Р Е Ш
Е Н И
Е
№
12.04.2019г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 09.04.2019година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
ТАГАРЕВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№37 по описа за 2019 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е в стадий след отмяна с Решение
№13/30.01.2019г. по гр.д.№2081/2018г. на ВКС, I Г.О., на постановеното от ЯОС въззивно Решение№25/09.03.2018г. по
в.гр.д.№21/2018г., с дадени задължителни указания при новото разглеждане на
делото, които са изпълнени.
Подадена е въззивна жалба от К.Г.К. и И.Ж.К.,***, действащи чрез пълномощника адв.С..Е., против Решение
№731/23.11.2017г. по гр.д №405/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът е признал
за установено по отношение на ищцата М.Й.А., че К.Г.К. и И.Ж.К. не са собственици на
недвижим имот, находящ се в гр.Стралджа на ул.“П.К.Яворов“ №67, представляващ ПИ с
идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., с посочени граници, със стар идентификатор УПИ XII-1417 в кв. 126; признал
е за установено по отношение на К.Г.К.
и И.Ж.К., че ищцата М.Й.А. е собственик на ¾ ид.ч. от
недвижимия имот, находящ се в гр. Стралджа на ул.“П.К.Яворов“ №67, представляващ ПИ с идентификатор
№69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв.
126, с посочени граници
на имота и е осъдил същите да
й предадат собствеността и владението върху ¾ ид.ч. от имота; на
основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменил
в частта му относно ¾ ид.ч. от имота, нотариален акт №109/27.12.2013г.
на нотариус Е. Щ.;
като е осъдил К.Г.К. и И.Ж.К.
да заплатят на М.Й.А. направените по делото разноски в размер на 1768 лв.
Оплакването на въззивниците е, че обжалваното решение на
ЯРС е необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
Твърдението им е, че със съдебния акт не е изяснена правилно фактическата обстановка, не
са интерпретирани правилно събраните по делото доказателства и не са обсъдени
всички направени възражения, като това води до липса на мотиви и до неправилни
правни изводи. Въззивниците
поддържат, че от
събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказва претенцията на
М.А., че е собственик на процестия имот и че по делото липсват представени
годни доказателства в тази насока. Според въззивниците,
не е ясно как М.А. или неин наследодател се легитимират като собственици на
процесния поземлен имот в гр.Стралджа. Сочат,
че твърдения наследодател е починал през 1977г.
и е налице много дълъг период, през който наследниците не са демонстрирали или
уредили своето наследство и не са се легитимирали като собственици. Сочат още,
че повече от 25 години К.К. и И.К. са обработвали двора и са демонстрирали,
че той е техен, без някой да има претенции или спорове по отношение на
тези действия.
Поддържат, че няма
твърдения, нито доказателства от страна на ищцата, че по някакъв начин е спряла
придобивната давност на ответниците. Обратно - че ответниците са осъществили непрекъснато,
явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било владение повече от 10
години и са станали безспорни собственици на процесния имот. Предвид изложеното и по подробни
съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени
изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.
С писмения
отговор въззиваемата М.А. е оспорила жалбата по съображения, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Сочи, че тя, като наследник на Й. Д. Г., б.ж. на гр.Стралджа,
поч.
на 09.05.1977г. и на П.
Н.
Ж.,
поч.
на 04.04.2009г., е придобила по наследство 3/4 ид.ч. от процесния имот. Твърди,
че от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ
се установява, че до 2013г. имотът е бил записан в емлячните листи и
кадастралния план на града на името на Й.
Д.
Р.,
с което фамилно име е бил известен наследодателя на М.А.- Й. Д. Г.. След смъртта на същия, имотът е бил деклариран
на името на наследниците и ищцата редовно заплащала данъците, включително и към
момента. Сочи, че през 2015г. при посещение в Община Стралджа за заплащане на
дължащите се данъци ищцата е била неприятно изненадана от обстоятелството, че
първият ответник се е снабдил с нотариален акт №109, том XII, рег.№8082,
н.д.№1408/27.12.2013г. на нотариус Е.
Щ.-гр.Ямбол
за право на собственост върху имота й в резултат на давностно владение и е
декларирал имота като свой, и че констатирала междувременно, че същият е
предприел действия по обсебване на имота. Твърди, че не е налице изтекла
придобивна давност в полза на ответниците и че липсват основания, които да
удостоверяват установяване на непрекъснато владение върху имота, продължило
повече от десет години. Въззиваемата счита, че е налице неправомерно проникване в чужд имот,
възползване от обстоятелството, че собствениците не живеят трайно в имота и
ползване на лъжесвидетелстване за снабдяване с констативен акт за право на
собственост върху имота. Моли
жалбата да бъде
отхвърлена, а атакуваното решение- потвърдено, с присъждане на направените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото жалбата
се поддържа изцяло от пълномощника на въззивниците - адв.Е., която моли и за
присъждане на разноските по делото.
Процесуалният представител на
въззиваемата М.А. - адв.С. пледира въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, с присъждане на
разноските по представения списък по чл.80 ГПК. Представя и подробна писмена
защита.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани
страни, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
Ищцата М.Й.А. ***, е
предявила против К.Г.К. и И.Ж.К.,***, обективно съединени искове - отрицателен
установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че
ответниците не са собственици на недвижим
имот - дворно място с площ от 567кв.м., находящо се в гр.Стралджа на ул."Яворов"№67, представляващо поземлен имот с идентификатор №69660501.2052, със стар
идентификатор УПИ XII-1417 в кв.126 по плана на гр.Стралджа, при посочени граници на имота и иск по чл.108 ЗС
за ревандикация на 3/4 ид.части от същия имот. Съобразно изложените от ищцата обстоятелства в
исковата молба, изправена във въззивното производство при новото разглеждане на
делото, тя е собственик на 3/4 ид.части от недвижимия имот. Правото на
собственост ищцата придобила по наследство от баща си Й. Д. Г., б.ж. на
гр.Стралджа, поч. на 09.05.1977г., който придобил имота в резултат на изтекла в
негова полза придобивна давност, текла в период от 50 години, като давностното
владение е установено от дядо й Д. Г., поч на 26.03.1975г., към което владение
е присъединено владението на баща й Й. Г., до чиято смърт давността е изтекла. С тези
твърдения ищцата е обосновала правния си интерес от предявяването
на исковете,
както и с твърдението, че ответникът К.К., по време на
брака си с втората ответница И.К., се е снабдил с констативен нот.акт по обстоятелствена
проверка за имота, като е направено искане за отмяна на този
нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Ответниците са оспорили
отрицателния установителен иск като процесуално недопустим, както и като
неоснователен (както и иска по чл.108 ЗС) с възражението, че ищцата не е
установила правото на собственост на наследодателя си върху спорният имот,
който имот е е придобит от ответниците на
основание 10-годишно давностно владение, като общият срок на владението им е
повече от 25години. Твърдението на ответниците е, че владението им е било явно
и несъмнено, необезпокоявано от никого, че давността не е била прекъсвана, че
ответниците не са познавали ищцата и нейните роднини и не са знаели кой е
предишният собственик на дворното място.
От фактическа
страна по делото е установено, че ищцата М.Й.А. е наследник по закон,
дъщеря на Й. Д. Г. б.ж. на гр. Стралджа, поч.
на 09.05.1977г. Видно е от представеното Удостоверение
за наследници №АПИО-3629/25.11.2016г. на Община Стралджа, след смъртта си Й. Д. Г. е оставил за свои
наследници освен
ищцата, негова дъщеря и П. Н.Ж.– преживяла съпруга. Последната е починала на 04.04.2009г. и е оставила за свои наследници
по закон Н. С. Н. - син от първи брак и ищцата М.А.-
дъщеря. От удостоверение за раждане на М.Й.
е установено, че същата е родена на ***г., с баща Й. Д. Г. и майка П. Н. Д.
Видно от
Удостоверение от 20.06.2017г. на Отдел „ТСУИЕ“ при Община Стралджа, процесният
ПИ с идентификатор 69660.501.2052 по КК на гр. Стралджа - стар УПИ XII-1417 в кв.126 по ЗРП на
гр.Стралджа, е на адм.адрес ул. “П.К.Яворов“ №67, а
съгласно разписния лист към РП, одобрен със
Заповед №248/04.05.1995г. имотът- УПИ №ХII-1417 в кв.126 е записан на Й.Д.Р. Ищцата е представила пред ЯРС
декларация от 21.12.2017г., че имената Й. Д.Г. и Й.Д.Р. принадлежат на едно и също лице.
От
приложената Скица на СГКК-Ямбол е видно, че като собственик на ПИ с идентификатор №69660.501.2052 по КК на гр.
Стралджа (с № по предходен
план УПИ №ХII-1417 в кв.126) е вписан въззивникът К.Г.К., въз основа на нот. акт, вписан под №193, т.31, рег. 11708, дело 6227 от 27.12.2013г. на
СВп.-Ямбол.
Видно е
от представеното пред ЯРС копие от нот. дело 1408/2013г. на Нотариус №487 с
РД-ЯРС, че с нот. акт №109, т. ХI,I рег.№8082 по н.д.№1408/2013г. на Нотариус №487 с
РД-ЯРС, въззивникът К.Г.К. - ответник в първоинстанционното производство, на основание чл.587, ал.2 ГПК е бил признат за собственик по давностно владение
на процесния имот. Не е спорно, че към датата на издаване на нот.акт К.К. е бил в граждански брак с
въззивницата И.К.. В нот.дело е приложена скица на имота, в която като
собственик е вписано лицето Й. Д. Г., както и копие от разписен
лист по стар план за имот ХII-1417 в кв.126, записан на името на Й. Д. Р. .
От неоспорените заключения - първоначално и допълнително на вещото
лице инж.В.Ф., извършило назначената СТЕ, по делото е установено, че ПИ с
идентификатор 69660.501.2052 по КК на гр.Стралджа е идентичен с УПИ XII-1417 в кв.126 по РП
и се намира на ул.„П.К.Яворов“67 в гр.Стралджа. Установено е от вещото лице, че на 24.03.1998г. с декларация
№1704239, ищцата М.А.
е декларирала в отдел МДТ имотът УПИ XII-1417 в кв. 126, като придобит по
наследство без документ за собственост, но неточно ищцата е посочила имота на адрес
ул.“П.К.Яворов“19, като същата е
заплащала данъци за имота до 30.04.2010г., а от 2011г. до настоящия момент й е начислена незаплатена сума в
размер на 237,30лв. от неплатени данъци. Според допълнителното заключение, на 12.11.2012г. ответникът К.К. е декларирал имота без
документ за собственост, като тогава е заплатил и данък за пет години назад. На
13.11.2014г. К. е подал нова
декларация с №000031 за имот с идентификатор 69660.501.2052, въз основа на съставения му констативен
нотариален акт, като от тогава заплащал данъци за имота и няма неплатени
задължения. Вещото лице е
посочило, че след справка в СГКК по досието на имота се е установило, че по молба от
13.12.2013г. на К. службата е издала скица за имота на името на Й. Д. Г., след което въз основа на нот.
акт, в КР за собственик на имота е вписан ответникът.
Няма
спор и е установено с н.а.№123/09.04.2009г. на нотариус №243 в НК, че
ответникът К.К. е собственик на съседния на процесния имот - дворно място и
жил.сгради на адм. адрес ул."П.К.Яворов"№65а в гр.Стралджа.
Пред ЯРС са събрани гласни доказателства - показанията на разпитаните две групи свидетели.
