гр.Ямбол........31.01........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На...........................четиринадесети...януари............................................
През две хиляди и
деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
Пред ЯОС е
депозирана искова молба от Я.К.Н. и Д.Ж.П.,*** против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД гр.София, с която се претендира съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на Я.К.Н. и Д.Ж.П. по 120 000 лв. на всяка,
ведно със законната лихва, считано от 1.09.2018 г., както и присъждане на
направените по делото разноски. Ищците твърдят, че са законни наследници на Ж.
А. Ж., б.ж. на гр.Ямбол, починал на 16.05.2017 г. като смъртта му е била
причинена от В.Г.В., който е нарушил правилата за движение по пътищата, признат
за виновен в престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ от НК и осъден по НОХД №
37/2017 г. по описа на ЯОС. Към този момент водачът В. е имал действаща
задължителна застраховка „ГО“, ищците са се обърнали към застрахователя с
претенция за заплащане на обезщетение за смъртта на наследодателя им, а
застрахователят ги уведомил, че ще им изплати по 60 000 лв. на всяка.
Размерът на това обезщетение ищците считат, за нисък и несъобразен с
действително преживените от тях неимуществени вреди – подробно описани душевни
страдания и онкологично заболяване.
В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него се оспорва предявения иск по размер, като се
счита, че същия е многократно завишен. Обезщетителните претенции ответникът
счита за необосновани, тъй като заедно с лихвите по тях би се постигнал
финансов резултат отвъд справедливия размер на обезщетението за реално
претърпените от ищците страдания. Претърпените болки и страдания твърдяни от
ищците следва да бъдат съобразени и с приноса на пострадалия за настъпването на
ПТП като динамика и на вредоносния резултат като негово следствие. В този
смисъл следва съдът да приеме, че е налице съпричиняване от страна на починалия
наследодател на ищците за настъпването на ПТП и съответно да намали размера на
търсените обезщетения.
Страните
не са се възползвали от възможността да депозират допълнителна искова молба и
съответно допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, но чрез пълномощника си поддържат
заявените претенции. Пълномощникът на ищците претендира също така за определяне
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание, а е
депозирало писмено становище, с което поддържа своето възражение по предявените
искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С исковата си молба ищците са
представили заверен препис от присъда № 35/29.03.2018 г., постановена по НОХД №
37/2018 г., с която ЯОС признава подсъдимия В.Г.В. *** за виновен в това, че на
16.05.2017 г., около 07.25 ч. в гр. Ямбол, при управление на лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № У 49 56 АС по ул. Ямболен в посока от изхода на гр.
Ямбол към кръстовището на ул. Ямболен с ул. Индустриална със скорост от 72 км/ч
на горепосоченото кръстовище е нарушил правилата за движение по пътищата по
чл.21 ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта
на Ж. А. Ж., на 83 години от гр. Ямбол, като след извършване на деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради
което на основание чл.343а, ал.1 б.Б вр. б.В вр. чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 и
чл.54 НК му е определено наказание една година лишаване от свобода с отлагане
на изтърпяването с изпитателен срок от три години по реда на чл.66 ал.1 НК.
Това обстоятелство се потвърждава от приложеното към настоящото дело НОХД №
37/2018 г. по описа на ЯОС.
За установяване на своята
процесуална легитимация по делото ищците са представили удостоверение за
наследници от 23.06.2017 г., видно от което след смъртта на Ж. А. Ж.на
16.05.2017 г. същият се наследява от своята преживяла съпруга Я.К.Н. и от
дъщеря си Д.Ж.П..
По искане на ищците ответникът
представи пълно окомплектована застрахователната преписка, видно от която на
24.09.2016 г. „Дженерали Застраховане“ АД е сключило застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с В П. В. за следното
МПС: „Тойота“ с рег. № У 49 56 АС и срок на застрахователния период 25.09.2016
г. – 24.09.2017 г. Ищците са представили две писма от 26.06.2018 г., с които
застрахователят им е отговорил на депозираните от тях на 31.05.2018 г. претенции
по повод изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие
на смъртта на Ж. Ж., че им предлага такова в размер на 60 000 лева за
всяка.
По искане на ищците по делото бяха
разпитани двама свидетели във връзка с преживяното от тях след смъртта на
наследодателя им Ж. Свидетелката М.И. е приятелка на семейството от преди 17-18
години и оттогава са близки. Още от началото на познанството им свидетелката И.
е с прекрасно впечатление от семейството. Я. и Ж. винаги са били плътно заедно,
а след като тя се разболяла, той не се е отделял от нея. Ж.о работел мястото си
на Курткая и веднага бързал да се върне в къщи, за да бъде до Я., която има
бъбречна недостатъчност, а според свидетелката болестта се е влошила след
смъртта на Ж. и в момента Я. е на хемодиализа. Ж. е ходил винаги с велосипеда
си до Курткая, бил е много пъргав и жилав, не е вземал дори хапче за глава - бил
е толкова жизнен и здрав. Желязко също така много е помагал на дъщеря си в
нейния бизнес и са били много близки. Дъщеря му Д. е тяхно единствено дете. Тя
самата има съпруг и също едно дете, които в момента са в Испания и поради това Д.
е разчитала основно на баща си за помощ в работата, имала подкрепа, която той й
е давал непрекъснато. След смъртта на Желязко от миналата година на Д. й е
установена диагноза рак и в момента е на изследвания в Испания и за евентуално
лечение там. Според свидетелката смъртта на Желязко се е отразила много
негативно на семейството му – съпругата му и дъщеря му буквално са се сринали
психически. На Я. дори не са казали за заболяването на дъщеря й, защото сигурно
няма да може да го преживее. Другият свидетел Х.Х. е племенник на Я. и също
много близък със семейството. Бил е като син на Ж. Преди смъртта си, Ж. бил в
много добро състояние, никога не боледувал, лекарства не приемал, не се спирал
по цял ден, имал място в Курткая и там работил постоянно. Ж. и Я. били
семейство за пример. Никога не са се карали. Желязко е помагал много на дъщеря
си, а тя разчитала изцяло на него, защото съпругът й и дъщеря й са в Испания. Ж.
постоянно е карал велосипеда си не само до Курткая, но и до Кабиле, където
живее свидетелят Х.. Свидетелят е този, който е трябвало да съобщи на леля си Я.
трагичната вест, а тя била в много тежко състояние заради болестта й на
бъбреците. Една седмица след произшествието Я. отказвала да се храни, много
тежко го приела, въпреки че постоянно са били с нея. Д. също много тежко приела
смъртта на баща си и са й открили заболяване, което свидетелят не знае какво е.
Д. в момента не е в България и единствено свидетелят е този, който помага на
леля си Я..
В подкрепа на твърденията си по
исковата молба и свидетелските показания, от ищците са представени медицински
документи – епикриза и резултат от хистопатологично изследване от 07.08.2018 г.
за диагноза на Д.Ж.П. – нехочкинов лимфом – фоликуларен, к.с. IV. Представено е също
така удостоверение за граждански брак № 1211, видно от което Ж. А. Ж. и Я.К.Ж.
са съпрузи от 26.10.1957 г.
По искане и на двете страни по
делото бе назначена авто-техническа експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че техническите причини за настъпване на ПТП са високата технически
несъобразена скорост на движение на автомобила „Тойота“ за конкретния пътен
участък в градски условия и закъснялата технически правилна реакция за плавно
намаляване на скоростта от страна на водача на „Тойота“ предвид създалата се
опасна ситуация. Появата на велосипедиста Желязков пред посоката на движение на
автомобила няма внезапен характер за водача на „Тойота“, тъй като пресичането
на велосипеда е започнало на достатъчно голямо разстояние, от което водачът на
„Тойота“ е имал техническата възможност да намали плавно скоростта си на
движение и да продължи движението си в собствената си лента за движение.
Предприетото пресичане на ул. Ямболен от велосипедиста без същият да се
съобрази с наличието на пътен знак Б2 е технически неправилно, но няма
отношение към настъпилото произшествие, предвид факта, че ударът настъпва в
насрещната лента за движение спрямо посоката на движение на автомобила.
Разрешената максимална скорост на движение по ул. Ямболен в процесния участък е
30 км/ч и тази скорост е обозначена с пътен знак, видим от достатъчно голямо
разстояние за ППС, идващи от посоката на движение на автомобил „Тойота“. В
района на това кръстовище има пешеходна пътека, също обозначена с пътен знак и
също видим за всички водачи на ППС, идващи от тази посока на движението. Според
вещото лице ако водачът на „Тойота“ се е движил с нормативно разрешената
скорост на движение в конкретния пътен участък от 30 км/ч, произшествие или
удар с велосипедиста не би настъпил.
В съдебно заседание бе проведен
разпит по искане на ответника на В.Г.В., който е водачът на лекия автомобил
„Тойота“, в който както твърди свидетелят, велосипедистът Ж. се блъснал, тъй
като не спрял на стопа. Тъй като в това съдебно заседание ответникът не изпрати
представител, на свидетеля В. бяха зададени предварително представените в
писмен вид въпроси. Свидетелят В. заявява, че сутринта към 07.30 ч. е станало
произшествието, в светлата част на деня, по ул. Ямболен, като той идвал по
посока Завод „Ямболен“ към града. Желязко с велосипед се спускал от моста, но
не спрял на стопа, а продължил да пресича пътя в посока „Търговията“.
Свидетелят видял велосипедиста, но мислил, че той ще спре на стопа. Срещу
автомобила имало и други превозни средства, тъй като движението по това време
било натоварено и добре, че колите срещу него спрели, иначе щели да блъснат и
велосипедиста, и колата. Свидетелят набил спирачки и спрял чак до бордюра от
лявата страна, а трябвало да се движи отдясно. Следователите казали, че се е
движил със 70 км/ч непосредствено преди ПТП, а по време на удара се движил с 30
км/ч. Ж. се ударил в неговата кола отпред, вдясно между калника и фара и
неговата предна гума се огънала. Преместили велосипеда на тротоара, качили
пострадалия в колата и В. го закарал в болницата, но той починал там. Когато
видял велосипеда, той бил на 7-8 метра от кръстовището и се спускал отгоре, а В.
си мислил, че ще спре, а като не спрял, набил спирачките, но било късно.
Свидетелят видял знака за ограничение на 30 км/ч и според самия него, ако е
карал с по-ниска скорост, може да е нямало да стане удара.
Тъй като ответникът желаеше
изготвяне на авто-техническата експертиза след разпита на свидетеля В., а
същата вече бе предадена в съда, съдът проведе разпита на вещото лице след този
на свидетеля В.. Вещото лице заявява, че след като е изслушал свидетеля в
съдебното заседание, е категоричен, че нищо в заключението му не се променя, а
напротив, свидетелят В. подкрепил направените от него изводи в заключението на
100 %. Действително самото пресичане на велосипедиста е технически неправилно,
но не е пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. При
спазване на скоростта на автомобила, дори и неправилно да е пресичал
велосипедиста, удар не би могъл да настъпи. Вещото лице заявява, че напълно
изключва съпричиняване на произшествието от страна на велосипедиста,
включително и най-вече от изслушаните днес показания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ.
Съгласно тази разпоредба увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380. В настоящото производство съдът приема за безспорно
установено, че водачът В.В. е имал при ответното дружество застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на лек автомобил „Тойота“ с рег. № У 49 56 АС, която е
действала към момента на ПТП на 16.05.2017 г. В качеството си на застраховател
в случая, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял и на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото МПС, което е предметът на
застраховката.
За уважаване на предявената
претенция е необходимо да бъде установен фактическият състав на непозволеното
увреждане, което включва виновно извършено противоправно деяние с произлезли от
него вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Предвид
събраните доказателства, съдът приема, че тези елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане са налице. С присъда по НОХД № 37/2018 г. ЯОС е
признал В. за виновен в това, че на процесната дата и място е нарушил правилата
за движение по пътищата по чл.21 ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е причинил
по непредпазливост смъртта на Ж. Ж. 83 години. Както и в мотивите към тази
присъда, така и в настоящото производство, посредством свидетелските показания
на водача В. и авто-техническата експертиза, съдът прави извода, че именно В. е
водачът, допуснал настъпване на произшествието поради неспазване на
предвидената за това място скорост от 30 км/ч. С това е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата и предвид категоричното заключение на вещото
лице, че ако бе спазил предвидената скорост, дори и велосипедистът да е
пресичал неправилно, удар не би могъл да настъпи. Съдът приема, както и вещото
лице заявява, че при тези обстоятелства съпричиняване на произшествието от
страна на велосипедиста е изключено.
Липсват събрани по делото
доказателства, оборващи вината на водача на лекия автомобил „Тойота“ и съдът
приема, че той виновно е допуснал настъпването на ПТП, имащо за последица
смъртта на велосипедиста Ж..
Гласните доказателства, в лицето на
свидетелите И. и Х. по делото установиха твърденията на ищците, че изключително
тежко са приели смъртта на своя наследодател. Видно и от удостоверение за
сключен граждански брак, ищцата Я.Ж. и покойният й съпруг са имали брак,
продължил почти 60 години, а както и свидетелите са единодушни, става ясно, че
двамата са били прекрасно семейство, с отношения за пример. Свидетелите И. и Х.
потвърждават, че психически Я. и Д. са приели много трудно смъртта на Ж.. За Я.,
освен че е загинал съпругът й, става ясно, че той е бил основната й опора и в
болестта - той се е грижил изцяло за болната си съпруга. По отношение на Д.
тежкото отражение на смъртта на нейния баща се потвърждава от придобитата от
нея болест в последствие - нехочкинов лимфом – фоликуларен, к.с. IV. Ж. е бил изцяло опора
и за дъщеря си, която е разчитала на него в живота и в бизнеса си, тъй като не
е имала мъжката подкрепа на своя съпруг, който живее в Испания. При тези
обстоятелства съдът приема, че са налице всички основания за ангажиране
отговорността на ответника-застраховател за обезщетяване на вредите от настъпилия
деликт, изразяващ се в смърт на наследодателя на ищците.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. При
определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази вида и
характера на доказаните вреди, страданията на ищците, които в случая съдът
приема, че са големи, тъй като последиците от това увреждане са необратими.
Налице е загуба на човешки живот, която няма как да бъде преодоляна и тази
загуба се отразява, както на преживялата съпруга, която също е в напреднала
възраст и със сериозно заболяване, така и на дъщерята на покойния, която пък е
придобила раково заболяване, вероятно в следствие на преживения стрес.
Безспорна е силната връзка между ищците и техния наследодател, както и тяхната
сплотеност и близки отношения, което води до тежки психически последици за
ищците в следствие тази загуба. Имайки предвид тези обстоятелства, съдът
приема, че обезщетение от 100 000 лева отговаря на принципа на
справедливост и би могло да компенсира претърпените вреди. Искът до пълния
претендиран размер от 120 000 лева за всяка от ищците следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Върху определения размер на
обезщетението следва да бъде присъдена и законната лихва, която законодателят
определя, че започва да тече от датата, на която изтича срокът за представяне
на всички необходими доказателства или с изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне на застрахователя. В случая съдът намира за основателно искането на
ищците законната лихва да бъде определена с начална дата 01.09.2018 г., която е
датата, до която е изтекъл предвиденият в чл.496 ал.1 от КЗ тримесечен срок за
произнасяне на застрахователя. Както се установява от представената
застрахователна преписка, Я.Ж. и Д.П. са предявили претенциите си на 31.05.2018
г., т.е. тримесечният срок за произнасяне на застрахователя изтича на
31.08.2018 г. и същият дължи законната лихва от следващия ден – 01.09.2018 г.
При този изход на делото, разноските
следва да бъдат присъдени на страните съобразно уважената и отхвърлената част
от исковете. Ищците не са направили разноски по делото, тъй като са освободени
от внасяне на държавна такса в това производство и от разноски за вещи лица,
поради което такива не следва да им бъдат присъждани. От представения с
исковата молба договор за правна защита и съдействие между ищците и адв. Д., е
видно, че възнаграждението е договорено безплатно и платимо на основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Това е и
направеното искане от адв. Д. в съдебно заседание за определяне размера на
възнаграждението от съда. Този размер съдът преценя, че следва да бъде
3 530 лева за всяка една от ищците, изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при уважаване на исковете в размер на 100 000 лева за всяка.
Ответникът е направил разноски в
настоящото производство 1 220 лева, в които съдът включва юрисконсултско
възнаграждение по 450 лева за всеки от исковете, съгласно чл.25 ал.1 вр. ал.2
от Наредба за плащането на правната помощ, т.е. ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер 203,33 лева. Отделно от това ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса 8 000 лева за разгледаните
искове, както и по сметката на ЯОС 300 лева възнаграждение за вещо лице.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68, представлявано от Д. Х. Д.,
Ж.М.Д, Ю.о. К. и Р. Ц. Д. на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на Я.К.Н.,
ЕГН: ********** *** сумата 100 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ж. А. Ж., б.ж. на
гр. Ямбол, настъпила в следствие ПТП на 16.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от
01.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над
100 000 лева до размера на 120 000 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68, представлявано от Д. Х. Д., Ж.а
М.а Д., Ю. К.и Р. Ц.Д. на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.Ж.П.,
ЕГН: ********** *** сумата 100 000 лева, представляващо застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Желязко А. Ж., б.ж.
на гр. Ямбол, настъпила в следствие ПТП на 16.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от
01.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над
100 000 лева до размера на 120 000 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София на основание чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв. Г.П.Д.
*** адвокатско възнаграждение по 3 530 лева за представляваните от него Я.К.Н.
и Д.Ж.П..
ОСЪЖДА Я.К.Н. и Д.Ж.П. да
заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 203,33 лева.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати ДТ 8 000 лева върху уважения размер на
исковете, както и по сметката на ЯОС сумата 300 лева възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: