Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             05.04.2019 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 05.03.2019  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                       ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

секретар:П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 9/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по въззивна жалба от С.И.П. срещу решение №65/22.11.2018г. по гр.д.№68/2018г. на ТРС. С обжалваното решение ТРС ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск по чл. 108  от ЗС от С.И.П. *** с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.М.Т. от АК – Ямбол, ПРОТИВ М.И.М. *** с ЕГН ********** и „С.И.Г.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, с ЕИК 119676011 за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот № 229018 – нива от 3,025 дка, пета категория в местността „Куртов чеир“ в землището на с.Устрем и предаване владението на имота; oтхвърля като неоснователен и недоказан предявеният иск по чл. 537, ал.2 от ГПК от С.И.П. *** с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.М.Т. от АК – Ямбол, ПРОТИВ М.И.М. *** с ЕГН ********** и „С.И.Г.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, с ЕИК 119676011 за отмяна на нотариален акт № 70/06.03.2013 г. по нот.дело № 46/2013 г. на ТРС.

Въззивницата обжалва решението като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушения на процесуалните правила като излага съображения. Смята, че ТРС неправилно не е уважил искането на ищеца за назначаване на геодезична експертиза с въпросите, поставени от ищеца, че неправилно е отхвърлил иска като приел безкритично твърденията на единия ответник. Възразява, че неправилно ТРС е приел, че в полза на дружеството-ответник е изтекъл петгодишен давностен срок. По тези и останалите възражения във въззивната жалба моли да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и ЯОС да постанови ново, с което да уважи исковата претенция. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба не са постъпили такива от ответниците.

В о.с.з. въззивникът се представлява от упълномощения адв.М.Т., който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски.

Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Пред ТРС са предявени от С.П. искове срещу М.И.М. ***.Г.”ООД с ЕИК 119676011, със седалище гр.Сливен. Ищцата твърди, че с първия ответник М. са брат и сестра и техният общ наследодател И. М. К. е притежавал нива с площ от 6,049 дка., представляващ имот №229009, попадащ в местността „Куртов чеир“, при граници: имоти с №№000380, 229008, 229006, 229005 и 229010, както и други имоти, възстановени с решение по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ. Имотите поделили със съдебна делба по гр.д.№80/2007г. по описа на ТРС, по което било постановено решение №52/14.01.2008г., вписано в „Службата по вписванията“, с което съдът е поставил в дял на ищцата 3,025 дка от нива в местността „Куртов чеир“, имот № 229009. Ищцата твърди, че след влизане в сила на съдебното решение за делба, отв. М. подал заявление за промяна в регистър собственици и регистър имоти, при което на имота, формиран при разделянето на имот № 229009 и предоставен в дела на ищцата е присвоен № 229018, но в регистър собственици, този имот е записан на името на ответника М.. Твърди се, че няколко месеца преди да подаде исковата молба случайно ищцата открила, че имот № 229018, нейна собственост въз основа на влязло в сила решение №52/14.01.2008г. по гр.д.№80/2007г. по описа на ТРС, е продаден от първия ответник на втория ответник и за продажбата е съставен нотариален акт № 70/06.03.2013г., по нот.дело № 46/2013 г. на ТРС. След уточняване на исковата молба ищцата претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот № 229018, а именно нива от 3,025 дка, пета категория в местността „Куртов чеир“ в землището на с.Устрем, при граници: имоти с №№000380, 229008, 229006, 229019, и да бъде осъден ответника „С.И.Г.“ООД да предаде процесния имот на ищцата.

Ответникът М.И.М. не е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК и не взема становище по предявените искове. Вторият ответник „С.И.Г.“ООД е подал писмен отговор, в който оспорва исковете, твърди, че владее имота на годно правно основание и изрично се позовава на изтекла в негова полза придобивна пет годишна давност. Твърди, че е владял добросъвестно имота и присъединява владението на праводателя си от 11.02.2013г.-датата на вписване на решението за делба в СВ-Тополовград.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното гр.д.№ 80/2007г. на ТРС, че ищцата-въззивница и първият ответник М.М. са законни наследници на И. М. К., починал на 01.12.1996г.. С нотариални актове по нотариални дела с №№ 659/1998г. и 660/1998г. на ТРС са признати за собственици по наследство на земеделските имоти, предмет на заведеното дело за делба - гр.д.№ 80/2007г. по описа на ТРС. Общият им наследодател И. М. К. е притежавал девет ниви, предмет на делбата, сред които нива с площ от 6,049 дка, представляваща имот № 229009, находящ се в местността „Куртов чеир“, в землището на с.Устрем, община Тополовград, при граници: имоти с №№ 000380, 229008, 229006, 229005 и 229010. С решение № 52/14.01.2008г., постановено по гр.д.№ 80/2007г. по описа на ТРС, вписано в „Службата по вписванията“, ТРС е поставил в дял на С.П. 3,025 дка от нива в местността „Куртов чеир“, имот № 229009 и в дял на първия ответник М.  3,025 дка от нива в местността „Куртов чеир“, имот № 229009. При разпределяне на дяловете  съдът е предоставил на П. дял първи, съгласно втория вариант на проекто-разделителния протокол, изготвен от вещото лице, а на М.  - дял втори. От скицата на стр.52 от гр.д.№ 80/2007г. на ТРС е видно, че при възприетия от съда вариант на разделителен протокол на С.П. е предоставен в дял нива от 3.025дка, представляващ лявата половина на имот 229009, при граници: имоти с №№ 000380, 229008, 229006.

След влизане в сила на делбеното решение М. е подал заявление до ОСЗГ - Тополовград за промяна в регистър собственици и регистър имоти, при което на 29.01.2013г. е изработен проект за делба на имот с № 229009 по КВС и скици-проекти на новообразуваните имоти с номера съответно на имотите - 229018 и 229019, с вписани собственици. Видно от приложената скица-проект № 1208/20.01.2013г. на името на С.И.П. е записан имот с № 229019 с площ от 3,024 дка в местността „Куртов чеир“. От скица-проект № 1207/29.01.2013г. е видно, че на М.И.М. е записан имот № 229018 с площ 3,025 дка в местността „Куртов чеир“. Това се установява и от писмо на ОСЗ – Тополовград с вх.№796/02.08.2018г., приложено по делото, в което е посочено, че двата новообразувани имоти са именно от имот № 229009.

От заявление за вписване, представено по делото се установява, че на 11.02.2013г. М.М. е подал заявление до Службата по вписванията в гр.Тополовград за вписване на делбеното решение № 52/14.01.2008г. по гр.д.№ 80/2007г. на ТРС като прилага към заявлението и скиците-проекти от 29.01.2013г.. Съдебното решение е вписано в Службата по вписванията при ТРС с вх.рег.№ 57/11.02.2013г. След вписване на съдебното решение на 06.03.2013г. е подадена молба от М. като продавач и „С.И.Г.“ООД като купувач, по която е образувано нот.дело № 46/2013г. на ТРС, от което е видно, че имот с № 229018 с площ от 3,025 дка в местността „Куртов чеир“ е продаден и за продажбата е съставен нотариален акт № 70/06.03.2013г. по нот.дело № 46/2013 г. на ТРС, вписан в СВ-Тополовград. Видно от скица №1212/20.02.2013г. имот № 229018 с площ от 3,025 дка в местността „Куртов чеир“ е с граници: имот №229008, имот №229019, имот №000380 - полски път.

По делото са приложени договори за наем на земеделски земи от които е видно, че процесната нива е отдавана под наем от „С.И.Г.“ООД 2015г., 2016г. и 2017г.

Пред ТРС е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установяват горепосочените обстоятелства, относно изготвените проекти за делба, записването им на името на ищцата и първия ответник. Вещото лице е разпитано в съдебно заседание и в самото експертно заключение посочва, че окончателно проектните граници на новообразуваните имоти се формират от момента на вписване в Службата по вписвания на съдебното решение за делба от 11.02.2013г. и от този момент се дават идентификатори на имотите и се обособяват двата имота с №№ 229018 и 229019, като преди това не е имало самостоятелни имоти и окончателно се образуват самостоятелни имоти от месец февруари 2013г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Предявени са положителен установителен за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК срещу М.М., и ревандикационен иск по чл.108 от ЗС срещу „С.И.Г.“ООД.

На основание чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. ЯОС намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за допустим и основателен. Искът е допустим, тъй като за ищцата съществува правен интерес да установи спрямо ответника правото си на собственост върху процесния имот с № 229018 в землището на с.Устрем, което право е оспорено от ответника-въззиваем М., с оглед разпореждането му с имота чрез продажба, обективирана в нот.акт №70, том I, рег.115, дело 46/2013г., вписан в СВ с вх.рег.№115/06.03.2013г.

Ищцата и ответникът М. са собственици по наследство от И. М. К., починал на 01.12.1996г., на земеделски имоти, находящи се в землището на с.Устрем, видно от нотариални дела с №№ 659/1998г. и 660/1998г., които имоти са предмет на гр.д.№ 80/2007г. по описа на ТРС. С влязло в сила решение № 52/14.01.2008г., постановено по гр.д.№ 80/2007г. по описа на ТРС, вписано в СВ, ТРС е поставил в дял на С.П. 3,025 дка от нива в местността „Куртов чеир“, имот № 229009 и в дял на първия ответник М.  3,025 дка от нива в местността „Куртов чеир“, имот № 229009. При разпределяне на дяловете  съдът е предоставил на П. дял първи, съгласно втория вариант на проекто-разделителния протокол, изготвен от вещото лице, а на М.  - дял втори. От скицата на стр.52 от гр.д.№ 80/2007г. на ТРС е видно, че при възприетия от съда вариант на разделителен протокол на С.П. е предоставена в дял нива от 3.025дка, представляващ лявата половина на имот 229009, при граници: имоти с №№ 000380, 229008, 229006, който имот е с № 229018 в землището на с.Устрем. С влизане в сила на делбеното решение въззивницата П. става собственик на предоставения в нейния дял имот. Въззиваемият М. получава собствеността на нива от 3.025дка, представляващ дясната половина на имот 229009, при граници: имоти с №№ 000380, 229010, 229006, който имот е с № 229019 в землището на с.Устрем.

При регистриране на съдебното решение за делба в ОСЗ - Тополовград е допусната грешка и вместо предоставения на П. имот, на нейно име е записан имотът, получен в дял от нейния брат - ответникът М.. В резултат на тази грешка имот 229018, който съгласно съдебното решение за делба е поставен в дял на С.И.П., е записан в регистъра на М.И.М., но това не води до придобиване на собствеността върху имота от М.. Процесният имот № 229018 в землището на с.Устрем е собственост на въззивницата на основание наследство и делба. Поради изложеното, предявеният от ищцата-въззивница положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан.

По предявения иск по чл.108 от ЗС срещу ответника „С.И.Г.“ООД, ЯОС намира следното:

Според чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, т.2А, искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от ТР №1/04.01.2001г. по  тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 ЗС е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.

По делото е доказано, че процесният имот - 3,025 дка от нива в местността „Куртов чеир“, представляваща имот № 229018, е собственост на въззивницата П., на основание наследство от И. М. К., починал на 01.12.1996г., и делба на наследствените имоти по гр.д.№ 80/2007г. по описа на ТРС.

Извършеното разпореждане от М. с имот № 229018, собственост на П., чрез продажба, обективирана в нот.акт №70, том I, рег.115, дело 46/2013г., вписан в СВ с вх.рег.№115/06.03.2013г., между него като продавач и „С.И.Г.“ООД - купувач, е непротивопоставимо на собственика на имота.  Въззивемото дружество е закупило процесния имот от несобственик, който не може да му прехвърли това, което не притежава. Възражението за изтекла в полза на „С.И.Г.“ООД придобивна давност, продължила 5 години, е неоснователно. Действително, владението, което е упражнявал купувачът от 06.03.2013г. - датата на сключване на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт 70/2013г., е добросъвестно, според чл.70, ал.1 от ЗС. Според тази разпоредба владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В случая „С.И.Г.“ООД е добросъвестен владелец на имота и съгласно чл.79, ал.2 от ЗС може да придобие правото на собственост с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В случая обаче, владението на дружеството е прекъснато с предявяването на настоящия иск в последния ден на срока - на 06.03.2018г.. Дори и да се присъединява владение на праводателя му (което владение не е доказано по делото) от 11.02.2013г.-датата на вписване на съдебното решение за делба, отново възражението за придобиване по давност на имота е неоснователно. Според чл.82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. В случая праводателят М. може да упражнява недобросъвестно владение. Когато владението е разнородно (владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно), събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение - 10 години. (Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т. Г.). До 06.03.2018г. не е изтекъл в полза на „С.И.Г.“ООД необходимият срок за придобиване по давност на имота.  

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че следва да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи предявените искове.

С оглед изхода на делото, на въззивницата П. следва да се присъдят направените разноски по делото в размер 415.34лв., от които 300лв. платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.03.2018г. и 115.34лв. - д.такси и за в.л.

На основание изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Отменя решение №65/22.11.2018г. по гр.д.№68/2018г. на ТРС и вместо него постановява:

Приема за установено, по предявения от С.И.П. с ЕГН **********,***, срещу М.И.М. с ЕГН **********,***, иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че С.И.П. с ЕГН **********, е собственик по наследство и делба на нива от 3,025 дка, пета категория, представляваща имот № 229018 в местността „Куртов чеир“ в землището на с.Устрем, община Тополовград, при граници: имот №229008, имот №229019, имот №000380 - полски път.

Приема за установено по предявения от С.И.П. с ЕГН **********,***.Г.” ООД с ЕИК 119676011, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, иск по чл.108 от ЗС, че С.И.П. с ЕГН **********,***, е собственик по наследство и делба на нива от 3,025 дка, пета категория, представляваща имот № 229018 в местността „Куртов чеир“ в землището на с.Устрем, община Тополовград, при граници: имот №229008, имот №229019, имот №000380 - полски път, и осъжда „С.И.Г.” ООД с ЕИК 119676011, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, да предаде на С.И.П. с ЕГН **********,***, владението на посочения имот.

Осъжда М.И.М. с ЕГН ********** ***.Г.” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16, с ЕИК 119676011, да заплатят на С.И.П. ***, с ЕГН **********, сумата 415.34лв. - разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.