Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.02.2019 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 08 януари
2019 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар Л.Р.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно гражданско
дело № 327 по описа на 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е по въззивна жалба на
"Геострой Инженеринг" ЕООД с ЕИК 128003989, представлявано от
юрисконсулта Р.М. и по въззивна жалба
на В.Г.Д., представляван от пълномощника адв.В.К. от ЯАК, двете против Решение
№581/01.10.2018 г., постановено по гр.д.№1138/2018 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ОСЪЖДА «Геострой Инженеринг» ЕООД с ЕИК 128003989, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Ормана» № 34, представлявано от
управителя М. Т., да
заплати на В.Г.Д. с ЕГН ********** и адрес ***«********» № **, ет.**, ап.**,
сумата от 14,94 лв. - трудово възнаграждение
за положен извънреден труд през 2016 г., ведно с лихва забава в размер на 1,96 лв. за периода от 01.08.2016 г. до 20.03.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба –
20.03.2018 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд за горницата над 14,94 лв. до сумата от 2 565,09 лв. и
за процесните периоди през 2015 г., както и за горницата над сумата от 1,96 лв.
до сумата от 506,96 лв. – лихва за забава и за процесните периоди от 01.05.2015
г. до 01.08.2016 г.
ОСЪЖДА «Геострой Инженеринг» ЕООД с ЕИК 128003989, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Ормана» № 34, представлявано от
управителя М. Т., да
заплати В.Г.Д. с ЕГН ********** и адрес ***«*******» № **, ет.**, ап.**,
сумата от 2,53 лв. – разноски.
ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН ********** и адрес ***«*********» № **, ет.**, ап.**, да
заплати на «Геострой Инженеринг» ЕООД с ЕИК 128003989, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ул. «Ормана» № 34, представлявано от управителя М. Т.,
сумата от 490,12 лв. – разноски.
ОСЪЖДА «Геострой Инженеринг» ЕООД с ЕИК 128003989, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Ормана» № 34, представлявано от
управителя М. Т., да
заплати по сметка на
ЯРС дължимата държавна такса по исковото производство в размер на 100 лв., както и сумата от 2,09 лв. – възнаграждение за вещо лице.
С въззивната жалба на "Геострой Инженеринг" ЕООД решението
на ЯРС се обжалва в частта, с която предявеният иск е уважен, с
твърдения за неправилност на същото, поради необоснованост - в разрез със
събраните по делото доказателства. В жалбата са изложени съображения по
същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на решението в атакуваната
част, като при произнасяне по същество предявеният в производството иск бъде
отхвърлен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноските по делото.
На тази въззивна жалба е депозиран
писмен отговор от В.Д., пълномощника
адв.В.К. от ЯАК, в който е заявено становище за неоснователността й, съответно
за правилност и законосъобразност на решението, в атакуваната част. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.
С въззивната жалба на В.Г.Д. решението на ЯРС се обжалва в частта, с която предявеният иск е отхвърлен. Заявени са оплаквания за
неправилност на решението в атакуваната част, поради противоречие с материалния
закон, необоснованост и постановяване при съществени нарушения на процесуални
правила. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените
оплаквания. Заявени са оплаквания и за незаконосъобразност на решението на ЯРС в частта за разноските. Иска се отмяна
на решението в атакуваната част, като при произнасяне по същество предявените в
производството искове /главница и лихва/ бъдат уважени изцяло, така както са
предявени. Заявена е и претенция за присъждане на разноските за двете
инстанции.
На тази въззивна жалба е депозиран
писмен отговор от "Геострой
Инженеринг" ЕООД, представлявано от юрисконсулта Р.М. и адв.С.Е. от ЯАК, в който е оспорена
основателността й, като са изложени подробни съображения за правилност и
законосъобразност на решението на ЯРС в атакуваната част, съответно за неоснователност
на оплакванията във въззивната жалба. Иска се потвърждаване на решението.
Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника "Геострой
Инженеринг" ЕООД се представлява от юрисконсулта Р.М. и адв.С.Е. от ЯАК, като поддържат своята жалба по изложените в нея съображения и по
допълнителни такива, заявени в представените писмени бележки и искат
уважаването й. Оспорват жалбата на противната страна и искат оставянето й без
уважение.
В о.с.з. въззивника В.Г.Д. се
явява лично, като чрез пълномощника
си адв.В.К. от ЯАК, поддържа своята жалба по изложените в
нея съображения и по допълнителни такива, заявени в представените писмени
бележки и иска уважаването й. Оспорва жалбата на противната страна и иска
оставянето й без уважение.
И двете страни поддържат заявената претенция за
присъждане сторените по делото разноски.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният
съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните по делото не спорят, че
са били в трудово правоотношение, считано от
08.10.2014 г., което е прекратено, считано от 16.12.2016 г. на
осн.чл.326, ал.1 от КТ – поради изтекъл срок на предизвестие, отправено от
работника. По силата на това ТПО ищецът е работил при ответника на
длъжност "машинен оператор, произв.раст.масла/пресьор", с последно
основно БТВ в размер на 540 лв., видно от допълнително споразумение
№01/05.01.2015 г. към трудов договор №189/07.10.2014 г., приложени към ЛТД на
ищеца. От доказателствата в ЛТД се установява, че съгласно длъжностната
характеристика за заеманата длъжност, ищецът е длъжен да познава и спазва
Правилника за вътрешния трудов ред. Последният е приложен по делото в ЛТД на
ищеца и от същия се установява, че работното време в предприятието се определя
със заповед на работодателя, като нормалната му продължителност през деня е 8
часа, при петдневна работна седмица, с нормална продължителност на седмичното
работно време до 40 часа, с почивни дни събота и недяля и обявените национални
празници. Поради характера на производствения процес в предприятето е
образувана работа на смени - първа смяна /дневна/ - от 08.00 часа до 20.00
часа; втора смяна /нощна/ - от 20.00 ч. до 08.00 часа, с почивни дни по
предварително изготвен, съгласуван и утвърден график. Редуването на смените в
предприятието се определя в Правилника, като се забранява възлагането на работа
през две последователни работни смени, при сумирано изчисляване на работното
време, с максимална продължителност на работната смяна до 12 часа, с
продължителност на работната седмица до 56 часа и непрекъсната седмична
почивка, не по-малко от 36 часа. В Правилника за вътрешния трудов ред е
посочено, че със заповед на управителя на основание чл.142 от КТ се установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от шест месеца, като в случай
на въведено сумирано изчисляване на работното време, с оглед технологичния
процес в предприятието, работодателят разработва графици за разпределение на
работното време на работниците и служителите; в края на отчетния период /месец/
се изчислява и работното време на всеки, работещ по график. Записано е също, че в случай, че след отчитането се
получи извънреден труд, същият се заплаща съгласно чл.262, ал.1, т.4 КТ, като
положеният извънреден труд се завежда в дневник за отчитане на извънредния
труд, а до 31.01. на следващата година се отчита пред Инспекцията по труда съгласно
чл.149, ал.2 КТ.
Към
ЛТД на ищеца са приложени и Вътрешни правила за работна заплата в ответното
дружество. Съгласно същите, работниците и служителите могат да получават
допълнителни възнаграждения, както следва: за придобит трудов стаж и професионален
опит - в размер на 0,6% от индивидуалната основна месечна заплата за всяка
година трудов стаж и професионален опит; за всеки отработен нощен час или част
от него между 22.00 часа и 6.00 часа на служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0,25 лв.; други допълнителни възнаграждения,
регламентирани в нормативни актове, като размерите и условията на получаването
им са определени в съответния нормативен акт или в КТ. Други допълнителни
възнаграждения за положен труд са установени с допълнение към Вътрешните
правила за работната заплата, в сила от 01.01.2015 година, като в чл.6 ал.2
/средства за работни заплати/ е създадена нова т.7 със следния текст:
допълнително възнаграждение за постигнати резултати по следните показатели: поддържане
на добра хигиена на работното място; качествено изпълнение на възложените
задачи; достигане на заложените производствено-количествено норми; безаварийна
работа; спазване на условията по охрана на труда и правилата за пожарна
безопасност. По този начин, след 01.01.2015 г. в средствата за работни заплати в предприятието и като
елемент от работната заплата е включено и допълнително възнаграждение за
постигнати резултати по посочените по-горе показатели. В предприятието са били
заложени показатели за постигнати резултати и най-вече - минимални
производствено-количествени норми за различните производства, което е видно
от Заповед №125/20.12.2014 г. на
управителя Тодоров. С цел отчитане изпълнението на тези показатели, е следвало
да бъдат събирани данни ежедневно в отчетни форми, в които е следвало да се
отразяват допуснатите неизпълнения.
В
съответствие с утвърдените вътрешни правила и Правилника за вътрешния трудов
ред, по делото са приложени графици за резпределение на работното време за 2015
г. и 2016 г. по месеци и по дни, с
разпределение на работниците на две смени – първа смяна от 08.00 часа до 20.00
часа, с почивка за хранене от 12.00 часа до 13.00 часа и втора смяна – от 20.00
часа до 08.00 часа, с почивка за хранене
от 00.00 часа до 01.00 часа. В тези графици за работа на смени фигурира и
ищецът В.Д., като в зависимост от смяната, в която същият се е падал да работи,
по график се е налагало да работи както в почивни, така и в празнични дни.
От
отчета за положения извънреден труд на обект "Калчево" е видно, че на
ищеца е бил начислен за 2016 година извънреден труд в размер на 252,53 лева за 53
часа. Видно е също, че е била водена и книга за отчитане на извънредния
труд през процесния период от време.
С
отговора на исковата молба, ответникът е представил заповеди на работодателя за
последователно и непрекъснато установено сумарно изчисляване на работото враме
за длъжности, сред които попада и длъжността, заемана от ищеца: Заповед № 03.1/ 06.01.2015 г. за установяване
сумарно изчисляване на работното време за период от три месеца, считано от
01.01. 2015 г. до 31.03.2015 г.; Заповед №
47.1/30.03.2015 г. за установяване сумрано изчисляване на работното време
за период от три месеца, считано от 01.04.2015 г. до 30.06.2015 г.; Заповед № 86.1/12.06.2015 г. за установяване
сумирано изчисляване на работното време за период от три месеца, считано от
01.07.2015 г. до 30.09.2015 г.; Заповед №
124.1/09.09.2015 г. за установяване сумирано изчисляване на работното време
за период от три месеца, считано от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г.; Заповед № 3.1/11.01.2016 г. за установяване
сумирано изчисляване на работното време за период от шест месеца, считано от
01.01.2016 г. до 30.06.2016 г.; Заповед №
54.1/16.06.2016 г. за установяване сумирано изчисляване на работното време
за период от шест месеца, считано от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. Във всички
заповеди е разпоредено изготвянето на поимени графици за работа за целия
период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, които да
бъдат утвърдени от управителя на обекта и да се съхраняват три години след края
на периода за сумирано изчисляване на работното време. Разпоредено е също в
края на всеки от отчетните периоди да се отчете /изчисли/ работното време на
всеки работник и служител и в случай, че след изчисляването се получи
извънреден труд, същият да бъде заплатен съгласно чл.262, ал.1, т.4 от КТ,
както и да бъде заведен в Дневника за отчитане на извънредния труд и отчетен
пред Инспекцията по труда съгласно чл.149, ал.2 от КТ.
По
делото, към изисканата от ДИТ-Ямбол преписка за извършената от инспекцията
проверка по повод сигнал на ищеца за положен от него и незаплатен от
работодателя му извънреден труд, са налични заповеди на работодателя (също
представени от него, но пред контролния орган) за установяване на сумирано
изчисляване на работното време с номера и съдържание, различно от цитираните
по-горе и касаещи същия период от време (2015 г. - 2016 г.), а именно: Заповед № 14.1 /01.01.2015 г.- 31.03.2015 г./
за установяване сумарно изчисляване на работното време за период от един месец,
считано от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г.; Заповед № 7.1 /01.04.2015 г. - 30.06.2015 г./ за установяване сумрано
изчисляване на работното време за период от един месец, считано от 01.04.2015
г. до 30.06.2015 г.; Заповед № 3.1
/01.07.2015 г.- 30.09.2015 г./ за установяване сумирано изчисляване на
работното време за период от един месец, считано от 01.07.2015 г. до 30.09.2015
г.; Заповед № 131.1 /01.10.2015 г.-
31.12.2015 г./ за установяване сумирано изчисляване на работното време за
период от един месец, считано от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г.; Заповед № 3.1 /01.01.2016 г. - 30.04.2016 г./
за установяване сумирано изчисляване на работното време за период от един
месец, считано от 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г. Във всяка от изброените до тук
заповеди (независимо от установения в тях едномесечен период на сумирано
отчитане на работното време) е посочено отчитането на работното време за всеки
работник/служител да се извърши в края на всеки тримесечен период, визиран в
отделните заповеди. Приложена е и Заповед №38/27.04.2016
г. за установяване сумирано изчисляване на работното време за период от
шест месеца, считано от 01.05.2016 г. до 01.11.2016 г., в която е наредено
"работата в повече да се компенсира с почивка в рамките на отчетния
период, а в края на всеки месец от отчетния период да се отчете времето,
отработено от всеки работник/служител и ако след изчисляването се получи
извънреден труд, същият да се заплаща, съгласно чл.262, ал.1, т.4 от КТ, а
отчетите са се представят на управителя на дружеството до 05-то число на
месеца, следващ отчетния.". Приложена е и Заповед №126.1/30.11.2016 г. за установяване сумирано изчисляване на
работното време за период от един месец, считано от 01.12.2016 г. до 31.12.2016
г., в която също е предвидено отчитането на работното време да стане в края на
отчетния период, който е едномесечен.
В
обясненията си по реда на чл.176 от ГПК ищецът е заявил, че не е работил на
сумирано изчисляване на работното време, че не е бил уведомяван за това нито
писмено, нито устно, че от Инспекцията по труда е разбрал (след проверка от
тяхна страна по негови сигнали), че е бил воден на такова работно време.
Проверките са били извършени след прекратяване на трудовия му договор. Посочва
също, че никога не е възразявал да полага извънреден труд.
От представените в преписката на
Инспекция по труда писма до ищеца по повод на подаден от него сигнал се
установява, че след извършена от контролния орган проверка на работодателя и
изискани графици за работа и за разпределение на работното време за 2015 г. и
2016 г., книга за положения извънреден труд и присъствени форми, е установено,
че липсват данни за положен от ищеца извънреден труд през 2015 г., а положеният
такъв от него през 2016 г. е надлежно
отчетен в книгата за извънреден труд и е начислен от работодателя като
възнаграждение във фишовете за работна заплата. След допълнителен сигнал на ищеца до ДИТ и извършена допълнителна
проверка на работодателя, последния е изпратил до контролния орган уведомително
писмо. В Уведомителното
писмо от "Геострой Инженеринг" ЕООД до ДИТ-Ямбол
изх.№53/12.05.2017 г. (вх.№17249482/12.05.2018 г.) и приложено към него платежно
нареждане от 12.05.2017 г. се съдържа следната информация: С посоченото
уведомително писмо ответника уведомява контролния орган, че в резултат на
извършена от тях проверка се установило, че "по отношение на лицето В.Г.Д.
- бивш работник на "Геострой
Инженеринг" ЕООД при отчитане на работните часове за 2016 г., поради несвършена работа на прекия му ръководител ... има изработени допълнителни часове, които
ние не сме заплатили...". В писмото е посочено още, че констатирайки
това, взели незабавни мерки да известят лицето, но не успели да се свържат с
него по вина на последния. Пак в писмото е посочено: "с оглед на това ще преведем по банковата сметка на лицето
В.Г.Д. установените суми в израз на
нашата готовност да решим поставения въпрос...". Към писмото е приложено
платежно нареждане за кредитен превод от
12.05.2017 г. ответникът е превел по
сметка на ищеца сумата от 976,32 лв., с посочено в платежното нареждане
основание "допълнително установено задължение".
От
приложеното гражданско дело №1494/2017 г. по описа на ЯРС, водено между същите
страни, се установява, че по делото е приложено същото платежно нареждане от
12.05.2017 г., с което ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 976,32
лв., с посочено в платежното нареждане основание "допълнително установено
задължение", за която сума ответника заявил, че представлява обезщетение за
неизпълнението на задължението му за своевременно връщане на трудовата книжка
на ищеца. С постановеното решение по възз.гр.д.№383/2017 г. по описа на
ЯОС въззивния съд е приел, че описаното изявление представлява признание на предявения иск по
чл.226, ал.2 КТ, а след като е налице признание на иска и извършен превод в
тази връзка на сума по сметка на ищеца, която той не отрича да е получил, то
тази сума следва да бъде приспадната и е приспадната от определеното за ищеца
обезщетение за незаконното задържане на трудовата му книжка.
По делото е назначена СИЕ, вещото
лице по която, въз основа на представените с отговора на исковата молба
заповеди за установено сумирано отчитане на работното време и като е взело
предвид представените от работодателя графици за работа на смени през процесния
период, както и присъствените форми, е депозирало заключение, според което
ищецът няма положен извънреден труд, съответно – няма начислен и изплатен такъв
за 2015 г. За периода месец януари – месец юни 2016 г. на ищеца са изплатени
147,71 лв. за 31 часа извънреден труд; за периода месец юли – 15.12.2016 г. са
му изплатени 104,82 лв. за 22 часа извънреден труд. През периода м.януари 2016
г. – 15.12.2016 г. ищецът е отработил, след изчисляване при сумирано отчитане
на работното време 55 часа извънреден труд, за който е следвало да му бъдат
изплатени 267,47 лв., а вместо това му е било изплатено възнаграждение за 52
часа извънреден труд на стойност 252,53 лв. Вещото лице е посочило, че
разликата между дължимата и изплатена сума се дължи на начина на превръщане на
нощния труд в дневен и на базата на изчисляване на извънредния труд /тъй като работодателят го е
отчитал подневно/. При сумирано изчисляване на работното време и след като
са съобразени извършените плащания, вещото лице е установило, че за процесния
период е налице неизплатен извънреден труд на ищеца в размер на 14,94 лв., върху който се дължи лихва
за забава в размер на 1,96 лв. за
периода от 01.08.2016 г. до 20.03.2018 г. При изготвяне на заключението си
вещото лице е съобразило обстоятелството, че по данни от графиците за
съответните месеци и от присъствените форми, ищецът е почивал на много от
датите, претендирани от него в исковата молба като работни дни, в които е
полагал извънреден труд – на 06.05., на 22.09., на 08.11.2015 г. ; на 03.03. на
16.04 и 23.04., на 05, 12 и 19.06., на 11, 22 и 25.09, на 01 и 16.10, както и
на 5, 06. и 12.11.2016 г., а на други посочени от него дати е отработил
по-малко часове, отколкото претендира в исковата молба. Почивните за ищеца дни
и неотработените от него часове не са взети предвид от вещото лице при
изготвяне на заключението. Изслушано в съдебно заседание на 27.06.2018 г.
вещото лице е уточнило, че във ведомостите за заплати през процесния период има
начислявано заплащане на възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, както и
че е налично перо, наименовано "допълнително възнаграждение". Този
елемент, тъй като е във връзка с постигнати резултати по определени покзатели,
не е бил включен от вещото лице в базата за изчисляване на дължимото
възнаграждение за извънреден труд по първоначалното заключение. Това
допълнително възнаграждение, видно от фишовете за заплати, е било изплащано на
база отработени дни. Установено е също, че допълнителното възнаграждение, което
е било изплащано на ищеца, е било с различен размер всеки месец при положение,
че отработените дни са били едни и същи, тъй като то се формира от различни
показатели, които вещото лице не е изследвало как точно са били изпълнявани от
ищеца. Вещото лице уточнява също, че в счетоводството на ответника изчислението
на извънредния труд се е формирало "ден за де"», т.е. подневно се е
отчитало дали щецът е работил извънредно, докато при изчисленията си вещото
лице се е съобразило със заповедите за сумирано изчисляване на работното време
и с периода на отчитане, който е указан в тях, съответно – тримесечен период за
2015 г. и шестмесечен период за 2016 г. С това вещото лице обяснява и
получената разлика от 14,94 лв. като дължимо възнаграждение за положения от
ищеца извънреден труд през процесния период, която не му е заплатена от
работодателя. По делото е депозирано и допълнително заключение на
съдебно-икономическата експертиза, в което претендираните от ищеца суми са
изчислени на база брутния размер на възнаграждението, в което е включено
основното трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за професионален
опит и допълнително възнаграждение за резултатати, начислени на база отработени
дни. Получено е, че налице е неизплатен извънреден труд в размер на 146,88 лв.,
върху което лихвата за забава е в размер на 21,21 лв.
Представената от ищеца в съдебно
заседание на 27.06.2018 г. тетрадка с отразявани от същия отработени дни през
съответните месеци на процесния период не е годно доказателствено средство и не
може да служи като основание за доказване на претенциите му, тъй като е частен
диспозитивен документ, оспорен от ответната страна.
По
делото пред ЯРС са събрани и гласни доказателства. В показанията си свид. Ч. твърди, че през 2015 г. и през 2016
г. е работил в ответното дружество, като се е случвало с ищеца да работят през
почивни и празнични дни, които са били официални празници. Заявява, че работата
е била на осемчасов работен ден, като по 12 часа са работили в особени
ситуации, а формата за отработени часове се е водила от началник-смяната. Почти
всички работници си водели отчетност за отработените часове, вкл. свидетеля и
ищеца. Свидетелят Ч. твърди, че не е виждал и не е получавал заповеди на
работодателя за установяване друг начин на отчитане на работното време, на три
или на шест месеца. Твърди също, че длъжността му по трудов договор е била
„помощник-огняр“, както и че той и ищеца са работили в различни цехове, на
смени, тъй като предприятието е с непрекъснат работен цикъл. Присъствените
форми се водели от началник-смяната, а работниците знаели предварително графика
си на работа и съответните смени. Свидетелят сочи, че му се е заплащало за
осемчасов работен ден, за работните дни в месеца и че не знае да е работил на
сумирано отчитане на работното време и да е фигурирал в такава заповед.
Свидетелят посочва, че в предприятието се работи през съботни и неделни дни,
тъй като същото е с непрекъснат производствен процес, като работещите в събота
и неделя са тези, които са на смяна.
Свид. К. заявява, че работи като началник-смяна
в ответното дружество, но ищеца не е бил негов подчинен, а е работил в друга
смяна. Свидетелства, че в цеха има работни графици за определени периоди, които
се поставят на информационно табло и всички се запознават с тях, и всеки знае
коя смяна е в определените дати на месеца. В края на месеца началник-смяната
попълва присъствения лист и той се предава в счетоводството, а в края на
периода за отчитане на работното време администрацията отчита кой колко часа е
работил. Заявява, че през 2015 г. е имало отчитане на работното време на
тримесечие и 2016 г. - на шестмесечие, като получената разлика след изтичане на
периода за отчитане между това, което е било отчетено и това, което е било
отразявано по фишовете, винаги е била отразявана и заплащана като извънреден
труд. Според свид. К. никой не се е оплаквал, че присъствените форми не са
редовно водени, а работниците в неговата
смяна са били известени, че работят на сумирано работно време, което е
установено само за определени длъжности. Извън обхвата на тези заповеди са
общите работници, като в предприятието няма длъжност „помощник-огняр“. Свид. К. обяснява, че управителят издава
заповедите за сумирано отчитане на работното време, те от администрацията се
свеждат до знанието на началник-смените, които са длъжни да се разпишат, че са
уведомени; правят се копия на тези заповеди и същите се разлепят по цеховете на
информационни табла; този начин на уведомяване бил наложен още от самото начало
на въвеждането на заповедите и нямало начин работник или служител да идва на
работа и да не знае, че работи на сумирано отчитане на работното време.
Свидетелят сочи също, че не се е случвало да бъдат уведомявани началник-смените
за различни заповеди за един и същи период, с различно отчитане на работното
време, както и че ищецът със сигурност е работил съботни, неделни и празнични
дни, когато му се е падало по график.
Показанията на свид.К. изцяло се потвърждават от
показанията на свид.Т. – началник-лаборатория в ответното дружество.
Същата заявява, че част от служителите в предприятието работят дневна смяна от
08.00 часа до 17.00 часа, а други работят на сумирано отчитане на работното
време, т.е. на 12-часови работни смени. Твърди, че от 2013 г. се издават
заповеди за сумирано изчисляване на работното време за определени длъжности, с
които се запознават директор „производство“ и началник-смените, които от своя
страна ги свеждат до знанието на работниците в своите цехове. Към заповедите
задължително има графици за смените, с които се запознават работниците, чрез
залепяне на информационни табла в цеховете. Свидетелката твърди, че през целия
период на работата си в предприятието, ищецът е работил на сумирано изчисляване
на работното време, предвид заеманата от него длъжност, която е на такъв вид
отчитане, докато свид.Ч. е работил като общ работник. Спазването на
работното време и начинът на отчитането му са били ежегодно проверявани чрез
планови проверки от Инспекцията по труда, като в раздаваните на място на
работниците анкетни карти, всеки от тях е попълвал различно работно време в
зависимост от смените, на които е работил, което според свидетелката налага
извод, че няма как тези работници да не са били наясно, че работят на сумирано
работно време. Свидетелката уточнява, че графиците, придружаващи заповедите за
сумирано отчитане на работното време са се отнасяли само до тези работници,
които работят при такъв начин на отчитане на работното време; останалите
работници си имат постоянно работно време и за тях не се изготвят графици. В
края на периода се прави изравняване и на работниците се начислява допълнителна
сума, ако са работили повече от сумарните часове. Отразяването на реалното
посещение на работа, съгласно графика, се извършва от началник-смяната, който
подава информация за това в счетоводството, като за качеството на работата
следят началник-смяната, директорът „производство“, началник-лаборатория и
организатор „производство“; подаваната от тях информация касаела заплащането на
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, което като величина може
да варира за всеки работник различно. Свид. Т. заявява, че не се е случвало да
бъдат издавани две заповеди за един и същи период на отчитане, с различни
начини на отчитане на работното време.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
И двете въззивни жалби са
допустими, тъй като са подадени в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани
и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество въззивната жалба на
В.Д. е частично основателна, а
въззивната жалба на "Геострой Инженеринг" ЕООД е неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и
допустимо.
При преценка по същество въззивния
съд намери следното:
С депозираната пред ЯРС искова
молба ищеца е претендирал за
постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата
от общо 2 565,09 лв. – трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през 2015 г. и 2016 г., както и
сумата от 506,96 лв. – лихва за
забава за периода от 01.05.2015 г. до 20.03.2018 г., ведно с лихвата върху
главницата от датата на исковата молба – 20.03.2018 г. до окончателното
изплащане /след приетото в о.с.з. на 12.09.2018 г. изменение на исковете чрез
частичен отказ от предявените искове/.
Предявените в производството
искове са с правно основание чл.150,
вр. чл.262, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Исковете са допустими, а преценени по същество - частично основателни.
Съгласно чл. 142, ал.1 от КТ, работното
време се изчислява в работни дни - подневно. Съгласно ал.2 и ал.3, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца,
като не се допуска сумирано изчисляване на
работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на
работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено
работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал.4.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен начин се установява, че в предприятието е
било въведено сумирано отчитане на работното време през процесните 2015 г. и
2016 г. Не е установено обаче по категоричен начин какъв е бил периода на
отчитане на въведеното сумирано изчисляване на работното време. Така в
приложените по настоящото дело заповеди на работодателя е предвиден 3-месечен
период на отчитане за 2015 г. и 6-месечен - за 2016 г. Същевременно в
заповедите, представени отново от работодателя пред ДИТ е предвиден 1-месечен
период на отчитане. Следва да бъде отбелязано, че посочените заповеди на
работодателя (тези, представени по делото и тези, представени пред контролния
орган) не се различават по отношение на посочените в тях длъжности, за които се
отнасят, сред които е и длъжността на ищеца. За тези работници, които са
попаднали в обхвата на заповедите, са били установявани ежемесечни графици с
работни смени, при спазване на междудневна и междуседмична почивка, като нарушения
в този аспект не са били открити и при проверките от Инспекцията по труда.
Графиците, както и съответните заповеди, са били свеждани до знанието на
работниците и служителите посредством преките им ръководители –
началник-смените, които са ги поставяли на информационни табла в съответните
цехове. В тази връзка, правилно ЯРС е кредитирал показанията на св. К. и на св. Т. /въпреки възможната тяхна
пристрастност поради служебната им зависимост от работодателя/, тъй като същите
кореспондират с писмените доказателства по делото и със заключението на вещото
лице.
При изложеното до тук, въззивния
съд не прие (така, както и ЯРС) за достоверни възраженията на ищеца, че не е
знаел и не е бил надлежно уведомен, че работи при сумирано изчисляване на работното
време.
В заключението си в.л. е
установило, че за 2015 г. ищецът няма положен извънреден труд /след прилагане
на сумирано отчитане на работното време съгласно заповедите, приложени по
делото към отговора на ИМ/, а за 2016 г. има отработени 55 часа извънреден
труд, който всъщност му е заплатен, но с 14,94 лв. по-малко, т.е. заплатени са
му 52 часа извънреден труд, като разликата идва от там, че работодателят
фактически е отчитал извънредния труд подневно /“ден за ден“/, а не на
3-месечие, респ. на 6-месечие, съгласно издадените заповеди.
По принцип положеният извънреден
труд следва да се установява, като се съпоставят работните часове за възприетия
период на отчитане на работното време /дневно, седмично, месечно или друг
календарен период/ с отработените часове от работника или служителя през този
период и разликата, която се получава, следва да бъде заплатена като извънреден
труд. В случая и тъй като по делото не е установено по безспорен начин какъв е
периода на отчитане на сумираното изчисляване на работно време, то настоящия
съд не може да възприеме за достоверни и изводите в заключението на вещото лице,
че ищеца е положил само 55 часа извънреден труд, най-малко поради факта, че в.л.
е работило само на база заповедите, приложени по делото към отговора на ИМ, но
не и тези налични в приложената преписка от ДИТ.
Първоинстанционния
съд при постановяване на решението си не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, в частност не е обсъдил находящите се в приложената по делото преписка на Инспекция по труда
писмени доказателства В Уведомителното писмо от "Геострой Инженеринг"
ЕООД до ДИТ-Ямбол изх.№53/12.05.2017 г. (вх.№17249482/12.05.2018
г.) и приложено към него платежно нареждане от 12.05.2017 г. В тези два писмени
документа, изходящи от ответника се съдържа следната информация: с посоченото
уведомително писмо ответника уведомява контролния орган, че в резултат на
извършена от тях проверка се установило, че "по отношение на лицето В.Г.Д.
- бивш работник на "Геострой
Инженеринг" ЕООД при отчитане на работните часове за 2016 г., поради несвършена работа на прекия му ръководител ... има изработени допълнителни часове, които
ние не сме заплатили...". В писмото е посочено още, че констатирайки
това, взели незабавни мерки да известят лицето, но не успели да се свържат с
него по вина на последния. Пак в писмото е посочено: "с оглед на това ще преведем по банковата сметка на лицето
В.Г.Д. установените суми в израз на
нашата готовност да решим поставения въпрос...". Към писмото е приложено
платежно нареждане за кредитен превод от
12.05.2017 г., с което ответникът е
превел по сметка на ищеца сумата от 976,32 лв., с посочено в платежното
нареждане основание "допълнително установено задължение".
Действително
обсъжданото платежно нареждане от 12.05.2017 г., с което ответникът е превел по
сметка на ищеца сумата от 976,32 лв., е било представено и по гр.д.№1494/2017
г. по описа на ЯРС, водено между същите страни, като в това производство
ответника е заявил, че сумата е преведена като обезщетение за неизпълнението на задължението му за
своевременно връщане на трудовата книжка на ищеца. Вярно е и че с постановеното
решение по възз.гр.д.№383/2017
г. по описа на ЯОС въззивния съд е приел, че описаното изявление представлява признание на
предявения иск по чл.226, ал.2 КТ, а след като е налице признание на иска и
извършен превод в тази връзка на сума по сметка на ищеца, която той не отрича
да е получил, то тази сума следва да бъде приспадната и е приспадната от
определеното за ищеца обезщетение за незаконното задържане на
трудовата му книжка.
Това процесуално поведение на
ответника обаче безспорно е недобросъвестно и не следва да бъде толерирано от
съда, в частност да се цени във вреда на ищеца. Липсва и законова пречка описаното
изявление на ответника, направено пред ДИТ (за наличие на положен от ищеца и незаплатен
му извънреден труд) и безспорно относимо към спорното право, да бъде признато
за извънсъдебно признание на твърдението на ищеца за положен от него извънреден
труд в процесния период в размер на преведената сума от 976,32 лв., т.е. да
бъде ценено в настоящото производство като признание на неизгоден за тази
страна факт.
Съобразно
практиката на ВКС изявлението
на страната или на неин представител, когато то съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност. Съдът
преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно чл.175
ГПК. (Решение №271/03.10.2014 г. на ВКС по гр.д.№66/2014 г., IV г.о.). В Решение №65/30.07.2014
г. на ВКС по т.д.№1656/2013 г., II т.о. е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички
събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода
на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на
произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от
значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните
позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които
преценени според правилото на чл.175 ГПК, биха насочили към основателност или
неоснователност на исковата претенция.
ЯРС,
като не е обсъдил направеното извънсъдебно признание от страна на ответника, е
допуснал процесуално нарушение, което е довело до неправилен извод за
неоснователност на предявения иск за горницата над 14,94 лв. до размера на
сумата 976,32 лв. Именно до този размер въззивния съд счита, че следва да бъде
уважен предявения иск за заплащане на извънреден труд, ведно с лихвата върху
главницата от датата на исковата молба – 20.03.2018 г. до окончателното
изплащане. За сумата над 976,32 лв. до предявения размер от 2 565,09 лв.
иска е неоснователен, като недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Претенцията
за мораторна лихва се прецени за основателна до размер на 84,86 лв., който
размер бе изчислен от съда върху главница от 976,32 лв. за периода от
12.05.2017 г. до 20.03.2018 г. За горницата над 84,86 лв. до предявения размер
от 506,96 лв. претенцията за мораторна лихва е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
изложените до тук съображения решението на ЯРС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд за горницата над 14,94 лв. до
сумата 976,32 лв., като на ищеца се присъди допълнително на това основание
сумата 961,38 лв.; в частта, с която
е отхвърлена претенцията за лихва за забава за периода от 12.05.2017 г. до
20.03.2018 г. за горницата над сумата от 1,96 лв. до сумата от 84,86 лв. като
на ищеца се присъди допълнително на това основание сумата 82,90 лв.; както и в частта за разноските.
По разноските:
Разноските,
сторени от страните пред двете инстанции, следва да се разпределят съобразно
правилото на чл.78 ГПК - в съответствие с уважената съответно отхвърлена част
от исковете.
С оглед изхода на делото, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него разноски
съразмерно на уважената част от исковете или на сумата от 328,68 лв., която ответникът следва да бъде осъден да му заплати, а
ответникът има право на осн.чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК на направените разноски
съразмерно на отхвърлената и прекратена част от исковете, или на сумата 573,32 лв., която сума ищецът следва да
бъде осъден да му заплати.
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС допълнително и
сумата от 270,24 лв. –
възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №582/01.10.2018 г., постановено по гр.д.№1138/2018 г. на ЯРС, в частта, с която е
отхвърлен иска на на В.Г.Д. с ЕГН ********** *** против "Геострой
Инженеринг" ЕООД с ЕИК 128003989, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, ул."Ормана" №34, представлявано от управителя М.Т. за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд за горницата над 14,94 лв. до
сумата 976,32 лв.; в частта, с която
е отхвърлена претенцията за лихва за забава за периода от 12.05.2017 г. до
20.03.2018 г. за горницата над сумата от 1,96 лв. до сумата от 84,86 лв.; както
и в частта за присъдените на
страните разноски, вместо което
постанови:
ОСЪЖДА "Геострой Инженеринг" ЕООД с ЕИК
128003989, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Ормана" №34,
представлявано от управителя М. Т., да заплати на В.Г.Д. с ЕГН ********** ***,
допълнително сумата 961,38 лв. - трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през 2016 г., допълнително
сумата 82,90 лв. - лихва за
забава за периода от 12.05.2017 г. до 20.03.2018 г., както и законната лихва върху
главницата от 976,32 лв. от датата на исковата молба – 20.03.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Геострой Инженеринг" ЕООД с ЕИК
128003989, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Ормана" №34,
представлявано от управителя М.Т. да заплати на В.Г.Д. с
ЕГН ********** ***, сумата от 328,68 лв. - разноски за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на "Геострой Инженеринг" ЕООД с ЕИК 128003989,
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Ормана" №34,
представлявано от управителя М.Т. сумата
от 573,32 лв. – разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА "Геострой Инженеринг" ЕООД с ЕИК 128003989,
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Ормана" №34,
представлявано от управителя М. Т. да
заплати по сметка на
ЯРС допълнително сумата 272,33 лв. – възнаграждение за вещо
лице.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №582/01.10.2018 г., постановено по гр.д.№1138/2018 г. на ЯРС в останалата част.
Решението, на осн. чл.280, ал.3,
т.3 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.