Р Е Ш Е Н И Е
№
28.02.2019 г. гр.
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на пети февруари 2019 година в публично заседание в следния състав:
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА
секретар П.
У.
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 324 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е висящо за втори път пред Ямболски окръжен съд след отмяната на Решение №77 от 17.07.2017 г. по вгд №131 от 2017 г. на ЯОС от ВКС и връщане на делото на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК и допълване на отхвърлителен диспозитив по претенцията на осн. чл. 34 от ЗС по отношение на конституирания като ответник А.М.. С Решение №541 от 12.09.2018 г. по гр.д.№543 от 2016 г. Районен съд - Ямбол е допуснал поправка на ОФГ, като е отхвърлил като неоснователен искът за делба на В.Ш., К.К. и М.С. срещу А.А.М..
Спорът е пренесен пред втората инстанция
именно по въззивна жалба на А.А.М. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника му адв. В.К.,*** с адрес за
призоваване: гр. Я., ул. "********" №*, ет. *
срещу Решение № 147/14.03.2017 г. по гр.д. № 543/2016 г. по описа на Ямболския
районен съд, с което на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № 81, том 4, рег. № 8955 дело № 524 от
14.12.2015г. на нотариус П.К. с № 170 в регистъра на НК, с който неговият праводател Ц. А.А. е признат за собственик на 37/80
ид.ч. от делбените имоти и в частта, в която е допусната делба като са признати
права на съделителите - наследниците на Д.К. Б., при следните
квоти за съделителите : В.Д.Ш. -10/80 ид.ч., за К.Д.К. -10/80 ид. ч., за М.Н.С. - 5/80 ид.ч., за С. Н.С. -
5/80 ид. ч., за Ц.А.П. - 4/80 ид. ч., за В.А.А. - 3/80 ид. ч. и за "Елана
Агрокредит“ АД - 43/80 ид.ч.
С Определение от 31.01.2019
г. на основание чл. 227
от ГПК на мястото на починалия К.Д.К. е конституиран Д.К.К. в качеството
му на единствен наследник и универсален правоприменик на съделителя К.Д.К., тъй
като последният е починал на 07.04.2018 г.
С въззивната жалба на ответника М. решението на ЯРС се
атакува изцяло в частта, в която е уважен искът за делба и са определени квоти
между съделителите като недопустимо, предвид произнасянето по непредявен иск за
собственост и неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, тъй като между страните липсвала съсобственост, поради
това, че "Елана Агрокредит" АД било едноличен собственик на
процесните земеделски земи. По отношeние
възраженията за недопустимост на производството, излага твърдения, че
установителен или ревадикационен иск за собственост не бил предявяван, не бил
конституиран като страна по делото и лицето Ц. А., а искането
по чл. 537, ал. 2 от ГПК следвало да бъде съчетано с отделен петиторен иск,
поради което и последното се явявало недопустимо. Излага подробни аргументи,
подкрепени със съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Настоява, че за
установяване правилното разпределение на правото на собственост е следвало да
бъде предявен инцидентен установителен иск, съединен с иска за делба, или
осъдителен - ревандикационен или негаторен иск, при уважаването на които
единствено съдът разполагал с правомощието да отмени констативния нотариален
акт. На второ място като аргумент в подкрепа твърденията си за недопустимост на
решението въззивникът изтъква това, че съдът се е произнесъл по чужди,
непретедирани от страните права. Сочи, че по иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК
ищците са упражнили правата и на ответниците С.С., Ц.П., В.А.. Ищците
разполагали само с 25/80 ид.ч. от наследствените имоти, а атакували ноатриален
акт, с който сънаследник се легитимирал като собственик на 37/80 ид.ч. ,
следователно за 12/80 ид.ч. последните не разполагали с право на иск.
Въззивникът оспорва и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК като неоснователно.
Намира за невярно твърдяното обстоятелство, подкрепено със служебни бележки от
ЕТ "Янакиев-Митко Янакиев" и ЕТ "ДИК-99-Д.Д.", за това, че
последните са обработвали процесните земеделски земи за периода 2012-2015 г.
Поради липсата на предявен петиторен иск срещу Ц. А., счита за
нарушено правото си на защита в процеса. Излага хронологичната последователност
от правни действия, с които А.М.
прехвърлил цялото наследство на Д. Б., представляващо 1/2
ид.ч. от гореспоменатите земеделски земи, като за целта : първо на 07.09.2015
г. Ц.А. дарил 3/80 ид.ч. от нивите на М., след това
се снабдил с Констативен нотариален акт № 81, том 4, рег. № 8955 дело № 524 от 14.12.2015 г., с който
се легитимирал като собственик на 37/80 ид.ч. от наследените земи и на същата
дата (14.12.2015 г.) продал на М. процесните 40/80 (1/2) ид.ч. от седемте
имота, съответстващо на цялото наследство на Б.. Впоследствие на 16.12.2015 г. М. е
прехвърлил всички имоти в цялост на "Елана Агрокредит" АД, който бил
едноличен собственик към момента, поради което намира, че искът за делба следва
да бъде отхвърлен. Заявена е претенция за
присъждане на сторените в двете инстанции разноски. Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемите страни са уведомени за постъпилата
въззивна жалба, като са депозирали писмен отговор, с който молят да се остави
жалбата без уважение. На първо място се противопоставят на твърдението, че бил
предявен отделен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Сочат изрично, че отмяната на
КНА се явява закономерна последица от уважен иск за делба, а не само от
петиторни искове, като представят съдебна практика. Допълнителни и подробни
съображения излагат в подкрепа липсата на давностно владение от страна на Ц. А.. Молят за потвърждаване на
решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно и за присъждане
на разноски пред настоящата инстанция. Не представят нови доказателства и не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът А.М.
не се явява лично. Последният както и дружеството приобретател на процесните
имоти "Елана Агрокредит" АД се представлява се от адв. К., която
поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на решението на първоинстанционния
съд. Сочи, че констативният нотариален акт бил отменен не само по отношение на
ищците, но и по отношение на ответниците, които изрично заявили, че не го
оспорват. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият С.С. се явява лично, без да
взима становище по жалбата, Ц.П. и В.А. не се явяват, последната се
представлява от особен представител адв. Г., който моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, тъй като съдът правилно се бил произнесъл по
установителен иск, касаещ невъзможността на праводателя на въззивника да се
сдобие с констативен нотариален акт п одавностно владение.
Въззиваемите В.Ш., М.С. и Д.К.
се представляват от адв. С. от ЯАК, който поддържа изцяло депозирания отговор
на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение,
съотв. за отхвърляне на въззивната жалба.
След съвкупна преценка на събраните от
първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото Решение №12ЛА2 от
01.03.1996 г. (л. 5) и Решение №12ЛА2 от 15.04.1998 г. (л. 7) на ОСЗГ - гр.
Стралджа на Д. Б. и Т. Ж. при равни
квоти са били възстановени следните имоти, включени в процесната делбена маса:
1. Нива от 39.790 дка, четвърта
категория в местността ХУМАТА, имот №030350
по плана за земеразделянето, при граници:№ 000405 полски път на Община
Стралджа, № 030360 нива на насл. на Ж.М. К., № 000406 полски път на
община Стралджа, № 030340 нива на Р. Г.И., съответстващ на ПИ с
идентификатор 43615.30.350 по действащите КККР на с. Леярово, общ. Стралджа,
обл. Ямбол.
2. Нива от 7.549 дка, шеста
категория, местност БЯЛАТА ПРЪСТ, имот №090350 по плана за земеразделяне, при
граници : № 090330 нива на насл. на С. М.К., № 090340 нива на Г.Д.К.,***
нива на С. Т.В., съответстващ на ПИ с
идентификатор 43615.90.350 по действащите КККР на с. Леярово, общ. Стралджа,
обл. Ямбол.
3. Нива от 9.601 дка, трета
категория, местност ИСИТЕ, имот №120025 по плана за земеразделяне, при граници
: №120020 нива на П. И. Р., №000409 полски път на
община Стралджа, №120090 нива на насл. на М. К. Д., №120033 нива на А. Д.А.,
съответстващ на ПИ с идентификатор 43615.120.25 по действащите КККР на с. Леярово,
общ. Стралджа, обл. Ямбол.
4. Нива от 11.400 дка, седма
категория, местност КАРАБУНАР, имот № 300004 по плана за земеразделяне, при
граници : №000043 пасище, мера на Църковното Настоятелство с.Леярово, №000119
полски път на Община Стралджа, №300007 нива на насл. на С. Г. К.,
съответстващ на ПИ с идентификатор 43615.300.4 по действащите КККР на с.
Леярово, общ. Стралджа, обл. Ямбол.
5. Нива от 7.696 дка, седма
категория, местност КАРАБУНАР, имот № 300060 по плана за земеразделяне, при граници
: № 300050 нива на насл. на Г. И.Т., №000119 полски път на
Община Стралджа, №300070 нива на насл.на К.Г. К.,
№350005 залесена територия на МЗГ-ДЛ/ДДС, съответстващ на ПИ с идентификатор
43615.300.60 по действащите КККР на с. Леярово, общ. Стралджа, обл. Ямбол.
6. Нива от 13.705 дка, пета
категория, местност ДРУМА, имот №060103 по плана за земеразделяне, при граници
:№000033 път III кл. на Държавата, №060102 нива на Д.Ж. М., №060170 нива на насл. на В. Й. Я., №060118 нива на Е. Г.П., №060117
нива на Д.Г. М., №060113 нива на МЗГ, съответстващ на ПИ с
идентификатор 43615.60.103 по действащите КККР на с. Леярово, общ. Стралджа,
обл. Ямбол.
7. Нива от 36.298 дка, седма категория, местност
ЕЛИНСКИ ГРОБИЩА, имот №260181 по плана за земеразделяне, при граници:№260184
нива на М. Г. Г., №260183 нива на МЗГ, №260170
нива на М. Б. Г., №260160 нива на насл. на
Ж. К. К., №260150 нива на насл. на
И. П. Б., №260143 нива на И.М. С. и
др., №000130 дере на община Стралджа, №260220 нива на насл. на Р. Я. И., №260230
нива на насл. на А. И. Т., №260240 нива на общ. Стралджа,
№260251 нива на Я.П. Н., съответстващ на ПИ с
идентификатор 43615.260.181 по действащите КККР на с. Леярово, общ. Стралджа,
обл. Ямбол.
По делото е безспорно, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че общия наследодател на страните Д.К. Б. е починал на 15.06.1990 г. Видно
от представеното удостоверение за наследници изх. № 5/11.02.2016 г., изд.от
Кметство Леярово, общ. Стралджа, обл. Ямбол (л. 8 по гр.д. №543 от 2016 г. на
ЯРС) същият е оставил за наследници дъщеря М. Д.Н., която е починала на 16.12.2012 г., дъщеря И. Д.А., починала на 01.03.2006 г.,
дъщеря В.Д.Ш., син К.Д.К., син Ж. Д. Б. и дъщеря Р. Д. Б., починала на 02.03.1985 г. Поради това, че Р. Б. нямала низходящи и съпруг, не
се спори за това, че нейният дял (1/5) от наследствената маса е уголемил дела
на братята и сестрите й. Поради това, че Ж. Д. Б. е починал на 02.11.2011 г., без да е оставил съпруга или низходящи, неовият
дял (1/5) също е уголемил дяловете на останалите призовани към наследяване към
него момент. М. Д.Н. оставила за наследници син С.Н.С. и дъщеря М.Н.С.. И. Д.А. оставила за наследници
съпруг Ц.А.П. и син А. Ц. А. поч. на 16.03.2009 г., който
се замества от неговите наследници - син Ц. А.А. и дъщеря В.А.А..
Последващите разпореждания с наследствените имоти
разкриват следната хронологична последователност при условия на каскадно
прехвърляне, осъществено извън рамките на процеса:
Първоначално на 07.09.2015 г. с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 121, том VI, рег. № 61111, нот. дело № 809 на
нотариус с район на действие съдебен район на Районен съд-Ямбол, под № 243 на
НК (л.10-12 вкл.) Ц. А.А. дарил на въззивника А.А.М. своите 3/80 ид.ч., от гореупоменатите недвижими имоти, останали в
наследство от Д.К. Б., находящи се в землището на с. Леярово, ЕКАТТЕ
43515, общ.Стралджа, обл.Ямболска.
Три месеца по-късно - на 14.12.2015 г. с Констативен нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение и наследство № 81, том 4, рег.№ 8955, дело № 524 на Нотариус
с рег. № 170 на НК с район на действие Районен съд-Ямбол (л. 13-14) на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Ц. А.А. е бил признат за
собственик по давностно владение и наследство на останалите 37/80 ид. ч. от описаните по горе
поземлени имоти.
На същия ден - 14.12.2015 г. с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 83, том 4, рег. № 9019, дело № 526 на същия
нотариус, Ц.А.А. продал на А.А.М. въпросните 37/80 ид.ч. по гореспоменатия констативен
нотариален акт.
На същия ден - 14.12.2015 г. , с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 82, том 4, рег.№ 9218, дело № 525 на нотариус под
рег.№ 170 на НК,с район на действие Районен съд-Ямбол (л. 18-19), наследницата
на Т. Ж. - П. Н. К. е
продала на А.А.М. 40/80 ид.ч. (1/2) от наследствените й недвижими имоти, находящи
се в землището на с. Леярово, общ. Стгралджа, обл. Ямболска. Следователно към
14.12.2015 г. А.А.М. посредством изброените нотариални актове се е легитимирал
като едноличен собственик на всички имоти, предмет на наследството на Д. Б. и Т. Ж.,
описани по-горе от т. 1 до т. 7.
Два дена по-късно, на 16.12.2015 г., с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот -земеделска земя № 101, том 4, рег. № 9129, дело
№ 541 от 16.12.2015 г. на на нотариус под рег.№ 170 на НК, с район на действие
Районен съд-Ямбол (л. 112-113), А.А.М. е продал на „Елана Агрокредит“ АД процесните земеделски земи, находящи се в
землището на с. Леярово.
Тъй като тези обстоятелства (продажбата на процесните
имоти на "Елана Агрокредит" АД) са били констатирани от ищците по
време на висящността на спора пред първата инстанция, последните са поискали
конституирането на дружеството-купувач на основание чл. 228, ал. 3 от ГПК с
молба от 03.10.2016 г. (л. 111), с която на основание чл. 214 от ГПК са
изменили претенцията си, увеличавайки обема на делбените имоти в съответствие с
притежаваното от новоконституирания ответник, редом с което са пренасочили и
искането си по чл. 537, ал. 2 от ГПК срещу Нотариален акт №101, том 4, дело
№541 от 16.12.2015 г. (л. 112-113 вкл.) В ОСЗ от 04.10.2016 г. ЯРС е приел
направеното изменение по отношение на имотите, предмет на делбата.
Във връзка с твърденията си
за непрекъснато упражняване на фактическата власт върху процесните имоти ищците
са представили: Договор за наем на земеделска земя от 06.09.2015 г., сключен между К.Д.К. и ЕТ „Дик -99-Д.Д.“ за една стопанска година
2016/2017 год. за нива от 36,298 дка, съставляващ имот № 260181 и за нива от
9,601 дка, съставляваща имот № 120025; Приложен
е и договор за наем от 15.09.2014 г. сключен между К.Д.К. и ЕТ „Дик -99-Д.Д.“
за стопанската година 2015/2016 г. за същите имоти; Договор за наем от
29.09.2013 г. сключен между К.Д.К. и ЕТ „Дик -99-Д.Д.“ за стопанска година
2014/2015 г. за същите имоти (л. 156-164 вкл.). Приложен е и договор за наем от
29.09.2012 год. между същите страни и за същите имоти за 2013/2014 год. Представен е и договор за
аренда от 28.01.2008 год. между Ж.Б.и Т. И. с предмет ПИ 30350 в м.
"Хумата" за срок от 20 г.
Приложени са заверени копие
за вярност от договори за наем на земеделска земя от 2008 до 2013 г. (л.
164-176 вкл.) от които е видно, че ищците са извличали доходи от процесните
земеделски земи, предоставяйки ги за временно възмездно ползване (и
обработване).
Приложени са удостоверения
от ЕТ “Янакиев-Митко Янакиев“, служебни бележки от ЕТ “Дик-99 Д.Д.“ и касови
бонове и разписки (л. 21-36), от които е видно, че за посочените в същите
земеделски земи и съответни периоди е бил заплатен дължимия наем, съотв.
арендно плащане.
По делото са разпитани свидетелите на ищцовата
страна Д.Г.Д. и М. Т. Д., като същите заявяват,че
обработват земите предмет на делбата и имат сключени договори със собствениците
им. Първия свидетел заявява,че Ц. А. имал някаква земя,но в
момента бил в Германия,като свидетелката М. Д. заявява,че не знае Ц. А. да
е част от споразуменията които се правят във връзка с отдаването на
земеделската земя посочена в исковата молба.
Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид
становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията
си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен служебно да провери валидността и допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В тази връзка настоящата инстанция намира, че решението на ЯРС е валидно, тъй като при въззивния контрол не се установиха пороци, които да дават основание то да бъде квалифицирано като нищожно.
На първо място следва да се обърне внимание на
интереса на въззивника А.М. от обжалване, при положение, че последният не
притежава качеството на съделител, тъй като на първа инстанция се е установило,
че притежаваните от него земи са продадени изцяло на "Елана
Агрокредит" АД преди предявяване на иска. Същевременно М. не е бил
деконституиран, а останал по делото като главна страна-ответник, съответно искът за делба срещу него е бил
отхвърлен. Контроверсното му участие в
процеса се налага от следните съображения:
По въпроса налице ли е правен интерес от предявяване
на петиторен иск срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба е даден отговор в ТР№4 от 2014 г. на ОСГК ан ВКС.
Прието е, че в хипотеза, в която собственик предяви иск само против
приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото
на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил
собственик (каквито са релевираните твърдения по отношение каскадното
прехвърляне от А. на М. и от М. на дружеството) праводателят няма да е обвързан
от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи
воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално
неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия
/изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото
на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу
приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът би си осигурил
максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на
пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото
му на собственост. В конкретния случай А.М. не е бил конституиран като помагач
по делото, при което запазването му като главна страна би предпоставило и
успешното и икономично реализиране на евентуални претенции за евикция, предвид
това, че съгл. чл.191, ал.2 ЗЗД продавачът не отговаря за съдебното
отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало
достатъчно основание за отхвърляне на иска. Насочвайки иска както срещу приобретателя
на вещта ("Елана Агрокредит" АД), така и срещу праводателя му (А.М.),
ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение
ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са
засегнали правото му на собственост (арг. от Определение № 261 от 06.06.2016 г.
постановено по чл. 274 от ГПК по чгд № 683 от 2016 г. на ВКС). Независимо, че
настоящата претенция не е класическа петиторна, а на осн. чл. 34, ал.1 ЗС, във връзка с чл. 69, ал.1 ЗН, в
първа фаза на делбеното производство съдът
следва да установи именно действителните права на страните. При релевирани
твърдения за продажба на чужда вещ сделката е действителна, но този нотариален
акт не може да се противопостави на истинските собственици, настоящи съделители.
Те могат да установят правата си не само в спор за собственост, а и в
производство за делба, където решението за допускане до делба се ползва със
сила на пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, на които е
поискана делба са съсобственни и при какви квоти (арг. от Решение №167/24.06.2013 по
дело №1889/2013 на ВКС). Последното обосновава извод, че интересът на
въззивника от ревизия на първоинстанционното решение, според което на неговия
купувач "Елана Агрокредит" АД са разпределени по-малко квоти в
съсобствеността, отколкото М. му е прехвърлил, произтича предимно от
отговорността му за евикция. Поради гореизложеното следва да се приеме, че
въззивното разглеждане на делото е било надлежно инициирано и законосъобразно
реализирано в рамките на настоящия процес.
След
преценка за допустимост на подадената от М. въззивна жалба, следва да бъдат
разгледани съдържащите се в последната възражения, касаещи недопустимостта на
първоинстанционното решение:
На първо
място, въззивникът чрез процесуалния си представител е посочил, че ЯРС се е
произнесъл по непредявен иск за собственост, поради което и позволил
незаконосъобразното му съединяване с иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, който можело
да бъде съчетан единствено с иск за собственост.
Възражението е неоснователно.
В делбеното производство съдът следва да установи действителните права на
страните. Нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не създава права, тъй
като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, респективно повече
права от колкото притежава. Сделката е действителна, но този нотариален акт, в
случая Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 83, том 4, рег. № 9019, дело № 526 от
14.12.2015 г., не може да се противопостави на истинския
собственик. Последният може да установи правата си не само в спор за
собственост, а и в производство за делба, където решението за допускане до
делба се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това кои
имоти, за които е поискана делба са съсобственни и при какви квоти. Решението,
с което се допуска делба има установително действие - с него се установява кои
от въведените с претенцията имоти са съсобствени, между кои лица от страните в
производството и при какви квоти. Затова в тази фаза на делбата следва да се
разгледат и оспорванията на правни сделки, с които някой от съсобствениците се
е разпоредил с повече от колкото притежава, или е поискал и е бил признат за
собственик с констативен нотариален акт (арг. от Решение № 167/24.06.2013 г. по
гр.д. № 1889/2012 г. на 1 г.о. ВКС). Делбеният съд следва да разреши колизията на права
върху делбените имоти, за да установи действителните права на страните, като
особеностите на делбеното производство не изключват, а напротив - налагат тази
преценка.
Когато
съделител оспорва съществуването на съсобственост и представя нотариален акт по
обстоятелствена проверка, с която е признат за собственик на целия имот, при
оспорване на този нотариален акт от друг съделител, всъщност възниква спор за
материално право по смисъла на чл. 537, ал. 2 ГПК и ако при разрешаването му
съдът приеме, че нотариалният акт удостоверява повече права, отколкото
титулярът притежава, той е длъжен да го отмени за съответната част. (арг. от Решение
№ 232 от 04.11.2011 г. по гр.д.№ 1354/2010г. на ВКС, според което при уважаване на иска за делба, когато съделител се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост за целия имот, той частично
следва да се отмени като последица от разрешаване на спора за собственост). Следователно и именно поради това, че в първата фаза
на делбата се разрешават допустимите и характерни за това производство спорове
за собственост, разглеждат се оспорвания на произход, на осиновявания, на
завещания и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения,
съчетаването на иска по чл. 34, ал.1 ЗС, във връзка с чл. 69, ал.1 ЗН с
искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК не само не е недопустимо, а е дължимо от
съдът, разглеждащ делото (в този см. Решение № 29 от 04.03.2013 г. по гр.д.
№517 от 2012 г. на ВКС).
Пред първоинстанционният съд след релевираното изменение на иска в ОСЗ от 04.10.2016 г. е било преформулирано искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт №101, том 4, дело №541 от 16.12.2015 г. (л. 112-113 вкл.), легитимиращ „Елана Агрокредит“ АД като едноличен собственик на процесните имот, по който ЯРС не се е произнесъл. Поради това, че последното не представлява отделен иск, а законова последица, която би била полезно приложима при наличие на констативен нотариален акт, липсата на произнасяне не представлява процесуално нарушение, водещо до недопустимост или непълнота на първоинстанционното произнасяне. Тъй като оспореният НА инкорпорира сделка (т.нар. конституивен НА), ищците се ползват от защита срещу легитимиращото му действие чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното впоследствие съдебно решение. Поради това подобно искане е недопустимо и с непроизнасянето си по него ЯРС не е нарушил нечии права и не е допуснал нарушение, което да доведе до недопустимост или непълнота на първоинстанционното решение. Същевременно първоинстанционният съд е приел, че Ц. А. не е придобил половината от процесните имоти по давност, поради което правилно се е произнесъл на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК по отношение на констативния нотариален акт от 14.12.2015 г., което винаги се явява не отделен иск, а законова последица (ТР № 3 от 2012 г. на ВКС).
Именно поради това, че отмяната на КНА представлява законова последица, служебно дължима от съда, се явява неоснователно и следващото възражение на въззивника по отношение на това, че ЯРС се е произнесъл и спрямо ответниците С., А. и П., като е отменил КНА, без те да са го поискали. Необяснима е формулираната от въззивника конструкция при положение, че на първо място - производството е делбено, където всички страни са едновременно ищци и ответници, т.е. от легитимацията им не произтичат различни процесуални функции и на второ - дори и да ставаше въпрос за петиторен иск, всички наследници на Д. Б.се явяват съсобственици на наследствените имоти, при което предявяването на иск за защита на собствеността върху съсобствения имот представлява действие на управление, за което не е необходимо съгласието на останалите. Поради това в нито една от хипотезите, от които следва отмяна на констативния нотариален акт, поради това, че Ц. А. не е доказал фактическия състав на придобивната давност, не може да става дума за липса на интерес от страна на ищците от искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, което, както вече бе изяснено, дори и да не беше формулирано, пак е дължимо от съдебния състав.
На последно място - въззивникът възразява за това, че щом съделителят К. е починал на 07.04.2018 г., то решението на ВКС и допълващото решение на ЯРС били постановени при наличие на ненадлежна неправоспособна страна, което водело до тяхната нищожност. Възражението се явява без основание. Видно от приложеното удостоверение за наследници молителят Д.К. е син и единствен наследник на починалия съделител-ищец К.К.. Действително прекратяването на пълномощията на адв. С. е настъпило със смъртта на неговия упълномощител на 07.04.2018 г. - в рамките на касационото разглеждане на делото и по-точно - след подаване на отговора на касационната жалба, преди постановяване на решението. Следователно процесуалната роля на представителя на ищците не е била активна - от името на упълномощителите си, адвокатът е получил препис от определението по чл. 281 от ГПК, явил се е пред ВКС, получил е и решението, както и допълващото решение на ЯРС, както и книжата по настоящото второ второинстанционно разглеждане на делото. Следователно тези процесуални действия, извършени без представителна власт, позволяват да бъдат санирани от името на наследника Д.К.. Представеното пълномощно инкорпорира заявление на правоприемника К., с което последният потвърждава и валидира с обратна сила на основание чл. 101 ал. 2 от ГПК всички действия, извършени без представителна власт от адв. С. до момента. Предвид гореизложеното изтъкнатото от въззивника не е от естество да обуслови порок на производството до момента, поради което постановеното решението се явява допустимо.
Изложеното до тук предпоставя възможността за произнасяне по правилността на решението в останалата обжалвана част.
Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и задължителните указания
по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., при
произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд
е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане
на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Съгласно чл. 344, ал.1
ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася
между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на
всеки съделител. Самото производство е особено
исково производство, чрез което се установява и принудително се
осъществява потестативното право за
прекратяване на съсобствеността. С оглед особения характер на производството и
въпросите, които се разрешават в първата фаза, следва да се приеме, че релевантно
между страните по делото е дали между тях е налице съсобственост върху
процесните недвижими имоти, като по отношение на това кои имоти са предмет на
делбата не се спори.
Решението по допускането на делбата има
установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във
фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост на
всяко едно от лицата върху вещите, чиято делба се иска да бъде допусната по
съдебен ред и частта им в съсобствеността върху тях. Спорният момент между
страните, пренесен и пред въззивната инстанция, се концентрира върху това, дали
Ц.А. към 14.12.2015 г.
е придобил по давност 37/80 ид.ч. от процесните имоти.
Към 07.09.2015 г. Ц. А. е притежавал
3/80 ид.ч. от процесните ниви, тъй като последният се явява правнук на И. А.,
получила 1/5 ид.ч. като пряк наследник по права линия на Д. Б.. След смъртта на И. А., последната
е оставила две деца - ответникът Ц.П. (1/10) и А. А. (1/10) ,
починал на 16.03.2009 г. Неговата 1/10 ид.ч. от наследствената маса се
наследява на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН по равно (по 1/20) от децата му - Ц. А. и
В.А.. Последните, заедно със С.С. и М. С., наследяват и по 1/40 ид.ч. от частта на Ж. Б. (1/5). При което се установява, че към 07.09.2015 г. В.
и Ц.А. са притежавали
по 3/80 ид.ч. от делбените имоти. Ц.
А. се е разпоредил на същия ден със
своите ид.ч. чрез дарение в полза на въззивника М., а след три месеца му е
продал и цялото наследство на Д. Б.,
легитимирайки се като собственик на 37/80 ид.ч., които се твърди да са
придобити по давност.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот
от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. След като основанието
(наследяване), на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да
се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
А.М., а впоследствие и "Елана Агрокредит" АД
е следвало да установят, че техният праводател Ц. надлежно им е прехвърлил правото на собственост. В
случая обаче е оборена доказателствената сила на констативния нотариален акт,
като е доказано противното на удостовереното с него. От една страна
- от гласните доказателства по делото, се установи че наследникът Ц. А.А. в нито един момент не е упражнявал фактическа
власт върху процесните имоти. От друга страна никакви доказателства не са
ангажирани за това последният да е демонстрирал по категоричен начин по
отношение на останалите наследници, че е променил намерението си за дтржане на
техните идеални части във владение. Не е заявил ясно правата си на владелец на
имота. Освен това останлите съделители са представили писмени доказателства
(договори за наем и аренда между 2008 и 2017 г.), от които се установява, че
последните са своили съответните идеални части от наследените имоти, като
въпросните наематели са осъществявали държането за тях. Ето защо в крайна
сметка следва да се приеме, че не се е осъществил фактическият състав на
придобивната давност спрямо Ц. А., поради което имотите,
предмет на делбата, не са изгубили съсобствения си характер, поради което делба
следва да се допусне между всички наследници по закон съобразно притежаваните
от тях дялове - чл. 5, ал. 1 ЗН.
Като последица от уважаването на съответния иск за
делба чл. 537, ал. 2 от ГПК предвижда отмяна или изменяне на издадения нотариален
акт за собственост на ответната страна и без да е налице изрично искане за
това, доколкото това е изрично разпоредена от закона последица.
Що се
отнася до наследствените квоти, първоинстанционният съд правилно е установил,
че наследството
на наследодателя Д.К. Б. следва да бъде
разпределено при посочените по-горе наследници при ½ ид.ч. от
възстановените земеделски земи,както следва : за В.Д.Ш.-10/80
ид.ч.,за К.Д.К.-10/80 ид.ч.,за М.Н.С.-5/80
ид.ч.,за С.Н.С.-5/80
ид.ч.,за Ц.А.П.-4/80 ид.ч.,за Ц. А.А.-3/80 ид.ч.,за В.А.А.- 3/80 ид.ч.
С оглед всичко гореизложено
следва да се приеме, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 121 от 07.09.2015 год. на нотариус с № 243 НК с
район на действие РС Ямбол, Ц.А.А. надлежно е прехвърлил
на А.А.М. 3/80 ид.ч. от недвижимите имоти,останали в наследство от Д.К. Б., а А.А.М.
впоследствие надлежно е придобил 40/80 ид.ч. от същите, вследствие
прехвърлянето им от П. К., като наследник на Т.Ж..
Следователно на 16.12.2015 год. надлежно е придобило от А.а.М. 43/80
ид.ч, с каквато част дружеството следва да участва като съделител.
Преценявайки доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на направените по-горе заключения, съдът счита, че правилно първоинстанционният съд е уважил ищцовата претенция при гореспоменатото разпределение на квотите върху наследствените имоти. Поради съображенията изложени по - горе наследникът Ц.А. не би могъл да продаде на А.М. нещо, което сам не притежава. Сключеният договор за продажба е действителен и същият е произвел правното си действие, но той е непротивопоставим на действителните собственици на имота към момента на продажбата. Продажбата на чужд имот макар и действителна, не засяга правата на действителните собственици на имота, придобити на правно основание преди извършването на продажбата.
Районният
съд, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно и
законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната
жалба и при условията на чл. 271, ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено.
При изхода на спора пред въззивния съд,
въззивникът няма право на разноски, тъй като жалбата му следва да бъде
отхвърлена. Въззиваемите страни М.С., В.Ш. и Д.К. са представили доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение пред втората инстанция, поради което
следва да им бъдат присъдени извършените от тях разноски в размер на 400 лв. За
останалите въззиваеми страни - С.С., Ц.П., В.А. и "Елана Агрокредит" не са представени доказателства да са
извършвани разходи, поради което и такива не се дължат.
Водим от
горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147/14.03.2017 г. по
гр.д. № 543/2016 г. по описа на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** ***
чрез пълномощника му адв. В.К.,*** с адрес за призоваване: гр. Я.,
ул. "**********" №*,
ет. * да заплати на В.Д.Ш., Д.К.К. и М.Н.С. направените по делото разноски пред втората
инстанция в размер от 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.