Р Е Ш
Е Н И
Е
№
25.02.2019г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 12.02.2019година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 6 по описа за 2019 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Ц.М.К. ***, подадена от адв.А.Д., против Решение №701/16.11.2018г. на Ямболски
районен съд по гр.д. №2999/2018г. в частта, с която са отхвърлени предявените
от въззивницата против "Кредит Инкасо Инвестмъстмънтс БГ" ЕАД
гр.София искове по чл.439 ГПК за недължимост на сумата 1086.79лв. - възнаградителна
лихва и на сумата 495.38 лв. - мораторна лихва, за принудителното
изпълнение на които е образувано изп.д.№299/2018г. на ЧСИ с рег.№ *** в
КЧСИ.
Оплакването на въззивницата е за
неправилност на първоинстанционното решение в оспорените му части, поради
нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на районния съд, че
вземанията на ответника за лихви не са погасени по давност, тъй като за същите
е приложима петгодишната давност по чл.117,ал.2 ЗЗД. Въззивницата намира, че
влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не може да бъде приравнена
на съдебно решение и съответно да се приложи чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като
заповедта за изпълнение не разрешава правен спор и не формира сила на пресъдено
нещо, а има единствено изпълнителна сила, затова новата давност по чл.117, ал.1
ЗЗД съвпада с давността за погасяване на вземането. В случая за вземанията за
лихви следвало да се приложи кратката тригодишна давност, която е започнала да
тече на 23.07.2013г. - последното изпълнително действие по изп.д.
№20128720401283 на ЧСИ №*** Д.Ц., и е изтекла към 24.04.2018г. - образуването
на изп.д. №20189320400299 на ЧСИ №*** Д.Д., с молбата за образуване на което
дело е поискано ново изпълнително действие. По тези съображения въззивницата
моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните части и за постановяване на
ново решение от въззивния съд, с което исковете бъдат уважени.
С депозирания писмен отговор
въззиваемата страна "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД гр.София, чрез
юр.к. К.Т., е оспорила въззивната жалба като процесуално недопустима и неоснователна.
Счита, че въззивницата е обосновала претенциите си пред въззивната инстанция с
нови факти, които са преклудирани, а по същество, че за вземанията за лихви, с
оглед влязлата в сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната давност
по чл.117,ал.2 ЗЗД, която не е изтекла. В случай, че съдът приеме за приложима
тригодишната погасителна давност, въззиваемата страна настоява съдът да
съобрази приложението на ППВС №3/18.11.1980г., според което по време на
изпълнителното производство давност не тече, като се приеме, че за процесните
вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015г. - постановяване на ТР
№2/26.06.2015г. на ВКС, с т.10 от което е отменено ППВС №3/18.11.1980г. Моли за
присъждане на разноските във въззивното производство за юр.к. възнаграждение,
като прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от въззивницата
адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. въззивницата Ц.К. се
представлява от пълномощника си адв.Д., която пледира за уважаване на жалбата и
за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна, чрез юр.к.К.Т.,
депозира писмена молба, с която настоява за потвърждаване на решението на
първата инстанция и за присъждане на разноските във въззивното производство.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с обективно кумулативно съединени искове по чл.439 ГПК, предявени от Ц.М.К. ***
против "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД гр.София, за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 2 546,32лв. - главница по
договор за потребителски заем, сумата 1086,79лв. - възнаградителна лихва за
периода 29.05.2009г.-29.07.2011г., сумата 495,38лв. - мораторна лихва за
периода 30.06.2009г. - 08.03.2011г., законната лихва върху главницата и разноски
в размер на 182,57лв., за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1251/2011г. по описа на ЯРС,
поради погасяване на тези вземания по давност.
Ответникът е оспорил исковете с
основното възражение, че от 23.07.2013г., когато е извършено последното
изпълнително действие по изп.д. №1283/2012г. на ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ, до
24.04.2018г., когато по изп.д.№299/2018г. на ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ дружеството
е поискало опис на движими вещи, не е изтекъл петгодишния давностен срок за
вземанията му.
Фактическата обстановка по делото
не е спорна между страните и същата правилно е разкрита от районния съд.
Установено
е, че по заявление на „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД, по описа на ЯРС е образувано ч.гр.д. №1251/2011г., по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по
чл.410 ГПК срещу ищцата Ц.К. за суми в размер на 2 546,32 лв.-главница по договор за потребителски кредит, 1086,79 лв.-възнаградителна лихва за периода 29.05.2009г.-29.07.2011г., мораторна лихва в размер на 495,38лв. за периода
30.06.2009г.-08.03.2011г., законната лихва върху
главницата, считано от 14.04.2011г. и разноски в размер на 182.57лв. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника Ц.К. на
26.04.2011г., а със съобщение, връчено на 11.05.2011г. ЯРС й е указал в 1-седмичен срок да уточни дали оспорва задължението по заповедта,
като в противен случай ще издаде изпълнителен лист. След изтичане на срока, на 01.06.2011г. ЯРС е
разпоредил да се издаде изп.лист, тъй като
заповедта за изпълнение е влязла в сила, като изпълнителният лист е издаден на 02.06.2011г.
От приложеното изп.д. №20128720401283г. на ЧСИ Д. Ц. с рег. №** с
район ОС- С. З. е установено, че същото е
образувано по молба на взискателя „БНП Париба
пърсънъл файненс”ЕАД срещу ищцата, за изпълнение на
вземанията по изпълнителния лист на ЯРС от 02.06.2011г. По изпълнителното дело на 23.07.2013г. е изпратено
запорно съобщение до „ЦКБ” АД за налагане на запор върху вземанията на
длъжника, като в
отговор банката е посочила, че е блокирана банковата сметка на длъжника, по
която няма авоар, до размера на задължението от 5764,64 лв. По това изп.дело е представен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. (цесия), сключен между "БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД и настоящия ответник, в предмета на който договор е и вземането срещу ищцата Ц.К.. По делото взискателят "Кредит инкасо Инвестмънтс
БГ"ЕАД е подал молба от 02.12.2017г., с
която е поискал връщане на
изпълнителния лист.
На
24.04.2018г. цесионерът "Кредит инкасо Инвестмънтс
БГ"ЕАД е подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу длъжника Ц.К. въз основа на изпълнителния лист от
02.06.2011г., като по молбата е образувано
изп.д.№20189320400299г. по описа на ЧСИ Д.Д. с рег.№*** в КЧСИ.
С молбата е поискано извършване на опис на движими вещи в дома на
длъжника. Към поканата за доброволно изпълнение до длъжника Ц.К. е приложено съобщение за цесията от 15.05.2015г. и Уведомление
изх.№37306/15.06.2015г. от цесионера, действащ по пълномощие от цедента. Книжата са връчени на ищцата на
16.07.2018г., като
същата не е възразила по делото, че не е уведомена за извършената цесия и за
новия кредитор.
При
тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е отхвърлил
предявените искове по чл.439 ГПК като неоснователни, тъй като е приел, че
вземанията на ответника не са погасени по давност на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която законова
норма ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е винаги пет години. По отношение на петгодишната давност съдът е посочил, че е
започнала да тече с влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния
лист от 02.06.2011г. и е била прекъсната с изпълнителното действие по налагане
на запор върху банковата сметка на длъжника от 23.07.2013г. по изпълнителното
дело на ЧСИ Д.Ц., което изпълнително дело е било прекратено на 23.07.2015г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Според
мотивите на съда, считано от 23.07.2013г. е започнала да тече нова петгодишна
давност, която е следвало да изтече на 23.07.2018г., но същата е била
прекъсната на 24.04.2018г. с подадената от ответника молба за образуване на
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Д.Д, с която молба е поискано извършване на
опис на движими вещи в дома на длъжника. С оглед на това съдът е заключил, че
взискателят е предприел действия по принудително изпълнение, с което е
прекъснал давността в рамките на новото изпълнително дело, образувано преди
изтичане на петгодишния давностен срок, като до предявяването на иска на
31.07.2018г. новата давност не е изтекла.
Решението
в частта, с която е отхвърлен иска по чл.439 ГПК за главницата от 2 546.32лв. и разноските от
182.57лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
В
обжалваната му част, с която са отхвърлени исковете по чл.439 ГПК за
възнаградителната лихва в размер на 1 086.79лв. и за мораторна лихва в размер
на 495.38 лв., решението е валидно, допустимо и правилно.
Спорният
във въззивното производство въпрос е - за вземанията, за които е издадена
влязла в сила заповед за изпълнение, приложима ли давността по чл.117, ал.2 ЗЗД
или е приложима давността за самото вземане, като в случая за вземанията за
лихви това е тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Нормата
на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, като при оспорването й
от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането
съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда,
че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на присъдено
нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази
в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено
нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията
по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва
от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато
длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от
въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) режим във връзка с
издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
при който се предвиждаше възможност за предявяване на искове - по чл.252 ГПК
(отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със
специални срокове. Затова и съдебната практика приема, че правните последици на
акта по чл.242 ГПК (отм.), с който се разпорежда издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание, не се приравняват на влязло в сила съдебно
решение, постановено в исков процес, поради което срокът на давността по чл.117,
ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането и разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. В действащия ГПК, с изтичане на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение, се
получава крайния ефект - именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича
от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). С оглед на това, съдебната практика по
отношение на несъдебните изпълнителни основания по отменения ГПК няма отношение
към разглеждания случай, към който намира приложение актуалната съдебна
практика, постановена във връзка с регламентираното в действащия процесуален
закон заповедно производство. По изложените съображения ЯОС намира, че нормата
на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за
което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила
поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.2
ГПК.
Съгласно
т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК
урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422,
ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен
срокът по чл. 415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава
презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение
влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на
чл. 416 ГПК.
Съдът
приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 02.06.2011г.,
когато е издаден изпълнителният лист, доколкото по делото не са представени
доказателства от длъжника-ищцата за подадено от нея възражение в двуседмичния
срок по чл.414, ал.2 ГПК срещу заповедта. Също така следва да се съобрази, че
ищцата не е обжалвала и разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ако е
считала, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, или изводът, който се налага е, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, пр.1 ГПК. От този момент
е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 02.06.2016г.
Съгласно
чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по
т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължения
лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ също прекъсва давността,
тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно ТР №2/2015г. на
ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно
от приложеното изп. дело №1283/2012г. на ЧСИ Д.Ц., последното извършено по това
изп.дело изпълнително действие е от 23.07.2013г., когато съдебният изпълнител е
наложил запор върху вземанията на длъжника на основание чл.507 ГПК. С
предприемането на действие по налагане на запора от съдебния изпълнител на
23.07.2013г., петгодишната давност по отношение на вземанията за лихви е
прекъсната на основание чл.116, б."в" ЗЗД и е започнала да тече нова
давност, изтичаща на 23.07.2018г. На 24.04.2018г. с молбата за образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ Д.Д., взискателят е поискал да бъде приложен
изпълнителния способ опис на движими вещи на длъжника, с което давностният срок
отново е прекъснат и петгодишна давност не е изтекла до датата на предявяване
на иска - 31.07.2018г.
По
изложените съображения ЯОС намира, че предявените отрицателни установителни
искове по чл. 439 ГПК за вземанията за лихви, са неоснователни.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението на ЯРС в
обжалваните части следва да се потвърди. Въззивната жалба е неоснователна и се
оставя без уважение.
По
разноските:
С
оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивницата не се дължат
разноски. Въззиваемата страна претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Доколкото тази страна е защитавана от юрисконсулт във
въззивното производство, следва да се приеме, че са налице предпоставките на
чл.78, ал.8, вр. с ал.3 ГПК, поради което на "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., съгласно чл.25 от Наредбата за плащане на правната помощ, приета по
чл.37 от ЗПП, като за размера на възнаграждението съдът съобрази, че делото не
е от фактическа и правна сложност и юр.к. К.Т. не е осъществила процесуално
представителство в о.с.з., проведено на 12.02.2019г.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №701/16.11.2018г. на Ямболски районен съд по гр.д. №2999/2018г. в частта, с която са отхвърлени
предявените от Ц.М.К. *** против "Кредит Инкасо Инвестмъстмънтс БГ"
ЕАД гр.София искове по чл.439 ГПК за недължимост на сумата 1086.79лв. -
възнаградителна лихва и на сумата 495.38 лв. -
мораторна лихва, за принудителното изпълнение на които е образувано
изп.д.№299/2018г. по описа на на ЧСИ с рег.№ *** в КЧСИ.
В останалата му част, решението на ЯРС като
необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ц.М.К. ***, с ЕГН **********, да
заплати на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД гр.София, бул.
"Панчо Владигеров" 21, Бизнес Център "Люлин - 6", ет. 2,
представлявано от З. Н.Д. - прокурист, на основание чл.78, ал.8, вр.с ал.3 ГПК направените пред
въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.