В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение

в открито съдебно заседание на 21.03.2019година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т.д. №107 по описа за 2017г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по предявен от "Джи Енд Джи - 90" ЕООД гр.Добринище иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.505, ал.1 и чл.535 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника "Хелио-Тур-С"АД гр.Елхово съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата 170 000лв. по запис на заповед от 11.06.2016г. с падеж 15.06.2017г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №538/2017г. по описа на ЕРС, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че е поемател по запис на заповед, издаден на 11.06.2016г., по който ответното дружество се е задължило безусловно и неотменимо да му заплати сумата 170 000лв. на падеж 15.06.2017г. Тъй като на падежа не било извършено плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с изпълнителен лист за сумата по записа на заповед, но ответникът възразил срещу заповедта, което обосновало интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск. Моли и за присъждане на разноските в заповедното производство и тези в настоящото исково производство.

Ответникът е оспорил иска изцяло като неоснователен, с основното възражение, че процесният запис на заповед е издаден от представител без представителна власт - лицето З.А.И. като представител на юридическото лице "ТХ Русалка Холидейз" ЕООД - представител на ответното дружество. Това вписано на 31.03.2016г. в Търговския регистър обстоятелство било оспорено със сигнал до СРП, при което било образувано ДП №15271/2017г. по описа на Първо районно управление при СДВР - гр.София. Твърдението на ответника е, че на 16.03.2016г. не е провеждано заседание на СД на ответното дружество "Хелио-Тур-С"АД, на което да е направен избор на нов представляващ "ТХ Русалка Ходидейз" ЕООД - представител на ответното дружество, при което на 03.05.2016г. било взето решение на заседание на Съвета на директорите на ответното дружество за освобождаване на З.А.И. като лице, представляващо "ТХ Русалка Холидейз" ЕООД - представител на "Хелио-Тур-С" АД. Тъй като процесният запис на заповед е с дата на издаване 11.06.2016г., т.е. след 03.05.2016 г. - датата на освобождаване на З.И., ответникът счита, че записът на заповед е издаден при липса на представителна власт и на основание чл.462 ТЗ задължава лично издателя му. На следващо място ответникът е оспорил датата на издаване на записа на заповед, с твърдение, че същият е антидатиран и съставен за целите на настоящото производство; оспорен е и подписа на З.И.. Ответникът е поддържал още, че липсват договорни отношения между страните, че не е получавал средства от ищеца, нито има осчетоводено негово вземане.

В о.с.з. искът се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца - адв. Г., която моли и за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът, чрез адв.С., пледира за отхвърляне на иска и също настоява за присъждане на сторените по делото разноски. Представя и подробна писмена защита.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът "Джи Енд Джи - 90" ЕООД гр.Добринище е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 170 000лв., ведно със законната лихва върху нея от 17.08.2017г. - датата на подаване на заявлението. Документът, от който произтича вземането е запис на заповед, издаден на 11.06.2016г. от "Хелио-Тур-С"АД, представлявано от изпълнителния директор З.А.И., без протест, платим на падежа 15.06.2017г.

По образуваното ч.гр.д. №538/2017г. Елховският районен съд е постановил разпореждане от 21.08.2017г., с което е разпоредил "Хелио-Тур-С"АД да заплати на "Джи Енд Джи - 90" ЕООД сумата 170 000 лв., дължима по записа на заповед от 11.06.2016г., ведно със законната лихва от 17.08.2017г. до окончателното й изплащане.

Поканата за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за изпълнение е връчена на 28.11.2017г. на длъжника "Хелио-Тур-С" АД, който преди тази дата, узнавайки за заповедта за изпълнение, е подал възражение от 11.10.2017г. Или възражението е подадено в срока по чл. 414 ГПК и искът е допустим.

От представените от ответника писмени доказателства и след справка в Търговския регистър ЯОС установи, че на 31.03.2016г. в ТР е вписано обстоятелство относно представителството на ответното дружество "Хелио-Тур-С"АД от З.А.И. в качеството й на представител на представляващото юридическо лице "ТХ Русалка Холидейз"ЕООД. Основание за извършеното вписване на посоченото обстоятелство е протокол от 16.03.2016г. от проведено заседание на Съвета на директорите на "Хелио-Тур-С"АД, на което членовете на СД - "Турист продукт" ООД, чрез управителя С. З. Г., "Туристически холдинг Русалка Холидейз" АД, представлявано от "Висент"ЕООД, чрез Р. Р. А. и "ТХ Русалка Холидейз" ЕООД, чрез управителя Е.Б., са взели решение за освобождаване на Е.А.И. като лице, представляващо "ТХ Русалка Холидейз" АД (ЕООД)- представител на "Хелио-Тур-С" АД и за избор на З.А.И. като лице, което да представлява "ТХ Русалка Холидейз" ЕООД като представител и изпълнителен член на "Хелио-Турс-С"АД.

На 17.06.2016г. З.И. е заличена в Търговския регистър като представляващ юридическото лице "ТХ Русалка Холидейз" ЕООД - представител на ответното дружество и на нейно място е вписана Е.З.Б..

Видно е от представеното по делото удостоверение от 28.09.2018г. на Първо районно управление при СДВР, че по описа на районното управление е образувано ДП №15271/2017г. за извършено престъпление по чл.309, ал.1 НК за това, че протоколът от заседанието на Съвета на директорите на ответното дружество от 16.03.2016г. е неистински частен документ.

От заключенията - основно и допълнително на вещото лице Ф.Т., извършило назначената съдебно-графологична експертиза, по делото е установено, че подписът за "издател" в процесния запис на заповед от 11.06.2016г., е положен от лицето З.А.И.. Относно подписите, положени в протокола от 16.03.2016г. от заседанието на Съвета на директорите на ответното дружество, вещото лице е установило, че подписът за "Турист продукт" ООД не е положен от С. З. Г., а от З.А.И.; подписът за "Туристически холдинг Русалка Холидейз" АД е положен от Р. Р. А. и подписът за "ТХ Русалка Холидейз" ЕООД не е положен от Е.З.Б., като не е възможно да се отговори дали имитираният подпис е положен от З.А.И..

От заключението на вещото лице - икономист А.Т., извършило съдебно-икономическата експертиза, по делото е установено, че между страните няма сключени търговски сделки, договори или договорни отношения, които да са били осчетоводени при ответника и които да са били свързани с предоставени стоки, извършени услуги или други активи. В дружеството няма счетоводни записвания с оглед сключени договори, като при ответника не съществува осчетоводено вземане, нито задължение в размер на 170 000 лв. към ищеца "Джи Енд Джи - 90" ЕООД.

Разпитана в качеството на свидетел, подписалата процесния запис на заповед З.И., е поддържала, че записът на заповед е издаден от нея на посочената дата 11.06.2016г. и документът е издаден по разпореждане на настоящия представляващ ответното дружество Е.Б.. Свидетелката е посочила, че всяко нейно действие като изпълнителен директор на ответното дружество е било по заповед или съгласувано със семейство Е. и Н. Б., които са управлявали дружествата в системата "Българска индустриална група", като според свидетелката между страните по делото са съществували търговски отношения във връзка с договор за наем на недвижим имот и предварителен договор за продажба на недвижим имот.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

Налице е издаден в полза на ищцовото дружество редовен от външна страна запис на заповед. Приложеният в оригинал към заявлението на ищеца запис на заповед от 11.06.2016г. съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ - запис на заповед в заглавието и в съдържанието, в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаване, подпис на издател.

От заключението на вещото лице, извършило съдебно-графологичната експертиза, което съдът кредитира, по делото е установено, че подписът на издател на записа на заповед е на З.А.И., която в периода 31.03.2016г.-17.06.2016г. е била вписаният в Търговския регистър представител на ответното дружество, или не е налице неавтентичен документ.

Направеното от ответника възражение, че записът на заповед е издаден от представител без представителна власт, е неоснователно и не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. Органната представителна власт на търговско дружество е обстоятелство, подлежащо на вписване. Съгласно чл.235, ал.3 и ал.4 от ТЗ, имената на лицата, овластени да представляват акционерното дружество се вписват в Търговския регистър, като ограниченията на представителната власт на Съвета на директорите, на Управителния съвет и на овластените от тях лица нямат действие по отношение на третите лица и не подлежат на вписване в ТР. Трайна е практиката на ВКС, че вписването в Търговския регистър на подлежащи на вписване обстоятелства има конститутивно и оповестително действие. Публичността на Търговския регистър изключва възможността съдът да приеме за недоказан факт, свързан с обективираните в регистъра данни - арг. от чл.155 ГПК, като на основание чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ съдът се позовава на вписването, независимо дали вписаното обстоятелство съществува. Съдът не може да вземе предвид несъществуването на вписано обстоятелство, ако то не бъде установено по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая З.А.И. е вписаният в Търговския регистър представляващ ответното дружество "Хелио-Тур-С"АД в периода 31.03.2016г.-17.06.2016г. Липсват данни да е проведено самостоятелно исково производство по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, в което да е установено с влязло в сила съдебно решение, че вписаното в ТР обстоятелство за избор на З.И. като представляващ ответното дружество не е възникнало валидно, т.е. че е вписано несъществуващо обстоятелство. Такъв иск не е въведен и в предмета на настоящото дело, поради което в това производство съдът не може да извършва проверка за съществуване на вписаното в Търговския регистър обстоятелство. Поради това решаващият състав на съда не обсъжда заключението на вещото лице по съдебната графологична експертиза в частта относно автентичността на подписите на членовете на Съвета на директорите на ответното дружество за избор на З.И. за представляващ ответното дружество, т.к. това доказателство е неотносимо към предмета на доказване по предявения иск. Несъществуването на вписано в ТР обстоятелство не се установява и посредством сигнал за извършено престъпление от общ характер, при което за изхода на настоящото дело е без значение образуваното досъдебно производство по описа на Първо районно управление при СДВР - гр.София. При липса на успешно проведен иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и заличаване на вписаното в Търговския регистър обстоятелство по реда на чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ, с оглед спецификата на действието на вписванията в Търговския регистър спрямо третите лица и съда, е налице основанието да се приеме, че за периода от вписването на З.И. до заличаването й като представляващ ответното дружество, същата се явява органен представител на ответното дружество и всички извършени от нея действия и сключени сделки се явяват такива при наличие на представителна власт. Процесният запис на заповед е издаден по време, когато З.И. е била вписаният в Търговския регистър представител на ответното дружество, поради което не е налице хипотезата на чл. 462 ТЗ. Ако ответното дружество счита, че с издадения запис на заповед З.И. е нарушила разпоредбата на чл.236 ТЗ и му е причинила вреди, следва да ангажира отговорността й по реда на чл.240, ал.2 ТЗ.

По направеното от ответника възражение, че процесният запис на заповед е антидатиран, т.е. че същият е издаден след заличаване на З.И. като представител на ответното дружество и за целите на настоящия процес, ЯОС намира следното: Настоящият решаващ състав на съда възприема даденото от ВКС в Решение №167/03.07.2018г. по гр.д. №4020/2017г., IVг.о., разрешение, според което юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдение, че документът е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.

С оглед горното и в изпълнение на възложената му доказателствена тежест, в случая ищецът е ангажирал показанията на разпитаната като свидетел З.И., издалата процесния запис на заповед като органен представител на ответното дружество. Свидетелката е посочила пред съда, че е издала записа на заповед на посочената в документа дата - 11.06.2016г., т.е. по време на представителното й правоотношение с ответното дружество. Според свидетелката, за издаването на записа на заповед тя е получила разпореждане от сегашния представляващ ответното дружество - Е.Б., във връзка с други уговорки между страните по делото и в изпълнение на възприетия модел на управление на дружествата в системата от дружества на сем.Б. Показанията на свидетелката И. не са оспорени от ответника, нито са опровергани от него с други доказателствени средства, при което не е налице основание да не бъдат кредитирани от съда поради съмнение за недостоверност. В показанията на свидетелката не прозират лични мотиви или заинтересованост от изхода на делото, като от представената от ищцовото дружество справка от НАП за сключените от дружеството трудови договори е установено, че свидетелката И. не е в трудово-правна връзка с ищцовото дружество, или не е налице зависимост между тях. Самата свидетелка е отрекла да е в трудови или други договорни отношения с ищеца. При тези данни ЯОС приема, че процесният запис на заповед е издаден на 11.06.2016г., т.е. към момент, в който З.И. е представлявала ответното дружество и валидно го е задължила.

Относно връзката между записа на заповед като абстрактна сделка и каузални правоотношения между страните: В т.17 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по иск по чл.422, ал.1 ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл. 422 ГПК парично вземане, освобождава ищеца-кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузални правоотношения с издателя. В случая ответното дружество не е противопоставило възражение за несъществуване на вземането по записа на заповед, изведено от конкретно каузално правоотношение, а напротив - твърдял е, че между страните няма каузални правоотношения и че не дължи сумата по записа на заповед, т.к. не е получавал никакви средства от ищеца, като липсата на счетоводни записвания при ответника във връзка с каузални правоотношения между страните е установен по делото факт от икономическата експертиза. Процесуалната позиция на ответника обаче следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията, дадени в ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е установено с представения редовен от външна страна и действителен запис на заповед. Липсата на каузално правоотношение не е основание да се отрече вземането по редовния от външна страна запис на заповед. Ответникът не доказа да е погасил вземането на ищеца чрез плащане или друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.

С оглед този изход на делото и уважаване на предявения иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото пред първата инстанция в размер на 3 400лв. - платена ДТ, както и разноските в заповедното производство в размер на сумата общо 6 400лв. (т.12 от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че в полза на "Джи Енд Джи - 90" ЕООД гр.Добринище, ул."Васил Коларов" №8, ЕИК 202446462, представлявано от управителя Г.Д.Д., съществува парично вземане към "Хелио-Тур-С"АД гр.Елхово, област Ямбол, ул. "Ал.Стамболийски" №70, с ЕИК102004621, представлявано от Е.З.Б., за сумата 170 000 лв. (сто и седемдесет хиляди лева), произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 11.06.2016г. и падеж 15.06.2017г., ведно със законната лихва от 17.08.2017г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч.гр.д. №538/2017 г. по описа на Елховски районен съд.

ОСЪЖДА "Хелио-Тур-С"АД гр.Елхово, с посочени данни за адрес на управление, ЕИК и представител, да заплати на "Джи Енд Джи - 90" ЕООД гр.Добринище, с посочени адрес на управление, ЕИК и представител, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 3 400лв. и разноски в заповедното производство в размер на сумата общо 6 400 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: