Р Е Ш Е Н И Е

№ .............. 25.04.2019г., град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на 27.03.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

секретар: Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева

гражданско дело № 284 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (“ПРО“ ЕАД) с ЕИК 121577013, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Изгрев, ул."Лъчезар Станчев" № 20, представлявано от Х.Г.Р. - прокурист, чрез гл.юриск. М.Т., срещу „Технострой инженеринг 99“ АД с ЕИК 128056792, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, Обходен път Запад № 21, с уточнения, по предявени съединени искове: частичен иск за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер 9919.41лв. от пълния размер 98436.90лв. за причинените вреди на "ПРО"ЕАД следствие на наложеното обезпечение с определение № 70/06.02.2008г. по ч.гр.д.№167/2008г. на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск на „Технострой инженеринг 99“ АД против "ПРО"ЕАД чрез спиране на изп.дело № 1/2008г. по описа на СИС при РС - гр.Несебър и е издадена обезпечителна заповед от 08.02.2008г. на ЯРС, за периода от 22.09.2012г. до 09.05.2013г., като евентуално, при неуважаване на горния иск, претендира същата сума като частичен иск, на основание чл.59 от ЗЗД като обезщетение за неоснователно обогатяване; частичен иск за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер 25000.14лв. от пълния размер 151079.23лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 28.03.2016г. до 15.03.2017г..

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Н. - *****, № 1*, Община Н., област Б., а именно: Сграда за обществено хранене - столова „Лада", с кадастрален номер /идентификатор/ 51500.502.552.2 /пет, едно, пет, нула, нула, точка, пет, нула, две, точка, пет, пет, две, точка, две/, със застроена площ от 1089 /хиляда осемдесет и девет/ кв.м. по кадастрална скица и 1540.25 /хиляда петстотин и четиридесет цяло и двадесет и пет/ кв.м. по акт за държавна собственост № 2631/22.07.2002г. на Областен управител на област Бургас, въз основа на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 132, том XXXVII, peг. № 22795, дело № 7092 от 2008г. (Имота).

От 26.06.1999г. до 30.08.1999г. ответникът е бил наемател на Имота, а след 30.08.1999г. го държи и ползва без никакво правно основание като при това лишава ищеца от правото да ползва Имота за собствени нужди и да извлича облаги от него. По искова молба на „ПРО"ЕАД срещу „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, за обезщетение за периода до 21.09.2012г. било водено гр.д.№19/2013г. по описа на ЯОС.

Твърди, че ответникът го е лишил противозаконно от ползването на имота в периода от 22.09.2012г. до 09.05.2013г., както и за периода от 28.03.2016г. до 15.03.2017г. като същевременно ответникът извличал съществени облаги от ползването на имота.

„ПРО"ЕАД претендира ответното „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД да бъде осъдено да му заплати исканите обезщетения за ползването на имота, тъй като счита, че чрез неправомерното му ползване ответникът е нанесъл вреди на „ПРО" ЕАД и/или неоснователно се е обогатил.

В срока за отговор на ИМ е постъпил такъв от „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни, а искът по чл.59 от ЗЗД, евентуално съединен с иска по чл.403, ал.1 от ГПК, за периода от 22.09.2012г. до 09.05.2013г. като недопустим, както и иска по чл.59 от ЗЗД за периода от 28.03.2016г. до 15.03.2017г..

Твърди, че столова „Лада" в гр.Несебър е със сезонно ползване и според предназначението си тя се ползва през месеците юни, юли, август и септември. Възразява, че ищецът не е претърпял вреди и не се е обеднил от това, че „Технострой инженеринг 99"АД е ползвал столова „Лада" през останалите месеци от годината, когато тя не може да се ползва.

Възразява, че „Технострой инженеринг" АД не е ползвало столова „Лада" в гр. Несебър не само през месеците от януари до май и от октомври до декември, но и през цялата година, защото нейното техническо състояние не позволявало.

Моли съдът да прекрати производството по евентуално предявения иск по чл.59 от ЗЗД за периода от 22.9.2012 г. до 9.5.2013 г., както и по иска по чл.59 от ЗЗД за периода от 28.3.2016 г. до 15.3.2017 г. и да отхвърли изцяло исковете на „ПРО" ЕАД срещу „Технострой инженеринг 99" АД, както и да присъди на ответника разноските, сторени по делото.

В с.з. ищецът поддържа иска и претендира разноските, направени по делото, прави възражение за прекомерност на разноските на ответника за възнаграждението за адвокат. Процесуалният представител на ищеца в о.с.з. поиска на основание чл.214, ал.1 от ГПК да увеличи размера на иска на 147739лв., което искане съдът не прие и с оглед обстоятелството, че е предявен частичен иск, чийто пълен размер е 151079.23лв., ЯОС намира, че ищецът разполага с възможност да предяви иск за разликата в отделно производство на основание чл.126 и чл.296 и следващите от ГПК. По правило, това определение не подлежи на самостоятелно обжалване, а проверката за неговата правилност се осъществява с ревизията на крайния съдебен акт. От това правило е установено едно изключение, посочено в т.7б на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. ОСГТК, ВКС, което в случая не е налице. Определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК: когато преграждат развитието на делото и когато това е посочено изрично в закона. Определението на съда по чл.214 от ГПК не е сред посочените в чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като законът не предвижда изрично неговата обжалваемост. Обжалването на това определение може да бъде допустимо само когато то има характер на преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Такъв е случаят, разгледан в т.7б на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен. Извън тази хипотеза определенията по чл.214 от ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба, а ако съдът постанови акт по такава жалба, то той е недопустим. В случая исковете са предявени като частични и определението на ЯОС, с което не приема увеличение на размера на иска, не подлежи на обжалване.

В с.з. ответникът, чрез своя пълномощник, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат присъдени разноските, представя списък по чл.80 ГПК с доказателства за направени разноски. Представена е по делото писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства, се установи, че по искова молба от „ПРО"ЕАД срещу „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД за предаване на имота на ищеца е образувано гр.д.№335/2002г. на РС-Несебър, въззивното производство по което е по в.гр.д. №1460/2004г. на ОС-Бургас и касационното производство - по гр.д. №2148/2005г. на ВКС. С решение №1297/06 от 14.08.2007г. по гр.д. №2148/2005г. на ВКС „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД е осъдено да предаде на „ПРО"ЕАД държането на недвижим имот, находящ се в гр.Несебър, а именно: едноетажна масивна сграда - столова към почивна база "Лада 1", състояща се от кафене, магазин, стол-кухня, бар и склад, находяща се в парцел I-735 кв. 99 по ЗРП на гр.Несебър (процесната Сграда за обществено хранене - столова „Лада", с кадастрален номер /идентификатор/ 51500.502.552.2 /пет, едно, пет, нула, нула, точка, пет, нула, две, точка, пет, пет, две, точка, две/, със застроена площ от 1089.00 /хиляда осемдесет и девет/ кв.м. по кадастрална скица и 1540.25 /хиляда петстотин и четиридесет цяло и двадесет и пет/ кв.м. по акт за държавна собственост №2631/22.07.2002г. на Областен управител на област Бургас, и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 132, том XXXVII, peг. № 22795, дело № 7092 от 2008г.).

Страните не спорят, че за изпълнение на посоченото решение №1297/06 от 14.08.2007г. по гр.д. № 2148/2005г. на ВКС, „ПРО"ЕАД е образувало изп. дело № 1/2008г. по описа на СИС към РС-Несебър.

Видно от съобщение от 20.02.2008 г. по изп.д.№ 1/2008г. на ДСИ при РС Несебър, с постановление на ДСИ по посоченото изп.д. № 1/2008г. е спряно изпълнителното дело, за което „ПРО" ЕАД е получило съобщение на 20.02.2008г..

Между страните няма спор, че с определение № 70 от 06.02.2008г. по ч.гр.д.№167/2008г. на ЯРС е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск на „Технострой инженеринг-99"АД, против „ПРО"ЕАД, за собственост на процесния имот, находящ се в гр.Несебър, чрез спиране на изп.д.№ 1/2008г. по описа на СИС към НPC и е издадена Обезпечителна заповед от 08.02.2008г. на ЯРС. Не е спорно, че е предявен обезпеченият бъдещ иск, образуван в гр.д.№ 218/2008г. на БОС.

По делото се установи от представените решение № 5 от 25.02.2011г. по в.гр.д.№ 181/2010г. на Апелативен съд Бургас, и Определение № 12 от 05.01.2012г. на Върховен касационен съд по гр.д.№ 944/2011г., че „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, е завело против „ПРО"ЕАД положителен установителен иск да бъде установено, че „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД е собственик на процесния имот в гр.Н. Във връзка с този иск е било образувано гр.д.№ 218/2008г. на БОС, въззивното производство по което е по в.гр.д.№ 181/2010г. на БАС и касационното производство - по гр.д.№ 944/2011г. на ВКС. С решение №5/25.02.2011г. по в.гр.д.№ 181/2010г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение №12/05.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 944/2011г. по описа на ВКС, искът на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД срещу „ПРО"ЕАД за собственост е бил отхвърлен.

Няма спор, че с определение № 64 от 11.01.2013г. по ч.гр.д.№ 167/2008г. по описа на ЯPC по молба на "ПРО"ЕАД е отменено допуснатото с определение № 70 от 06.02.2008г. обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изп.д.№ 1/2008г. на ДСИ при РС-Несебър.

Видно от протокол за въвод във владение от 10.05.2013г. по изп.д.№ 1/2008г. на ДСИ при РС Несебър, след отмяна на обезпечението, ДСИ е извършил принудително въвод във владение на взискателя "ПРО"ЕАД в имота и отстранил дотогавашния владелец „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД.

С решение № 259 от 05.08.2015г. на ОС-Бургас по гр.д.№ 973/2013г. по описа на БОС, е отхвърлена друга искова претенция на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, за осъждане на "ПРО"ЕАД да предаде на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД владението върху имота, представляващ едноетажна масивна сграда - столова към почивна база "Лада 1", състояща се от кафене, магазин, стол-кухня, бар и склад, находяща се в парцел I-735 кв. 99 по ЗРП на гр.Несебър, който имот е с идентификатор 51500.502.552.2 по кадастралната карта на гр.Несебър. Първоинстанционното решение е било обжалвано и образувано в.гр.д.№ 335/2015г. по описа на БАС, приключило с постановяване на Решение № 146 от 15.01.2016г. на АС Бургас, с което се отменя Решение № 259 от 05.08.2015г. по гр.д.№ 973/2013г. на БОС, и се уважава исковата претенция на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД като БАС признава за установено по отношение на "ПРО"ЕАД, че „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД е собственик на имота на основание придобивна давност, и осъжда "ПРО"ЕАД да предаде владението. Въззивното решение е обжалвано от "ПРО"ЕАД пред ВКС и по образуваното к.гр.д.№ 2165 по описа за 2016г. на ВКС е постановено решение № 139/2016 от 16.01.2017г. на ВКС, ГК, 2-ро отд., с което се отменя решение № 146 от 15.01.2016г. на БАС и се отхвърля иска на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД срещу "ПРО"ЕАД по чл.108 от ЗС за имота.

След постановяване на въззивното решение № 146 от 15.01.2016г. на АС- Бургас по в.гр.д.№ 335/2015г. по описа на БАС, е издаден Изпълнителен лист от 02.02.2016г. на БАС в полза на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД за предаване на имота. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.д.№20162150400012 на Държавен съдебен изпълнител към Несебърския районен съд, видно от покана за доброволно изпълнение изх.№329 от 25.02.2016г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на "ПРО"ЕАД на 14.03.2016г. с вх.№ 18/14.03.2016г. на „ПРО"ЕАД. По връчената покана за доброволно изпълнение, „ПРО"ЕАД предало доброволно имота на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, което било извършено с приемо-предавателен протокол от 28.03.2016г.

Видно от приемо-предавателен протокол от 16.03.2017г., „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, във връзка с решение № 139/2016 от 16.01.2017г. по к.гр.д. № 2165 по описа за 2016г. на ВКС, и искане от "ПРО"ЕАД за предаване на имота, е извършено предаване на имота от „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД на "ПРО"ЕАД.

От заключението на комплексната съдебна експертиза с вх.№ 15878/25.09.2018г. на ЯРС, изслушана пред ЯОС, се установява, че процесният имот, находящ се в гр.Н. - Сграда за обществено хранене - столова „Лада", с кадастрален номер (идентификатор) 51500.502.552.2 , се състои от кафене с площ 221.65кв.м., магазин с площ 91.30кв.м., столова с кухня с площ 738.40кв.м., бар с площ 239.65кв.м. и склад с площ 249.25кв.м.

Видно от заключението от 19.03.2019г. по поставената допълнителна задача на назначената СТЕ да определи за процесните периоди средния пазарен наем за имота в състоянието, в което се намира, за периода 22.09.2012г. - 09.05.2013г. пазарният наем за имота е 52027лв., от които за кафенето - 8582лв., за магазина 4210лв., за склада - 2267лв., за столова-кухня - 24222лв., за бар - 12746лв.. За периода 28.03.2016г. - 15.03.2017г. пазарният наем за имота е определен в размер 95712лв., от които за кафенето - 14892лв., за магазина 8003лв., за склада - 3476лв., за столова-кухня - 47901лв., за бар - 21440лв.. С оглед поставената задача да се определи за процесните периоди средния пазарен наем за имота в състоянието, в което се намира, в.л. са дали заключение за пазарния наем, чийто размер съдът възприема. В.л. сочат, че столова-кухня и бар се нуждаят от ремонт - покривът тече, таваните текат, и заявяват, че според тях не може да бъдат ползвани и отдадени под наем, тъй като имало много влага и течове. Сградата е построена по метода на монолитното строителство, носещи стоманобетонови елементи, греди, колони, стоманобетонови плочи, ограждащи предградни стени от тухлена зидария, с плосък покрив от стоманобетонова плоча.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Предявени са следните искове: частичен иск по чл.403, ал.1 от ГПК за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер 9919.41лв. от пълния размер 98436.90лв. за причинените вреди на "ПРО"ЕАД следствие на наложеното обезпечение с определение № 70/06.02.2008г. по ч.гр.д.№167/2008г. на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск на „Технострой инженеринг 99“ АД против "ПРО"ЕАД чрез спиране на изп.дело № 1/2008г. по описа на СИС при РС - гр.Несебър и е издадена обезпечителна заповед от 08.02.2008г. на ЯРС, за периода от 22.09.2012г. до 09.05.2013г.; евентуален иск по чл.59 от ЗЗД, при неуважаване на главния иск, за същата сума като частичен иск за обезщетение за неоснователно обогатяване; частичен иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер 25000.14лв. от пълния размер 151079.23лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 28.03.2016г. до 15.03.2017г.

По предявения частичен иск по чл.403, ал.1 от ГПК, ЯОС намира следното:

Съгласно чл.403, ал.1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

В случая искът е предявен на основание първата хипотеза по чл.403, ал.1 от ГПК - искът, по който е допуснато обезпечението е отхвърлен като неоснователен, поради което ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Отговорността по чл.403, ал.1 от ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението.

За да проведе успешно иска по чл.403, ал.1, предл. първо от ГПК, ищецът следва да докаже трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на тази разпоредба: 1) че искът, по който е допуснато обезпечението, е отхвърлен; 2) че вследствие на допуснатото обезпечение е претърпял вреди, и 3) че тези вреди са произлезли пряко и непосредствено от допуснатото обезпечение.

По делото е доказана първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.403, ал.1 от ГПК - че е отхвърлен искът, по който е допуснато обезпечението.

Безспорно е установено по делото, че изпълнението по изп.д.№ 1/2008г. по описа на СИС към РС-Несебър по изп.лист в полза на "ПРО"ЕАД за предаване на процесния имот, находящ се в гр.Н., е било спряно в резултат на обезпечение, допуснато на основание чл.390 от ГПК с определение № 70 от 06.02.2008г. по ч.гр.д.№167/2008г. на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск на „Технострой инженеринг-99"АД против „ПРО"ЕАД, за собственост на процесния имот, чрез спиране на изп.д.№ 1/2008г. по описа на СИС към НPC. Не е спорно, че е предявен обезпеченият бъдещ иск, образуван в гр.д.№218/2008г. на БОС по искова молба на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД против „ПРО"ЕАД да бъде установено, че „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД е собственик на имота. С решение №5/25.02.2011г. по в.гр.д.№181/2010г. на БАС (по гр.д.218/2008г. на БОС), недопуснато до касационно обжалване с определение №12/05.01.2012г. на ВКС по гр.д.№944/2011г. по описа на ВКС, искът на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД срещу „ПРО"ЕАД за собственост върху Имота е бил отхвърлен. С определение № 64 от 11.01.2013г. по ч.гр.д.№ 167/2008г. по описа на ЯPC по молба на "ПРО"ЕАД е отменено допуснатото с определение № 70 от 06.02.2008г. по делото обезпечение на бъдещ иск. С протокол за въвод във владение от 10.05.2013г. по изп.д.№ 1/2008г. на ДСИ при РС-Несебър, след отмяната на обезпечението, ДСИ е извършил принудително въвод във владение на взискателя "ПРО"ЕАД в имота и отстранил дотогавашния владелец „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД. По делото е безспорно и е установено, че за периода 22.09.2012г. - 09.05.2013г. (до извършването на въвод във владение на ищеца по изп.с.1/2008г.) ответното дружество е държало имота, а чрез спиране на изпълнението по изп.д.1/2008г. е осуетило предаването на имота на ищеца и така му е причинило вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от възможността да увеличи имуществото си като реализира граждански добиви под формата на наем. ЯОС намира за доказана и втората предпоставка за уважаване на иска - претърпени вреди под формата на пропуснати ползи. Тези вреди се намират в причинна връзка с наложеното обезпечение, тъй като ищецът е бил лишен от владението и ползването на имота поради спирането на изпълнението по изп.д.№ 1/2008 г. по описа на ДСИ при НРС, и от възможността да го отдава под наем на трети лица. По иска с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК е без значение, дали „ПРО"ЕАД притежава право на собственост върху процесния имот. По делото е установено, че такова право на собственост върху имота в гр.Н. е отречено на ответника „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, като и това, че ответникът е бил осъден да предаде на „ПРО"ЕАД държането на недвижимия имот.

От заключението на комплексната съдебна експертиза се установява, че процесният имот - столова към почивна база "Лада 1", се състои от кафене с площ 221.65кв.м., магазин с площ 91.30кв.м., столова с кухня с площ 738.40кв.м., бар с площ 239.65кв.м. и склад с площ 249.25кв.м.. От заключението от 19.03.2019г. по поставената допълнителна задача на назначената СТЕ за определяне на наем за процесния период на имота в състоянието, в което се намира, се установява, че за периода 22.09.2012г. - 09.05.2013г. пазарният наем за имота е 52027лв., от които за кафенето - 8582лв., за магазина 4210лв., за склада - 2267лв., за столова-кухня - 24222лв., за бар - 12746лв.. Предвид изложеното, съдът намира, че за периода 22.09.2012г. - 09.05.2013г. сумата 52027лв. е общият размер на обезщетението по чл.403, ал.1 от ГПК за причинените вреди на "ПРО"ЕАД следствие на наложеното обезпечение с определение № 70/06.02.2008г. по ч.гр.д.№ 167/2008г. на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск на „Технострой инженеринг 99“АД против "ПРО"ЕАД чрез спиране на изп.дело № 1/2008г. по описа на СИС при РС - гр.Несебър. Искът е предявен като частичен за 9919.41лв., поради което следва да бъде уважен.

С оглед уважаването на първоначално предявения иск по чл.403, ал.1 от ГПК, не подлежи на разглеждане предявения като евентуален иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за същия период и сума.

По предявения частичения иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер 25000.14лв. от пълния размер 151079.23лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 28.03.2016г. до 15.03.2017г., ЯОС намира следното:

По делото е установено, че след въвода във владение на "ПРО"ЕАД по изп.д.1/2008г. „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД е завел друг иск срещу "ПРО"ЕАД за имота по чл.108 от ЗС, по който с решение № 259 от 05.08.2015г. на ОС-Бургас по гр.д.№ 973/2013г. по описа на БОС, е отхвърлена исковата претенция на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, за осъждане на "ПРО"ЕАД да предаде на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД владението върху имота, представляващ едноетажна масивна сграда - столова към почивна база "Лада 1", състояща се от кафене, магазин, стол-кухня, бар и склад, находяща се в парцел I-735 кв. 99 по ЗРП на гр.Несебър, който имот е с идентификатор 51500.502.552.2 по кадастралната карта на гр.Несебър. Това решение е било обжалвано и образувано в.гр.д.№ 335/2015г. по описа на БАС, приключило с постановяване на Решение № 146 от 15.01.2016г. на АС Бургас, с което се отменя обжалваното решение и се уважава исковата претенция на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД като БАС признава за установено по отношение на "ПРО"ЕАД, че „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД е собственик на имота на основание придобивна давност, и осъжда "ПРО"ЕАД да предаде владението. Въз основа на осъдителното въззивно решение е издаден изп.лист в полза на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, по който е образувано изп.д.№20162150400012 на Държавен съдебен изпълнител към Несебърския районен съд. По връчената покана за доброволно изпълнение по това изп.дело „ПРО"ЕАД предава доброволно имота на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД с Приемо-предавателен протокол от 28.03.2016г.. Въззивното решение е обжалвано от "ПРО"ЕАД пред ВКС и по образуваното к.гр.д.№ 2165 по описа за 2016г. на ВКС е постановено решение № 139/2016 от 16.01.2017г. на ВКС, ГК, 2-ро отд., с което ВКС отменя решение № 146 от 15.01.2016г. на БАС и отхвърля иска на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД срещу "ПРО"ЕАД по чл.108 от ЗС за имота. След окончателното решаване на спора с решението на ВКС, и по искане от "ПРО"ЕАД, с Приемо-предавателен протокол от 16.03.2017г. е извършено предаване на имота от ответника „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД на ищеца "ПРО"ЕАД. Искът за обезщетение е за периода от доброволното предаване на имота от "ПРО"ЕАД на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД на 28.03.2016г. до връщането му от последния на ищеца с протокол от 16.03.2017г., или за периода 28.03.2016г. - 15.03.2017г.

Законът за задълженията и договорите урежда фактическите състави на неоснователното обогатяване - първият от тях застъпен в чл.55-58 от ЗЗД включва даване и получаване на нещо без основание. Уреденият в чл.59 от ЗЗД е общ субсидиарен състав. Както доктрината, така и тълкувателната и практиката по чл.290 от ГПК на ВКС приема, че основателността на иска по чл.59 от ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях (ПП ВС №1/79г., решение № 251 от 04.04.2017г. по т.д.1023/15г. на ВКС, ІІ т.о. решение 135/17г. по т.д. № 512/16г. на ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/14г. по гр.д. 1933/13г. на ВКС, ІV г.о.)

В разглеждания случай неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да понесе, като най-честата хипотеза - тази на ползване на чужд имот без основание- извежда обогатяването от облагодетелстването на ползващия със спестения наем, който би плащал, а обедняването като пропуск да бъдат придобити имуществени блага. Общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е ползването без правно основание на чуждото благо. В посочената хипотеза на ползване на чужд недвижим имот – обедняването на ищеца по иск по чл.59 от ЗЗД се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем, а обогатяването за ответника съставлява спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт – ползването на имота без правно основание. Този общ факт следва да е налице винаги когато се извършва преценка за наличие на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД.

В случая ответникът е ползвал имота на правно основание въз основа на изп.лист, издаден по осъдителното въззивно решение № 146 от 15.01.2016г. на БАС по в.гр.д.№ 335/2015г. по описа на БАС, с което е уважен иска по чл.108 от ЗС на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД срещу "ПРО"ЕАД за имота и "ПРО"ЕАД е осъдено да предаде владението. След окончателното решаване на спора с касационното решение по к.гр.д. № 2165/2016г. по описа на ВКС, и по искане с изх.№44/09.03.2017г. от "ПРО"ЕАД, имотът е върнат на ищеца от ответника с протокол. Предвид изложеното, ЯОС намира, че в случая не е налице неоснователно обогатяване и предявеният иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер 25000.14лв. от пълния размер 151079.23лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 28.03.2016г. до 15.03.2017г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ размер на 2787.03лв., от които, както следва: 1396,78лв. за ДТ, 940.25лв.- за възнаграждения за в.л. с включена сума 450лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.2 от НЗПП, приложим в настоящия случай. При това положение в полза на ищеца, следва да се присъдят разноски в размер на 791.70лв., съразмерно с уважената част от иска.

На ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят и ищецът да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 1872лв. - възнаграждение за адвокат, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и приложените към него доказателства, 300лв.- за в.л.. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да е 1577.58лв. В случая възнаграждението за адвоката на ответната страна е 1872лв., същото не е прекомерно с оглед предявените по делото искове, правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените о.с.з. и извършените по делото процесуални действия от процесуалния представител на тази страна. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1558.59лв..

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Технострой инженеринг 99“ АД с ЕИК 128056792, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, Обходен път Запад № 21, по предявения частичен иск по чл.403, ал.1 от ГПК за обезщетение в размер 9919.41лв. от пълния размер 98436.90лв., да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (“ПРО“ ЕАД) с ЕИК 121577013, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Изгрев, ул."Лъчезар Станчев" № 20, на основание чл.403, ал.1 от ГПК, сумата 9919.41лв. - обезщетение за причинените вреди на "ПРО" ЕАД следствие на наложеното обезпечение с определение № 70/06.02.2008г. по ч.гр.д.№167/2008г. на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск на „Технострой инженеринг 99“ АД против "ПРО" ЕАД (отхвърлен впоследствие) чрез спиране на изп.дело № 1/2008г. по описа на СИС при РС-гр.Несебър и е издадена обезпечителна заповед от 08.02.2008г. на ЯРС, за периода от 22.09.2012г. до 09.05.2013г..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (“ПРО“ ЕАД) с ЕИК 121577013 срещу „Технострой инженеринг 99“ АД с ЕИК 128056792 частичен иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер 25000.14лв. от пълния размер 151079.23лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на имот, представляващ едноетажна масивна сграда - столова към почивна база "Лада 1", състояща се от кафене, магазин, стол-кухня, бар и склад, находяща се в парцел I-735 кв. 99 по ЗРП на гр.Н., който имот е с идентификатор 51500.502.552.2 по кадастралната карта на гр.Н., за периода от 28.03.2016г. до 15.03.2017г.

ОСЪЖДА „Технострой инженеринг 99“ АД с ЕИК 128056792  да ЗАПЛАТИ на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (“ПРО“ ЕАД) с ЕИК 121577013, сумата 791.70лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (“ПРО“ ЕАД) с ЕИК 121577013  да ЗАПЛАТИ на „Технострой инженеринг 99“ АД с ЕИК 128056792  сумата 1558.59лв. - разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: