В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав,

в открито съдебно заседание на 12.02.2019 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №88 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред ЯОС е образувано в изпълнение на Определение №83/15.03.2018г. по ч.гр.д.№65/2018г. на Апелативен съд - гр.Бургас, с което делото е изпратено по реда на чл.23, ал.3 ГПК за разглеждане от ЯОС като въззивна инстанция.

Подадена е въззивна жалба от Й.В.М. ***, срещу Решение №1022/17.11.2017г. на Сливенски районен съд по гр.д. №634/2017г. в частта, с която е допусната делба на два недвижими имота в гр.Сливен при посочените в решението квоти, както и в частта за разноските по отхвърлени искове по чл.30 ЗН.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на СлРС в оспорените му части, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Писмен отговор на въззивната жалба е подаден от съделителката М.В., която е изразила становище, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно.

В о.с.з. въззивникът Й.М., чрез пълномощника си адв.А., моли за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и за връщане делото на първата инстанция, която да разгледа иска за делба при участието на съпругата на въззивника - Р.И. в качеството й на задължителен другар. Настоява и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Пълномощникът на въззиваемата страна М.В. - адв.Й., също моли въззивният съд да вземе предвид настъпилите нови обстоятелства - влязлото в сила решение на ЯОС по гр.д.№106/2018г. и извършената от другите двама съделители замяна с нот.акт №17/31.01.2019г. на нотариус №524 в НотК.

Въззиваемата страна В.К. не се явява и не се представлява в о.с.з. Същата не е подала писмен отговор и не е изразила становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба.

ЯОС намира, че въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делбата между съделителите е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен от В.Д.К. ***, срещу Й.В.М. и М.Д.В.,***, за делба на два недвижими имота в гр. Сливен, останали в наследство от общите на страните наследодатели М. С. М., поч. на***. и В. Д. М., поч. на ****. В предмета на делото са и предявените от съделителките В.К. и М.В., против Й.М., искове по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарения на идеални части от делбените имоти, извършени от наследодателя В.М. в полза на Й.М., до размера на запазените части на тези две съделителки.

Съделителят Й.М. е противопоставил възражение за разкриване на относителната симулация на договорите за дарение по нот. акт №27, н.д. №172/2015г. на нотариус №***** в НотК и нот.акт №3/2015г. по н.д. № 313/2015г. на нотариус №*** в НотК, като прикриващи валидни възмездни договори за издръжка и гледане, при което е оспорил исковете по чл.30, ал.1 ЗН и е поискал допускане на делбата при квоти за страните, отчитащи придобитите от него права по възмездните сделки.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и същата правилно е разкрита от районния съд.

Установено е, че общите на страните наследодатели са бившите съпрузи М. С. М., б.ж. на гр.С., поч. на ***. и В. Д. М.,***, поч. на ***., които са сключили брак на 13.08.1951г. Ответникът Й.В.М. е син на наследодателите, а ищцата В.Д.К. и ответницата М.Д.В. - техни внучки, дъщери на другия син на наследодателите Д. В.М., който е починал на ****.

По време на брака им, с нот. акт №66/12.06.1956г., с който е сключен договор за покупко - продажба, общите наследодатели са придобили недвижим имот - празно място в гр.Сливен, в м."Яса тепе" в кв. 380о, пл. №70 от 600 кв.м., в който са построили жилищни сгради и второстепенни постройки, който имот понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор №67338.556.32 по КК на гр.Сливен, с административен адрес гр.С., ул."Г." №**.

С нот.акт №171 по н.д. №4460/1975г. на СлРС бащата на наследодателя В. М. - Д. М., е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот в гр.Сливен - овощна градина в м."Айвала дере" от 1500кв.м., от който имот при извършена през 1984г. доброволна делба наследодателят В.М. е получил в дял 750кв.м, като за паричното уравнение за дела си е заплатил сумата 312 лева. Този имот понастоящем се индивидуализира като Поземлен имот с идентификатор №67338.418.30 по КК на гр.Сливен с площ от 747 кв.м. Няма спор между страните, че сградите в този имот в резултат на отстъпено право на строеж са придобити от другия син на наследодателите - Д. В.М., който ги е дарил на внука си Д.К. с нот. акт №17, н.д. №12/2015г. на Нотариус *** в НотК.

С договор за дарение, сключен с нот. акт №27/02.06.2015г. по н.д. №172/2015г. на нотариус 524 в НотК, наследодателят В. Д. М. е дарил на сина си Й.В.М. собствените си 4/6ид. части от Поземлен имот с идентификатор № 67338.556.32 по КК на гр.Сливен с административен адрес в гр. С. на ул."Г." №**, ведно с 4/6 ид.части от построените в имота сгради: сграда с идентификатор № 67338.556.32.1 - еднофамилна жилищна сграда с площ от 78 кв.м; сграда с идентификатор № 67338.556.32.2 - с площ от 23 кв.м; сграда с идентификатор № 67338.556.32.3 - с площ от 15 кв.м и сграда с идентификатор № 67338.556.32.4 - с площ от 55 кв.м.

С договор за дарение, сключен с нот. акт № 3/23.10.2015г. по н.д. № 313/2015г. на нотариус 524 в НотК, наследодателят В. Д. М. е дарил на сина си Й.В.М. и целия недвижим имот с идентификатор №67338.418.30 по КК на гр.Сливен, с площ от 747кв.м, без сградите в него.

По делото е представена нотариално заверена обратна разписка от 10.02.2016г., с която наследодателят Владимир М. е заявил, че действителната му воля по нот. акт №27/2015г. и нот. акт №3/2015г. е не да дари имотите на сина си Й.М., а да прехвърли същите срещу задължение за издръжка и гледане.

С влязлото в сила Решение №544/08.07.2016г. на СлРС по гр.д. №198/2016 г. е признато за установено по отношение на наследодателя В. М. и на ответника Й.М., че ищцата В.К. е собственик на 1/36 ид. част от поземления имот с идентификатор №67338.418.30 по КК на гр.Сливен.

При тези данни, с постановеното по спора решение Сливенският районен съд е приел, че не е сезиран с иск за разкриване на относителната симулация на договорите за дарение, сключени между наследодателя В.М. и ответника Й.М., като въз основа на представеното по делото т.н. обратно писмо съдът е приел, че даренията са нищожни и не могат да се приложат последиците на прикритите сделки. С оглед на това е отхвърлил исковете по чл.30, ал.1 ЗН и е допуснал до делба двата делбени имота при законните за страните квоти - по 1/4 ид.ч. за ищцата В.К. и ответницата М.В. и 1/2 ид.ч. за ответника Й.М.. С решението съдът е приел, че на ответника Й.М. не следва да се присъждат разноски за отхвърлените искове по чл.30, ал.1 ЗН, тъй като липсват доказателства за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение.

В частта, с която са отхвърлени исковете на В.К. и М.В. по чл.30, ал.1 ЗН, решението на СлРС не е обжалвано и е влязло в сила.

В хода на въззивното производство е постановено Решение №30/18.10.2018 г. на ЯОС по гр.д. №106/2018г., влязло в сила на 12.12.2018г., с което на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.17,ал.1 ЗЗД съдът е прогласил нищожността на договора за дарение, обективиран в нот. акт №27/02.06.2015г. по н.д. №172/2015 г. на нотариус № 524 в НотК, като привиден договор и прикриващ договор за продажба срещу издръжка и гледане и е обявил за действителен прикрития договор за продажба срещу издръжка и гледане на 4/6 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 67338.556.32 по КК на гр.Сливен, ведно с 4/6 ид.части от сградите в имота. Със същото решение съдът е прогласил нищожността и на договора за дарение, обективиран в нот. акт №3/23.10.2015г. по н.д. №313/2015г. на нотариус 524 в НотК, като привиден и прикриващ договор за продажба срещу издръжка и гледане и е обявил за действителен прикрития договор за продажба срещу издръжка и гледане на недвижимия имот в гр.Сливен, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.418.30 по КК на гр.Сливен.

В хода на въззивното производство съделителите В.К., Й.М. и съпругата му Р. И. са сключили договор за замяна с нот. акт №17/31.01.2019г. по н.д. №14/2019г. на нотариус 524 в НотК, с който Й.М. и съпругата му Р.И. са прехвърлили на В.К. собствените си 35/36 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 67338.418.30 по КК на гр.Сливен, а В.К. е прехвърлила на Й.М. и Р.И. собствената си 1/12 ид.част от поземлен имот с идентификатор № 67338.556.32 по КК на гр.Сливен, ведно с 1/12 ид.част от сградите в имота, които са подробно индивидуализирани.

При тази фактическа обстановка, от правна страна ЯОС приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Когато решението е недопустимо, на основание чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд го обезсилва.

В случая, извършвайки служебната проверка по чл.269 ГПК ЯОС намира, че решението на първата инстанция в обжалваната част, с която между страните е допусната делбата на двата недвижими имота в гр.Сливен, при посочените квоти, е недопустимо. Съображенията за този извод са следните:

Когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. Такава делба не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по чл.75, ал.2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим (ППВС №7/1973г., т.7). Задължителното другарство представлява частен случай на необходимото другарство, който поражда необходимост в процеса да участват всички другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни последици. До настоящия момент практиката на ВКС в този смисъл е константна и не е изоставена с ТР №3/2017г. на ОСГК на ВКС, което се отнася за другарството на съпрузите само по исковете за собственост.

Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците в делбата. За нея съдът следи служебно и има задължение да даде указания на участващите съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху делбените имоти. В разглеждания случай по делото е представено като доказателство влязлото в сила решение на ЯОС по гр.д.№106/2018г., с което са обявени за действителни сключените между наследодателя Вл.М. и въззивника Й.М. договори за продажба срещу издръжка и гледане на ид.части от единия делбен имот и на втория делбен имот. Посоченото влязло в сила съдебно решение е факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска за делба, който следва да се вземе предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК и от който следва извод, че съсобственик на делбените имоти е и Р. Г. И. - съпруга на съделителя Й.М.. Бракът им е сключен през 1990г. (уд-е за сключен гр.брак на л.40 от делото), т.е. сключен е преди 2015г., когато Й.М. е придобил 4/6 ид.части от ПИ с идентификатор №67338.556.32 и 4/6 ид.части от сградите в него и поземлен имот с идентификатор №67338.416.30 на възмездни основания - договори за продажба срещу издръжка и гледане. Следователно, права върху тези 4/6 ид. части от единия имот и сградите в него и върху другия недвижим имот, е придобила и съпругата Р.Илиева в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл.21, ал.1 СК и тя следва да участва в делбата.

Съгласно т.6 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е допусната делбата между страните на двата имота в гр.Сливен, при посочените квоти, е процесуално недопустимо и следва да се обезсили на основание чл.270, ал.3 ГПК, а делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, при което следва да бъдат дадени указания на страните да конституират като съделител в делбата и съпругата на съделителя Й.М. - Румяна Илиева.

Въззивната жалба на Й.М. в частта, с която се обжалва решението на СлРС относно разноските по отхвърлените искове по чл.30 ЗН, има характер на молба по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. С новия ГПК от 2008г. е премахната съществувалата възможност по чл.70 ГПК (отм.) за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение. Редът за защита в този случай е подаването на молба по чл.248 ГПК - при несъгласие с произнасянето на съда по разноските, всяка от страните има право да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК и едва тогава, ако не е удовлетворена от резултата, да обжалва акта на съда по чл.248 ГПК пред по-горната съдебна инстанция. В случая с въззивната жалба въззивникът М. оспорва правилността на първоинстанционното решение в частта относно неприсъдените му разноски за отхвърлените искове по чл.30 ЗН, без преди това да е правил искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Изложеното дава основание да се приеме, че в частта, с която се обжалва решението на СлРС за разноските, въззивната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК и с оглед на това производството по нея следва да бъде прекратено, като същата бъде изпратена по компетентност на Сливенски районен съд за разглеждане по реда на чл.248 ГПК.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, на въззивника Й.М. следва да се присъдят направените от него разноски пред тази инстанция в размер на 40лв.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №1022/17.11.2017г. на Сливенски районен съд по гр.д. №634/2017г. в частта, с която между В.Д.К. ***, Й.В.М. *** и М.Д.В. *** е допусната делба на два недвижими имота в гр.Сливен - ПИ с идентификатор №67338.556.32 по КК на гр.Сливен, ведно с построените в имоти сгради и ПИ с идентификатор №67338.418.30 по КК на гр.Сливен, при посочените в решението квоти И

ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Сливенски районен съд.

В останалата му част, решението на Сливенски районен съд, като необжалвано, е влязло в сила.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.дело №88/2018г. по описа на ЯОС, в частта по жалбата на Й.В.М. ***, имаща характер на молба по чл.248 ГПК за изменение на решението на Сливенски районен съд в частта за разноските по отхвърлените искове по чл.30 ЗН и изпраща за разглеждане тази молба на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА В.Д.К. ***, с посочени по делото данни, и М.Д.В., с посочени по делото данни, да заплатят на Й.В.М. ***, с посочени по делото данни, направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 40лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.