Р Е Ш Е Н И Е

№ 134 21.01.2019 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар М. Коматарова

прокурор Р. Лефтерова

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД № 337 по описа на ЯОС за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.Б.Д. против Присъда № 128/01.10.2018 г. постановена по НОХД № 1663/2017 г. по описа за Районен съд – Я.. С атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в гр. Я., около 10.00 часа в лек автомобил „Ш. О.“ с peг. № * **** **, паркиран на ул. „С. В.“ № **, чрез нанасяне на удари с камък в лявата ръка на З.П.З. *** е причинил на същия средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е бил осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. ЯРС е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец З.П.З. сумата от 2000 лева, представляваща причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, като иска от присъдената сума до предявената такава, е отхвърлил като неоснователен. Осъдил е подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размер на 169,00 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Я., както и сумата от 671,14 лева в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯРС, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 80 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. В пространното допълнение към нея се правят възражения, че първоинстанционния съд неправилно е приел механизма на получаване на телесната повреда, че не става ясно защо в мотивите си първоинстанционния съд изцяло е кредитирал показанията на свидетелите З. и Н., макар да е направил извода, че за тях има основания да се счита, че са предубедени от изхода на делото. Твърди се, че извода на първоинстанционния съд досежно характера на телесната повреда е в противоречие със заключението на Комплексната СМЕ и че неоснователно е отхвърлено искането на защитата назначената в с.з. СМЕ да се изготви от друго ВЛ, а не от д-р Ч.. Поддържа се, че решаващият съд е приел наличие на средна телесна повреда без да са налице категорични доказателства и се поставя под съмнение причинно-следствената връзка между твърдяното деяние на подсъдимия и вредоносния резултат. Твърди се, че с оглед дългият период от време между инцидента и установяването на средната телесна повреда не може да се изключи вероятността същата да е получена и при други обстоятелства и по друг начин. Твърди се също, че в съдът не е взел предвид, че в с.з. проведено на **.**.**** г. подсъдимият в последната си дума е заявил категорично, че не е удрял З., като уточнява, че е посегнал, но не го е ударил. Излагат се съждения, че вътрешното убеждение на решаващият съд съда не се основава на задълбочена проверка на събрания доказателствен материал, а извода, че безспорно е установено авторството на деянието, механизмът на извършването му, обективната и субективната страна на престъплението не е извършен на основата на обективен анализ на събраните доказателства. Твърди, че неясно по какъв начин ЯРС е приел, че се касае за внезапен пряк умисъл при положение, че в обвинителния акт посочен евентуален такъв. Също така се поддържа възражение, че при определяне вида и размера на наложеното наказание съдът е приел наличие само на отегчаващи вината обстоятелства, не е съобразил, че с поведението и репликите си пострадалия е предизвикал негативна реакция у подсъдимия, и е пренебрегнал обстоятелство с характер на изключително по смисъла на чл. 55 от НК – това че наказателното производство е проведено в противоречие с изискванията на чл. 22 от НПК – при продължителният срок от датата на извършване на деянието (**.**.**** г.) до произнасянето на присъдата (**.**.**** г.), неоправдан предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, който не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия. Атакува се и справедливостта на наказанието, като се поддържа, че ЯРС не е обсъдил възможността да бъде наложено друго по вид наказание – пробация, което е допустимо от закона с оглед смекчаващите вината обстоятелства и с оглед възрастта и с семейно състояние подсъдимия.

Подсъдимият Д. участва лично във въззивното съдебно заседание. Като не се признава за виновен дава обяснения, че при случая е бил провокиран от пострадалия З., с който бил във конфликт, замахнал с камъка, но не го ударил. Защитникът адв. Н. *АК поддържа както първоначално депозираната жалба, така и допълнението към нея по изложените в нея подробни съображения. В тази връзка настоява за оправдаване на подс. Д., алтернативно – за намаляване на наказанието на подсъдимия от една година лишаване от свобода на пробация, или алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Представителят на ЯОП пледира присъдата, като правилна и законосъобразна да се потвърди.

Въззиваемият – частният обвинител и граждански ищец З.З. също настоява за потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

Съседите – подс. В.Б.Д. и пострадалият З.П.З. от няколко години били в лоши лични отношения. На **.**.**** г. постр. З. седял на мястото на водача в автомобила си Ш. О.“, паркиран на ул. „С. В.“ № **, а до него, на предната дясна седалка – свид. Н. Н.. Около 10.00 ч. покрай тях минал подс. Д. с велосипеда си и пострадалият му казал, че закъснява с плащането по постигната между тях спогодба по НЧХД. Подс. Д. оставил велосипеда, взел камък от земята, напсувал пострадалия и приближил до автомобила. През отворения прозореца на предна лявата врата на автомобила подс. Д. с камъка, нанесъл удар по лявата ръка на пострадалия З., която била на волана. Удара попаднал в областта на първата дланна кост на лявата ръка на постр. З.. Той вдигнал ръката си да се предпази и подс. Д. му нанесъл и втория удар с камъка, в областта на задната повърхност на лявата предмишница. Веднага след това подсъдимият се качил на велосипеда си и напуснал местопроизшествието.

На **.**.**** г. постр. З. посетил съдебен лекар д-р Ч., който установил, че той получил контузия на лявата ръка в областта на основата на първа дланна кост на ръката с наличие на масивно кръвонасядане и болезнен травматичен оток на меките тъкани с обхващане на лявата китка, както и в областта на задната повърхност на лявата предмишница по средата – охлузване на кожата със забелване на епидермиса с размери около 0,5 – 1 см. Тези обективните находки били описани от съдебния лекар в Съдебномедицинско удостоверение № ***/**** година. След това пострадалият бил прегледан и от ортопед, който му предписал да носи шина на лявата китка. Тъй като състоянието на пострадалия не се подобрявало, той потърси отново медицинска помощ и на **.**.**** г. му било извършено рентгеново изследване на лявата ръка. След извършване на рентгенова графия от д-р П. П., на пострадалия З. бил издаден Амбулаторен лист № **/**.**.**** г., като в като диагноза било посочено Фрактура на базата на 1-ва МКК на лява длан със сублуксация на 1-ва КМКС с нарушен и болезнен захват. Било предложено оперативно лечение за корекция на ставата на пострадалия.

Видно от проведената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза, ВЛ д-р С., позовавайки се на данните от амбулаторен лист № ** от **.**.**** г., дава заключение, че увреждането на пострадалия е довело до трайно затрудняване движенията на левия му горен крайник за срок не по-малък от 2,5 – 3 месеца, т.е – налице средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

В хода на първоинстанционното съдебното следствие е извършена и комплексна съдебно-медицинска експертиза с ВЛ д-р Л. С. – специалист Образна диагностика и д-р Н. Т. – специалист по ортопедия и травматология. Според заключението им, въз основа на представената по делото рентгенова графия от **.**.**** г. е налице счупване на ос трапециум, която е малка костица от втория карпален ред, с която артикулира първата метакарпална кост и към **.**.**** г. (когато е направена графията) фрактурата вече е зараснала. Според ВЛ, на база на данните в медицинската и съдебната документация, описанието на механизма на травмата, клиничната картина, фрактурата е получена по време на инцидента. При проведения им разпит ВЛ сочат, че поставената диагноза от д-р П. е неправилна, а в Съдебномедицинско удостоверение № ***/**** г. (издадено от д-р Ч.) е описана типична картина и външен вид на едно такова счупване.

ЯРС е назначил и Съдебно-медицинска експертиза с ВЛ д-р Ч., който е дал заключението, че счупването на трапецовидната кост на китката на лявата ръка на пострадалия е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, това се дължи на действието на механичен фактор и отговаря да е получена по начин както сочи пострадалия.

Въз въззивното съдебно следствие, подс. В.Д. даде обяснения, че в ситуацията, като отивал да магазина, бутал колелото си и като наближил до автомобила на пострадалия, той започна да му вика „кога ще ми даваш парите” и да го псува на майка. Това го ядосало той взел един камък от земята и посегнал, но в момента, когато вдигнал ръката си преценил, че може да се случи нещо лошо и хвърлил камъка без да удари пострадалия. Обяснява за съществуваща вражда между него и пострадалия, като сочи, че той строил къща и пострадалия извикал от длъжностни лица от общината, които му наложили да развали етажа струващ над 100 000 лв., а така също, че и съдия-изпълнител наложил запор на лекия му автомобил „М. ***”.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Тази фактическа обстановка решаващият съд правилно е установил от: показанията на свидетелите З. и Н. дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени входа на досъдебното производство и надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК (относно датата на деянието); заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза и единичната такава проведени в съдебното следствие; писмените доказателства по делото – Съдебномедицинско удостоверение № ***/**** г., Амбулаторен лист № **/**.**.**** г. и Справка за съдимост; веществените доказателства – Рентгенова снимка от **.**.**** година.

Правилно ЯРС изцяло е кредитирал показанията на свидетелите З. и Н., макар да е посочил, че те могат да са предубедени от изхода на делото. Решаващият състав е подложил тези показания на внимателен анализ и е изложил мотиви за тяхната верификация, които ЯОС споделя напълно и счита за ненужно да ги преповтаря детайлно. Настоящият състав единствено ще посочи, че тези показания (основно досежно механизма на причината телесна увреда) са хармонични със заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи и разпити на вещите лица. ЯРС е изложил убедителни аргументи в подкрепа на това, че възприятия механизъм на деянието е обективно възможен – причиненото увреждане е на лявата ръка на пострадалия, която към момента на нанасянето на ударите е била на волана на автомобила в близост до отворения прозорец и подсъдимият може да нанеса ударите по начина описан от пострадалия и свид. Н., като следва да се има предвид различната индивидуална способност на всеки отделен субект – свидетел, да възприема и възпроизвежда обективите факти. Напълно резонно и мотивирано ЯРС е намерил и причинно-следствената връзка между ударите нанесени от подс. Д. при инцидента и увреждането на пострадалия, макар и установено значително по-късно.

Безспорно заключенията на вещите лица по проведените в първата инстанция съдебно-медицински експертизи, като обосновани и изготвени от професионалисти в тази област на познанието, следва да бъдат ценени. ЯРС правилно не е намерил никакво основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на специални познания на тези експерти и затова е изградил изводите си и въз основа на техните заключения. ЯОС намира за обосновано решението на първата инстанция, по отношение на това, че няма съмнения за медико-биологичните признаци на процесната телесна повреда, макар и в ДП да е било прието, че на пострадалия е било причинено счупване на основата на първата дланна кост е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник. Правилно ЯРС не е кредитира заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, тъй като в момента на провеждането й ВЛ е разполагало с диагноза по Амбулаторен лист от **.**.**** г, за която в хода на съдебното следствие е установено, че е неправилна. В централната фаза на процеса конкретното телесно увреждане е безспорно установено.

Настоящият състав не кредитира обясненията на подс. Д., дадени въз въззивното съдебно следствие по отношение на това, че при инцидента, подсъдимият замахнал, но хвърлил камъка без да удари пострадалия. В тази им част обясненията на подсъдимия противоречат на кредитираните доказателства и отчетливо съставляват защитна теза. В останалата им част на обясненията му следва да се даде кредит на доверие, тъй като същите са в съзвучие с ценените и от двете съдебни инстанции доказателства по делото и разкриват личните му възприятия по случая.

Съображенията, изложени от ЯРС относно доказаността на съставомерните обстоятелства и средствата за установяването им, дават възможност и на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващият съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. При формиране на фактическите констатации, акцент е поставен върху назначените в съдебното производство съдебно-медицински експертизи, експертните заключения по които са изготвени в съответствия с изискванията на разпоредбата на чл. 152 от НПК, от компетентни лица, разполагащи с необходимите специални знания, съдържат изчерпателни отговори на поставените въпроси, ясни и обосновани са. Така, при спазване на процесуалния ред предвиден в НПК за приобщаване и проверка на доказателствата, районният съд е направил правилна оценка на доказателствения материал и е достигнал до верни изводи от фактическа страна. ЯОС напълно ги споделя и счита, че по отношение на главния факт всички ценени писмени, гласни и веществени доказателства по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на престъплението, както и конкретно причиненото на постр. З. телесно увреждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият В.Б.Д. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на **.**.**** г. в гр. Я., около 10.00 ч. в лек автомобил „Ш. О.“ с peг. № * **** **, паркиран на ул. „С. В.” № **, чрез нанасяне на удар с камък в лявата ръка на З.П.З. ***, е причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща в счупване на трапецовидната кост на китката на лявата ръка, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за около 2-3 месеца.

Изпълнителното деяние на типичното резултатно престъпление „телесна повреда” (вкл. и средна такава) се характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Безспорно от обективна страна подс. В. Д. е осъществил всички признаци от състава на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като вследствие на нанесения от него удар с камък в областта на първата дланна кост на лявата му китка, на постр. З. е била причинена средна телесна повреда – счупване на трапецовидната кост на китката на лявата му ръка, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия му горен крайник за около 2-3 месеца. ЯОС споделя извода на решаващият съд, че в конкретния случай е налице каузалитет между действията на подсъдимия – нанесения удар с камък и причинената на пострадалия процесна телесна увреда.

Настоящата инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от субективна страна деянието е осъществено от подс. Д. при внезапен, но несъмнено пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал, че с действията си ще причини на З.З. значителна по характер телесна увреда, предвид броя (2), силата, насочеността на ударите и оръдието което е използвал за осъществяване на престъпната си деятелност (камък, годен да причини това нараняване). Той, като човек с достатъчен житейски опит, логично е целял настъпването именно на такъв вредоносен резултат. Действията му при осъществяване на деянието, показват едно целеустремено поведение, насочено към нараняване на пострадалия. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина трайно и без противоречиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, и други обстоятелства. В настоящия случай е безспорно установено, че подс. Д., предвид обстановката при която е действувал удряйки пострадалия с камък, със значителна сила и отблизо е искал да му причини инкриминираната телесна повреда, ерго – действувал е с пряк умисъл. Деецът е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите вредни последици и е искал настъпването им, като това е била негова пряка и непосредствена цел. Същият е действал при ярко изразен личен мотив, при внезапното отключване на агресията му, като в конкретния случай умисълът е ясно манифестиран от използуването оръжие на престъплението – камък, от осъществения силен и удар (и повторението му), като в представите на дееца се е обхващало, че така със сигурност може да причини телесната повреда на пострадалия. От значение за умисъла е и последващото поведение на подсъдимия – отдалечаването му от местопрестъплението с демонстрация на незаинтересованост за състоянието на пострадалия.

Относно мотивите, подбудите и причините за извършване на деянието може да се посочи личен мотив – влошени лични отношения между подсъдимия и пострадалия.

Ето защо ЯОС счита, че правилно решаващият съд е приел, че подс. В.Д. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което го признал за виновен по така предявеното му обвинение.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

ЯОС прие за неоснователни всички съществени възражения на защитата: че първоинстанционният съд неправилно е приел механизма на получаване на телесната повреда; че не става ясно защо в мотивите си първоинстанционния съд изцяло е кредитирал показанията на свидетелите З. и Н., макар да е направил извод, че за тях има основания да се счита, че са предубедени от изхода на делото; че вещите лица по комплексната експертиза не изключват възможността описана от тях фрактура да е получена и по друг начин; че решаващият съд е приел наличие на средна телесна повреда при съмнение в причинно-следствената връзка между твърдяното деяние на подсъдимия и вредоносния резултат; че пороците при изясняване на фактическата обстановка са довели да неправилни правни изводи на първата инстанция; че вътрешното убеждение на решаващият съд съда не се основава на задълбочена проверка на събрания доказателствен материал, а извода, че безспорно е установено авторството на деянието, механизмът на извършването му, обективната и субективната страна на престъплението не е извършен на основата на обективен анализ на събраните доказателства; че е неясно по какъв начин ЯРС е приел, че се касае за внезапен пряк умисъл.

ЯОС ще отбележи, че като е изпълнил задълженията си по чл. 305 от НПК, първоинстанционният съдебен състав е основавал вътрешното си убеждение на собствена проверка на доказателствения материал, извършил е анализ на събраните доказателства и правилно е възприел фактите по делото (коментирано от настоящият състав при обсъждане на доказателствената дейност на решаващия съд), въз основа на които е направил законосъобразни правни изводи. ЯРС безспорно е установил подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на деянието, механизма на извършване, обективната и субективната страна на престъплението, причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат. Това, че този извода от този анализ не съвпада с мнението на която и да е от страните не означава, че той е превратен и непълен, а суверенно право на съда е да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира. В конкретния случай ЯРС не само е направил достатъчен доказателствен анализ, но е отговорил и на всички основни възражения по делото, като е спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение. Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение. Тук настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие на доказателства които не хармонизират помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи основните фактически положения, като изгради своето умозаключение върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на заключенията на вещите лица (лекари) относно телесното увреждане, неговия характер и вероятния механизъм на причиняването му, надграждайки със свидетелските показания на очевидците и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в процеса.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ЯРС е определил на подс. В.Б.Д., на основание чл. 54, ал. 1 от НК наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Тук въззивният съд счита за основателно възражението на защитата, че при определяне на наложеното наказание решаващият съд неправилно е отчел наличие само на отегчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства. ЯОС намира, че по делото са налични и следните смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства – възрастта на подс. Д. (към момента той е навършил ** години), семейното му положение, както и факта, че наказателното производство е продължило неоправдано дълго (повече от две години) от извършване на деянието, което не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия, а делото не е от абсолютно никаква фактическа и правна сложност. Този факт, сам по себе си, не обуславя отпадане на необходимостта от налагане на наказание при приложение на чл. 54 от НК, тъй като наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства (разгледани комплексно с отегчаващите), не са нито многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. От друга страна обаче продължителността на производството, без принос на подсъдимия за забавянето му, се явява смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест, което компрометира наложителността от налагане на по-тежко наказание, предвид основния принцип в наказателното право, че то следва да е максимално приближено към времето на извършване на деянието. Затова въззивният съд, при преценка на всички релевантни към отговорността на дееца фактори прие, че наказанието следва да се наложи на подс. Д. при приложение на чл. 54 от НК, но при чувствително занижаване на размера му – на минималния предвиден в закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА. Това наказание ЯОС приема за справедливо и подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК. То ще допринесе подсъдимият да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешни методи за решаване на конфликти. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. Д. е такова, че да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Настоящият състав стои твърдо на позиция, че при изтичане на голям срок след престъплението, водещото свойство на едно наказание следва да е неговата неизбежност, а не строгостта измервана чрез тежестта му и счита, че конкретното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

ЯОС споделя извода на решаващия състав, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода (по НОХД № **/**** г. на ЯРС) и не е реабилитиран. Затова и предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, подс. Д. следва да изтърпи определеното му от ЯОС наказание при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

При предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред пострадалия З.З. е бил конституиран като граждански ищец по делото и първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане предявения против подс. В.Д. граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.

За да се ангажира гражданската отговорност на подсъдим за непозволено увреждане, в адхезионния процес следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора. В случая, предвид изхода на делото, решаващият съд законосъобразно е приел, че несъмнено е доказано наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав и предявените искове са доказани по своето основание несъмнено и категорично. Причинената неимуществена вреда следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската отговорност, който да е адекватен на понесените увреждания. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая се претендират неимуществени вреди под формата на болки и страдания, търпени от непозволеното увреждане на пострадалия З.. Този вид вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието. По делото ЯРС е установил всички обстоятелства, които се отнасят до гражданския иск. Така, като е взел предвид начина на извършване на деянието, характера на телесното увреждане, търпените от пострадалия болки и страдания и възстановителния период от 2-3 месеца, правилно решаващият съд е уважил претенцията на гражданския ищец З. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Също така предвид справедливостта на обезщетението, законосъобразно ЯРС е отхвърлил като неоснователен гражданския иск в останалата му част – до претендирания размер от 10 000 лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС е определил размера на разноските и ги присъдил в тежест на подс. Д., осъждайки го да заплати 169 лв. в полза на ОД на МВР – Я., както и 671,14 лв. разноски за възнаграждения на ВЛ в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

Безспорно ДТ върху уважения размер на гражданския иск е сума в размер на 80 лв. и следва да се внесе от подс. Д. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда № 128/01.10.2018 г. постановена по НОХД № 1663/2017 г. по описа за Районен съд – Я., като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. В.Б.Д. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ___________________

ЧЛЕНОВЕ: ___________________

___________________