О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ...................... 01.02.2019г., гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в закрито заседание на 01.02.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева

гр. дело № 32/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В ЯОС е подадена искова молба от К.И.Б. ***, срещу Върховен касационен съд, с която е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 000лв. заедно със законната лихва считано от 27.04.2004г. до датата на изплащане на сумата, и иск за обезщетение в размер 10 000 000 лв. за неимуществени вреди - емоционални вреди и стрес.

Съдът намира, след извършена проверка по чл.130 от ГПК, предявените искове за недопустими.

По делото ищецът излага и поддържа твърдения, че съдиите Е. Т., Д. Д. и Г. Н. от Трето гражданско отделение на ВКС са извършили противоправни действия, изразяващи се в постановяване на съдебен акт - решение №159/28.12.2018г. по гр.д.№1897/2018г. по описа на ВКС, III г.о., от което ищецът претърпял твърдяните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Претендира се заплащането на суми, представляващи обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от дейността на съда като правозащитен орган с твърдения за противоправни действия на съдии от състава на ВКС.

В нашето законодателство е предвиден ред за търсене на имуществена отговорност за вреди, причинени от правозащитни органи - по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), но само в предвидените хипотези на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ. Ищецът не обосновава исканията си с твърдения, обосноваващи посочените хипотези. Поддържаните твърдения на ищеца, обосноваващи отговорността на ответника, са само за постановен неудовлетворяващ ищеца акт от съдии от състава на ВКС по конкретно дело.

В случая следва да бъде съобразена нормата на чл.132 от Конституцията на РБ, съгласно която при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, което се установява с влязла в сила присъда. След като съдиите не носят гражданска отговорност за постановените актове, не може да бъде ангажирана и отговорността на съда, в който работят, в случая ВКС. Същият не е надлежна страна, която да отговоря по предявената срещу него искова претенция. Принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. Липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения от ищеца иск за деликтна отговорност, която води до недопустимост на претенциите му, поради което следва да се прекрати производството по делото.

По изложените съображения съдът приема, че на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на предявените с нея искове, а производството по делото - прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№ 589/29.01.2019г. на К.И.Б. с ЕГН **********,***, срещу Върховен касационен съд, поради недопустимост на предявените искове.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 32/2019г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд - Бургас, в едноседмичен срок от съобщаване на ищеца.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: