Р Е Ш Е Н И
Е
№ 08.02.2019 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 08.01.2019 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 332
по описа за 2018 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба от Д.С.Г. и С.Д.Г.,
чрез адв.И.Ч. ***, срещу решение № 172/22.10.2018г. по гр.д.№ 148/2018г. на
ЕРС. Решението се обжалва в частта, с която
ЕРС ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави, сключения Договор за аренда на
земеделски земи от 25.08.2016 г., вписан под рег.№2992 от 29.08.2016 год., акт
№263, т.III в СВ при ЕРС, по силата на който ответникът Д.С.Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Б., ж.к.„*******", **, ет.**. като
съсобственик на наследствени недвижими имоти, оставени в наследство от П.Т. П., б.ж. на с.Г. К.,
починал на ****** г., съгл. акт за смърт №**/******* г. на кметство с.Г. К., като
арендодател е предоставил на ответника С.Д.Г.,
ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.Б.,
ж.к.„*******", **, ет.**, в
качеството му на арендатор, за временно и възмездно ползване следния недвижим
земеделски имот, находящ се в землището на село Г. К., ЕКАТТЕ: 15881, община Б., област Я., и
представляващ: Нива в местността „Новините" с площ 24.005 дка /двадесет и
четири декара и пет квадратни метра/, трета категория, съставляваща поземлен
имот №008093 по плана за земеразделяне
на с.Голямо Крушево, при граници и съседи: №008095; №000086; №008094, за срок
от тридесет години, както и в частта, с която осъжда, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците Д.С.Г. и С.Д.Г. да заплатят на ищеца направени по
делото разноски в размер на 291.50 лева.
Въззивникът обжалва решението като твърди, че е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Смята, че ЕРС неправилно и
превратно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и
излага съображения. Излага, че законодателят не е определил максимален срок на
договора за аренда и определеният от страните по договора срок от 30 години не
е в нарушение на ЗАЗ и на добрите нрави. Според въззивниците, ЕРС е неглижирал
принципа на договорната свобода и неправилно се е позовал на приетите изменения
в чл.3, ал.4 от ЗАЗ. По тези и останалите възражения във въззивната жалба моли
да бъде отменено решението в обжалванта част и ЯОС да постанови ново, с което
да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД
като присъди на въззивната страна направените по делото разноски пред двете
инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил
такъв от ищеца П.Т.П., чрез адв.Д.Д. ***, с който се оспорва въззивната жалба
като неоснователна и се излагат съображения, че решението на ЕРС е правилно,
законосъобразно и обосновано и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба. Моли ЯОС да потвърди първоинстанционното решение като правилно.
Претендират се разноските пред въззивната инстанция.
Въз основа на
събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Удостоверение
за наследници изх.№ 151/08.09.2017г. на Кметство с.Голямо Крушево за
наследниците на П. Т. П., починал на *******. и от Решение №
21/19.04.1995 година на Поземлена комисия гр.Болярово за възстановяване на
правото на собственост на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ на наследниците на П.Т. П., бивш жител на с.Г.К., въззивникът-ответник Д.С.Г. и въззиваемия-ищец П.Т.П.
са съсобственици на основание наследяване от П.Т. П., поч. на ********., заедно с останалите наследници на П. П., на два
недвижими имота, находящи се в землището на с.Г. К., ЕКАТТЕ 15881, община Болярово, област Ямболска, единият от които нива с
площ 24.005 дка, в местността „Новините", трета категория, съставляваща
поземлен имот №008093 по плана за земеразделяне на землището на с.Голямо
Крушево, при граници и съседи: №008095; №000086; №008094.
От представения договор за
аренда на земеделски земи от 25.08.2016г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 6067/26.08.2016 година, акт
№ 53, том VIII, рег.№ 6067/2016 година
на Нотариус К.К., с район на действие РС – Елхово, вписан в СВ
– Елхово при АВ с вх.рег №
2992/29.08.2016 година, акт № 263, том III, е видно, че същият е сключен между Д.С.Г.
в качеството му на съсобственик - наследник на П.Т. П., като арендодател, и С.Д.Г., в качеството му на
арендатор, с предмет временно и възмездно ползване от арендатора на нива с площ
24.005 дка, в местността „Новините", трета категория, съставляваща
поземлен имот №008093 по плана за земеразделяне на землището на с.Голямо
Крушево, при граници и съседи: №008095; №000086; №008094. Видно от чл.2 от договора, същият е сключен за
срок от тридесет стопански години считано, от 28.08.2016 год. до 25.08.2046 год..
В чл.3 от договора страните са се договорили арендатора да заплаща арендно
плащане – парично или в натура върху стойността на получените средни добиви на
декар внесена обработваема земя, но не по – малко от 50 кг. зърно от декар за
всяка стопанска година, или парично остойностено към датата на получаване на рентата по цени на
зърнената борса. Съгласно чл.4 от договора, арендаторът се е задължил да заплаща договореното арендно плащане в
следните срокове: в натура - в срок от 15 юли
до 15 август ежегодно; левовата
равностойност на зърното - в срок от 1 октомври до 31 октомври ежегодно.
В чл.20 от Договора,
страните са се уговорили, че договорът за аренда се прекратява в следните три
случая: а) с изтичане на уговорения срок; б) по взаимно съгласие на страните
изразено в писмена форма; в) при
забавяне плащането на най- малко на две арендни вноски (чл.20, б.“в“).
Няма спор, че ищецът П.П. и
ответникът Д.С.Г. заедно с другите наследници на П. П. са съсобственици на отдадения под аренда имот,
както и че договорът за аренда е сключен от Д.С.Г. като арендодател и от С.Д.Г.
като арендатор. Не се спори и, че ищецът-въззиваем П.П. е придобил правото на собственост върху 1/10 идеални
части от отдадения под аренда имот на основание наследяване, както и ¼ идеални части на основание
покупко-продажба, или към момента същият притежава 7/20 ид.части /или 21/60
ид.ч. както той сочи/ от правото на
собственост върху същия. Няма спор, че въззивникът Д.С.Г. притежава правото на
собственост върху 1/60 идеални части.
От представената по делото
покана се установява, че ищецът-въззиваем е изпратил на въззивника-ответник С.Д.Г.
покана за прекратяване на договора за аренда на основание чл.20, б."б"
от договора, получена лично на
23.01.2018 г..
От постановление на РП -
Елхово изх. № 1740/17 от 01.02.2018 г. на РП – Елхово се установява, че ищецът и свид.Й. Х. са депозирали пред Районна прокуратура
- Елхово жалба, в която са посочили, че при сключване на процесния
договор за аренда ответниците са допуснали измама, тъй като при сключването на
договора не са били уведомени останалите наследници и не са получили арендно
плащане, както и че договорът е бил сключен в разрив с морала и справедливостта
и при неизгодни условия. С посоченото постановление РП – Елхово е отказала
образуването на наказателно производство, поради липсата на състава на
престъпление от общ характер.
От удостоверение изх.№ РД -
09-317/24.06.2018 година на Общинска служба Земеделие – Болярово, е
видно, че за стопанската 2015/2016 година, както и за стопанската 2016/2017
година средната рента за землището на с.Голямо Крушево е била 9.00 лв/дка.
От представените от
ответника разписки за парични преводи – 7 бр. на „Български пощи“ ЕАД, се
установява, че ответникът С.Д.Г. е изпратил парични преводи с основание рентно
плащане за стопанската 2016/2017 година, както следва: на 27.11.2017г. - 54.00
лв. на св.Й. И. Х.; на 27.11.2017г. - 54.00 лв. на М. И.К.; на 15.12.2017г. - 16.20 лв. на св.Ц. Д. И.; на 15.12.2017г. -
4.05 лв. на Г. П. Я.; на 15.12.2017г. - 4.05 лв. на И. П. Я.; на 15.12.2017г. - 4.05 лв. на Я.П.Я.; на 15.12.2017г. – 4.05 лв. на М. П. А..
По делото са разпитани
трима свидетели на страната на ищеца - Я.К. Я., първи братовчед
на ищеца, Й. И. Х., първа братовчедка на ищеца и ответника и Ц. Д.И., първа братовчедка на ответника Д.Г..
В показанията си свид. Я. К. Я. сочи, че е притежавал в съсобственост с ищеца и ответника Д.Г. отдадения
под аренда имот. През 2017 година е продал своята идеална част на ищеца, като
преди това нивата е била обработвана от двамата ответници. Докато бил
собственик сключвали едногодишни договори за аренда с ответника Д.Г.. От
ответника Д.Г. разбрал, че за земята същият е сключил договор за аренда за срок
30 години.
В показанията си свид. Й. И. Х. сочи, че е съсобственик на отдадения под аренда имот - нива в с.Голямо
Крушево от 24,005 дка, III категория в местността „Новините". Нивата я
обработвал ответника Д.Г., като до 2015г. вкл. получавали рента. През 2016 г.
не получила рента и решила да си продаде земята. По този повод разбрала от ПК –
гр. Болярово, че ответника Д.Г. е сключил със сина си С.Г. договор за аренда за
срок от 30 години. Поради тази причина не успяла да си продаде земята. Когато
отишла да получи рентата полагаща се на нея и сестра ù за 7.2 дка Д.Г. ù
дал 23.00 лв., които тя отказала да получи. На 27.11.2017г. получила пощенски
запис от С.Д. за сумата 54.00 лв. представляваща рента за стопанската 2016-2017
г. Сочи, че заедно със сестра ù М. И. К. имат общо 7.2
дка. Сестра ù също получила пари за рента за 2016/2017 година.
Свид. Ц. Д.И. в показанията си посочва, че притежава наследствена земя, която се
обработва от ответниците Д.Г. и С.Г. и за същата има сключен договор за срок от
30 години. За стопанската 2016-2017 година на 12.12.2017 година с пощенски
запис получила сумата 12.58 лв. за 1.2 дка,
на колкото съответствала нейната идеална част, а преди това не е
получавала никаква рента.
Oт удостоверението за наследници се установява, че св.Ц. Д. И.притежава 1/20 идеална
част от нивата и след изчисления се установява, че заплатеното на И. арендно плащане възлиза
на 10.48 лв./дка.
От показанията на свид.Й. И. Х. и от представените разписки за парични преводи е видно, че ответникът С.Г.
е превел за рента за 2016/2017 година за 7,2 декара сума в общ размер 108.00
лв. на свидетелката Й. И. Х. и сестра й М.К., което прави по 15.00 лв./дка.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен
двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е основателна.
При извършената служебна проверка по
чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявените искове са: главен иск по чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД - за прогласяване
нищожността на Договор за аренда на
земеделски земи от 25.08.2016 г. като сключен при накърняване на добрите нрави,
поради сключването му от лице притежаващо незначителен дял в съсобствеността,
за прекомерно дълъг срок, и при изключително ниско арендно плащане; главен иск с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД - за прогласяване
нищожността на процесния договор за аренда на земеделски земи от 25.08.2016 г.,
поради противоречието му със закона - чл.28, ал.1 от ЗАрЗ във вр. чл.20, б."в" от
Договора; и евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за приемане
за установено, че сключеният Договор за аренда на земеделски земи от 25.08.2016
г., вписан под рег.№2992, акт №263, т.III от 29.08.2016 год. в СВ при ЕРС, има
сила за 5 /пет/ стопански години, а не за 30 стопански години.
Решението се обжалва в частта, с която е
прогласен за нищожен процесния договор за аренда, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави.
По основателността на
главния иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД:
Съгласно чл.26, ал.1 от
ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят,
както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Смисълът на понятието „добри нрави” се
изяснява в съдебната практика (Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№
911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008
г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г.,
II т. о., ТК и др.), като се приема, че се касае за обща правна категория,
приложима към гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези
наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за
всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Въпросът дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо
„добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите
на страните и събраните доказателства по конкретното дело.
Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В съдебната
практика е прието, че противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на
морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които морално
недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни
последици. Приема се, че нееквивалентността на престациите,
когато има за резултат нарушаването на такива норми, обуславя нищожност на
договора поради противоречие с добрите нрави. ВКС в практиката
си въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността
на престациите като приема, че не всяка
нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за
нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от
насрещните престации е толкова незначителна, че има
практически нулева стойност -Решение № 24/09.02.2016 г.
по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК
на ВКС. В него съдът се мотивира с това, че критерии са необходими,
тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на
страните и би се накърнил принципът на свободата на договарянето,
защото еквивалентността на престациите поначало се
преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес.
Процесният Договор за аренда от 25.08.2016г. е
сключен от въззивника-ответник Д.Г. в качеството на съсобственик, притежаващ идеални части от нивата, като арендодател, и
въззивника-ответник С.Г., в качеството на арендатор, за срок от 30 стопански
години, считано от 25.08.2016г. до 25.08.2046г.. Съгласно чл.3, ал.4 от ЗАрЗ,
действащ към момента на сключване на договора, договорът за аренда може да бъде
сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, като отношенията
помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Ето
защо, обстоятелството, че сключилият договора като арендодател съсобственик
притежава 1/60 ид.ч. от нивата, не води до извод за нищожност на процесния
договор.
По делото е установено, че арендаторът е плащал в
размер на средното арендно плащане на дка в землището на с.Г.Крушево, поради
което не може да се приеме, че е налице
несъответствие, което да е явно значително и не може да се приеме, че е налице
нулева престация.
ЯОС не се споделя и
позоваването на нищожност на договора за аренда поради твърде дългият уговорен
срок на действие - 30 години. В чл.4 от ЗАрЗ законодателят е предвидил
минимален срок на договора – 5 години, но не и максимален такъв, поради което
следва да се приеме, че процесният договор не е нищожен на основание
противоречие с добрите нрави.
Тук следва да се
отбележи, че когато съсобственикът, сключил договора за аренда не притежава повече от
половината от общия земеделски имот, този договор не е противопоставим на всеки
един от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го приели
(решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1251/2017 г., II г.о)
По изложените съображения ЯОС намира за неоснователен предявения иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за нищожност на процесния Договор за аренда от
25.08.2016г., поради накърняване на добрите нрави и следва да отмени решението
на ЕРС в тази част.
С оглед отхвърлянето на иска по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, съдът следва да разгледа предявеният
евентуално иск за приемане за установено, че сключеният Договор за аренда на
земеделски земи от 25.08.2016 г., вписан под рег.№2992, акт №263, т.III от
29.08.2016 год. в СВ при ЕРС, има сила за 5 /пет/ стопански години, а не за 30
стопански години. Както по-напред бе казано, съгласно чл.4 от ЗАрЗ Минималният срок на договора за аренда е
пет стопански години. Законодателят
е предвидил минимален срок на договора – 5 години, но с приетите изменения на
ЗАрЗ с ДВ бр.35, 1999г. не предвижда и максимален такъв. В чл.229 от ЗЗД е
предвиден максимален срок на договора за наем, но в случая предмет е договор за
аренда, сключен съгласно ЗАрЗ, където няма аналогична норма. Напротив, в чл.28,
ал.2 от ЗАрЗ се говори за пожизнен договор за аренда като се регламентира по
съдебен ред развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг
от 10 години или пожизнено. В Тълкувателно
решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГТК е казано, че договорът за аренда дава
специална и съобразена с обществените отношения по предоставяне на ползването
на земеделски земи и свързаните с тях вещи защита, насочена към създаване на
условия за по-ефективно използване на средствата за земеделско производство.
Договорът урежда обществените отношения, свързани със стопанското ползване на
земеделска земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става
собственик. Съществената специфика на земеделската земя е, че при ползването
-обработването тя дава плодове /за разлика от типичния обект на наемния
договор, при ползването на който не се извличат добиви/. Това е обусловило
създаването на режим на специално регулиране, който отразява особеностите на
арендния договор на земеделската земя. Поради съществения елемент на този вид
договор - придобиване собствеността върху добивите (чл.2, ал.2), законът дава
специална регулация на отношенията във връзка с плодовете (чл.2, ал.2, чл.10,
ал.3, чл.31. Засилено е задължението на арендатора за полагане на грижа при
ползването и задължението на арендодателя за осигуряване на спокойно ползване
на имота. Ето защо, предявеният
евентуален иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В заключение, ЯОС
намира за основателна въззивната жалба и следва да отмени решението на ЕРС в
обжалваната част като вместо него постанови отхвърляне на иска за нищожност
поради накърняване на добрите нрави и отхвърли предявения евентуален иск.
При този изход на
делото на въззивниците-ответници следва да се присъдят сторените пред двете
инстанции разноски в общ размер 725лв., от които 225лв.- разноски пред ЯОС за
платено адв. възнаграждение и д.т. и 500лв. разноски пред ЕРС за платено адв.
възнаграждение.
Предвид изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
Отменя решение № 172/22.10.2018г. по гр.д.№ 148/2018г. на
ЕРС в частта, с която ЕРС ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, сключения Договор за аренда на земеделски земи от 25.08.2016 г.,
вписан под рег.№2992 от 29.08.2016 год., акт №263, т.III в СВ при ЕРС, по
силата на който ответникът Д.С.Г., ЕГН **********,***.
като съсобственик на наследствени недвижими имоти, оставени в наследство от П.Т.
П., б.ж. на с.Г. К.,
починал на ****** г., съгл. акт за смърт №**/****** г. на кметство с.Г. К., като
арендодател е предоставил на ответника С.Д.Г.,
ЕГН ********** ***, в качеството му на арендатор, за временно и възмездно
ползване следния недвижим земеделски имот, находящ се в землището на село Г. К., ЕКАТТЕ: 15881, община Б.,
област Я., и представляващ: Нива в местността „Новините" с
площ 24.005 дка /двадесет и четири декара и пет квадратни метра/, трета
категория, съставляваща поземлен имот №008093
по плана за земеразделяне на с.Голямо Крушево, при граници и съседи:
№008095; №000086; №008094, за срок от тридесет години, както и в частта за
разноските, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. П.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, действащ чрез пълномощник адв.Д.Н.
Д. ***, със съдебен адрес ***, против Д.С.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ж. к. „******“ № **, ет.**
и С. Д.Г., с ЕГН **********,***, ж. к. „***********“ № **,
ет.**, иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради накърняване на
добрите нрави, сключения Договор за аренда на земеделски земи от 25.08.2016 г., вписан под рег.№2992
от 29.08.2016 год., акт №263, т.III в СВ при ЕРС, по силата на който ответникът
Д.С.Г., ЕГН **********,***. като
съсобственик на наследствени недвижими имоти, оставени в наследство от П.Т. П., б.ж. на с.Г. К.,
починал на ****** г., съгл. акт за смърт №**/******* г. на кметство с.Г. К., като
арендодател е предоставил на ответника С.Д.Г.,
ЕГН ********** ***, в качеството му на арендатор, за временно и възмездно
ползване следния недвижим земеделски имот, находящ се в землището на село Г. К., ЕКАТТЕ: 15881, община Б.,
област Я., и представляващ: Нива в местността „Новините" с
площ 24.005 дка /двадесет и четири декара и пет квадратни метра/, трета
категория, съставляваща поземлен имот №008093
по плана за земеразделяне на с.Голямо Крушево, при граници и съседи:
№008095; №000086; №008094, за срок от тридесет години.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца П. Т.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Б., ул. „********“ №**, действащ чрез
пълномощник адв.Д.Н.Д. от АК – Ямбол, със съдебен адрес гр.Б., ул. „********“ № *, против Д.С. Г., с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „**********“ № **, ет.**
и С. Д.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж. к. „*******“ № **,
ет.**, иск за приемане за установено, че сключеният между ответниците Договор за аренда на земеделски земи от 25.08.2016 г., вписан под рег.№2992
от 29.08.2016 год., акт №263, т.III в СВ при ЕРС има сила за пет стопански години.
ОСЪЖДА въззиваемият-ищец П.
Т. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.Б., ул. „*********“ №**, действащ
чрез пълномощник адв.Д.Н.Д. от
АК – Ямбол, със съдебен адрес гр.
Б., ул. „*********“ №
*, ДА ЗАПЛАТИ на
въззивниците-ответници Д.С. Г., с ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. Б., ж. к. „**********“ № **, ет.** и С. Д.Г., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.Б., ж.к.„**********“ № **, ет.**, направени
по делото разноски пред двете инстанции в размер на 725 лв..
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред
ВКС, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.