Иван Иванов

Секретар М.Коматарова

Прокурор Д.Люцканов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

внохд. № 350 по описа за 2018г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й.Т.С. депозирана, чрез защитника му адв.М.А. против присъда № 130/3.10.2018г.постановена по нохд № 275/2018г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда подс.С. е признат за виновен, в това че на 16.11.2017г.около 20,50часа в гр.Ямбол на ул.”Д-р Кръстев” е управлявал МПС лек автомобил “Рено Меган” с ДК № ***** АТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда- 2,31 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство "Дрегер 7410+" с № ARSM0200, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а именно с определение за одобряване на споразумение по нохд № 216/2010г.на ЯРС, влязло в сила на 9.02.2010г., поради което и на основание чл.343б, ал.2, вр.с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 1200лв.

На осн.чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години.

На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подс.С. е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС, считано от 16.11.2017г.

В жалбата на подсъдимия се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за несправедливост на наложените наказания. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият С. участва лично и със защитника си адвокат А., чрез която се поддържа искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде изцяло оправдан. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства уличаващи подсъдимия като автор на инкриминираното му престъпление, като се прави анализ на събраните гласни доказателства. По отношение на показанията на св.Б дадени на досъдебното производство се сочи, че решаващата съдебна инстанция е допуснала процесуално нарушение , тъй като същите са приобщени, чрез прочитане без да е дадено съгласието на подсъдимия и неговия защитник. Поради липса на доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият е управлявал процесния автомобил на инкриминираната дата се прави искане за неговото оправдаване за престъплението по чл.343б ал.2, вр.с ал.1 от НК. Пледира се и алтернативно за намаляване размера на наложените наказания.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на въззивната жалба и прави искане съда да потвърди присъдата на районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.

Ямболският окръжен съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоариите на защитника на подсъдимия и на прокурора и доводите в жалбата намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Приетата фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована и правилна, тъй като се подкрепя от събрани по делото доказателства.

От приложената по делото справка на КАТ / прил.на 11,12 от ДП/ е видно, че подсъдимият Й.С. е правоспособен водач на МПС от 13.03.1998г., като от 12.01.2012г.е с отнето СУМПС. По отношение на него за периода от 2007г.до 2012г. има издадени 9 влезли в сила НП за нарушения на ЗДП. Осъждан е 11 пъти за престъпления от общ характер, като по присъди постановени по нохд № 1521/09г., 216/10, 522/10 год. 1127/10 год., 1090/11 и 226/13 год. по описа на ЯРС е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК, а по присъда по нохд № 1531/11г. е осъден за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

Съставомерно по отношение на предявеното обвинение е наказанието 3 месеца лишаване от свобода, наложено със споразумение, одобрено с определение №154/09.02.2010 г. по НОХД№ 216/2010 г. на PC - Ямбол, влязло в сила на 09.02.2010 г., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Изпълнението на същото е било отложено за изтърпяване за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.

С определение № 49/ 6.02.2012г. постановено по чнд № 1785/11г.по описа на ЯРС на подсъдимия е определено общо наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода по отношение на наказанията наложени по НОХД № 216/10, 1521/09год. на ЯРС и 397/09 год. на РС- Елхово, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.23 ал.2 от НК е присъединено и наказанието 1 година и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. На основание чл.25 ал.1 от НК е определено общо наказание по нохд № 1090/11г. и №1531/11г.в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като към това наказание са присъединени и наказанията глоба в размер на 200лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от 2 години. Наказанията по присъди постановени по нохд № 522/10г. и № 1127/10г. е постановено да се изтърпят отделно. Отделно е изтърпяно и наложеното по нохд № 226/13г.наказание 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим също за престъпление по чл.343б ал.2 от НК. Наказанието е изтърпяно на 15.11.2013г.

На 16.11.2017 г.след като приключили работата си подсъдимият С. и св. В. Б употребили алкохол, а св.С.Д. отказал, тъй като имали уговорка да управлява автомобил “Рено Меган“ с рег.№У3384АТ, собственост на съпругата на подсъдимия С.. След като приключили тримата тръгнали да се прибират, като св.Д. предприел управлението на автомобила съгласно уговорката. По пътя обаче няколко пъти загасил двигателя на автомобила, което ядосало подс.С. и той от своя страна наредил на Д. да слезе за да го смени. Свидетеля слязъл и тръгнал да се прибира към дома си пешком, а на подсъдимият предприел управлението на процесния автомобил. На предната дясна седалка седял св. Б.

Около 20.50 ч. подсъдимият С. управлявайки автомобила по ул. „Д-р Кръстев“ в гр.Ямбол, пред магазин „Вилтон", кв. „Каргон“ в гр. Ямбол навлязъл в лентата за насрещно движение и прохлузил насрещно движещия се автомобил, управляван от св.Х.Х., в който се намирал и св.С.М.. Подсъдимият С. не спрял, а продължил движението си, а св.Х. тръгнал след него и видял, че завива надясно по ул. „Индже войвода“ и спира по средата на улицата пред предприятие „Кабиле“. Пристигайки до тях, свидетелите Х. и М. виждат, че от предна дясна врата излиза св.Бучекчиев, а подсъдимия С. се мъчи да излезе от предната лява врата на автомобила, но не успява, тъй като вратата била деформирана след сблъсъка. След като не успял да отвори врата слязъл през дясната врата, а през това време св.Х. се обадил на телефонен номер 112 и на място пристигнали първо св.К. от РУ – Ямбол, а след него и св. Д.Г.К.от сектор Пътна полиция при ОДМВР- Ямбол. Последният извършил проверка на подсъдимия С. за наличие на алкохол, с техническо средство „Дрегер 7410+“ с №ARSM 0200, като уреда отчел наличие на алкохол в организма на подсъдимия с концентрация 2,31 на хиляда. На място на подсъдимия е съставен АУАН за констатираното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който подписва без възражения. С оглед на установеното наличие на алкохол на подс.С. бил връчен талон за медицинско изследване № 000302, в който записал, че е съгласен с показанията на техническото средство и е подписал без възражение.

Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства описани подробно в мотивите на присъдата. Съдът е направил пълен анализ на събраните доказателства, поради което твърдението в жалбата за необоснованост на присъдата е неоснователно.

Във въззивната жалба и пледоарията на защитника на подсъдимия се оспорва авторството на деянието, като се твърди, че същия не е управлявал автомобил на инкриминираната дата и място, като не се оспорва установената алкохолна концентрация.

Въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция за доказаност авторството на деянието по безспорен и несъмнен начин. За да приеме за установено, че подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил на посоченото място и време правилно и обосновано са кредитирани показанията на св.В. Б дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото, чрез прочитане при спазване правилата на чл.281 ал.4, вр. с ал.1 т.1 от НПК. При прочитане показанията на свидетел дадени на досъдебното производство пред разследващ орган на основание посочената разпоредба не е необходимо да бъде дадено съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник, поради което не се с поделя становището на защитника на подсъдимия за допуснато процесуално нарушение. Б е свидетел очевидец, разпитан е пет дни след инкриминираното деяние, като подробно обяснява действията на подсъдимия и че същия е управлявал автомобила на съпругата си след като е употребил алкохол. На съдебното следствие същия твърди, че е заспал в автомобила в следствие на употребения алкохол и се е събудил когато св. Д. слязъл от автомобила, а подсъдимия се опитал да го "запали" но не успял и тогава пристигнали служителите на полицията. Районният съд правилно и обосновано е дал вяра на показанията на свидетеля дадени на досъдебното производство, тъй като е напълно логично и естествено спомените му от деянието да са много по- ясни и точни пет дни след инцидента, а не девет месеца след това. Показанията на св.Б не са изолирани и единствени, тъй като същите напълно кореспондират с тези на св.Х. относно мястото на което подсъдимият е навлязъл в насрещното платно за движение и е прохлузил автомобила на св.Х., както и с последващото поведение на подсъдимия. Св.Х. и св.Б сочат, че след ПТП подсъдимият продължил движението и в последствие спрял пред предприятие "Кабиле". В подкрепа на твърдението на св.Б, че от момента на ПТП до преустановяването на движението и идването на служителите на полицията лекия автомобил "Рено" е управляван от подсъдимия са и показанията на св.Х., в които сочи, че подсъдимият се е помъчил да слезе от предна лява врата на автомобила, но не успял тъй като същата е била деформирана от сблъсъка и след това той е слязъл от дясната врата. Св.М сочи, че когато автомобила преустановил движението си е видял, че на шофьорското място е седнал подсъдимия, а друго лице седящо на предната дясна седалка е слязъл от автомобила. Св.К.- служител на РУ- гр.Ямбол сочи, че вечерта е разговарял със св.Б и същия е казал, че подсъдимия е управлявал автомобила, както и че последния бил напълно неадекватен и видимо в нетрезво състояние. Показания в тази насока дава и св.Костов- служител на Пътна полиция и извършил проверката с техническо средство на подсъдимия. Показанията на св.Д. макар и отчасти непоследователни и противоречиви на практика кореспондират с показанията на св.Б дадени на досъдебното производство, в които се сочи, че в началото лекия автомобил е управляван от св.Д., но след като загасил двигателя слязъл от автомобила и мястото му е заето от подсъдимия. Като нелогично се приема твърдението му , че по време на ПТП той е управлявал автомобила, но не е разбрал, че се е блъснал. Показанията на св.Д. в тази им част и показанията на св.Бв дадени на съдебното следствие кореспондират с обясненията на подсъдимия и правилно е прието от решаващия съд, че същите са опит да оневинят и "помогнат" на подсъдимия, техен приятел да бъде оправдан.

По тези съображения въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция за доказаност на авторството на деянието по несъмнен начин и съответно жалбата на подсъдимия в тази й част е неоснователна.

Районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал.2, вр.с ал.1 НК, тъй като на 16.11.2017г.около 20,50часа в гр.Ямбол на ул.”Д-р Кръстев” е управлявал МПС лек автомобил “Рено Меган” с ДК № ***** АТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда- 2,31 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство "Дрегер 7410+" с № ARSM0200, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а именно с определение за одобряване на споразумение по нохд № 216/2010г.на ЯРС, влязло в сила на 9.02.2010г.

Деянието е осъществено от обективна страна , тъй като по делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимият Й.С. е управлявал МПС. При проверка от органите на полицията с техническо средство уред "Дрегер 7410+" с № ARSM0200 е установено наличие на алкохол в кръвта му с концентрация 2,31 промила. Проверката за алкохол е извършена съгласно правилата на чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техните аналози.

Подсъдимият с деянието си е осъществил квалифицирания състав на престъпление по ал.2 на чл.343б от НК изискващ управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Съставомерността на деянието по отношение на алкохолната концентрация е безспорна, тъй като същата е многократно над изискуемата минимална граница от 0,5 на хиляда. Налице е и втората предпоставка, предишно осъждане за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, тъй като с определение №154/09.02.2010 г. по НОХД№ 216/2010 г. на PC - Ямбол, влязло в сила на 09.02.2010 г. подсъдимият е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Изпълнението на същото е било отложено за изтърпяване за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. Това наказание и наказанията по нохд №1521/09год. на ЯРС и 397/09 год. на РС- Елхово са кумулирани и на основание чл.25 ал.1 от НК е определено общо наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим /видно от определение № 49/ 6.02.2012г. постановено по чнд № 1785/11г.по описа на ЯРС/. За съставомерността на престъплението по чл.343б ал.2 от НК е неприложима разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК, а е необходимо единствено за осъждането да не е настъпила реабилитация по право или да не е постановена съдебна реабилитация, което в случая не е налице.

Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези общественоопасни последици.

Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:

За да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК първоинстанционният съд е направил анализ на наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които напълно се споделят от проверяващия съд. Настоящата съдебна инстанция не установи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на осъдения да са игнорирани, ценени превратно и неадекватно на обективното им значение. Наложените на подсъдимия наказания 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 200лв.напълно съответстват на високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, тъй като същия е осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол 6 пъти, като са му налагани наказания пробация, лишаване от свобода за срок от 3 , 6 и 8 месеца , които очевидно не са изиграли нито възпиращо, нито превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия. Едновременно с това подсъдимият е санкционирн и с 9броя наказателни постановления за нарушения на ЗДвП и 2 фиша , също за нарушения на ЗДвП. От изложеното съдът прави извод, че подсъдимият трайно не се съобразява с правилата за движение по пътищата и поради това следва да му бъде наложено наказание, което да му окаже възпиращо въздействие и едновременно с това да въздейства превъзпитателно и възпиращо и по отношение на останалите членове на обществото. По тези съображения съдът намира за неоснователно искането на защитника на подсъдимия за намаляване размера на наложените наказания. Очевидно е, че проявеното до сега снизхождение по отношение на подсъдимия не е допринесло за неговото превъзпитание към спазване законите на страната.

При определяне първоначалния " строг" режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. "б" от ЗИНЗС, тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяването предходното наложено наказание лишаване от свобода. Наказанието 8 месеца лишаване от свобода наложено по нохд № 226/2013г.е изтърпяно от подсъдимия на 15.11.2013г., а инкриминираното деяние е извършено на 16.11.2017г.

Справедливо по размер е и наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години, тъй като наказание в този размер би го мотивирало да се отнася с по- високо чувство за отговорност и за в бъдеще да не извършва нарушения на правилата за движение по пътищата.

Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 59 ал.4 НК.

По изложените го- горе съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 130/3.10.2018г.постановена по нохд № 275/2018г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове:1. 2.