба. С подписването на споразумението се целяло задължението, формирано по неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приеме от кредитополучателя и съдлъжника и същото да се счита за индивидуално уговорено. Размерът на задължението бил определен на база на нищожна договорна клауза, независимо от приемането му от кредитополучателите, и споразумението представлявало спогодба по непозволен договор, която била нищожна съгласно чл.366 ЗЗД.

Оспорва се начина на определяне на деня на забавата, както и размера на възнаградителната лихва.

Направени са и възражения, че вземането по договора не е станало предсрочно изискуемо.

Сочи се, че клаузите на процесния договор и анексите към него са  нищожни, като неравноправни, както и че банката не е доказала коректното начисляване на процесиите суми -такси и лихви и при правилното им отнасяне считам, че стойностите биха били по-ниски. Вземането на ищеца не съществувало, тъй като то се основавало и на нищожна договорна клауза. Счита за нищожни т. 18.3 от общите условия към договора, т. 11 от договора и анекса от 03.06.2016г., въз основа на който е определен размера на наказателната надбавка над лихвата по т.10 като неравноправни, тъй като потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.

В Доп.ИМ ищецът изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника А. направени в отговора на ИМ.

В отговор на ДИМ ответникът А. поддържа възраженията си направени по исковете.

В с.з. ищецът не изпраща представител. В депозирано писмено становище исковата претенция се поддържа.

Ответникът  ДМ Макс"ООД гр. Стралджа не изпраща представител в о.с.з.

Ответника Д.Н.А., чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. М. А. *** оспорва исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от представения по делото писмен Договор за овърдрафт Партньор № 74, същият е бил сключен на 05.05.2015 г. между „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК"АД от една страна и „ДМ МАКС"ООД гр.Ямбол, ЕИК-201656340, представлявано от М.Д. М. - кредитополучател и М. Д.М.- съдлъжник. По силата на договора е предоставен кредит в размер на 22 500 евро, с цел на кредита: оборотен капитал и финансиране на стопанската дейност на кредитополучателя. Съгл. чл.4 кредита е със срок 120 месеца, като кредитът се преразглежда от банката на всеки 12 месеца от сключването му, като може да го прекрати или да промени размера на съответния 12-месечен период. Разплащателната сметка на кредитополучателя, по която ще се усвоява и отчита кредита, е IBAN: ***. В чл.10 от договора е посочено, че номиналната годишна лихва е в размер на BIRSGEB EUR, увеличен с надбавка от 4,25 %. Към датата на сключване на договора BIRSGEB EUR е 3,75%. Лихвата се дължи ежемесечно, на последния работен ден на периода, за който се отнася. Съгласно чл.11 при просрочие или предсрочна изискуемост се дължи наказателна надбавка в следните размери: при просрочие - 3 пункта над номиналната лихва по чл.10 върху просрочените суми; при предсрочна изискуемост - 3 пункта над номиналната лихва по чл.10 върху цялата неиздължена главница. Според чл.13 и чл.14 по кредита се дължат следните такси и комисионни: такса за управление - 0,90 %, намалена с 50,00 лв. такса за обработка за първата година и такса за ангажимент - 1%. С чл.15 е договорена застраховка в полза на банката на стойност 11 250,00 евро, по която застрахованото лице е Д.Н.А.. В Част III - ОБЩИ УГОВОРКИ, Раздел 11.1 е посочено, че кредитът може да бъде усвояван чрез теглене в брой, извършване на преводи, плащане или събиране на дължими по овърдрафта лихви и такси и други задължения към банката над наличностите по разплащателната сметка, като надвишението на плащанията не може да надхвърли максималната сума по т.3 - 22 500 евро. Съгласно Раздел III.2 ако на падежа за плащане на лихва, такса и/или комисионна наличностите по разплащателната сметка са недостатъчни или липсват, задължението ще бъде погасено за сметка на овърдрафта и ще бъде отчетено като усвояване. Всяко надвишаване на лимита формира неразрешен овърдрафт и лихвеният процент по чл.10 се увеличава с 3 пункта. Според Раздел IV.2 ако по разплащателната сметка има формиран неразрешен овърдрафт, той се погасява преди задълженията по кредита. Съгласно Раздел ХVIII.1 При забава на плащането на цяла или част от погасителна вноска за главница или лихва продължила повече от 2 месеца, както и при забава на две поредни вноски за лихва и/или главница, независимо от срока на забавата, цялото остатъчно задължение по договора става предсрочно изискуемо, като според раздел  ХVIII.4, предсрочната изискуемост при забава на плащанията настъпва автоматично, без да е необходима размяна на каквито и да е било изявления или уведомления между страните.

Към Договор за овърдрафт Партньор № 74 /05.05.2015г.,  на 28.04.2016 г. е сключен Анекс №1 между „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК"АД - Банката и „ДМ МАКС"ООД, ЕИК -201656340, представлявано вече от ответника Д.Н.А. - кредитополучател и Д.Н.А. -съдлъжник. В чл.1 е договорено, че срокът, в който банката има право да наложи едностранно ограничение на разрешения размер на кредита или да прекрати неговото ползване, се удължава до 04.06.2016г., като максимално разрешеният размер на овърдрафта се запазва и остава 22 500 евро. По силата на анекса ответникът Д.Н.А. е встъпил в дълга по договора на осн. чл.101 ЗЗД със съгласието на банката.

На 03.06.2016 г. е сключен Анекс №2 към Договор за овърдрафт Партньор № 74 /
05.05.2015 п, с който е договорено, че срокът, в който банката има право да наложи едностранно ограничение на разрешения размер на кредита или да прекрати неговото ползване, се удължава до 04.05.2017г. Максимално разрешеният размер на кредита е определен да бъде
22 500 евро, като временно да бъде ограничаван в размери и срокове посочени в анекса. С чл.3 е бил променен използваният лихвен индекс, като е заменен с ЗМ EURIBOR, и размерът на номиналната годишна лихва се изчислява като сбор от ЗМ EURIBOR, увеличен с надбавка от 8 %. Към датата на подписване на споразумението ЗМ EURIBOR е бил в размер на -0,261%. В чл.5.2. е посочено, че в случай, че избраният лихвен индекс е отрицателен, то за целите на изчисляване на лихвата този размер ще се счита за нула.

Като доказателство по делото ищецът е представил извлечение от разплащателна сметка в евро IBAN: ***, с титуляр „ДМ МАКСООД, ЕИК 201656340, за периода 05.05.2015 г. -17.10.2018 г.

По искане на ищеца по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В  заключение вх.№2146/05.04.2019г. ВЛ-це, въз основа на находящите се по делото писмени доказателства и справка в ищцовата банка е посочило, че по Договор за овърдрафт Партньор № 74 /05.05.2015г. за периода 05.05.2015 г. - 28.09.2018 г. усвоената сума е 61 419,97, включваща теглене в брой, извършване на преводи, плащане на дължими по овърдрафта лихви и такси / описани в Таблица № 1/. Според заключението, общият размер на направените погасителни плащания за периода 16.06.2015 г. - 26.04.2017 г. е в размер на 36434,98 евро, като с постъпилите суми са погасени следните задължения: такси- 653,30 евро;  възнаградителна лихва- 3 426,62 евро и главница 32355,06 евро. ВЛ-це е посочило, че към датата на подаване на исковата молба- 22.10.2018г., размерът на непогасената главница е 20976,92 евро, а размерът на непогасената договорна лихва за периода 30.01.2017г.-17.10.2018г. е 4235,01 евро. Заключението не се оспори от страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.

По делото са представени 2 бр. покани изх. №№243 и 244 от 26.07.2018г., за доброволно изпълнение на просрочени задължения, отправени от банката до двамата длъжници, съдържащи изявления от банката за наличие на просрочие по договора в размер на 24273,05 евро и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Видно от приложените известия за доставяне, поканите са били върнати на банката, като непотърсени от адресатите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с Договор за кредит Овърдрафт Партньор № 74 от 05.05.2015 г. Искът е предявен за сумата  20000 Евро - главница и сумата 5055,99 Евро - възнаградителна лихва, по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба.

Съгл. чл.430 ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал.2 на същия член, заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

По безспорен начин се установи, че по силата на  Договор за кредит Овърдрафт Партньор № 74 от 05.05.2015 г. сключен между „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК"АД от една страна и „ДМ МАКС"ООД гр.Ямбол, ЕИК-201656340 /понастоящем "ДМ МАКС"ООД гр. Стралджа/ - кредитополучател и М. Д. М. - съдлъжник, банката е предоставила кредит в размер на 22 500 евро, с цел на кредита: оборотен капитал и финансиране на стопанската дейност на кредитополучателя. По силата на Анекс №1 от 28.04.2016 г. ответникаът Д.Н.А. е встъпил в дълга по договора на осн. чл.101 ЗЗД със съгласието на банката. С подписването на Анекс №1 А. изрично се е съгласил, като трето задължено лице да отговаря солидарно за задължението на „ДМ МАКС"ООД към банката ищец, при условията на Договор за кредит Овърдрафт Партньор № 74 от 05.05.2015 г.

Въпреки дадената от съда възможност, кредитополучателят и солидарния длъжник, не представиха доказателства да са изправна страна по договора, респ. да са изпълнил точно задълженията си по същия и да не дължат на ищеца суми по процесния договор. От заключението на ССЕ се установява, че по кредита във връзка с договора и сключените към него допълнителни споразумения, са били извършвани плащания за периода 16.06.2015 г. - 26.04.2017г.  в размер на 36434,98 евро, като с постъпилите суми са погасени следните задължения: такси- 653,30 евро;  възнаградителна лихва- 3 426,62 евро и главница 32355,06 евро. Видно от заключението, към датата на подаване на исковата молба- 22.10.2018г., размерът на непогасената главница е 20976,92 евро, а размерът на непогасената договорна лихва за периода 30.01.2017г.-17.10.2018г. е 4235,01 евро. Т.е. за последния период длъжниците не са извършвали плащания за погасяване на договорената лихва.

Съгласно договореното в Раздел ХVIII.1 от Договора, при забава на плащането на цяла или част от погасителна вноска за главница или лихва продължила повече от 2 месеца, както и при забава на две поредни вноски за лихва и/или главница, независимо от срока на забавата, цялото остатъчно задължение по договора става предсрочно изискуемо, като според раздел  ХVIII.4, предсрочната изискуемост при забава на плащанията настъпва автоматично, без да е необходима размяна на каквито и да е било изявления или уведомления между страните.

В случая е установено от представените по делото доказателства, че кредитополучателите, не са изпълнили свои задължения към банката ищец.

Банката е изпратила до ответниците съобщения, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, но същите не са достигнали до страните. Ето защо в случая като уведомление и покана за плащане следва да служи депозираната в съда ИМ.

Ето защо и с оглед заключението на ССЕ, съдът счита, че предявения по делото иск за главница е основателен и доказан, и като такъв, с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде уважен до предявения размер- 20000 евро. По отношение на претенцията за възнаградителна лихва за периода 30.01.2017г.-17.10.2018г., същата е основателна до посочения от ВЛ-це размер-4235,01 евро. До този размер, съдът уважава иска, а в разликата над 4235,01 евро до размера 5055,99лв.- го отхвърля.

Възражението на ответника А. за нищожност на клаузи от договора, като неравноправни, се преценя от съда като неоснователно, тъй като в случая е налице договор сключен с търговец с цел оборотен капитал и финансиране на стопанската дейност на кредитополучателя ЮЛ-търговец.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, а именно- 4312,76лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА "ДМ МАКС"ООД гр. Стралджа, с ЕИК-201656340 и Д.Н.А. ***, с ЕГН-********** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК"АД, гр. Варна, с ЕИК -813071350, на основание чл.430 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 във вр. с Договор за кредит Овърдрафт Партньор № 74 от 05.05.2015 г. сумата 20000 евро- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА "ДМ МАКС"ООД гр. Стралджа, с ЕИК-201656340 и Д.Н.А. да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК"АД, гр. Варна, с ЕИК -813071350, на основание чл.430 ал.2 от ТЗ, във вр. с Договор за кредит Овърдрафт Партньор № 74 от 05.05.2015 г. сумата 4235,01 евро - възнаградителна лихва за периода 30.01.2017г.-17.10.2018г., като иска в разликата над 4235,01 евро до размера 5055,99лв.- ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА "ДМ МАКС"ООД гр. Стралджа, с ЕИК-201656340 и Д.Н.А. да ЗАПЛАТЯТ на "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК"АД, гр. Варна, с ЕИК -813071350 сумата 4312,76лв.- разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: