В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав

на 05 март 2019 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

възз.гражд.дело № 62 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Д.В.В., подадена чрез пълномощника адв.М.Й. от ЯАК против Решение №819/19.12.2018 г., постановено по гр.д.№2525/2018 г. по описа на ЯРС.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ДОПУСКА ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС между В.В.Д., ЕГН ********** и Д.В.В., ЕГН ********** на следните недвижими имот: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.551.135.1.1., със застроена площ 74 кв.м., представляващ жилище на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 87474.551.135.1, построена върху общински поземлен имот с идентификатор № 87374.551.135 , при граници на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - № 87374.551.135.1.2, в едно с прилежащия към обекта полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, лятна кухня с площ 12 кв.м., с идентификатор № 87374.551.135.3 - едноетажна, в едно със съответното отстъпено право на строеж върху дворното място с административен адрес – гр. Я., ул.“*******“№ **, 2. Поземлен имот с идентификатор № 87374.561.146, находящ се в м.“П. м.“ в землището на гр.Я., с площ 539 кв.м, с трайно предназначение – земеделска земя, при граници имоти № 87374.561.143; 87374.561.193; 87374.561.254 и 87374.561.147, при квоти по 1/2 ид.ч. за В.В.Д. и Д.В.В..

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.В., ЕГН ********** против В.В.Д., ЕГН ********** иск за допускане до делба на тавански етаж на сграда, с площ 113 кв.м., без идентификатор.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.В., ЕГН ********** против В.В.Д., ЕГН ********** иск по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на КНА №139/24.10.2017 год. в частта относно „прилещажото таванско помещение с площ 113 кв.м“.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, с която е отхвърлен иска за делба на тавански етаж на сграда, с площ 113 кв.м., без идентификатор, с твърдения за неправилност. Твърдят се допуснати от първостепенния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявения в производството иск за делба на процесния тавански етаж да бъде уважен, като последния бъде допуснат до делба между страните при равни квоти. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от В.В.Д., чрез пълномощника адв.А.Д. от ЯАК, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението в атакуваната част. Изложени са съображения по същество. Иска се потвърждаване на решението в атакуваната част и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника Д.В., редовно призована, се явява лично и с пълномощника адв.М.Й., като поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

В о.с.з. въззиваемия В.Д., редовно призован, не се явява, но чрез пълномощника си адв.А.Д. поддържа съображенията, изложени в писмения отговор на въззивната жалба.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, относими към обжалвана част от първоинстанционното решение, Окръжният съд приема за установено от следното фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от приложените удостоверения за наследници, че същите са наследници на В. Д.В., поч. на ****** год. и П.Г.В., поч. на ******** год.

Не е спорно, а и от представен протокол от 19.12.1958 год. се установява, че на В. Д.В. е отстъпено право на строеж върху държавна земя за постройка на жилище, в гр.Я., ул.“*******“**, в кв.17. Със строително разрешение от 14.04.1959 год. на В.В. е разрешено да направи жилищна сграда по одобрен архитектурен проект.

От представеното заявление от 27.08.1985 год. се установява, че В. Д.В. е дал съгласие на сина си В.В.Д. да надстрои втори етаж в собствения му имот. Представено е и разрешение за строеж №16/09.04.1986 год., с което е разрешено изграждане на "надстройка на втори етаж на жилищната сграда по одобрен арх.проект". По делото е представен в цялост и проект на ТПО на обект "жилищна сграда на В.Д.".

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот от 24.10.2017 г. В.В.Д. и С. Г. Д. са признати за собственици на следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.551.135.1.2 с площ 105 кв.м. - по скица и 113 кв.м. - по доказателствен материал, при посочени съседи, включително прилежащото му таванско помещение от 113 кв.м.

Видно от приетото удостоверение за граждански брак, В. В.Д. и С. Г. Д.са сключили граждански брак на 03.08.84 год.

В заключението на СТЕ, вещото лице е посочило, че жилищната сграда в имота е с два жилищни етажа, тавански етаж и полуподземен етаж – мазета. Достъпът до таванския етаж се осъществява през вход общ за таванския и втори жилищен етаж. Процесния тавански етаж не отговаря на изискванията на Наредба №7 за височина и осветеност на жилище, обособено в подпокривно пространство. За първи етаж е осигурен самостоятелен вход. Таванския етаж е скосен, с височина в най–ниската част 1,45 м и в най–високата 2,30 м. В същия са обособени четири помещения, които могат да бъдат ползвани като обслужващи и складови помещения. В представения на вещото лице архитектурен проект надзида е предвиден с височина 1 м. и няма разработено разпределение на таванския етаж. В полуподземния етаж също са обособени четири помещения, като са посочени размерите им и осигурения до тях достъп. Мазетата не са самостоятелни обекти, а обслужващи такива.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.Ц. – сестра на съпругата на ищеца посочва, че родителите на страните са дали разрешение за построяване на втори и тавански етаж. Покривът на къщата бил разкрит в началото на м.април 1986 год. Стоежът се извършил от майстори и със средства на В. и сестрата на свидетелката, които получили от кредити – жилищен кредит и младоженчески заем. Свекърът и свекървата не участвали със средства, т.к. били пенсионери по болест и нямали такива. Достъпа до таванския етаж бил от входа на сестра й. Изцяло и втори и тавански етаж били построени от тях. През всички години от построяването му, тавана се използвал от собствениците на втория етаж. Мазетата били прилежащи към първия етаж. Никога никой не бил имал претенции към таванския етаж. Винаги В. и сестра й го имали като свой. Св. К. посочва, че е съсед на имота. Познавал е родителите на страните. Били трудолюбиви. Къщата била на един етаж. Дали съгласието си сина им да надстрои втори етаж с две плочи. Не е виждал родителите да участват в строежа. Знаел, че къщата има тавански етаж. Сина извършил строежа на втори етаж.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение, в обжалваната част е правилно.

С оглед разполедбата на чл.269, предл. последно от ГПК пределите на въззивната проверка се определят от посоченото във възззивната жалба. Тъй като с въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, с която е отхвърлен иска за делба на таванския етаж на сградата, с площ 113 кв.м., без идентификатор, именно това е и предмета на въззивното производство.

С решението, в атакуваната част, за да отхвърли иска за делба на таванския етаж, ЯРС е приел, че ищеца се легитимира като собственик на етажа, заедно със съпругата си по силата на давностно владение и НА от 24.10.2017 год. Ответницата твърди обекта да е съсобствен, като построен от родителите на страните приживе, но доказателства в тази насока по делото не са събрани. Посочил е още, че дори и да бъде прието, че таванския етаж е част от наследствената маса, в случая, както начина на изграждане на таванския етаж, с достъп единствено от стълбището и входа на ищеца, така и наличните доказателства относно начина на ползването му сочат на единствения извод, че ищецът е ползвал имота като свой, явно и необезпокоявано, което е било доведено, както до знанието на родителите му приживе, така и на сестра му. През това време на ползване липсват твърдения и доказателства сестрата, респ. общите наследодатели да са се противопоставили по какъвто и да е начин, за да оспорят и препятстват владението на ищеца и съпругата му. Поради изложеното, първоинстанционния съд е приел за доказано и основателно възражението за изтекла придобивна давност. Поради изложеното претенцията за допускане до делба на таванския етаж е приета за неоснователна и е отхвърлена, както е отхвърлено и акцесорното искане за отмяна на КНА в частта касаеща „и прилежащото таванско помещение от 113 кв.м.“

Така постановеното решение, в атакуваната с въззивната жалба част се прецени от въззивния съд за правилно, а изложените от ЯРС мотиви се споделят.

По възраженията във въззивната жалба:

Първото от направените от въззивницата оплаквания е за това, че съдът при постановяване на атакувания акт е допуснал смесване на облигационни с вещно правни последици, тъй като не е отчел, че ако някой е финансирал едно строителство, без да е учредено по надлежен ред право на строеж за същото, то това финансиране не може да го направи изключителен собственик на имота. Оплакването е обосновано и с твърдение, че със заявление от 26.08.1985 г. в хипотезата на чл.56, ал.2 ,т.2 от ЗТСУ, В. Д.В. е дал съгласие синът му В.В.Д. да постори „надстройка втори етаж" върху собствения му имот. По смисъла на строително разрешение №161 от 09.04.1986 г. на първоначалният ищец е разрешена „надстройка на 2-ри етаж на жилищна сграда по одобрен архитектурен проект".

Така заявеното оплакване не се сподели от въззивния съд и се прие за неоснователно. В процесния случай от доказателствата по делото е установено, че вторият жилищен етаж и таванът – като подпокривно пространство по одобрения архитектурен проект, са строени от въззиваемия и съпругата му въз основа на отстъпеното на първия от тях от баща му със заявление от 26.08.1985 г. в хипотезата на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ (отм.) право на строеж за "надстройка на 2-ри етаж", което „да се осъществи по одобрен архитектурен план”. От заключението на техническата експертиза се установява, че в отклонение от арх.план тавана е направен с надзид с височина в най–ниската част 1,45 м., вместо предвидената по план височина от 1 м., както и са обособени четири помещения, които могат да бъдат ползвани като обслужващи и складови помещения, тъй като не отговарят на изискванията на Наредба №7 за жилищни помещения. Достъпът до таванските помещения, според вещото лице, е единствено от входа, който обслужва етажа на въззиваемия и е изпълнено така, както е предвидено по план - с вътрешно стълбище с три последователни стъпала. В о.с.з. вещото лице категорично е заявило, че подпокривното пространство и таванските помещения не са жилище. При тези фактически данни според ЯОС изградените тавански помещения, са принадлежни като складови към етажа на въззиваемия – изграждането им към 1986 г. е с мълчаливото съгласие на собствениците на първия етаж – родители на ищеца и ответника /ТР №34/83 г., т.2/. Страните не са имали спорове с тях за изграждането и владението на тавана (св. Ц. и К.). Макар и в известно и според в.л. отклонение от арх. проект, таванските помещения са в обема на суперфицията, според препращането към архитектурния проект. Затова следва да се приеме, че те са принадлежни към втория етаж на сградата, който обслужват и следва да се изключат от делбата. Така първият жилищен етаж има за складова площ всички мазета на сградата, допуснати до делба, а вторият – обособените на тавана помещения, с които е непосредствено свързан, за което липсва пречка с оглед нормата на чл.38, ал.2 ЗС. (в т.см., Решение №212/16.04.2010 Г. на ВКС по гр.д.№2937/2008 г., III ГО; Решение №761/11.01.1996 г. на ВС по гр.д.№884/1995 г., I ГО).

По същите, изложени до тук съображения, за неоснователно се прие и следващото оплакване в жалбата, че тъй като процесния тавански етаж няма характеристиката на самостоятелен обект, но представлява реално изградени тавански помещения с предназначение да обслужват самостоятелните обекти в сградата, то съставлява обща част на сградата и 1/2 от него следва да бъде допусната до делба, като принадлежна към първия жилищен етаж.

Неоснователно е и оплакването за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно възможността процесното таванско помещение да бъде придобито по давност. В Решение №118/07.01.2015 Г. на ВКС по гр.д.№3138/2014 г., II ГО и цитираните в него Решение №734/14.03.2011 г. по гр.д. №1270/2009 г. на ВКС, I ГО и Решение №211/13.09.2011 г. по гр.д. №1940/2009 г. на ВКС, I ГО се приема , че общите части на сграда, в режим на етажна собственост, определяни като такива по предназначение или по естеството си, макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ, могат да бъдат предмет на съдебна делба, доколкото са обособени като самостоятелни обекти в подпокривното пространство, без то да е загубило изцяло или отчасти характера на обща част по предназначение. Така ,"когато подпокривното пространство е обща част по предназначение т.е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива , те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност“. В цитираното решение ВКС посочва и че разясненията на ТР №34/83 год. на ОСГК на ВС не са загубили своето действие, що се отнася до квалификацията дали подпокривното пространство е обща част или не и дали тази обща част е такава по естеството си или по предназначение, но е налице е отстъпление по въпросите за възможността, доколкото има изградени самостоятелни обекти в таванския етаж, те да могат да се придобиват по давност или да бъдат предмет на съдебна делба. Критериите за преценка на характера и естеството на подпокривното пространство изцяло или отчасти като обща част, са както фактически, така и юридически. Фактическите се базират на данните за актуално (към момента на търсената правна защита) състояние на подпокривното пространство, данните при изградени обекти на собственост, към кой момент са изградени и налице ли е съгласие - явно или мълчаливо от страна на собствениците на обекти в етажната собственост по отношение на извършеното преустройство, а юридическите - на съответствието на изградените обекти с действащите към момента на изграждане СПН (подзаконови нормативни актове).

Цитираната съдебна практика, съотнесена и към установените по делото факти досежно изграждането и ползването на процесното таванско помещение, води на извод за възможност за придобиването му по давност, за правилност и законосъобразност на изводите на ЯРС в тази насока и съответно - за неоснователност на оплакването във въззивната жалба.

Предвид на изложеното, въззивния съд счита, че първоинстанционното решение, в атакуваната част, не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, правилно е и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство, въззиваемият В.В. има право да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство и въззивния съд присъжда такива в размер на 400 лв. - заплатено адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски в посочения размер.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №819/19.12.2018 г., постановено по гр.д.№2525/2018 г. по описа на ЯРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.В.В., ЕГН ********** против В.В.Д., ЕГН ********** иск за допускане до делба на тавански етаж на сграда, с площ 113 кв.м., без идентификатор.

В останалата част Решение №819/19.12.2018 г., постановено по гр.д.№2525/2018 г. по описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН ********** да заплати на В.В.Д., ЕГН ********** сумата 400 лв. - разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.