О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                              28.03.2019 г.            гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд,                                                        гражданско отделение

На двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №23 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с три молби, инкорпорирани върху един материален носител с един вх. №1776 от 21.03.2019 г., в т.ч. :

1. молба по чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 62, ал. 2 от ГПК, с която жалбоподателят Б.Я.М. моли съда за предоставяне на правна помощ при обжалване на Определение №67 от 07.02.2019 г. по гр.д. №23 от 2019 г., тъй като сочи, че не разполага с необходимите средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, моли и за предоставяне на бланка за декларация за имуществено състояние, в която да декларира последното, като изтъква, че срокът за въззивно обжалване се прекъсва по силата на закона до окончателност на произнасянето. Излага доводи във връзка с искането му за назначаване на служебен адвокат, като моли назначаването на последния да бъде съобразено с новия съдебен район, който следвало БАС да определи, където да се гледат делата му, поради пристрастност на съдебните състави в района на ЯОС.

2. искане за отвод на съдебния състав, както и на всички състави на ЯОС и препращане на делото в БАС за администриране пред ВКС.

3. молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с която се иска да бъде допълнено постановеното Определение №67 от 07.02.2019 г. по гр.д. №23 от 2019 г. в частта за разноските, поради това, че със същото определение е отменено Разпореждане №5559 от 20.12.2018 г., с което ЯРС е върнал частната жалба с вх. №5790 от 26.10.2018 г. срещу Определение №2408 от 11.09.2018 г. по гр.д. №3942 от 2017 г. на ЯРС, с което производството по делото е било прекратено, а исковата молба върната, поради неотстраняване в срок на указаните нередовности.

Предвид тези и другите подробно изложени в молбата си съображения иска допълване на определението в частта за разноските в размер на 15 лв. държавна такса.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в молбата и обстоятелствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата съдържа три претенции с различен предмет и основания - чл. 23, ал. 1 от ГПК, чл. 95, ал. 1 от ГПК и чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена е в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е изцяло неоснователна, като произнасянето по трите искания налага следната последователност, произтичаща от естеството на последните:

На първо място следва да се разгледа искането за отвод на съдебния състав. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ГПК отстраняване  може да поиска всяка от страните по делото, след като е възникнало или е станало известно основанието  за отстраняване. Искането за отвод  е неоснователно, тъй като не е налице  законово основание  за отстраняване  на членовете от настоящия състав на съда от разглеждане на молбата за назначаване на служебен адвокат и допълването на Определение №67 от 07.02.2019 г. по гр.д. №23 от 2019 г., по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Настоящият състав вече е имал повод да коментира въпроса с неоснователните искания за подмяна на членове на състава на съда (както и на всички състави на ЯОС), като непроменено остава становището му, че на практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователни отводи на страната, неоправдано оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора, ограничават по същество достъпа до съд и евентуално финансово натоварват насрещната страна. В тази връзка би следвало да се вземат мерки, като се организира адекватно своевременното разглеждане на делото, пресичане на злоупотребата с процесуални права, включително като не се уважават неоснователните искания на страните, които се дисциплинират със средствата на ГПК (срв. Чирикоста с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г.).

Предвид изложеното искането за отвод се явява  неоснователно, поради което  следва да се остави без уважение  и да се пристъпи към разглеждане на молбите, свързани с Определение №67 от 07.02.2019 г. по гр.д. №23 от 2019 г.

На второ място следва да бъде разгледана молбата за предоставяне на безплатна правна помощ за обжалването на въпросния съдебен акт, като изрично е посочено да се вземе предвид, че това искане спира срока за въззивно обжалване, както и да се съобрази новият съдебен район, където ще бъде препратено делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид : доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. В производството по делото жалбоподателят не предоставя данни за горните обстоятелства. Съгласно чл. 24 от ЗПП обаче правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Искането за предоставяне на правна помощ от страна на Б.М. е във връзка с обжалване на акт, който е необжалваем, поради следните съображения: Жалбоподателят Б.М. е предявил обратен иск срещу "Линар 9" ЕООД на основание чл. 55 от ЗЗД, в който е твърдял неоснователно увеличение на имуществото на ответното дружество за негова сметка в размер на 53, 89 лв., като е претендирал и законна лихва от 31.12.2012 г. до 25.11.2015 г. в размер на 14, 31 лв., т.е. цената на иска е много под 5 хил. лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК решението по делото не би подлежало на касационно обжалване. С Определение №2408/11.09.2018г. на ЯРС по гр.д. №3942 от 2017 г. по описа на ЯРС делото е било прекратено поради неизпълнение на указанията на първоинстанционния съд по отстраняване нередовностите на исковата молба. На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обстоятелството, че в определението е посочено то да подлежи на обжалване, на което акцентира жалбоподателят, не поражда право на обжалване, тъй като то произтича от закона. Следователно безпредметно се явява предоставянето на правна помощ за атакуване на необжалваемо определение. Искането по чл. 95 от ГПК в случая е лишено от основание, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

На трето място следва да бъде разгледана молбата на Б.М. за допълване на Определение №67 от 07.02.2019 г. по гр.д. №23 от 2019 г. в частта за разноските. Претенцията е неоснователна, поради следните съображения:

С Определение №2408/11.09.2018г. на ЯРС (л. 77) по гр.д. №3942 от 2017г. на ЯРС на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на ищеца М. и е прекратено производството по делото, тъй като съдът е приел, че не са отстранени в срок нередовностите на исковата молба. Следователно производството пред първоинстанционния съд е приключило преди да са били разменени книжа, преди да е дадена възможност на ответника да подаде отговор по чл. 131 от ГПК, преди да е възникнало процесуалното правоотношение между него и съда, което да обуславя пасивната му процесуална легитимация по делото (арг. от чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК). След като препис от частната жалба срещу прекратителното определение на се изпраща на насрещната страна, поради това, че още не е възникнала фигурата й на ответник по делото, то липсва хипотеза, в която насрещната страна да е станала причина жалбоподателят да бъде натоварен с разноски. Междувпрочем процесуалното поведение на съда също не е дало повод за излишно натоварване с разноски, тъй като след изпращане на допълнението към жалбата с приложеното банково бордеро за платена държавна такса (л. 5 по вчгд №360/2018 г. на ЯОС), ВКС с писмо от 21.12.2018 г. е препратил документите на ЯОС, който с Определение №10 от 07.01.2019 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил частна жалба - допълнение към частна жалба вх.№19241/2018г. по гр.д.№3943/2017г. по описа на ЯРС за администриране с частна жалба вх.№19241/2018г. от Б.М. по гр.д.№3943/2017г. по описа на ЯРС. Делото е било изпратено на ЯРС на 09.01.2019 г., при което първоинстанционният съд е бил процедурно лишен от възможността своевременно да научи за изпълнение на указанията му. Поради това, че по делото липсва конституирана насрещна страна, която да понесе отгооврността за разноски и настоящият състав намира за безпредметно размяната на книжа по самата молба по чл. 248, ал. от ГПК. Следователно липсва основание за допълване на Определение №67 от 07.02.2019 г. в частта за разноските, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Поради това и предвид гореизложеното настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя Б.Я.М. на основание чл. 23, ал. 1 от ГПК за отвод на съдебния състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б.Я.М. за предоставяне на правна помощ по чл. 95, ал. 1 от ГПК за процесуално представителство за обжалване на Определение №67 от 07.02.2019 г. по вгд №23 от 2019 г. на ЯОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на Определение №67 от 07.02.2019 г. по вгд №23 от 2019 г. на ЯОС в частта за разноските.

Определението, в частта, в която се оставя без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 95, ал. 5 от ГПК пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.