Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
29.01.2019 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 16
януари 2019 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Г.Георгиев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 383 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано
по протест на РП-Е. срещу Присъда № 36/02.10.2018 г., постановена по НОХД №
332/2017 г. по описа на Районен съд Е., с която подс.И.Л.К. с ЕГН ********** е
признат за невиновен в това, че на **.**.**** година около 18.00 часа, в село В., област Я., от
частен имот, находящ се на улица „**” № **, като извършител, отнел чужди
движими вещи - пари в банкноти на стойност 660 лева, от владението на
собственика им М. Н. П. от село В., област Я., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което и
на основание чл.304 от НК е оправдан по така
предявеното му обвинение за извършено от него престъпление
по чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
С присъдата е взето отношение и спрямо
вещественото доказателство по делото -
дактилоскопна следа, приложена на л.44 от Досъдебно производство ***/20**
година на РУ - Е., като е постановено същата да остане приложена по делото.
В протеста и в допълнението към него се навеждат доводи за
необоснованост и неправилност на присъдата като постановена в противоречие с
материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд необосновано, при
непълно и неточно обсъждане и тълкуване на доказателствата по делото и в
нарушение на материалния закон е приел, че подсъдимият не е осъществил
вмененото му във вина престъпно деяние. В тази връзка се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.И.К. да бъде признат за
виновен в осъществяване на вмененото му във вина престъпление по чл.194, ал.1
вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание, ОП-Я. редовно
призована, изпраща представител. Последният поддържа протеста и допълнението
към него изцяло, като намира присъдата за незаконосъобразна и необоснована.
Прокурорът намира, че при анализа и оценката на събраните по делото
доказателства и при постановяване на съдебния си акт, първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение на чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.3 от НПК, като не
е обсъдил обективно, всестранно и пълно всички доказателства по делото. В
резултат на това счита, че районният съд е допуснал нарушение на материалния
закон, оправдавайки подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 194, ал.1 от
НК. Прокурорът подробно анализира всички събрани по делото доказателства, като
намира, че неправилно районният съд не е приел за годни такива Протокола за оглед
на местопроизшествие и протокола за доброволно предаване /приложен на л.27 от
ДП/. Твърди, че в мотивите си съдът не е посочил причините, поради които не
кредитира показанията на пострадалата М. П., дадени от нея в хода на досъдебното
производство, в частта им, в които твърди, че е държала парите си в кутия от
маргарин, която е била поставена в дамската й чанта. Посочва, че съдът
неправилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Л. И. К. и И.К. К.,
т.к. и двамата са братовчеди на подсъдимия, поради което и заинтересовани от
изхода на делото, а и защото в показанията им има съществено противоречие
относно часа, в който те, заедно с подсъдимият са се прибрали по домовете си в
следобеда на **.**.**** г. Посочва, че неправилно районният съд е кредитирал и
показанията на свидетеля Л. И. К. - баща на подсъдимия И.Л.К., т.к. макар в
с.з., проведено на **.**.**** г. същият на основание разпоредбата на чл. 119
НПК да е отказал да свидетелства, съдът в с.з. на **.**.**** г. го е разпитал и
то само относно едно обстоятелство, а именно относно Протокола за доброволно
предаване, приложен на л.27 от делото от досъдебното производство. Счита, че на
база заключенията по назначените по делото единична и тройна дактилоскопни
експертизи, протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за доброволно
предаване и показанията на пострадалата, дадени от нея в хода на досъдебното
производство, може да се направи безспорен извод за това, че подсъдимият е автор
на вмененото му във вина престъпление. В тази връзка моли съда да отмени
атакуваната присъдата като постанови нова такава, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъпното деяние по чл.197, т.1 вр. чл.
194, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.4 от НК, тъй като се касае за възстановяване на
отнетото имущество до приключване на съдебното следствие в първата инстанция. Предлага
на подс.К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер и с
приложение на разпоредбата на чл. 66 НК, като изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода бъде отложено за изпитателен срок от две години.
В съдебно заседание въззиваемият – подсъдим
И.Л.К., редовно призован се явява лично и с упълномощения си защитник – адвокат
от АК-Я.. Оспорват основателността на депозирания протест и молят въззивния съд
да потвърди присъдата като обоснована и правилна.
Съдът, след като се запозна с
изложеното във въззивния протест и допълнението към него, доводите на страните
и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по
чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивният протест е процесуално
допустим, като подаден в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледан по
същество – се преценява като неоснователен, по следните съображения:
Проверяващият съд намира за ненужно
да преповтаря възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, т.к.
същата е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на
съдебното следствие доказателства. Въззивният съд не споделя като съответна на
събраните по делото доказателства единствено тази част от фактическата
обстановка, в която съдът е приел, че подсъдимият и свидетелите И.К. и Л. К. са
се прибрали по домовете си около 18,30 часа на **.**.**** г., като за времето
от около 17.00 часа до около 18,30 часа на **.**.**** г. подс.И.Л.К. е бил
заедно и постоянно със своите братовчеди - свидетелите Л. И. К. и И.К.К., като
са ходили да играят футбол и са пили бира. Последното, въззивният съд намери за
ненамиращо опора в доказателствата по делото и по-конкретно в показанията на
свидетелите Л.К. и И.К. - братовчеди на подсъдимия, чийто независим анализ,
извършен от настоящият съдебен състав се различава от този, направен от
първоинстанционния съд.
Настоящият състав на въззивния съд намира за основателни наведените в
съдебно заседание пред въззивният съд доводи на прокурора за неправилно
кредитиране с доверие от страна на районният съд на показанията на свидетелите
Л. И. К. и И.К.К.. Действително, свидетелите Л. И. К. и И.К.К. са братовчеди на
подсъдимия, поради което и заинтересовани от изхода на делото, а и в
показанията им има съществено противоречие относно часа, в който те двамата,
заедно с подсъдимият са се прибрали по домовете си в следобеда на **.**.**** г.
Така, в показанията си свидетелят Л. К. не сочи с категоричност времето, когато
са отишли да играят футбол с подсъдимия и другия свидетел и когато са се
разделили. Този свидетел е посочил, че по принцип излизат към 17.00 - 18.00
часа да играят футбол и мисли, но не е сигурен, че към 18.30 часа са си
тръгнали, докато в своите показания И.К. е посочил, че тъй като футболната игра
е била приключила когато са отишли в парка,
са взели бира от магазина, като при вземането й часът е бил около 15.00
- 15.30 часа, като след това са се прибрали. Поради посочените съществени
противоречия в показанията на двамата свидетели и предвид заинтересоваността им
от изхода на делото, въззивният съд намира, че показанията на св.И.К. и св.Л.К.
следва да не бъдат кредитирани като
достоверни и обективно дадени.
Въззивният съд намери за основателен
и доводът на прокурора за неправилно кредитиране от районния съд на показанията
на свидетеля Л. И. К. - баща на подсъдимия И.Л.К.. От материалите по делото е
видно, че в съдебното заседание, проведено по делото на **.**.**** г., на
основание разпоредбата на чл. 119 НПК бащата на подс.К. - св. Л. К. е отказал
да свидетелства. Въпреки това, съдът в съдебно заседание, проведено на **.**.****
г. е разпитал свидетелят и то само относно едно обстоятелство, а именно относно
Протокола за доброволно предаване, приложен на л.27 от делото от досъдебното
производство. Последното според въззивният съд съставлява съществено нарушение
на разпоредбата на чл.119 от НПК и е пречка показанията на св.Л. К. - баща на
подсъдимия, да бъдат кредитирани с доверие.
Правилно и обосновано първата
инстанция е приела и кредитирала показанията на пострадалата свидетелка М. П.,
дадени от нея в хода на проведеното по делото съдебно следствие включително и в
частта им, която противоречи на показанията, дадени от нея в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на осн.чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 от НПК и отнасящи се в тази им
част до начина и мястото на съхранение на отнетите вещи /пари/. Макар районният
съд действително изрично в мотивите си да не е посочил защо кредитира
показанията на свидетелката П., дадени от нея в хода на съдебното следствие, а
не тези, които е дала в хода на досъдебното производство, въззивният съд
намира, че от цялостното съдържание на мотивите става ясно, че това е така,
т.к. именно тези й показания се подкрепят от останалите събрани по делото и
кредитирани от съда доказателства.
Правилно и обосновано съдът не е
кредитирал като годно доказателствено средство Протоколът за оглед от **.**.****
г., предвид обстоятелството, че с оглед показанията на поемните лица по това
процесуално действие - свидетелките К. К. и В. Ж. , отразеното в протокола и
отнасящо се до процесната кутия от маргарин “К.”, а именно - къде е била
намерена при огледа и това, че от нея е иззета дактилоскопна следа, не отговаря
на действителността. Разпитани пред
съда, поемните лица - свидетелките К. и Ж. заявяват, че са присъствали при
извършване на огледа, а и от показанията им ясно личи, че на същите им е била
предоставена възможност да възприемат действията на разследващия орган при
извършване на огледа. В резултат, двете са възприели с подробности състоянието
на пострадалата в този момент и помещението в което е бил извършен огледа, но не
са видяли по време на огледа кутия от маргарин “К.”, както и от нея да е
изземвана дактилоскопна следа. Последното води до разколебаване
достоверността и обективността на протокола за оглед, респ до опорочаване на действието
по разследването свързано с оглед на местопроизшествие и изземване. Поради
това, правилно районният съд го е изключил от доказателствената съвкупност.
Отделно от горното, следва да бъде
посочено и това, че процесната дактилоскопна следа - предмет на назначените по
делото единична и тройна дактилоскопни експертиза, не е иззета по реда,
предвиден в НПК. Съгласно трайната съдебна практика, изразена в Решение № 251
от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 261/2009 г., III н. о., Решение № 97 от 20.03.2009 г. на САС по в. н.
о. х. д. № 109/2009 г. и др, в
случаите, когато при извършване на оглед на местопроизшествие бъде иззета следа
или веществено доказателство, протоколът в частта му за извършеното действие по
разследването - изземване, следва да бъде представен от прокурора за одобряване
от съда в тази му част. В процесният случай одобряване от съда на протокола за
оглед в частта му, касаеща изземването на дактилоскопната следа, не е
извършено. Предвид изложеното дотук и свързано с Протокола за оглед на
местопроизшествие от **.**.**** г., въззивният съд намира за основателен
изводът на първоинстанционният съд за това, че назначените по делото единична и
тройна дактилоскопни експертизи се явяват без годен предмет на изследване и
анализ, респ. същите не следва да бъдат кредитирани с доверие.
С оглед
изложеното дотук, настоящият състав намери за неоснователни доводите на
въззивния прокурор за това, че Протокола за оглед от **.**.**** г. и
заключенията по назначените по делото единична и тройна дактилоскопни
експертизи не следва да бъдат изключвани от доказателствения материал по делото.
Правилно и обосновано решаващият съд
е кредитирал останалите събрани по делото писмени доказателства, като изготвени
и събрани съобразно и при спазване на предвидения за това законов ред.
Предвид всичко изложено дотук,
въззивният съд прецени за неоснователно възражението на прокурора за допуснато
от районният съд нарушение по чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 от НПК. Въпреки
извършената от настоящият състав на въззивния съд корекция в анализационната
дейност на доказателствената съвкупност, осъществена от районния съд, се налага
извода, че първоинстанционния съд е извел правилни правни изводи, необусловили
порок във вътрешното му убеждение по релевантните факти, което е довело и до
правилно решаване на въпросите относно вината и отговорността на подсъдимия.
Районният съд обосновано и правилно е
приел правния извод, че от събраните по делото доказателства не се установява
по категоричен и безспорен начин подсъдимият И. Л.К. да е осъществил по време и
място престъплението, описано в обвинителния акт. Въззивният съд напълно
споделя извода на решаващия такъв, че обвинението не е доказано по несъмнен и
безспорен начин.
От събраните по делото кредитирани от
първоинстанционния и въззивния съд доказателства /гласни и писмени такива/, се
установява единствено това, че на **.**.**** г. около 18.00 часа, от частен имот, находящ се
в с.В., обл.Я., на улица „**” № **, са били отнети пари в банкноти на стойност
660 лева, от владението на собственика им М. Н. П., без нейно съгласие.
С оглед извършения от районният съд и
допълнен и коригиран от въззивният такъв анализ на събрания по делото
доказателствен материал, се налага изводът, че по делото липсват каквито и да е
доказателства /както преки, така и косвени/ в посока, че подсъдимият е автор на
престъпното деяние - предмет на обвинението, респ. че подсъдимият е влизал в
имота на св.М. П., а още по-малко, че е взел от там пари, в каквато насока е
обвинението против него.
Единственото доказателство по делото,
на което се базира обвинението и което е годно такова и поради това кредитирано
от съда като писмено доказателство, е Протокола
за доброволно предаване от **.**.**** г., приложен на л.27 от делото от ДП. От
същото се установява, че Л. И. К. - баща на подсъдимия И.Л.К., е предал на
разследващия полицай сума в размер на общо на 660 лв. - * броя банкноти с
номинал *** лева, * броя банкноти с номинал ** лева и * брой банкнота с номинал
** лева, и саморъчно е написал в протокола, че предава същата с цел
възстановяване щетите на М. П.. Това писмено доказателство обаче не разколебава
правният извод за недоказаност на обвинението, т.к. от протокола не може да се
изведе по категоричен начин както идентичността на вещите, предадени от св.Л.К.,
с тези, отнети от владението на пострадалата, още повече, че последната твърди,
че откраднатите й банкноти са били с номинал от по ** лева, така и не може да
се установи това, че предадените от Л. К. пари са откраднати от подсъдимия И.Л..
Отделно, обвинителната теза се
разколебава и от представеният по делото заверен по надлежен ред препис от
присъда, постановена по НОХД № ***/**** г. по описа на ЕРС, от който е видно,
че спрямо подсъдимия е било повдигнато обвинение за престъпление кражба,
извършено отново на **.**.**** г. и отново за времето около 18.00 часа / до
19.20 часа/. След служебна справка в деловодството на ОС-Я. се установи, че
посочената присъда, постановена по НОХД №***/**** г. на ЕРС, е потвърдена с
Решение №***/**.**.**** г. по ВНОХД № ***/**** г. на ОС-Я., влязла в сила на **.**.****
г.
Поради всичко това, въззивният съд
напълно споделя направения от решаващия съд извод, че обвинението остава
недоказано по несъмнен и категоричен начин.
От цялостната проверка на атакувания
съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или
отмяната му, поради което и на осн. чл.338 вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 36/02.10.2018 г., постановена по НОХД № 332/2017
г. по описа на Районен съд Е..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.