О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
19.02.2019г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, втори състав
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.ч.гр.дело №70 по описа за 2019г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 ,т.1 и сл.ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.М.С. *** в качеството му на управител на "Стива 14"ЕООД гр.Сливен, срещу Определение №369/07.02.2019г. на Ямболски районен съд по гр.д.№530/2019г., с което е прекратено производството по делото.
Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното определение на ЯРС, с искане за неговото обезсилване. Сочи, че не претендира за ангажиране на гражданската отговорност на съдия М. за негови служебни действия във връзка с постановен съдебен акт, а за негови неслужебни действия, осъществени чрез неговия изказ в съдебния му акт по отношение личността на жалбоподателя.
Ямболският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.175, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Сливенският районен съд е сезиран с исковата молба на С.М.С. *** в качеството му на управител на търговското дружество "Стива 14"ЕООД гр.Сливен, с която срещу М. С. М., в качеството му на съдия в Р. с. гр.С., е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от употребените от ответника изрази в Решение №784/29.06.2018г. по гр.д.№1604/2017г. по описа на СлРС, които изрази са причинили на ищеца угнетеност, мъка, безсъние, душевен дискомфорт, ярост и безсилие.
С определение от 01.02.2019г. по ч.гр.д.№25/2019г. Апелативен съд- гр.Бургас е постановил исковата молба на С.С. да се разгледа от Ямболски районен съд, тъй като всички съдии от районните съдилища в съдебния район на Сливенски окръжен съд са се отвели от разглеждане на делото.
ЯРС е образувал по описа си гр.д.№530/2019г. и е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск е недопустим. В мотивите първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България регламентира функционалния имунитет на магистратите, като в същата е предвидено, че при осъществяването на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданка отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Приел е, че горното придава на ответника качеството на ненадлежна страна в процеса, който не може да отговаря по предявената от ищеца претенция, като се е позовал на съдебна практика на ВКС.
Така постановеното определение е правилно. Съгласно нормата на чл.130 ГПК връщането на исковата молба, съответно прекратяването на образуваното по нея производство, е следствие от преценката на съда за недопустимост на предявения иск или за отсъствието на предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
В случая е предявен недопустим иск по чл.45 ЗЗД, поради което десезирането на съда е правилно. Касае се до иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от постановен съдебен акт от ответника М.М., в качеството му на съдия от С. р. с. Съгласно разпоредбата на чл.132 от Конституцията, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Касае се за т. н. "функционален имунитет" на магистратите, който е абсолютна процесуална пречка за възникване на процесуалното право на иск за ангажиране на деликтната отговорност на магистрат за действия или бездействия при упражняване на службата му и за постановени съдебни актове. Преодоляването на този имунитет, респ. на установената процесуална пречка е възможно и деликтният иск би бил допустим, само и единствено ако извършеното съставлява умишлено престъпление от общ характер и е установено по надлежния ред. В случая липсват данни за извършени от ответника при разглеждане на цитираното гр.дело и постановяване на съдебното решение по него, по което частният жалбоподател е страна, престъпни деяния от посочения вид, съобразно твърденията в исковата молба. В горния смисъл е трайната практика на ВКС, посочена и от районния съд, че исковете за вреди от действия на магистрати в това им качество и от постановени от същите съдебни актове, са недопустими.
Неосноватални са доводите на частния жалбоподател, че се ангажира отговорността на ответника за негови неслужебни действия чрез изказа в съдебния му акт, тъй като мотивите и диспозитивът на съдебния акт в тяхното единство отразяват волята на съда и са в изпълнение на служебните задължения на съдията.
С оглед изложеното ЯОС намира, че обжалваното определение се явява законосъобразно и в съответствие с процесуалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №369/07.02.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№530/2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгл. разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.