Р Е Ш Е Н И Е

№ 129 14.01.2019г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 5 декември 2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван Иванов

Секретар М.Коматарова

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

внчхд. № 252 по описа за 2018г. За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител А.К.К., депозирана чрез повереника му адв.А.К. ***, против присъда № 93/6.06.2018г.постановена по нчхд № 1576/2018г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда подсъдимата В.Х.А. е призната за невиновна, в това в периода **.**.**** г.- **.**.**** г., чрез сигнални писма № ***/**.**.**** г., до Я.Т., Председател на ИК на СБУ гр. С. и № **** г. до Министъра на образованието и науката на Р. Б. в условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице - Заместник Директор на ОУ „С. С. К. и М." гр. С. и представител на обществеността - Председател на Общински КС на СБУ гр. С., при и по повод изпълнение на службата си да е разгласила позорни обстоятелства за А.К.К., в качеството му на длъжностно лице - Кмет на Община С., при и по повод изпълнение на службата му, като клеветата да е разгласена по друг начин, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, т.З и т.4, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявения граждански иск от А.К. срещу В.А. за сумата от 20 000 лв. представляващи причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от **.**.**** г.

Въззивникът- частен тъжител К. е осъден да заплати въззиваемата- подсъдима направените от нея разноски в размер на 1000лв.

В жалбата на частния тъжител се навеждат бланкетни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че районният съд при правилно установена фактическа обстановка и доказаност на обвинението е направил необосновани и незаконосъобразни правни изводи за липса на състав на престъпление. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която подсъдимата А. да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираното й престъпление и да се уважи изцяло предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди.

Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се сочи, че районният съд превратно е тълкувал приложените по делото писмени и гласни доказателства и необосновано е стигнал до извода, че частния тъжител мотивиран от лични пристрастия е предприел уволнения на свои служители веднага след като е станал кмет на Община С., както и че разпоредил на св.Н да уволни подсъдимата от заеманата от нея длъжност зам.директор на ОУ "С.С.К. и М.". Твърди се, че подадените от подсъдимата два сигнала не би могло да се приеме като упражняване право за изказване на мнение и разпространяване на информация, тъй като в същите подсъдимата е изложила неверни факти и обстоятелства накърняващи честта и доброто име на частния тъжител. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която подсъдимата А. да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираното й престъпление и да се уважи изцяло предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди.

В съдебно заседание за въззивникът- частен тъжител участва чрез повереника си адв.К., чрез която поддържа изцяло депозираната жалба и допълнението към нея. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.К. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, както и да се уважи гражданския иск.

Въззиваемата- подсъдима А. участва лично и със защитника си адв.Д., чрез която оспорва жалбата на тъжителя и пледира за потвърждаване на присъдата. Подробно се оспорват доводите във въззивната жалба, като се споделят изводите на първоинстанционният съд за липса на състав на престъпление- клевета. Прави се искане да се потвърди присъдата на районния съд като правилна, законосъобразна и обоснована, както и на страната да се присъдят направените разноски за въззивната инстанция.

ОС- Ямбол, в настоящият въззивен състав след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на повереника на частния тъжител и защитника на подсъдимата и личната защита на подсъдимата, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши служебна проверка на присъдата приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.318 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като напълно кореспондира със събраните доказателства.

Частния тъжител А.К. *** подсъдимата В.А. е изпълнявала длъжността заместник- директор на ОУ „С.С. К. и М." гр. С., в периода от 20**г.до **.**.****г.,у както и секретар на НЧ" П. ****". Същата е съпруга на брата на предишния кмет на Община- С. - М.А., който е общински съветник в новоизбрания Общински съвет - С.. Двамата са представители на различни партии и в тази връзка е имало създадени негативни отношения, съпроводени с обещания за уволнения от страна на тъжителя и др. Тъжителят споделял своите намерения да уволни близките на предишния кмет и на сесии на общинския съвет, което видно от протокол №**/**.**.**** год. По повод обсъждането на смяната на читалищното настоятелство на НЧ "П. ****" частния тъжител в качеството си на кмет заявява, че иска единствено да смени членовете на читалищното настоятелство тясно свързани с БСП- М.А., М.Т.и В.А.. Като уточнява , че целта му е била да смени досегашното читалищно настоятелство. В протокола е записано, че тъжителя се обръща към М.Т.с думите : "Аз исках да беседваме и да работим заедно, но съм се излъгал, имах дълбоко уважение към теб, помолих те да освободиш В.А., не го направи, за мен си слабохарактерен човек, оплю ме пред ЕРА ТВ и затова се отдалечих от теб. Исках да работим спокойно." В последствие подсъдимата е депозирала молба за освобождаване от длъжността на секретар на читалището.

В протокол № */**.**.****г.от сесия на Общински съвет-С. по под обсъждане на уволнения на служители на общината от частния тъжител, същия заявява, че ги е уволнил защото не му пасват на схемата и им няма доверие.

През м. октомври 20** год. А.К. провежда среща със св.Д.Н- директор на училището, в което работи подсъдимата. В хода на този "опознавателен" разговор за дейността на училището, частния тъжител поставя конкретно условие на св. Н да освободи В.А. от заеманата от нея длъжност на заместник-директор. Свидетелката съобщила на колегите си в училището за този разговор, в това число и на подсъдимата.

С оглед на предходните публични изказвания на А.К. да уволни хората - близки до предишния кмет, казаното от св.Н и извършените многократни проверки в училището от Регионалния инспекторат у подсъдимата се създало убеждението, че ще бъде уволнена на лична основа, затова че е роднина на бившия кмет на Община С..

С оглед на своите притеснения подсъдимата изготвя и изпраща сигнално писмо вх.№ ***/*.**.****г. до председателя на ИК на СБУ гр. С. г-жа Я.Т. и сигнално писмо с вх.№ **-****/*.**.****.до Министъра на образованието и науката К.В.. В тази две писма подсъдимата описва действията на кмета на Община– С. и своите притеснения от уволнение.

В първото писмо подсъдимата сочи: „Обръщам се към Вас във връзка със създадената нетърпима обстановка на ежедневен психически тормоз към мен от страна на кмета на Община С. - г-н А.К.. Действията на г-н К., според неговите твърдения , са инспирирани от факта , че съм съпруга на брата на бившия кмет на Община С. - М.А. и исканията за саморазправа с работилите с предишното ръководство на общината, от страна на сподвижниците на г-н К.... В изрично поискан от г-н К. разговор с директора на ОУ „С.С К. и М. - г-жа Д.Н, Кметът на Община С. ултимативно и при липса на всякакви мотиви е поискал от нея моето уволнение. Искането е поставено ведно със заплахи за саморазправа и с г-жа Н, при евентуален нейн отказ да извърши уволнението", „натискът бе ориентиран към директора на училището чрез поредица административни проверки от страна на РУО - Я., с ясна тенденция за отстраняване на директора и последваща реализация на първоначалната цел на кмета на общината - моето уволнение".

Във второто писмо изпратено до МОН подсъдимата преповтаря написаното до г-жа Т и допълва: „В личен разговор с мен Кметът на Община С. изрази задоволство от работата ми и ме информира, че мотивите му са от лично естество, като заяви, че си е осигурил подкрепата на висшестоящите органи. Последва разпространение на компрометиращи ме изказвания, неверни обвинения към мен в местния бюлетин, вербален и невербален психически тормоз. Всички тези действия от страна на Кмета на община С. и началника на РУО - Я. принудиха директора на училището г-жа Н да подаде заявление за напускане. На нейно място на **.**.**** год. началникът на РУО - Я. назначи дългогодишния счетоводител на училището г-жа Н.П. - човек без актуален педагогически и управленски опит, но удобен за постигане на целите на Кмета на Община С.. Серията от актове на непрестанен психически и институционален натиск се отрази изключително неблагоприятно върху психологическия климат в училището...."

На **.**.**** год. подсъдимата В.А. е уволнена от заеманата длъжност - заместник директор на ОУ „С.с. К. и М." гр. С., поради промяна на длъжностната характеристика.

Горната фактическа обстановка е приета и от първоинстанционния съд, като правилно е обосновано са кредитирани приложените по делото писмени доказателства, подробно описани в мотивите на районния съд и гласните доказателства- обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите Я.Д., Д.Н, Г.И. и П.. Писмените доказателства- протоколи от сесии на Общински съвет- С., констативни протоколи за извършени проверки и заповеди са безспорни, поради което същите се кредитират изцяло, а гласните доказателства са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Показанията на свидетелите не са противоречиви, като всеки един от тях пресъздава своето отношение и мнение относно предмета на доказване, поради което правилно и обосновано съдът ги е кредитирал.

С разпореждане на съдията- докладчик, обстоятелствената част на частната тъжба правилно е квалифицирана като престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.2, 3 и 4, вр.с чл.147 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от НК престъплението клевета се осъществява с две изпълнителни деяния- разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. В съдебната практика се приема, че "позорно обстоятелство" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят за миналото и настоящото поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Когато на лицето се приписва престъпление, се изисква да е за общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. Следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете засегнато за засегнато с тях. Или, с клевета се засяга достойнството и честта на физическо лице по начин, че да се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее. Като неотменно право на личността, достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията и защитени, чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат, като наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване.

Тъй като частния тъжител е кмет на община и изразите в двете "сигнални писма" са насочени към него в това му качество казуса следва да бъде разгледан и през призмата на чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека, съобразявайки доколко изнесеното е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, гарантирано в чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ, разтълкувано в решение № 7 от 4.06.1996г. по к.д. №1/96г.на Конституционния съд. В посоченото решение по тълкуване разпоредбите на чл.39, 40 и 41 от КРБ се сочи, че с тях се "гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10 параграф 2 от ЕКЗПЧ допуска, а Конституцията на РБ в чл.39 ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57 ал.2 от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който да накърнява права или законни интереси на други.

Районният съд е анализирал частите в писмата, за които се твърди в частната тъжба, че съдържат позорни обстоятелства за тъжителя К.,*** и правилно и обосновано е прието, че с употребените думи и изрази подсъдимата не е осъществила състава на инкриминираното й престъпление. В посочените в тъжбата думи и изрази, представляващи цитати от изготвените от подсъдимата две "сигнални писма" по своя характер не са позорящи и не накърняват честта и достойнството на тъжителя, поради което не е налице осъществяване на престъпление. С изготвянето и изпращането на двете писма до надлежните органи подсъдимата е целяла да предизвика проверка от страна на органите, които имат правомощието да сторят това и в частност е потърсила закрила от ресорния министър и председателя на синдиката на българските учители. Изразеното от нея мнение, че А.К. в качеството му на кмет на община има към нея негативно, лично отношение и желание тя да бъде уволнена не е безпочвено, тъй като същото се основава на направените публични изказвания на тъжителя на сесии на Общинския съвет и в личен разговор със св.Н, от която лично е поискал подсъдимата да бъде освободена от длъжност. В посочените в тъжбата изрази и думи не се съдържат неистински позорни обстоятелства за частния тъжител, целящи неговото злепоставяне. Напълно се споделят изводите на районният съд, че с изготвянето и изпращането на двете "сигнални писма" до съответните надлежни органи, подсъдимата е целяла да потърси защита и съдействие, а не да уронва името на частния тъжител. За това се изхожда от адресатите на писмата, тъй като същите са изпратени до Министъра на образованието и Председателя на Синдиката на българските учители, които са органите отговарящи за дейността на училищата и за спазване правата на учителите. Отразеното в процесните сигнални писма макар и по- емоционално, отразяват и описват верни обстоятелства, за изразеното намерение на частния тъжител, в качеството си на кмет на Община- С. да уволни близките на предишния кмет и в частност - подсъдимата А.. В тази насока районният съд е изложил подробните си аргументи и е ненужно същите да се преповтарят.

Изводите на съда за липса на факти и обстоятелства, запълващи с нужното съдържание елементите на обективната страна на повдигнатото обвинение, са защитени убедително, поради което становището му за несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.147 ал.1 от НК е съответно на закона. В тази връзка съдът намира за ненужно да анализира наличието или липсата на квалифициращите обстоятелства на чл.148 ал.2, вр.с ал.1 т.2, т.3 и т.4 от НК, тъй като не е осъществен от обективна страна основния състав на престъплението клевета.

Поради липсата на състав на престъплението от обективна страна е ненужно съдът да излага аргументи за субективната страна на престъплението, тъй като съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от НК съставът на престъплението се определя като съвкупност от обективни и субективни признаци. Следователно при липса на обективна страна на деянието то същото не осъществява състав на престъпление.

По изложените съображения въззивният съд намира, че при правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил правилен и законосъобразен правен извод, като е приел, че с цитираните части от инкриминираните сигнални писма, подсъдимата А. не е осъществила състава на престъплението клевета, поради което и на основание чл.304 НПК я е оправдал по предявеното й обвинение по чл. чл.148 ал.2, вр.с ал.1 т.2, т.3 и т.4, вр.с чл.147 ал.1 и чл.26, ал.1 от НК.

Като закономерна последица от оправдаването на подсъдимата е отхвърлянето на гражданския иск на тъжителя за заплащане на суми за обезвредата му за неимуществени вреди.

По изложените съображения въззивният съд в настоящия съдебен състав намира жалбата на частния тъжител за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а проверяваната присъда да бъде изцяло потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

При горния изход на делото частния тъжител следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата направените от нея разноски на въззивната инстанция в размер на 1000лв., за заплащане хонорар на защитника й.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 93 от 6.06.2018г.постановена по нчхд № 1576/ 2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

ОСЪЖДА А.К.К. / с установена по делото самоличност/ да заплати на В.Х.А. направените от нея разноски на въззивната инстанция в размер на 1000лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.