Водения
от ищцата свидетел С.У. е заявил, че познава ищцата и баща й, когото знаел като Д. Р.. Последният живеел през една
къща от имота на свидетеля и имал ковашка работилница в двора си. Според
свидетеля, когато бащата починал, собственик станала ищцата, която отдавала имота под наем и
имотът не бил изоставян. Свидетелят е уточнил, че е живял в съседство на процесния имот от 1967г. до 1985г.-86г.,
когато си купил друга къща. Заявил е, че не е виждал дали някой от семейството на К. е бил в този имот, и
дали
ответникът е работил
двора. Според свидетеля, последно дворът бил работен от С. - полицай, преди пет-шест години, от когото свидетелят си
купувал краставици. Свидетелят е посочил, че е виждал М. в този двор да
обработва земята, преди да започне да го отдава под наем на полицая.
Свидетелката С.. Т.- първа братовчедка на ищцата, е посочила, че бащата на ищцата се
казвал Й. и починал
преди доста години, преди майка й. Той имал имот в гр.Стралджа, на ул.“П.Яворов“,
в който имало къщичка и дюкянче. Според свидетелката, до 2013г. ищцата плащала
данъците за имота, а
след това останала без работа и не можела да плаща. Свидетелката е заявила, че
имотът е бил отдаван под наем на хора да го обработват - на С. А., като наемът получавала М.. Свидетелката е
заявила, че не може да каже коя година е било това. След като С. освободил двора, друг не
влизал в
него. Мястото било
тревясало. В имота имало вода, но всичко рухнало, тъй като ищцата не можела да
го стопанисва. Според свидетелката, родителите на К. притежавали съседна къща до двора, но не работили
двора на М. по никакъв начин. Свидетелката е заявила, че миналата година ищцата
видяла, че двора е изоран и се учудила. Отишла при ответника и той й казал, че го е
купил от наследниците. От общината й отговорили, че имотът е записан на К.. Свидетелката е заявила, че живее в с.Воденичане, но
почти през ден ходи в Стралджа,
като возела с автомобила си и ищцата, а почти всеки месец наглеждали двора.
Между къщата на К. и имота на М. имало ограда. Имало мрежа и врата и М. имала
ключ за вратата. Майката на М. живеела в този двор, но след това всичко
започнало да пада и тя отишла да живее в с.Воденичане. Според свидетелката
майката на ищцата починала преди 5-6 години.
Посоченият
от ответниците свидетел С. У. е поддържал, че познава К. и семейството
му, тъй като живее на задната улица. Познавал имотът им, както и двора на
ищцата, който бил до имота на К. и бил ползван и обработван от последния доста
години, но свидетелят не знаел колко точно. Според свидетеля, през последните десет години е нямало друг човек
да работи двора. Преди там живеел възрастен човек, който починал. Дворът бил ограден и между него и
къщата на К. имало мрежа. К. през своя двор влизал в съседния, мрежата била разградена. Работел
мястото, сеел го. В мястото нямало ток и вода. Познавал Стоян Атанасов, но не
го бил виждал в този двор. В годината свидетелят рядко минавал покрай двора.
Заявил е, че не знае как К. е започнал да ползва двора.
Свидетелката И. Ц. – сестра на ответника К. е
посочила, че родителите й закупили имота на №65 през 1982г., като съседният имот, находящ се на №67 бил
пълен с отпадъци на съседите, имало и купчини пръст от паднали постройки. Не
знаели чий бил този имот. Свидетелката е заявила, че от преди десет години брат
й, а преди това и баща й изчистили двора и го оградили с тръни. Баща й си държал там каруцата, магарето,
сено. След смъртта му от 2009г. брат й започнал да поддържа двора – да го коси,
да го оре, оградил го с мрежа. До тогава никой не е имал претенции за имота.
Според свидетелката, преди много
години С.А. влизал в двора и една година
гледал краставици там, като вземал ток от баща й, но това било преди повече от
15 години. Не знаела да е плащал пари за този двор. Брат й след това продължил
да чисти и да се грижи за имота и плащал данъци за имота доста години.
Възрастна жена свидетелката не била виждала да живее в двора, а от 1982г. според нея, къща вече
нямало там. Не била виждала ищцата да влиза в двора. Свидетелката живеела на
задната улица и постоянно била у майка си. Брат й работел двора повече от десет
години – просто чистел тревата и орял. Не бил сял нищо. От 5-6 години брат й
бил в чужбина, но когато си дойдел орял двора. През зимата бил в България, лятото пак
заминавал. Брат й си пускал кокошките в този двор, както и кози, за да пасат.
Между двата двора имало мрежа и вратичка, която направил бащата на
свидетелката.
При тези фактически
данни, с постановеното по спора решение ЯРС е уважил отрицателния установителен
иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, уважил е и иска по чл.108 ЗС за 3/4 ид.
части от имота и е отменил констативния нот.акт за собственост за 3/4 ид.части
от имота, издаден в полза на ответника К.К..
Пред въззивната
инстанция са събрани гласни доказателства - показанията на разпитаните
свидетели Н. М. и Б. У. Свидетелят М. е дал показания, от които се установява,
че неговият тъст Д. Г., който е дядото на ищцата, получил процесния имот от
своя тъст. До смъртта си Д. Г.живеел в имота и работел в работилницата,
построена в имота, а след смъртта му свидетелят се отказал от неговото
наследство в полза на бащата на М. - Й. Г.. Последният живеел в имота със
семейството. Според свидетеля, семейството на М. - първо нейният дядо, а след
това баща й, владяли имота повече от 60години. След смъртта на бащата на М., за
имота се грижела съпругата на Й.Г. - майката на ищцата, по-късно имотът бил
отдаден под наем на С., полицая, и към този имот нямало претенции от съседи или
трети лица, каквито свидетелят не бил виждал в имота.
Показания в същия
смисъл е дал и свидетелят Б.У.- съсед на процесния имот. Според този свидетел,
който е роден през 1935г., процесният имот се владеел и ползвал само от дядото
и бащата на ищцата - Д. и Й.. След смъртта на бащата на ищцата, за имота
продължила да се грижи съпругата му,
която го копаела, сеела и почиствала, като имотът се ползвал и под наем.
Свидетелят видял, че еднократно ответникът изорал този двор и имал магаре,
което пасяло в двора, но според свидетеля ответникът нямал нищо общо с имота на
ищцата, тъй като не пребивавал постоянно в България. Самият свидетел също се
грижел за двора по поръчение на ищцата - пръскал с хербициди тревата в двора,
което последно станало през 2018г.
При тези данни, ЯОС
приема следното от правна страна:
В предмета на
въззивното обжалване е въведено първоинстанционното решение изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Извършвайки
служебната проверка за допустимост на обжалваното решение на районния съд, настоящият решаващ състав на
въззивния съд също приема, че решението е недопустимо в частта на уважения
отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като този
иск е процесуално недопустим.
За правния интерес
от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и за неговата
допустимост, е налице задължителна съдебна практика, формирана с ТР
№8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №8/2012г. Със същото е прието, че
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице и когато ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича
правото му на собственост. При уважаване на отрицателния установителен иск за
собственост формираната с решението сила на присъдено нещо има правопредпазващо
действие. Според изложеното в тълкувателното решение, разликата между
положителния и отрицателния установителен иск за собственост е в това, че при
първия силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на
собственост на ищеца, а при втория се отрича или не претендираното право на
ответника, т.е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена
защита от тази на положителния установителен иск за собственост.
Обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните, като от волята на ищеца зависи
чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. В
случая ищцата е предявила в обективно съединяване и отрицателен установителен
иск за собственост, и осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС (включващ и
устновителен за правото на собственост на ищцата). И при двата иска предметът на доказване е
един и същ, но с предявения осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС ищцата
ще получи по-пълна защита на правото й на собственост за нейните 3/4 ид.части
от имота, при което за нея липсва правен интерес от едновременното предявяване
и на отрицателния установителен иск за собственост относно тези 3/4 ид.части ( В
този смисъл е постановеното от ВКС Решение №30/02.04.2019г. по гр.д.
№1188/2018г. на II Г.О). За останалата 1/4 ид.част
от имота също не е налице правен интерес у ищцата да предяви отрицателния
установителен иск за собственост, тъй като за тази идеална част ищцата не
заявява самостоятелни права, нито
възможност да придобие такива права, ако отрече правата на ответниците.
По тези съображения
ЯОС намира, че решението на ЯРС в частта на уважения отрицателен установителен
иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК е недопустимо, тъй като е постановено по
недопустим иск, предявен при липса на правен интерес у ищцата, поради което
решението в тази част следва да се обезсили, а производството следва да се
прекрати.
В останалата му
обжалвана част, с която е уважен искът по чл.108 ЗС за притежаваните от ищцата
3/4 ид.части и е отменен за тези ид.части констативния нот.акт за собственост,
решението на първата инстанция е валидно, допустимо и правилно.
Предмет на доказване
по предявения ревандикационен иск за собственост по чл.108 ЗС, е визираното в
исковата молба основание на правото на собственост на ищцата- наследяване и
изтекла в полза на наследодателя й 10-годишна придобивна давност, както и
владеенето на имота от ответниците, което е без основание. Тъй като ищцата е
оспорила правото на собственост върху имота, признато на ответника К.К. по
време на барака му с ответницата И.К. с констативиния нотариален акт, съгласно
разясненията на ОСГК на ВКС, дадени в ТР №11/2013г. по т.д. №11/2012г., ищцата
носи тежестта да докаже и несъществуването на признатото от нотариуса право.
Придобивната давност,
съгласно чл.79 ЗС е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическа власт върху имота като свой (чл.68,
ал.1 ЗС) в продължение на определен от закона период от време (10 години за
недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от
владелеца за същото. Правото на позоваване може да се обективира и от
наследниците на лицето, доколкото то преминава в наследството, какъвто е
настоящия случай с предявения от ищцата иск (ТР №7/17.12.2012г. по
т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай
ищцата се е позовала на осъществения фактически състав на оригинерния
придобивен способ за собственост на процесния имот, като е посочила, че в период
от 50 години давностното владение е установено от дядо й Д. Г., поч. на 26.03.1975г.,
към което владение е присъединено владението на баща й Й. Г., до чиято смърт през
1977г. давността е изтекла. Въззивният съд приема, че ищцата, чиято е
доказателствената тежест в процеса, е установила при условията на главно пълно
доказване фактическия състав на придобивната давност. От показанията на
свидетелите М. и Б.У., които съдът кредитира, тъй като са логични, еднопосочни
и безпристрастни, се установява твърдяното от ищцата явно, необезпокоявано и
непрекъснато господство върху процесния имот от дядо й Д. Г., а сред смъртта му
от баща й Й.Г. в целия сочен от свидетелите период от преди 1935г. до 1977г.,
т.е. до смъртта на Й. Г., който период е повече от 40години. И двамата
свидетели са имали преки и постоянни наблюдения върху имота през продължителен
период от време - свидетелят М. е съпруг на дъщерята на дядото на ищцата, а
свидетелят У. винаги, от рождението си
през 1935г. до настоящия момент, е бил съсед на имота, като и двамата свидетели
са установили осъществяваното владение върху имота - дворното място и
постройките в него до разрушаването им от дядото и бащата на ищцата, което
владение е продължило повече от 10 години - необходимия според чл.79, ал.1 ЗС
срок за придобиване на имота по давност при недобросъвестно владение. Вписването
в разписния лист към регулационния план на гр.Стралджа от 1995г. като
собственик на имота на бащата на ищцата - Й. Р. (Г.) и показанията на посочените
свидетели М. и У., ценени съвкупно с показанията на разпитаните пред първата
инстанция свидетели С. У.и С. Т., и със заключенията на вещото лице по съдебната
експертиза, установяват твърдяното от ищцата оригинерно придобивно основание на
правото на собственост върху имота от нейния баща Й. Г., както и придобитите от
ищцата по наследство от нейния баща (и след смъртта на майка й през 2009г.) 3/4
идеални части върху този имот.
По признание на
ответниците в отговора им на исковата молба, същите понастоящем осъществяват
фактическата власт върху спорния имот. Правилно при преценката на гласните
доказателства районният съд е формирал извод, че фактическата власт върху имота
се осъществява от ответниците без правно основание, тъй като същите не се
легитимират като настоящите собственици на имота, придобили го в резултат на
давностно владение, продължило повече от 25 години. Според легалната дефиниция
на чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. В правната теория и в
съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Тези признаци се приемат като
логическо следствие от основните два елемента - упражняване на фактическа власт
и намерение за своене на вещта. Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняваната фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез
него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост - правомощието
на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнено и да се осъществява постоянно- да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки
момент от времето, като фактическата власт върху имота може да се упражнява и
чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да
се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
В разглеждания
случай е установено несъществуването на удостовереното от нотариуса в полза на ответниците
оригинерно придобивно основание на спорния имот. Основното доказателство за
установяване на придобивната давност са гласните доказателства, като преценката
на свидетелските показания не дава основание да се приеме, че бащата на
ответника К.К. и самият той са осъществили явно, необезпокоявоано и непрекъснато фактическо господство върху
наследствения на ищцата имот с намерение за своене. Свидетелят С.У., разпитан
пред първата инстанция е посочил, че ответникът К. е ползвал и обработвал
спорния имот много години, но изрично е уточнил, че не знае колко години е
продължило това ползване, при което не може да се извърши преценка за изтичане
на срока по чл.79, ал.1 ЗС. Единствено свидетелката Ив.Ц. е поддържала, че
първоначално баща й, а след това брат й, необозпокоявано от никого са се
грижили за имота - чистили двора, оряли
го, косили го в продължение на 15години, но тази свидетелка е роднина на
ответника, заинтересована е от изхода на спора и на основание чл.172 ГПК
показанията й не следва да се кредитират поради съмнение за недостоверност,
както и поради това, че са опровергани от показанията на всички останали
разпитани свидетели. Разпитаните пред настоящата инстанция свидетели М. и Б.У.
са дали показания, че до смъртта й, майката на ищцата е посещавала имота,
наглеждала го е, копаела го, сеела го, а с показанията на св.У. е установено,
че и самата ищца посещавала имота и се грижела за него, включително чрез самия
свидетел. Разпитаните пред първата инстанция свидетели С. У. и С. Т. също са
поддържали, че след смъртта на баща й, за имота се е грижела ищцата -
посещавала го, имала ключ от него, обработвала го, като по-късно го отдала под
наем на трето лице, което отглеждало краставици в имота. Според св.Ст. У.
наемателят ползвал имота 5-6 години преди разпита, т.е. към 2011г.-2012г., към
който момент не може да се приеме, че ответникът е този, който е осъществявал
фактическата власт върху имота. Или дори да се приеме, че бащата на ответника и
той самият са осъществили фактическа власт върху имота в определени периоди, не
се касае за явно и необезпокоявано, непрекъснато владение, защото до 2009г.
фактическа власт върху имота е упражнявала и майката на ищцата като наследник
на баща й и съсобственик на имота, както и самата ищца лично и чрез трето лице
- държател по силата на наемно правоотношение, като липсват каквито и да е
доказателства ответникът да е отблъснал владението на реалните собственици и да
е продължил да владее имота с намерение за своене. Установеният от всички
свидетели факт е, че процесният имот и този на ответника са съседни, отделени с
ограда. Тази ограда не е премахната от ответника, за да се приеме, че той е
демонстрирал намерение за своене на спорния имот. За първи път това негово
намерение е демонстрирано с декларирането на имота през 2012г., но от този
момент, до 2013г. не е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на
имота по давност, а и не е установено да е осъществена явна и непрекъсната,
необезпокоявана от никого фактическа власт върху имота от страна на ответника.
Според показанията на св.У. ползването на имота от ответника е било епизодично
- магарето му пасяло в процесния имот и един път К. изорал двора, но според
свидетеля К.К. нямал отношение към имота, тъй като от години преимуществено бил
в чужбина, факт, който е потвърден и от св.Ц.- сестра на ответника.
В обобщение, ищцата М.А. е установила своята
материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.108 ЗС - че е собственик
с притежавани 3/4 ид.части от процесния
имот, придобити по наследство от баща й, който е бил собственик на имота на
оригинерно основание; ищцата е доказала правото си на собственост, което не е
изгубено на основание чл.99 ЗС и е противопоставимо на това на ответниците -
първият като титуляр на констативния нот.акт за собственост по чл.587 ГПК,
втората като съпруга на първия ответник, т.к. е установено, че ответниците не
са станали собственици на имота, както и че упражняваната от ответниците
фактическа власт върху имота е без основание, поради което предявеният иск по
чл.108 ЗС правилно е уважен от районния съд за притежаваните от ищцата 3/4
ид.части, като правилно е уважено и искането на ищцата за отмяна на констативния
нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК относно тези 3/4 ид.части.
По горните
съображения, решението на ЯРС като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди в частта на уважения иск за ревандикация, както и в частта на
последицата по чл.537, ал.2 ГПК.
При този изход на
делото пред въззивната инстанция, решението на първата инстанция следва де се
отмени в частта на присъдените на ищцата разноски, като на основание чл.78,
ал.1 ГПК и чл.294, ал.2 ГПК на ищцата, сега въззиваема, се присъдят половината
от всички сторени от нея разноски пред първата, въззивната и касационната
инстанция, които разноски са съразмерно с уважения иск по чл.108 ЗС и които
разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК възлизат в размер на сумата
общо 1454,25лв. На ответниците, сега въззвници, също следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК с оглед прекратяване производството по
иска по чл.124 ГПК, като в полза на К.К. се присъдят половината от разноските,
сторени от него пред първата инстанция - в размер на 200лв., а в полза на
двамата ответници - половината от разноските пред въззивната инстанция - в
размер на 125лв.
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №731/23.11.2017г. по гр. дело
№405/2017г. по описа на Ямболски районен съд в ЧАСТТА, с която е уважен предявения от М.Й.А. против К.Г.К. и И.Ж.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е
признато за установено по отношение на М.Й.А., че К.Г.К. и И.Ж.К. не са собственици на
недвижимия имот,
находящ се в гр.Стралджа на ул.“П.К.Яворов“67, представляващ ПИ с идентификатор
№69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв.
126, при граници на имота – имоти 69660.501.1974; 69660.501.1975; 69660.501.1977; 69660.501.1978;
69660.501.1979; 69660.501.2051; 69660.501.2130, и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО в тази му част, КАТО ОТМЕНЯ решението на ЯРС само в частта на разноските.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ЯРС
в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН ********** и И.Ж.К. с ЕГН **********,***, да заплатят на М.Й.А.
***, с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.294 ал.2 ГПК
направените разноски пред първата, въззивната и касационната инстанции в размер
на сумата общо1454,25лв.
ОСЪЖДА М.Й.А., с посочени данни, да заплати на основание чл.78, ал.4 ГПК на К.Г.К.,
с посочени данни, сумата 200 лева - разноски пред първата инстанция, както и да
заплати общо на К.Г.К. и И.Ж.К., двамата с посочени данни, сумата 125лв. -
разноски пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.