О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                              13.02.2019 г.            гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд,                                                        гражданско отделение

На тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №50 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба, подадена от Н.Х.К. с ЕГН ********** с адрес: *** срещу Определение №154 от 17.01.2019 г. на ЯРС по гр.д. №4924 от 2018 г., с което поради неотстраняване в срок на указаните нередовности (да посочи съдържанието на решенията на общото събрание на етажната собственост, взети на 29.11.2018 г., които оспорва; да конкретизира какво решение да вземе съдът, ако отмени оспорваните решения на ОС на ЕС; да представи препис от исковата молба) е върната исковата молба от жалбоподателя срещу Етажна собственост на вх. А в сграда, находяща се в гр.Ямбол, ул.”Опълченска” №2, представлявана от управителя Жанета Станчева Трифонова, вследствие на което производството по делото е било прекратено.

В жалбата от 09.01.2019 г. се сочат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че непредставянето на копие от исковата молба се дължало на това, че искът бил написан саморъчно в един екземпляр. Представя препис с частната жалба. Твърди се още, че изрично било посочено, че се обжалва решението за разпределение на текущите разходи (поравно за всеки апартамент, а не според броя обитатели, както жалбоподателят счита за правилно), тъй като именно това решение било "прегласувано" на 29.11.2018 г., независимо че е било взето на предходно събрание. На следващо място уточнява, че е оспорил взетото решение за ползване на общия резерв за закупуване на Коледна украса (стр. 6 от протокола от 29.11.18 г.). Жалбоподателят е уточнил също, че обжалва и взето решение на прдишно ОС, съгл. което съсобствениците са се съгласили да се събират текущи средства за периоди преди настаняването на живущите в кооперацията. В тази връзка Н.К. е представил писмени доказателства: квитанция за 100 лв. и копие на адресна регистрация (л. 6-7 вкл. по вчгд №50/19 г. на ЯОС). Допълнително изтъква, че на събранието от 29.11.2018 г. е поставил искане за отказ от ползване на асансьор, което не било подложено на гласуване, като претендира съдействие от съда в тази връзка. Моли и за произнасяне по въпрос, който не е бил предмет на обсъждане по време на ОС на ЕС от 29.11.2018 г., касаещ плащане на разходите за управление и поддръжка на общите части от обитател на самостоятелен обект в ЕС, предназначен за упражняване на професия или извършване на дейност, свързана с достъп от външни лица.

Предвид тези и други подробно изложени в частната жалба съображения иска отмяна на атакувания съдебен акт, Определение №154 от 17.01.2019 г. на ЯРС по гр.д. №4924 от 2018 г., и връщане на делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание с чл. 274, ал.1, т.1 вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК, подадена е в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2, вр. с чл.259, ал.2 и ал.3 ГПК/ и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Действително с оглед формулировките, съдържащите се в първоначалната искова молба с вх. №21144/10.12.2018 г. на ЯРС настоящият жалбоподател е предявил искане за извършване на "тълкувание и решение на няколко казуса", номерирани условно от ищеца по следния обобщаващ начин: 1. В първата точка са изложени обстоятелства във връзка с несъгласието на ищеца с начина, по който се определят дължимите суми за текущи разходи - по 20 лв. на апартамент, а не съгл. броя на обитатели на едно жилище, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 9, ал. 1 от ППЗУЕС, както последният е посочил. 2. Във втора точка ищецът е изложил оплакване във връзка с неразглеждане на ОС на ЕС на отказа му да плаща за асансьор, предвид това, че живее на първия етаж. 3. Трета точка съдържа твърдения за това, че между етажните собственици са били събирани пари за текущи разходи за управление и поддържане на ЕС за периоди, предхождащи тяхното настаняване в жилищната сграда. 4. В точка четвърта ищецът моли съда да поясни на управителя на ЕС конкретна разпоредба от ЗУЕС. 5. В пета точка изразява несъгласие с гласуваното на ОС на ЕС решение за разпределяне на суми от общ резерв за коледна украса.

На основание чл. 129, ал. 2 от ГПК първоинстанционният съд е обездвижил исковата молба като нередовна и е дал указания за отстраняване на нередовностите й. Ищецът е следвало да посочи ответника по иска; да внесе държавна такса; съдържанието на решенията на общото събрание на етажната собственост, взети на 29.11.2018 г., които оспорва; да конкретизира петитума си, като уточни какво решение да вземе съда, в случай, че прецени, че решенията на ОС на ЕС действително са незаконосъобразни, както и да представи преписи от молбата за ответника.

С допълнителна молба ищецът е конкретизирал ответника (етажната собственост с посочен адрес и представлява от управителя Жанета Трифонова); приложил е документ за внесена такса; заявил е, че оспорва решения, които са взети на предишни събрания, включващи:

1. въпросът за начина на определяне на таксата за текущите разходи (на човек, не на апартамент съгл. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.

2. за освобождаването му от заплащане такси за асансьор.

3. за отмяна на старо решение на етажната собственост, че всеки апартамент дължи текущи разходи от датата на създаване на тази собственост, а не от настаняването на собственика в апартамента, без да се конкретизира датата на старото решение;

4. да се определи допълнителна такса за обитател, който осъществява стопанска дейност или отглежда домашен любимец;

5. да се анулира решение за използване на общия резерв за закупуване на коледна украса;

Приложил е и незаверено копие от протокол за ОС на 29.11.2018 г. Не е представен препис от исковата молба, по която е образувано делото, за връчване на ответника.

След като ЯРС е констатирал, че не е ясно кои решения се оспорват, с оглед преценката на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС и е преценил, че не са изпълнени указанията от 12.12.2018 г., е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил делото.

Действително в случая е на лице основание за връщане на исковата молба съгл. чл. 129, ал. 3 от ГПК и прекратяване на делото поради следните съображения:

От формулировките в първоначалната искова молба, както и в уточнителната такава се стига до извода, че ищецът е останал недоволен от начина, по който се управлява етажната съсобственост в неговия вход, поради коет отърси съдействие от съда, като в част от исканията му се отличават характеристиките на претенция по чл. 40 от ЗУЕС. Активно процесуално легитимирано да подаде молба за отмяна на решение на ОС на ЕС е лице, което е собственик на самостоятелен обект в ЕС – арг. чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Предвиденият 30-дневен срок за подаване на молбата в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е преклузивен. Недопустимо след изтичане на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения, взети от ОС на ЕС, вкл. и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, в каквато връзка и ЯРС е изложил мотиви.

Освен това подадената до районния съд молба за отмяна на решението на ОС на ЕС трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Следователно в обстоятелствената част на същата следва да са изложени обстоятелства, от които да може да се направи извод за незаконосъобразността на обжалваното решение, като последното трябва да бъде индивидуализирано – съответно да бъде посочена дата и/или протокола, в който същото е отразено.

След като правилно е констатирал нередовността на исковата молба, първоинстанционният съд е дал конкретни и подробни указания на ищеца по делото, срок за изпълнението им, като го е предупредил, че при неизпълнението им, производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението с разпореждането по чл. 129, ал. 2 от ГПК е било получено лично на 07.01.2019 г. (л. 4 по гд №4924 от 2018 г. на ЯРС). В отговор, с молбата си от 10.01.2019 г., ищецът не е отстранил следните посочени нередовности :

- по указанието за конкретизиране на обстоятелствената част в т. 3 от разпореждането от 12.12.2018 г. - вместо да конкретизира решенията на общото събрание, които оспорва, последният е приложил незаверен препис от протокола от 29.11.2018 г. Към момент, в който съдът преценява дали са на лице процесуалните предпоставки за надлежното развитие на производството, наличието (или липсата им) не се извлича от съдържанието на писмените доказателства по делото. Началото на процеса се поставя и съществуването на правото на иск се преценява от твърденията на ищеца. Последният излага твърдения за това, че обжалваните от него решения на ОС, въпреки че по естеството си са стари, са "прегласувани" на 29.11.2018 г. едва в частната жалба пред ЯОС, но подобни твърдения не са били релевирани пред първоинстанционния съд.

- по указанието за привеждане на петитума на претенцията в унисон с обстоятелствената част в т. 4 - ищецът отново сочи, че иска отмяната на стари решения на ОС на ЕС (в т.ч. 4.1. и 4.3. от допълнителната му молба), както и преразглеждането на такива въпроси, които не са въобще били предмет на обсъждане на общо събрание на ЕС, но от твърденията на ищеца личи тяхната наложителност (в т.ч. 4.2. по отношение ползването на асансьора; 4.4. за определяне на по високи вноски за такси за управление на ЕС за някои категории съсобственици)

- по указанието за представяне на препис от исковата молба в т. 5 - препис е представен едва с частната жалба.

Действително при съчетание на първоначалната искова молба, допълнението в молбата от 10.01.2019 г. и изложеното в частната жалба от 23.01.2019 г. би могло да се сглоби обстоятелствена част и петитум, присъщи на редовен иск по чл. 40 от ЗУЕС в изпълнение на указанията на Разпореждането от 12.12.2018 г. на ЯРС, но това е следвало да се случи пред първоинстанционния съд и то в дадения от последния срок, който е изтекъл на 14.01.2019 г. В разглеждания случай молбата не съдържа изложение на причини, поради които ищецът не е бил в състояние да отстрани посочените нередовностите в дадения срок. Ето защо, въззивният съд няма основание да счете молбата за основателна. По арг. от чл. 64, ал. 1 от ГПК изложените в частната жалба причини не могат да се вземат предвид (в този см. Определение № 400 от 1.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2011 г.).

Не е налице и твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което частна жалба с вх. №1257 от 23.01.2019 г. следва да бъде оставена без уважение, а прекратителното определение - потвърдено. Поради това и предвид гореизложеното настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №154 от 17.01.2019 г. на ЯРС по гр.д. №4924 от 2018 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.