гр.Ямбол........13.02........2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................дванадесети...февруари………...............................
През две хиляди и
деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258
от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от В.В.С. и И.Д.С. чрез пълномощника му адв.В.С.,*** против решението, постановено по гр.д.№ 4703/2017 г. по описа на РС Ямбол в частта, в която предявените от жалбоподателите искове с основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от ЗС за установяване правото им на собственост върху дворно място, находящо се в гр.Ямбол, ул.“Ал.Стамболийски“ № 16 с площ 164 кв.м, представляващо 164/8909 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.537.87, цялото с площ 8908 кв.м, както и исковете с правно основание чл.108 от ЗС и чл.32 ал.2 от ЗС са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Иска се отмяна на решението в тази част като порочно, тъй като съдът неправилно и незаконосъобразно е отказал да се произнесе по действителността на Акт № 320/11.09.2001 г. на Община Ямбол и е отхвърлил иска по отношение на реално възстановената част от имот № 1883 по отношение на 164 кв.м и постановяване на ново решение, с което исковете да се уважат като основателни и доказани. Следва да се уважи искът по ч.32 ал.2 от ЗС като бъде разпределено правото на ползване по отношение на ПИ 87374.537.90 след присъединяване към него на 164 кв.м и до обособяване на самостоятелен имот.
Счита се, че съдът е възприел правилна фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, но е стигнал до неправилни правни изводи като се е позовал на съдебна практика по решение на ВКС - № 151/4.05.2012 г. по гр.д.№1082/2011 г., II ГО, което не е окончателно, а съображенията на ВКС са неприложими в настоящия казус. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по действителността на атакувания от ищците Акт № 320/11.09.2001 г. на Община Ямбол, с който са актувани без правно основание за общинска собственост и включени в ПИ 164 кв.м от ищцовия имот, без тяхно знание. Въпреки този акт Община Ямбол не е имала претенции до 2016 г. за тази площ и ищците са я владели през този период в пълния обем на площта на целия имот.
В законоустановения срок ответникът по делото е
депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна и
необоснована, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се
подробни съображения за това, че ищците не биха могли да придобият твърдяното
право на собственост, тъй като тяхната праводателка не е придобила имота по
реституция. Ищците не биха могли да придобият имота и по давност, тъй като тази
част от имота е публична общинска собственост и е налице законова забрана за
това – чл.7 ал.1 от ЗОбС. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт, който се желае да
бъде потвърден.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството пред районен съд е
започнало по искова молба на В.В.С. и И.Д.С.,*** и църковно настоятелство при
храм „Свети Георги” на БПЦ гр.Ямбол, представлявано от протоиерей С. И. С.
Твърденията на ищците са за това, че са сключили на 11.08.1993 г. предварителен
договор за продажба на недвижим имот, който е бил възстановен на продавача по
договора М. Ш. по ЗВСОНИ и деактуван от общината. Недвижимият имот представлява
дворно място с площ от 265 кв.м, представляващо 265/9500 ид.ч. от недвижим имот
с площ от 9500 кв.м, с пл.№ 2795 парцел І в кв.28 по плана на гр.Ямбол, ведно с
първия етаж от построената в него масивна жилищна сграда с обща застроена площ
от 94 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и пр. При тази
реституция е възникнала съсобственост с общината, тъй като към този момент имотът
е бил част от имот с пл.№ 2795 парцел І. Твърди се придобиване по давност
правото на собственост от страна на ищците, като давностният срок е текъл по
отношение на продавача Ш., като начален момент на владението им е датата на
сключване на предварителния договор. Ответникът църковно настоятелство при храм
„Свети Георги” на БПЦ гр.Ямбол е собственик единствено на втория етаж от
сградата, придобит по дарение от общината. След влизане на ищците във владение
на имота първият етаж от сградата е преустроен в търговски обект, вкл.
сладкарница, а по споразумение с общината им е обособена за ползване
незастроената им част от двора от 171 кв.м, получила предназначение за лятна
градина към сладкарница. Имотът е ползван по този начин до 2016 г., когато ищците
са предприели действия за снабдяване с нотариален акт. Тогава са установили
обособяването в кадастралната карта от съсобствения имот на два самостоятелни
имота с идентификатори 87374.537.90 с площ 101 кв.м, в който попада жилищната
сграда от 94 кв.м и 87374.537.87, в който попада остатъка от реституираното
дворно място от 164 кв.м, без да е извършвана делба между съсобствениците. По
този начин ответникът Община Ямбол оспорва правото на собственост на ищците,
включително и посредством възникнал спор между Общината и наемателя на ищците,
ползващ от 23 години процесния имот за търговска дейност относно двора. Ищците
установили, че е издаден Акт за публична общинска собственост
№ 320/11.09.2001 г. за имот с идентификатор 87374.537.87, който ищците
считат за нищожен в частта относно техните 164/8909 ид.ч. от дворно място и
искат съдът да обяви тази нищожност на осн. чл. 17 ал.2 от ГПК. В процедура по
отстраняване на непълноти в кадастралната карта, инициирана от ищците, общината
първоначално е предложила обособяване на имота във вида му към одържавяването,
което обаче лишава ищците от ползване, доколкото ответното църковно
настоятелство ползва тази част от двора, в която е единствения вход за етажа
му. Претенцията на ищците се свежда до това съдът да приеме за установено по
отношение на ответника Община Ямбол, че са собственици на недвижим имот в
гр.Ямбол: дворно място от 101 кв.м с идентификатор 87374.537.90 и дворно място 164/8909
ид.ч. от дворно място с идентификатор 87374.537.87, след което да осъди ответника
Община Ямбол да им предаде владението върху тях, а на основание чл. 32 ал.2 от
ЗС да разпредели ползването на последното дворно място с участието на ответника
църковно настоятелство.
Ответното църковно настоятелство не
оспорва претенциите на ищците, с които много години са работили заедно и са се
разбирали. Желае разпределяне на ползването по вариант първи от заключението на
вещото лице.
Ответникът Община Ямбол оспорва
исковете като неоснователни, тъй като не са налице предпоставките за
възстановяване на собствеността върху имота на наследницата на бившите
собственици. Имотът е част от реализирано благоустройствено мероприятие и не
може да се обособи като самостоятелен обект по действащите нормативи за
устройство на територията. Твърди се, че след отчуждаването имотът е продаден
на трето лице, а впоследствие отново е отчужден и е станал държавен. Следвало е
да бъде реституиран на лицата, от които последно е бил отчужден. Ищците не са
придобили по давност общинския имот, още повече предвид законовата забрана за
такова придобиване по отношение на публична общинска собственост. Освен това
ищцата не е владяла за себе си, а за упълномощителката си по пълномощно от 1992
г. Оспорва се подписа на праводателката в предварителен договор за продажба на
имота и фактическата власт на ищците върху имота.
Въззивният съд споделя изцяло като
правилна фактическата обстановка, установена от районния съд, а именно: на
11.08.1993 г. между ищцата С. /по време на брака й с ищеца С./ и М. С. Ш. е
сключен предварителен договор за продажба на дворно място с площ от 265 кв.м,
находящо се на ул. „Александър Стамболийски” № 24, представляващо 265/9500
ид.ч. от недвижим имот с площ от 9500 кв.м, с пл.№ 2795 парцел І в кв.28 по
плана на гр.Ямбол, ведно с първия етаж от построената в него масивна жилищна
сграда с обща застроена площ от 94 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата - избено помещение и таванско помещение и стълбища от запад и юг,
обслужващи етажа, при съответни граници. Задължение на продавачката по договора
е в месечен срок да снабди с нотариален акт купувача.
Преди сключване на предварителния
договор за покупко-продажба, в протокол № 6/8.05.1992 г. комисията при Община
Ямбол по прилагане на законите за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти е направила преценка, че имотът, отчужден от Стойнови
съществува реално до размерите, в които е отчужден; няма пречки да бъде върнат
на собствениците; в момента се ползва за детска градина и в 3 г. срок следва да
бъде запазена детската градина. Със Заповед № І-А-442/14.05.1992 г. на кмета на
Община Ямбол е наредено отписването от актовите книги и предаване на
правоимащите на имоти в гр.Ямбол, между които и имот пл.№1883 кв.12а, ул.
”Св.Николай” №12, първи етаж от жилищна сграда със застроена площ 94 кв.м и
незастроено място 171 кв.м, собственост на С Г. С и Г С С, одържавен с акт №
176. Единствен наследник на С. и Г. С. е тяхната дъщеря М. С.Ш. /съгласно
представените удостоверения за наследници/ и след връщане на имота се снабдява
с нотариален акт №16, том ІІІ, дело № 2122/1993 г. относно описания в
предварителния договор имот, придобит по наследство и давностно владение –
дворно място с площ от 265 кв.м, представляващо 265/9500 ид.ч. от недвижим имот
с площ от 9500 кв.м, с пл.№ 2795 парцел І в кв.28 по плана на гр.Ямбол, ведно с
първия етаж от построената в него масивна жилищна сграда с обща застроена площ
от 94 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
През 1935 г. наследодателите на Ш.
са закупили, видно от нотариален акт за покупко-продажба № 163, том I, регистър 1432, дело №
195/1935 г. имот: къща в първи отдел на гр.Ямбол, на ул. ”Св.Никола“ със
застроено място 63 кв.м и незастроено 225 кв.м, при граници: П. К., В. Б., Н.С.А.и
ул. ”Св.Никола”. Този имот е бил одържавен, съгласно АДС № 176/07.02.1950 г. на
основание ЗОЕГПНС и Министерско постановление № 14/04.08.1949 г. за отчуждаване
на недвижим имот от С. Г. С. и Г. С.а - първи етаж от къща в гр.Ямбол,
ул.”Св.Николай” №12, с общо застроена площ 94 кв.м и незастроено място 171
кв.м, заедно с общите части на къщата, при граници: ул. ”Св.Николай”, С. Н. А.,
наследници на В. Б.. Записано е в акта, че се учредява по този начин етажна
собственост, както и че имотът е пл.№1883 кв.12а, парцел ІІІ. В графата
“Наименование на учреждението или предприятието, на което се отстъпва имотът за
ползване” е записано СП “Жилфонд”. След отчуждаване на имота през 1950 г. от С.и,
съгласно протокол № 33/30.08.1957 г. за решения на ИК на ГНС-Ямбол е взето
решение за продажба на Н. Г. К. на процесния вече държавен жилищен имот, а
именно: партерния етаж на жилищна сграда в гр.Ямбол, ул.”Св.Никола” №11, при
граници на сградата и дворното място: ул.”Св.Никола”, С. А., наследниците на П.Г.
К., Г. М. С., И.А. М., А.С. Х., а само на продаваемия се етаж: ул.”Св.Никола”,
С. А., наследниците на П. Г. К., Г.. С., И.А. М., А. С. Х. и С. Г. С., с дворно
място от 264 кв.м застроено и незастроено. Имотът отново е бил отчужден, видно
от АДС № 3076/176 от 27.04.1972 г. от Н. Г. К. и 5 други лица за зелени площи
по ЗПИНМ и е оценен за обезщетяване на собствениците, между които и Н. Г.. К..
След това второ отчуждаване на имота, видно от представеното от Община Ямбол строително
разрешение № 197/28.05.1975 г. за строителство на детска градина за 150 деца в
кв.4а по плана на гр.Ямбол такава е построена и е съставен АДС № 3969/21.02.1978
г. за новопостроената детска градина на ул.”Ал.Стамболийски”–масивна сграда със
застроена площ от 998 кв.м. Към момента е издаден оспорения от ищците като
нищожен Акт за публична общинска собственост № 320/11.09.2001 г. за детски
комплекс „Слънце” на ул.”Ал.Стамболийски” № 16, имот 2759 –детска градина с
площ от 9000 кв.м, от която застроени 1388 кв.м и незастроени 7612 кв.м. В
„Забележки” са посочени две двуетажни сгради –„източна стр. 1964 г. със ЗП 390,
западна стр. 1978 г. със ЗП-998 кв.м”. Предоставено е право на ползване на ЦДГ
„Слънце”.
Съгласно договор за дарение
недвижими имоти от 01.11.2010 г., общината е дарила на другия ответник църковно
настоятелство право на собственост върху недвижими имоти в гр.Ямбол, между
които и самостоятелен обект, актуван за частна общинска собственост през 2003
г. с идентификатор 87374.537.90.1.2, на втория етаж от сграда с идентификатор
87374.537.90.1, намираща се в процесното дворно място с идентификатор
87374.537.90.
Пред районния съд е изготвена и
неоспорена геодезическа експертиза, от която се установява, че за имота са
налични кадастрален план от 1951 г., съгласно който отчужденият имот е пл.№
1883; регулационен план от 1965 г., според който имотът попада в парцел ІІ
кв.12а „За градска библиотека” и е също с пл.№ 1883; регулационен план от 1975
г., по който попада в парцел І, кв.25 –„За комплекс детски ясли и градина”;
незапазен в тази си част регулационен план от 1983 г., според който имотът е
част от парцел І, кв.28, „За църква, общ. озеленяване и лятно кино”, попадащ в
имот пл. № 2759, който план е действал към момента на реституцията. От него за
имота съществуват само кадастралните подложки, от които са изготвени и скиците.
Отчужденият имот се намира в източната част на имот пл. № 2759 с площ от 9500
кв.м. Парцел І включва част от двора на детската градина като ненужна за нея.
Вещото лице сочи, че предвижданията на регулационния план от 1983 г. за парцел
І „За църква, озеленяване и лятно кино” не са реализирани. Реализирани са
предвижданията на предходния план от 1975 г., в който процесният имот е с пл.№
2763 и до голяма степен съвпада с имот № 1883 по плана от 1965 г. На регулационния план от 1975 г.
се вижда, че новопосроените сгради на детската градина не засягат процесния
имот - имоти пл.№2761, пл.№2762 и пл.№2763, кв.25 все още съществуват. При следващия кадастрален и регулационен план от 1983 г. имоти пл.№2761, 2762, 2763 не съществуват, проведени са
мероприятия по благоустрояване, озеленяване прилагане на улична регулация.
Видимо остава двуетажната сграда на процесния имот от пл.№2763 в обхвата на УПИ
I, кв.28, пл.2759. Според вещото лице има грешка в нотариалния акт на М.Ш., като става въпрос за имот пл.№2759, парцел I, кв.28 по плана от 1983г., погрешно записан
като пл.№2795, парцел I, кв.28.
Следващият регулационен план според
експертизата от 2001 г. е отменен, по който имотът попада в парцел VІ, кв.46,
„За детско заведение”, пл.№ 7911, като в разписният лист е записана М. Ш.-собственик
на 265/2500 ид.ч. През 2005 г. е одобрена кадастралната карта на гр.Ямбол,
според която отчужденият имот обхваща изцяло имот с идентификатор 87374.537.90
от 101 кв.м, а останалата част попада в имот № 87374.537.87, както и малка част
остава извън него. Имот пл. № 2759, кв.28 от плана от 1983 г. изцяло обхваща
имотите по кадастралната карта 87374.537.90 и 87374.537.87. От имот 2759 са
отделяни имоти за реституция и имот 87374.537.87 остава с по-малка площ.
Границите на имоти 87374.537.87 и 87374.537.90 съвпадат с тези на имот 2759 по
плана за 1983 г. в тази му част. Имот с идентификатор 87374.537.90 по КККР
на гр.Ямбол представлява
самата сграда и двора под нея. Няма незастроено място в него.
Действащият регулационен план от
2007 г. отрежда за имот с идентификатор 87374.537.90 УПИ ІІІ-90, кв. 53 за
„Обществено и делово обслужване”. Това отреждане се дава и за частни имоти. За
имот № 87374.537.87 е отреден УПИ І, кв.53 –„За детска градина”.
Целият имот № 87374.537.87 по КК е
ограден към момента на реализиране на мероприятието по плана от 1975 г.
Оградата приключва в двата края - на юг и запад на сградата в ПИ 87374.537.90.
Ограждането на имота е станало, когато е бил построен новият комплекс детски
градини, актуван през 1978 г.
Вещото лице е установило, че към
плана, по който е извършено отчуждаването от 1951 г., няма разписен лист. Преди
1951 г. няма цялостен графичен материал за целия град, а са разработвани регулационни
планове на квартали. Площта от отчуждения имот пл.№ 1883 по плана от 1951 г.,
която попада в поземлен имот № 87374.537.87 по кадастралната карта, е 171 кв.м
- незастроена площ, оцветената в синьо на втората скица –комбинираната към
заключението. Останалата отчуждена площ попада под сградата в имота с
идентификатор 87374.537.90. Старият имот №1883 е бил с площ от 293 кв.м.
Разликата между 293 и 265 кв.м се дължи на метода на определяне на площта при
издаване на акта за национализиране и към 1992 година - към датата на
реституцията, който не е толкова точен като съвременните, използвани от вещото
лице. В протоколите за оценка и отчуждаване на имота от Н.Киров е посочена площ
273 кв. м.
На място вещото лице е видяло, че
има разположени маси в част от двора, показана на скица № 1 към заключението
„Геодезическо заснемане” с пунктир с
черен молив, условно. Масите са на наемателя, който ползва част от двора за
заведение. Тази част в момента не се използва за детската градина. Според
вещото лице не би трябвало да има невъзможност за ползване на детската градина
като такава, ако се отдели тази част от двора за ищците. Сгради с №№ 1, 2 и 3
от КК се ползват за детска градина. Свид. В. А. /наемателя на С./ сочи, че
преди 10 години е подменил базалтовите плочи пред заведението в двора. Поставил
е нови базалтови плочи на 171 кв.м площ. Подменил е и старите съоръжения за
децата, намиращи се извън тези 171 кв.м, които обаче не се ползват от детската
градина. Има ограда между двора на детската градина и ползвания от свидетеля
двор - заграждение с телена мрежа, което е на гърба на детската градина,
поставено вероятно от нея. Свидетелят чисти и поддържа и района до попадащата в
неговата част пицария – запустяла сграда с неподдържано около нея дворно място.
Детската градина ползва всъщност двора до пицарията, където е мрежата.
Сградата в имот с идентификатор 87374.537.90 се ползва чрез самостоятелни входове за
всеки от етажите, като частите, които всеки собственик ползва, са физически разделени. Собствениците на
първия етаж ползват входове от запад и юг за достъп до етажа, имат отделен вход
за достъп на своята част от избено помещение и нямат самостоятелен достъп до
таванските помещения. Собственикът на втория етаж има самостоятелен
вход-стълбище в югоизточния край на сградата, съответно за втория етаж и достъп
до избено помещение. Достъпа до таванските помещения е единствено от този
вход-стълбище. Площта, през която те
преминават - от юг, е извън ползваната от търговеца. С оглед на фактическото
положение, по отношение на ответното църковно настоятелство, вещото лице
предлага площ за преминаване - ивица с ширина 3 м и площ 25 кв.м в югоизточния край на
имота (която понастоящем
се ползва) като Вариант-1, както и още пет
различни варианта.
Тъй като в заключението си пред
районен съд вещото лице не е отговорило изрично на поставените от общината
въпроси, пред въззивния съд е предадено допълнително заключение, според което е
изложено в табличен и текстови вид промяната в регулационните планове относно
процесния имот в годините /описани по-горе/, предвижданията за имота и момента
на изграждане на детската градина, както и че същият е включен в УПИ I кв.25 „За комплекс
детски ясли и градини“ и до следващия РП от 1983 г. имотът е благоустроен със
запазване на сградата в общата ограда на детския комплекс. В плана от 1983 г.
част от имота детска градина, в която попада процесния отчужден имот, е
отредена „За църква, общ.озеленяване, лятно кино“, но това предвиждане не е
осъществено и в последващия план от 2001 г. частта отново е включена в обхвата
на УПИ с отреждане „За детско заведение“. Процесният имот се е ползвал в
обхвата на „Комплекс детски ясли и градини“ до момента на реституцията му през
1992 г. и върху него не се е предвиждало ново строителство, а сградата се е
ползвала във вида, в който е била отчуждена. По плановете от 1983 г. до сега,
вещото лице е установило, че върху процесния имот е извършено благоустрояване и
озеленяване като част от мероприятието по изграждане на детския комплекс като
сградата е запазена без промяна. Това, което го има изградено в имота го е
имало и към датата на реституцията. Процесният имот е бил част от комплексно
мероприятие по изграждане на детската градина.
За обстоятелството, че общината е
признала правото на собственост върху реституирания имот, от ищците са
представени писмени и гласни доказателства: удостоверение изх.№
94-363/01.11.1995 г. за съгласие М.. Ш.а, с пълномощник ищцата да построи две
гаражни клетки по одобрен архитектурен план; строително разрешение № 247/19.05.1994
г. на Отдел „Архитектура и благоустройство” относно преустройство на етажа в
сладкарница по одобрен архитектурен проект; строително разрешение №
362/02.06.1993 г. относно „преустройство на първи етаж в две кантори, зазиждане
на зид, отваряне на врата към санитарния възел и отваряне на самостоятелен вход
директно от улицата към мазето” по одобрен архитектурен проект; протокол за
установяване годността за ползване на строежа „Преустройство на съществуващ
етаж в сладкарница” на Държавна приемателна комисия, заседавала на 20.08.2002
г., в който е признато правото на собственост на М. Ш. по Нотариален акт №16,
том ІІІ, дело № 2122/1993 г. Правото й на собственост по този акт е вписано и в
издадените скици № 1427/15.09.2003 г. на Община Ямбол за имот № 2759 в кв.46 по
регулационния план на гр.Ямбол, № 1248/23.07.2002 г. на Община Ямбол за имот №
7911 в кв.46 по план от 2001 г. и № 1997/01.01.1995 г. също за имот № 2759,
парцел І в кв.28 по плана от 1983 г. Главният архитект на Общината е одобрил на
18.06.2014 г. разполагането на маси за консумация на открито в общински терен
съгласно чл. 56 от ЗУТ, съгласно представената по делото Схема с възложител ЕТ
„Ари-Венелин Араванов” и Обяснителна записка към нея, в която е посочено, че
местоположението е „Кафе Валентина”, ул.”Ал.Стамболийски” №24, ПИ 87374.537.87,
като част от масите са разположени на общински терен -двора на ЦДГ „Слънце”, а
другата част са в частен имот.
Свид. В. А. - наемателят, извършващ
търговска дейност в имота, предоставен му от наемодателите му С. и от 1995 г.
до настоящ момент сочи, че е ползвал по-голяма част от собствената на ищците
площ от двора, а и площи на ул.“Александър Стамболийски“, поради което е правил проект, който е
представял на Общината за заплащане на „тротоарно право”. Общината е приспадала притежаваната от собствениците
квадратура от 171 кв.м от цената за ползване на общински терен и само за
разликата над нея търговецът е заплащал такса. Последните 10 години дори не е
имало изискване да прилага скица за 171 кв.м частна собственост, а само за
площта, която ползва вповече. Преди 2 години му е било указано да направи
проект за цялата площ и да заплаща „тротоарно
право” за цялата площ, което търговецът е отказал да направи. На първия
етаж от сградата, в която е заведението му, ищецът С. има офис с вход от юг още
от 1995 г. За това свидетелстват всички свидетели. Освен извършването на
преустройства с отваряне на входове, зазиждане на стени и изграждане на санитарен
възел, ищците са отстранявали проблемите с канализацията.
В.С. *** право на собственост върху
процесния имот с декларация от 05.04.2004 г., с посочен документ за собственост
„предварителен договор от 11.08.1993 г., съгласно Удостоверение за декларирани
данни изх.№ УД000234/08.02.2018 г. на Дирекция „Местни приходи” при общината.
Представила е История на плащанията по партида на ищцата от 08.02.2018 г. от
Община Ямбол за плащани данъци през 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 г. и приходни
квитанции-дубликат с №№ 68309/28.10.2014 г., 32053/18.12.2013 г.,
82793/18.11.2015 г., 68653/27.09.2017 г.92373/21.12.2016 г., издадени от
общината, за платени данъци за периода 2013-2017 г. Съгласно Удостоверение за
данъчна оценка № ДО002281 от 28.09.2017 г. на ответната община, двамата ищци
имат регистрирани в нея партиди като собственици на процесния имот –дворно
място от 265 кв.м и търговски обекти.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, районният съд е постановил решение по делото, с което уважава
предявения ревандикационен иск по отношение на дворно място в гр.Ямбол, ул."Александър Стамболийски" № 26, с площ от 101 кв.м с идентификатор 87374.537.90 и
отхвърля иска за ревандикация на 164/8909 ид.ч. от дворно място в гр.Ямбол, ул."Александър Стамболийски" № 16, с идентификатор 87374.537.87, цялото с площ от
8909 кв.м. Мотивите на районния съд, за да отхвърли иска по отношение на имота
съставляващ 164/8909 ид.ч. са, че се възстановява реално съществуващия имот във
вида му при одържавяването, а не идеална част от ПИ, в който той попада по
регулационния план, действащ към момента на възстановяване на собствеността.
При установената липса на съсобственост съдът е отхвърлил и искът за
разпределяне право на ползване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат
правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната
жалба за частично основателна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за частично неправилно.
Предявените искове са с правно
основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.108 от ЗС, както и иск с правно
основание чл.32 ал.2 от ЗС.
За да бъде уважен иска на В. ***,
същите би следвало да докажат, че са собственици на 164/8909 ид.ч. от дворно
място в гр.Ямбол,
ул."Александър
Стамболийски" № 16, с
идентификатор 87374.537.87, цялото с площ от 8909 кв.м, че този имот се владее
от ответника, както и че същия упражнява владението си без правно основание.
Въззивният съд счита, че посредством събраните по делото доказателства ищците
доказват правото си на собственост върху тази идеална част от имота, която е
част от реституирания през 1992 г. недвижим имот, който са придобили от своята
праводателка по давност. Със Заповед № І-А-442/14.05.1992 г. на кмета на Община
Ямбол е наредено отписването от актовите книги и предаване на правоимащите на
имоти в гр.Ямбол, между които и имот пл.№1883 кв.12а, ул. ”Св.Николай” №12,
първи етаж от жилищна сграда със застроена площ 94 кв.м и незастроено място 171
кв.м, собственост на С. Г. С. и Г.С. С., чийто единствен наследник е М. Ш.,
одържавен с акт № 176. Преди това комисията при Община Ямбол по прилагане на
законите за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти е
направила преценка, че имотът, отчужден от С. съществува реално до размерите, в
които е отчужден; няма пречки да бъде върнат на собствениците; в момента се
ползва за детска градина и в 3 г. срок следва да бъде запазена детската
градина. До извода, че отчуждения имот съществува към момента на реституирането
му в отчуждения вид е достигнало и вещото лице по делото, давайки заключение че,
независимо от приобщаването му към по-голям имот и извършено благоустрояване и
озеленяване като част от мероприятието по изграждане на детския комплекс като
сградата е запазена без промяна; това, което го има изградено в имота го е
имало и към датата на реституцията; процесният имот е бил част от комплексно
мероприятие по изграждане на детската градина.
Действително възстановяването на
собствеността по силата на закона се осъществява при условията на ЗВСОНИ при
наличието на следните кумулативни предпоставки: отчуждаването да е по изброените в него закони
(включително ЗОЕГПНС); към момента на влизане в сила на
реституционния закон имотите да са собственост на държавата, общините, обществените
организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; имотите
да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени; собствениците да не
са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг
равностоен недвижим имот. В настоящия случай основният въпрос, който следва
да бъде разрешен е дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден.
В решението на ВКС № 151/04.05.2012 г. по гр. д. № 1082/2011 г., г. к., ІІ г.
о., на което се позовава районния съд при отхвърляне на иска по отношение на
164/8909 ид.ч. от имота, е прието за неправилно уважаването на иск за
собственост върху идеална част от имот при възстановено върху реална част право
на собственост. Това решение не е окончателно, а с него се отменя решение на
Бургаски ОС и делото е върнато за ново разглеждане. ВКС е отменил въззивното
положително решение, тъй като не са били установени категорични данни за
естеството на реализираните обществени мероприятия върху имота и как е засегнат
от извършените мероприятия имота. След връщане на делото, с влязло в сила
решение /приложено от въззивниците/, съдът е приел за установено по отношение
на ответната община правото на собственост на ищците върху отнет имот,
представляващ към момента идеална част от сега съществуващ недвижим имот.
ЯОС приема, че с реституиране на
имот пл.№1883 кв.12а, ул. ”Св.Николай” №12, първи етаж от жилищна сграда със
застроена площ 94 кв.м и незастроено място 171 кв.м, тъй като към този момент
същият е бил част от съществуващ по-голям недвижим имот, се е създала
съсобственост между праводателката на ищците и общината. Това обаче не
компрометира реституцията /извършена надлежно и окончателно/ предвид
категорично установеното съществуване на отнетия имот във вида на отчуждаването
му. В цитираното по-горе решение, ВКС е разграничил хипотезите на съществуване
и несъществуване на отнетия имот реално към настоящия момент: ако след
отчуждаването на имота същият е застроен или върху него са осъществени
благоустройствени мероприятия, предназначението на имота е дотолкова променено,
че той вече не съществува до размерите, в които е отчужден и ако част от имота
не е застроена или не е заета от съответното благоустройствено мероприятие,
правото на собственост може да бъде възстановено реално само, ако тази част
може да бъде обособена като самостоятелен обект на собственост съобразно
нормативите за устройство на територията. Въззивният съд преценя, че процесният
имот, реституиран през 1992 г. като дворно място 171 кв.м и първи етаж от
жилищна сграда 94 кв.м /общо 265 кв.м застроено и незастроено/ е съществувал
реално макар и като част от имот 2759 по плана за 1983 г., действащ към този
момент. Вещото лице по геодезическата експертиза, проследявайки промяната на имота
след отнемането му през 1951 г. до настоящия момент дава заключение, че същият
е включен в УПИ I кв.25 „За комплекс детски ясли и градини“ и до следващия РП от 1983 г. имотът
е благоустроен със запазване на сградата в общата ограда на детския комплекс. В
плана от 1983 г. част от имота детска градина, в която попада процесния
отчужден имот, е отредена „За църква, общ.озеленяване, лятно кино“, но това
предвиждане не е осъществено. Т.е. към 1992 г. актуалните предвиждания за имота
по регулационен план не са осъществени, а осъществените преди това
благоустройствени мероприятия при включване на имота в изградения детски
комплекс не са се отразили върху имота, променяйки вида му, за да се приеме, че
не съществува реално до размерите, в които е отчужден. В заключението пред
районния съд вещото лице е представило също и няколко варианта за позициониране
на реституираната площ върху сега съществуващата площ на имота, т.е. възможно е
обособяване на самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за
устройство на територията.
Издаването на оспорения като нищожен
акт за общинска собственост, както и промяната в КК през 2005 г., според която
отчужденият/реституиран имот обхваща изцяло имот с идентификатор 87374.537.90
от 101 кв.м, а останалата част попада в имот № 87374.537.87, както и малка част
остава извън него, не променят по никакъв начин правото на собственост върху
цялата реституирана площ от 265 кв.м, нито водят до загуба на правото на
собственост по отношение на този имот. Районния съд не се е произнесъл по
искането на ищците за нищожност на административния акт, но АОС № 320/11.09.2001 г. е
контстативен по своя характер и с него не може да бъде създадена собственост,
поради което това произнасяне не е от значение за изхода на спора. Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗОС актът за общинска собственост няма
правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Собствеността на общината
върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква с факта на тяхното
съставяне. Актът
за общинска собственост не притежава белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК, а е свидетелстващ документ с характер на
вътрешнослужебен акт. С акта не се засягат права или законни интереси на
заинтересованите лица и правни субекти и не се рефлектира пряко в правната
сфера на гражданина, предявяващ претенция за собственост върху имота, за който
е съставен акт за общинска собственост. Именно в настоящото производство се изяснява възникналия спор за материално
право по отношение на недвижимия имот, за който е съставен АОС и върху част от
който се установи, че Община Ямбол не е собственик на 164/8909 ид.ч. от
актувания като общински имот през 2001 г. Този ответник не представи
доказателства, годни да установят правото му на собственост върху 164/8909
ид.ч., а при отричането на това право за реституирания наследник, се установи,
че М. Ш. е собственик на частта от имота по силата на наследяване и реституция
по надлежния ред.
При това положение, въззивният съд
приема за категорично установеното правото на собственост на М. Ш. по
наследство и реституция върху 164/8909 ид.ч. от актувания като общински имот
през 2001 г. Придобиването на собствеността върху тази част от имота от страна
на ищците по давностно владение е осъществено от момента на сключване на
предварителния договор през 1993 г. като начален момент на давностно владение
до настоящия момент. В тази връзка съдът споделя изцяло мотивите на районния
съд за придобиване по давностно владение на частта от 101 кв.м обособена в имот
с идентификатор 87374.537.90, които са напълно относими и по отношение на
останалата процесна в настоящото производство част от 164/8909 ид.ч. от имот с
идентификатор 87374.537.87. Както се посочи по-горе разделянето на площта на
реституирания имот по кадастрална карта през 2005 г. не променя принадлежността
на правото на собственост върху него, поради което давностното владение е
упражнено от ищците по отношение на цялата площ от 265 кв.м. Следва да се отбележи, че ищците са
упражнили давностно владение върху имота спрямо праводателката си по
предварителен договор, а не спрямо общината, която не е била собственик на тази
част от имота и което води до неотносимост на възражението на този ответник, че
не може да бъде придобит по давност недвижим имот общинска собственост. В такъв
случай въззивната жалба в тази част е основателна и следва да бъде уважена като
решението на районния съд в частта за отхвърляне на установителния иск за
собственост по отношение на 164/8909 ид.ч. от имот с идентификатор 87374.537.87
бъде отменено, а искът уважен.
При уважаване искът за собственост
по отношение на 164/8909 ид.ч. от имот с идентификатор 87374.537.87 и след като
общината не представи доказателства за това, че владее тази част от имота на
годно основание, следва да бъде уважена и ревандикационната претенция като
ответникът бъде осъден за предаде собствеността върху тази част от имота на С.
Що се отнася до въззивната жалба по
отношение на отхвърлянето на иска по чл.32 ал.2 от ЗС, въззивният съд намира
същата за неоснователна. Макар след установяване правото на собственост на
ищците върху 164/8909 ид.ч. от имот с идентификатор 87374.537.87 да е налице
съсобственост с общината по отношение на целия имот, претенцията за
разпределяне правото на ползване на този имот между С. и Община Ямбол е
неоснователна. Към настоящия момент се установява право на собственост върху
идеални, а не реални части от имота и липсва конкретно обособяване на тази част
от имота, както и конкретното й местонахождение. Вещото лице е дало няколко
варианта за ситуиране на площта в съществуващия имот, но липсва конкретно
местонахождение на имота, както и не са изготвени варианти за разпределяне
правото на ползване. По отношение на ответника църковно настоятелство искът за
разпределяне право на ползване е неоснователен, тъй като този ответник не
притежава право на собственост върху дворното място, а притежава еднолично
втори етаж от сградата. Би могло да е налице спор за право на преминаване с
този ответник през имот 87374.537.90, но както стана ясно от изявленията и на С.,
и на църковното настоятелство помежду им не съществува неразбирателство относно
преминаването към втория етаж, а и такъв иск няма предявен. По тези
съображения, въззивният съд счита, че искът с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС
правилно е отхвърлен и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед частичната отмяна на
първоинстанционното решение въззивният съд следва да се произнесе и по
отношение на направените разноски. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК на ищците,
ищецът С. е направил разноски в размер 700 лв., а двамата ищци С.за направили
разноски общо 1682,30 лв. Приспадането направено от съда на по 150 лв. от
платените суми за вещо лице от всяка страна, не следва да се взема предвид с
оглед изготвяне на допълнителното заключение от вещото лице пред въззивния съд,
поради което тази сума следва да му бъде изплатена и не е заплатена от страните
вповече. При уважаване на два от предявените три иска, ответникът община Ямбол
следва да бъде осъден да заплати на ищеца С. разноски в размер 466,66 лв., а на
ищците Сотирови общо 1121,54 лв.
Решението на районния съд в частта
на намаленото като прекомерно адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ответника община не е обжалвано и съдът приема определения от районния съд
размер 3000 лв. В този случай като се има предвид и разноските за вещо лице от 300
лв., при отхвърляне на един от предявените три иска, ищците следва да заплатят
на ответника разноски в размер 1100 лв.
Съобразно изхода на въззивното
производство, въззиваемата община Ямбол следва да заплати на въззивниците
Сотирови направените разноски в размер 41,63 лв., а С. следва да заплатят на
Община Ямбол разноски във въззивното производство в размер 500 лв. По отношение
направеното в настоящото производство от С. възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на община Ямбол, въззивният съд
споделя изводите на районния за справедлив размер от 1000 лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Поради това при частичното уважаване
на въззивната жалба, разноските за въззиваемия следва да бъдат в размер 500 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 392/15.06.2018
г., постановено по гр.д.№ 4703/2017 г. по описа на РС
Ямбол в частта, в която са отхвърлени предявените
искове с основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от ЗС за установяване
правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр.Ямбол,
ул.“Ал.Стамболийски“ № 16 с площ 164 кв.м, представляващо 164/8909 ид.ч. от ПИ
с идентификатор 87374.537.87, цялото с площ 8908 кв.м и искът с правно основание
чл.108 от ЗС по отношение на дворно място, находящо се в гр.Ямбол, ул.“Ал.Стамболийски“ № 16 с
площ 164 кв.м, представляващо 164/8909 ид.ч. от ПИ с идентификатор
87374.537.87, цялото с площ 8908 кв.м, както и в частта за разноските,
като вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА за установено по
отношение на Община Ямбол, че В.В.С., ЕГН **********,*** и И.Д.С., ЕГН **********
***, са собственици на дворно място в гр.Ямбол, ул."Александър Стамболийски" № 26, с площ от 164 кв.м, представляващо 164/8909 ид.ч. от
дворно място в гр.Ямбол,
ул."Александър Стамболийски" № 16, с
идентификатор 87374.537.87, цялото с площ от 8909 кв.м., при граници на имота: ПИ 87374.537.60, ПИ 87374.537.90, ПИ 87374.537.91, ПИ 87374.537.92, ПИ 87374.537.93, ПИ 87374.537.95, ПИ 87374.537.99, ПИ 87374.537.86, ПИ 87374.537.89, ПИ 87374.537.88, ПИ 87374.537.98, ПИ 87374.537.97, ПИ 87374.537.179.
ОСЪЖДА Община
Ямбол на основание чл.108 от ЗС да предаде собствеността и владението на В.В.С.,
ЕГН **********,*** и И.Д.С., ЕГН ********** ***, върху дворно място в гр.Ямбол, ул."Александър Стамболийски" № 26, с площ от 164 кв.м, представляващо 164/8909 ид.ч. от
дворно място в гр.Ямбол,
ул."Александър Стамболийски" № 16, с
идентификатор 87374.537.87, цялото с площ от 8909 кв.м., при граници на имота: ПИ 87374.537.60, ПИ 87374.537.90, ПИ 87374.537.91, ПИ 87374.537.92, ПИ 87374.537.93, ПИ 87374.537.95, ПИ 87374.537.99, ПИ 87374.537.86, ПИ 87374.537.89, ПИ 87374.537.88, ПИ 87374.537.98, ПИ 87374.537.97, ПИ 87374.537.179.
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на В.В.С. и И.Д.С.,*** направените по делото пред
районен съд разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на
1121,54 лв., а на И.Д.С. в размер на 466,66 лв.
ОСЪЖДА В.В.С. и И.Д.С.,*** да
заплатят на Община Ямбол
направените по делото пред районен съд разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете в размер на 1100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 392/15.06.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 4703/2017 г. по описа на РС Ямбол в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на В.В.С.
и И.Д.С.,*** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 41,63
лв.
ОСЪЖДА В.В.С. и И.Д.С.,*** да
заплатят на Община Ямбол
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв.
Решението, с изключение на частта по иска с правно основание чл.32 ал.2 от
ЗС, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.