Р Е Ш Е Н И Е
№ 14 22.02.2019 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен
наказателен състав на 13 февруари 2019 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА Секретар: М.Коматарова
Прокурор:
Д. Дойчев
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 25 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 169/10.12.2018 г.,
постановена по НОХД № 1243/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол, подсъдимият М.М.Г.
***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на **.**.****
г., около 0*.** часа в гр. С., обл. Я., на ул. **, в
близост до магазин „К.“ е управлявал МПС - лек автомобил „Ф. Г.“ с peг. № * **** **, без да притежава съответно свидетелство
за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с НП №**-****-******/**.**.**** г. на Началника на РУ-С.,
влязло в сила на **.**.**** г., за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл. 343в, ал.2 вр.чл.54 от НК е осъден на две години и шест месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и на
глоба в размер на 500 лева.
Настоящото въззивно
производство е образувано по жалба на подс.М.М.Г.,
подадена чрез упълномощения от него защитник - адв.К.
***, срещу горната присъда в частта й, с която на основание чл.54 от НК
подсъдимият е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
Във въззивната
жалба се навеждат по същество доводи за явна несправедливост на постановената
присъда в обжалваната й част. Претендира се за изменение на присъдата в
обжалваната й част чрез намаляване на размера на наказанието лишаване от
свобода от определения такъв от две години и шест месеца към минималния,
предвиден в закона.
В съдебно заседание ОП - Ямбол
изпраща представител. Последният оспорва основателността на въззивната
жалба и моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен съд - гр.Ямбол
като правилна, обоснована и справедлива.
Въззивникът – подсъдим участва
в съдебно заседание чрез упълномощен от него защитник – адвокат от АК - *.
Последният поддържа въззивната жалба и моли съда да я
уважи по изложените в нея съображения.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК,
констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционният
съд фактическа обстановка, която не се оспорва от подсъдимия, е в съответствие
и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което намира за
ненужно да я преповтаря. В допълнение следва да се добави само обстоятелството,
че по АУАН № ******/
**.**.**** г., издаден спрямо подс.М.М.Г. за
установеното от проверяващите органи и осъществено от него на **.**.**** г. управление
на МПС без да притежава СУМП, не е било издадено Наказателно постановление,
т.к. е било образувано настоящото наказателно производство.
Правилен и аргументиран е направеният в мотивите
към присъдата анализ на събраните по делото доказателства, поради което въззивния съд ги възприема изцяло.
При правилно изяснена фактическа обстановка
районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 343в,
ал.2, вр.ал.1 от НК, т.к. на **.**.****
г., около 0*.** часа в гр. С., обл. Я.,на ул. **, в
близост до магазин „К.“ е управлявал МПС - лек автомобил „Ф. Г.“ с peг. № * **** **, без да притежава съответно свидетелство
за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с НП №**-****-******/**.**.**** г. на Началника на РУ-С.,
влязло в сила на **.**.**** г., за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС.
Авторството на така осъщественото престъпно деяние се
доказва по безспорен начин както от обясненията на подсъдимия, дадени от него в
хода на съдебното следствие, така и от показанията на разпитаните по делото
свидетели Г. Т. и А. Т., дадени от тях в хода на проведеното съдебно следствие,
а и от писмените доказателства, приобщени към доказателственият материал чрез
прочитането им на осн.чл.283 от НПК.
Безспорно от всички
кредитирани от съда и събрани по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на подс.Г.
е било наложено административно наказание с НП
№**-****-******/**.**.**** г. на Началника на РУ-С.,
влязло в сила на **.**.**** г., за извършено от него административно нарушение,
изразяващо се именно в това, че управлява МПС без съответно свидетелство за
управление на МПС. Въпреки това обаче, на **.**.**** г., т.е. в едногодишен
срок от наказването му с горното Наказателно постановление, подсъдимият отново
предприел управлението на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.
Поради това, изводът на РС, че подсъдимият е осъществил престъпното деяние по
чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК от обективна страна е
правилен и обоснован.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на
районния съд, че от субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл, тъй като ясно е съзнавал общественоопасния и противоправен характер на същото, както и неговите
общественоопасни последици, но въпреки това е искал настъпването на тези
последици. Подсъдимият е съзнавал, че към **.**.**** г. не притежава
свидетелство за управление на МПС, както и това, че към тази дата не е изминал
едногодишен период от време от наказването му по административен ред за това,
че е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС, предвид
установеното, че лично е получил НП №**-****-******/**.**.**** г.
на Началника на РУ-С., влязло в сила на **.**.**** г., с което му е наложено адм.наказание за това, че е управлявал МПС без свидетелство
за управление.
С оглед изложеното, правилно подс.Г.
е бил признат за виновен по предявеното му и поддържано от РП - гр.Я.
обвинение.
Въззивната инстанция обсъди внимателно
оплакванията за несправедливост на присъдата в частта й относно размера на
наложеното наказание лишаване от свобода и прецени искането на защитата за
намаляването му по размер за основателно.
Правилно и обосновано районният съд е определил вида и
размера на наказанието, наложено на подс.Г. при
условията на чл.54 от НК, като е взел предвид всички относими
към вината му обстоятелства. Коментирайки обстоятелствата, значими за размера
на наказанието лишаване от свобода, първоинстанционният
съд правилно е приел висока степен на обществена опасност на извършеното и на
извършителя, отчетена на базата на
установеното престъпно поведение, което е в противоречие с нормите на ЗДвП, гарантиращи сигурността и безопасността на
участниците в движението по пътищата. В конкретния случай, като отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства правилно съдът е отчел предходните му
осъждания за престъпления от същия вид, както и налаганите му административни
наказания за допуснати други нарушения на правилата за движение, включително
и превишаване на нормативно разрешената
скорост.
Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, следва да
се има предвид обаче, че степента на обществена опасност на разгледаното
престъпление макар и да е висока, тя не е по-висока от обичайната и е в
пределите на характерната за този вид престъпления. За да се направи този извод
се отчете времето, мястото и механизма на извършване на деянието. Отделно,
районният съд е пропуснал да вземе предвид обстоятелството, че последното
извършено от подсъдимия престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е през 20** г.,
като от тогава до настоящата инкриминирана дата - **.**.**** г., той се е
въздържал от осъществяване на престъпни деяния въобще. Освен това, за нито едно
от осъжданията му за същите по вид престъпления/всички на РС-Ямбол/, на
подсъдимия не е налагано ефективно наказание лишаване от свобода, а са налагани
условни такива, както и пробация и административно наказание глоба.
Неправилно, районният съд не е отчел наличните смекчаващи
вината на подс.Г. обстоятелства - младата му възраст,
съдействието, което е оказал на досъдебното и съдебното производство за
разкриване на обективната истина, признанието за вина и искреното съжаление за
извършеното от него.
Съвкупната преценка на всички значими за наказанието
обстоятелства, коментирани по-горе, не изисква определяне на наказание лишаване
от свобода на подсъдимия при превес на отегчаващите вината обстоятелства и към максималния
предвиден в закона размер, както е счела първата инстанция. Индивидуализираното
така наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода е завишено по
размер, несъответно е на действително установените отекчаващи
и смекчаващи отговорността обстоятелства и на тяхното съвкупно значение за
конкретното наказание, поради което то се явява несправедливо. Определеното от първоинстанционният съд наказание лишаване от свобода в
размер, близък до максималния предвиден в приложимата за казуса норма, е израз на необоснована и безполезна строгост към подсъдимия,
то не би допринесло с нищо в повече за поправянето и превъзпитанието на дееца,
нито би засилило възпиращия ефект на санкцията върху другите членове на
обществото.
По изложените съображения, въззивният съд прецени, че за извършеното от подс.Г. престъпление следва да му се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, който размер гравитира
към минималния предвиден в приложимата законова разпоредба на чл.343в, ал.2 от
НК. Така определено по размер, наказанието лишаване от свобода ще осъществи
визираните в чл.36 от НК цели.
Мотивиран от тези съображения, въззивният съд прие, че на основание чл.337, ал.1,
т.1 от НПК следва да измени обжалваната присъда в коментираната й част, като
намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода от две години и шест
месеца на една година и два месеца. Кумулативното наказание глоба
е коректно
отмерено по размер и е съобразено с наличните и установени по делото смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства /посочени подробно
по-горе/.
Обосновано и правилно не е била приложена разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, т.к. не са налице предпоставките за приложението й предвид
обстоятелството, че преди извършване на деянието Г. е бил осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер.
В съгласие с чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, който предписва
първоначален общ режим за осъдените на лишаване от свобода, намиращи се извън
хипотезите на т.1 и т.2 на ал.1 на чл.57 от ЗИНЗС - какъвто е настоящият
случай, съдът правилно е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да
се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим.
С оглед на всичко изложено
дотук, въззивният съд намира, че възражението
на защитника за несправедливост на присъдата в частта й относно размера на
наложеното наказание лишаване от свобода, се явява основателно.
Ето защо и на осн.чл.337,
ал.1, т.1 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 169/10.12.2018 г., постановена по НОХД №
1243/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол, като намалява наложеното на подс.М.М.Г. ***, ЕГН **********, наказание лишаване от
свобода от две години и шест месеца на една година и два месеца.
Потвърждава присъдата в
останалата й част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.