Мотиви на присъда № 7 от 17.01.2019г.по НОХД № 85/2018г.по описа на Ямболски окръжен съд:

Ямболската окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия Н.Д.Г. *** с ЕГН ********** за престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 б."б" предл.1 вр. с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това че на *****г. около 07,30 часа на автомагистрала „Т.", км.278⁺⁶⁰⁰ в посока гр. Б.при управление на лек автомобил „******" с per. № ******, собственост на баща му Н.Д.Г. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал. 1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато управлявания от него лек автомобил „******" с per. № ******и е допуснал напускане на платното за движение и преминаването му в разделителната ивица и чл.20, ал.2 от ЗДвП - управлявал е лек автомобил „******" с per. № ****** със скорост 134 км.в час, която не е съобразена с конкретната пътна обстановка и е изпаднал в режим на странично плъзгане, като е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Т.С. ***, ЕГН **********, като деянието е осъществено в пияно състояние - наличие на етилов алкохол в кръвта на Г. с концентрация 1,39 промила.

С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на ******. И.Д.С. и Т.А.С. са конституирани в качеството на частни обвинители в наказателния процес. От приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че И.С. е майка на пострадалия от престъплението Д. С., а Т.С. е негов баща. От изложеното съдът прави извод, че посочените лица са пострадали от инкриминираното престъпление и имат право да предявят граждански иск, поради което и на основание чл.76 ал.1 НПК ги конституира като частни обвинители.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Твърди се че от доказателствата по делото - съдебно-химическа експертиза безспорно е установено че подсъдимия Г. е употребил алкохол - 1,39 на хиляда промила.Авторството е безспорно доказано от заключението на ДНК експертизата по делото назначена още на досъдебното производство и от заключението на комплексната съдебна и автотехническа експертиза. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание лишаване от свобода което да изтърпи ефективно тъй като това не е първия случай в който подсъдимия управлява МПС след употреба на алкохол и само по този начин биха се постигнали целите на наказателната репресия. Пледира се и за прилагане разпоредбата на чл.343г НК, като подсъдимият бъде лишен и от право да управлява МПС.

Частните обвинители чрез повериниците си - адвокатите Р. и Т. се придържат към казаното от прокурора .По отношение на наказанието предоставят на съда.

Подсъдимият Г. участва в съдебно заседание лично и с редовно упълномощени защитници - адвокат Х. и адвокат Х..Твърди се , че до приключване на съдебното следствие не се е установило по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е извършил престъплението в което е обвинен поради неговата недоказаност , както от обективна така и от субективна страна.Разпитания в съдебно заседание подсъдим твърди , че не е управлявал автомобила по време на инцидента.Твърди се че подсъдимият се намирал на дясна седалка до водача.Оспорват се ДНК експертизата и заключението по комплексната съдебна и автотехническа експертиза.Настоява се подсъдимия Г. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.Алтернативно се прави искане ако съдът признае подсъдимия за виновен да приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена следната фактическата обстановка:

Подсъдимият Н.Г. притежавал свидетелство за управление на МПС № ******от ******г., категория „В", като същото е било отнето за периода ******г. - ******г. в изпълнение на Присъда № * от ******г. на Районен съд - ., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, в сила от ******г., на основание чл.343г от НК.

На ******г. вечерта, подсъдимият Г. заедно с пострадалия Д. С. и свидетеля Т.И. били в дома на свидетеля И., където консумирали значително количество алкохол. След полунощ тримата решили да отидат до гр. Б., на гости на приятелката на пострадалия С. с лекия автомобил, собственост на бащата на подсъдимия Д.Г. „******" с per. № ******, който подсъдимият Г. ползвал. На *****г. около 07,30 часа, същите се намирали на автомагистрала „Т." при км.278 - отсечката между пътен възел с.Х.Д.и пътен възел с.К., в дясното платно за движение, в посока от гр. София към гр. Б., която представлява пътен участък с хоризонтална крива - попътен за автомобила десен завой. Лекият автомобил „******" с per. № ******, управлявал подсъдимият Н.Г., като до него на предната седалка е стоял свидетеля Т.И. , а пострадалия Д. С. е бил на задната седалка.Подсъдимият и свидетелят И. били с предпазни колани, пострадалия е бил без такъв. Движението на автомобила се извършвало със скорост около 134 км.в час, при дневни условия, по сухо, запазено асфалтово покритие, с налична надлъжна пътна маркировка, разделяща платното за движение на три ленти - аварийна, лява активна и дясна активна. Преди произшествието подсъдимият Г. се е движел частично разположен в двете активни ленти за движение. В определен момент от движението, в резултат на рязко завъртане на волана, подсъдимият е загубил контрол над управлението на автомобила и същият се е насочил косо наляво, изпадайки в режим на аварийно, безконтролно движение, изразяващо се в странично плъзгане наляво по посока на движението си. В това състояние автомобилът е пресякъл лявата активна лента и се е блъснал косо с левите си предни състави в мантинелата, като в резултат на сблъсъка автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка и е продължил движението си изцяло по разделителната ивица, след което изпаднал в процес на преобръщане и паднал със задните си леви състави върху отсрещната мантинела, като е преустановил окончателно движението си върху четирите си гуми, насочен на север и перпендикулярно на оста на пътя. В процеса на преобръщане на автомобила, пострадалият Д. С. е изпаднал от автомобила в левия край на дясното платно за движение в близост до мантинелата. Същият е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб, корема, гръдния кош и крайниците. С. е бил откаран по спешност със санитарен автомобил в МБАЛ"Св.Пантелеймон" - гр. Ямбол, където независимо от проведената медицинска интервенция, е починал в 18,50 часа на *****г.

Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза, причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия С. в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок, вследствие тежките множествени счупвания на левия горен крайник, счупване на лявата плешка и втория поясен прешлен, счупвания на костите на лявата длан, както и множествени разкъсно-контузни рани в областта на главата, лицето, гръдния кош, корема и крайниците. За настъпването на смъртта от значение са и масивните външни и вътрешни кръвоизливи от установените множествени наранявания и изпадането му в състояние на дълбока мозъчна кома, вследствие множествените контузионни огнища на мозъка, отока на мозъка и меките мозъчни обвивки, с вклиняване на мозъчния ствол в големия тилен отвор. Непосредствена причина за настъпването на смъртта е острото спиране на сърцето, което е настъпило вследствие отока на мозъка с вклиняването на мозъчния ствол, където се намират жизнено важните центрове - сърдечно-съдовия и дихателния център. Смъртта на С. се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и настъпилите усложнения вследствие на тези увреждания, като настъпилата смърт е пряка и непосредствена последица от ПТП.

Видно от назначената тройна автотехническа експертиза, подсъдимият Г. е имал практическа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е контролирал непрекъснато управлението на автомобила така, че да запази траекторията му на движение върху пътното платно, без да го напуска и навлиза в разделителната ивица, където е настъпило преобръщането му, както и да действа адекватно с органите за управление на автомобила, като по този начин запази контрол над него.

Видно от назначената ДНК-експертиза, кръвта по еърбега от волана на лекия автомобил има ДНК-профил, който напълно съвпада с ДНК-профила на Н.Г.. Вероятността този ДНК-профил да е от друг индивид е 1 на 842 132 402 000 000 000 000, т.е. безспорно е установено, че към момента на ПТП, подсъдимият Г. е управлявал лекия автомобил „******" с per. № ******.

Към момента на ПТП, подсъдимият Г. се е намирал в пияно състояние - от заключението на физико-химическата експертиза е видно, че в кръвта на Г. се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 1,39 промила алкохол. Пострадалият по делото С. е със съдържание на етилов алкохол в кръвта с концентрация 1,64 промила, а свидетелят И. - 1,03 промила.

Подсъдимият при управлението на лекия автомобил е нарушил следните правила за движение по пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:

чл.20 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява на подсъдимия задължението като водач на моторно превозно средство,да контролира непрекъснато МПС което управлява.

Подсъдимият е нарушил посочената разпоредба на ЗДвП като не е контролирал непрекъснато МПС - лекия автомобил ****** повлиян от приетия от него алкохол - 1,39 на хиляда промила.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и от приобщените такива събрани на досъдебното производство - свидетелските показания на Т.И. дадени на досъдебното производство в протокол за разпит на 37 от ДП и приобщени към доказателствата, чрез прочитане на основание чл.281ал.1 т.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, показанията на свидетелите И.Д.С. , Т.А.С. , Д.Д.Г. , Е.Х.П. и М.С.П. дадени на съдебното следствие, от заключенията на съдебно - медицинската, авто-техническата, химическите , ДНК експертизата от досъдебното производство и компклесната съдебна и автотехническа експертизи и показанията на вещите лица д-р Ч., М. Л., С.С. , Д.Б., С.Д., П.М. и писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, свидетелство за съдимост на подсъдимия, удостоверение за наследниците на С..

Всички събрани гласни и писмени доказателства, с изключение на част от показанията на свидетеля Т.И. , свидетеля Д.Д.Г. и обясненията на подсъдимия са безспорни и напълно кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло, като същите не се оспорват от страните. Налице е единствено противоречие в обясненията на подсъдимия Г. , свидетеля Г. и свидетеля Т.И..Съдът счита не следва да се даде вяра на обясненията на подсъдимия Г. в частта им в която същия сочи че към момента на ПТП пострадалия Д. С. е управлявал лекия автомобил.Тези обяснения се опровергават от заключението на ДНК експертизата по протокол № ******. от досъдебното производство , както и от заключеието на комплексната съдебна и автотехническа експертиза които са обективни логични и и обосновани и безспорно доказват , че именно подсъдимият Г. е управлявал автомобила , до него на предна седалка е бил свидетеля Т.И. а на задна седалка е бил пострадалия Д. С..Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т.И. в частта им в която сочи кой последен е управлявал автомобила тъй като същите се опровергават както от заключенията на посочените по-горе експертизи¸така и от показанията на свидетеля Е.Х.П. , които са последователни логични и безпротиворечиви и същият не е заинтересуван от изхода на делото.Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.Д.Г. в частта им в която същият пряко заинтересуван от изхода на делото като баща на подсъдимия заяви , че е виждал пострадалия С. да управлява леки автомобили в гр...Тези показания на свидетеля Г. се опровергават от показанията на свидетеля Т.С. , както и от обстоятелството , че пострадалия не е притежвал свидетелство за управление на МПС.

Авторството на деянието е безспорно установено от заключението на ДНК експертизата от ДП по протокол № ******. и заключението на комплексната съдебна и автотехническа експертиза назначена в хода на съдебното следствие от ЯОС както и от показанията на свидетеля П..

При определяне механизма на настъпване на ПТП, както и за да приеме, че единствената вина за произшествието е на подсъдимия съдът кредитира напълно заключението на авто- техническата експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно. При изготвянето на експертизата вещите лица са използвали наличните обективни данни отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, както и на събраните гласни доказателства. Експертизата е приобщена към доказателствения материал чрез нейното прочитане и разпит на вещите лица С., Б. и Д..

Нарушението на правилата за движение по пътищата от подсъдимия визирани в чл.20 ал.1 от ЗДВП е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като същият в качеството си на водач на МПС повлиян от алкохола не е контролирал непрекъснато МПС което управлявал. Това нарушение е единствената причина за настъпилото ПТП и последвалата смърт на пострадалия С.. Обстоятелството , че подсъдимия е управлявал автомобила със скорост от 134 км./ч. не е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и не е в пряка причинна връзка със станалото ПТП.

За да приеме за установени причинените от ПТП травми на Д. С., както и обстоятелството, че настъпилата смърт е в пряка причинна връзка със преобръщането на лекия автомобил ****** управляван от подсъдимия съдът кредитира напълно заключението на съдебно медицинската експертиза изготвена от д-р Ч. и показанията му дадени на съдебното следствие с изключение на обстоятелството къде е седял пострадалия Д. С..В тази връзка съдът кредитира заключението на комплексната съдебна и автотехническа експертиза , в която по безспорен начин е установено , че пострадалия Д. С. е бил на задната седалка на автомобила и без предпазен колан.

Съдът кредитира напълно и заключенията на химическите експертизи и показанията на вещото лице М. Л.тъй като същите също са обективни и компетентни.

От така установената фактическа обстановка обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият Н.Д.Г. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 б."б" предл.1 вр. с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, тъй като на *****г. около 07,30 часа на автомагистрала „Т.", км.278⁺⁶⁰⁰ в посока гр. Б.при управление на лек автомобил „******" с per. № ******, собственост на баща му Н.Д.Г. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал. 1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато управлявания от него лек автомобил „******" с per. № ******и е допуснал напускане на платното за движение и преминаването му в разделителната ивица , като е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Т.С. ***, ЕГН **********, като деянието е осъществено в пияно състояние - наличие на етилов алкохол в кръвта на Г. с концентрация 1,39 промила.

Престъплението по чл.343 ал.1 „в” НК е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по- горе, че на инкриминираната дата е управлявал МПС- л.а. *******" с рег.№ ******, нарушил е посочената по - горе разпоредба уреждаща правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП, като е причинил по непредпазливост смъртта на Д. С..

Последвалата смърт на Д. С. е в пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключението на съдебно - медицинската експертиза изготвена от д-р Ч..

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия Г. съдът взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимият престъпление е с висока степен на обществена опасност предвид динамиката на този вид престъпления и необходимостта същите да бъдат санкционирани по - строго. При индивидуализацията на наказанието следва да се отчете обстоятелството, че вина за ПТП има само подсъдимия, както и че същият като е управлявал лекия автомобил в пияно състояние , което не му е за първи път предвид присъдата по чл.343б ал.1 от НК по която е реабилитиран . С деянието си той е лишил от живот млад мъж на 24 години в разцвета на жизнения си път.

Като смекчаващо вината обстоятелство се приема чистото му съдебно минало и поведението му след ПТП, тъй като е останал на местопроизшествието. По тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК, като го осъди на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Съдът счита, че единствено с ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК , а именно да поправи и превъзпита подсъдимия и да въздейства предупредително и възпитателно и върху останалите членове на обществото.

Съдът не приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 НК и не отложи изтърпяването на наказанието, каквото е искането на неговите защитници, тъй като е налице законова пречка за това ,като счете, че по този начин не биха се постигнали целите на наказанието и най- вече с налагане на условно наказание той не би се поправил. До този извод се стигна като се отчетоха високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление както и обстоятелството след като е бил осъден за деяние по чл.343б ал.1 НК /реабилитиран/ е бил лишен от право да управлява МПС в периода *******. - *******.

Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 4 години, тъй като това наказание е кумулативно за престъпленията по чл.343 НК. При определянето на това наказание съдът отчете изложените по- горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът оправда подсъдимия Г. за вмененото му нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП , по обвинителния акт за това че движейки се със 134 км/ч. по автомагистрала Т. не е съобразил същата с пътната обстановка. Разрешената скорост по автомагистралата е 140 км./ч.и подсъдимия Г. не е извършил нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП , което да е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

При горния изход на делото и предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на 2588,54 лв. по сметката на републиканския бюджет- ОД на МВР Ямбол и 2048,66лв.по сметката на ЯОС.

Причините за извършване на деянието е допуснатото грубо нарушение на правилата по ЗДвП в България.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: