Р Е Ш Е Н И Е
№
13 12.03.2019 г. гр.Ямбол
Ямболският Окръжен съд, II-ри въззивен наказателен
състав
на 13 февруари 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕРГАНА КОНДОВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар: M. Koматарова
Прокурор: Д. Дойчев
като разгледа
докладваното от мл. съдия Мархолева
ВНОХД
№ 23 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред настоящия състав е образувано
по повод въззивни жалби, подадени съответно от: подсъдимия Ю.И.Ч., с постоянен адрес:***, ученик във 8-ми клас ВУИ „Н. Й.
Вапцаров" - гр. Завет, с ЕГН **********, представляван от служ. защитник
адв. К.Д. и от адв. С.С. със съдебен адрес:***, кантора 307 в качеството му на
служебен защитник на А.А.И. с
постоянен адрес:***, с ЕГН ********** против Присъда № 165/05.12.2018 г.
постановена по НОХД № 788/2018 г. по описа на РС-Ямбол.
С обжалваната присъда въззивниците Ю.Ч. и А.И. са
признати за виновни в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, т. 4 и
т. 5 вр.чл.194, ал. 1 вр. чл.63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия Ч. е наложено наказание от
четири месеца лишаване от свобода, а на подсъдимия И. наказание от шест месеца
лишаване от свобода, което е постановил да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 66, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от НК
съдът е отложил от изтърпяване наложеното на подсъдимия Ч. наказание за
изпитателен срок от една година и шест месеца.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК
първоинстанционният съд е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия И. общо
наказание от една година лишаване от
свобода по ЧНД № 162/2018 г. по описа на ЯРС, което е постановил да се изтърпи
при първоначален общ режим.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в размер на 153.57 лв.,
в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР -Ямбол, както и да
заплатят в приход на НБПП - София, сума в размер на по 150 лв.
В съдебно
заседание прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата на
първоинстанционния съд. Счита, че наложените на подсъдимите наказания не са
явно несправедливи и че съответстват на обществената опасност на извършеното деяние и на личността на подсъдимите.
В съдебно заседание въззивникът – подс. Ю.Ч. не се явява,
депозира заявление, с което моли делото да протече в негово отсъствие. Защитникът адв. Д., поддържа
депозираната въззивна жалба и моли съда да я уважи. Излага съображения в
допълнение към въззивната жалба, като твърди наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, неотчетени от първоинстанционния съд - ниска стойност на щетите
от престъплението, млада възраст, чисто съдебно минало и съдействие на
разследващите органи. Счита, че ЯРС е следвало да приложи разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК с приложение на чл. 55 от НК, като след редукцията на чл. 63
от НК, осъди подсъдимия на пробация или обществено порицание. В този смисъл
моли за изменение на първоинстанционната присъда.
Въззивникът
А.И. се явява лично и чрез назначения му защитник адв. С., който пледира за
налагане на по-леко наказание, предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, при приложението на чл. 69, ал. 2 от НК. Счита,
че това би въздействало поправително и възпиращо в достатъчна степен спрямо
подсъдимия, поради което моли да бъде изменена първоинстанционната присъда и да
бъде наложено наказание на основание чл. 66 вр. С чл. 69 от НК, което да бъде
отложено за срок от две години.
В дадената последна дума подс.
А.И. изразява съжаление за стореното и моли да му бъде намалено наказанието.
Съдът,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка
на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от
НПК, констатира следното:
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени
в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и от лица имащи право и интерес да обжалват.
Разгледана по същество жалбата, подадена от защитника на подс. Ч. се явява основателна, а тази, подадена от защитника
на подс. И. следва да бъде оставена без уважение, по следните съображения:
След предварително изслушване на страните и при
наличие на предпоставките на процесуалния закон първоинстанционният съд е
разгледал делото по реда на глава Двадесет и седма от НПК. С определение по
реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанията на подсъдимите се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че
ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Възприетата
от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, на базата на които решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.
Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за
безспорно установено следното:
На 24.06.2017 г. подсъдимият Ч., подсъдимият И. и
малолетният свидетел И.А. се срещнали в гр. Ямбол и докато се разхождали из ромската махала взели решение да откраднат пари от
зеленчуковия магазин, находящ се пред бл. № 7 в ж.к. „Г. Бенковски" в гр.
Ямбол. Подсъдимите знаели, че магазинът има голямо витринно стъкло, решили да
го счупят и по този начин да влязат вътре. За целта подс. И. взел от дома си
отвертка, след което, в неустановен точен час в интервала между 20:00 ч. на
24.06.2017 г. и 08:00 ч. на 25.06.2017 г., подсъдимите Ч. и И., заедно с малолетния
свидетел И.А. отишли до набелязания зеленчуков магазин. С помощта на
отвертката, която носел, подс. И. счупил витринното стъкло на магазина и през образувалия се отвор в
долния десен ъгъл подсъдимите влезли вътре. От магазина взели пари - 200
български лева, които били собственост на св. Т.Г.К., и с парите напуснали
мястото. След като се върнали обратно до ромската махала, подсъдимите и
малолетният А. ги поделили помежду си и впоследствие ги похарчили за лични
нужди.
От назначената в рамките на досъдебното
производство дактилоскопна експертиза се установя, че иззетите при оглед на
взломната кражба от зеленчуковия магазин, находящ се в ж.к. «Георги Бенковски»
пред бл. 7 дактилоскопни следи, които саг одни за идентификация, съвпадат с
отпечатъци от пръстите на лявата длан (показалец и безименен) на подс. Ю.Ч..
Към момента на извършване на инкриминираното
деяние подс. Ч., роден на *** г., и подс. И., роден на *** г., са били непълнолетни,
съответно на навършени14 и 15 години.
Двамата подсъдими се водят на отчет в ДПС при РУ -
Ямбол от 2015г. за извършени множество кражби. С участието на подс. Ч. са
заведени трийсет и осем преписки по описа на РУ-Ямбол, а с участието на подс. И.
- двайсет и осем. Поведението и на двамата подсъдими е било предмет на
разглеждане от МКБППМН - Ямбол, като против подс. Ч. са налагани възпитателни
мерки по чл.13, ал.1, т.5, т.7, т.12 и т.13 от ЗБППМН, а на подс. И. - възпитателни
мерки по чл.13, ал.1, т.4, т.5, т.7, т.12 и т.13 от ЗБППМН. Считано от
23.01.2017 г. Подс. Ч. ***-4 от 10.01.2017 г. на МОН. С решение на ЯРС №1158 от
12.04.2016 г., потвърдено с Решение №0603-121 от 22.06.2016 г. на МОН, подс. И.
***, считано от 30.06.2016 г.
Подс. Ч. е неосъждан към момента на извършване на
деянието.
Видно от приложената справка за съдимост на подс. И.
(л. 32-39 вкл. по ДП) към момента на извършване на деянието последният е
осъждан седем пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер
против собствеността.
С присъдата по НОХД 1638/2016г. на ЯРС, влязла в
сила на 02.05.2017г., му е наложено наказание от 1 г. лишаване от свобода за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1
вр. чл.63, ал.1, т.З от НК, като е постановено отложено изтърпяване на
наказанието за изпитателен срок от 3 г.
След извършване на деянието подс. И. е осъден
отново за престъпление против собствеността - с присъдата по НОХД № 38/2017г.
на ЯРС, вл. в сила на 17.01.2018г., с която му е наложено наказание 6 м.
лишаване от свобода, отложено за срок от
2 г.
С Определение № 178/12.03.2018г. по ЧНД №
162/2018г. на ЯРС, влязло в сила на 28.03.2018г., на подс. И. е определено общо
наказание по присъдите, постановени в НОХД № 1292/2016г. на ЯРС, НОХД №
715/2016г. на ЯРС, НОХД № 1222/2016г. на ЯРС, по НОХД № 153/2017г. на ЯРС, по
НОХД № 1559/2016г. на ЯРС, по НОХД № 36/2017г. на ЯРС, НОХД № 1638/2016г. на
ЯРС и НОХД № 38/2017г. на ЯРС в общ размер от една година лишаване от свобода, което на
основание чл.25, ал.4 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 г.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по
делото въззивният съд намира за безспорна.
Районният съд за да постанови присъдата си е приел
за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е приел,
че самопризнанията на подсъдимите напълно кореспондират с всички събрани гласни
и писмени доказателства на досъдебното производство- обясненията на подсъдимите,
свидетелските показания на малолетния
И.А. и собственика на зеленчуковия магазин Т.К., както и от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства - протокола за оглед от
25.06.2017г. и приложения към него фотоалбум и от заключението на вещото лице,
изготвило назначената дактилоскопна експертиза.
Авторството на деяниято, както и времето, мястото
и начина на осъществяването му, както и размера на отнетата сума безспорно се
установяват от направените от подсъдимите самопризнания и от показанията на
свидетелите. Посочените гласни доказателства са последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи
помежду си, поради което правилно и обосновано
са кредитирани от първата инстанция. След произнасяне на определението
по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становището си по съответствието на
самопризнанията на подсъдимия с годните доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния
акт. Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на съкратеното
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за
непосредственост и устност в наказателния процес. Следователно правилно в
рамките на компетентността си първоинстанционният съд е разгледал делото в съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка, че така
изброените доказателствени материали, имат отношение към самопризнанията на
подсъдимите и ги подкрепят.
При така установената фактическа обстановка
районният съд правилно е приел, че подсъдимите Ч. и И. са извършили престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК, тъй като за времето от 20:00 часа на 24.06.2017 г. до 08:00 часа на
25.06.2017 г. в гр. Ямбол, от зеленчуков магазин, находящ се пред бл. № 7 в
ж.к. „Г. Бенковски", действайки в съучастие и след предварителен сговор помежду
си, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот - счупване на витринното стъкло на магазина, и чрез използване
на техническо средство - отвертка, са отнели чужди движими вещи - 200 български
лева, от владението на собственика им Т.Г.К. от гр. Ямбол, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява
маловажен случай и подсъдимите, макар и непълнолетни, са могли да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Касае
се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на
правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с
тяхното придобиване, упражняване и запазване.
Вещите предмет на инкриминираното деяние са
били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимите.
При извършване на деянието е налице и вторият елемент от състава на
престъплението кражба, визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, а
именно - отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е осъществено
чрез изнасянето на вещите от магазина на пострадалия Караденизов и пренасянето
им до място, различно от мястото на извършване на съответното престъпно деяние.
По този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху парите, която до този момент се е упражнявала от собственика им, а от друга
страна - подсъдимите са установили трайно своя фактическа власт върху тях, с
което и престъплението се счита за довършено.
Въззивната инстанция споделя изводите, направени
от първоинстанционния съд в посока, че престъплението е осъществено от подсъдимите след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство и чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, при липса на обстоятелства, присъщи на случаите по
чл. 93, т. 9 от НК, а по
отношение на подс. И. и в условията на повторност по
см. на чл. 28, ал. 1 от НК, но при липса на съответно повдигнато обвинение,
по изложените в мотивите на присъдата аргументи.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на
районния съд, че от субективна страна престъплението, вменено във вина на всеки от подсъдимите е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимите ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават от фактическа
власт върху вещите техния собст веник и са искали и предвиждали преминаването
им в своя фактическа власт. Разбирали са противоправния характер на
извършваното, както и общественоопасните му последици, но въпреки това са
искали настъпването им. Действали са и със съставомерното намерение
противозаконно да присвоят инкриминираните вещи. Този извод се налага предвид
последващите им действия, изразяващи се в разпределяне на откраднатото между тримата участници в деянието. Безспорно е доказано също, че
конкретното деяние е извършено от подсъдимите при общност на умисъла им към
престъплението. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам,
както и волята да осъществи намерението си заедно с другия участник в
изпълнителното деяние, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те
са съзнавали връзката между действията си.
По отношение наложеното наказание:
За извършеното от подс. А.И. е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до десет години, след редукцията на чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК – три години. По отношение на индивидуализацията на
наказанието на този подсъдим, ЯРС
законосъобразно е отчел превеса на смекчаващите вината обстоятелства: младата му
възраст, признанието на вината и проявената критичност към извършеното в хода
на ДП, невисоката стойност на отнетите вещи, на фона на отегчаващите такива: фактът,
че деянието е извършено от три лица, квалифицирано по три признака, както и завишената
лична обществена опасност на подс. И., който е с лоши характеристични данни и е
осъждан многократно за престъпления против собствеността. Мотивиран от това ЯРС
е определил на подс. И. справедливо наказание девет месеца лишаване от свобода,
редуцирано съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК на шест месеца лишаване от свобода,
поради което и възраженията във въззивната жалба се явяват неоснователни. Настоящият
състав подкрепя ЯРС в извода му, че констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства, не се явяват нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, така че да обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК още
повече, че деянието, предмет на настоящото производство е извършено в рамките
на изпитателния тригодишен срок, определен по ЧНД № 162/2018г. с включените в
съвкупността присъди по НОХД № 1292/2016г., НОХД № 715/2016г., НОХД №
1222/2016г, НОХД № 153/2017г., НОХД № 1559/2016г., и НОХД № 1638/2016г. всички на
ЯРС. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че са на лице предпоставките
по чл. 69, ал. 1 от НК, като извършването на процесното деяние следва да има за
последица привеждане в изпълнение на отложеното от изтърпяване общо наказание
от една година лишаване от свобода. Безспорно спрямо подс. И. са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане.Правилно е
съобразен и първоначалният "общ" режим на изтърпяване на наказанията
– наложеното в настоящото производство за инкриминираното деяние и приведеното в изпълнение общо наказание.
За извършеното от подс. Ю.Ч. законът предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, предвид факта, че той също е бил
непълнолетен към момента на извършване на деянието и с оглед чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, районният
съд е отчел съотношението на наличните отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства в полза на последните, но неправилно е преценил, че в
конкретиката на случая липсват многобройни смекчаващи вината на Ч.
обстоятелства. Като такива, въззивният съд прецени невисоката стойност на
вещите-предмет на посегателство, младата възраст на подсъдимия, извършил деянието
като непълнолетен, тежкото му социално положение, чистото съдебно минало на
въззивника, съдействието, което е оказал от самото начало на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина по делото, като се е признал
за виновен както и критичното му отношение към извършеното от него. Поради
всичко това, а и предвид липсата на пречки за приложението й с оглед
предвиденото от закона за конкретното престъпление наказание за непълнолетните
след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК (до 3 г. лишаване от свобода), съдът
намира, че са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК като на подс. Ю.Ч. следва да
бъде наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Тъй като
разпоредбата на чл. 42а, ал. 4 от НК не позволява налагане на пробационните
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 5 и т. 6 от НК - поправителен труд и безвъзмезден
труд в полза на обществото спрямо непълнолетни лица ненавършили 16-годишна
възраст, то съдът намира, че по отношение на подс. Ч., който към момента е на
15 години, следва да се наложи наказание пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Според съда
наказанието пробация при съответния срок за изпълнение на мерките би бил
достатъчен за постигане целите на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК
и ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подс. Ч., така и върху останалите членове на обществото.
При горния изход на делото, правилно съдът се е
произнесъл на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по отношение разноските по
делото, вносими от подсъдимите в полза на републиканския бюджет по сметка на
ОДМВР – гр. Ямбол и НБПП – гр. София.
Водим от горното, и на основание чл. 334,
т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 165/05.12.2018 г.,
постановена по НОХД № 788/2018 г. по описа на РС-Ямбол, като я ОТМЕНЯ в частта й, с която подс. Ю.И.Ч., с постоянен
адрес:***, ученик във 8-ми клас ВУИ „Н. Й. Вапцаров" - гр. Завет, с ЕГН **********,
представляван от служ. защитник адв. К.Д., на осн. чл.58а, ал. 1, вр. чл. 54 от
НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.
69, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен
срок от една година и шест месеца, ВМЕСТО КОЕТО на основание чл. 58а, ал. 4,
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК го ОСЪЖДА на пробация при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година.
ПОТВЪРЖАДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.