МОТИВИ:

С Присъда №*****г. постановено по НОХД № 1540/2016 г. ЯРС е признал подсъдимия В.В.В. за невиновен в това през месец ******г. в гр.С. противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която владее - лек автомобил "******", с рег.№ ******, собственост на "*********" гр.С. / правоприемник на "******- Ц, К." гр.С./, вписано по ф.д. №******г. в регистъра за адвокатски дружества при *****- С., представлявано от М.М.Р., поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение по чл.2** ал.1 от НК.

Така постановената присъда е протестирана от Районна прокуратура Ямбол като неправилна. В протеста се излагат съображения за доказаност на обвинението по отношение на подс.В., който е владял процесния автомобил въз основа на устна уговорка със собственика, неправомерно е отказал да върне същия като го е задържал противозаконно с което е осъществил престъпния състав на чл.2** ал.1 от НК. В протеста се прави искането за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на нова от въззивния съд с която въззиваемия подсъдим В. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.2** ал.1 от НК и му бъде наложено съответното наказание.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа изцяло протеста. Излага съображения, че по делото е безспорно доказано, че след като съдружника в дружеството собственик на процесния автомобил адв.Ц е починал свид.Р. се е свързала с подс.В. в чието владение е бил към този момент процесния автомобил и между тях е била постигната уговорка за ползване на автомобила от подсъдимия до месец ******година когато същият ще получи обезщетение от застраховка "Каско" на собствения си лек автомобил, с който Ц е катастрофирал и починал. От събраните по делото доказателства се установява, че през месец ******г. при проведена среща между подсъдимия и свид. И. и Д. Ци в дома им в гр.С. подсъдимия е отказал категорично да им върне процесния автомобил. Излагат се съображения, че е налице осъществено престъпно деяние по смисъла на чл.2** ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна, тъй като макар и в срока на ползване на лекия автомобил подсъдимия е манифестирал ясно пред Ци промененото си отношение към въпросния лек автомобил. Прави се искане за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл.2** ал.1 от НК като му се наложи наказание лишаване от свобода в рамките до две години, както и, че са налице законовите основания за приложение на чл.66 ал.1 от НК и се предлага отлагане на изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години.

Въззиваемия В. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си излага съображения, че не е налице осъществено престъпно по смисъла на чл.2** от НК деяние. Излагат се съображения и, че в тезата си обвинението прави избирателен анализ на доказателствата по делото, които да обосноват правилността на обвинителния акт. Сочи се, че ако се приеме, че има престъпно деяние към месец ******година няма изисквания да се разглеждат последващите действия след месец ******година, като обвинението разисква отношенията между страните след месец ******година. Излагат се съображения и, че по делото няма събрани доказателства от които да се установява подсъдимия да е заявил категорично на адвокатското дружество, че няма да върне автомобила. Излагат се съображения и, че през целия период на ползване на автомобила мълчаливо или не е съществувало съгласието процесния автомобил да се ползва от подсъдимия. Прави се искане за потвърждаване на присъдата.

Настоящия състав на въззивния съд , след обсъждане доводите в протеста, становищата на страните, съгласно правомощията си по чл.313 и сл. от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема за установено следното:

Протеста е процесуално допустим, като подаден в установения за това срок от страна имаща право и интерес от това. Разгледан по същество същия се явява и основателен по следните съображения и доводи:

За да постанови присъдата си с която отменя изцяло постановената първоинстанционна такава и да постанови нова въззивния съд приема за установени следните фактически обстоятелства:

"******Ц, К." било вписано по ф.д.№******г. в регистъра на адвокатски дружества при *****С., като съдружник в него бил и адв.К.Ц. Дружеството притежавало лек автомобил ****** с рег.№ ******, който се ползвал от адв.К.Ц. Подсъдимия В. и адв.Ц били приятели и си разменяли автомобилите които управлявали. В края на ****година двамата си разменили автомобилите при което адв.Ц предоставил на подс.В. процесния лек автомобил ****** с рег.№ ****** за ползване, а подс.В. на адв. Ц собствения си лек автомобил ****. На **.****година адв.Ц в ПТП при управлението на предоставения му от подс.В. автомобил **** загинал.

След смъртта на адв. К.Ц, свид. адв. М.Р. изкупила дела му в „******Ц, К.“ и с Решение № ******г. по ф.д. № ******г. на ОС – С., дружеството било преименувано на „******К. и партньори“, като адв. К.Ц бил заличен като съдружник и у.в същото. С това решение като съдружници заедно с адв. М.К., били вписани адв. М.Р. и адв. Е.Д. които да управляват и представляват заедно и поотделно адвокатското дружеството. С Решение № ******г. по ф.д. № ******г. на ОС – С., адв. Е.Д. била заличен като съдружник в и у.на адвокатското дружеството.

През месец март ****г., след смъртта на адв.К.Ц свид. М.Р., провела разговор със свид. Д. Ц и И. Ц - наследници на адв. К.Ц, при което свидетелите заявили претенции за изплащане на ликвидационен дял за баща им като съдружник в „******Ц, К.“и постигнали договореност със свид. М.Р., в качеството й на управляващ съдружник в дружеството правоприемник – „******К. и партньори“, да им бъде прехвърлена собствеността върху лекия автомобил ****** с ДК № ******. При това свид. М.Р. казала на свид. И. Ц да говори с подс. В.В. и да поиска процесния лек автомобил да бъде върнат на адвокатското дружество, за да им бъде прехвърлен пред нотариус. Такъв разговор с подс. В.В. през месец март ****година провел свид.Д. Ц като поискал от подсъдимия да предаде лекия автомобил ****** с ДК № ******. При това подсъдимият В. казал на свид. Д. Ц, че ще върне автомобила, след като уреди отношенията си със застрахователното дружество по щетите по собствения му лек автомобил ****, с който катастрофирал баща му.

Същевременно като управители на „******К. и партньори“, свид. М.К. и свид. М.Р. постигнали съгласие разговорите с подс. В. за връщане на автомобила ****** с ДК № ****** да се водят от свид.Р.. В тази връзка разговор с подс. В.В. за връщане на лекия автомобил ****** с ДК № ****** бил проведен през пролетта на ****г. от свид. М.Р. при който тя се съгласила процесния автомобил да бъде върнат от подсъдимия, след като той уреди със застрахователното дружество отношенията си за щетите по собствения му лек автомобил ****. Около 2 месеца след катастрофата, свид. Р. се обадила на подс. В. и му казала, че синовете на адв. К.Ц / свид.Д. Ц и И. Ц/ ще си идват в България и че иска той да върне автомобила, за да го прехвърли на тях.

През месец ******г., при връщането си в България, свид. Д. Ц и И. Ц се срещнали с подс. В. *** в присъствието и на майка им - свид.Т.Ца. На тази среща свид.И. Ц и Д. Ц поискали от подс. В. да върне автомобила, което той категорично отказал, показал им ключовете на автомобила и казал, че няма да го върне, че е „егоист и нищо няма да видят от него”, от което свидетелите били възмутени.

Скоро след смъртта на адв. Ц настъпила през месец март ****г. свид. Р. предала големия талон на автомобил ****** с рег. № ****** на подс.В., за да може той да премине технически преглед на автомобила. Същевременно без да има съгласие от адвокатското дружество, подс. В.В. извършил ремонт на процесния лек автомобил на стойност 762.50 лв., за който на "******К. и партньори” от "******ООД гр. С.” била издадена фактура № 0********.****г. която свид. Р. отказала да плати намирайки, че авторемонтната фирма няма право да издава фактура на адвокатското дружеството за ремонт поръчан от лице което не е пълномощник или упълномощен представил на собственика на процесния автомобил.

На ****.****г., като обезщетение от застрахователно събитие с лек автомобил ****, негова собственост, с платежно нареждане ЗАД Армеец превели по сметка на подс.В. сумата от 24129.55 лв.

Съгласно проведения между нея и свид.И. Ц разговор вид. Р. очаквала действията по връщането на автомобила от подс.В. да извърши свид. И. Ц. Същевременно след смъртта на адв.Ц, свид.Р. в продължение на година - до месец май ****г., няколкократно разговаряла с подс. В. настоявайки за връщането на процесния автомобил, при което подс.В. всеки път искал отсрочки - първоначално за да получи сумата по застраховката от застрахователното дружество за щетата по собствения си автомобил ****, а след получаването и докато си закупи нов автомобил.

Подс. В. изпратил на свид. М.Р. имейл с „Податeл: В.В. <*******>; До: *******; Относно: ала, бала; Дата **.03.****11:17; със съдържание: М., извинявай, че пак ти пиша, но пропуснах да помоля ако е възможно да върна колата доброволно след Великден /между 20,04,****и *******/. Благодаря! В.В.,***.”. Свид. Р. не ползвала този електронен адрес, тъй като през месец април ****г.след като станала у.на „******К. и партньори“ си създала нов и не го прочела.

В края на месец април ****г. при проведен между него и свид.Р. разговор подс. В. отново и казал, че ще върне процесния автомобил след седмица. През месец май ****г. свид. Р., в присъствието на свид. И. Ц и свид. М.П., се обадила по телефона на подсъдимия В., като отново го попитала кога ще предаде автомобила, при което подс. В. и отговорил, че няма да върне автомобила, както и, че вече го нямало.

Няколко дни след това изявление на подс.В. свид. Р. сигнализирала органите на МВР за това. При извършената полицейска проверка подс. В. казал на извършващия я свид.Н.Е.- с.на МВР, че през месец май ****г., без да сочи точна дата, паркирал процесния автомобил пред сградата на ********– С., оставил автомобила отключен с ключа на клемореда и по-късно на същия ден установил, че автомобила го няма, както и, че не е уведомил за това собствениците на автомобила или органите на МВР, тъй като не го интересувала съдбата му и, че ключовете за автомобила, които той държал в дома си също липсвали и предположил, че автомобила е откраднат.

С постановление на прокурор от РП С. на ****.****г. било образувано ДП № ****/****г. по описа на РУ МВР – С., срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194 ал.1 от НК за това, че през месец април ****г. в гр.С. извършил кражба на чужда движима вещ - лек автомобил ****** с рег.№ ****** собственост на ******К. и партньори - гр.С. с у.М.Р. ***. В хода на производството процесния автомобил бил обявен за издирване с телеграма № *******.****г. /съобщение рег. № *******/****год. от **.**.****г. на Зам.директора на ОДМВР – Б./.

С Постановление от *****г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл.2** ал.1 от НК е привлечен подс.В.. С Постановление от *****г. на прокурор от РП – С., наказателното производство по ДП № ****/****г. по описа на РУ МВР – С., било частично прекратено в частта му срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Назначената по делото експертиза за оценка на имуществени щети дава заключение за стойност на процесния автомобил ****** с рег. № ****** към месец май ****г. в размер на 12 564 лева.

Назначената по делото в хода на първоинстанционното производство съдебна оценителна автотехническа експертиза дава заключение, че стойността на лек автомобил ****** с рег.№ ****** към месец ******г. е в размер на 13 984 лева.

Видно от справка за съдимост рег.№*****г. на Бюро за съдимост при Районен съд С. подс В.В. е н..

Изложените фактически обстоятелства по същество са приети за установени и от решаващия съд, с изключение на обстоятелството, че в проведения между свид.Р. в качеството и на управляващ и представляващ ******К. и партньори - собственик на процесния автомобил и свид.И. Ц, свид.Р. по същество е възложила на свид.И. Ц да поиска от подс.В. връщането на автомобила на дружеството с цел прехвърлянето му на свид.И. и Д. Ци за уреждане на отношенията между свидетелите, предвид обстоятелството, че техния наследодател адв.К.Ц е бил съдружник в същото, както и по отношение на това, че при направено искане лично от нея към обв.В. за връщане на автомобила същия не е направил това, като това е станало през месец ******година.

Настоящия състав на въззивния съд извърши самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства. От анализа на гласните доказателства по делото съда установи, че е налице пълно съответствие в показанията на разпитаните свидетели Д. Ц, Т.Ца, Н.Е.и М.П., приобщени към материалите по делото по предвидения процесуален ред, чрез прочитането им при дадено съгласие на страните по чл. 371, т. 1 от НПК, тези на свид.М.К. дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свид.И. Ц дадени в хода на съдебното следствие и приобщените такива в прочетените им и приобщени по съответния процесуален ред части по отношение на съставомерните обстоятелства. Всички те са еднозначни по отношение на обстоятелството, че процесния автомобил към инкриминирания период е бил собственост на ******К. и партньори, че автомобила се е управлявал до момента на настъпване на смъртта му от адв.К.Ц - съдружник в адвокатското дружество, обстоятелството, че подс.В. и адв.К.Ц са били приятели и разменяли автомобилите които управлявали, това, че смъртта на адв.К.Ц е настъпила при управлението на лек автомобил собственост на подс.В. през месец март ****г., както и, че към същия период от време адв.К.Ц е предоставил на подс.В. процесния автомобил. Липсва противоречие и по отношение на обстоятелството, че след настъпване на смъртта на адв.К.Ц автомобила продължил да бъде управляван от подс.В. и се е намирал в негово фактическо владение. На лице е съответствие и между показанията на свид.М.Р. и М.К. относно обстоятелството, че между тя е било постигнато съгласие свид.Р. да поиска от подс.В. връщането на процесния автомобил собственост на дружеството, свързано и с предявените претенции на наследниците на адв.К.Ц - свид.И. и Д. Ци към ликвидационния дял в дружеството на техния наследодател и прехвърлянето на процесния автомобил на тях в тази връзка. Показанията на тези свидетели са в съответствие и с установеното от писмените доказателства по делото, а именно удостоверение от *****– С., фактура № ******г., договор за покупко-продажба на МПС от *******г., Удостоверение за декларирани данни, свидетелство за регистрация на МПС част І, пълномощно, заверени преписи по ф.д. ******г. на *****С., платежно нареждане от ****.****г., справка за съдимост, материали по ф.д. № ******г. на *****С. с Решение № ******г. и Решение № ******г., Договор за покупко-продажба на МПС от *******г., фактура № 0********.****г., платежно нареждане щ. ********, имейл с подател <*******>, специално съобщение рег. № *******/****год. от **.**.****г. на Зам.-директора на ОДМВР – Б.. На лице е и съответствие в обясненията на подс.В. по отношение на визираните факти с кредитираните от съда предвид вътрешната им непротиворечивост, съответствието едни спрямо други и с писмените доказателства по делото показания на разпитаните свидетели.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд свид.Е.Д. депозира показания по отношение на известните и факти - собствеността на процесния автомобил от адвокатското дружество, предоставянето на същия от адв.К.Ц на подс.В., обстоятелството на предявени претенции от наследниците на адв.К.Ц към ликвидационния дял на баща им в дружеството. Показанията и като вътгрешно непротиворечиви и съответни на показанията на останалите свидетели по делото, а и на писмените доказателства по същото съда кредитира в пълнота.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд свид.М.Р. по категоричен начин сочи, че процесния автомобил собственост на адвокатското дружество е останал във влъдение на подс.В. и след настъпване на смъртта на адв.К.Ц, който му го е предоставил преди това. Свидетелката сочи и, че първоначално е водила разговори по отношение на автомобила с подс.В. през месец април ****г., при което същия и е заявил, че иска да задържи автомобила докато си получи обезщетението за автомобила управляван от адв.К.Ц по застраховка автокаско. Следващия разговор между свидетелката Р. и подс.В. по отношение на процесния автомобил се е провел между двамата през месец ******година, след като и станало известно от майката на свид.И. и Д. Ци, че синовете и ще се върнат в България и предвид постигнатата със свидетелите уговорка да им се прехвърли собствеността върху автомобила. При този разговор по телефона свид.Р. казала на подс.В. да върне автомобила за да го прехвърли на синовете на адв.К.Ц. В продължение в показанията си свид.Р. сочи, че подс.В. не върнал автомобила. Свидетелката сочи и, че е казала на свид.И. Ц да поискат колата от подс.В., а тя ще осъществи действията по нотариално прехвърляне на същата. Тази свидетелка сочи и на обстоятелството, че и е станало известно, че среща между наследниците на адв.Ц и подс.В. е била осъществена същия месец в гр.С., в дома им в кв.К.и когато са поискали автомобила подс.В. е отговорил, че нищо няма да върне, че е егоист. В показанията си свид.Р. сочи и на последващите действия на подс.В. по многократно отлагане на връщането на процесния автомобил, до момента в който и е заявел, че няма да го върне и, че и без това вече я нямало. Свидетелката уточнява, че уговорката с подс.В. за отлагане на връщането на автомобила е била до месец ******година, през месец март и началото на месец април. Съда кредитира в пълнота показанията на свид.Р. дадени в хода на въззивното производство по отношение на съставомерните факти. Същите са пълни, точни, вътрешно непротиворечиви и съответни на показанията на останалите свидетели по делото, а и на установеното от писмените доказателства по същото.

ЯОС не кредитира обясненията на подс. В.В. в частта им, че при проведените с него разговори през ****г., след **.****г. когато е настъпила смъртта на адв.К.Ц, никога не му е поставян въпроса да върне автомобила, а винаги е коментирано кога ще върне автомобила. В тази му част обясненията му противоречат на съответните едни на други показания на свид.М.Р., И. Ц, Д. Ц и Т..Ца, от които безсъмнено се установи, че на подс.В. няколкократно е било казано да върне процесния автомобил на дружеството и на наследниците на К.Ц, а през м. ******г. в дома на свид. И., Д. и Т..Ци в гр. С. кв.К.категорично отказал. Обясненията на подс. В. досежно това, че казал на свид. И. Ц, че не е той човекът, който трябва да се интересува от съдбата на процесния автомобил настоящият състав намира за негова защитна теза, за каквато счита и частите от обясненията му, че няма задължение да върне автомобила на наследниците на Ц, а че дружеството не си е искало автомобила, като адв. М.Р. само го питала кога ще го върне. В тази им част обясненията на подс.В. са в противоречие с установеното от показанията на свед.И. Ц, а и тези на свид.М.Р. които настоящия състав на въззивния съд кредитира по изложените вече съображения.

По отношение на заключението на ВЛ по проведена в първоинстанционното производство допълнителна автотехническа експертиза по която стойността на процесния автомобил към инкриминирания момент - месец ******г. е определена на 13984 лева ЯОС намира, че същото е ясно и точно, обосновано, осъществено е след детайлно изследване на данните по делото и е изготвено от експерт със задълбочени научни знания, поради което следва да се цени.

При анализа на доказателствата по делото настоящия състав на въззивния съд намира, че същите са непротиворечиви и съответни едни спрямо други касателно авторството, времето, мястото и механизма на осъществяване на деянието обсебване. В тази насока доказателствата са в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин главния факт по делото. В този смисъл и наведените от защитата на въззивника подсъдим В. доводи за направен отказ да върне автомобила след извършена кражба на същия и то през ****година настоящия състав на въззивния съд намира, че не могат да бъдат споделени.

При така установените фактически обстоятелства настоящия състав на въззивния съд намира, че подсъдимия В. е осъществил състава на престъплението по чл.2** ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Направения от решаващия съд извод за липса на осъществено престъпно деяние по визирания текст от подс.В. настоящия състав на въззивния съд намира за незаконосъобразен и необоснован. За да приеме, че подс.В. не е осъществил престъпния състав на чл.2** ал.1 от НК първоинстанционния съд е посочил, че липсват доказателства към месец ******година същия да е извършил разпоредителни действия с процесния автомобил, отказа на подсъдимия през същия период от време да върне автомобила на наследниците на адв.Ц не обективират присвоителни намерения от негова страна доколкото към него период от време нито И. Ц, нито Д. Ц са се явявали собственици на автомобила, а по време на водене на всички разговори със законния представител на адвокатското дружество собственик в периода лятото на ****г. - месец май ****година е обещал да върне автомобила след като уреди отношенията си със застрахователната компания и си закупи собствен автомобил. В мотивите на постановената присъда първоинстанционния съд е посочил и, че релевантен за обвинението по чл.2** отказ да върне автомобила на собственика подсъдимия е обективирал едва през месец май ****година и доколкото липсва повдигнато обвинение за посочения период - месец май ****година го е признал за невиновен по предявеното му обвинение по чл.2** ал.1 от НК.

За да е налице осъществено съставомерно по смисъла на чл.2** ал.1 от НК деяние е необходимо да се установи, че дееца е получил на конкретно правно основание - по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване чужда движима вещ, която владее или пази и извърши с нея неправомерен акт на имуществено разпореждане, като манифестира промяната на отношението си към нея като към своя, засягайки възможността на собственикът на вещта да се разпорежда с нея. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с чуждата вещ, така и в отказ същата да бъде върната на собственика й. Във втората хипотеза, приложима в конкретния случай, отказът да се върне вещта следва да е противозаконен, като поведението на дееца да бъде в разрез правното основание, на което той владее тази вещ. По същество своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, като престава да я счита за чужда и започва да я държи като своя. Невръщането на чуждата вещ след поискването й от собственика или на лицето на което е следвало да бъде върната, се определя като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Престъплението е резултатно и като такова, може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди защитените обществени отношения, свързани със собствеността и да желае настъпването на общественоопасния резултат.

В конкретния случай движимата вещ предмет на обсебване - процесния лек автомобил безспорно е собственост на ******К. и партньори - гр.С. и като такава се явява чужда движима вещ по отношение на подс.В.. До колкото владението на процесния автомобил е било предоставено от адв.К.Ц - съдружник в адвокатското дружество собственик на автомобила на подс. В., то и владението от подсъдимия към този момент се е осъществявало правомерно. През месец ******година подс.В. е отказал категорично да върне процесния автомобил на свид.И. и Д. Ци. Отказа подс.В. е осъществил след проведен разговор със свид.М.Р. управляваща и представляваща дружеството собственик, в който свид.Р. казала на подс.В. да върне автомобила за да го прехвърли на синовете на адв.К.Ц. Едновременно с това в разговор със свид.И. Ц свид.Р. в качеството и на представляваща адвокатското дружество собственик казала на свид.И. Ц да поискат колата от подс.В., а тя ще осъществи действията по нотариално прехвърляне на същата - т.е. устно го е упълномощила да поиска връщането на автомобила от подс.В.. Отказа на подс.В. да върне вещта по същество сочи на промяна на отношението му към същата, респективно владението и като своя. А невръщането на чуждата движима вещ, каквато представлява процесния автомобил независимо дали е дължал връщането и на прекия собственик или на упълномощено от него лице представлява по същество форма на изпълнителното деяние на престъплението обсебване. В конкретния случай такъв фактически отказ за връщането на автомобила подсъдимия е осъществил както по отношение на лицето на което представляващата дружеството свид.Р. е възложила да поиска процесния автомобил от подсъдимия, така и с фактическото му невръщане на свид.Р., след проведения от нея с подсъдимия В. разговор за това, а именно да върне автомобила. С факта на направения отказ към месец ******година е довършено и осъщественото от подс.В. деяние съставомерно по смисъла на чл.2** ал.1 от НК.

Що се касае до последващите действия на подс.В. на продължавано невръщане на автомобила независимо от обстоятелството, че такова е поискано от него от представител на собственика, респективно отлагането от негова страна на същото, то същите се преценяват от съда само и единствено като такива сочещи на промененото му отношение към чуждата движима вещ, а именно владеенето като своя от визирания момент - месец ******г.. В тази насока сочат и многократните твърдения на подс.В. за отлагане на връщането на процесния автомобил на собственика с обясненията за получаване на обезщетение по застраховка автокаско от застрахователното дружество и независимо от получаването и с последващо такова за закупуване на нов автомобил.

По изложените съображения и настоящия състав на въззивния съд намира, че не могат да се споделят доводите на защитата на подсъдимия, а и мотивите на първоинстанционния съд за направен отказ от връщане на вещта от подсъдимия В. едва през месец май ****г.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че деянието подс.В. е осъществил и от субективна страна, при пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал и искал настъпването на противоправните последици.

По изложените съображения настоящия състав на въззивния съд постанови съдебния си акт като отмени Присъда №*****г. постановено по НОХД №1540/2016 г. на РС Ямбол с която въззиваемия подсъдим В. е признат за невиновен в осъществяване на престъпление по чл.2** ал.1 от НК, като на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по тава му обвинение, вместо което постанови такава с която призна въззиваемия В.В.В. за виновен в това, че през месец ******година в гр.С. противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил "******" с рег.№ ****** собственост на "******К. и партньори" гр.С. /правоприемник на "******- Ц, К." гр.С./, вписано по ф.д. №******г. в регистъра на адвокатските дружества при *****С., представлявано от М.М.Р., поради което и на осн. чл.2** ал.1 вр. с чл.54 от НК го осъди на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

За да определи наказанието на въззиваемия В. при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съда съобрази тежестта на осъщественото деяние, която е сравнително висока и степента на обществена опасност на личността на същия, която намира за сравнително невисока, предвид чистото му съдебно минало, липсата на осъществени каквито и да било други противообществени прояви до осъществяване на деянието, а и до настоящия момент, инцидентността на осъщественото престъпно деяние в живота му, трудовата му ангажираност. При определяне на наказанието съда взе предвид и продължителността на провеждане на производството от момента на осъществяване на деянието, до постановяване на съдебния акт. Настоящия състав на въззивния съд намира, че наказанието на въззиваемия подсъдим В. не следва да се определя при условията на чл.55 от НК, предвид обстоятелството, че в случая не са налице констатирани нито многобройни нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Липсва основание да се счете и, че най-ниското предвидено в текста наказание се явява несъразмерно тежко съотносимо на осъщественото. Съда намира, че са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при наличието на формалните основания на текста, а и липсата на необходимост за ефективно изтърпяване на наказанието, предвид характеризиращите въззиваемия данни, даващи възможност да се прецени осъществяване на целите на наказанието и преди всичко за поправянето му и без ефективно изтърпяване на наложеното наказание, при отлагане на изтърпяване на същото за минимално предвидения в текста срок от три години. Настоящия състав на въззивния съд намира, че в този си вид, размер и начин на изтърпяване наложеното на въззиваемия В. наказание ще осъществи в пълнота целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.** от НК, а именно възпитателна и възпираща както към обществото, така и по отношение на въззиваемия В..

При този изход на делото в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съда осъди подсъдимия В. да заплати направените по делото разноски в размер на 150 лева в приход на Държавния бюджет по слетка на ОД МВР С. и 190,44 лева в приход на бюджет на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол.

По изложените по-горе съображения настоящия състав на въззивния съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.