Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… 16. 01.
2019г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на 20.12.2018година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар П.У.
Прокурор
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от ЕТ
"М. - М.Й."***, с която против дружеството "Полисстрой"
ЕООД гр. Ямбол е предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 146
764.31лв., представляваща възнаграждение за извършена от ищеца работа по
сключен между страните договор за изработка.
Ищецът излага в исковата молба,
че в изпълнение на сключен с ответника договор за строителство от 01.08.2008г.
е извършил строителни и ремонтни работи на обект "Завод за малц".
Ищецът твърди, че той е предал работата на ответника, който я е приел, за което
е съставен двустранно подписан Протокол-образец 19 от 14.03.2018г. и данъчна
фактура на обща стойност с ДДС - 146 764.31лв., поради което е възникнало
задължението на възложителя на работата "Полисстрой" ЕООД да заплати
възнаграждението за извършената работа в 5-дневен срок след подписване на акта
- образец 19 и издаване на фактурата, който срок е изтекъл на 21.03.2018г. Тъй
като ответникът не изпълнил това свое задължение в срок, за ищеца се породил
правния интерес да иска присъждане на вземането си по съдебен ред.
С отговора на исковата молба
ответникът е оспорил иска изцяло по основание и размер с възраженията, че не е
възлагал на ищеца СМР по Протокола - образец 19 от 14.03.2018г., не е предавал
на ищеца работен проект с подробно описаните видове работи, не е представял
почистена строителна площадка и не е превеждал аванс от 50% за такива СМР и
същите не са извършени. Твърдението на ответника е, че не е и приел СМР по
Протокола - образец 19 от 14.03.2018г., тъй като този документ не е подписан от
законния му представител на датата 14.03.2018г. и същият е неавтентичен
документ, като Протоколът - образец 19, заедно с издадената фактура са върнати
на ищеца. Твърди също, че строителството на обект "Завод за малц" е
спряно на 09.12.2010г., за което е съставен акт за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството, като след посочената дата 09.12.2010г.
на обекта няма извършени каквито и да било СМР. Ответникът е поддържал още, че
ищецът не е разполагал с необходимите трудови и финансови ресурси да извърши
процесните СМР, че не е разполагал и с парични средства да закупи и достави
материали или техника за реализиране на процесните СМР. Сочи, че след 2011г. до
20.01.2017г. дружеството "Полисстрой" ЕООД е потвърждавало свое
задължение към ищеца само в размер на сумата 112 405.54 лв., която сума е
изплатило изцяло в изпълнение на сключена съдебна спогодба по т.д. № 61/2017г.
по описа на ЯОС, с което отношенията на страните по договора за строителство са
окончателно уредени. На това основание ответникът е направил и възражение за
процесуална недопустимост на настоящия предявен иск. Ответникът е направил и
възражение за погасяване на иска по давност.
С подадената допълнителна искова
молба ищецът е посочил, че предмет на производството по т.д № 61/2017г. по
описа на ЯОС са били други извършени от ищеца СМР, за които са били издадени
фактури, а процесната фактура е издадена в по-късен момент - на 15.03.2018г. за
СМР, извършени в периода м.11.-м.12.2008г., които също не са били в предмета на
посоченото дело, тъй като са приети от ответника на 14.03.2018г. С
допълнителната ИМ ищецът е оспорил всички твърдения на ответника по отговора
му, като е направил и признание, че Протоколът - образец 19 за процесните СМР и
фактурата за същите са му били върнати от ответника.
С допълнителния отговор
ответникът отново е поддържал, че строителството на обект "Завод за
малц" е било реализирано в периода до 30.11.2008г., извършените от
изпълнителя "Полисстрой" ЕООД СМР са били приети от възложителя
"Пивоимпекс" АД с Протокол - образец 19 от 15.12.2008г., след която
дата "Полисстрой" ЕООД не е възлагало на ищеца каквато и да е работа
и строежът е бил спрян на 09.12.2010г., на датата 14.03.2018г. не е извършвано
приемане на СМР, а ищецът е съставил неверни/неистински документи за
неизвършени СМР, което е злоупотреба с право по неосъществена сделка.
В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца
адв.Х., която моли и за присъждане на разноските по делото.
Процесуалният представител на
ответника адв.Г. оспорва иска изцяло и
пледира за отхвърлянето му, като също настоява за присъждане на разноските по
делото. Представя и подробна писмена защита.
ЯОС,след като
извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
На
01.08.2008г. страните са сключили договор за строителство, с който ответникът
"Полисстрой" ЕООД в качеството на възложител е възложил, а ищецът ЕТ
"М. - М. Й." като изпълнител е приел да извърши строителни и ремонтни
работи на обект "Завод за малц" в гр.Ямбол. Възложителят се е
задължил да предостави на изпълнителя работен проект с подробно описани видове
работи, които ще се изпълняват, да предостави почистена строителна площадка, временно
ел.захранване и временно В и К захранване, както и да преведе аванс от 50%. В
чл.4 и чл.5 от договора страните са постигнали съгласие стойността на договора
да се установи след завършване на обекта по сбора от Акт-образец 19 и видовете
СМР, възложени за изпълнение от възложителя и изпълнени от изпълнителя, а
разплащането да се извършва ежемесечно с Акт-образец 19 и фактура, най-късно
пет дни след подписването й.
По
делото няма спор между страните, че по сключения между тях договор от 01.08.2008г.
ищецът е приел да извърши СМР на обект "Завод за малц" като
подизпълнител на ответника "Полисстрой" ЕООД, който е изпълнителят на
строителството на обекта "Завод за малц", възложено му от инвеститора
- дружеството "Пивоимпекс" АД гр.Ямбол.
От
приложените по т.д. № 61/2017г. по описа на ЯОС двустранно подписани 3 бр.
протоколи - образец 19 се установява, че
с протокол за СМРР през м.10 2008г. ищецът е извършил СМР на стойност 197
405.54лв., която работа е приета от ответника, като за възнаграждението на изпълнителя
е издадена фактура №45/20.11.2008г. на стойност 197405.54лв. С протокол от
28.10.2010г. страните са приели извършени СМР на стойност 42000 лв., за които е
издадена фактура № 66/29.10.2010г., а с протокол от 17.12.2010 г. - СМР на
стойност 60 000 лв., за които е издадена фактура № 98/20.12.2010г. Общата
фактурирана стойност на СМР по трите протокола и издадените въз основа на тях
три фактури възлиза на 299 402.54 лв., като по т.д. № 61/2017г. на ЯОС ищецът е
признал, че е получил частично плащане на тази сума и ответникът е останал
задължен със сумата общо 112 405.54 лв., която е и претендираната за заплащане
като главница по посоченото т.д. по описа на ЯОС. Видно от представените по
настоящото дело писмени доказателства, в периода от 08.02.2012г. до
20.01.2017г. ответникът е потвърждавал задължението си към ищеца в посочения
размер от 112 405,54лв и със сключената по т.д. № 61/2017г. и одобрена от съда
съдебна спогодба, ответникът е приел да изпълни това свое задължение при
условията и сроковете по спогодбата, ведно с лихва за забава в размер на 34 320
лв.
По
настоящото дело ищецът е представил двустранно подписан протокол - образец 19
от 14.03.2018г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове
строително-монтажни и ремонтни работи на обект "Завод за малц". С
този протокол страните са приели, че към 14.03.2018г. са завършени и подлежат
на заплащане въз основа на протокола СМР в подобекти "Кълнене" и
"Кисници" на "Завод за малц" на обща стойност в размер на
146764.31лв. Стойността на СМР е фактурирана с фактура №163/15.03.2018г., която
заедно с протокола-образец 19/14.03.2018г., са изпратени на ответника по
пощата. Няма спор, че получавайки ги, ответникът е върнал тези документи на
ищеца.
Твърдението
на ищеца е, че приетите с протокола-образец 19/14.03.2018г. СМР са били
извършени от него в периода м.11.2008-м.12.2008г. и е представил писмени
доказателства за закупуване от него в този период на строителни материали и за
наетата от него в периода работна сила.
Въз
основа на тези представени писмени доказателства за закупувани от ищеца
материали и наети работници, и след проверка в счетоводството на ищеца, вещото
лице- икономист Ж.Ж., извършило назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, е дало заключение, според което ищецът ЕТ "М. -М.Й." е
разполагал с определен брой наети лица за извършване на СМР по процесния
протокол-образец 19/14.03.2018г., а съгласно отчета за приходите и разходите,
отчета за паричния поток и годишния счетоводен отчет за 2008г. ищецът е разполагал
и с необходимите финансови ресурси, с които да осигури изпълнението на видовете
СМР по протокола от 14.03.2018г. на стойност 122 303.59 лв. без ДДС, като в
изследвания период м.10-м.12.2008г. ЕТ е закупувал и доставял материали за
реализиране на СМР по протокола от 14.03.2018 г., осчетоводявал е закупените
материали, внасян е ДДС, съответно възстановяван в зависимост от резултата от
справката-декларация за съответния месец. Вещото лице-икономист е установило,
че процесната факктура №163/15.03.2018г. е осчетоводена само в счетоводството
на ищеца и е внесен дължимия ДДС, като фактурата не е осчетоводена в
счетоводството на ответника и същият не е извършвал плащания за погасяване на
фактурираното задължение.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели И.И. и А.А., водени от ищеца, по
делото е установено, че през 2008г. работници на ищеца ЕТ "М. - М.Й."
извършвали работа в обект "Завод за малц" - обекти "Силузи",
"Киснене" и "Кисници". Според свидетелите, работата
приключила преди Нова година на 2008г., а свидетелят И.И. е посочил, че в
началото на м.март 2018г. М.Й. и управителят на дружеството
"Полисстрой" ЕООД подписали документ за дължими пари, който документ
подписали в сградата по седалището на ответното дружество в гр.Ямбол, но
свидетелят не присъствал при подписването на този документ.
Воденият
от ответника свидетел Г.Д., работил като технически ръководител на обекта
"Завод за малц", също е дал показания, според които в периода
м.08.-м.11.2008г. СМР на обекта са извършени и от "Полисстрой" ЕООД
като изпълнител и от ищеца - като подизпълнител. Според този свидетел,
управителят на ответното дружество възлагал отделните работи на подизпълнителя,
като работите се отчитали месечно. По признание на свидетеля, представеният по
делото и намиращ се на лист 83 от него документ - чернова, е съставен и
подписан от него за извършените от ищеца СМР. Същият документ бил предаден на ответника, който отчитал СМР и предавал на
инвеститора "Пивоимпекс"АД. Видно е от въпросния документ, че през
м.11. и м.12.2008г. ищецът е извършил СМР в подобекти "Силузи",
"Кълнене" и "Кисници", които СМР са описани по вид и
количества.
Видно
от представения протокол-образец 19 от 15.12.2008г., със същия инвеститорът
"Пивоимпекс" АД е приел от главния изпълнител "Полисстрой"
ЕООД СМР, извършени към 30.11.2008г. в "Завод за малц" на обща
стойност с ДДС в размер на сумата 1
108 826.32 лв., като СМР са описани по количества, единична цена и стойност, и
място на извършване в подобектите на "Завод за малц".
С Акт
от 09.12.2010г. инвеститорът "Пивоимпекс" АД и изпълнителят
"Полисстрой" ЕООД са извършили спиране на строителството на строежа
"Завод за малц" в гр.Ямбол, като с акта са установили състоянието на
строежа, етапа и частта от него при спирането. Няма спор между страните, че
след 09.12.2010г. СМР в обекта "Завод за малц" не са извършвани.
Вещото
лице инж. Н.М., извършило назначената по делото съдебна строително-техническа
експертиза, след извършения оглед на място, е дало заключение, според което
описаните видове и количества СМР по процесния протокол-образец 19/14.03.2018г.
са налични, извършени са преди десет години, като от огледа не е изяснено кой е
бил изпълнителят им на място при липса на протоколи, графици, дневници и др.,
отнасящи се до тези СМР. Вещото лице е установило, че между инвеститора на
обекта "Завод за малц" и ответника като изпълнител е съставен
протокол за приемане и предаване на строителна площадка на строежа, но същият
не касае взаимоотношенията между страните. Експертът е установил още, че СМР по
протокол-образец 19 от 28.10.2010г., по протокол от 17.12.2010г. и СМР по
процесния протокол-образец 19/14.03.2018г., се равняват на вида и количествата
СМР по ръкописния протокол - чернова на л.83 от делото, съставен от свидетеля
Г.Д.. Същите СМР по трите протокола, включително процесния, като извършени от
страна на ищеца, според вещото лице са еднакви със СМР, предадени от главния
изпълнител "Полисстрой" ЕООД на инвеститора "Пивоимпекс" АД
с протокола-образец 19/15.12.2008г. Според допълнителното заключение на вещото
лице инж.М. - вх. № 6860/10.12.2018г., което е прието от съда, част от
процесните СМР по протокола-образец 19/14.03.2018г. на стойност 17 884.28лв.,
не са предадени от "Полисстрой" ЕООД на инвеститора
"Пивоимпекс" АД с протокола от 15.12.2008г., а ако се отчетат
корекциите, направени ръкописно в този протокол, стойността на непредадената,
съответно неприета част от процесните СМР е в размер на 10 161.35 лв. Според
допълнителното заключение, СМР по процесния протокол- обр.19 от 14.03.2018г. не
съвпадат с вида и количествата СМР, които са претендирани за заплащане по т.д.
№ 61/2017г. по описа на ЯОС.
От
заключението на вещото лице Ф.Т., извършило назначената по делото
съдебно-графологична експертиза, е установено, че подписът за
"инвеститор" в процесния протокол-образец 19/14.03.2018г. е положен
от законния представител на дружеството "Полисстрой" ЕООД - Д.К..
Експертът е установил още, че двете страници на този протокол не са отпечатани
едновременно или последователно, като текстът е отпечатан с черен принтер с
еднакъв по вид и размер шрифт, но от две различни принтерни устройства, върху
два различни по размери и вид на хартията бели листи, с различие във
форматирането на текста на двете страници и в размера на таблиците.
Заключението на вещото лице е, че двете страници не са разпечатани по едно и
също време.
Ответникът
е представил заповед от 13.03.2018г., според която в периода
13.03.2018г.-14.03.2018г., т.е. на датата 14.03.2018г., когато се сочи да е
съставен и подписан процесния протокол - образец 19, управителят на дружеството
"Полисстрой" ЕООД - Д.К. е бил командирован в гр.София. За
отсъствието от работа в гр.Ямбол на 14.03.2018г. на управителя Д.К. показания е
дал и свидетелят Г.Д..
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск за сумата 146 764.31лв. се квалифицира по чл.266, ал.1 ЗЗД - ищецът
претендира заплащане на възнаграждение за изпълнени от него СМР, част от
възложена му от ответника работа, което възнаграждение е фактурирано с фактура
№163/15.03.2018г.
От
събраните по делото писмени доказателства е установено, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по сключения между тях договор за
строителство от 01.08.2008г., който е договор за изработка по смисъла на чл.258
и сл. ЗЗД. Съгласно цитираната норма, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната като възложител - да заплати възнаграждение. Договорът за изработка
е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Основните
задължения на изпълнителя са да изработи поръчаното и да предаде работата, а на
възложителя (поръчващия) - да даде необходимото съдействие за изпълнение на
работата, да приеме изработеното и както вече се посочи - да заплати възнаграждение
за приетата работа (чл.266, ал.1 ЗЗД).
Така
предявеният иск е процесуално допустим. Според съда, претендираното
възнаграждение е за СМР, които не са били предмет на образуваното пред ЯОС т.д.
№ 61/2017г., приключило със съдебна спогодба. От материалите по посоченото т.д.
№ 61/2017г. и от допълнителното заключение на вещото лице инж.М. се установи,
че процесните СМР по вид и количества, така както са посочени в протокола -
образец 19/14.03.2018г., не са претендирани и не съвпадат с вида и количествата
СМР, които са претендираните за заплащане по т.д. №61/2017г., макар всички СМР
да са част от възложената работа по договора за строителство от 01.08.2008г.
При това положение, силата на присъдено нещо, формирана по съдебната спогодба
по т.д. №61/2017г. на ЯОС не се разпростира по отношение на настоящия правен
спор и същият следва да бъде разгледан по същество (арг. от чл. 299, ал.2 ГПК).
Съобразно
дадените по-горе разяснения, по правило договорът за изработка е консенсуален,
неформален договор, но в случая той е сключен в писмена форма и няма спор, че
страните са го подписали и са обвързани от него. Спорни по делото са
обстоятелствата -извършени ли са от ищеца СМР по протокола - образец
19/14.03.2018г., приети ли са тези СМР
от ответника-възложител и кога е извършено приемането на работата, с оглед
преценката за изтичането на погасителната давност по отношение на вземането за
възнаграждение за тези СМР.
Съдът
намира, че по делото е установено извършването на процесните СМР от страна на
ищеца. В тази насока кредитира заключението на вещото лице инж.Н.М., изготвило
строително-техническата експертиза, според което описаните в протокола от 14.03.2018г.
СМР в обект "Завод за малц" - подобекти "Кълнене" и
"Кисници" са налични на място с давност от преди десет години. За
наличието на тези извършени СМР вещото лице е дало заключението си след
направения оглед на място в обекта. Че тези СМР са извършени от ищеца по
възлагане от ответника, показания са дали всички разпитани по делото свидетели
- И.И., А.А. и Г.Д., на които съдът дава вяра, тъй като са безпротиворечиви и
последователни. Със заключението на вещото лице Ж.Ж., извършило икономическата
експертиза, по делото е установено, че в периода, когато ищецът сочи извършването
на процесните СМР - м.10-м.12.2008г., ищецът ЕТ "М.-М.Й." е доставял
материали и е разполагал с необходимия брой наети лица и с необходимите финансови
ресурси, машини и производствено оборудване, за да извърши спорните СМР. Съдът
кредитира това експертно заключение и ценейки го в съвкупност с останалия
доказателствен материал - заключението на вещото лице инж.М. и показанията на
всички разпитани свидетели, приема за доказан по делото факта, че СМР по протокола
- образец 19/14.03.2018г. са извършени от ищеца в периода м.10-м.12.2008г. като
част от възложената му от ответника работа по договора за строителство от
01.08.2008г.
По
втория спорен въпрос - за приемане от ответника на извършените СМР и възникване
на задължението му за заплащането на възнаграждението за същите: Задължението
на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след приемане на
работата на основание чл.266, ал.1 ЗЗД. С разпоредбата на чл. 264, ал.1 ЗЗД е
регламентирано задължението на възложителя да приеме извършената съгласно
договора работа, като според правната доктрина и съдебната практика,
обсъжданото "приемане" включва в себе си фактически и правни
действия, а именно преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към
възложителя и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на
възложителя, че счита работата за съобразена с договора. Законът задължава
възложителя да приеме изработеното, което напълно съответства на дължимото по
договора, а така също и това, което се отклонява от поръчката или е с
недостатъци, без отклонението или недостатъците да правят работата негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение, като при работа с недостатъци възложителят
има правата по чл.265, ал.1 ЗЗД.
С
Решение №209/20.02.2018г. на ВКС по т.д. №1096/2017г., I т.о. е
прието, че установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства
(приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и
др.), съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Прието е още с
решението, че двустранно подписаният протокол между страните за изпълнени
видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на
отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен
протокол за конкретно извършените видове СМР. Позовавайки се на константната
практика на ВКС (Решение №34/22.02.2010г. по т.д. №588/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 94/02.03.2012г. по т.д. №133/2010г. на ВКС, II т.о.,
Решение №65/16.07.2012г. по т.д. №333/2011г. на ВКС, II т.о.и
др.), в решението ВКС е посочил, че този протокол по правната си характеристика
е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от
съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това
е разяснено, че протоколът за приемане на извършената работа може да бъде
оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността
му по реда на чл. 193 ГПК.
В
случая за установяване приемането на процесните СМР ищецът е представил
двустранно подписан протокол - образец 19/14.03.2018г., в който са посочени
количеството, единичните цени и общата стойност на отделните видове СМР. В
откритото производство по чл.193 ГПК със заключението на вещото лице Ф.Т. по
съдебно-графологичната експертиза, по делото е установено, че подписът за
"инвеститор", т.е. възложител, на стр. 2 от този протокол е положен
от законния представител на ответното дружество - управителят Д.К..
Същевременно вещото лице е установило, че двете страници на протокола не са
отпечатани едновременно, разпечатани са на две различни принтерни устройства и
върху два различни по размер и вида на хартията бели листи. Съдът кредитира
експертното заключение като компетентно и вярно, и приема, с оглед положения
подпис от управителя на ответното дружество върху втората страница от
протокола, че същият е извършил приемането на процесните СМР на обща стойност
146 764.31лв. с ДДС, тъй като съгласно чл.180 ГПК частните документи, подписани
от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които
се съдържат в тях са направени от тези лица. При установеното от в.л., че първата и втората страници на протокола не са
отпечатани в едно и също време и за тях са ползвани различни принтерни
устройства, относно датата на протокола, която е на неговата първа страница,
съдът не може да приеме, че същата е установена с посочения документ, тъй като
страницата не носи подписа на управителя на ответното дружество и предвид
направеното от ответника оспорване, че законният му представител не е подписал
изследвания протокол на 14.03.2018г. В този случай, тъй като първата страница
на протокола не е подписана от ответника, в тежест на ищеца е да докаже момента
на предаване на процесните СМР на стойност 146 764.31лв. (чл.193, ал.2, изр. 2
ГПК). Според съда, ищецът не проведе доказване, че предаването на работата е
извършено на 14.03.2018г. Разпитаният свидетел И.И. не е присъствал при
подписването на документ между страните в началото на м.03.2018г. и не е видял
този документ, а от проведеното от ответника насрещно доказване - от
представената по делото заповед за командироване и от показанията на свидетеля
Г.Д. по делото е установено, че законният представител на ответника е отсъствал
от гр. Ямбол и от работното си място на 14.03.2018г.
От
друга страна, ръководейки се от разясненията на ВКС по Решение
№209/20.02.2018г. по т.д. №1096/2017г., I т.о.,
за приемането на работата съдът извърши преценка на всички доказателства по
делото: От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че
цялата работа в обект "Завод за малц", включително процесните СМР, е
извършена преди края на 2008г., след което друга работа в обекта не е
извършвана и строителството е спряно с Акт от 09.12.2010г. По делото е
представен на л.83 протокол (чернова), подписан от свидетеля Г.Д. - назначеният
от ответника технически ръководител на обект "Завод за малц", с който
протокол са прегледани и приети извършени от ищеца СМР в периода м.11-м.12.2018
г. в подобекти "Силузи", "Кисници" и "Кълнене". От
заключението на вещото лице инж.Н.М. по делото се установи, че всички процесни
СМР по протокола - образец 19/14.03.2018г. се равняват на количествата СМР по
протокола, подписан от свидетеля Г.Д. на л.83 от делото, който е съставен през
м.12.2008г. Със заключението на вещото лице инж. М. се установи, че по-голямата
част от процесните СМР, с изключение на СМР на стойност 10 161.35лв., от страна
на главния изпълнител - ответника "Полисстрой" ЕООД са предадени на
главния инвеститор "Пивоимпекс" АД с протокола - образец
19/15.12.2008г. (л.74-л.79 от делото). Или при съвкупната преценка на
подписания от свидетеля Г.Д. протокол за извършените от ищеца СМР през м.11-
м.12.2008г., показанията на този свидетел, че този протокол е представен в
офертния отдел на ответника, протоколът - обр.19 от 15.12.2008г. между
ответника и инвеститора, и заключенията - основно и допълнително на вещото лице
инж. М., следва извода, че процесните СМР, които са извършени от ищеца в
периода м.10.-м.12.2008г. са били предадени от него на възложителя - ответника
още през м.12.2008г. Макар приемането на работата за процесните СМР да е
извършено от свидетеля Г.Д., а не от законния представител на ответното
дружество, същият свидетел е имал квалификация за установяване на СМР и
качествено изпълнение, бил е технически ръководител на обекта и е представлявал
възложителя през периода на изпълнение на СМР. Дори свидетелят да не е бил
овластен да приеме работата, управителят на ответното дружество не е възразил
срещу това и от своя страна е предал изпълнението на същите СМР на инвеститора,
т.е. налице е потвърждаване на действията без представителна власт на основание
чл.301 ТЗ.
В
обобщение, при направеното от ответника и установено оспорване, че процесните
СМР не са предадени от ищеца и приети от ответника на 14.03.2018г. с протокола
от тази дата, анализът на всички доказателства по делото - писмени, гласни и
експертни заключения, дава основание да се направи извода, че тези извършени
СМР са предадени и приети от ответника през м.12.2008г.
Както
се посочи по-горе, задължението за заплащане на възнаграждението за извършената
работа става изискуемо с приемане на работата, а вземането за това
възнаграждение се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. В случая
давността за това вземане е започнала да тече м.12.2008г. и е изтекла
м.12.2013г. Искът, с който е предявено вземането за възнаграждение е заявен на
22.03.2018г., т.е. след изтичане на давностния срок, поради което този иск на
ЕТ "М. - М.Й." е погасен по давност и следва да се отхвърли като
неоснователен. Дори да се приеме, че крайният момент, в който ответникът е
приел и одобрил извършените от ищеца процесни СМР е 09.12.2010г. - датата на
установеното спиране на строежа на обекта "Завод за малц", то
петгодишният давностен срок също е изтекъл преди подаването на настоящата
искова молба - на 09.12.2015г. Фактурирането на вземането за възнаграждението с
фактурата от 15.03.2018г. е без правно значение за погасителната давност, тъй
като фактурата не е приета и осчетоводена от ответника и е върната от него на
ищеца.
При
този изход на делото пред първата инстанция, право на разноските за тази
инстанция има ответникът, на който следва да се присъдят разноски в размер на 5
990 лв., съгласно приложения и неоспорен списък по чл. 80 ГПК (чл.78, ал.3
ГПК).
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от ЕТ "М. - М.Й." със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ж.к. "Васил Левски", бл.
6, вх. "Б", ет. 2, ап. 22, с ЕИК 838188639, представляван от М.Г.Й.,
против "Полисстрой" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,
ул. "Балатон" №2, с ЕИК 838169610, представлявано от управителя Д.С.К.,
иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на
дължимо възнаграждение в размер на сумата 146 764.31лв., фактурирано с
фактура № 163/15.03.2008г., за СМР по
договор за строителство от 01.08.2008г., за които СМР е съставен протокол -
образец 19/14.03.2018г.
ОСЪЖДА ЕТ "М. - М.Й.", с
посочени данни заседалище, адр.на управление и ЕИК, да заплати на
"Полисстрой" ЕООД, с посочени данни за седалище, адрес на управление,
ЕИК и представител, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски
пред първата инстанция в размер на сумата 5 990 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: