Р Е Ш Е Н И Е
№
05.03.2019 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД IІІ-ти граждански състав
На 05 февруари 2019 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 59
по описа за 2016 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на "Райфайзен
Лизинг България" ООД гр.София против „Стройтех 2010" ЕООД с.З.,
обл.Ямбол, В.Д.А. *** и Е.М.А. ***. Ищеца претендира по отношение на
ответниците да бъде признато за установено, че дължат на ищеца сумата 132
002,75 евро, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№452/2016 г. на Районен съд Ямбол, както и да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата от 18 845,40 евро, представляваща дължими и
неплатени неустойки за забавено плащане за периода 03.07.2014 г. - 02.02.2016
г. и сумата от 1 271,53 лв. евро, представляваща неплатени вноски по
застраховка „автокаско" и „гражданска отговорност" за периода 2014 г.
- 2016 г. Заявена е и
претенция за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски. Заявена е и претенция за присъждане в полза на ищеца на
юрисконсултско възнаграждение.
Претенцията си ищецът основава на
следните обстоятелства: На 29.12.2011 г. между „Райфайзен Лизинг България"
ООД от една страна и от друга страна - „Стройтех 2010" ЕООД - длъжник, В.Д.А.
и Е.М.А. - съдлъжници, е подписано Споразумение №017759-RLo-003/29.12.2011 г. с
нотариална заверка на подписите, за уреждане на отношенията и заплащане на
просрочените суми по сключени между същите страни Договор за лизинг
№012132-RF-001/07.05.2008 г., изменен и допълнен със Споразумение за заместване
в дълг от 24.03.2010 г. и Споразумение №017759- RLo-001/24.03.2010 г. Съгласно
чл.1 от Споразумението „Стройтех 2010" ЕООД се задължило по доброволен
начин да изплати дължима сума в размер на 180 676,35 евро за срок от 47 месеца
на месечни вноски, както и уговорената лихва, съгласно подписан Погасителен
план - Приложение №1 към Споразумението. Съгласно чл.4 ал.3 от Споразумението
първата вноска е била дължима на 29.12.2011 г. Според ищеца, с подписаното
споразумение лизингополучателя признал, че не е в състояние да обслужва
задълженията си по договорите редовно и в срок. Отделно от това в чл.З от
Споразумението страните договорили, че при неплащане на две последователни
вноски по Погасителен план - Приложение №1 към горепосоченото Споразумение РЛБГ
има право да обяви цялата остатъчна главница по Споразумението за предсрочно
изискуема и да събере дължимата сума по принудителен ред. Съгласно чл.21 всеки
съдлъжник се задължава да отговаря солидарно със „Стройтех 2010" ЕООД за
плащането на всички дължими суми по Споразумението. Ищецът сочи, че след
подписване на Споразумението „Стройтех 2010" ЕООД не изпълнил уговорените
в същото задължения, с което бил в неизпълнение чл.1 и чл.2 от Споразумението,
поради което „Райфайзен Лизинг България" ООД изпратило нотариална покана
за доброволно изпълнение, с която било направено писмено искане до
лизингополучателя и съдлъжниците за плащане на дължимите и изискуеми суми по
договорите, но въпреки това плащане не постъпило, нито в предоставения
петдневен срок, нито по-късно. Към момента дължими на "Райфайзен Лизинг
България" ООД суми по Споразумението от 29.12.2011 г. са - 18 бр. месечни
вноски с падеж от 20.06.2014 г. до 20.11.2015 г. в общ размер на 132 002.75
евро, които суми ищеца претендирал и за които се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№452/2016 г. по
описа на Районен съд Ямбол срещу длъжникът „Стройтех 2010" и съдлъжниците В.Д.А.
и Е.М.А.. Тъй като длъжниците депозирали възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, че
не дължат процесните суми, на РЛБГ било указано и определен срок за предявяване
на иск за установяване на вземането, което и сторили. Допълнително дължими
според ищеца са му и суми за неустойки за забавени плащания (наказателни лихви),
които не са предмет на заповедното производство и съответно - на установителния
иск. Претенция за дължимите наказателни лихви в размер 18 845.40 евро, както и
за неплатените застрахователни премии по сключените на основание чл.2.3.2 от
Договор за лизинг №012132-RF-001 във връзка с чл.26 от Общите условия към
договора застраховки „Автокаско" и „Гражданска отговорност" в размер
на 1 271.53 евро е заявена с исковата молба отделно, като осъдителен иск.
По делото е изпълнена процедурата
по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.
В депозирания при условията и в
срока по чл.367 от ГПК писмени отговори ответниците
са заявили становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Предявения
установителен иск по чл.422 ГПК, считат за недопустим и неоснователен, тъй
като по делото не са представени писмени доказателства за предсрочната
изискуемост на вземането по договора за лизинг - липсва изявление на кредитора
да направи кредита изискуем, което да е стигнало до длъжника и което да е
направено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК. По отношение на осъдителния иск също заявяват становище за неговата
недопустимост и неоснователност, тъй като било недопустимо съединяването му с
установителния иск по чл.422 ГПК, а и се въвеждало ново основание различно от това,
на което е била издадена заповедта за изпълнение. Сочат още, че осъдителния иск
за дължими и незаплатени неустойки е неоснователен, тъй като било недопустимо
кумулирането на неустойка за забавено плащане с мораторна лихва, защото по този
начин длъжникът би понесъл две обезщетения за едни и същи вреди в резултат от
забавата. Недопустим и неоснователен бил и осъдителният иск в частта му за
присъждане на неплатени застрахователни вноски, тъй като при прекратяване на
договора за лизинг всяка страна се освобождавала от бъдещите си задължения по
договора, като лизинговите вноски с ненастъпил падеж към датата на прекратяване
на договора не се дължали на лизингодателя. В отговора си ответникът Е.М.А. е
направил и възражение, че лизингодателя едностранно е променял лихвения
процент, едностранно е капитализирал лихвата, без това да е изрично уговорено
между страните, което било недопустимо. Навежда и доводи за продължилото дълго
бездействие на лизингодателя да упражни предоставените му права, съгл.чл.8 ал.З
от договора, с което той изпаднал в забава и нему не се дължат никакви лихви за
периода на забавата. При изложените в отговорите съображения, ответниците искат
отхвърляне на предявените искове.
При условията и в срока по чл.372
от ГПК, ищеца е депозирал допълнителна искова молба, в която е изразил
становище по заявеното в писмените отговори на ответниците. Счита за
неоснователни твърденията на ответниците за забава на кредитора. Сочи, че
ответниците по същество не оспорват факта на неплащане на претендираните с
установителния иск 18 броя лизингови вноски, а твърдят недължимостта им поради
липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост по договора за лизинг.
Заявяват, че при положение, че последната лизингова вноска по погасителния план
е с падеж 20.11.2015 г., то с настъпването му е изтекъл срока на процесното
споразумение и това е станало много преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Доколкото изискуемостта на последната лизингова
вноска е настъпила преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то не може да се говори и за предсрочна изискуемост и за
необходимост от уведомяване за настъпването на такава. По отношение на
предявения осъдителен иск счита същия за допустим, а възраженията на ответниците
в обратна посока - за неоснователни. И това е така, тъй като този иск е с
предмет вземания за неустойки и вноски по застраховки на лизинговата вещ,
произтичащи от договора за лизинг, които вземания са с различно основание и
размер, което прави претенцията самостоятелна и независима от съдбата на
претенцията по установителния иск. За неоснователни са посочени и останалите
възражения на ответника А..
В срока по чл.373 от ГПК
ответниците са депозирали отговор на допълнителната ИМ, в която са заявили
становище по последната, потвърждавайки тезата си за липса на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането на ищеца по процесното споразумение. Навели
са допълнителни доводи за незаконосъобразност на проведеното заповедно
производство. Посочили са още, че предявения установителен иск против
ответниците - физически лица е недопустим и на основание чл.147, ал.1 ЗЗД,
поради преклудиране на поръчителската им отговорност преди датата на
заявлението - 24.02.2016 г. С оглед на посочените и другите подробни
съображения, се иска отхвърляне на предявените искове, като недопустими и
неоснователни.
В о.с.з. по същество ищеца, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт, поддържа иска така, както е
предявен. Заявява и претенция за присъждане на разноски. Подробни съображения
са развити в депозирана по делото писмена защита.
В о.с.з. по същество ответниците, чрез
процесуалния си представител – адвокат, поддържат становището си за
неоснователност на предявените искове и искат отхвърлянето им. Заявяват и
претенция за присъждане на разноски. Подробни съображения са развити в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че ищеца "Райфайзен
Лизинг България" ООД гр.София (РЛБГ) на 24.02.2016 г. е подал пред ЯРС заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение против ответниците „Стройтех
2010" ЕООД с.З., обл.Ямбол, В.Д.А. *** и Е.М.А. ***, като са представили нотариално
заверено Споразумение №017759-RLo-003/29.12.2011 г., ведно с приложен към него
погасителен план – актове по смисъла на чл.417, т.3 ГПК. Заявителя е поискал да
му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата
132 002.75 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на завеждане на заявлението - 24.02.2016 г. до окончателното й изплащане, дължима от
ответниците солидарно. В заявлението е посочено, че претенцията произтича от
неизпълнение на главния длъжник „Стройтех 2010" ЕООД и
съдлъжниците В.Д.А. и Е.М.А. на задълженията им по Споразумение
№017759-RLo-003/29.12.2011 г., в сроковете по приложен към него погасителен
план за вноски с настъпил падеж: от №31 с падеж 20.06.2014 г. до вноска №47 с
падеж 20.11.2015 г., вкл.
Видно от приложеното ч.гр.д.№452/2016
г. по същото е издадена Заповед №258/26.02.2016 г. и изпълнителен лист за
следните суми: 132 002,75 евро
- главница, ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на
завеждане на заявлението - 24.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и разноски
в размер на 13 163,50 лв., в т.ч. 5 163,50 лв. - ДТ и 8000 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК писмено
възражение против заповедта за изпълнение е подал всеки един от солидарните
длъжници, за което РЛБГ е надлежно уведомено: на 02.08.2016 г. - за
възраженията на В.Д.А. и Е.М.А. и на 31.08.2016 г. за възражението на „Стройтех
2010" ЕООД, което се установява от приложените в заповедното производство
разписки (л.42, л.50 и л.86). На 01.09.2016 г. "Райфайзен Лизинг България"
ООД е
депозирало пред ЯОС процесната искова молба.
По делото между страните не се
спори, че на 29.12.2011 г. между „Райфайзен Лизинг България" ООД от една
страна и от друга страна - „Стройтех 2010" ЕООД - главен длъжник, В.Д.А. и
Е.М.А. - солидарни длъжници, е подписано Споразумение
№017759-RLo-003/29.12.2011 г. с нотариална заверка на подписите, за уреждане на
отношенията и заплащане на просрочените суми по сключени между същите страни
Договор за лизинг №012132-RF-001/07.05.2008 г., изменен и допълнен със
Споразумение за заместване в дълг от 24.03.2010 г. и Споразумение №017759-
RLo-001/24.03.2010 г. В преамбюла на споразумението е посочено, че към датата
на споразумението по договора за лизинг, чийто срок изтича на 20.06.2013 г.,
има просрочени задължения в общ размер
на 62 689,36 евро, представляващи дължими лизингови вноски до м.12.2011 г.,
застраховки, данъци, неустойки за забавено плащане. Извън посочената сума „Стройтех
2010" ЕООД има и следните задължения по договора за лизинг: редовна
главница - 84 155,86 евро с вкл. ДДС. Уточнено е още и че съгласно Споразумение
№017759- RLo-001/24.03.2010 г. „Стройтех 2010" ЕООД се е задължило и за
сумата от 43 958,06 евро, представляваща просрочени и неплатени суми по
договора за лизинг, които е следвало да заплати в срок до 20.11.2011 г., като
към датата 29.12.2011 г. от посочената сума е налице неплатен остатък в размер
на 33 811,12 евро. Страните се съгласили посочените дължими суми в общ размер
на 180 676,35 евро да бъдат заплатени при условията и сроковете на това
споразумение.
Съгласно чл.1 от Споразумението
„Стройтех 2010" ЕООД се задължило по доброволен начин да изплати дължима
сума в размер на 180 676,35 евро, ведно с уговорената лихва, за срок от 47
месеца на месечни вноски съгласно Погасителен план - Приложение №1 към
Споразумението. Съгласно чл.4, ал.3 от Споразумението вноските са дължими на
всяко 20 число от месеца, като първата вноска е била дължима на 29.12.2011 г. В
чл.7 от споразумението страните са уговорили неустойка за забавено плащане на
дължимите суми, определена в размер на 20% годишно върху стойността на просроченото
задължение, като са приели седемдневен гратисен период при забава плащане на
дължима вноска, през който не се дължи неустойка.
Описаното Споразумение
№017759-RLo-003 от 29.12.2011 г., ведно с Погасителен план - Приложение №1 към
него, са надлежно подписани от страните по тях, чиито подписи са нотариално
заверени, от Нотариус Виктория Дралчева, рeг.№491 на НК, с район на действие - Районен
съд-Бургас, със заверка рег.№8300, извършена на 29.12.2011 г. Не е спорно между
страните, че длъжниците са изпълнили задълженията си по споразумението и
погасителния план до вноска №30 (макар и със закъснение за някои от вноските).
По делото е представен Договора за
финансов лизинг на оборудване №012132-RF-001/07.05.2008 г., съгласно чл.2.3.2
от който лизингополучателя се е задължил да заплаща на РЛБГ разходите за
застраховане на оборудването. Неразделна част от посочения договор са и Общите
условия на „Райфайзен Лизинг България" ООД за финансов лизинг, с които
страните по договора са декларирали, че са запознати. Според чл.26 от ОУ за
нуждите и за целия срок на договора РЛБГ сключва от свое име и в своя полза, но
за сметка на лизингополучателя имуществена застраховка за всички присъщи
рискове, която да покрива към всеки един момент 100% от стойността на лизинговия
обект. Действително по описания договор за лизинг, лизингополучател е било
"Ди-Ев" ООД, но в последствие е след подписване на Споразумение за
заместване в дълг от 24.03.2010 г., то е заместено от „Стройтех 2010" ЕООД,
като лизингополучател по договора за лизинг, с всички произтичащи от договора
права и задължения.
Ответниците
са оспорили действителността на клаузите на чл.29, ал.2 и ал.4 и на чл.26 от ОУ
на договорите за финансов лизинг на ищцовото дружество, като са въвели
възражение за нищожността им. Тази претенция е била отделена в отделно
производство - гр.д.№1032/2017 г. на ЯРС. С постановеното по това дело и влязло
в законна сила на 16.01.2017 г. Решение №747/30.11.2-17 г. иска на Е.А. против „Райфайзен Лизинг България"
ООД за прогласяване нищожност на клаузите на чл.29, ал.2 и ал.4 и на
чл.26 от ОУ на договорите за финансов лизинг е отхвърлен.
Ищецът е представил извлечение от
счетоводните си сметки за задължението на „Стройтех 2010" ЕООД за
извършените разходите за застраховане на лизинговата вещ, от която се
установява, че изразходваните суми за застраховки "ГО" и
"Каско" за периода 2014 - 2016 г. са в общ размер на сумата 2486,91
лв., равняваща се на 1271,53 евро. Към извлечението са приложени и
застрахователните полици (3 бр. за застраховка "ГО" и 3 броя за
застраховка "Каско"), според които застрахователните вноски са в общ
размер на 1690,43 евро (в т.ч. 143,73 евро по застраховка "ГО" и
1546,70 евро по застраховка "Каско"). Представени са и фактури, които
РЛБГ е издавало на „Стройтех 2010"
ЕООД за заплатените застрахователни вноски, които удостоверяват дължима сума в
общ размер на 1271,54 евро.
Ищецът е
представил три броя нотариални покани, всички от дата 21.10.2015 г., отправени
до длъжника „Стройтех
2010" ЕООД и солидарните длъжници В.Д.А. и Е.М.А.. От поканите (идентични
по съдържание) е видно, че длъжниците са
уведомени, че лизингополучателя „Стройтех 2010" ЕООД не е заплатил на РЛБГ месечните вноски от м.юни 2014 г. до
м.септември 2015 г. в размер на 198 143,47 лв., разходи за застраховки в размер
на 1455,88 лв., наказателна лихва в размер на 23196,74 лв. или общо сумата от
222 796,09 лв. Предвид посоченото на задължените лица е предоставен 5-дневен
срок за доброволно плащане на дължимите суми, в противен случай РЛБГ ще
пристъпи към принудително събиране на сумите, както и ще упражни правата си
произтичащи от договора и закона, в т.ч. и да развали договора за лизинг и да
изземе лизинговата вещ. Нотариалните покани са надлежно и редовно връчени на адресатите
на 10.11.2015 г. от Нотариус Трендафил Петков, рег.№587 на НК, за което са
съставени съответните разписки за връчване, приложени по делото.
По делото е изслушано заключение
на първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което не бе
оспорено от страните и се възприе от съда. Вещото лице е посочило, че към
датата на подписване на Споразумение №017759-RLo-003 от 29.12.2011 г. общото
задължение на „Стройтех 2010" ЕООД е в размер на 180 656,34 евро
(равняващи се на 353 333,09 лв.); към 09.03.2017 г. задължението е в размер на 315
159,82 лв., а към 06.03.2018 г. възлиза на 216 466,57 лв. За периода март 2010
г. - юли 2016 г. са начислени наказателни лихви в размер общо на 72 909,18 лв. При
проверката в.л. не е установило начисляване на лихви върху лихви, а поредността
на погасяване на задълженията е разноски, неустойка, лихви и главница.
По делото са събрани и гласни
доказателства. В показанията си св.П.Димов заявява, че е служител в РЛБГ и
отговаря за проблемните вземания, по която причина познава ответниците. Сочи, че многократно се е срещал
с Е.А. и В.А. по повод процесния договор за лизинг и съществуващите по него
просрочия на задължения. Сочи, че двамата ответници не са правили отказ от
плащания, нито е ставало въпрос да върнат веща, предмет на лизинга, напротив -
винаги е ставало дума за изчакване за плащане на задълженията. Свидетеля заявява,
че ответниците преустановили плащанията през м. юни 2015 г., след което
многократно е искано да върнат веща, като са им пращани писма, но те отказвали
с аргумент, че с това си вадят хляба.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищецът е предявил, при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване, два иска.
С първия от предявените искове ищеца
претендира по отношение на ответниците да бъде признато за установено съществуването на изискуемо парично вземане в негова полза за сумата
132 002,75 евро, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№452/2016 г. на Районен съд Ямбол
С втория
иск, осъдителен по своя характер, ищеца претендира ответниците да бъдат осъдени
да му заплатят сумата от 18 845,40 евро, представляваща дължими и неплатени
неустойки за забавено плащане за периода 03.07.2014 г. - 02.02.2016 г. и сумата
от 1 271,53 лв. евро, представляваща неплатени вноски по застраховка
„автокаско" и „гражданска отговорност" за периода 2014 г. - 2016 г.
С ИМ е заявена и претенция за присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски, както и претенция
за присъждане в полза на ищеца и на юрисконсултско възнаграждение.
По установителния иск:
Предявеният установителен иск е
положителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1
и ал.4 от ГПК, вр. чл.342 и сл. от ТЗ. Нормите на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК
се сочат с оглед преценка относно допустимостта на предявения иск.
Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по
чл.415, ал.4 ГПК. В чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.4 ГПК е посочено, че когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
В конкретния случай, видно от
приложеното ч.гр.д.№452/2016
г. по същото е издадена Заповед №258/26.02.2016 г. и изпълнителен лист за
следните суми: 132 002,75 евро
- главница, ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на
завеждане на заявлението - 24.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и разноски
в размер на 13 163,50 лв., в т.ч. 5 163,50 лв. - ДТ и 8000 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК писмено възражение
против заповедта за изпълнение е подал всеки един от солидарните длъжници, за
което РЛБГ е надлежно уведомено, както следва: на 02.08.2016 г. - за
възраженията на В.Д.А. и Е.М.А. и на 31.08.2016 г. за възражението на „Стройтех
2010" ЕООД, което се установява от приложените в заповедното производство
разписки (л.42, л.50 и л.86). На 01.09.2016 г. "Райфайзен Лизинг
България" ООД е депозирало пред ЯОС процесната искова молба.
При така изложените факти
решаващия съд намери предявения установителен иск за допустим. Разгледан по същество искът е основателен.
С оглед фактическите
взаимоотношения между страните, в производството е предявен иск с правно
основание чл.342 и сл. от ТЗ.
В Решение №102/03.08.2010 г. на
ВКС по т.д.№897/2009 г., II т.о. е прието, че с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг финансовият лизинг съчетава
мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния
елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и
последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за
ползването - лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг
представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във
веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят,
финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на
лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на
покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане
на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на
определени интервали от време. Неслучайно и рискът от случайното погиване или
повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя, т.е. налице е
правен резултат като при усвоен кредит, чието погасяване става чрез лизинговите
вноски, което определя и договорът за финансов лизинг като особен вид
инвестиционен кредит. При договора за финансов лизинг размерът на лизинговото
възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв
начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на
лизингодателя и неговата печалба, като договорът за финансов лизинг може да
съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя с определена
остатъчна стойност. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е
получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е
получаване на цялото лизингово възнаграждение. В този смисъл са и Решение №120/10.11.2010
г. на ВКС по т.д.№1025/2009 г., I т.о. и Решение №156/30.11.2010 г. на ВКС по
т.д.№69/2010 г., II т.о. Лизингодателят встъпва в това облигационно
правоотношение не с дарствено намерение, а с интерес от търговска печалба и
като изправен кредитор очаква да получи точно изпълнение на договора от страна
на длъжника. Лизингодателят очаква за периода на договора да не носи риска от
погиване или повреждане на лизинговия актив, който остава негова собственост,
да не заплаща разноските за данъци и задължителните застраховки, които са в
договорна тежест на лизингополучателя.
Настоящият състав счита, че между
ищеца и ответниците е сключен валиден договор за лизинг по смисъла на чл.342 ТЗ. Процесният договор за
лизинг има правната характеристика на договор за финансов лизинг, уреден в
чл.342, ал.2 ТЗ.
От представените по делото
доказателства (Договор за лизинг №012132-RF-001/07.05.2008 г., изменен и
допълнен със Споразумение за заместване в дълг от 24.03.2010 г. и Споразумение
№017759-RLo-001/24.03.2010 г.) за съда е базспорно, че страните са сключили
договор за финансов лизинг, по силата на който ищеца „Райфайзен Лизинг
България" ООД, като лизингодател се задължил да придобие вещ от трето лице
и да я предостави на „Стройтех 2010" ЕООД - главен длъжник, В.Д.А. и Е.М.А.
- солидарни длъжници за ползване срещу възнаграждение. Действително по описания
договор за лизинг от 07.05.2008 г., лизингополучател е било "Ди-Ев"
ООД, но в последствие и след подписване на Споразумение за заместване в дълг от
24.03.2010 г., то е заместено от „Стройтех 2010" ЕООД, като лизингополучател
по договора за лизинг, с всички произтичащи от договора права и задължения.
При изложените факти следва
безспорния извод че ответниците „Стройтех 2010" ЕООД - главен длъжник, В.Д.А.
и Е.М.А. - солидарни длъжници са страна по процесния договор за лизинг. Безспорно
е също така, че лизингодателя е изпълнил поетото с договора задължение, като е
закупил и предоставил на лизингополучателя лизинговата вещ с
приемо-предавателен протокол от 27.05.2008 г. (л.25 от делото). Съдът приема и
че и към настоящия момент лизинговата вещ е във владение на лизингополучателя,
тъй като липсват категорични и опровергаващи този факт доказателства.
Не е спорно по делото, а и от подписано
между страните Споразумение №017759-RLo-003/29.12.2011 г. с нотариална заверка
на подписите, се установява, че със същото те са преуредили отношенията си по
процесния договор за лизинг, поради наличието на просрочие в плащанията от
страна на лизингополучателите. Във въпросното споразумение страните по него са
се съгласили, че дължимите суми, към датата на подписването му, са в общ размер
на 180 676,35 евро и следва да бъдат заплатени при условията и сроковете на
това споразумение. Съгласно чл.1 от Споразумението „Стройтех 2010" ЕООД се
задължило по доброволен начин да изплати дължима сума в размер на 180 676,35
евро, ведно с уговорената лихва, за срок от 47 месеца на месечни вноски съгласно
Погасителен план - Приложение №1 към Споразумението.
Описаното Споразумение
№017759-RLo-003 от 29.12.2011 г., ведно с Погасителен план - Приложение №1 към
него, са надлежно подписани от страните по тях, чиито подписи са нотариално
заверени, от Нотариус В. Д., рeг.№491 на НК, с район на действие - Районен
съд-Бургас, със заверка рег.№8300, извършена на 29.12.2011 г. При това
положение описаните документи безспорно са актове по смисъла на чл.417, т.3 ГПК,
т.е. изпълнително основание за съдържащите се в тях задължения. Ето защо и
доводите на ответниците за нередовно, незаконосъобразно проведено заповедно производство
се прецениха за неоснователни.
Неоснователни са и не се споделят
от съда и твърденията на ответниците за липса по делото на
писмени доказателства за обявена предсрочната изискуемост на вземането по
договора за лизинг, тъй като липсвало изявление на кредитора да направи кредита
изискуем, което да е стигнало до длъжника и което да е направено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. На първо място ответниците по
същество не оспорват факта на неплащане на претендираните с установителния иск
18 броя лизингови вноски. На следващо място в процесния случай изобщо не може
да се говори за обявена или настъпила предсрочна изискуемост на вземането на
ищеца. И това е така, тъй последната лизингова вноска по погасителния план (л.11
от делото) е с падеж 20.11.2015 г. и с настъпването му е изтекъл срока на
процесното споразумение и това е станало много преди подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, което пък е станало на 24.02.2016 г.
Доколкото изискуемостта на последната лизингова вноска е настъпила преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то не може да
се говори и за предсрочна изискуемост и за необходимост от уведомяване за
настъпването на такава. Отправените от ищеца до ответниците три броя нотариални покани, всички от дата
21.10.2015 г. по съществото си не съставляват уведомление за предсрочна
изискуемост на задължението, най-малкото поради факта, че към момента на
отправянето им по погасителния план е имало само една лизингова вноска с
ненастъпил падеж. Освен това от съдържанието на самите покани се установява, че
същите съставляват уведомление до длъжниците за наличие на неплатени и забавени
от тяхна страна вноски с посочване на общия им размер, покана за доброволно
плащане в определен в поканите срок, след изтичане на който кредитора ще
пристъпи към принудително събиране на сумите.
Ето защо и при изложените до тук
съображения възражението на ответниците за липса на надлежно обявена им предсрочната
изискуемост на вземането по договора за лизинг се прие за неоснователно и се
остави без уважение.
Неоснователно
е и възражението на ответника Е.А., че лизингодателя едностранно е променял
лихвения процент, едностранно е капитализирал лихвата, без това да е изрично
уговорено между страните. Твърдението е голословно - не се подкрепя от нито
едно от събраните по делото доказателства. Претенцията на ищеца е за лизингови
вноски в размер, определен от страните в двустранно подписаното споразумение от
29.12.2011 г. По делото липсват доказателства за извършена корекция на
дължимата лихва и за определянето и в размер различен от посочения в
споразумението.
За
неоснователно се прецени и искането на ответниците - физически лица за
приложение по отношение на тях на чл.147 ЗЗД. В цитираната норма е предвидено
възможност за погасяване на поръчителската отговорност, ако кредитора е
бездействал в период от време, регламентиран в закона. В конкретния случай
нормата е неприложима, тъй като ответниците А. и А. нямат качеството на поръчители
по процесния договор за лизинг, а са съдлъжници на главния длъжник -
"Стройтех - 2010" ЕООД.
Други възражения по предявения
установителен иск, които съдът да обсъди, ответниците не са заявили.
Както вече се посочи, между
страните липсва спор, а и от доказателствата по делото е установено, че ищеца -
лизингодател е изпълнил поетото с договора задължение, като е закупил и
предоставил на лизингополучателя лизинговата вещ. Липсва спор и относно факта,
че ответниците частично са изпълнили поетото задължение, като периодично са
заплащали суми за погасяване на лизинговите вноски. Ответниците по същество не
оспорват факта на неплащане на претендираните с установителния иск 18 броя
лизингови вноски с общ размер от 132 002,75 евро. Дължимостта им е установена и
от заключението на вещото лице, посочило размера на задължението, както и това,
че при проверката не е установило начисляване на лихви върху лихви, а
поредността на погасяване на задълженията е разноски, неустойка, лихви и
главница.
Предвид посоченото по-горе,
предявеният иск по чл.422 ГПК следва да бъде уважен изцяло, като се признае за установено по отношение на ответниците
„Стройтех 2010" ЕООД, В.Д.А. и Е.М.А., че дължат на ищеца „Райфайзен Лизинг България"
ООД сумата 132 002,75 евро, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№452/2016 г. на Районен съд Ямбол.
По
осъдителния иск:
С
предявения осъдителен иск ищеца претендира ответниците да бъдат осъдени да му
заплатят сумата от 18 845,40 евро, представляваща дължими и неплатени неустойки
за забавено плащане за периода 03.07.2014 г. - 02.02.2016 г. и сумата от 1
271,53 лв. евро, представляваща неплатени вноски по застраховка
„автокаско" и „гражданска отговорност" за периода 2014 г. - 2016 г.
Предявения
осъдителен иск намира правно основание в нормата на чл.79 ЗЗД, вр. чл.7 от Споразумение
№017759-RLo-003/29.12.2011 г. и чл.26 и чл.29 от ОУ на договорите
за финансов лизинг на ищеца.
Решаващия съд намери предявения
осъдителен иск за допустим.
Възраженията на ответниците за
недопустимост на иска, тъй като било недопустимо съединяването му с
установителния иск по чл.422 ГПК, а и се въвеждало ново основание различно от
това, на което е била издадена заповедта за изпълнение се намериха за
неоснователни.
В ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
т.11.б. е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск
на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК, инцидентен
установителен иск – чл.212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за
съвместно разглеждане с иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В
съобразителната част на ТР е посочено, че искът по чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като
приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото
/глава 15 на ГПК/ не е изрично изключено от законодателя. Приложението на
правилата за първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и
на инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални
условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. В
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение
на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210,
ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
В светлината на цитираните
разяснения в ТР №4/2013 г. предявения в производството осъдителен иск безспорно
е допустим, както е допустимо и съединяването му с осъдителния иск по чл.422
ГПК. Съгласно чл.210, ал.1 ГПК ищецът може да предяви с една ИМ срещу същия
ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на
разглеждане по реда на едно и също производство. В процесния случай
предпоставките на чл.210, ал.1 ГПК са налице, поради което е допустимо и
съединяването на разглеждания осъдителен иск с установителния иск по чл.422
ГПК. Неоснователни са доводите на ответниците, че се касае за хипотеза на
изменение на иска по
чл.214 ГПК. Както вече се посочи - предмет на осъдителния иск е вземане на
ищеца, което не е предмет на издадената заповед за
изпълнение, но произтича от същия договор.
По изложените съображения
настоящия съд прие осъдителния иск за процесуално допустим. Разгледан по
същество искът е основателен.
В чл.7 от Споразумение
№017759-RLo-003/29.12.2011 г. страните са уговорили неустойка за забавено
плащане на дължимите суми, определена в размер на 20% годишно върху стойността
на просроченото задължение, като са приели седемдневен гратисен период при
забава плащане на дължима вноска, през който не се дължи неустойка.
По принцип неустойката обезпечава
изпълнението на задълженията и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката по своята правна
същност представлява клауза в договора, чрез която длъжникът обещава да направи
известно плащане, ако не изпълни задължението си по основния договор.
Неустойката обезпечава изпълнението на дадено задължение и обезщетява вредите,
които изправната страна би претърпяла
от неизпълнението или лошото изпълнение. Тя предпоставя наличието на друго
валидно задължение, изпълнението на което обезпечава. Задължението за неустойка
е свързано и зависи от задължението, което обезпечава. Тя не може да съществува
без него. Неустойката е акцесорна към главното задължение. Отпадането на
главното задължение води и до отпадането на неустойката. На първо място следва
да се посочи, че право на неустойка има
само изправната страна по договора.
Предвид установените по делото факти, безспорно ищеца е такава страна.
Установява се от доказателствата по делото, че ответниците са в забава за
изпълнение на задълженията им за плащане на лизинговите вноски. Това следва да
доведе до активиране на договорената между тях неустоечна клауза, като се
ангажира отговорността на ответниците за заплащане на неустойка, което прави
предявения иск доказан по основание.
Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят сумата от 18 845,40 евро, представляваща дължими
и неплатени неустойки за забавено плащане за периода 03.07.2014 г. - 02.02.2016
г. За да достигне до извод за дължимост на посочената сума, настоящия съд прие
изводите на вещото лице за констатирано забавено плащане на лизинговите вноски
от страна на ответниците за период много по-дълъг от претендирания, съобрази
направените изчисления за дължимата на обсъжданото основание неустойка и се
позова на разпоредбата на чл.162 ГПК.
Възраженията
на ответниците за неоснователност на претенцията за неустойка, тъй като било
недопустимо кумулирането на неустойка за забавено плащане с мораторна лихва,
защото по този начин длъжникът би понесъл две обезщетения за едни и същи вреди
в резултат от забавата не се споделиха. Както бе посочено по-напред в изложението,
в заключението
на вещото лице е направен извод относно това, че при проверката не е установило
начисляване на лихви върху лихви, а поредността на погасяване на задълженията е
разноски, неустойка, лихви и главница. Описаното заключение на вещото лице не е
оспорено от страните и се възприе от съда.
По
отношение на претенцията за сумата 1 271,53 лв. евро, представляваща неплатени
вноски по застраховка „автокаско" и „гражданска отговорност" за
периода 2014 г. - 2016 г., съдът намери следното:
От представения
по делото Договор
за финансов лизинг на оборудване №012132-RF-001/07.05.2008 г. е видно, че
съгласно чл.2.3.2 лизингополучателя се е задължил да заплаща на РЛБГ разходите
за застраховане на оборудването. Неразделна част от посочения договор са и Общите
условия на „Райфайзен Лизинг България" ООД за финансов лизинг, с които
страните по договора са декларирали, че са запознати и са приели. Според чл.26
от ОУ за нуждите и за целия срок на договора РЛБГ сключва от свое име и в своя
полза, но за сметка на лизингополучателя имуществена застраховка за всички
присъщи рискове, която да покрива към всеки един момент 100% от стойността на
лизинговия обект. Действително по описания договор за лизинг, лизингополучател
е било "Ди-Ев" ООД, но в последствие и след подписване на Споразумение
за заместване в дълг от 24.03.2010 г., то е заместено от „Стройтех 2010"
ЕООД, като лизингополучател по договора за лизинг, с всички произтичащи от
договора права и задължения.
За доказване размера на тази си
претенция ищецът е представил извлечение от счетоводните си сметки за
задължението на „Стройтех 2010" ЕООД за извършените разходи за
застраховане на лизинговата вещ, от която се установява, че изразходваните суми
за застраховки "ГО" и "Каско" за периода 2014 - 2016 г. са
в общ размер на сумата 2486,91 лв., равняваща се на 1271,53 евро, представил е
и застрахователните полици (3 бр. за застраховка "ГО" и 3 броя за
застраховка "Каско"), според които застрахователните вноски са в общ
размер на 1690,43 евро (в т.ч. 143,73 евро по застраховка "ГО" и
1546,70 евро по застраховка "Каско"). Представени са и фактури,
които РЛБГ е издавало на „Стройтех
2010" ЕООД за заплатените застрахователни вноски, които удостоверяват
дължима сума в общ размер на 1271,54 евро. Всички тези доказателства са
достатъчни, за да обосноват извод за основателност и на тази претенция на ищеца
в пълния й предявен размер.
Не се
споделиха от съда и възраженията на ответниците за неоснователност на претенцията на ищеца за присъждане
на неплатени застрахователни вноски, мотивирани с твърдения, че при
прекратяване на договора за лизинг всяка страна се освобождавала от бъдещите си
задължения по договора. В конкретния случай претенцията на ищеца касае суми за
застраховки за минал период, преди изтичане срока на договора между страните.
Възражението
за нищожност на клаузите на чл.29, ал.2 и ал.4 и на чл.26 от ОУ на договорите
за финансов лизинг на ищцовото дружество е неоснователно, но не следва да бъде
обсъждано поради наличие на сила на присъдено нещо. И това е така, тъй като
тази претенция е била отделена в отделно производство - гр.д.№1032/2017 г. на
ЯРС. С постановеното по това дело и влязло в законна сила на 16.01.2017 г.
Решение №747/30.11.2017 г. иска на Е.А.
против „Райфайзен
Лизинг България" ООД за прогласяване нищожност на клаузите на чл.29,
ал.2 и ал.4 и на чл.26 от ОУ на договорите за финансов лизинг е отхвърлен.
При всичко изложено до тук
предявените в производството искове са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени изцяло.
В
съответствие с т.12
от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК съда следва да се
произнесе по въпроса за разноските в заповедното производство. В настоящия
случай, предвид пълното уважаване на предявения установителен иск и
представените доказателства за сторени разноски, на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 13163,50
лв., в т.ч. 5163,50 лв. - ДТ и 8000 лв. - юрисконсултско възнаграждение
(изчислено при редакциата на чл.78, ал.8 ГПК преди изм. с ДВ бр.8/2017 г).
Предвид изхода на исковото
производство и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски. Ищеца е сторил в
производството разноски в общ размер на 7032,31 лв. (в т.ч. 6737,31 лв. - ДТ и
295 лв. - за възнаграждение на в.л.), които следва да му се присъдят. Не следва
да бъде уважено искането за присъждане на разноски за пътни и командировъчни
пари, тъй като по делото липсват доказателства за сторени такива разноски и в
претендирания размер от 599,75 лв.
С оглед надлежното искане и тъй
като ищеца е защитаван в производството от юрисконсулт, то на основание чл.78,
ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ на
същия следва да се присъди и сумата от 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Стройтех 2010" ЕООД с ЕИК 201049568,
със седалище и адрес на управление: с.З., обл.Ямбол, ул."Бакаджик"
№18, В.Д.А. с ЕГН ********** *** и Е.М.А. с ЕГН ********** ***, че същите дължат на "Райфайзен Лизинг България" ООД с ЕИК
131206120, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Гогол"
№18-20 сумата 132 002,75 евро, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№452/2016 г. по описа на Районен съд Ямбол.
ОСЪЖДА „Стройтех 2010" ЕООД с ЕИК 201049568, със седалище и
адрес на управление: с.З., обл.Ямбол, ул."Бакаджик" №18, В.Д.А. с ЕГН
********** *** и Е.М.А. с ЕГН ********** *** да заплатят на "Райфайзен Лизинг България" ООД с ЕИК
131206120, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Гогол"
№18-20 сумата от 18 845,40 евро,
представляваща дължими и неплатени неустойки за забавено плащане за периода
03.07.2014 г. - 02.02.2016 г. и сумата
от 1 271,53 лв. евро, представляваща неплатени вноски по застраховка „автокаско"
и „гражданска отговорност" за периода 2014 г. - 2016 г.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, „Стройтех 2010" ЕООД с ЕИК 201049568, със
седалище и адрес на управление: с.З., обл.Ямбол, ул."Бакаджик" №18, В.Д.А.
с ЕГН ********** *** и Е.М.А. с ЕГН ********** *** да заплатят на "Райфайзен Лизинг България" ООД с ЕИК
131206120, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Гогол"
№18-20 сумата 13163,50
лв.
- разноски в заповедното производство,
сумата 7032,31 лв. - разноски в настоящото производство, както и сумата 450 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: