Р Е Ш Е
Н И Е
№
08.04.2019 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД IІІ-ти граждански състав
На 20 март 2019 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар Л.Р.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 11 по описа за
2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, предявена от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД против И.Т.П. ***. Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 48 872,17 лева - дължима
главница по сключения договор за кредит за периода от 10.01.2014г. до 28.02.2018г.; сумата от 1 674,55 лева - възнаградителна
лихва по договора за кредит на основание чл. 3 за периода от 10.02.2014г. до
10.04.2014г.; сумата
от 26 391,86 лева - мораторна лихва (обезщетение за
забава) на основание чл. 3, ал. 4 от Договора за периода от 10.02.2014г. до
27.02.2018г.; сумата
от 359,00 лева - такси по договора, дължими на
основание чл. 4, т. 2 от Договора за периода от 01.02.2014г. до 27.02.2018г.; сумата от 216,47 лева -
застраховки по договора, дължими на основание чл. 13, ал. 2 и чл. 14 от
Договора за периода от 07.03.2014г. до 27.02.2018г.; сумата от 401,79 лева -
разноски по Договора за кредит за връчване нотариална покана за предсрочна
изискуемост и за подновяване на учредена в полза на ищеца ипотека, съгласно
чл.13 от Договора, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата си претенция ищеца основава на следните
обстоятелства: Между
него и ответника на 22.01.2007 г. бил сключен Договор за кредит за
рефинансиране и ремонт на недвижим имот №HL18887/22.01.2007г., съгласно
който банката му предоставила кредит в размер на 41 790 лева, като част от тази
сума в размер на 39 272 лева е предоставена за рефинансиране на кредити в Банка
Пиреос (чл.1, ал.2, във вр. с чл.2 от Договора), а останалата част в размер на
2 518 лева се предоставя за ремонт на имот, находящ се в гр.Ямбол. Съгласно
чл.5, ал.1 от договора крайният срок за издължаване на кредита е 300 месеца,
считано от датата на усвояването му. Съгласно Приложение към Договора от
01.02.2007 г. заемната сметка е открита на 01.02.2007 г.
С
подробно описани в ИМ допълнителни споразумения към договора за кредит (осем на
брой) страните са предоговаряли условията на договора за кредит, констатирайки
наличие на просрочени плащания по него, като са въвеждали периоди на облекчени
плащания. В допълнителните споразумения
е договорено и право на кредитора (потвърдено с изрично съгласие на
кредитополучателя) да преоформи сумата на съществуващите просрочия (за главница
и лихва) чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. Поради
горепосочените преоформяния на кредита, договорени между страните с всяко от
подписаните допълнителни споразумения, по твърдения на ищеца се е формирала
главница по-голяма от посочения размер усвоен кредит в Договора за банков
кредит.
Ищецът твърди, че поради
забава в плащанията по процесния договор за кредит №HL18887/22.01.2007 г., а именно една
вноска за главница дължима на 10.01.2014 г. и три вноски за договорни лихви и
главница, дължими в периода от 10.02.2014 г. до 10.04.2014 г., на основание
чл.18, ал.2 от Договора за кредит на 10.04.2014 г. вземанията на банката по
цитирания договор са обявени за изцяло предсрочно изискуеми. С нотариална
покана, per. № 2127,
том I, акт №100 от 17.05.2016 г. на нотариус Д. Л., peг.№322 от НК на 07.07.201б г.
длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, като му е даден седемдневен срок за погасяване на задълженията по
договора за кредит.
Ищецът
твърди, че към датата на подаване искова молба длъжникът не е изплатил
дължимите суми по договора за кредит, което обусловило правния интерес на
банката да предяви иск пред съда.
По делото е изпълнена процедурата по чл.366-373 от
ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.
В срока и при условията по чл.367
от ГПК ответника е депозирал писмен
отговор, в който е заявил становище по предявения иск. Буквално в отговора
е посочено: "Възразявам за погасителна давност, тъй като не съм редовно
уведомен по чл.47 ГПК за настъпила предсрочна изискуемост. Считам, че платения
адвокатски хонорар е твърде висок и бих желал да се намали до минималния
размер." Искане за допускане на доказателства в отговора не е направено.
В срока по чл.372 от ГПК, ищеца не
е упражнил процесуалното си право да депозира допълнителна искова молба, поради което е и приключила процедурата
по размяна на книжа между страните.
В о.с.з. по същество страните
редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото между страните не се
спори, че на 22.01.2007 г. сключили Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот №HL18887/22.01.2007 г., съгласно
който ищцовата банка предоставила на ответника кредит в размер на 41 790 лева,
като част от тази сума в размер на 39 272 лева е предоставена за рефинансиране
на кредити в Банка Пиреос (чл.1, ал.2, във вр. с чл.2 от Договора), а
останалата част в размер на 2 518 лева - за ремонт на имот, находящ се в гр.Я.. Съгласно чл.5, ал.1 от договора
крайният срок за издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на откриване
на заемната сметка. Съгласно Приложение към Договора от 01.02.2007 г. заемната
сметка е открита на 01.02.2007 г. Съгласно чл.13 от договора, кредитът е обезпечен с ипотека
върху недвижим имот, описан в чл.1, ал.3. Кредита е изцяло усвоен, а
погасяването му следвало да се извършва на месечни анюитетни вноски, съгласно
погасителен план, дължими на 1-во число на съответния месец. В чл.18 от
договора са регламентирани условията при които банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В чл.18, ал.1 страните са уговорили клауза за
предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение, при неизпълнение от
страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора. В чл.18,
ал.2 страните са уговорили, че при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целия остатък по кредита се превръща в
предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. В чл.19
от договора е предвидено, че предсрочната изискуемост настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
По делото
ищеца е представил осем броя допълнителни споразумения към договора за кредит,
двустранно подписани, с които страните са предоговаряли условията на процесния
договор за кредит, констатирайки наличие на просрочени плащания по него, като
са въвеждали периоди на облекчени плащания. В
допълнителните споразумения е договорено и право на кредитора (потвърдено
с изрично съгласие на кредитополучателя) да преоформи сумата на съществуващите
просрочия (за главница и лихва) чрез натрупването им към усвоената редовна
главница по кредита. Поради горепосочените преоформяния на кредита, договорени
между страните с всяко от подписаните допълнителни споразумения, се е формирала
главница по-голяма от посочения размер усвоен кредит в Договора за банков
кредит.
По делото
ищеца е представил нотариална покана, peг.№2127, том I, акт №100 от
17.05.2016 г. на нотариус Д. Л., peг.№322 от НК, отправена до ответника
И.П.. От съдържанието на същата е видно, че ответника е уведомен, че поради
забава в плащанията по процесния договор за кредит №HL18887/22.01.2007 г., а именно три
вноски за договорни лихви и главница с падежи на 10.02.2014 г., 10.03.2014 г. и
10.04.2014 г., на основание чл.18, ал.2 от Договора за кредит на 10.04.2014 г.
вземанията на банката по цитирания договор са обявени за изцяло предсрочно
изискуеми. Длъжника е поканен в 7-дневен срок от получаване на поканата да
заплати в полза на банката сумата 64450,67 лв., в т.ч. главница - 48872,17 лв.,
договорни лихви - 15131,64 лв., такси - 446,86 лв., като ако не стори това
банката ще пристъпи към принудително събиране. Връчването на нотариалната покана
е удостоверено с Протокол от 07.07.2016 г. на Нотариус Д. Л., рег.№322 на НК, в който е посочено, че
след залепване на уведомление адресата не се е явил, поради което връчването е
счетено за редовно, на осн.чл.47, ал.5 ГПК и длъжника е уведомен
за обявената предсрочна изискуемост.
По делото съдът допусна и изслуша
заключението на ССчЕ, което не бе оспорено от страните. На поставените въпроси
вещото лице отговори следното: 1) Общият размер на усвоените суми
по Договор №HL18887/22.01.2007 г. и сключените 8 бр. допълнителни споразумения
към него, включващ и преструктурираните към главницата просрочия, е 51 122,91
лв. Към датата на подаване на исковата молба в съда (01.03.2018 г.) размерът на
задълженията по процесния договор за кредит е общо 77 514,05 лв., от които:
Главница за периода 10.01.2014 г. - 28.02.2018 г. - 48 872.17 лв.;
Възнаградителна лихва по чл.З за периода 10.02.2014 г. - 10.04.2014 г. - 1
674.55 лв.; Мораторна лихва по чл.З, ал.4 за периода 10.02.2014 г. - 27.02.2018
г. - 26 391.86 лв.; Такси по чл.4, т.2 за периода 01.02.2014 г. - 27.02.2018 г.
- 359,00 лв.; Застраховки по чл.13, ал.2 и чл.14 за периода 07.03.2014 г -
27.02.2018 г. - 216.47 лв. Направени са разходи за връчване на нотариална
покана и подновяване на ипотека по чл.13 в размер на 401,79 лв. 2) Към
10.04.2014 г. са непогасени следните просрочени вноски: главница - вноски №84 с
падеж от 10.01.2014 г., №86 с падеж 10.02.2014 г., №87 с падеж 10.03.2014 г. и
№88 с падеж 10.04.2014 г. - 160.07 лв.; възнаградителна лихва - вноски №86 с
падеж 10.02.2014 г., №87 с падеж 10.03.2014 г. и №88 с падеж 10.04.2014 г. - 1
656.19 лв.; Към датата на подаване на ИМ в съда са непогасени следните
просрочени вноски: главница - 50 вноски за периода 10.01.2014 г. - 28.02.2018
г., считано от вноска №84, с падеж от 10.01.2014 г. - 48 872,17 лв.;
възнаградителна лихва - 3 вноски за периода 10.02.2014 г.-10.04.2014 г.,
считано от вноска №86 с падеж 10.02.2014 г. - 1 674.55 лв. 3) Редовното
погасяване на кредитното задължение е преустановено на 10.07.2013 г., когато на
падежната дата не е била внесена дължимата сума. 4) За периода 01.03.2007 г. -
10.03.2014 г. за погасяване на задълженията по процесния кредит са постъпили
суми в размер на общо 25 212,90 лв. С постъпилите суми са погасени следните
задължения: Главница - 2 250,74 лв.; Възнаградителна лихва - 21 857,18 лв.;
Мораторна лихва - 17,93 лв.; Такси по чл.4, т.2 - 730,71 лв.; Застраховки - 356,34
лв. 5) Последната вноска за погасяване на задълженията по процесния кредит е
направена на 10.03.2014 г.
В о.с.з. заключението не се оспори
от страните в процеса и се прие от съда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати следните суми: сумата от 48 872,17 лева - дължима
главница по сключения договор за кредит за периода от 10.01.2014 г. до 28.02.2018 г.; сумата от 1 674,55 лева -
възнаградителна лихва по договора за кредит на основание чл.3 за периода от
10.02.2014 г. до 10.04.2014 г.; сумата от 26 391,86 лева -
мораторна лихва (обезщетение за забава) на основание чл.3, ал.4 от Договора за
периода от 10.02.2014 г. до 27.02.2018 г.; сумата от 359,00 лева - такси
по договора, дължими на основание чл.4, т.2 от Договора за периода от
01.02.2014 г. до 27.02.2018 г.; сумата от 216,47 лева -
застраховки по договора, дължими на основание чл.13, ал.2 и чл.14 от Договора
за периода от 07.03.2014 г. до 27.02.2018 г.; сумата от 401,79 лева -
разноски по Договора за кредит за връчване нотариална покана за предсрочна
изискуемост и за подновяване на учредена в полза на ищеца ипотека, съгласно
чл.13 от Договора, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане
на сумите.
Предявения иск се прецени за допустим, а разгледан по същество искът
е частично основателен.
С оглед фактическите
взаимоотношения между страните, в производството е предявен иск с правно
основание чл.430 и сл. от ТЗ.
При разпределяне на
доказателствената тежест, с оглед определената правна квалификация на
предявеният иск, съдът указа на страните, че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на договорни взаимоотношения между него и ответника по повод
сключване на процесния договор за кредит, усвояването на кредита и съответно
наличие на предпоставки да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем и да се
пристъпи към принудително събиране на целия дълг, а ответника от своя страна
следва да доказва, че е изправна страна по отношение на поетите с процесния
договор задължения в частност, че редовно и своевременно е заплащал погасителните
си вноски.
При съобразяване на
доказателствата по делото, настоящият състав счита, че между ищеца и ответника
е сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 и ал.3 ТЗ. Договорът за
банков кредит е формален. Писмената форма е необходима за неговата
действителност (аргумент чл.430,
ал.3 ТЗ). В настоящия казус е спазена изискуемата форма за
действителност на сключения между страните по делото договор.
Между страните липсва спор, а и от
доказателствата по делото е установено, че ищецът е изпълнил произтичащото от
договора задължение – от заключението на назначената по делото експертиза е установено,
че общият размер на усвоените от ответника суми по процесния договор и
сключените 8 бр. допълнителни споразумения към него, включващ и
преструктурираните към главницата просрочия, е 51 122,91 лв.
Липсва спор и относно факта, че
ответникът частично е изпълнил поетото задължение - пак от заключението на
експертизата се установява, че направените от ответника погасителни вноски по
кредита за периода 01.03.2007 г. - 10.03.2014 г. са в размер общо на 25 212,90
лв., с които са погасени следните задължения: главница - 2 250,74 лв.;
възнаградителна лихва - 21 857,18 лв.; мораторна лихва - 17,93 лв.; такси по
чл.4, т.2 - 730,71 лв.; застраховки - 356,34 лв.
Според вещото лице последна вноска
по кредита е направена на 10.03.2014 г., след което плащанията по кредита са
преустановени. Вещото лице е изчислило също така, че към датата на подаване на
ИМ в съда (01.03.2018 г.) размерът на задълженията по процесния договор за
кредит е общо 77 514,05 лв., от които: главница за периода 10.01.2014 г. -
28.02.2018 г. - 48 872.17 лв.; възнаградителна лихва по чл.З за периода
10.02.2014 г. - 10.04.2014 г. - 1 674.55 лв.; мораторна лихва по чл.З, ал.4 за
периода 10.02.2014 г. - 27.02.2018 г. - 26 391.86 лв.; такси по чл.4, т.2 за
периода 01.02.2014 г. - 27.02.2018 г. - 359,00 лв.; застраховки по чл.13, ал.2
и чл.14 за периода 07.03.2014 г - 27.02.2018 г. - 216.47 лв. Вещото лице е
посочило и че към датата на подаване на ИМ в съда (01.03.2018 г.) са непогасени
следните просрочени вноски: главница - 50 вноски за периода 10.01.2014 г. -
28.02.2018 г., считано от вноска №84, с падеж от 10.01.2014 г. - 48 872,17 лв.;
възнаградителна лихва - 3 вноски за периода 10.02.2014 г.-10.04.2014 г.,
считано от вноска №86 с падеж 10.02.2014 г. - 1 674.55 лв.
Спорен по делото въпрос е налице
ли е основание за предсрочна изискуемост на кредита, в частност налице ли са предпоставки
за активиране на клаузата на чл.18, ал.2 от договора. В цитираната клауза от
договора за кредит, страните са уговорили, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целия остатък
по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска.
Според заключението на изслушаната
по делото ССчЕ последното плащане по процесния кредит е на 10.03.2014 г., като
от изготвената от вещото лице таблица за извършените плащания, а и предвид
подписаните 8 броя допълнителни споразумения към договора е безспорно, че ответника
е допускал просрочване на погасителни вноски и преди посочената дата. В
заключението си вещото лице е посочило, че към датата на подаване на ИМ в съда
(01.03.2018 г.) са непогасени следните просрочени вноски: главница - 50 вноски
за периода 10.01.2014 г. - 28.02.2018 г., считано от вноска №84, с падеж от
10.01.2014 г. - 48 872,17 лв.; възнаградителна лихва - 3 вноски за периода
10.02.2014 г.-10.04.2014 г., считано от вноска №86 с падеж 10.02.2014 г. - 1
674.55 лв.
При изложеното до тук за настоящия
съд следва извод, че ищеца правилно се е възползвал от предвидената договора за
кредит възможност да направи целия кредит предсрочно изискуем, при наличие на
предпоставките за това.
Спорен по делото е и момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Според ищеца това е станало
на 10.04.2014 г., когато са били налице предпоставките на чл.18, ал.2 от
договора. Според съда това обаче не е така.
Съгласно даденото разрешение в
т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60, ал.2 на ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от
длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Начинът на удостоверяване на връчването
на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно
изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ
на връчване. (в същия см. Решение №180/23.11.2016 г. по т.д.№2400/2015 г. на
ВКС, I т.о.; Решение №25/03.05.2017 г. по т.д.№60208/2016 г. на ВКС, II г.о.).
В конкретния случай, ищеца е избрал
да уведоми ответника чрез нотариална покана. Връчването на нотариалната покана
е удостоверено с Протокол от 07.07.2016 г. на Нотариус Д. Л., рег.№322 на НК, в който е посочено, че след залепване на
уведомление адресата не се е явил, поради което връчването е счетено за
редовно, на осн.чл.47, ал.5 ГПК. При това положение длъжника е уведомен
за волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем,
именно от датата на връчване на нотариалната покана - 07.07.2016 г. Така извършеното уведомяване се
приема от настоящия съд за редовно извършено и в съответствие с изискванията на
закона.
В задължителното за съдилищата ТР
№3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, в т.2 касационната инстанция приема,
че размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
При съобразяване на цитираната
задължителна за съдилищата практика, настоящия съд прецени предявения иск за
основателен в частта за сумата 48 872,17 лева - дължима
главница, която следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на иска (01.03.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата
и именно в тази част иска следва да бъде уважен. Претенцията на ищеца за
останалите суми - за възнаградителни и други договорни лихви, такси и разноски
следва да бъде отхвърлена. Действително претенцията за сумата 26 391,86 лева е наречена от
ищеца мораторна лихва (обезщетение за
забава), но се претендира на основание чл.3, ал.4 от Договора за кредит и за
периода от 10.02.2014 г. до 27.02.2018 г., т.е. претендира се договорна лихва
за период преди и след обявяване на предсрочната изискуемост на процесния
кредит. При внимателен прочит на цитирания текст от договора е видно, че в
същия е уговорена лихва при просрочие на погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период плюс наказателна надбавка от 10
пункта.
В съобразителната част на т.2 на цитираното ТР №3/2017 г. от
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по
договора за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на
вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва
заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора
лихви. Противното би означавало кумулирането на две обезщетения за забавата на
длъжника, касаещи един и същ период и би довело до неоснователно обогатяване на
кредитора, което правният ред не допуска.
Съобразявайки
посоченото, настоящия съд прие претенцията на ищеца за сумата 26 391,86 лева, наречена от ищеца мораторна
лихва (обезщетение за забава), на основание чл.3, ал.4 от Договора за кредит за
периода от 10.02.2014 г. до 27.02.2018 г., за неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
В конкретния случай делото не е с особена
фактическа или правна сложност. Не са събирани и многобройни доказателства -
освен представените с ИМ писмени доказателства, е изслушана само една ССчЕ.
Следва да бъде отбелязано и че упълномощения по делото от ищеца адвокат не е
присъствал на нито едно от проведените 3 съдебни заседания. Само високия размер
на цената на иска не би могъл да обоснове извод за наличие на фактическа и
правна сложност. Ето защо настоящия съд счете възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, плетено от ищеца за основателно и
намери, че последното следва да се намали до предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004 г. минимален размер от 2867,48 лв. След уважаване възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, плетено от ищеца,
общия размер на сторените от последния разноски в производството възлизат общо на
сумата от 6184,11 лв., в т.ч. 3116,63 лв. - ДТ, 200 лв. - възнаграждение за
вещо лице и 2867,48 лв. - възнаграждение за адвокат. Съобразно правилото на
чл.78, ал.1 ГПК и съответно на уважената част от иска, на ищеца следва да се
присъди сума за разноски в размер на 3 878,94 лв.
Ответника не е направил искане за
присъждане на разноски, а и по делото липсват доказателства последния да е
сторил такива, поради което съдът не се занимава с въпроса за разноските на
ответника.
Водим от горното ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Т.П.
с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с
ЕИК000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ул."Околовръстен път" №260 сумата от 48 872,17 лева - дължима
главница по Договор за
кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 18887/22.01.2007г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на иска (01.03.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата, като
искът за сумите: 1 674,55 лева - възнаградителна
лихва по договора за кредит, за периода от 10.02.2014 г. до 10.04.2014 г.; 26 391,86 лева -
мораторна лихва (обезщетение за забава) на основание чл.3, ал.4 от Договора за
периода от 10.02.2014 г. до 27.02.2018 г.; 359,00 лева - такси по
договора, дължими на основание чл.4, т.2 от Договора за периода от 01.02.2014 г.
до 27.02.2018 г.; 216,47 лева - застраховки по договора, дължими
на основание чл.13, ал.2 и чл.14 от Договора за периода от 07.03.2014 г. до
27.02.2018 г.; 401,79
лева - разноски, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Т.П.,
с посочени данни, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр.София с посочени
данни, направените в настоящото производство разноски в размер на 3 878,94 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: